Ботанически имена: Curcuma longa syn. C. domestica; Curcuma zedoaria; Curcuma amada; Curcuma xanthorrhizia;

Семейство Джинджифилови (Zingiberaceae)

Противопоказания!

Билката не трябва да се използва, ако има запушване на жлъчен канал.

Да не се използва по време на бременност.

Да не се използва от хора с жлъчно заболяване, тъй като ще увеличи жлъчния поток, създавайки възможност за внезапно обостряне.

Да не се използва от хора, приемащи лекарства за разреждане на кръвта.

История

По-известна като хранителна подправка и оцветител, куркумата отдавна се използва също и като лекарство. Едва през последните две десетилетия има изследвания, потвърждаващи знанията на древните, за нейното използване като средство за лечение на проблеми с храносмилането и черния дроб, и за облекчаване на възпалителни състояния.

Както подсказва популярно наименование на куркумата- манго-джинджифил, тя имат аромат, подобен на този на мангото.

Използва се като храна, лекарство и в парфюмерията, както всички останали роднини на растението.

Основни действия

  • антиоксидантно
  • антибактериално
  • антитуморно
  • антимикробно
  • противовъзпалително
  • облекчава болки в стомаха
  • стимулира жлъчната екскреция

Ключови компоненти

  • етерично масло
  • куркуминоиди
  • скорбяла (30-40%)

Лечебни части

Коренище; листа / стъбло / корен (C. xanthorrhizia)

Някои от куркуминоидите (куркумол и курдион) имат противоракови свойства.

Активната лечебна съставка в куркумата е куркумин. Това е вещество, което придава на билката характерния пикантен вкус и ярко жълт цвят.

Куркуминът се смята, че намалява възпалението, понижавайки нивата на хистамина и стимулирайки надбъбречните жлези да увеличават производството на кортизон, хормон, който също намалява възпалението.

Куркуминът се смята също, че предпазва черния дроб от увреждания, което може да е свързано и с неговите мощни антиоксидантни свойства.

Куркуминът също има и антитромбоцитна активност, която намалява способността на кръвта да формира съсиреци. Това може да помогне за подобряване на кръвообръщението и за осигуряване на известна защита срещу инфаркти и инсулти.

Горчивите вещества стимулират отделянето на жлъч и други храносмилателни сокове, облекчавайки по този начин стомашни разстройства, газове и други чревни проблеми.

Традиционна употреба

Куркумата обикновено се използва при диспепсия (разстройство в храносмилането), особено чувство за тежест след хранене и редовно подуване на корема, причинено от газове.

Тя се използва и за диария, периодична треска, оток, бронхит, настинки, глисти, проказа, бъбречни възпаления и цистит.

Други приложения включват главоболие, метеоризъм, болки в горната част на корема, гръдни инфекции, колики и аменорея.

Външно, корените се смачкват и се използват за синини, ухапвания от пиявици, гнойни очни инфекции, орални възпаления, кожни възпаления и инфектирани рани.

В китайската медицина, куркумата се използва за болки в гърдите или ребрата, корема, чернодробната област, кървене от носа, повръщане с кървене и топлинен удар.

Коренищата се използват за лечение на някои видове тумори и при чернодробни заболявания.

Китайско изследване доказва, че употребата на Curcuma zedoaria намалява рака на маточната шийка и увеличава смъртността на раковите клетки, т.е. повишава ефективността на лъчетерапията и химиотерапията.

В Аюрведическата медицина, куркумата се използва за възпаления, рани и язви на кожата, сърбеж, микози, стомашни оплаквания, метеоризъм, конюнктивит, запек и колики.

В Индия, Curcuma zedoaria се използва при загуба на апетит, туберкулоза, рани, левкодермия, треска, бронхит и астма, но тя се използва предимно като стомашно средство, при проблеми с храносмилането и като общо тонизиращо тялото средство.

Западните билкари използват куркумата основно за лечение на възпалителни заболявания, по- специално ревматоиден артрит.

Още по темата

Книги за самолечение

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите