Още резултати

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors
Search in posts
Search in pages

Пробиотици – „добрите“ бактерии за червата

Пробиотици, термин, който означава „за живот“ и е дефиниран като „живи микроорганизми, които благоприятно подпомагат домакина, подобрявайки баланса на неговата чревна микрофлора“. Те обикновено се използват за обозначаване на „добрите“ бактерии, които човек трябва да има в тялото, за да поддържа здрава своята имунна система.

Има над 400 известни различни видове бактерии, които обитават нормално червата – с изключение на вируси, дрожди и паразити. Казано по друг начин, има 20 пъти повече бактерии в организма, отколкото са клетките в него и количеството им е по-голямо от общия брой на хората, които някога са живели на Земята. Затова, да имаме правилния вид бактерии в червата, е много важно, тъй като стомашно-чревния тракт е дом за приблизително 100 трилиона микроорганизми, но само няколко от тях са приятелски настроени.

История

Пробиотиците за първи път са осмислени от руския Нобелов лауреат и баща на съвременната имунология, Мечников, в началото на 20-ти век. Той вярвал, че на ферментиралите бактерии в млечните продукти, консумирани от българските селяни, се дължи тяхното дълголетие и добро здраве. Последните изследвания доказват това, което той вече е знаел. Фактическата дума за първи път е използвана от Lilly и Stillwell през 1965 г., като противоположност на думата „антибиотици“. До 1970 г. „пробиотици“ е била използвана в смисъла, в който ние я познаваме днес.

Използването на живи микроорганизми в храната има дълга история и е един от най-старите методи за производство и консервиране на храни. Кисели млека и млечни продукти, като кефир, йогурт, кумис, лебен (напитка, подобна на кефир, в Египет) и дахи (йогурт) често са използвани терапевтично преди съществуването на микроорганизмите да е било признато. Тези млечни продукти са споменати в Библията и свещените книги на Индуизма.

Изглежда човечеството е направило пълен кръг в своя прогрес. „Историята на медицината“, обобщава този факт много добре. 2000 г. пр.н.е. – Ето, яж този корен. 1000 н.е. – Този корен е езически. Ето, кажи тази молитва. 1850 – Тази молитва е суеверие. Ето, пий отвара. 1920 – Тази отвара е змийско масло. Ето, гълтай това хапче. 1945 – Това хапче не е ефективно. Ето, вземи този пеницилин. 1955 – Ами сега … вирусът е мутирал.

Ето, вземи този тетрациклин. 1960-1999 – 39 пъти повече „опсс“ … Ето, вземи този по-мощен антибиотик. 2000 – Вирусите спечелиха! Ето, яж този корен. Можем да продължим със стъпките и по-далеч като добавим: 2001 – Корените не са достатъчни. Ето, вземи този пробиотик. „Пробиотиците ще бъдат за медицината през 21-ви век това, което антибиотиците и микробиологията са били през 20-и век“ – д-р Майкъл Маккан.

Днес

Въпреки че в Азия и Европа често се използват пробиотици, западният свят остава скептично настроен, изискват се огромни проучвания и законодателство. Това, разбира се, не е изцяло лошо нещо, тъй като независими лабораторни изследвания установиха, че осем от 25 проверени пробиотични добавки, съдържат по-малко от 1% живи бактерии, а не както се твърди на етикета – минимум 1 млрд. бактерии.

Голяма част от света зависи от различни ферментирали храни като основни храни. Най-честите ферментирали храни са кефир, кисело мляко, йогурт, темпе, мисо, кисело зеле и ким чи.  В най-често срещаните пробиотици повечето бактерии са от видовете Lactobacillus и Bifidobacterium. Пример за пробиотикова мая е Saccharomyces boulardii. За разлика от лекарства, билки, витамини и минерали, не можете да приемете твърде много пробиотици и да се предозирате.

Трябваше да мине известно време, докато лекарите осъзнаят, че когато се дават антибиотици, те унищожават не само вредните, но и полезните бактерии, което прави тялото по-податливо на вторични инфекции. Дори и с това осъзнаване, лекарите все още не свързват същия тип унищожаване на флората с това, което се случва по време на химио и стероидна терапия. Днес приблизително 20000 души умират всяка година от нелечими болести, причинени от резистентни бактерии – и този брой тревожно расте.

Ползи

Пробиотичните организми имат няколко важни ползи за здравето, които включват: Подпомагат други антимикробни агенти като ехинацея, хидрастис и чесън при изчистващи червата програми. Подпомагат черния дроб при детоксификация, като по този начин помагат за предпазване от такива чернодробни заболявания като чернодробна енцефалопатия (силно нарушена чернодробна функция). Поддържат имунната система. Намаляват честотата и продължителността на диарията, независимо дали тя е причинена от антибиотици, Clostridium difficile, ротавируси или други патогени. Дават възможност за по-добър растеж на децата. Оказват положително въздействие върху деца с аутизъм. Имат антиканцерогенни, антимутагенни и антиалергични действия.

