Алтернативна медицина и здраве

Витамините, минералите и тяхното взаимодействие в добавките!

В тази статия се разглеждат витамините, минералите и микроелементите, които обикновено са включени в хранителните добавки. Акцентът е поставен върху способността им да си взаимодействат при едновременен прием.

Статията е публикувана в „Международен журнал за медицински практики“, №1, 2005г. Доктор Шримптон Д. (химик и аптекар) е научен консултант на Европейската федерация на производителите на лекарствени препарати.

Разглеждаме четири типа взаимодействия:

Химично – което може да възникне при самото производство на хранителни добавки, преди те да стигнат до потребителя.

Биохимично– което се характеризира с конкуренцията на микроелементите за централно място по време на усвояването и/или транспорта, облекчаване на антиоксидантните цикли, или каквато и да е друга поредица от биохимични процеси, способстваща за повишаване на тяхната ефективност.

Физиологично– което може да увеличи или намали ефективността от използването на хранителните вещества.

Клинично– когато са налице признаци на подобрение на здравословното състояние или в скрита форма е налице недостиг на хранителни вещества. Такива взаимодействия в повечето случаи са важни за диетата на хора, при които потреблението на витамини, минерали и микроелементи са на нивото или под нивото на RDA и в същото време предпочитанaта ефективност на хранителните добавки също е на ниво RDA.

В момента във Великобритания, болшинството хранителни добавки, които се продават във вид на комплекс от витамини, минерали и микроелементи, са на нивото RDA. Нещо повече, съществуват такива групи от хора, чийто дневен прием на витамини и микроелементи, не достига нивото RDA . В частност, той се отнася за онези, които спазват диета за отслабване или са достигали възраст от 65 години .

Химични взаимодействия

Данните за описаните по-долу взаимодействия са резултат от биологични изследвания, но съответстващите условия вероятно могат да възникнат и в етапа на производство на таблетките и капсулите, последващото разпространение и съхранение по време на срока на годност.

Медта в присъствието на неорганичен сулфат във високи концентрации (до 4000 ppm), образува неразтворимия тиомолибдат и по този начин може да намали абсорбцията на молибдена при приема. Фосфорът може да образува неразтворим магнезий- калций- фосфатен комплекс и по този начин да понижи ефективността на усвояването на магнезий.

Цинкът може да образува неразтворими съединения с фолиевата киселина, особено при ниски рН. Ако такива съединения се образуват в стомаха, то те ще се разтворят в дванадесетопръстника при по-високо рН, но ако подобна реакция е станала преди приема на тези съединения, то тези съединения не се усвояват и се разрушават.

Витамин B2 (рибофлавин) образува съединение с цинка, увеличавайки по този начин неговата ефективност.

Фолиевата киселина (B9), образува друго съединение с цинковия оксид, което не се разтворя, дори и ако има по-високо рН в дванадесетопръстника, като по този начин се намалява нивото на усвояване на B9.

Витамин С (аскорбинова киселина) може да разлага селенита до атомарен селен, който при липса на други хранителни вещества е биологично инертен. Едновременното използване на аскорбинова киселина с витамин В12, като лекарствен препарат, води до унищожаване на последния. В мултивитаминните-минерални комплекси очевидно не се случват никакви химически реакции при липса на желязо, докато в негово присъствие, според проучването, витамин В12 може да загуби до 30% от своята активност.

Биохимични взаимодействия

Витамините от група В са важни ко-фактори в много метаболитни реакции и естествено, косвено си влияят един на друг. Например, витамин B3 и B6 са функционални компоненти на ензимите, участващи в освобождаването на енергия от храната и в дадения случай, взаимодействат помежду си косвено, като не увеличават и не потискат ефективността един на друг. Биохимичното взаимодействие се дели на три групи:

  • конкуренция за централно място при свързването;
  • поддръжка за протичането на биохимичните процеси;
  • поддръжка за протичането на антиоксидантните цикли.

Конкуренция за централно място при свързването

Сложно взаимодействие възниква между близки един на друг по химични свойства елементи, които както се предполага, могат да имат общи механизми на усвояване и да се конкурират за лиганди, които са свързващо звено при усвояването и транспорта в кръвта. Тази група елементи включва хром, кобалт, мед, желязо, манган и цинк, както и токсични метали като кадмий и олово. Предполага се, че недостига на един или повече елементи от тази група може да доведе до антагонистична конкуренция при усвояването, което води до дефицит на един или повече важни микроелементи, което от своя страна, води до предразположение към токсични ефекти при прием на кадмий и олово.

Калцият оказва задържащ ефект върху абсорбцията на желязото при тяхната съвместна употреба. В допълнение, калцият потиска усвояването на цинка. Хромът взаимодейства с желязото при свързването с трансферина и естествено, може да наруши метаболизма на желязото и неговото натрупване.

