Калият е тясно свързан с историята на натрия. Материали, съдържащи и двете съединения, особено карбонати и нитрати, са били известни на някои от най-ранните цивилизации. Древните архиви показват, че те са били използвани в Месопотамия през 17-ти век пр. н. е. и в Египет, скоро след това.

Обаче, древните техници и занаятчии, които използвали тези материали, не правели разлика между тях. Едва през 1807 калият е изолиран и получава химическия символ K за калий, от латинската дума за „алкален“. През 1938 г. официално е доказано, че калият е важно хранително вещество за хората, въпреки че това е било предложено много по-рано.

Калият е основният катион (положително зареден йон) във вътреклетъчната течност, заема до 98% от всички йони, открити в екстрацелуларната течност. Средно възрастно тяло съдържа около 250 грама калий. Калият работи с натрия за регулиране на сърдечния ритъм и водния баланс.

Един дисбаланс между двете може да увреди нервните и мускулните функции, включително и на сърдечния мускул. Тъй като калия и натрия са противоположни, те работят заедно за поддържане на солния баланс в организма. Този дисбаланс може да доведе до високо кръвно налягане- хипертония.

Известно е, че вегетарианците имат по-високи нива на калий в своите диети, отколкото месоядците, тъй като растителните храни са богати на калий. Това би могло да обясни, защо случаите на хипертония при тях са по-малко в сравнение с тези, които ядат месо. Изследванията показват, че хората, които консумират големи количества калий в своята диета по-рядко страдат от хипертония. Калият помага в неутрализирането на ефектите от солта.

Някои предполагат, че високото кръвно налягане не е причинено или влошено от прекаленото много сол, а по-скоро от липсата на достатъчно калий и вода. Калиевият дефицит намалява желанието за вода, което води до обезводняване, основен виновник за хипертонията. Калият няма никакъв ефект при нормално кръвно налягане, само при хипертония.

Диуретиците, както е известно, причиняват значителна загуба на калий, но има и такива медикаменти, които щадят калия, като амилорид, триамтерен и спиронолактон. Потреблението на захар също играе важна роля за калиевите нива.

Прекалената употреба на захар, също както и хипогликемията, могат да допринесат за загубата на калий, точно толкова, колкото и тежката диария. Стресът също може да изчерпа калиевите запаси. Калият може да бъде загубен след силово занимание, но един банан или порция зеленчуци са достатъчни, за да се възстанови тази загуба.

Калият може да подобри обучението чрез изпращането на повече кислород в мозъка и както е известно, да облекчи колики и да помага при лечението на някои видове алергии. Той помага за намаляване на кръвното налягане и нивото на захар при диабетиците и може да помогне за по-добро елиминиране на отпадъците от тялото и за лечение на диария.

Той е доказано ефективен за намаляване на смъртността, причинена от инсулти. Не е регулиран от RDA с дневна доза. Въпреки това, повече от 25 gms. калиев хлорид може да доведе до токсичност. Органичният калий (глюконат, цитрат, фумарат) е по-добра форма за прием от неорганичните калиеви „соли“ (сулфат, хлорид, оксид и карбонат). Наименованията са: K, K +, елемент 19, на търговските етикети може да бъде обозначен като калиев хлорид, калиев глицерофосфат и калиев йодид.

Симптоми за недостиг: понижена кръвна захар, обърканост, тревожност, влошаване на нервната система, депресия, влошаване на паметта, шумове в ухото, акне, суха кожа, гранулации на клепачите, кожна екзема с пришки, кожни обриви, брадавици, безсъние, храносмилателни разстройва, газове, запек, гадене, неправилно мастно храносмилане, жълто покритие върху задната част на езика, сърдечни проблеми, мускулна слабост, болки в крайниците, умора, слаб/бърз пулс.

Симптоми на токсичност: повишени Т-вълни и намалени P-вълни, сърдечен арест, бавен/ неправилен пулс, намалено кръвно налягане, диария, безпокойство, мускулна слабост, изтръпване и мравучкане в ръцете/ краката/ езика.

Потискащи са: кортизон и алдостероновите лекарства, алкохол, кафе, захар, диуретици, особено тиазиди, аспирин (салицилати), рубидий, антибиотици, особено пеницилин и гентамицин, антитуберкулезни лекарства като капреомицин и р-аминосалицилова киселина; противогъбични лекарства като амфотерицин В; срещу подагра и паркинсон (L-Dopa) и лаксативи, съдържащи фенолфталеин, който се съдържа в много лекарства без рецепта (Ex-Lax, Feen-A-Mint, Dulcolax, Senokot).

Помощници са: Витамин В6, магнезий и натрий.

Обърнете внимание: Добавките с калиев хлорид изискват рецепта и лекарско наблюдение. Също така трябва много внимателно да бъдат комбинирани с противохипертоничните лекарства, наречени „АСЕ инхибитори“ (инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, като каптоприл, еналаприл и др.) Тези лекарства имат щадящи калия свойства и могат да доведат до опасни нива на калий при пациенти, които имат нарушена бъбречна функция и могат да доведат до смърт.

Източник: www.innvista.com

Още по темата:

Приемате ли достатъчно Вода

Натрий (Na)- основен минерал

Калций (Ca)- основен минерал

Сяра (Sulfur)

Минерали

Книги за самолечение на Walter Last

Тест за недостиг на витамини и минерали

ТЕСТ ЗА ПАРАЗИТИ