1. Слънчева светлина. През зимния сезон можете да използвате лампа с инфрачервена светлина, за да компенсирате недостига на слънце.

2. Топлина. Вирусите обичат студа и виреят добре в студено тяло. Стоплете тялото – горещ душ, вана, сауна, много дрехи, с които можете да спите, за да предизвикате стопляне и изпотяване.

3. Автофагия (изчистване на организма) – можете да я предизвикате чрез интервално гладуване за 2-3 дни. Така организма ще се освободи от неактивните патогени.

4. Добър сън и намаляване на стреса.

5. Витамин D3 (10000-20000 UI) успокоява имунната система и намалява времето за лечение, Цинк и Витамин С.

6. Чесън – много силно антивирусно средство.

7. Разтвор на Лугол – йоден разтвор със силно антивирусно действие.

7. Антивирусни билки- масло от риган, екстракт от бъз, колоидно сребро.

8. Повишаване на имунитета чрез храни.

Вижте още:

Витамини

Минерали

Съдържание на витамини и минерали в някои от най-консумираните храни

Материалът Как се убива вирус – алтернативно е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Вижте още

Изгаряте ли мазнини, отслабвате ли?

Ябълков оцет за намаляване на кръвната захар!

Калий (К). Ползи, симптоми и храни

Магнезий (Mg). Ползи, симптоми и храни

Витамин В1 (тиамин). Витаминът на оптимизма

Пробиотици – „добрите“ бактерии за червата

Книги за самолечение на Walter Last

Материалът Хранене и недостиг на нутриенти е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Полезни свойства на лимона:
– Източник на витамин С
– Той е цитрат, който разтваря камъни в бъбреците и калциеви отлагания.
– Антихистаминово средство, помага при алергии
– Противогъбично средство
– Полезен при подагра, защото пречи на отлагането на пикочна киселина в ставите
– Полезен при псевдоподагра (в ставите се отлагат оксалати)
– Помага за усвояване на желязото.

Как и кога може да се пие лимонов сок:
– Да не се приема непосредствено преди хранене, тъй като намалява киселинността в стомаха. Да се приема 1/2 час преди хранене или 2 часа след хранене.
– Да се приема с вода, а не само лимонов сок, и със сламка, тъй като е киселина и разваля зъбите.
– Да не се приема ако имате язва (ще усетите парене и болка от него, ако имате язва)
– Да не се приема ако имате алкалоза (ниска киселинност на кръвта), защото може да я увеличи. Симптомите за алкалоза са: световъртеж, потрепвания на различни места по тялото (клепачи, мускули..), хипервентилация (бързо и учестено дишане) и сърцебиене.

Най- добре е да смелите целия лимон, заедно с кората!

Вижте още:

Изгаряте ли мазнини, отслабвате ли?

Рецепта за лимонов сок

Цикълът на лимонената киселина

Лимони срещу херпес

Лимоните

Материалът Защо и как да пиете лимонов сок! е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Хранителните продукти в магазините се променят. Купувачите лесно намират по-обработени, красиво опаковани и удобно приготвени ястия. Благодарение на онлайн пазаруването се промени начинът, по който тези продукти сега се избират и поставят в количката. За този избор потребителите могат да платят повече, отколкото просто цената на инфлацията. Доставените храни често пристигат с изненади. „Това не е това, което поръчах“, трябва да е сред определящите фрази на пандемията.

Онлайн пазаруването на хранителни стоки е нож с две остриета. Може да увеличи здравословния избор чрез намаляване на нездравословните импулсивни покупки и да помогне за преодоляване на ограниченията в достъпа до храни за някои хора. Но също така увеличава нездравословния избор поради нежеланието на потребителите, например, да купуват пресни продукти онлайн.

Зърнените храни с високо съдържание на фибри са добро начало в списъка с продукти. Редовната консумация на зърнени храни с високо съдържание на фибри и ниско съдържание на захар се свързва с по-нисък риск от затлъстяване и диабет. Когато, обаче онлайн покупките са на зърнени храни, подсладени със сукралоза, захар и сироп, може да се твърди, че е по-безопасно да се изяде опаковката!

Промените в начина, по който храната стига до пазара и до масата, изискват повече бдителност от страна на потребителите. Децата и родителите не осъзнават, че купувайки повече преработените храни, с повече калории заради захарта и повече сол за консервация и вкус, са началото на бъдещи проблеми.

Ако се фокусираме само върху фибрите ще видим важна история. Повечето потребители в Америка ядат по-малко от 10-15 грама фибри на ден. Препоръчителният прием за жени е 25 грама и за мъже 38 грама. Обърнете внимание на изпражненията си. Ако съдържанието плава, то вие получавате достатъчно фибри.

Недостигът на фибри се свързва с по-висок риск от затлъстяване и диабет тип 2, което от своя страна води до по-голям риск от инфаркт, слепота, бъбречна недостатъчност и загуба на краката поради втвърдяване на артериите.

Милиони хора страдат от хроничен запек поради липса на фибри. Напъването при изхождане може да предизвика малки хернии в дебелото черво, които могат да причинят възпаление, понякога перфорация на червата и спешна операция. Не забравяйте, че никой хирург не може да ви гарантира безрискова операция.

Преди много години д-р Денис Бъркит, английски изследовател, съобщил, че африканските общества, които консумират големи количества фибри, не страдат от запек или апендицит. По-късно д-р Томас Л. Клийвс, хирург на борда на линкора „King George V“, страдал от запек. Такива били и моряците. Необработената (сурова) храна излекувала Клийвс и моряците.

Каква е магията на фибрите?

Те задържат вода в храносмилателната система, правейки изпражненията меки като паста за зъби. Фибрите засищат и намаляват рефлекса на глада. Напитките, съдържащи еквивалента на 8 чаени лъжички захар, нямат никакъв ефект върху задоволяването на апетита. Решението: изяжте ябълка, пълна с фибри.

Да знаеш какво искаш означава също и да знаеш от какво трябва да се откажеш, за да го получиш. Кажете „НЕ“ на пълните със захар зърнени храни. Предаването на това послание, особено към родителите, не е лесно. Но приемането на курса към затлъстяване и диабет тип 2 намалява шансовете за дълъг и здравословен живот. Това не е просто захар. Това е твърде много калории и липса на физически упражнения.

Пазарувайте умно! Следете ежедневно теглото си и проверете, дали вашите изпражнения плуват?

Източник: www.docgiff.com

Още по темата

Колко здрави са вашите изпражнения?

Приемате ли достатъчно въглехидрати?

Диетата с високо съдържание на фибри е полезна

Хранителните влакна (фибри) – грижа за червата!

Странични ефекти на диетата с ниско съдържание на въглехидрати (кето диета)

Материалът Онлайн пазаруването на храни е притеснително! е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Неотдавнашно изследване показва, че дори умереното пиене може да увеличи риска от нередовен пулс. За съжаление, някои от тези изследвания, които получават много голяма публичност, включват само малък брой субекти. Така че, наслаждавайте се на умерената употреба на алкохол и общувайте с хората, които харесвате. Смехът и общуването с щастливи хора повишават шансовете ви за дълъг живот.

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Умерената употреба на алкохол може да причини аритмия

Алкохолът пречи на нормалното храносмилане

Три лесни тактики за намаляване на алкохола

Кафето и алкохолът ще помагат за възстановяване на мозъка след инсулт

Приемът на алкохол по време на бременността влияе върху качеството на спермата на момчетата в бъдеще

Материалът Умерената консумация на алкохол е О.Кей е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Форми:
• карбонат (неорганична форма)
• цитрат (органична форма)
• глюконат (органична форма)
• ранелат (стронциева сол на ранеловата киселина)

Обърнете внимание:
• Не бива да се бърка със Strontium 90, силно опасен радиоактивен компонент на ядрените отпадъци, образуван по време на ядрените изпитания през 50-те години.
• Химически е много подобен на калция и може да го измести при усвояване.

Помощници: витамин Д, калций, магнезий, лактоза, аминокиселини (лизин и аргенин), паратиреоиден хормон
Инхибитори: алгинати на морски водорасли, растителна целулоза
Лекарства, които го изчерпват: понастоящем не са известни
Хранителни източници: зърнени трици и ендосперм, кора от кореноплодни зеленчуци, бразилски ядки, органично мляко, питейната вода на някои места.

Ползи от елемента стронций:
• може да помогне за заместване на всеки радиоактивен стронций в организма
• помага за предотвратяване на остеопороза
• спомага за увеличаване на костната маса
• показва обещаващи резултати при лечение на метастатичен рак на костите
• помага за подобряване на клетъчната структура и минералната матрица

Симптоми за дефицит:
• дегенерация на костите

Стронцият е метален елемент, широко разпространен в малки количества. Той се съдържа в различни съединения, морска вода, морски растения и храна, както и в костите и зъбите.

Радиоактивната форма е опасна за здравето. Има няколко радиоизотопа, като Strontium90 е най-познатият. Strontium90 се използва в атомните бомби. Ядрените отпадъци донесоха много жертви на левкемия – както се случва днес при всяка ядрена авария. Strontium90 се разпада до 28 години и лесно се предава в хранителната верига – животните ядат тревата, а хората ядат продуктите от тези животни. Strontium90 се абсорбира в костите, където се произвеждат белите кръвни клетки, като в крайна сметка пречи на тяхното производство. Това значително увеличава риска от рак на костите и левкемия.

Стронцият наскоро беше преоткрит като важно вещество, помагащо за предотвратяване на остеопорозата и единственото, което има способността да регенерира, запазва и дори възстановява растежа на костите.

Открит е за пръв път през 1790 г. от шотландски химик Адей Кроуфорд, който го определя като нов минерал заедно с кристалите на бария, разпространени в района на шотландския град Стронтиан. Оттогава минералът остава в относителна неизвестност, с изключение на няколко патентовани лекарства, които нямат нищо общо със здравето на костите.

Обаче нещата започват да се променят през 40-те години, когато изследванията започват да показват, че стронцият е жизненоважен за здравата костна система. По-важното е, че френски изследовател стигнал дотам, че докладвал, че липсата на стронций в храненето е причина за дефектна минерализация на костите и зъбите в лабораторните му животни, което предполага, че бозайниците се нуждаят от минерала за развитието на нормален скелет и страдат от дефицит, ако не са го получили в храната си – точно както биха направили, ако в храненето им липсва калций, магнезий или цинк.

Това, което накарало учените да приемат стронция по-сериозно, е факта, че 99% от минерала е концентриран в костната система. Така те започнали да го добавят към диетата на животните и установили, че костната дентинова тъкан в зъбите им се увеличава. Те също така отбелязали, че здравите зъби съдържат повече стронций от тези с кариес. В допълнение, хората, живеещи в райони, където в питейната вода нивото на стронций било по-високо, имали по-малко случаи на зъбен кариес – констатация, която впоследствие била подсилена от още 8 изследвания през следващите няколко десетилетия.

Изследвания на костите

Костта е жива тъкан – подобно на всяка друга в тялото. Расте и се износва. Въпреки че изглежда непроменима след постигане на пълен растеж, в действителност костта е в непрекъснат процес на ремоделиране и обновяване.

Старата кост се разрушава от клетки, наречени остеокласти, и се резорбира от друг специален клас костни клетки, наречени остеобласти, които след това изграждат заместваща тъкан. Този постоянен баланс на резорбция и образуване на нова кост позволява непрекъснато заместване на стари, натоварени и/или увредени тъкани с нови и здрави кости. Това също така позволява на тялото да коригира скелетната структура, когато е подложена на нови или променящи се напрежения.

С напредване на възрастта тялото естествено се износва. Това важи особено за костната система. Артритът и остеопорозата стават все по-чести с възрастта. Това е особено очевидно при жените в менопауза, когато хормонът естроген потиска процеса на резорбция, причинявайки драстично увеличаване на костната загуба.

Този процес обаче не се появява внезапно при жените в менопауза. Всъщност започва както при мъжете, така и при жените на 20 години! Но този постепенен процес обикновено остава незабелязан, докато нещо драматично като менопаузата или влошаването на артрита не привлече вниманието.

Как стронцият помага на костите?

