През годините съм приел прост набор от три правила, свързани с добавянето на хормони. Когато тези правила се спазват, жените имат по-малък риск от рак на гърдата, сърдечни пристъпи или инсулт. Те също така е много по-малко вероятно да напълнеят, да имат лош сън, да загубят краткосрочната си памет, да имат фиброзно-кистозна мастопатия, да имат променливо настроение или проблеми с либидото. И правилата не са сложни.

Правило 1. Давайте хормони само от тези, които наистина липсват.

Първото правило е здравият разум. Ние не даваме инсулин на някого, за когото няма достатъчни доказателства, че се нуждае от него. Същото се отнася и за щитовидната жлеза, кортизола и всички наши хормони. Въпреки това, конвенционалните лекари предписват рутинно, естроген и други хормони, без дори да са направили тестове за хормонален дефицит.

Конвенционалната медицина приема, че жените след менопауза имат естрогенен недостиг. Това предположение обаче, не е вярно. Преди двадесет и пет години аз преглеждах литературата за нивото на хормоните преди и след менопауза, и всички авторитети бяха съгласни, че над две трети (66 процента) от жените до 80-годишна възраст продължават да произвеждат целия естроген, от който се нуждаят.

Оттогава доказателствата станаха още по-сериозни. Дори с отстранени яйчници, жените произвеждат естроген, предимно чрез ензима ароматаза в телесните мазнини и гърдите, който превръща един надбъбречен хормон, андростендион, в естрон. Жената с изобилие от телесни мазнини може да произведе повече естроген след менопауза, отколкото слабата жена преди менопауза.

Специалистите по рак на гърдата са толкова загрижени за всички естрогенни жени след менопауза, че те вече използват лекарства за блокиране на ензима ароматаза.

Вижте иронията: някои конвенционални лекари предписват допълнително естроген за лечение на предполагаем дефицит от този хормон при жени в постменопауза, докато други предписват лекарство, за да спрат производството на естроген при жени в постменопауза.

Как да се определи дали съществува естрогенен дефицит?

Всяка жена, която все още има месечни периоди има много естроген. Вагиналната сухота и атрофията на вагиналната лигавица, от друга страна, са ясни симптоми за естрогенен дефицит. При липса на тези признаци, най-добрият тест е слюнчения хормонален тест. С новите и по-добри технологии, този тест е станал още по-точен и надежден. Както можеше да се очаква, ние научихме, че нивото на хормоните е различно при всеки човек, това, което е нормално за едно лице, не е непременно нормално за друго.

Освен това, трябва да се знае, че хормоните работят в сложна мрежа с други хормони и метаболитни посредници, нещо като различни музиканти в един оркестър. За да се тълкува нивото на хормоните, трябва да се отчита не само абсолютното ниво, но и относителните му отношения с други хормони, които включват не само естрадиол, прогестерон и тестостерон, но и кортизол и щитовидните хормони също.

Например, при здрави жени без рак на гърдата, ще открием, че прогестероновото ниво в слюнката обикновено е 200-300 пъти по-голямо от естрадиолово ниво в слюнката. При жени с рак на гърдата, съотношението прогестерон / естрадиол е значително по-малко от 200 към 1. Тъй като все повече изследователи стават все по-запознати със слюнчения хормонален тест, аз вярвам, че тези различни отношения ще стават все по-полезни в контрола на хормоналните допълнения.

Серумните или плазмени кръвни тестове за стероидни хормони, трябва да отпаднат, тъй като получените резултати от тях са по същество без стойност. Стероидните хормони са изключително липофилни (обичат мазнините) и не се разтварят в серума. Стероидните хормони носят своето послание към клетките, като оставяйки се в кръвния поток, чрез капилярите навлизат в клетките, свързват се със специфични рецептори на хормона и предават своето послание към клетките. Те се наричат „свободни“ хормони.

Когато в крайна сметка минат през черния дроб, те стават протеиново свързани (обвити с определени глобулини или албумин), процес, който не само сериозно възпрепятства тяхната биодостъпност, но и ги прави водоразтворими, за да се улесни отделянето им чрез урината. Определянето на концентрацията на тези бионедостъпни форми в урината или серума е без стойност, тъй като то не дава никаква представа за концентрацията на повече клинично значимия „свободен“ (биодостъпен) хормон в кръвния поток.

Когато циркулира през слюнчените жлези, „свободен“ и неограничен от протеините, т.е. биодостъпен, стероидният хормон се разпръсква лесно от кръвните капиляри в слюнчената жлеза и след това в слюнката. Протеиново-свързани, бионедостъпни хормони не преминават във /или през слюнчената жлеза. По този начин, слюнченото тестване е много по-добро от тестването на серума или урината за нивото на биодостъпния хормон.

Серумното тестване е добро за измерване на глюкоза и протеини, но не и за измерване на „свободни“ стероидни хормони. 50-те години „кръвни“ изследвания са довели до голямо объркване, което сега прави конвенционалната медицина неадекватна по отношение на стероидните хормонални добавки.