Помагат за облекчаване на такива възпалителни заболявания като болестта на Крон и улцерозен колит. Помагат за предпазване от остеопороза. Помагат за предпазване от рак на дебелото черво, като спират разграждането на ензимите, които допринасят за растежа на канцерогенните ракови агенти. Помагат за облекчаване на хранителни, химически и / или към околната среда чувствителности. Подобряват храносмилането и обмяната на веществата, балансират холестерола. Увеличават хранителната стойност на храните, чрез по-добра усвояемост и повишаване усвояването на хранителните вещества.

Влияят добре на чревната и урогенитална фауна, особено след антибиотична и радиационна терапия, които са известни с това, че предизвикват колит, гъбични инфекции и вагинит. Поддържат целостта на лигавицата. Производство, обработка и помощ в усвояването на хранителните вещества, особено на витамините. Производство на лактаза, която стимулира чревно-лактозното храносмилане. Предотвратяват и намаляват чревните инфекции, включително тези, причинени от бактерии или вируси, кандида и Helicobacter Pylori.

Стимулират усещането за здраве. Създават антагонистична среда за патогените чрез нормализирането на полезните организми, което насърчава приятелски настроените бактерии да завземат участъци от вредните, като по този начин ги блокират и деактивират. Намаляват катаболните продукти (жлъчни пигменти) отделяни чрез бъбреците и черния дроб. Намаляват и премахват обрастването на червата с бактерии. Регулират чревната перисталтика, като по този начин намаляват условията за запек.

Специфични състояния и пробиотични бактерии

Клинични пробиотични проучвания са докладвали за следния положителен ефект:

• Нормализиране на чревната флора: Lactobacillus (acidophilus, casei, plantarum) и Bifidobacterium bifidum

• Стимулиране на имунната система: Lactobacillus (acidophilus, casei, rhamnosus, plantarum, delbrueckii, johnsonii) и Bifidobacterium bifidum Диария, свързана с антибиотици: Lactobacillus (rhamnosus, acidophilus, bulgaricus), Saccharomyces boulardii, Bifidobacterium longum и Enterococcus faecium.

• Диария, свързана с пътуване: Lactobacillus (rhamnosus, acidophilus, bulgaricus, johnsonii), Bifidobacterium bifidum и Streptococcus (thermophilus, boulardii)

• Диария, свързана с ротавируси: Lactobacillus rhamnosus, Bifidobacterium bifidum и Streptococcus thermophilus Остра диария: Bifidobacterium bifidum, Lactobacillus (bulgaricus, acidophilus, rhamnosusm, reuteri) и Streptococcus thermophilus

• Повтарящ се колит Clostridium difficile : Lactobacillus (rhamnosus, boulardii) Антитуморни свойства: Lactobacillus (acidophilus, casei, plantarum, delbrueckii, gasseri) и Bifidobacterium (longum, bifidum, adolescentis, infantis)

• Намалена непоносимост към лактоза: Lactobacillus (bulgaricus, rhamnosus, johnsonii) и Streptococcus thermophilus

• Намалена фекална ензимна активност: Lactobacillus (rhamnosus, casei, gasseri, delbrueckii, acidophilus)

Консумация

По време на терапия с антибиотици, вземайте пробиотици, за да поддържате чревната флора в добро равновесие. Могат да бъдат взети заедно, но не по едно и също време на деня. За да може пробиотиците да са най-ефективни, те трябва да се вземат най-малко два часа след всяка доза антибиотик. Когато лечението завърши, вземайте двойни или тройни пробиотични добавки за около десет дни или две седмици.

Пробиотиците трябва да се приемат с храна или скоро след хранене, защото храната разрежда стомашните киселини достатъчно и те могат да оцелеят в пътуването си през червата, докъдето им е мястото. Когато вземате полезни бактерии или антимикробен агент, патогените започват да умират. Това понякога причинява неприятни странични ефекти, познати като реакцията „Jarisch-Herxheimer“, наречена така на името на германския дерматолог, който за първи път я е идентифицирал. Когато патогените започнат да умират, други се опитват да избягат и бързат да излизят от тялото.

Когато тези микроби се струпат в големи количества на аварийните изходи от организма, те започват да се запушват – както е в пиковите часове на трафика! Именно в този момент, домакинът може да получи главоболие, подуване на корема, газове или симптоми на алергия.

В зависимост от нивото на чувствителност на индивида към тази ситуация, дозата от пробиотици може да се намалява, докато симптомите отшумяват, а след това да се увеличава постепенно до максимално препоръчителната. Независимо от първата реакция, важно е да осъзнаем, че тази реакция е положителен знак, че всички върви добре.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги на Walter Last за изчистване на организма

Учените: бактериите в червата манипулират човешкото поведение

Лечение с чесън

Дисбиоза или дисбактериоза

Хранене на органите

Инулинът пребиотик № 1

Хранителните влакна (фибри) – грижа за червата!

Кандида тест

Тест за паразити

Candida и антибиотичният синдром

Раздели в сайта

Категории продукти

Свързани публикации