Стронцият провокира по-бързо размножаване на детските остеобласти. Наблюдава се и значително увеличаване на синтеза на ДНК в тези клетки. С всички нови остеобласти под ръка, културите на костната тъкан синтезират повече костна матрица (минерализиран колаген, който формира основата на костната тъкан). Стронцият също така привлича излишния калций към костите.

Доскоро се смяташе, че поради химическото си сходство с калция стронция може да го замести до известна степен в различни телесни процеси, включително да замести малка част от калция в такива калцирани тъкани като костите и зъбите. Тази теория обаче за сега е изключена от по-новите клинични изпитания.

Костна загуба
Лекарства срещу остеопороза

Следва списък с одобрени лекарства на пазара днес, които са предназначени да забавят последствията от загубата на костна маса:
• бисфосфонати (например, Fosamax)
• ХЗТ (хормонално-заместващи терапии)
• SERM (селективни модулатори на естрогенните рецептори, например Evista) и
• Калцитонин (например, Калцимар или Миакалцин)

Всички те са антирезорбтивни агенти. Това означава, че са вещества, които действат, като забавят костната резорбция. Добавките с калций и витамин Д също имат антирезорбтивно действие, което поддържа запасите на тялото от тези хранителни вещества на достатъчно високи нива, така че калцият да не изсмуква от костите паращитовидния хормон. Те обаче НЕ увеличават способността на организма да изгражда нова кост. Те просто пазят старата кост да не бъде разрушена.

Но, може да се докаже с теста за костната минерална плътност (BMD), че костната маса продължава да спада, дори с приема на тези лекарства.
Това, което машините DEXA показват, е, че има увеличаване на минерализацията на останалата костна тъкан, но няма непрекъснат спад в количеството на костната тъкан, което е фалшиво усещане за сигурност. По-важното е, че конвенционалното лечение на остеопороза е едностранно и с половинчати мерки.

Макар че тези лекарства са ефективни при лечението на една част от проблема с костната загуба (прекомерна костна резорбция), те не успяват да се справят с причината; тоест намалено костно образуване. Добра аналогия може да бъде тази:
„Лекарят, който лекува остеопороза с антирезорбтивно лекарство, е като треньор, който толкова е обсебен от защитна стратегия, че кара отбора да губи цялото си време в обучение на това, как да не позволи на противника да му вкара гол, забравяйки да го научи да вкарва собствени голове.“

За пълно справяне с остеопорозата е необходимо средство, което не само ще предотврати костната резорбция, но и ще стимулира организма да създава нова костна тъкан. Фармацевтичните компании работят за разработването на нови лекарства, които биха могли да коригират този проблем. Лекарствата обаче никога не са отговорът. Хранителните вещества са.

Изследвания със стронций

Въпреки че през годините многобройни европейски изследвания са правени епизодично, именно изследването през 1985 г. на д-р Стенли Скорина в университета Макгил, принуждава научната общност да седне и наистина да забележи ефекта на стронция върху костната система. Д-р Скорина и неговият екип установили, че дневните дози от 600-700 мг стронциев карбонат в продължение на шест месеца увеличават скоростта на образуване на кост при пациенти с остеопороза с изумителните 172,4%.

Последващи изследвания потвърждават тези констатации – добавките със стронций увеличават костната маса и колкото повече се приема, толкова повече костна маса се образува.

Още по-поразителни са резултатите при бедрените кости на жените. Въпреки приетите добавки с калций и витамин D3, тези, които не приемали и стронций, всъщност претърпели загуба на костна плътност в бедрата от 0,57% всяка! За разлика от тези, които добавили стронций към храната си и натрупали костна маса в бедрата си. Освен това тези, които приемали стронций претърпели 56% по-малко нови гръбначни деформации в сравнение с тези, които приемали само калций и витамин D3.

Отвъд остеопорозата

Въпреки че повечето от последните изследвания са фокусирани върху пациенти с остеопороза, установено е, че този минерал е от полза за костната структура и функция при следните състояния:

• Поражения на костите от метастатичен костен карцином, дегенеративна загуба на тегло или чернодробно заболяване.
• Болест на Моркио (известна също като мукополизахаридоза тип IV – генетично разстройство, което води до натрупване на кератинов сулфат в костите, в крайна сметка причинява гръбначни фрактури и костни деформации)
• Болест на Милкман (остеомалация, белязана от множество псевдофрактури)
• Синдром на Кушинг (хормонално разстройство, причинено от високи нива на хормона кортизол и понякога наричано хиперкортизолизъм)
• Хранителна остеопороза
• Детски рахитични костни деформации, причинени от рахит.
• Мъжка остеопороза

Стронций и диета

Сега е известно, че почти винаги стронция и калция са заедно в растителните храни. Това има смисъл, тъй като растенията, животните и хората абсорбират и съхраняват тези два минерала по подобен начин.

Данните, събрани от древни кости, разкриват, че месоядните са имали по-малко ниво стронций/калций, отколкото тревопасните. Обяснението е, тъй като днес вече е известно, че колкото повече протеини се консумират, толкова повече калций се изхвърля от тялото.

Следователно, когато учените разкриват, че богатите на калций храни поддържат здравето на костите, те може неволно да разкрият и необходимостта от набавяне на двата минерала в храненето.

Прием на добавки със стронций и калций

Ако се приемат правилно, и двата минерала играят ключова роля за здравето на костите. Въпреки това, някои изследвания показват, че стронция може да не е ефективен и наистина да има обратен ефект, АКО приемът на калций не е достатъчен.

Също така е важно да приемате стронций разделно от калциевата добавка. Това е така, защото калцият и стронцият използват едни и същи пътища за абсорбция в чревния тракт (ще се конкурират!). Като ги вземете заедно, абсорбцията ще бъде драстично намалена. Затова се пазете от добавки, които включват и двете!

Най-доброто време за прием на калций е вечер, за да се предотврати прекомерната резорбция на костите през нощта. Стронцият е най-добре да се приема 1 час преди закуска.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Калций (Ca). Ползи, симптоми и храни

Остеопороза

Минерали

Не подценявайте витамин К2

Витамин Д. „Разбит със захар жълтък“ по-добре…

Вдигане на тежести за здрави кости

Материалът Стронций (Sr). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Атеросклерозата, удебеляване на вътрешната обвивка на артериите, намалява притока на кислородна кръв към коронарните артерии. Това води до сърдечна болка или инфаркт.

От години изследователите знаят, че нитроглицеринът облекчава стенокардията. Но те нямаха представа, защо той разширява коронарните артерии и увеличава притока на кръв към сърцето.

Тогава трима американски изследователи получиха Нобелова награда, затова че доказаха, че азотният оксид (N0) причинява разширяване на артериите. В младия организъм вътрешната обвивка на артериите обработва големи количества азотен оксид. Но с напредването на възрастта количеството му намалява, често с катастрофални последици.

През 2009 г. изследователски екип от университета в Ексетър в Англия съобщи за изненадващо откритие. Те показаха, че спортистите, които пият сок от цвекло в продължение на шест дни, подобряват физическата си издръжливост с 16 процента, докато карат колело. Също толкова невероятно, сокът от цвекло бил дори по-ефективен от физическата подготовка!

Активното вещество в цвеклото е нитрат. Той се превръща в нитрит и накрая в азотен оксид, който непрекъснато се синтезира в ендотела (вътрешната обвивка на артериите). Поставете този изключително тънък слой ендотелни клетки върху равна повърхност и те ще заемат цялото пространство!

Азотният оксид е наречен „чудодейна молекула“, тъй като помага за толкова много различни медицински проблеми. Например, защото разширява коронарните артерии. Това може да помогне за намаляване на болката при стенокардия и понижаване на кръвното налягане.

Експериментите показват, че азотният оксид също смазва кръвоносната система. Все пак е невъзможно да се яде цвекло и да се насочи само към коронарните артерии. По-скоро азотният оксид пътува до всички органи и в този процес предотвратява залепването на тромбоцитите, част от процеса на съсирване, причинявайки инфаркт. Той също така намалява хроничното възпаление, друг фактор, свързан с коронарната атака.

Други изследвания показват, че азотният оксид намалява холестерола в кръвта, триглицеридите, повишава добрия холестерол и намалява лошия холестерол. Той също така предотвратява разрушаването на костите от остеокласти.

Днес милиони хора страдат от астма поради възпалени, свити и запушени лигавици на дихателните пътища. Част от проблема е замърсяването и алергиите. Експерти от болница „Хамърсмит“ в Лондон, Англия, съобщават, че азотния оксид помага да се поддържа биохимичен баланс в дихателните пътища, намалявайки възпалението.

Друг основен проблем в световен мащаб е епидемията от диабет тип 2. Това заболяване причинява инсулинова резистентност, което затруднява навлизането на глюкоза в клетките. Високата кръвна захар постепенно разрушава кръвоносната система, предизвиквайки редица проблеми, в това число и атеросклероза. Намаляването на количеството кръв в органите води до слепота, бъбречна недостатъчност, ампутации на краката и инфаркт. Азотният оксид помага да се контролират тези проблеми.

Какво можете да направите, за да увеличите азотния оксид?

Отслабването и упражненията повишават нивата на азотен оксид. Но хората с нездравословни ендотелни клетки може да имат намалена биоактивност на азотния оксид в сравнение с тези в добро здраве.

Така че, защо да не подобрим диетата с храни, богати на нитрати? Добавянето на повече цвекло е добър съвет. Другите храни с високо съдържание на азотен оксид са листните зелени зеленчуци като спанака, дивата ряпа, къдравото зеле и швейцарското цвекло (манголд).

Не харесвате нито един от тези зеленчуци?

Опитайте с черен шоколад и вино. И двете увеличават азотния оксид. Но помнете за умереността! Ако се интересувате от хранителни добавки, източници на азотен оксид, можете да използвате и такива.

Източник: www.docgiff.com

Още по темата

Доматите – най-добрите защитници на съдовете и сърцето

Шоколадът помага на сърцето и съдовете!

Рецепти при сърцебиене

Болкоуспокояващите са вредни за сърцето

Мърморковците тормозят сърцето ви!

Средиземноморската диета е полезна за сърцето и съдовете

Хранене на сърцето

Червеното вино е полезно за мозъка

Материалът Подобрете здравето си с цвекло е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Силицият е най-разпространеният елемент на земята, но в природата не се среща в свободна форма. Той се среща или като силициев диоксид в пясък и кварц, или като силикат в такива материали като гранита. Съдържа се също в пепелта от растенията и в човешкия скелет. Името силиций идва от латинското “silex” или “silicis”, което означава кремък или много твърд.

В миналото химиците смятали силициевия диоксид за елементарно вещество. Към 1787 г. възниква подозрение, че веществото е оксид на неоткрит елемент. Тази теория била разширена от шведски химик през 1823 г., едва през 1972 г. силицият е обявен за важен и съществен елемент за нормалния растеж и развитие на скелета на лабораторните животни.

Дневна доза: 5 до 10 милиграма (mg)

Форми:
• силициев диоксид (silica, форма, използвана в хранителните добавки)
• силициев диоксид (silicon dioxide, съдържа се в кварца, аметиста, ахата, кремъка, пясъка и други)
• силикати (silicates, соли на силициев оксид: включва силициев диоксид, натриев алумосиликат, калциев и магнезиев силикат, натриево-калциев алиминосиликат, талк (може да съдържа азбест)). Силикатите понякога се използват като хранителни добавки. Няма известни минимални изисквания за хората. Не са известни токсични ефекти, тъй като се абсорбират много лошо от храната и практически напълно се изхвърлят от организма.
• силициева киселина (silicic acid)

Забележка: Отклоненията, свързани с възрастта, засягат съдържанието на силиций в кожата, артериите и тимусната жлеза, а съдържанието му в сърцето, бъбреците, мускулите и сухожилията остава стабилно. С напредването на възрастта хората се нуждаят от по-големи количества силиций.

