Ботаническо наименование: Cocos nucifera

Други наименования: Coconut, noix de coco (Франция), Kokosnuss (Германия), nuez de coco (Испания), jawz al-hind (Арабско), nariyal (Индия), thenga (Шри Ланка), ma phrao (Thai), kelapa (Малайзия/Индонезия), yeh tzu (Китай)

Семейство Палмови (Palmaceae)

История

Ботаниците все още не са постигнали съгласие за това, дали вида произхожда от Източна Индия и Меланезия или от Америка. Най- вероятно е първото, тъй като основните производители, изнасящи кокос днес са Филипините, Индонезия, Индия, Шри Ланка, Мексико, Малайзия и Папуа Нова Гвинея. Когато Линей (Linnaeus) дава научното наименование на дървото през 18 век, той на шега използва думата „coccus“, което означава, зрънце на латински.

Обаче, по някаква причина, името кокос се утвърждава и използва и до днес. Има много мнения за това, как кокоса е получил името си. Вината, изглежда е на д-р Джонсън, който объркал записа на двете думи „coconut“ и „cocoanut“ в своя речник от 1755. Двете изписвания все още се срещат и днес. Coco(nut) по никакъв начин не е свързано с какаото и това трябва да сложи край на дебата за произхода на името.

Кокосовите орехи са от най-полезното дърво на света, процъфтяващо по морските крайбрежия на тропиците, където валежите са повече от метър и половина годишно. Търпимо е към солени, песъчливи почви и расте на ивици земя, където повечето други култури не биха могли да оцелеят. Възрастните дървета могат да достигнат височина до 24 метра.

Плодовете се берат от около шестата година нататък до осемдесетгодишна възраст на дървото. Първоначално са зелени и след това пожълтяват. Високият, без клони ствол на дървото може да направи прибирането им много трудно, но квалифицирани боси катерачи често използват въжета, чрез които се качват на дърветата.

В някои страни на Югоизточна Азия използват обучени маймуни, които хвърлят плодовете на земята. Плодовете могат също така да бъдат оставени да паднат сами или се режат от дърветата с ножове, закачени към дълги бамбукови пръти.

Употреба като храна

Всички части на плодовете са полезни. Най-дебелият слой от влакнестата обвивка, която се намира под външната кожа може да се обработи и се продава като „coir“ (влакна от кокосов орех), важен материал, използван за направата на въжета и рогозки. „Месото“ се намира в тази обвивка и е всъщност ядката на плода. То е бяло и месесто, а в неговата кухина се съдържа „мляко“, което съдържа захари, които постепенно се абсорбират от плода, докато узрее.

Кокосовата палма има много приложения и е жизненоважен компонент на много от местните икономики. Дървесината осигурява строителни материали. Листата се използват за материал за покривите. Дървото и листата се използват също и за гориво, плодовете осигуряват храна, напитки и влакна. Най-важната част, за търговска употреба, е изсушеното кокосово месо, наричано копра.

Най- големият износител са Филипините, следвани плътно от Индонезия, Малайзия, Индия и Нова Гвинея. Въпреки че се произвежда в малки количества, копрата и кокосовите влакна са особено важни за много Тихоокеански общности. Познатият цял кокосов орех е само ядката на плода, обвивката вече е отстранена преди да бъде изпратена на пазара. Вътре в черупката има тънка кафява козина, наречена теста, която покрива ядрото или бялото месо. Центърът на това месо е кух и пълен с течност. С узряването на плодовете, ядрото добива кремообразна, желеобразна консистенция и течността е прекрасна освежаваща напитка. Това „мляко“ всъщност е вода и така е известно в западния свят.

Въпреки това, в Индия и Югоизточна Азия, кокосовото мляко се смята за емулсия подобна на кравето мляко, но съдържа по-малко протеини и повече мазнини и ако се остави да се утаи, кокосово масло се издига отгоре. Кокосовият орех съдържа някои видове захари, но не съдържа нишесте и е добър източник на фибри, а също и незавършени протеинови форми на лизин и изолевцин.

Кокосовите орехи съдържат малки количества В- витамини и по-големи количества минерали като фосфор, желязо, магнезий и цинк. Тъй като повечето от плодовете се състоят от наситени мазнини (92%), това ги прави добър източник на такива мазнини за вегетарианците, но не и за тези, които консумират месо или имат високи нива на холестерола и триглицеридите. Кокосовото масло е без холестерол, но има по-висока концентрация на наситени мастни киселини (но не и на витамин Е), отколкото всяка друга храна.

