Синдромът на хроничната умора не се среща само при работохолиците. По принцип, това явление не е свързано с умората. Лекарите търсят имунологични, инфекциозни, неврологични причини за синдрома на хроничната умора – и нищо не намират. В същото време, психолозите предлагат своята теория: виновници за тази болест са особеностите в реакциите на хората към стреса, живеещи в препълнено информационно пространство.

Уморихте ли се от безделието?

Състояние, подобно на синдрома на хроничната умора, се появява, когато в тялото е нарушен баланса между стимулите, изпращани от външната среда, и нашата реакция към тях. Защо симптомите на хроничната умора често се усещат от домакини или хора с монотонна, еднообразна работа или от безделници, които денонощно са готови да лежат на дивана без всякаква работа? Защото стимулацията на тяхната нервна система е недостатъчна.

Стресът в умерено количество е полезен за здравето – той дава възможност на организма да се мобилизира, да събере вътрешните си сили, за да бъде готов правилно да отговори на „посланията“ от външния свят и да си осигури защита. Когато тези стимули са малко, настройките започват да се „сбъдват“.

Подобно се случва и когато стимулацията е твърде активна. Примери за свръх активно стимулиране присъстват навсякъде и буквално се култивират от обществото. По този начин, синдромът на хроничната умора става програмирано заболяване.

Първи проблем: синдромът на отличника

Първата пътечка към заболяването- стремежът към съвършенство, който всячески се внушава от рекламата, киното, популярната литература. Твърди се, че буквално всеки може и трябва да постигне богатство, слава, да бъде успешен в очите на обществото, да предизвиква възхищението на другите. При това всичко това всеки един от нас вече го има и дали ще проявим тези прекрасни качества или не – зависи само от нас.

Човекът се опитва да преодолее високи бариери, често поставяйки си непосилни задачи. Например, той може да бъде успешен мениджър или успешен актьор, но трябва да жертва нещо, като личния живот, стари приятели, отглеждането на децата. А всъщност на първо място винаги трябва да бъде душевната хармония, защото през цялото време да бъдеш „горе“ не се е удало все още на никой. Дори най-опитните са имали периоди на спад. Сама по себе си позицията, че всичко трябва да се прави на максимум или въобще да не се прави, води до нервен срив.

Антидот

Важно е в трудни моменти да си прощаваме, да си позволим малки слабости, а не да продължаваме да бързаме към финалната линия на пълни обороти. Обичайте себе си, а не някакъв въображаем образ – не забравяйте, че вие сте реална и уникална личност, а не плод на въображението на някого.

Втори проблем: завист

Това чувство често води до огромна загуба на енергия. В края на краищата, завистта е разрушително чувство, истински генератор на комплекси и недоброжелателност.

Антидот

Завистта практически не се лекува. Ако сериозно страдате от нея, нещата са зле. Опитайте се да преминете към по-положителни чувства- възхищение от природата, любимия човек, изкуството. Не забравяйте, че дори най-успешният човек има причина да завижда на този, който стои над него.

Трети проблем: неувереност в себе си

Друг начин за напразна загуба на енергия- винаги да се интересувате от мнението на околните за вас. В този случай лъвския пай на активността отива за преживяване на реакция и изражението на лицето на другите, думи, предполагаеми мисли и чувства на колеги, приятели и роднини. В основата на този комплекс е неувереността в себе си, постоянното желание за одобрение на другите.

Антидот

Разберете, обикновено хората не са толкова заинтересовани от вашите успехи и неуспехи. Те са фокусирани върху себе си, а вашата работа преминава, по принцип, в края на съзнанието им. Те обикновено лесно забравят, какво са казали някога за вас, а вие сте готови да обмисляте небрежно хвърлена дума със седмици. Така че, струва ли си да губите енергия, толкова безсмислено?