Помощници: витамин С, бор, калций, магнезий, манган, калий.
Инхибитори: понастоящем не са известни
Лекарства, които го изчерпват: понастоящем не са известни

Силицият се съдържа в нерафинираните храни, особено в зърнени храни, зърнени продукти и кореноплодни зеленчуци. Хранителните продукти от животински произход са лоши източници на силиций.
Хранителни източници на силиций са: ориз, трици, кафяв ориз, нерафинирани зърнени храни, люцерна, овес, билката хвощ, зеленчуци с високо съдържание на фибри.

Смята се, че силицият участва в метаболизма на съединителната тъкан, образуването на колаген, калцификацията на костите и поддържането на целостта на еластичната тъкан. Много натуропати смятат, че силиция и калция са тясно свързани в метаболизма на организма, тъй като слабостта на костите и съединителната тъкан (колагена) са частично свързани с нивото на силиция.

Ползи:
• важен компонент на съединителната тъкан
• осигурява здравина на костите, зъбите, сухожилията, връзките, клетъчните стени и мембрани, ноктите и кожата
• необходими за усвояване на калция в ранните етапи на формиране на костите
• помага за намаляване на риска от атеросклероза, съхранявайки гъвкавосттта на артериите
• помага за стимулиране на имунната система
• подтиска абсорбцията на алуминия

Симптоми за дефицит на силиций:
• остеоартрит
• някои сърдечно-съдови нарушения
• забавен растеж
• лошо костно развитие
• бавно заздравяване
• стенокардия
• умора
• замъглени / мътни очи
• бледност на кожата
• влошаване на паметта
• анормален зъбен емайл
• деформиране на очната кухина
• намалено производство на колаген
• отпуснатост на кожата
• карбункули
• опадване на косата
• оребрени и врастнали нокти
• влошено ембрионално развитие
• намален имунитет

Дефицитът води до забавяне на растежа и непълно развитие на скелета. Съществуват също доказателства за обратна връзка между съдържанието на силиций в артериалната стена и степента на наличната атеросклероза, може също да се свърже с остеоартрита, хипертонията и процеса на стареене.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Калций (Ca). Ползи, симптоми и храни

Минерали

Усвояване на витамините и минералите в човешкото тяло

Витамините, минералите и тяхното взаимодействие в добавките!

Как да получите дневните си дози витамини и минерали от храната?

Как да получите дневните си дози витамини и минерали от храната?

Съдържание на витамини и минерали в някои от най-консумираните храни

Опадването на косата и минералния баланс: каква е връзката?

Материалът Силиций (Si). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Не е основна аминокиселина, защото може да се образува от глутаминова киселина.

Дозиране: не е уточнено

Обърнете внимание:

• ГАБА често се приема за успокояване на тялото с подобен начин на действие както валиум, либриум или други успокоителни, но без опасност от пристрастяване.

• Прекалено голямо количество може да доведе до неприятни симптоми като тревожност, задух, изтръпване около устата и изтръпване в крайниците.

• Ненормалните нива могат да попречат на мозъчната системата за съобщения, причинявайки припадъци.

Помощници: B3, B6, B8 (инозитол)

Лекарства, които я изчерпват: стероиди

Ползи от аминокиселината ГАБА:

• функционира като невротрансмитер в централната нервна система, предпазвайки невроните от претоварване

• предпазва, съобщенията, свързани с тревожност и стрес да достигнат до моторните центрове на мозъка

• от съществено значение за метаболизма на мозъка

• използва се при лечение на епилепсия и хипертония

• може да е полезна за нормализиране на увеличената простата, защото стимулира освобождаването на хормона пролактин от хипофизата

• спомага за преодоляване на сексуалната депресия

• помага за лечение на: синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието (СДВХ), алкохолна жажда, епилепсия, високо кръвно налягане и тревожност

• помага за стимулиране на секрецията на растежен хормон

• помага за намаляване на нощното уриниране

Симптоми за дефицит на аминокиселината ГАБА:

• няма известни към момента

Източник: www.innvista.com

Още по темата:

Книги на Walter Last за изчистване на организма

Аминокиселини

С какво да заменим сладкото или какво обича мозъка?

Пет продукти за отлична памет и тонус на мозъка

Депресията може да стане едно от най-опасните заболявания!

Три лесни тактики за намаляване на алкохола

Пристрастеност

Синдром на хроничната умора

Неправилното хранене води до депресия

Мускулна дистрофия

Направете си тест

Витамини и минерали

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти- лечебни

Материалът ГАБА (гама-аминобутирова киселина) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Полуосновна аминокиселина, защото има състояния на организма, когато може да се произведе от него (например, при метаболитни натоварвания като травма, операции, рак, сепсис, изгаряния и други).

Концентрирани количества глутамин при хората са открити в кръвта, цереброспиналната течност и мускулната тъкан (най-много аминокиселината е в тези области).

Форми:

• L-глутамин е най-естествената форма
• D- глутамин няма биологична активност
• свързан пептид

Обърнете внимание:

• Състои се от уникална структура – всяка молекула съдържа два атома азот вместо един.

• Дебатът заобикаля формите на глутамина. Формата на свързан пептид, се смята за по-добра, тъй като голяма част от приетата свободна форма (L- формата) не попада в кръвния поток или мускулна тъкан. Приблизително 50% до 85% се използва незабавно от червата, черния дроб и имунната система (това, което учените наричат „парадокс на глутамина“ и проблема е очевидно решен чрез използване на пептид формата на глутамина). Тази форма също е по- стабилна в разтвор, при по-високи температури и ниско pH.

• И двете форми спомагат за предпазване от страничните ефекти при лечението на рак.

• Не трябва да се приема от хора с цироза на черния дроб, бъбречни проблеми, синдром на Рейе или всяко състояние, при което амонякът може да се натрупа в кръвта.

• Добавките с глутамин трябва да се съхраняват абсолютно сухи или той ще се разгради до амоняк и пироглутаминова киселина.

Помощници: ензимът глутаминаза

Инхибитори: приет с храната подтиска абсорбцията; готвене

Лекарства, които го изчерпват: стероиди

Хранителни източници: бобови растения, семена от коноп, семена от чиа, сурово зеле, цвекло, прясно приготвени зеленчукови сокове, суров спанак, магданоз, ферментирали храни (мисо, темпе, качествени йогурти и други), както и говеждо месо, риба, домашни птици, яйца.

Ползи от аминокиселината глутамин:

• играе ключова роля в метаболизма, структурата и функцията на целия стомашно-чревен тракт

• основен източник на енергия за клетките, облицоващи стените на червата

• от съществено значение за поддържане на здравето и правилното функциониране на храносмилателния тракт

• особено полезен при лечение на IBS (синдром на раздразненото черво), улцерозен колит, целиакия, язви и пропускливи черва

• важен за изчистването на амоняка от тъканите, особено от мозъка

• подпомага поддържането на подходящ киселинно-алкален баланс

• основeн транспортер на азот в мускулните клетки, където се използва за растеж

• единствена аминокиселина, която лесно преминава кръвно-мозъчната бариера

• превръща се в глутаминова киселина в мозъка (от съществено значение за церебралната функция)

• увеличава GABA (гама-аминобутирова киселина)- необходима за поддържане на правилната мозъчна функция и умствената дейност

• основна аминокиселина в мускулната тъкан (около 61% от общите аминокиселини)

• предпочитано дихателно гориво за ентероцитите, колоноцитите и лимфоцитите

• жизненоважен за имунната система

• помага за запазване на глутатиона в черния дроб

• предпазва черния дроб от предозиране с ацетаминофен

• повишава антиоксидантната защита

• помага за намаляване на жаждата към алкохол и захар

• предпазва от страничните ефекти на раковите терапии

• помага за изграждането на РНК и ДНК

• Европейските болници рутинно използват глутамина за ускоряване на заздравяването и защита на имунната система, като по този начин намаляват престоя в болницата

• В Северна Америка глутаминовите пептиди в TPN разтвори (за тотално парентерално хранене) са се оказали полезни при пациенти с рак, трансплантация, интензивно лечение, хирургични манипулации и намален имунитет. Пероралните добавки също се използват успешно при бебета, които са родени с ниско тегло

Симптоми на дефицит на аминокиселината глутамин:
(Дефицитът на глутамин е рядък, дори при вегетарианци)

• намален коефициент на интелигентност и забавяне в развитието
• сенилност
• конвулсии и/ или епилепсия
• намалена координация
• умствена и физическа умора
• жажда за алкохол и захар
• променливи нива на кръвната захар
• общо намалено усвояване на протеини, което води до загуба на мускули, хронична умора, лоша памет, депресия, непоносимост към стрес и стомашно-чревни разстройства
• импотентност
• психични проблеми (депресия, шизофрения и други)
• хроничен свръхрастеж на дрожди (включително „размито мислене“)

Източник: www.innvista.com

Още по темата:

Книги на Walter Last за изчистване на организма от кандида и други микроорганизми

Аминокиселини

С какво да заменим сладкото или какво обича мозъка?

Пет продукти за отлична памет и тонус на мозъка

Стомашно-чревна флора

Учените: бактериите в червата манипулират човешкото поведение

Три лесни тактики за намаляване на алкохола

Пристрастеност

Плесените могат да предизвикат депресия

Депресията започва- в стомаха

Лечение на депресия (Treatment of depression)

Направете си тест

Витамини и минерали

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти- лечебни

Материалът Глутамин – полуосновна аминокиселина е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Не е основна аминокиселина, защото може да се синтезира от редица аминокиселини, включително глутамин, аргинин, орнитин и пролин.

Концентрирани количества глутаминова киселина при хората са открити в човешкия мозък и простатата.

Дозировка: засега не е известна (въпреки че се препоръчва 4x 500 mg дневно, за да се намали жаждата към алкохол и захар).

Форми:

• мононатриев глутамат (MSG – използван като аромат в храните и тютюна)
• L- форма

Обърнете внимание:

• Глутаминовата киселина е един от двата възбудителни невротрансмитери (аспарагиновата киселина е другата) в мозъка и гръбначния мозък. Тя се балансира от инхибиращия невротрансмитер ГАБА (гама-аминобутирова киселина).

• Един от „тримата мускетари“ (другите два са глутамин и ГАБА), наречени така,
защото мозъчният метаболизъм на глутаминовата киселина, глутамина и ГАБА е преплетен.

• Предшественик на ГАБА и глутатион

• Една от неговите соли е мононатриев глутамат (MSG). Внимание: Чувствителността към MSG показва нужда от допълнителен прием на пиридоксин (B6)

• Когато глутаминовата киселина се смеси с амоняк се превръща в глутамин.

Помощници: B6

Лекарства, които я изчерпват: стероиди

Хранителни източници: бирени дрожди, животински и растителни протеини

Ползи от глутаминовата киселина:

• освен глюкоза, глутаминовата киселина (L-форма) е единственото съединение, използвано от мозъка за гориво и за регулиране на мозъчната функция

• помага за доставяне на солна киселина (HCl) в храносмилателната система

• ключовият компонент на хромното съединение, известно като глюкозен толеранс фактор (GFT)

• помага за метаболизма на въглехидратите и мазнините

• помага на глутамина да детоксикира амоняка

• използва се за коригиране на личностни разстройства, включително аутизъм

• мононатриевата глутаматна форма се използва за лечение на дегенеративни мозъчни заболявания, свързани със заболявания на черния дроб

• помага за транспортирането на калий в гръбначната течност

• използвана е за лечение на умора, паркинсонизъм, шизофрения, умствена изостаналост, мускулна дистрофия, язви, уголемена простата и алкохолизъм

• компонент на фолат (B9)

Симптоми за дефицит на глутаминова киселина:

• към момента не са известни

Източник: www.innvista.com

Още по темата:

Книги на Walter Last за изчистване на организма

Аминокиселини

С какво да заменим сладкото или какво обича мозъка?

Пет продукти за отлична памет и тонус на мозъка

Шизофрения

Три лесни тактики за намаляване на алкохола

Пристрастеност

Синдром на хроничната умора

Силно сърце – здрав мозък

Мускулна дистрофия

Направете си тест

Витамини и минерали

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти- лечебни

Материалът Глутаминова киселина (Glutamic acid) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Ранният рак на стомаха обикновено няма симптоми. Всъщност, когато се появят лошо храносмилане, подуване на корема и загуба на тегло, това може да се дължи на няколко доброкачествени причини. Както често се случва, обаче, когато умората, гаденето, повръщането и коремната болка започнат, тогава пациентите осъзнават, че има проблем и търсят лекарска помощ.

