Аминокиселини – съдържат се във всички храни, с изключение на маслата. Въпреки твърденията за противното, всички зеленчуци, бобови растения и зърнени храни съдържат всички основни аминокиселини. Те може да не съдържат големи количества от някои от аминокиселините, но ако се комбинират с други растителни източници ще задоволят всички основни нужди на организма от аминокиселини.
В природата се срещат около 80 аминокиселини, но за растежа на човека са необходими само 20-25, като 8-10 от тях се считат за жизненоважни. Причината за класификациите на аминокиселините на основни и неосновни е, за да се прави разлика между тези, които тялото може да произведе, и тези, които трябва да се получат от храната.
Основните аминокиселини са тези, които трябва се получават от храната. Те включват: левцин, изолевцин, лизин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан и валин.
Неосновните аминокиселини са тези, които тялото може да си произведе. Те включват: аланин, аспарагин, аспарагинова киселина, карнитин, цитрулин, цистеин, цистин, ГАБА (GABA), глутаминова киселина, глутамин, глутатион, глицин, хидроксипролин, орнитин, пролин, серин, таурин и тирозин.
Полуосновните аминокиселини са тези, които понякога могат да бъдат произведени от организма при подходящи условия. Аргининът и хистидинът могат да се получат от други аминокиселини, ако е необходимо. Метионинът може да се превърне в цистин, но цистинът не може да се превърне в метионин. Фенилаланинът може да се превърне в тирозин, но не и обратното.
Следователно, когато в диетата присъстват цистин и тирозин, потребността от метионин и фенилалаин намалява. По този начин цистинът и тирозинът понякога се класифицират като полуосновни. Черният дроб е в състояние да произвежда 80% от аминокиселините, от които се нуждае за изграждане на протеините, а останалите 20% трябва да се консумират.
Условно-основните са от съществено значение по време на растеж (в детска възраст или бременност), стрес, травма, нисък прием на протеини, недохранване, прекомерен прием на лизин (който се конкурира с аргинин) и за състояния като идиопатична хипоспермия (нисък брой сперматозоиди), както и много други.
Доскоро „незаменими“, „несъществени“ и „условно незаменими“ бяха термини, използвани при обсъждане на отделни аминокиселини. Днес все повече диетолози и други здравни специалисти се отказват от тези термини в полза на само един термин – „условно незаменими“. „Условно незаменими“ са всички аминокиселини, главно защото има моменти, когато някои от тях са необходими в повече отколкото други. Това ще зависи от индивидуалното тяло и обстоятелствата (например по време на заболяване, операция или травма). Тъй като много хора страдат от едно или друго разстройство, поставянето на всички аминокиселини в „условно необходимите“ е логичното заключение.
Форми на аминокиселини
Всяка аминокиселина, с изключение на глицина, е в две форми – лява (L) и дясна (D), които са идентични огледални изображения една на друга. Но, протеиновите вериги не могат да се образуват от смеси на D и L форми. Формата L се среща естествено в растителните и животински източници. Добавките с L форма са по-предпочитани, тъй като са по-съвместими с човешкия организъм.
Тялото използва, почти без изключение, L формите, но някои D форми са били използвани терапевтично. Единственото изключение е фенилаланин, който може да има както L, така и DL форма. DL добавките обикновено се произвеждат по химически начин и не се усвояват толкова лесно, колкото L формата.