Четвърти проблем: нежелание да се задоволяваме с малко

Понякога изтичането на енергия може да доведе дори до благородно чувство, като желанието за самореализация. В днешно време стана модерно да се твърди, че възможностите са безкрайни за всички. Това не е така. „Да надскочиш главата си“ се удава само на някои, при това за сметка на огромна загуба на душевни сили и загуба на доброто, което е било постигнато по време на предишната „стъпка“.

Антидот

Научете се да се радвате на това, което имате. Не забравяйте, че във всяка победа има и частица поражение, а във всяко поражение- положителен жизнен опит. Човек, неиздигнал се по служебната стълба, може повече да се наслади на свободата, да си почива от напрежението, причинено от отговорността и има повече шансове да остане здрав.

Както казва Дейл Карнеги, неговия дядо беше фермер, не пътувал по-далече от щата си, но беше много по-щастлив от множеството началници с изяден черен дроб и нощни кошмари, които великия психолог срещнал по пътя си.

Пети проблем: желание навсякъде да си постелем слама

Пагубно за здравето е постоянното желание към подсигуряване. При някои това се изразява в безкрайното търсене на по-високо материално ниво, а в други- увлечение към различни „системи“. Като правило, нито едното, нито другото гарантира сигурност, но за сметка на това силите се губят много бързо.

Антидот

Не забравяйте, че в живота е невъзможно да се предвиди всичко- светът винаги се развива по свои собствени закони, а не по нашата воля, и Негово величество Случаят може да унищожи всички мерки, предприети от вас. Така че, струва ли си толкова да се пресилвате?

Шести проблем: алчност

Унищожава самозащитата и това е често срещано чувство. Става дума за хора, които постоянно очакват, че тях ще ги измамят, опитват се да пресмятат, какво могат да спечелят в едно или друго начинание. Такъв човек е принуден постоянно да се сдържа, спестявайки своите сили, за да ги „продава“ по-скъпо.

Антидот

Рационалността на такова поведение е привидна. Ние никога не можем да изчислим, колко и какво ще ни се „върне“ в отговор на нашите усилия. Забелязано е, че колкото повече човек дава, толкова повече той получава- макар и под формата на благодарност, добро отношение на околните, което е мощен сок за вътрешните му „резервоари“.

Седми проблем: живот с половин сила

Колкото и да е странно, изтичането на енергия се провокира и от икономията на същата тази енергия. Всяка дейност има пет компонента: цел- план- изпълнение- контрол- вътрешна оценка. Ако човек владее само някои от тези компоненти, например, не си поставя цели (вместо него го правят другите) или оценката се дава от началника или роднините, в крайна сметка в него се натрупва психически стрес, който води до хронична умора. Онези, които умеят да се справят с всички компоненти обикновено не се уморяват: те получават енергия от своята активност.

Антидот

Опитайте по време на отпуск да не се занимавате с неща, за които можете да имате високи „оценки“. Посветете се в нещо в което да бъдете за малко „тройкар“. Главното е да се откъснете от обичайните си дейности, да сверите „своя курс“ с душевното състояние, в него търсете основните ориентири. А източниците на енергия, на които е толкова богат света наоколо, ще запълнят вашите запаси и ще ви помогнат да забравите за синдрома на хроничната умора.

Светлана Мастеркова: „- Трябва да открием в себе си това малко щастие, което е във всеки един от нас. Осъзнайте, колко хубаво е това, че ходите по земята, дишате въздух, че ви е родила майка! Ако ви мъчи проблем, например, че не можете да си позволите да си купите нещо от скъп бутик, то разберете, че това е глупост, има ситуации, които са много по-страшни. Открийте в себе си повече доброта към хората, към света. Вземете всичко от живота и се ползвайте от неговите възможности, в добрия смисъл на думата, на максимум.“

Още по темата

Книги за изчистване на организма

Самонастройки

Лечебни картинки

Лечение с мисъл

Лечение на ума

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия- лечение с камъни

 Упражнения