Диагнозата се поставя чрез ендоскопия, която по преценка на лекаря е последвана от биопсия. Обичайното лечение е хирургично отстраняване на част или целия стомах. Това може да бъде последвано от лъчетерапия, химиотерапия или комбинация от двете.

Един оцелял обясни, че когато бил диагностициран с рак на стомаха не осъзнавал, че някой може да живее без стомах. Хирургичното отстраняване на целия стомах е възможно, лекарите свързват хранопровода директно към тънкото черво по начин, който позволява основните функции на храносмилателната система да продължат. Но това изисква голяма промяна в начина на живот.

След отстраняване на стомаха пациентите трябва да се научат да се хранят. И така, едно от най-големите предизвикателства е получаването на достатъчно храна и добро хранене. Този оцелял отбеляза: „ Отслабнах 95 килограма и за осем години си възвърнах едва 12 паунда. “ След отстраняване на стомаха много пациенти страдат и от анемия, и от недостиг на витамин В12, защото киселинността на стомаха е необходима за усвояването на В12, а този витамин е важен за нормалното функциониране на мозъка.

Тъй като ранната диагноза често е неуловима, най-добрата защита е превенцията. Три фактора в начина на живот могат да имат значение:

1. Консумацията на алкохол увеличава риска от няколко злокачествени заболявания, особено когато приемате повече от три питиета на ден. Алкохолът се разгражда до ацеталдехид, който е канцерогенен, съдържа вещества, способни да причинят рак, да проникнат в клетките и да повредят ДНК. Канцерогените също пречат на хранителните вещества, които предпазват организма от рак.

2. Години наред се говори, че консумацията на консервирани солени храни е вероятна причина за рак на стомаха. Тук се включват месо, приготвено чрез осоляване, ферментация, пушене или добавяне на консерванти за подобряване на цвета, аромата или срока на годност. Включени са също и храни като бекон, шунка, нарязани меса и деликатеси като салам, пуйка и замразени месни продукти. Смята се, че нитритите в тези продукти образуват съединения, които са канцерогенни.

3. Ницше, немският философ, пише: „Корема е онова, което ни отличава от Бог.“ Днес злоупотребяваме със стомаха си чрез твърде много храна, причиняваща затлъстяване, друг рисков фактор за рак на стомаха. Затлъстяването задейства възпалението, свързано с рака в няколко органа.

Пого, анимационният герой, е прав, когато казва: „Срещнахме се с врага и разбрахме, че врагът сме ние.“ Ако днес всички консумираме повече плодове, зеленчуци и риба, по-малко месо, по-малко консервирани храни, движим се повече, употребяваме алкохол умерено и контролираме всеки ден теглото си, то в бъдеще ще има по-малко рак на стомаха и други злокачествени заболявания.

Много подходящо е да ви напомня, че в живота има две важни правила: Правило №1- превенция и Правило №2- не забравяйте за Правило №1!

30 ноември е Ден за борба с рака на стомаха. За повече информация вижте www.mygutfeeling.ca

Източник: www.docgiff.com

Още по темата:

Алтернативното решение за лечение на рака

Алтернативни методи за инхибиране (потискане) на метастазите

Дали агресивния рак е хифи на гъба?

Рецепти за хранене при рак

Противоракова диета (хранене при рак)

10 симптома за започнал рак при жените!

Учените назоваха 14 основни причини за рака

Рак

Лечение на рак (Cancer cure)- лечебна картинка

Универсалният лечител- Керосинът

Забравеният разтвор на Лугол

Слънчевата светлина

Зокум (Oleander)

Лечение с MMS – Натриев хлорит

Алкализиране на тялото

Кандида тест

Натурални терапии

Материалът Ракът на стомаха – опасното сираче е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Дозировка: 500 mg три пъти на ден
По-големи количества се приемат при сърдечносъдови проблеми (до 6 грама на ден при хронична сърдечна недостатъчност или други сърдечни и дихателни проблеми), но се консултирайте с вашия лекуващ лекар, преди да използвате таурин.

Условно основна аминокиселина:

• от съществено значение за развитието на кърмачетата и при продължително парентерално хранене
• образува се в организма от цистеин и метионин.

Концентрирани количества таурин са открити при хората в мозъка, повечето телесни тъкани и течности, централна нервна система, жлъчни киселини, скелетни мускули (включително сърцето), кръвни тромбоцити, бели кръвни клетки и лимфоцити.

Форми: „свободна аминокиселина“, което означава, че не е включена в протеините или се разлага, за да отдаде своето на други групи и сяра.

Обърнете внимание:

• Нивата на таурин са четири пъти по-високи в мозъка на децата, отколкото в мозъка на възрастните
• Установени са ниски нива на таурин и магнезий след инфаркт

Помощници: цинк, витамини А, В6, Е, съдържащи сяра храни

Инхибитори: естрадиол (женски хормон)

Лекарства, които изчерпват таурина: алкохол, стероиди

Хранителни източници: яйца, месо, риба (особено миди), добри вегетариански източници, включващи конопено семе, семена от чиа, семена от салба, здравословно разнообразие от храни, съдържащи сяра, като ядки, бобови растения, лук, чесън, зеле, брюкселско зеле, ряпа, и други, помагащи за образуването на таурин.

Ползи за организма от аминокиселината таурин:

• действа като невротрансмитер

• участва в такива биологични процеси като клетъчна диференциация, детоксикация, подвижност на сперматозоидите и фото рецепторна активност на очите.

• ключов компонент на жлъчката, необходим за усвояването на мазнините и абсорбцията на мастноразтворимите витамини.

• необходим за контролиране нивата на серумния холестерол

• спомага за предотвратяване омазняването на черния дроб

• важна аминокиселина за работата на мозъка

• предпазва мозъка, особено ако стане дехидратиран

• помага за намаляване симптомите на алкохолната зависимост

• оказва се полезен при лечение на деца със синдром на Даун или мускулна дистрофия, както и при някои лечения на рак на гърдата

• спомага за стабилизиране на клетъчните мембрани

• има известно антиоксидантно действие

• помага за движението на калий, натрий, калций и магнезий във/ извън клетките

• служи като серен консуматор (винаги, когато има излишък от сяра в тялото, тя се съхранява в резерв, за да се използва, когато тялото се нуждае от таурин)

• помага за лечение на хипертония и висок холестерол

• помага за подобряване функцията на жлъчния мехур и имунната функция

• използва се за подобряване на зрителни нарушения, чернодробни проблеми, депресия и мъжко безплодие

• помага в превенцията на сърдечни аритмии

Симптоми за дефицит на таурин:

• дегенерация на ретината и намалено зрение
• епилепсия
• страхова невроза
• хиперактивност
• влошена мозъчна функция
• влошаване на образуването на жлъчни соли
• намалена разтворимост на холестерола и усвояване на протеините
• ниски нива на калций и калий в сърцето
• диабет
• сърдечни аритмии
• неправилно образуване на тромбоцити
• чревни проблеми
• свръхрастеж на кандида
• физически или емоционален стрес

Симптоми за токсичност:

• намаляване целостта на клетъчната мембрана
• стомашно-чревна болка
• влошаване на жлъчния мехур
• сърдечни аритмии

Източник: www.innvista.com

Още по темата:

Аминокиселини

Цистеин/ Цистин

Метионин

Конопен протеин

Антиоксидантите срещу свободните радикали

Хранене на очите

Епилепсия

Силно сърце – здрав мозък

Хранене на сърцето

Направете си тест

Витамини и минерали

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти- лечебни

Материалът Таурин – аминокиселина е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Подвеждал ли съм някога своите читатели? От години подчертавам, че всички консумираме твърде много калории и по-специално прекалено много захар. Винаги съм практикувал това, което пиша, така че от години първо се уверявам, че колата е без захар и тогава я добавям към рома си преди хранене. Но, безопасни ли са алтернативите на захарта? Учени от университета в Туфтс съобщават, че изследванията върху заместителите на захарта продължават- все пак вече има няколко изяснени отговори.

Повече от 40 години високо рафинираната захар е на пазара, както и често използваните подсладители в напитки и храни. Но въпроса за безопасността на храните, винаги е висял като облак над главите.

Д-р Алис Х. Лишенщайн, директор на Лабораторията за сърдечносъдово хранене в Центъра за изследване на човешкото хранене на САЩ и професор от университета в Туфтс, обяснява, че заместителите на захарта имат различни имена като: подсладители с висока интензивност, подсладители без захар, подсладители с ниско съдържание на калории, което може да бъде доста объркващо за техния произход и свойства. На всичко отгоре, в заместителите на захарта се използват голямо разнообразие от съединения и те не винаги се държат по един и същи начин в тялото.

Лишенщайн добавя, че някои силни подсладители, с висок интензитет, са 100 до 20 000 пъти по-сладки от захарта! Това означава, че хората трябва да ги консумират в малки количества като заместители на захар. Всъщност, повечето подсладители не са хранителни вещества и не се усвояват от организма.

И така, какви са потенциалните опасности от заместителите на захарта? Лишенщайн казва, че повечето изследвания са правени с напитки. Най-големият риск е тенденцията производителите да вземат нездравословни решения за заместителите на захарта в напитките.

Лишенщайн съветва, че ако се стремите да отслабнете, „Замяната на „захарните” напитки с напитки с подсладители, може да е полезно за отслабването, но не забравяйте да компенсирате тази замяна, като вземете тези калории от някъде другаде.“

Асоциацията за диабет е съгласна, че намаленият прием на калории е от първостепенно значение за намаляване на риска от диабет тип 2. И ако това може да се постигне с помощта на захарни подсладители, то те могат да бъдат ефективен начин за спиране на епидемията. Използването им в храни, както и в напитки, може да бъде полезен вариант.

А какво ще кажете за здравето на зъбите? Общоприето е, че замяната на захарта със заместители на захарта намалява риска от кариес. И някои изследвания предполагат, че ксилитолът в дъвката може да помогне за предотвратяване на развитието на кариеси.

И така, колко трябва да се притесняваме от заместителите на захарта? Изглежда, че все още чакаме окончателното изследване, което ще докаже, че заместителите на захарта са напълно безопасни. Съществува известна тревога, че подсладителите тласкат хората към избора на сладкото лакомство с ниско съдържание на захар, вместо към порцията с богати на хранителни вещества зеленчуци, ядки или плодове.

Може би се чудите дали ще променя навика си преди вечеря. Редовните читатели знаят, че предпочитам натуралните средства пред лекарствата с рецепта. Така че е добър въпроса: защо да използвам произведен заместител на захарта вместо натурална захар?

Теглото не е проблем за мен. Катеря се всеки ден и се убеждавам, че се справям. Но въпреки това не съм фен на захарта и искам да огранича приема. Ще се възползвам от изкуствения подсладител в колата, който се смесва с дневната ми доза ром. Жена ми ми напомня, че в рома също има захар! Но аз съм убеден, че ползите от алкохола в умерена доза са допринесли за моето добро здраве и дълголетие (94 г.). Така че ще се придържам към отровата си!

Не забравяйте, че аз не съм вашият лекар! Все пак, ако сте с наднормено тегло и сте кандидат за диабет тип 2, заместителите на захарта могат да ви бъдат от полза. Според мен затлъстяването е далеч по-голяма опасност за здравето от подсладителите.

Източник: www.docgiff.com

Още по темата:

Още един „грях” на захарта!

Лекарствата трябва да се приемат със захар!

Заместителите на захарта водят до напълняване

Основни Захари

Симптоми за алергии и проблеми с кръвната захар

Тест за нивото на кръвната захар

Kутия с кола може да доведе до инсулт!

Изкуствените подсладители увеличават риска от преждевременно раждане

Какво крият производителите на дъвки?

Енергийните напитки са опасни за здравето на децата

Сладките газирани напитки са смъртоносно опасни!