Категории аминокиселини:
• Ароматни аминокиселини: фенилаланин, тирозин, триптофан
• Аминокиселини на сярата: цистеин, глутатион, таурин, метионин, хомоцистеин
• Аминокиселини в цикъла на уреята: аргинин, цитрулин, орнитин
• Глутаматни аминокиселини: глутаминова киселина, GABA и глутамин; Пролин и хидроксипролин; Аспарагинова киселина-аспарагин
• Треонинови аминокиселини: Треонин; Глицин; Серин; Аланин
• Аминокиселини с разклонена верига (BCAA): левцин, изолевцин и валин
• Важни метаболитни аминокиселини: лизин; Карнитин; Хистидин; Карнозин
Заболявания, пряко свързани с нарушен метаболизъм на аминокиселините:
• Аланин: (Лактоацидоза)
• Аргинин: (Хипераргининемия)
• Аргининосукцинова киселина: (Аргининосукцинова ацидурия)
• b-аланин: (бета-аланинемия)
• Цитрулин: (цитрулинемия)
• Цистин: (цистиноза и цистинурия)
• Глутаминова киселина: (Пироглутаминова ацидемия)
• Глицин: (Некетотична хиперглицинемия и кетотична хиперглицинемия)
• Хистидин: (Хистидинемия)
• Хомоцистин: (хомоцистинеурия)
• Изолевцин: (Пропионова ацидемия и болест на урината (MSUD))
• Левцин: (Изовалерианова ацидемия и MSUD)
• Лизин: (Хиперлизинемия)
• Метионин: (Хиперметионинемия)
• Орнитин: (Хиперорнитиниемия и дефицит на орнитин аминотрансфераза)
• Фенилаланин: (фенилкетонурия-PKU и атипична PKU)
• Пипеколова киселина: (хиперпипеколикемия и синдром на Zellwager)
• Пролин: (Хиперпролинемия I и II)
• Серин: (Хипероксалурия II)
• Треонин: (Хипертреонинемия)
• Триптофан: (Триптофанурия)
• Тирозин: (Наследствена тирозинемия)
• Валин: (Хипервалинемия)
Някои специфични действия на аминокиселинните:
• Стимулират имунната функция: аланин, аргинин, аспарагинова киселина, цистеин, лизин, треонин.
• Подпомагат детоксикацията: цистеин, глутамин, глицин, метионин, таурин, тирозин.
• Намаляват холестерола и триглицеридите: аргинин, карнитин, метионин, таурин.
• Помагат за намаляване на апетита: аргинин, карнитин, фенилаланин, триптофан.
• Помагат за намаляване на кръвното налягане: таурин, триптофан.
• Помагат в борбата със зависимостите: глутамин, метионин, фенилаланин, тирозин
• Антидепресантно действие: фенилаланин (но трябва да се приема на гладно 30 минути преди хранене, за да бъде ефективен), тирозин, триптофан.
• Помагат при сърдечна недостатъчност: карнитин, таурин, тирозин.
• Съдоразширяващо средство (вазодилататор): карнитин.
За да настъпи процесът на изграждане на протеини в организма, в диетата трябва да има достатъчно качествени протеини и те трябва да са лесно смилаеми, за да настъпи разграждане (катаболизъм) и възстановяване (анаболизъм) на жизненоважните хранителни вещества. Тялото непрекъснато разгражда протеиновите молекули и възстановява получените аминокиселини в други годни за използване вериги, необходими за определени участъци на тялото.
Аминокиселините се конкурират помежду си за попадане в мозъка. Следователно, за да се избегне тази конкуренция, добавките с аминокиселини трябва да се приемат на празен стомах. В допълнение към основните си функции за изграждане на необходимите протеини, аминокиселините също помагат на витамините и минералите да вършат добре работата си. Дори ако витамините и минералите се усвояват бързо, те не биха били толкова ефективни, колкото са в присъствието на аминокиселини. За правилно усвояване на аминокиселините е необходима помощта на витамин В12, хром и добър сън.
Веганите трябва да знаят, че повечето от добавките с аминокиселинни имат животинска основа. Има добавки, получени от растителни източници – в свободна кристална форма, които са по-стабилни и за предпочитане поради бързото усвояване. Етикетите обаче трябва да се четат внимателно. Протеинът от семена на коноп може да бъде предпочитан избор, тъй като лесно се абсорбира и използва. Потърсете обаче конопен протеин, който е извлечен без хексан.
Също така, пазете се от третирани с основи (хим.) соеви продукти. Това третиране намалява три аминокиселини – лизин, серин и цистин, и води до токсично производно на аминокиселинна, наречено лизиноаланин. Ферментиралият соев протеин е добър избор. Освен това все повече хора проявяват симптоми на алергия към соеви продукти, които могат или не могат да бъдат резултат от продукти с генетично модифицирана соя. Ако се използва соя, тя трябва да е органична и ферментирала. Процесът на ферментация значително намалява съдържащите се в соята съединения, които променят хормоните в тялото.
Източник: www.innvista.com
Още по темата:
Как да натрупате мускулна маса или как да накарате мускулите да растат?!
5 храни за намаляване на кръвното
Протеиновата закуска спасява от преяждане
Недостигът на протеини води до появата на целулит
Протеините, съдържащи се в бананите, се борят с ХИВ- инфекцията
Протеиновите шейкове могат да бъдат опасни
6 телесни тъкани, които могат да бъдат регенерирани чрез храни
