Аспарагин – не е основна аминокиселина (образува се от аспарагинова киселина).
Аспарагинът е изолиран за първи път от аспержи през 1806 г. от френските химици Луи Никола Вокелен и Пиер Жан Робике. Това е първата изолирана аминокиселина. През 1809 г. Робике открива в корена на сладника вещество, много подобно на аспарагин.
Форми: Бетаамид, синтезиран от аспарагинова киселина и ATP.
Помощници: ензими, витамин В6
Инхибитори: готвене, съхранение, кисели вещества
Лекарства, които изчерпват: стероиди
Хранителни източници: аспержи, корен от женско биле, картофи, бобови растения, ядки, семена, пълнозърнести храни, млечни продукти, говеждо месо, домашни птици, яйца.
Ползи от аминокиселината аспарагин:
• в черния дроб, активно преобразува една аминокиселина в друга (аминация и
трансаминация), когато е необходимо
• играе важна роля в синтеза на амоняка
• служи като аминодонор при чернодробните трансаминационни процеси
• участва в метаболитния контрол на мозъка
• поддържа баланса и правилната функция на ЦНС (централна нервна система)
• предпазва от нервност, екстремни промени в настроението
• предшественик за синтеза на РНК, ДНК и АТФ (енергия)
• важно за функционирането на антителата
• помага за конвертиране на аспартата за клетъчната функция, образуване на колаген от ензимната активност.
Симптоми за дефицит:
• Все още няма съобщения, но има хипотези, че дефицитът може да потисне имунитета система достатъчно, за да доведе до допълнителни усложнения.
Аспарагинът е ß-амид на аспарагиновата киселина, синтезиран от аспарагинова киселина и АТФ (аденозин трифосфат). Тази група използва същия път, както и превръщането на глутаминова киселина в глутамин. И аспарагинът, и глутаминът се произвеждат от високоенергиен АТФ и могат да върнат тази енергия, когато се метаболизират обратно до аспарагинова киселина и съответно глутаминова киселина. И двете изискват витамин B6 и ензими за тяхното образуване.
В растенията аспарагинът е обратима комбинация от амоняк и аспарагинова киселина. Това е важно за метаболизма на растенията, за да се запази амонякът. Аспарагинът е много активен в превръщането на една аминокиселина в друга (аминиране и трансаминиране), когато възникне необходимост. Аспарагинът служи като аминодонор в процесите на трансаминиране на черния дроб.
Той също така участва в метаболитния контрол на мозъка и нервната система, като има някои терапевтични приложения в тези области. В централната нервна система аспарагинът е необходим за поддържане на баланса, предпазващ организма от прекалено много нервност или прекалено спокойствие.
Източник: www.innvista.com
Още по темата
Книги за самолечение на Walter Last
Имунната система се нуждае от подсилване