Сладките газирани напитки намаляват качеството на спермата

Сладките храни

Здравословно хранене

Материалът Истината за заместителите на захарта е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Изследвания, проведени в Япония, показват намаление с 9% на висцералните мастни натрупвания след прием на полифеноли от ябълки в продължение на 12 седмици, в сравнение с групата на плацебо.

Как прави това скромната ябълка?

Полифенолите блокират ензимите, които разграждат мазнините и глюкозата. Това означава, че те могат да преминат направо, без да се отлагат около корема!

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Ябълките намаляват риска от рак на дебелото черво

Рецепти за хранене при рак

Отслабнете без диети и фитнес – полезни съвети!

За доброто здраве са нужни здрави черва

Повишаване на имунитета с чай от джинджифил и ябълки!

Материалът Една ябълка на ден ще изчисти мазния корем е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Не обичате овесени трици? Добавете банан или друг пресен плод и те стават доста вкусни. Не забравяйте, че за да живеете по-дълго и по-здрави, понякога е необходимо да правите и това, което не ви харесва.

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Рецепти – диетични

Рецепти с овес

Овес (Oats)

Протеиновата закуска спасява от преяждане

Закуски по часове помагат за отслабването

Материалът Започнете деня с правилната закуска е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Това е особено полезна информация за всички, страдащи от синдром на раздразнените черва (IBS) и търсещи естествена помощ. Включването на ментови чайове, масла или екстракти във вашето ежедневие може да намали симптомите.

Всичко е по-щастливо в червата, когато е замесена ментата!

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Мента (Mint)

Ракът на стомаха – опасното сираче

Тест за пиролурия. Симптоми и състояния.

Храносмилателни разстройства

Храносмилателни ензими

Хранителните разстройства са прикрито психично страдание

Материалът Мента: храносмилателна помощ е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Дозировка: 10 мкг на ден
Форми: ванадил сулфат

Обърнете внимание:
• Трайните запаси на вандий в тялото са в костите, а лесно достъпния ванадий е в мазнините и липидите в кръвта.
• Степента на абсорбция е много ниска; най-ниската от всички други минерали.
• Вандият е микроелемент, който се смята от някои за основен, но не е получил широко приложение.

Помощници: хром, фосфатни молекули
Инхибитори: пушене
Вещества, които го изчерпват в тялото: никотин

Хранителни източници: непреработени растителни масла, маслини, магданоз, фасул, омари, репички, копър, маруля, желатин, риба, ягоди, боровинки, телешки черен дроб, сардини, краставици, ябълки, карфиол, домати, картофи, пълнозърнести храни, месо, ядки, черен пипер, гъби.

Ползи:
• необходими за растежа
• важен за метаболизма на мазнините
• необходими за метаболизма на всички клетки
• важен за формирането на костите, зъбите, растежа и възпроизводството
• подпомага производството на кръв
• помага за предотвратяване на кариеса
• помага за балансиране на нивата на кръвната захар при диабетиците
• усилва действието на множество ензими
• може да помогне за понижаване на завишените нива на холестерола и триглицеридите в кръвта
• мощен инхибитор на ензимите на натрия, калия и ATP (аденозин трифосфат, АТФ)

Симптоми за дефицит на ванадий:
• повишен риск от нарушения на кръвната захар, сърдечносъдови заболявания, бъбречни заболявания и рак
• намален метаболизъм на желязото и мазнините
• намалявване нивот на коензим А
• влошаване работата на черния дроб
• деминерализация на зъбите
• влошаване работата на репродуктивните органи
• намалено производство на червени кръвни клетки, водещо до анемия
• бавен и неправилен растеж на костите/зъбите/хрущяла
• повишен риск от сърдечни заболявания
• повишени нива на мазнини и холестерол в кръвта

Симптоми за токсичност: (може да се детоксикира с витамин С);
• анемия,
• зелен език,
• объркване на съзнанието,
• възпаление на белите дробове и очите,
• развитие на катаракта,
• спазми
• диария.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Минерали

Хром (Cr). Ползи, симптоми и храни

Витамин С

Най-мощният витамин – Движението!

Средиземноморската диета е полезна за сърцето и съдовете

Странични ефекти на диетата с ниско съдържание на въглехидрати (кето диета)

Напълняването около талията увеличава риска от преждевременна смърт

Материалът Ванадий (V). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Джордж Бранд е шведският химик, който за първи път изолирал елемента през 1742 г., въпреки че кобалтът се използва от векове като син цвят в декоративното стъкло и керамика. Откритието, че витамин В12 съдържа 4% кобалт през 1948 г., доказва, че този елемент е от съществено значение за човека, въпреки че е известно, че е от съществено значение за преживните животни от много по-рано.

През 1935 г. австралийски учени откриват, че дефицита на кобалт, поради недостиг в почвата, води до изтощение при животните. В продължение на векове животновъдите в различни части на света, без да знаят защо, практикували смяна на пасищата, за да предотвратят подобни случаи.

Днес кобалтови соли често се добавят към фуражите за животни, за да се гарантира, че ще произвеждат достатъчно витамин В12 в тъканите си.

Концентрирани количества кобалт при хората са открити в кръвта (червените кръвни клетки и плазмата), както и в черния дроб, бъбреците, далака и панкреаса. Обикновено нивото му в организма е около 80300 мкг.

Дозировка: 58 мг и само като част от молекулата на В12
Форми: Кобалтът обикновено не се предлага като добавка. Той съществува в организма само като част от витамин В12.
Помощници: фолиева киселина (B9), B12, мед, желязо, цинк
Инхибитори: киселини, основи, вода, слънчева светлина

Лекарства, които изчерпват елемента кобалт:
всяко лекарство, което разрушава витамин В12,
киселинни блокери,
АСЕ инхибитори,
алкохол,
аналгетици,
антибиотици,
лекарства срещу ракови заболявания,
антиконвулсанти,
антидепресанти,
противогъбични средства,
лекарства против подагра,
антипаркинсонови лекарства,
антиретровирусни лекарства,
антивирусни лекарства,
барбитурати,
лекарства, понижаващи холестерола,
лекарства за диабет,
естрогени,
лекарства за ХИВ,
хормонозаместителна терапия (ХЗТ),
метотрексат,
орални контрацептиви,
добавки и лекарства с калиев хлорид,
психиатрични лекарства,
сънотворни.

Хранителни източници: (зависи от съдържанието на кобалт в почвата) пресни зелени листни зеленчуци, някои видове риби, смокини.
Обърнете внимание: Кобалтът не се усвоява лесно от хранителни източници; следователно най-добре се приема като подезичен B12.

Ползи: (зависи само от наличието на B12)

• помага за намаляване на високото кръвно налягане
• помага за предотвратяване на злокачествена анемия
• синтезира дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК), метионин, холин и креатин
• произвежда еритроцити (червени кръвни клетки)
• поддържа миелиновите нервни обвивки
• помага за детоксикация на цианида от храните и цигарения дим.

Симптоми за дефицит на кобалт: (обикновено се разглежда като дефицит на В12)
• пернициозна анемия (но не може да се лекува само с кобалт, трябва да бъде с B12)
• храносмилателни разстройства
• нервно-мускулни проблеми.

Кобалтът се счита за важен и основен елемент, защото не може да се произведе от организма. Абсорбира се лесно в тънките черва, но останалият кобалт не изпълнява никаква физиологична функция, тъй като човешките тъкани не могат да синтезират В12. Може да се синтезира само от Е. coli в червата.

Тъй като не може да се обработи достатъчно, за да отговори на човешките нужди, много малко се абсорбира от тънките черва. Повечето от консумирания кобалт се отделя с урината, като много малко се задържа и при това главно в черния дроб и бъбреците. Единствената известна функция на кобалта е неговата неразделна част от витамин В12. Дефицит на кобалт никога не се е появявал при хората. Признаци и симптомите на дефицит са всъщност като тези на В12.

Симптоми за токсичност: За да се случи това, трябва да е погълнато вътрешно 250 мг/кг телесно тегло за определен период от време.

Забележка: Токсичността на кобалта е предполагаема причина за някои сърдечни проблеми при любителите на бирата, тъй като се добавя към бирата, за подобряване на нейните пенообразуващи качества. Високата консумация на алкохол заедно с 8 мг кобалт на ден е достатъчна, за да предизвика кардиомиопатия (състояние, при което сърцето се увеличава, има нисък сърдечен дебит, отслабва сърдечния мускул).

• анорексия
• гадене и повръщане
• увреждане на сърцето, нервите или бъбреците
• намален сърдечен дебит
• увеличение на сърцето и щитовидната жлеза
• сърдечно заболяване
• повишени червени кръвни клетки (полицитемия)
• увеличение на клетките на костния мозък
• увеличен обем на кръвта
• вазодилатация (разширяване на съдовете)
• зачервяване

Интересното е, че последните изследвания показват, че кобалтът може да бъде свързан с йода при образуването на хормоните на щитовидната жлеза. Голяма част от кобалта, използван днес, се съдържа в бои и глазури, а някои форми се използват за лечение на рак.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Витамин В12

Анемия

Минерали

Смокиня (Fig)

Материалът Кобалт (Co). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Ботаническо наименование: Myristica fragrans
Семейство Мускатови (Myristicaceae)
Популярни имена: Mace, Myristica, Rou dou kou (китайски)

Предупреждения

Големите дози могат да предизвикат конвулсии и сърцебиене. Консумацията само на две ядки е довела до смърт.

История

За първи път индийското орехче е донесено в Европа от островите Банда от португалски моряци през 1512 г. и отскоро се смята за лечебно средство и тоник. Неговите халюциногенни свойства също бяха открити наскоро.

Смята се също, че причинява аборти и лекува чума, но нито едното, нито другото е вярно.

Използва се в Китай поне от 7-ми век.

Основни действия
• стимулант на апетита
• противовъзпалително
• против гадене
• спазмолитично
• карминатив (срещу метеоризъм)
• храносмилателен стимулант

Ключови компоненти

а) индийско орехче
летливо масло (до 15%, включително борнеол, евгенол, миристицин, елинцин, сафрол)
нелетливо масло (миристин, бутирин)

б) Сушена кора от индийско орехче
летливо масло (подобно на индийското орехче, но с по-високи концентрации на миристицин)

Лечебни части
Ядка, обвивка, етерично масло

Миристицинът е виновника за токсичността и халюциногенното действие на индийското орехче.
Сафролът, изолиран и във високи дози, е канцерогенен.

В клиничните изпитания успешно са лекували болестта на Крон с индийско орехче.

Използвани средства

Отварата от ядката се приема при сутрешна диария или хроничен колит.

Капсулите са удобен начин за лечение на гадене, лошо храносмилане, стомашни разстройства и хронична диария.

Етеричното масло може да се нанесе върху памучен тампон и да се постави върху венеца около болен зъб, докато се получи помощ от зъболекар. Няколко капки в малко мед ще помогнат за гадене, гастроентерит, хронична диария и лошо храносмилане.

Масажно масло може да се направи чрез разреждане на етеричното масло в бадемово масло и да се използва при мускулни болки, свързани с ревматизъм или пренапрежение. Може да се комбинира с мащерка или розмарин за допълнително облекчение.

Традиционна употреба

Индийското орехче и кората не са популярни на Запад поради тяхната потенциална токсичност. Използва се главно в кулинарни ястия. Употребата на индийското орехче за лекарство е предимно като помощно храносмилателно средство, срещу гадене, повръщане, лошо храносмилане, а също и при диария, особено ако е свързана с хранително отравяне.

Китайците го използват за затопляне на стомаха и регулиране на енергията (чи).

Сушената кора, направена на мехлем, се използва при ревматизъм.

В Индия индийското орехче се смила на паста и се нанася директно върху областите с екзема и трихофития.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Билки и подправки – силни антибиотици

Рецепти с подправки при респираторни заболявания

Книги за изчистване на организма

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия – лечение с камъни

Камъни и кристали

Материалът Индийско орехче (Nutmeg) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Наименования: Китайски спанак, вегетариански амарант, пшеница на инките, тампала, Ин Чой (и други китайски вариации), Callaloo (и други карибски вариации), quelite / quintonil (мексикански), bledo Blanco (Латинска Америка), chaulai / Bhaji (индиански), pirum / birum namul (корейски), hiyu (Япония), Kiwicha (древни инки).

