Още резултати

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors
Search in posts
Search in pages

Митовете за протеините

Митовете за протеините

Нуждата от протеини е най-висока по време на растежа на децата, юношите и по време на бременността. Популярен мит е, че спортистите или тези, които извършват тежък физически труд имат нужда от повече протеини. Употребата на добавки с протеини е безсмислена за тези, които имат балансиран режим на хранене. Излишъкът от протеини в един спортист може всъщност да предизвика дехидратация, загуба на апетит и диария.

Протеиновите добавки са наложени по различни причини, обикновено парични. Независимо от доказателствата, според които повечето хора консумират много повече протеини, отколкото имат нужда, добавките все още се препоръчват, като се обяснява, че здравето значително ще се подобри с тях. Това е много скъпо допълнение, при това в повече от един аспект.

Митовете за – протеините увеличават силата?!

Протеините не увеличават силата. В действителност, те отнемат на организма много повече енергия, за да ги обработи и усвои, от всяка друга храна. Излишъкът от протеини, който не може да бъде използван за изграждане и подмяна на нови клетки се съхранява под формата на мазнини. Когато това се случи, човек си мисли, че трябва да премине към високо- протеинова диета, за да се отърве от натрупаните мазнини, и така омагьосания кръг започва.

Тези животни, които човечеството мисли за най-силни обикновено използва като товарни животни. Именно тези животни консумират само растителна храна – говеда, мулета, коне, слонове, камили. Дори горилата Silverback, която може да хвърли човек като фризби, не яде нищо друго освен плодове и прибягва до друга храна само когато няма плодове. Животните използват за източник на протеини растенията – едър рогат добитък, домашни птици, овце и др.

Тези животни, които ядат други животни, рядко се консумират от хората – лъвове, змии, котки, кучета и т.н., тъй като са опасни носители на болести. В общонационално проучване за консумацията на храни в САЩ, 3% от населението имало протеинов прием по-малък от 70% от препоръчителната норма. Протеиновият прием на 1000 ккал бил 38-40 грама на ден и не се променял, независимо от доходите, с които разполагали допитваните.

Невъзможността да се получи препоръчаното количество протеини на ден се оказала свързана по- скоро с ниското качество на храните, отколкото с липсата на пари за закупуване на месо. Освен това, по-ниският прием на протеини не бил обвързан с по-ниски нива на кръвни протеини и нямало случай на клинично изявена протеинова недостатъчност с ниво на серумен албумин под 2,5 g.

Международната асоциация за изследване на цивилизацията и околната среда, със седалище в Брюксел, в своя доклад през 1989 г. заявява, че класическите таблици за протеинови норми се нуждаят от ремонт и че за консумацията на месо, риба и яйца не е необходимо дневно базиране. Това е точно обратното на това, което все още традиционно се преподава.

През 1993 г., Канада и Съединените щати, решително осъвременяват своите таблици за хранителни нужди, добавяйки повече растителни протеини, които препоръчват в тези списъци. Но, месните производители и лоби групи твърдо изтласкали тази теза и били в състояние да предизвикат анулиране. Протеините се срещат в повечето храни, с изключение на захар, мазнини и масла. Такива зърна като пшеница, овес, просо и ориз осигуряват почти половината от световните протеини.

За съжаление, голяма част от тях отиват за храна на животните, а не на хората. Семената са не само с ниско съдържание на мазнини, но и осигуряват желязо, цинк, витамини и фибри. Често се споменава, че соята е единствения зеленчук, чието протеиново съдържание е сравнимо с месото, но амаранта и киноата също имат аминокиселини, сравними с тези в храните от животински произход. Има повече от 13 000 различни видове бобови растения.

Най-популярните от тях са: грах, леща, фъстъци, соя и леблебия (нахут), които са добър източник на желязо и цинк. Храненето с различни протеинови храни балансира евентуалните дефицити на аминокиселини. Планираното допълване с протеини е фактически ненужно, тъй като общият прием на протеини от повечето американци, включително и вегетарианците, е далеч над техните нужди. Идеята, че във всички растителни храни липсват някои аминокиселини е не само невярна, но и слава Богу, остаряла.

Противно на общоприетото схващане, вегетарианците НЯМАТ по-често злокачествена анемия. Кръвните храни не са необходими за формирането на хемоглобина в човешкото тяло. Хранителните вещества, които са нужни за направата на хемоглобина могат да се намерят, както в растенията, така и в месото. Освен това, растителните храни съдържат и други компоненти, които месото на животните няма.

Колко – е твърде много?

В общонационално проучване за консумацията на храни в САЩ, направено преди повече от двадесет години, се вижда, че дори тогава протеиновия прием за всяка възрастова категория превишава препоръчва дози. Страхът от протеинов дефицит се поддържа и до днес. Достатъчното количество протеини са необходими за покриване на дневните загуби от азот в урина, изпражнения, кожа, коса, нокти, потене и други секрети.

Тези загуби представляват приблизително 23 грама протеини на ден. За да се попълни тази ежедневна загуба, един човек ще трябва да изяжда около 1, 5 килограма протеинови храни на месец. RDA смята за здравословно приемането на два пъти повече протеини, отколкото е необходимо. Както беше посочено по-горе, това се дължи главно на успешното лобиране на животинските производители.

Според доклад на Американската Диетична Асоциация от 1981 г., мъжете вегетарианци са потребявали 150 % повече от дневната нужда; жените-вегетарианки 139% повече; мъжете и жените лакто-вегетарианци съответно 175% и 186% повече.

Мъжете не-вегетарианци са потребявали огромните 223 % повече в сравнение с дневната препоръчвана протеинова доза, а жените 214 %. От тогава до днес протеиновото потребление се увеличава пропорционално с повишаване на затлъстяването, остеопорозата и сърдечните заболявания- просто изброяваме няколко.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Протеини

Мазнини и масла

Вегетарианството

Кухнята!

Основни правила за здравословен начин на живот

100 най-полезни за вашето здраве храни

17 причини да бъдеш вегетарианец!

Рибата вече не е здравословна храна

8 прости правила за стройна фигура!

Средиземноморската диета е полезна за сърцето и съдовете

Вегетарианството е вредно за мозъка

Симптоми и рискови фактори за остеопороза

Кой е виновен за остеопорозата?

Гъбите помагат да отслабнете

Раздели в сайта

Категории продукти

Свързани публикации