Още резултати

Аспарагинова киселина – аминокиселина

Аспарагинова киселина – не е основна аминокиселина. Концентрирани количества от нея при хората са открити в цялото тяло, особено в мозъка.

Аспарагиновата киселина за първи път е изолирана през 1868 г. от семена на растения и съществува главно под формата на неговият амид, аспарагин. Тъй като аспарагиновата киселина повишава издръжливостта, тя е необходима в борбата с умората. Ниските нива на аспарагинова киселина, често поради понижена клетъчна енергия, могат да допринесат за синдрома на хроничната умора.

Форми: Аспарагин (амидна форма)

Обърнете внимание:
• Аспарагиновата киселина и друга аминокиселина (фенилаланин) образуват опасния изкуствен подсладител, наречен аспартам.
• Прекомерният прием може да предизвика свръхстимулация на нервната система, например, повишени нива се срещат при хора с епилепсия.

Хранителни източници: от храни, богати на растителни протеини, особено покълнали семена.

Ползи:
• помага да се образува аспарагин, който след това подпомага метаболитната функция на мозъка и нервна система
• подпомага образуването на РНК и ДНК
• защитава черния дроб, като помага за отделянето на излишния амоняк от организма (добре е за спортистите)
• с други аминокиселини, той абсорбира и премахва токсините от кръвния поток
• помага за транспортирането на минералите
• помага за образуването на няколко минерални соли (калиев, калциев и магнезиев аспартат), което ги прави по-лесни за усвояване
• повишава издръжливостта и устойчивостта към умора
• подпомага производството на енергия от въглехидратния метаболизъм
• може да бъде значителен имуностимулант на тимусната жлеза
• предпазва от някои вредни въздействия на радиацията
• изпълнява възбудителни функции в мозъка (както и глутаминовата киселина)
• засилва производството на имуноглобулини и антитела.

Симптоми на дефицит:
• може да допринесе за синдрома на хронична умора и депресия.

Източник: www.innvista.com