Ботаническо наименование: вариации на Amaranthus Семейство Amaranthaceae

История и употреба

Амарантът не принадлежи към семейството на тревните зърна, но семената се използват като зърнена култура. Родът Amaranthus включва около 60 разновидности, които се класифицират в зависимост от използването им, като зърнени видове амарант, листни видове (A. tricolor) и видове амарант с двойно предназначение.

Китайският спанак или Ин Чой (var.gangeticus), А. dubius, A. hybridus, и A. cruentus, всички принадлежат към най- полезните листни амаранти от Третия свят. Листата са доста отличителни, тъй като са зелени, подобно на спанака, но жилите са оцветени с червено и често се използва като оцветител в церемониалните блюда.

Подобно на киноата, амаранта осигурява изобилие от минерали и значителни количества витамин С. Неговото протеиново съдържание надвишава това на пшеницата (15 гр в 100 гр зърнени култури) и на всяка друга зърнена култура, включително и съдържанието на лизин, който обикновено е с много ниски нива в житните. Друго предимство е, че амарантът може да се използва от хората, които са алергични към пшеницата, тъй като не съдържа глутен, нито е член на семейството на пшеницата или царевицата.

Поради високото си маслено съдържание, семената рядко се транспортират, тъй като бързо гранясват. Въпреки това, амаранта може да бъде намерен в страните, в които се отглежда, не само в Латинска Америка или Азия, но и в Канада и Съединените щати. Амарантът произхожда от Южна и Централна Америка, където ацтецкия владетел Моктесума събирал хиляди паунда семена всяка година под формата на данъци.

Народите на Андите почитали амаранта и го използвали и за диетични, и за лечебни цели. Листата на амаранта се събират 20 до 30 дена след сеитбата. Amaranthus dubius е широко разпространен в Западна Африка и Карибите. На остров Ява, този вид се смята за единствения от листните амаранти. Тъмнозелените листа и младите издънки трябва да използват бързо след прибиране на реколтата, тъй като са много нетрайни. Листата и леторастите се готвят като спанак.

Амарантът е един от многото зеленчуци, известни като „Callaloo“ на Карибите. Callaloo може да означава много видове амарант или таро (тропическо растение, чиито корени се ядат), или може да се използва за супа или яхния, която се прави и с двете, или поотделно. Ето защо, туриста, винаги ще получи „нещо“ за ядене, ако използва тази дума.

Източник: www.innvista.com

Вижте още:

Амарант за лечебни цели

Витамин Ф (F). Опорна точка…

Рецепти с коноп- диетични

Рецепти с коноп- лечебни

Мазнини и масла

Протеини

Храносмилателни ензими

Аминокиселините…

Тест за недостиг на витамини и минерали

Заболявания

Натурални терапии

ТЕСТ ЗА ПАРАЗИТИ

Здравословно хранене

Хранене на органите

Полезните минерали…

Материалът Амарант семена (Amaranth) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Конопеният протеин на прах е с наситен зелен цвят, който указва за високото му съдържание на хранителни вещества.

Конопените семена имат най-голямото, годно за консумация и използване, съдържание на протеини в растителното царство. Въпреки че за соята се твърди, че е шампион в съдържанието, в голямата си част веществата в нея са неусвоими от човешкото тяло.

Протеините обслужват такива функции като: действат като ензими, антитела и структурни компоненти на тъканите, хормони и кръвен протеин. Основната функция на хранителния протеин, е да предостави изграждащите блокове, наречени аминокиселини, необходими за растежа и поддържането на телесната тъкан.

Протеините често се класифицират като структурни (влакнести) или биологично- активни (кълбовидни).

Структурните протеини включват колаген, кератин и фибриноген, които са основни съставки на костите, кожата, косата, сухожилията, перата и копитата.

Биологично- активните протеини са предимно глобулините и включват хормони, хемоглобин, антитела (имуноглобулини) и ензими. Въпреки че тялото може да направи кълбовидни протеини от всеки протеин, който получава, много по-ефективно за него е да направи глобулини от кълбовиден изходен материал. Това, което прави кълбовидните протеини толкова специални е, че те са предшественици на някои от най-важните химически вещества в организма:

– хормони (които регулират всички процеси в организма);
– хемоглобин (който пренася кислород, въглероден диоксид и азотен окис);
– ензими, (които катализират и контролират биохимичните реакции);
– антитела (имуноглобулини, които отблъскват нахлуващите бактерии, вируси и други патогени, както и токсини или антигени, тъй като те навлизат в тялото).

Общото съдържание на протеини в конопеното семе е около 65% кълбовиден протеин едестин, който до голяма степен прилича на глобулина, открит в човешката кръвна плазма.

Той се усвоява лесно, абсорбиран се използва от тялото като жизненоважен за поддържане на здрава имунна система.

Едестинът има уникалната способност да стимулира производството на антитела срещу проникващи агенти и почти не съдържа фосфор, което е важно при бъбречни заболявания. Другият важен протеин в конопеното семе е албумин, който също е лесносмилаем протеин, заради кълбовидната си форма. Албуминът е основният боец срещу свободните радикали и е индустриален стандарт за оценка на качеството на протеина.

Конопеният протеин съдържа всички 21 познати аминокиселини, включително 9 основни от тях, които органите на възрастния човек не могат да произведат. Протеините се смятат за завършени, когато съдържат всички незаменими аминокиселини в достатъчно количество и в съотношения, които отговарят на потребностите на организма. Следва списък на съдържащите се в конопения протеин 21 аминокиселини: аланин, аргинин, аспаргин, аспарагинова киселина, цистеин, глутаминова киселина, глутамин, глицин, хистидин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, фенилаланин, пролин, серин, треонин, триптофан, тирозин, валин, таурин (от съществено значение за недоносени бебета), хистидин (от съществено значение за децата, но не и за възрастни).

Протеините могат да бъдат потенциални алергени, като някои от тях включват соята, млечните продукти или фъстъчените протеини. За алергии от конопените семена, обаче, никога не е съобщавано!

Някои маслодайни семена също съдържат и анти-хранителни фактори. Например, трипсиновите инхибитори в соята. Нито един от тези фактори не е известно да се появя при конопеното семе.

Конопените семена също така съдържат много по-малко олигозахариди, присъстващи в граха и фасула, които причиняват газове в червата.

Значителен брой хора стават алергични към соевите продукти, вероятно, защото повечето са от генно- модифицирани култури или отглеждани с използване на химикали. От друга страна, тъй като конопеното семе не изисква химикали или генетична промяна, то рядко, ако изобщо някога, предизвиква чувствителност.

Конопеният протеин може да осигури всяка диета с вегетариански източник на есенциални мастни киселини, антиоксиданти, витамини, минерали, фибри, хлорофил и пълен, балансиран безглутенов източник на незаменими аминокиселини.

Едестин

Историята разкрива значението на конопения протеин. През 1881 г., един немски учен открива, че конопеното семе съдържа едестин, това е основния му протеин.

В началото на 20 век, едестинът е един от най-изследваните протеини, и в науката, и в промишлеността. През 1909 г., естеството на ензима става известно, след като британски учен открива протеиновия ензим протеаза в конопеното семе. Той го нарича растителен трипсин. Днес, ензимите са необходими хранителни съставки в производството на храни и се използват за направата много продукти.

През 1915 г. списанието по Биологична Химия обсъжда подробно едестина и дава идеи, които по-късно ще формират основата на протеиновото допълване и съчетаване, популярна концепция сред вегетарианците. По-късно, изданието публикува изследване за растителните протеини. В него, едестинът се смята за подходящ като единствен източник на протеин за животните: „Протеиновото хранене в бъдеще ще се основава по-скоро на аминокиселиновата конструкция, отколкото на резултатите от последните хранителни експерименти“ Проучването също така заявява, че “ наличието на относително големи количества лизин в … конопено семе… е особено забележително.“

През 1932 г. е издаден патент за процеса на залепване, използвайки конопения протеин. Днес, млечния протеин се използва в лепилата.

През 1937 г. същите учени, които първи вкарват растителните протеини в храната, издават патент, използвайки конопения протеин, за предене на влакна и прежди, които са подобни на коприна и вълна.

Сравнителна таблица за протеиново съдържание

Соя 35.0%
Конопено семе (обелено) 31,0%
Говежди хамбургер 27,1%
Синя риба 26,0%
Сирене Чедър 23,5%
Пиле 23,5%
Конопено семе- цяло 23,0%
Бадеми 18.3%
Пшенично брашно 13,3%
Яйце 12,0%
Тофу 8,0%
Ориз 7,5%
Обезмаслено мляко 3,7%

Сравнителна таблица за съдържание на незаменими аминокиселини

Конопен протеин на прах

При закупуване на конопен протеин на прах, търсете марка, която съдържа протеин най-малко 50% от теглото и осигурява 15 грама протеин на 30 грама порция, както и да не е използван хексан в процеса на извличане.

Конопеният протеин може да съдържа повече мазнини от много други протеини на прах, но трябва да се подчертае, че почти цялото количество мазнини идва от есенциалните полиненаситени мастни омега-6 и омега-3. Конопът е признат от Световната Здравна Организация (WHO) като имащ това, което се счита за оптимален 3: 1 баланс на омега-6 и омега- 3 мастни киселини.

За разлика от конопения протеин на прах, много соеви изолати на прах не са етикетирани като органични и често са обработени с хексан, петролен разтворител, който има неблагоприятно въздействие върху околната среда и върху човешкото здраве. Полученият обработен с хексан соев прах се използва в много соеви протеини и зърнени храни.

Конопеният протеин на прах обикновено се произвежда с помощта само на техники за студено пресоване и не включва използването на хексан в производствения процес. Това е същата техника, която осигурява ценни витамини и минерали, които не са унищожават по време на обработката.

Може би най-важната разлика между соевия и конопения протеин на прах е, че неорганичната соя, използвана в много соеви продукти, често е получена от генетично модифицирани соеви зърна.

Конопът никога не е генетично модифициран. Конопените храни също така имат ниски въздействия върху околната среда, тъй като растежа на конопеното семе не изисква добавянето на хербициди или пестициди.

Един паунд (0, 453 кг) конопено семе ще осигури целия протеин, незаменими мастни киселини, както и диетични фибри, необходими за оцеляването на човек в продължение на две седмици. Поради тази причина той се използва в много части на света за лечение на недохранване. Колко далече изглежда един паунд месо?

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Рецепти с коноп- диетични

Рецепти с коноп- лечебни

Мазнини и масла

Протеини

Храносмилателни ензими

Аминокиселините

Л-карнитинът. Стъпки в бъдещето

Тест за недостиг на витамини и минерали

Заболявания

Натурални терапии

Тест за паразити

Здравословно хранене

Хранене на органите

Полезните минерали

Материалът Конопен протеин е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Това може да е доста стряскащо за някои, особено за хората с конвенционално медицинско обучение, но естественото състояние на тялото, по подразбиране, е неговата непрестанна регенерация. Без подобния на горене процес на непрекъснато клетъчно обновление в тялото- живота и смъртта непрестанно са преплетени – чудото човешко тяло не би съществувало.

По време на заболяване, обаче, регенеративните процеси са победени от дегенеративните такива. Това е мястото, където медицината може да изпълни своя най – благороден дълг, да върне тялото обратно в баланса, чрез храни, билки, хранителни вещества, лечебни енергии, т.е., лекувайки целево. Днес, обаче, базираната на лекарства медицина, неизменно използва химикали, които не притежават дори микрон регенеративен потенциал; точно обратното, те, лекарствата, почти винаги се намесват в самообновяването на организма, за да се потискат симптомите, срещу които се прилагат.

Въпреки направо еретичния характер на нещата, които стимулират зарастването и регенерацията, силата на конвенционалната медицинска система, която се мръщи или е скептична към естествената ремисия в полза на потискане на симптомите и управление на болестта, през последните няколко години ние сме събрали една забележителна поредица от изследвания по темата.

