Ботаническо име: Hydrastis Canadensis

Семейство Лютикови

Противопоказания!

Да не се използва по време на бременност, тъй като е маточен стимулант.

Да не се използва, ако има проблем с високо кръвно налягане.

Ако се приема продължително, може да предизвика нарушения в храносмилането, дразнене на лигавицата, запек, възбудени състояния, халюцинации, а понякога и делириум.

Хидрастисът обикновено се предозира, подобно на конвенционалните антибиотици, и при това по същия начин- за неподходящи състояния. Повечето билкари препоръчват той да бъде използван за не повече от три седмици без прекъсване, с най-малко две седмици почивка между тях. Постепенно, високите дози от билката могат да доведат до понижаване усвояването на В-витамините.

Ако бъде изядено прясното растение, това може да предизвика язви на лигавицата. В сравнение с такива подобни на него билки, погасяващи инфекции, като ехинацея и астрагал, хидрастисът е по-скъп и по-малко ефективен. В резултат на това някои производители го комбинират с по-евтини билки, които могат да доведат до някои неприятни странични ефекти.

История

Билката отдавна се използва като лекарство от американските индианци.

Чероките и други племена, го смесвали с мечешка мас и го използвали като средство против насекоми. Те също го използвали за лечение на рани, язви, болки в ухото, възпаления, възпалени очи, както и за стомашни и чернодробни проблеми.

Ирокезите пиели настойки и отвари от корена при треска, пневмония, магарешка кашлица, чернодробни нарушения, температура и проблеми със сърцето. Някои племена го използвали за борба с туберкулозата.

Хидрастисът е въведен в Европа през 1760. През 19-ти век, той става любимец на еклектичните лекари и е регистриран в американската фармакопея до 1926. В началото на 20-ти век, той е ключова съставка в широко разгласеното патентовано лекарство, наречено Златно Медицинско Откритие, създадено от д-р Рой Пиърс.

През първата половина на 20 век, хидрастисът е регистриран в Американския национален рецептурен сборник като антисептично и адстрингентно средство.

В действителност, широката популярност на билката днес е застрашена, поради изчезването и като вид в природата; затова, билкарите препоръчват да се купуват само продукти, произведени от билка с култивиран и органичен произход, а не от събран див хидрастис.

Основни действия

  • противовъзпалително
  • антибактериално
  • антитуморно (цитотоксичен)
  • адстрингент
  • антиамебно
  • антисептично
  • противогъбично
  • битер
  • стимулант и лечител на храносмилателната система и жлъчката
  • изпотяващо (диафоретик)
  • отхрачващо
  • хипертензивно
  • леко слабително
  • намалява храчките
  • спира вътрешни кръвоизливи
  • седативно
  • тоник
  • маточен стимулант

Ключови компоненти

  • изокинолини алкалоиди (хидрастин, берберин, канадин)
  • етерично масло
  • смола
  • витамини и минерали (особено кобалт, силиций, желязо, магнезий, манган, цинк и витамин С)

Лечебни части

Корени и коренища

Двата основни алкалоида в хидрастиса са хидрастин и берберин, но също така има и известни нива канадин. По време на канадско изследване през 1960-те, хидрастинът показва способност да свива кръвоносните съдове и да стимулира автономните нерви.

Алкалоидът хидрастин понякога се използва само за: усилване на имунната система, лечение на различни инфекции (на горните дихателни пътища, очите и гърлото), успокояване на чревни разстройства, от лошо храносмилане до болестта на Крон, облекчаване на болка от ишиас или мускули и стави, лечение на различни гинекологични заболявания, кожни проблеми и инфекции на пикочните пътища.

Другият алкалоид, наречен берберин, е битер, антибиотик, с антибактериално и амебоцидно действие, но той също така успокоява централната нервна система. Берберинът е най-добре изследван. Той притежава лек слабителен ефект и е добро природно адстрингентно и противовъзпалително средство. Берберинът е доказано, че потиска растежа на множество патогени, включително устойчиви на лекарства щамове и има дълга история на употреба при лечение на различни заболявания.

Клиничните изпитания отчитат, че бербериновия сулфат надминава по действие лекарствата за лечение на диария, причинена от ентеротоксигенните E. coli. Също така е установено, че значително потиска чревната секреторна реакция, предизвиквана от холерата и E. Coli бактериите. Канадинът е доказано, че стимулира мускулатурата на матката.

От друга страна, тези алкалоиди могат да доведат до свиване на малките кръвоносни съдове, което може да повиши кръвното налягане; продължителната употреба може да наруши чревната флора, т.е необходим е допълнителен прием на приятелска флора (пробиотици).

Хидрастисът е доказано ефективен (вътрешно) срещу Vibrio cholerae, Streptococcus pyogenes, Shigella spp., Candida albicans, Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Salmonella typhimurium, S. paratyphi, Corynebacterium diphtheriae, tuberculosis, Giardia lamblia и Trichomonas vaginalis и други. Билката като цяло е доказано ефективна срещу Staphylococcus Aureus. Goldenthread (Coptis spp.) е най-близката до хидрастиса билка, която може да бъде реален заместител. Нейната употреба и действие са почти идентични.

Използвани лечебни средства

Настойки от стрити на прах корени се използват при гъбични инфекции и за лечение на псориазис. Когато се разрежда, настойката също е полезна и за промивка на очи, уста или тоалетен душ.

Промивки се използват при раздразнена кожа, екзема и шарка.

Отвари се използват за възпалено гърло.

Капсулите се вземат най-често за удобство и ако билката се приема заедно с chasteberry на прах, облекчава менопаузните топли вълни и изпотяването.

Ако се съчетае с очанка (eyebright) облекчава симптомите на сенна хрема.

Смлени на прах корени се използват за направата на капсули и като пудра за рани или емфие при инфекции на синусите. Пудрата може да се прилага за всякакви порязвания, ожулвания или инфектирани рани, особено тези, предизвикани от стафилококови организми.

Тинктури се използват за влошени състояния на лигавицата и за сериозни инфекции на ухото (отит). Но, не се прилагат, ако тъпанчето е перфорирано.

Комбинирани таблетки се предлагат в търговската мрежа за лечение на храносмилателни разстройства.

Традиционна употреба

Хидрастисът е най-добър, когато се използва за следните шест цели:

1) инфекции, възпаления или язви в стомашно-чревния тракт, от венците до ректума;

2) инфекции на синусите, когато се използва като емфие или за промивки на синусите;

3) вагинални инфекции;

4) кожни инфекции;

5) очни инфекции;

6) стимулант/ тоник, когато се използва в умерени дози или за кратък период от време.

Използва се за лечение на остра диария, причинена от множество стомашно-чревни патогени.

Използва се като помощно лечение при различни ракови заболявания и неутропения (намален брой на неутрофилите в кръвта), произтичащи от радиация и химиотерапия.

Хидрастисът е мощно средство при нарушения, засягащи лигавиците, особено на очите, ушите, носа, гърлото, стомаха, червата и влагалището.

Взет вътрешно, хидрастисът увеличава храносмилателната секреция, стяга лигавиците и спира възпалението, но не трябва да се използва за продължителен период от време, тъй като намалява способността на червата да усвояват някои хранителни вещества, особено В- витамините.

Неговото стягащо действие помага за намаляване на силното менструално кървене. Той се използва от билкари и акушерки за спиране на кръвотечението след раждане, но не трябва да се приема по време на бременността.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите