Видове захари
До неотдавна учените предполагаха, че всички необходими захариди (захари), от които тялото се нуждае, могат да бъдат произведени от проста глюкоза. Изглежда, че това не е така. Клетките, всъщност, предпочитат да използват не глюкозни основни захари.
Освен това, захарта, както се предполагаше, не беше нищо повече от гориво, необходимо за енергетиката; науката изясни обаче, че това също не е правилно. Захарите са необходими за много повече от енергия. Ние сме добре запознати с ефектите, които витаминния и/или минерален дефицит имат за здравето и за това какво се случва, когато „добрите мазнини“ (незаменими мастни киселини) или основните протеини, не са включени в храненето.
След като захарите бяха открити във всяка клетка от всеки орган на цялата анатомия, това трябва да послужи за основание да смятаме, че някои захари също са от жизнено значение за правилната функция на системите на организма. Проблемът е, че съвременната диета буквално се храни с прекалено много неподходящи видове захари и захарни заместители. Следователно, здравето на народите се влошава.
Следва кратък списък с дефиниции за различните форми на захари:
Монозахариди (Monosaccharide- една молекула захар) е най-простата форма на захар. Примери за това са глюкоза и фруктоза. Дизахариди (Disaccharide- две молекули захар). Примери за това са захароза (една молекула глюкоза и фруктоза), лактоза (една молекула глюкоза и една от галактоза) и малтоза (две молекули глюкоза). Олигозахариди (Oligosaccharide- 3 до 6 захарни молекули). Те са открити в слюнката, кърмата и растенията, покритието на слузните мембрани.
Има повече от 130 различни комбинации от олигозахариди в човешкото майчино мляко. Полизахариди (много, до хиляди монозахариди). Примери за това са нишесте, целулоза и гликоген. Гликогенът се складира в черния дроб като резервно гориво. Когато е необходим за енергия, той се преобразува обратно в глюкоза.
От повече от 200 известни захари, учените откриха, че осем са от съществено значение за оптималната функция на тялото. Те са следните:
Фукоза (Fucose- не е фруктоза)
Глюкоза(Glucose)
Галактоза (Galactose)
Маноза (Mannose)
N-ацетилглюкозамин (N-acetylglucosamine; глюкозамин)
N-ацетилгалактозамин (N- acetylgalactosamine)
N-acetylneuraminic acid (сиалова киселина)
Ксилоза (Xylose)
Връзки
Захарите покриват всеки и всяка клетка в тялото. Те, както е известно, се явяват реални комуникатори между клетките- а не протеините, които също се формират във всяка клетка. Тези клетъчни комуникационни системи са известни от научна гледна точка като „многоклетъчен интелект“, който определя какви хранителни вещества са необходими за здравето и благополучието на конкретната клетка и нейната функция в общата картина.
Ако клетките нямат правилните захари, те не са в състояние да изпратят точното послание за своите нужди. Така например, захарите са много важни за създаването на кръвната група: O, A, B и AB. Те могат буквално да определят живота или смъртта, не само за всяка отделна клетка, но и в крайна сметка за органа, за който те са отговорни.
В крайна сметка, това ще се отрази на цялото тяло. На персонално ниво, всички ние добре знаем за това, какво се случва, когато връзката е развалена. След като не се говори известно време, аргументите в спора обикновено ескалират в малки „войни“. Така е и с комуникационните системи в рамките на нашите тела.
Може да изглежда, че нищо не се случва, когато първоначално няма комуникация, но това скоро ескалира в непрекъснато увеличаваща се дисфункция. За да продължим с тази аналогия, дори по-нататък, всички знаят какво се случва, когато монтажната линия се счупи; цялата линия престава да функционира. Концепцията е абсолютно същата за отсъствието на един вид от основните захари – тъканите започват да отслабват.
Захари в диетата
Въпреки че тези осем основни захари имат мощен лечебен ефект и се доказва, че напълно променят неблагоприятните симптоми, причинени от множество хронични заболявания, много от тях са все още трудно достъпни за масовата диета. Само две от тях са обичайни: глюкоза (от общата трапезна захар) и галактоза (от млечните продукти и някои пектини).
Макар че Фруктозата (намира се в плодовете и трапезната захар) е обичайна, тя не е основна захар и не трябва да се бърка с тази, която е основна – Фукоза. Третата основна захар, която става все по-често обичайна, е Глюкозаминът. Той набира слава като ефективно средство за лечение за остеоартроза.
Използва се самостоятелно или с друга захар, наречена Хондроитин, Глюкозаминът не само облекчава болката и възпалението, но проучвания потвърждават, че той помага за възстановяване на увредения хрущял- нещо, което нито едно лекарство не може да направи. Четвъртата основна захар също печели целебна репутация. Манозата бързо става известна като мощно средство за защита на пикочните пътища от инфекции (UTIs).
Въпреки това, последните две захари не са обичайни в храненето и често трябва да се добавят във формата на добавки. Важно е да се отбележи, че основните захари не трябва да се вземат преди хранене. Те няма да навредят, но няма да направят и доброто, за което се вземат, защото захарите от храната ще отидат за гориво или съхранение. Когато тялото е вече задоволено, основните захари, взети след хранене, ще отидат за клетъчна комуникация.
Проучванията показват, че тази осморка от основни захари има следните свойства:
– Мощни антивирусни, антибактериални, антипаразитни и антитуморни ефекти
– Помагат на имунните клетки да познават нашествениците чрез увеличаване на интелигентната клетъчна комуникация.
– Дават възможност на клетъчните компоненти за правилни реакции
– Повдигат естествените клетки убийци и броя на макрофагите срещу инфекциозните организми
– Увеличават устойчивостта на тялото към вируси, включително и тези, които причиняват настинка, грип, херпес и хепатит.
– Активират имунната Т-клетъчна активност, само когато са налице нашественици или антигени
– Намаляват алергиите и симптомите на хронично заболяване като артрит, диабет, лупус, фибромиалгия, синдром на хроничната умора, СПИН, рак, бъбречни заболявания и други
– Намаляват клетъчната смърт в синдрома на хроничната умора
– Повишават устойчивостта към заболяване при отслабени лица
– Ускоряват зарастването при рани и изгаряния – Помагат за лечението на такива кожни състояния като псориазис
– Намаляват броя на повтарящи се ушни инфекции
– Действат като антиоксидантни съединения
– Предпазват организма от токсини и замърсявания
– Забавят стареенето
– Намаляват възпалението
Още по темата:
Книги за самолечение на Walter Last
Тест за нивото на кръвната захар
Симптоми за алергии и проблеми с кръвната захар
Тест за недостиг на витамини и минерали
Някои важни за вашето добро здраве храни