Мед и цинк са взаимно антагонистични, излишъкът на един от тях в диетата, води до потискане усвояването на другия, но съдържанието на елементите, необходими за проява на това въздействие трябва да бъде значително по-високо от това, което присъства в нормалната диета. Както е установено, желязото и цинка си пречат в процеса на усвояване един на друг, въпреки че механизмът на тяхната антагонистичност още не е изяснен. Използването на желязо заедно с аскорбинова киселина (витамин С) и в достатъчно голямо количество, потиска усвояването на медта.

Манганът намалява ефективността на усвояване на желязото с 40%, въпреки че неговото действие може да варира в зависимост от наличието на други хранителни вещества и други форми на желязото. Например, ние можем да предположим, че няма да се наблюдава подобен ефект върху хемовото желязо от месните продукти.

Рибофлавин (витамин B2) е необходим за усвояването на желязото; дефицитът на рибофлавин в храната затруднява този процес.

Биотин и витамин B5 имат обща транспортна система, но за сега не е установено значението на този факт за храненето.

Витамин C влиза в пряко взаимодействие с желязото, повишавайки ефективността на неговата абсорбция при съвместен прием.

Витамин А може косвено да допринесе за усвояването на желязото, предотвратявайки неговото инхибиране на фитат. При високо съдържание, той може да повлияе на усвояването на витамин К, което както е било доказано, е съпроводено от кръвоизливи в експерименталните плъхове.

Витамин D регулира усвояването на калций, което най-вероятно е резултат от влиянието на витамина върху транспорта на калция от червата. Резултатите от проучвания върху животни са показали, че витамините А и D могат да намалят токсичността един на друг, вероятно, за сметка на взаимното антагонистично взаимодействие. Витамин Е при едновременен прием с витамин А в големи количества (Е-500 мг и А-60 мг), може да повиши усвояването на А и да намали неговата токсичност.

Определяне на RDA

В описаните препоръки относно прилагането на нутриентите терминът RDA (препоръчителна дневна доза) се използва за “ RDA маркировка” в съответствие с действащото законодателство на Европейския съюз. Този термин е удобен за потребителя в качеството си на единен термин, вместо различните препоръчителни дози нутриенти (RNI), установени за мъже, жени и различните възрастови групи.

Поддръжка за протичането на биохимичните процеси

Витамин В12 е съществен компонент на ензимната система, участващ при преобразуването на фолатите в тяхната метаболитна активна форма. При дефицит на витамин В12 се потиска съществен етап от последователността на биохимичните процеси.

Витамин К е важен фактор в последователността на реакциите, които позволяват на калциевите йони да образуват комплекс с протромбина, който от своя страна се свързва с фосфолипидите и образува тромбин. При това, образуването на тромбин се явява пусков механизъм в процеса на съсирване на кръвта.

Поддръжка за протичането на антиоксидантните цикли

Смята се, че витамин С участва в хипотетичната циклична регенерация на витамин Е, при която витамин С действа като възстановител. Въпреки че концепцията за поддържане нивото на витамин Е за сметка регенерация на неговата активност да е доста привлекателна, няма достатъчно данни, за да се потвърди значимостта на тази хипотеза за храненето.

Физиологично взаимодействие

В рамките на това проучване, физиологичните взаимодействия са ограничени до тези от тях, които намаляват или увеличават ефективността на използване (утилизацияя).

Взаимодействия, усилващи ефективността на използване Витамин В1 (тиамин), според проучването, повишава ефективността от използването на Витамин B5 в метаболизма.

Витамин B2 (рибовлафин), също така повишава ефективността на използването на Витамин B5, но в по-малка степен, отколкото на витамин B1. Използването на желязото се повишава при добавяне на рибофлавин в рибофлавин-дефицитна диета, но няма доказателство за положителното влияние на рибофлавина върху усвояването на желязото при негова употреба в количества над RDA. Изследванията, извършени върху пилетата, показаха повишена ефективност при използване на Витамин B5 за сметка на действието на витамин В12. При опити с плъхове беше установено, че Витамин B5 подобрява ефективността на усвояването на витамин С (аскорбинова киселина).

Витамин А се отразява директно в транспортирането на желязото и образуването на червени кръвни клетки. Може би, когато е налице дефицит на витамин А, мобилизацията на желязото от кръвните депа също е затруднена.

Витамин C влияе върху натрупването на желязо и неговия транспорт, вероятно, чрез участието си в регулацията на синтеза на феритин, като по този начин повишава ефективността от използването на желязо.

Витамин D регулира метаболизма на калция и фосфора, и повишава ефективността на тяхната утилизация. Витамин D е активен в много тъкани, особено в червата, костите и бъбреците, където реабсорбцията на калций дава значителен принос към общите запаси на калций в организма.

Витамин К участва в използването на калция в ранните етапи на формиране на костната тъкан. Процесът на изграждане и реконструкция на костната тъкан е комплексен, включващ не само витамините D и K, но и остеокалцин, а може би и други протеинови регулатори.

Освен това, магнезия има пряко участие в образуването на паратхормоните. Следователно, необходимо е да се разглеждат витамините D, K и минералите, които участват в образуването на костната тъкан, като един комплекс, като същевременно е възможно образуването на други съединения, които биха могли да окажат влияние върху дадената система.

Взаимодействия, намаляващи ефективността на използване

Беше съобщено, че фолиевата киселина понижава нивата на витамин В12 и цинка в кръвта, но други проучвания не го потвърждават. Към момента няма достатъчно данни, за да се докаже взаимодействието между фолатите и витамин В12 или цинк, което би могло да намали ефективността от използването им.

Витамин C погрешно се свързва с намалено усвояване на медта от тънкото черво. Най-убедителното обяснение за намалената активност на медта, в този случай е, че аскорбиновата киселина способства за дисоциацията на меда от церулоплазмина и съответно, намалява неговата оксидазна активност.

Витамин Е няма количествено изразено влияние върху скоростта на съсирване на кръвта и следователно, определяне на количественото взаимодействие с витамин К, ако неговото съдържание в храната е на нивото на RDA. Точно обратното, ежедневното добавяне на витамин Е под формата на хранителни добавки в обем над 250 мг оказва влияние върху скоростта на кръвното съсирване.

Предполага се, че това явление може да се дължи на влиянието на витамин Е върху реакцията на карбоксилиране, необходима за активиране на факторите за съсирване на кръвта, които зависят от витамин К. Резултатите от проучването при пилета показват, че медта намалява активността на Витамин B5. Също така е установено взаимодействието на медта с молибдена, вероятно в сърдечно-съдовата система, но при хората не е доказано. Селенът участва в метаболизма на йода, макар и високото съдържание на селен да не увеличава неговата активност, дефицитът води до понижаване на неговата активност.

Клинично взаимодействие

По-долу са представени взаимодействия, които имат видими клинични последствия и следователно са пряко свързани с храненето на човека. Фолиевата киселина в съчетание с витамините В12 и B6 участва в метаболитните реакции на превръщане на хомоцистеина в метионин и цистеин. При съвместен прием на витамините в правилната концентрация, хомоцистеина се превръща в цистеин и метионин; при това неговата концентрация в кръвта остава ниска. С ниската концентрация на хомоцистеина е свързано намаляването на риска от коронарна недостатъчност.

Независимо от изследването на метаболитните процеси, причините за това хомоцистеина да бъде симптом за коронарна недостатъчност, са неизвестни. Фолиевата киселина може да скрие симптомите за В12 дефицитна анемия при ежедневна употреба в количество 5 мг. Това не се случва, ако дневната доза е 1 мг или по-малко. Това явление все още не е включено в списъка на взаимодействия, тъй като ежедневната употреба на хранителни добавки в количества повече от 1 мг / ден без медицински надзор, не се препоръчва, нито в Америка, нито в Европа.

Заключение Разгледаните в статията взаимодействия на микроелементите общо са представени в таблица. Количествени данни няма, тъй като в много случаи те са недостатъчни, за да се правят количествени заключения. Където е възможно, такива данни са представени в текста. В повечето от приведените случаи, концентрацията и ежедневния прием на микроелементи е на физиологично ниво, т.е. на /или близо до нивото RDA. В случаите, когато това не е така, изрично е посочено в текста.

Наблюдаваните взаимодействия са важни за производството на хранителни добавки, от гледна точка на тяхното съдържание в храненето в Англия. Повече от 90% от мултивитамините и минералите, които се продават в периода 1998-1999 г., съдържат компоненти в съответствие със, или около нивото на RDA.

Малко вероятно е потребителите на мултивитаминно-минерални комплекси да са изложени на риск заради производителите. Но заявената полза от използването им няма да бъде напълно реализирана, в случай че възможността от взаимодействие между микроелементите е напълно игнорирана.

Таблица за взаимодействието между микронутриентите

Използвани съкращения:

X- положително и потенциално полезно взаимодействие.

O- негативно и потенциално вредно взаимодействие.

?- противоречиви данни с неопределени последствия при използването на нутриенти.

Витамин B3 не е включен в основната таблица, тъй като той не участва във взаимодействията, имащи значение за диетата. Манганът също не е включен в таблицата, тъй като единственото взаимодействие се отнася до желязото, чието усвояване той може да потиска.

Витамин С влиза в реакция не със селена, а със селенита, окислявайки го до образуване на селен, неусвояем от стомашно-чревния тракт. A, Витамин A; B1, Витамин B1- тиамин ; B2, Витамин B2- рибофлавин; B5, Витамин B5- пантотенова киселина; B6, Витамин B6- перидоксино-хидрохлорид; B9, Витамин B9- фолиева киселина; B12, Витамин B12- цианокабаламин; C, Витамин C- аскорбинова киселина ; D, Витамин D; E, Витамин E; H, Витамин H- биотин; K, Витамин K1 и Витамин K2; Ca- калций; Cr -хром; Cu- мед; Fe -желязо; I- йод; Mg- магнезий; Mo- молибден; P- фосфор; Se- селен; Zn- цинк;

Вижте също: Нутриенти

Последни публикации

Продукти

Свързани публикации