Трябва да се отбележи, че холестерол не е открит в растенията или техните продукти, а само в животинските мазнини, затова когато един растителен продукт се рекламира като „без холестерол“ е вярно – но и малко подвеждащо! При закупуване на кокосов орех, не забравяйте да го разклатите. Ако не чуете плискане на течност вътре, то може да се предполага, че месото не е чисто и е изсъхнало. Избягвайте орехи, които имат тъмни петна отгоре или мухъл навсякъде върху черупката. Течността и месото могат да се използват сурови или за готвене. Не изхвърляйте ценната течност, използвайте я в напитки или ястия!

Кокосови продукти

Копра е наименование на сушеното кокосово месо с 5% водно съдържание или по-малко. Прясното кокосово месо съдържа около 50% вода. Съдържанието на масло е около 70% и маслото се произвежда от копра.

Кокосово мляко или сметана е плътна, сладка течност, произведена, когато върху настърган кокосов орех се излива вряща вода, след това се охлажда и течността се прецежда през кърпа. Настърганият кокосов орех и два пъти повече вода от обема на орехите ще дадат два пъти повече „мляко“ с нормална плътност. Ако водата е, колкото ореха ще се получи по-плътен „крем“. Тази смес може да се използва няколко пъти в производството с намаляваща сила на млякото. Кокосовото мляко е стандартна съставка в готвенето за някои страни като Индия и Югоизточна Азия. Неговото съдържание е на по-малко протеини и повече мазнини, от на кравето мляко. Търговският кокосов крем не е същият като домашно приготвеният.

Кокосовите стърготини се правят от бялата част на плода, след като е отстранена кафявата обвивка. Тя се стерилизира, протрива се с вода до получаване на мокра маса, изсушава се и се пресява в различни класове. Най-добрите се наричат „ореховки“. Сушенето концентрира всички хранителни вещества и неподсладените кокосови стърготини имат около два пъти повече протеини, мазнини, въглехидрати, желязо и калий от това на пресния кокос. Трябва да знаете, че подсладените кокосови стърготини съдържат около шест пъти повече захар от неподсладените.

Кокосово масло може да се добива от пресни кокосови орехи, правят го местните, но обикновено се извлича от копра, след пресоване. Маслото има високо ниво на наситени мастни киселини и следователно е устойчиво на гранясване. То е течно при тропическите температури, но се втвърдява при температури под 30 ° С (85 ° F). Почти без вкус след преработка, маслото е широко използвано за производство на маргарин, сладкиши и тестени изделия, както и за пържене. Този продукт е особено важен за южната част на Индия, където се използва за готвене.

Бонбоните от кокос се правят от сироп, получен чрез нагряване на кокосово мляко и инвертна захар. Това води до нещо подобно на златен сироп, който е чиста инвертна захар. Кокосовият мед е по-тъмен продукт, произведен по същия начин, но с добавено малко количество кафява кора и се прави по- дълго време. „Cocolait“ е кокосово мляко, приготвяно за търговски цели с променен състав, за да наподобява вкуса на кравето мляко.

Лечебна употреба

Междинната верига наситени мастни киселини в кокосовото масло са мощни антимикробни агенти, които са ефикасни срещу гъби, вируси и много бактерии. Най-високо ефективни мастни киселини са – каприлова киселина (caprylic acid с 8 въглеродни атома), капринова киселина (capric acid с 10 въглеродни атома) и лауринова киселина (lauric acid с 12 въглеродни атома). Те работят така, че причиняват разпадането на клетъчните стени на микробите. Кокосовото масло е ефективно в рамките на дни. При Candida се вземат 4 супени лъжици, разпределени в рамките на деня и след подобрение можете да ги намалите до 2 супени лъжици дневно още няколко седмици. То е ефикасно при цялостно нахлуване в организма, а също и в гениталиите.

Най-добрите търговски продукти са студенопресованото или натуралното масло. То е стабилизирано, за да се унищожи или отстрани липазата. Затова аз препоръчвам на тези, които имат възможност, сами да си приготвят суров кокосов крем или мляко: пресовайте кокосови парченца с бавна скорост на сокоизстисквачката, или алтернативно смесете с вода, изстискайте и охладете.

За локално приложение и за тези с мастна малабсорбция, липазно-богатото прясно кокосово мляко може да бъде много по-ефикасно от търговско предлаганото кокосово масло, което е с много слаба концентрация на свободни мастни киселини. Като алтернатива, можете да смесите липазна добавка с кокосовото масло, ако имате малабсорбция или да увеличите неговия ефект с външно приложение.

Още по темата

Книги за изчистване на организма

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия- лечение с камъни