1. Регенериране на нервите с храни – Има действително широк спектър от натурални съединения с доказан нервно- регенеративен ефект. Едно изследване от 2010 година, публикувано в списанието „Изследвания за подмладяване“ („Rejuvenation Research“), например, открива, че комбинацията от боровинки, зелен чай и карнозин стимулира регенерацията на невроните и има регенеративни ефекти върху стволовите клетки в животинския модел на невродегенеративно заболяване.

Други изследвани с подобни действия вещества са:

1. Куркумин
2. Hericium erinaceus (вид гъба- Lion’s Mane Mushroom)
3. Апигенин (съдържа се в зеленчуци, като целина)
4. Боровинка
5. Женшен
6. Хуперзин (Huperzine)
7. Натто (Natto)
8. Дан Шен (Salvia miltiorrhiza)
9. Ресвератрол (Resveratrol)
10. Пчелно млечице
11. Теанин (Theanine) – аминокиселина
12. Ашваганда или индийски женшен
13. Кафе (тригонелин)

Има и друг клас нерво – оздравяващи вещества, които стимулират възстановяването на защитната обвивка около аксона на невроните, известна като миелин, и която често е увредена при неврологично увреждане и/или дисфункция, особено автоимунни и предизвикани от ваксина демиелинизационни разстройства. Трябва също да се отбележи, че дори въздействието на музиката и влюбването са изследвани за евентуално стимулиране на неврогенезата, регенерирането и/или ремонта на невроните, което показва, че регенеративната медицина не изисква само поглъщането на нещо, по-скоро могат да бъдат използвани широка гама от терапевтични действия за подобряване на здравето и благосъстоянието.

2. Чернодробна регенериране с храни – глициризин, съединение открито в билката Женско биле и което наскоро бе доказано, че е мощен анти- SARS (Тежък остър респираторен синдром) вирусен агент, също така е установено, че стимулира регенерацията и функцията на черния дроб в животинския модел на хепатектомия.

Други регенериращи черния дроб вещества са:

1. Карвакрол (летливо съединение в Риганa)
2. Куркумин (Куркума)
3. Корейски женшен
4. Ройбос
5. Витамин Е (натурално масло)

3. Регенериране на бета – клетките (произвеждащи инсулин) с храни- За съжаление, медицинската общност все още не използва напълно потенциала на природните съединения при диабета. Като се вземат предвид скъпите терапии със стволови клетки, трансплантациите, както и набора от синтетични лекарства, в които са фокусирани милиарди долари за научни изследвания годишно, нашите кухненски шкафове и дворове може би вече съдържат дълго търсения лек за диабет от 1- ви тип.

Следващите изброени средства са доказали експериментално, че регенерират бета- клетките, произвеждащи инсулин, които при инсулино- зависимия диабет се разрушават и които веднъж възстановени могат (поне на теория) да възстановят здравето на пациента, до точката, в която вече няма да е нужен инсулин. Това са следните средства:

1. Gymenna Sylvestre („разрушител на захарта“)
2. „Черен Кимион“ (Nigella Sativa)
3. Витамин Д
4. Куркумин (от подправката Куркума)
5. Аргинин (Аминокиселини)
6. Авокадо
7. Берберин (открит е в горчиви билки, като Хидрастис и берберис)
8. Момордика (Charantia Momordica или Bitter Melon)
9. Chard (Beta vulgaris) – зелените листа на зеленчуците
10. Царевична коса (Corn silk)
11. Стевия
12. Сулфорафан (Sulforaphane – особено концентриран в броколи)

4. Хормонално регенериране с храни – съществуват секретагоги, които повишават способността на ендокринните жлези да секретират повече хормони, а има и вещества, които наистина регенерират хормони, които са се разградили (отделяйки електрони) в потенциално канцерогенни „неустойчиви хормони“ метаболити.

Едно от тези вещества е Витамин С. Мощен електронен донор, този витамин има способността да внася електрони, за да възкреси формата и функцията на естрадиола (естроген; Е2), прогестерона, тестостерона, например. В комбинация с храните, които са в състояние да поддържат функцията на жлезите, такива като яйчниците, витамин С може да представлява отлично допълнение или алтернатива на Хормонална Заместваща Терапия

5. Регенериране на сърдечни клетки с храни – Не много отдавна, се смяташе, че сърдечната тъкан е уникално неспособна да се регенерира. Нова, но бързо развиваща се организация за експериментални изследвания сега показва, че това просто не е вярно и има клас вещества, които регенерират сърдечната тъкан. Тези вещества са в състояние да стимулират образуването на сърдечни стволови клетки, които могат да се диференцират в здрава сърдечна тъкан и те са следните:

1. Ресвератрол (Resveratrol)
2. Сибирски Женшен (Eleuthero)
3. Екстракт от червено вино (Red Wine Extract)
4. Geum Japonicum
5. N- ацетил- цистеин

Друг забележителен пример за регенерация на сърдечната клетка е чрез стволови клетки от плацентата.

6. Регенериране на хрущял/стави/гръбначен стълб с храни

Куркуминът и ресвератрол са доказали, че подобряват възстановяването при увреждане на гръбначния мозък. Повече от дузина други природни съединения притежават подобни свойства в тази област. Що се отнася до дегенеративното ставно заболяване, т.е. остеоартрит, също има широка гама от изследвани потенциално регенеративни вещества.

Всъщност, регенеративната медицина заплашва да подкопае самата икономическа инфраструктура, която поддържа модерната, базирана на лекарства и съвсем откровено дегенеративна медицинска система. Потискането на симптомите е печелившо, защото гарантира, както съществуването завинаги на основното заболяване, така и генериране на все по-разширяваща се маса от допълнителни, провокирани от лечението симптоми.

Това е нестабилен и безцелен модел на развитие, който по своята същност е обречен на неуспех и в крайна сметка ще се срине. Чрез хранене, начин на живот и нагласи, водещи до телесна регенерация може да се прекъсне тази патологична верига и да се помогне за постигане на освободено тяло, което е предпоставка също и за освобождаване на човешката душа и дух.

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Хранене на органите

Нарът може да замести яйчника

Нутриенти

Рецепти

Билколечение

Лечебни картинки

Материалът 6 телесни тъкани, които могат да бъдат регенерирани чрез храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Тук ще упомена само няколко варианта за меню. Проявявайте въображение и експериментирайте. Използвайте много билки и подправки, включително кимион, кардамон, лют червен пипер, канела, кориандър, копър, джинджифил, куркума и риган. Също така добавяйте по една чаена лъжичка лецитин на гранули към всяко хранене.

Кисели храни и рак

Киселините, като тези в ябълковия оцет, цитрусовите плодове и други плодови киселини, доматите, обикновено са полезни за хората със слаба чувствителност на тялото и високо кръвно налягане. А на тези, които са по- чувствителни и с ниско кръвно налягане, плодовите киселини създават проблеми.

Основната причина за това е неефективния метаболизъм, който кара тялото да стане свръх киселинно и с минерален дефицит. Основният проблем не е в плодовите киселини, а по-скоро в минералния дефицит, причинен от повишената киселинност. В неутрализирана форма, плодовите киселини могат да бъдат използвани за ре- минерализиране и алкализиране на организма, което в този случай силно се препоръчва. Вижте алкализиране на тялото.

Печива и рак

Най-добрият метод за печене е този, в който ензимите остават живи. Това означава, загряване до по-малко от 500C. Освен това, за предпочитане е да се започне с пълнозърнесто брашно, накиснати или покълнали семена, а не с брашно от магазина. Единственото практическо решение, което аз съм открил досега, е печивото с ориз. След смесване на накиснатия или покълнал ориз, тестото продължава да абсорбира вода и така се стяга почти без никакво затопляне. За всяко друго зърно това не съм успял да го приложа. Може да се наложи да експериментирате с различни видове ориз, за по- добро покълване.

Накиснете кафявия ориз за една нощ. Ако семената са жизнени, изплакнете и в продължение на 2-3 дни ще се появят кълнове, в противен случай използвайте ориза веднага след накисването. Измивайте добре и смесвайте с минимално количество вода. Ако сместа няма нужната консистенция на паста, добавете малко ориз или брашно от елда, или прецедете излишъка от водата. Леко поръсете съда с малко оризово брашно или хартия за печене и разгънете тестото. За предпочитане е да го оставите на слънце или на топло място, защото продължава да се втвърдява дори когато е на хладно. Това може да отнеме от няколко часа до следващия ден.

Може да експериментирате с различни добавки, като например водорасли на прах, копър или други подправки, ацидофилус култура или квас, ако искате да опитате с печене на традиционен хляб. При добавяне на всяко друго накиснато или покълнало семе, втвърдяването на тестото ще става по- трудно. Но, брашното от елда помага за получаването на хубав хляб.

Смес от пиле или пуйка

Суровото пиле или пуйка можете да смелите на кайма или да блиндирате. Можете да отделите по- голямата част от месото от костите и да ги добавите към бульона от кости или друга подходяща течност. Можете да овкусите с билки, подправки, лук и домати и да го пиете като бульон, леко загрят, ако предпочитате. Всички жилави части могат да бъдат използвани за костния бульон.

Бульон от кости

Използвайте меки кости от кокошки или други кости, или рибени глави. Добавете една или няколко супени лъжици оцет, в зависимост от количеството на костите, с които разполагате. Варете с достатъчно вода в емайлиран покрит съд за най-малко 3 часа, или докато костите станат крехки и течността е почти неутрална. При по-големи количества и по-дълго време на готвене многократно добавяйте още вода и оцет.

Алтернативно, можете да използвате тенджера под налягане за 30 минути, но без да добавяте киселина. Когато костите станат меки, блиндирайте всичко, пасирайте (по желание) и замразете във форма за ледени кубчета. Използвайте често с храната кубчета от бульона; най-вече го добавяйте към зеленчукови салати – той е отличен източник на желатин, калций и други минерали. Ако сте направили костния бульон твърде кисел, добавете алкализатор, докато стане неутрален. Не гответе кисела храна в съдове от неръждаема стомана или алуминий.

Хумус

Можете да го използвате за мазане върху хляб или като добавка към храни (салати). Накиснете нахута за през нощта, ако е годен за покълване. В противен случай го използвайте накиснат- суров или накиснат, но сварен за няколко минути. Пюрето от нахут можете да приготвите в пасатора и да гo смесите с произволна комбинация от следните: зехтин, тахан, лецитин, лют червен пипер, водорасли, билки и подправки. Съхранявайте в хладилник.

Извара

Ако имате възможност да си купите органично сурово мляко от хранени с трева животни, можете да си направите своя собствена домашна извара по следния начин: махнете по- голямата част от каймака. Съхранявайте млякото на топло място в покрита купа, докато се подкваси и суроватката се отдели от изварата. Това може да отнеме два дни, по-малко време ще отнеме, ако за стартиране на процеса добавите суроватка от предишна закваска. Изсипете в голяма цедка за една нощ, след което съхранявайте в хладилник.

Можете да смесите органично или биодинамично нискомаслено кисело мляко с топла вода, за да го втечните, след това го оставете да ферментира отново на топло място за една нощ. Когато стане доста кисело, това е показателно, че повечето лактоза се е превърнала в млечна киселина и ще се раздели на суроватка и извара. Тогава можете да прецедите и да съхранявате в хладилник, ако изварата има прекалено кисел вкус можете да добавите повече вода и да прецедите отново. Алтернативно, можете да неутрализирате свръхкиселите продукти чрез смесване с малко доломит на прах или просто с натриев бикарбонат (сода за хляб).

Алтернативно можете да се използвате обезмаслено мляко или мляко на прах от всякакъв вид. Отстранете мазнините, добавете закваска и затоплете, докато изварата и суроватката се отделят, след това прецедете и съхранявайте в хладилник. Използвайте част от суроватката за следващата партида, а останалата изхвърлете. Колкото по-дълго ферментира, толкова по-малко е лактозата.

По същия начин можете да подобрите нискомаслената извара, закупена от магазина, като добавите достатъчно вода, пробиотична култура, затоплите и оставите за през нощта, след това да прецедите и да съхранявате в хладилник. Така ще намалите химическите добавки и съдържанието на лактоза, като в същото време ще подобрите лечебния потенциал на изварата, което е целта на храненето при рак.