Правило 2. Използвайте биоидентични хормони, а не синтетични.

Второто правило е просто здрав разум. Посланието на стероидните хормони към целевите тъканни клетки изисква свързване им със специфични уникални рецептори в клетките. Свързването на хормона с неговия рецептор е определено от молекулярната му конфигурация, подобно на ключ за ключалка. Синтетичните хормонални молекули и молекули от различен вид (например Premarin, който е от коне) се различават по молекулярна конфигурация от ендогенните (в тялото) хормони.

От изследвания с петролни ксенохормони, научаваме, че заместващите синтетични хормони се различават по своята активност на рецепторно ниво. В някои случаи те ще активират рецепторите по начин, подобен на естествения хормон, но в други случаи синтетичния хормон няма да има ефект или ще блокира рецепторите напълно.

По този начин, хормоните, които не са биоидентични, не осигуряват същата пълна физиологична активност като хормоните, които трябва да заменят и всичко това ще провокира нежелани странични ефекти, които не се наблюдават при човешките хормони. Човешкият инсулин, например, е за предпочитане пред свинския инсулин. Половите хормони, идентични с човешките (биоидентични) хормони са на разположение вече повече от 50 години.

Фармацевтичните компании, обаче, предпочитат синтетичните хормони. Синтетичните хормони (не се срещат в природата) могат да бъдат патентовани, докато истинските (натурални, биоидентични) хормони не могат. Патентованите лекарства са по-рентабилни от непатентованите лекарства. Продажбите на предписваните синтетични хормони са донесли милиарди долари на фармацевтичните компании. Така здравето на жените е жертва на търговска печалба.

Правило 3. Използвайте само в дози, които осигуряват нормални физиологични тъканни нива.

Третото правило е малко по-сложно. Всеки би се съгласил, така мисля, че дозите от хормонални добавки трябва да възстановяват нормалните физиологични нива. Въпросът е- как да се определят нормалните физиологични стойности? Хормоните не работят чрез просто плаване из циркулиращата кръв; те работят чрез вмъкване в кръвните капиляри, за да влязат в клетките, където има подходящи рецептори за тях.

Както е обяснено по-горе, протеиново свързаните (бионедостъпни) хормони не са в състояние да напуснат кръвоносните съдове и да се свържат с вътреклетъчните рецептори. Те не са биоидентични. Но, те са разтворими във вода и по този начин едва ли могат да се открият в серума, докато „свободните“ биоидентични хормони се липофилни и не разтворими във вода, което ги прави неоткриваеми в серума. Серумните тестове няма да ви помогнат да измерите „свободните“ биоидентични форми на хормона. Отговорът е слюнченото тестване.

Чрез слюнчения тест много лесно се измерва промяната в нивата на хормона в слюнката, когато са приети допълнително хормони. Ако повече лекари правеха този тест щяха да открият, че техните обичайни дози естроген създават естрогенови нива 8 до 10 пъти по-големи от установените при нормални здрави хора, както и, че нивото на прогестерона не се повишава, когато е приет синтетичен прогестин от типа на медроксипрогестерон ацетат (MPA).

Освен това, слюнчените нива (а не серумни нива) на прогестерона ясно ще демонстрират отличната абсорбция на прогестерона от трансдермалните кремове. Трансдермално прогестеронът навлиза в кръвообращението напълно биологично (т.е. без да е протеиново-свързан). Прогестероновото увеличение ще е очевидно в слюнчевото тестване, докато серума ще покаже малко или никакво изменение.

Всъщност, всяко покачване на серумния прогестерон след трансдермално приложение на прогестерон, най-често е знак за прекалено висока доза прогестерон. Слюнченото тестване помага да се определи оптималната доза от допълнителни хормони, нещо, което серумния тест не може да направи.

Важно е да се отбележи, че конвенционалната ХЗТ нарушава всички тези три правила за рационално използване на допълнителни стероидни хормони. 10-годишно френско изследване на ХЗТ с помощта на ниски дози естрадиолови пластири плюс перорално прогестерон не показва повишен риск от рак на гърдата, инсулти и сърдечни удари.

Хормоналната заместваща терапия- е похвална цел, но тя трябва да се прави правилно. ХЗТ, базирана на коригиране на хормоновия дефицит и възстановяване на правилните физиологични балансирани тъканни нива, е по-нормална, успешна и безопасна техника.

Автор: John R. Lee M.D.

Още по темата

Хормонален баланс- лечебна картинка

Лечение на женски полови органи- лечебна картинка

Тест за недостиг на витамини и минерали

КАНДИДА ТЕСТ

Тест за хормонален баланс при жени

Тест за хормонален баланс при мъже

Удивителен факт: Нарът може да замести яйчника

Симптоми и рискови фактори за остеопороза

Хормонален баланс при жените

Див Ямс (Wild Yam)

Мака (Maca)

Витекс, Аврамово дърво (Chaste Tree)

Соя (Soy)