Сок от черен дроб

Сокът от суров черен дроб е най-богатата на хранителни вещества храна. Използвайте само органичен черен дроб, агнешки или черен дроб от други свободно отглеждани животни. Блиндирайте с достатъчно количество вода, прецедете и замразете в малки форми като кубчета за лед. Приемайте по едно кубче дневно, разтворено в пресен сок.

Мариновани риби

Нарежете рибата и я залейте с лимонов сок или разреден ябълков оцет. Оставете в хладилника за една нощ и добавете лук, билки и подправки. Ако ви е прекалено кисело на вкус, неутрализирайте с калиев бикарбонат.

Сурова Кайма

Използвайте само агнешко месо или от тревопасни животни, или органично месо; не използвайте месо от угоителни ферми. Големите количества месо съхранявайте замразени, но на порции за едно хранене. Може да подправите порцията с нарязан или настърган лук, репичка, джинджифил и домати, чили или лют червен пипер и да изстискате лимон или лимонов сок отгоре. Преди хранене, ако е възможно, сложете замразените или охладени храни на слънце за няколко минути.

Маслено-протеинов микс

Смесете около 100 грама домашна извара с ниско съдържание на мазнини и 40 мл ленено масло с 25 мл течност, докато маслото вече не се вижда, добавете 1 ч.л. лецитин. Този основен микс може да бъде добавян към други храни, като например покълнали зеленчукови или плодови салати, или варени зеленчуци, или може да бъде ароматизиран с горски плодове, или нарязана папая, или настъргана ябълка. Добре е да добавите 2 или 3 с.л. прясно смляно ленено семе.

Сурово яйце

Яйцата, консумирани сурови, трябва да бъдат пресни, органични и от свободни кокошки. Поглъщането на едно цяло яйце с жълтъка и белтъка може да предизвика стомашно разстройство при хора със слаба храносмилателна система. Суровото яйце се усвоява много по-добре, ако се смеси с друга храна или напитка. Алтернативно можете да разбиете белтъка (добавете щипка сол) и след това да го се смесите с жълтъка. Можете лесно да проверите, дали яйцето е прясно чрез потапяне във вода. Ако лежи на дъното, е много прясно яйце. По-старите ще се покачват нагоре, а ако плава отгоре, то това е много старо яйце.

Мляко от семена

Накиснете бадеми, ориз, ядки или слънчоглед за една нощ или за около 12 часа. Най-простият начин е да смените водата, да пасирате накиснатите семена в електрически пасатор и да ги прецедите с цедка. Можете да използвате напитката веднага или да я охладите.

Остатъците от ориза можете да сготвите, а остатъците от мазните семена да прибавите към някаква комбинирана закуска (отстранявайте обелките на бадемите). Въпреки това, много по-добър начин е да изчакате, докато семената започнат да покълват. Така се премахват всички ензимни инхибитори и се осигурява естествена сладост и ензими на млякото. По същия начин можете да използвате много по-евтините неизчистени слънчогледови или тиквени семки за приготвяне на мляко.

Кисело мляко от семена/ сирене от семена

Накиснете мазни семена, такива като бадеми, орехи, сусам, тиквени или слънчогледови семена за 8-12 часа. Пасирайте ги в електрически пасатор и добавете ацидофилус култури. Ако не сте чувствителни към дрожди, можете вместо ацидофилус да добавите реджувелак (ферментирала напитка).

Съхранявайте на топло място в продължение на няколко часа до постигане на желаната степен на киселинност. Охладете и използвайте в рамките на 3 дни. Ако е прекалено кисело, или ако изварата и суроватката са се отделили, просто прецедете и изхвърлете суроватката, можете да изплакнете изварата. Можете да използвате киселото мляко от семена, като салатен сос, за подправяне на храна или за мазане върху хляб. Колкото по-чувствителни сте, толкова по-малко кисело трябва да бъде, когато го използвате. Ако има лоша миризма или вкус, изхвърлете го.

Смути

Смесете в блендер зряла зелена папая (кожа, семена и плът), банан, всякакви плодове според сезона, може сурово яйце и подходяща течност, като например плодови сокове или зеленчуков сок, мляко от семена или кисело мляко. След смесването можете да го подсилите, както е описано в „Микс от Спирулина – Полен – Ленено семе”.

Микс от Спирулина – Полен – Ленено семе

Препоръчвам го като основна закуска или хранене: Смесете 1 ч.л. на спирулина, 2 ч.л от ечемична или пшеничена трева на прах и по 3 ч.л. полен и ленено семе с подходяща течност (може да се променя съставът на микса, както ви е удобно). Можете да използвате мляко (от семена), кисело мляко (от семена) или козе кисело мляко, пресни зеленчуци или гроздов сок, смути, приготвено със сурово яйце, папая, банани или други плодове. Добавете лецитинови гранули, кокосово масло или зехтин, както и подходящи смлени на прах (напр. хлъзгав бряст, селенови дрожди или водорасли) или натрошени таблетки. Направете консистенция, така че да можете да го пиете или на каша и да го консумирате с лъжица.

Сладки Зеленчуци

Използвайте произволна комбинация от следните зеленчуци: парче тиква, сладки картофи, лук, ряпа, цвекло, моркови и домати. Регулирайте количеството вода за готвене, така че накрая цялата да се изпари.

Зеленчуци, на които е нужно кратко време за приготвяне (домати, тиква), могат да бъдат добавени по-късно, за да се запази техния вкус. Също така, сол, водорасли, ленено масло, къри, лют червен пипер, билки и подправки, е най-добре да се добавят в края на готвенето.

Кисело мляко

Важното е в червата отново да се заселят полезни лактобацили, особено L. ацидофилус в тънките черва и бифидус бактерии в дебелите черва. Вместо или като допълнение към използването на много ацидофилус / бифидус на капсули или на прах, можете да използвате домашно направени ферментирали напитки или кисело мляко. Това можете да направите от непастьоризирано прясно мляко, козе или краве, бадемово мляко, оризово мляко, или от смес, базирана на цветен прашец и мед. Изберете според вашата кръвна група и възможности. Аз не ви препоръчвам соево мляко от търговската мрежа.

За да приготвите кисело мляко с цветен прашец и мед направете следното: към 1 литър вода (чиста вода, без хлор или флуорид) добавете 5 – 10 чаени лъжички прашец, 2 или 3 чаени лъжички мед, 1 чаена лъжичка водорасли на прах и евентуално спирулина или хлорела. Дръжте на топло в продължение на няколко часа и използвайте, когато започне да се пени и на вкус е малко кисело. Съхранявайте в хладилник и използвайте половината от този фермент, като закваска за следващата партида. Тъй като млякото може да е доста кисело, добавете доломит на прах, магнезиев оксид или сода бикарбонат, за да е по-приемливо. Чувствителните индивиди е желателно да неутрализират млякото.

Като първоначална стартова употреба използвайте по 1 чаена лъжичка ацидофилус и бифидус култури на прах, или смесена култура от тях, или капсули, или кисело мляко, съдържащо тези бактерии. Не използвайте кисело мляко от магазина или съдържащо само бактерии- bulgaricus и thermophilus.

По- късно използвайте до една чаша от предходната партида за стартиране, за предпочитане използвайте течност или суроватка, тъй като съдържат най-много бактерии. Колкото по-топло го държите, толкова по-скоро киселото мляко ще бъде готово.

Ако не разполагате с машина за кисело мляко, разбъркайте половин литър или 2 – 3 чаши с някакъв вид мляко или разтвор на пчелен прашец и мед, с 1 чашка закваска и сложете в буркан, който да стои в съд с гореща вода от чешмата. За да се сгъсти отнема обикновено само няколко часа. Когато културите са на прах може да отнеме 6-10 часа. При студено време сменяйте топлата вода на всеки час или дръжте буркана на топло място. Охлаждането на киселото мляко, когато стане готово, не спира ферментацията. Ако млякото е прекалено кисело, следващия път използвайте по-малко закваска или неутрализирайте киселината. Използвайте около половин литър кисело мляко дневно.

Сокове

Приемайте течности като йонизирана вода, сокове и билкови чайове, които помагат за преодоляване на рак. От най-голяма полза са пресните сокове от треви на зърнени култури и други млади годни за консумация треви и цветове (например венчелистчетата на мъжкия цвят на тиквата, цветовете на растението импатиенс (циганче) и много други), цвекло, моркови, магданоз, целина, листа на червено цвекло и други зеленчуци. Ябълки или други плодове можете да използвате за овкусяване на соковете.

За лечение на рак, смятам жизнеността на сока, неговата биоенергия или жизнена сила, като дори по-важна от биохимичния му състав. Жизнената сила е най-висока в недоразвитото или младо растение, което енергично създава листа или се развива. Това важи особено за младите треви, но може да се използва също и сок от други млади растения като слънчоглед или елда, когато те са на височина от 5 до 10 см (или да ги използвате в салата).

Пийте повече течности преди закуска и 30-60 минути преди другите хранения, приблизително около 1 литър сок дневно. За предпочитане е да смесвате зелен сок (от трева, магданоз, целина) със сладък сок от кореноплодни зеленчуци (цвекло, моркови). Започвайте с малки количества и увеличавайте постепенно, тъй като първоначално може да получите гадене или други реакции на прочистване. Пийте сока веднага, след като го приготвите, но на бавни глътки. Ароматизирайте соковете с джинджифил и пчелен прашец. Може да добавите малко зехтин и лецитин за забавяне на абсорбцията или изпивайте част от сока преди, а останалия след храненето.

Д-р Герсон и други терапевти са установили, че пациентите в тежки състояния не реагират толкова добре на сокове, които са от сокоизстисквачки, тъй като електрическите заряди са инактивирали ензимите. Ниската скорост на сокоизстисквачката дава по-високо качествен сок. Ако не можете да си позволите нискоскоростна сокоизстисквачка използвайте блендер (за предпочитане със стъклена повърхност).

Използвайте тънки парчета кореноплодни зеленчуци и къси парченца трева, добавете витамин С на прах за намаляване на окисляването и пресовайте. Алтернативно, можете да смелите трева или зеленчуци два пъти през месомелачката и да прецедите сока на ръка с тензух. Трябва да измивате добре машинката след това.

Ако няколко пъти през деня сте приготвяли сок, достатъчно е да почиствате сокоизстисквачката веднъж на ден, след последната употреба. Повече сок обикновено се получава, ако пресовате втори път и добавите малко вода. В случай че имате проблем с усвояването на мазнините, добавяйте малко лецитин към сока, за да се повиши усвояването на бета-каротина. Ако не ви е удобно да приготвяте сок всеки ден, можете да го замразите за по-нататъшна употреба в малки пластмасови контейнери (стъклото може да се счупи по време на замразяването).

За предпочитане е да ядете плодовете цели, вместо да извличате сок от тях, освен когато сока е от цитруси, главно лимон и грейпфрут, които са полезни за подобряване функциите на черния дроб.

Отглеждане на трева

Експериментирайте с отглеждане на трева от пшеница и ечемик, тъй като те имат много по-различен вкус. Аз лично, предпочитам да растат заедно и двете на едно и също място. Можете да ги отглеждате в лехи в градината или в кутии за семена, които да държите на верандата или дори в стаята близо до прозореца.

Използвайте добре минерализиран компост, обогатена почва, накиснете семената през нощта и ги посейте на гъсто, семената почти да се докосват (не купувайте семена за сеитба, които са обработвани с пестициди). Покрийте ги с тънък слой пръст или просто с мокър вестник. Обаче ако пръстта е проблем, посейте по-нарядко и добавете водороден пероксид (кислородна вода) или кристали с калиев перманганат към водата за поливане. Добри продукти, за минерализиране на почвата са камъни на прах, особено вулканични, водорасли и морски минерали.

Режете тревата, когато е пораснала 10-20 см. Също така, обикновено първият растеж също е добър. Можете да използвате тревата и ситно нарязана в салати или да я дъвчете и изхвърляте остатъка.

Автор: Walter Last

Още по темата

Гладуването е оръжие срещу рака!

Книги за изчистване на организма

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия – лечение с камъни

Камъни и кристали

Материалът Рецепти за хранене при рак е публикуван за пръв път на Наноком ООД.