Мака (Maca)

Наименование: Мака (Maca)
Ботаническо наименование: Lepidim meyinii или Lepidium perianium Chacon
Семейство Кръстоцветни (Brassicaceae)

Предупреждения

Маката се консумира като храна и от хората, и от добитъка, което предполага, че рисковете от нейната употреба са по-скоро минимални. Смята се, че е безопасна за ядене, както всяка друга растителна храна.

Въпреки това, тя съдържа глюкозинолати (те възпрепятстват образуването на органичните съединения на йода в организма и достъпа им до щитовидната жлеза), които могат да предизвикат базедова болест, когато високата консумация на мака е комбинирана с диета с ниско съдържание на йод.

Тъмно оцветените корени на маката (червено, лилаво, черно) съдържат значителни количества естествен йод, в 10-гр изсушена мака обикновено се съдържат 52 мкг йод.

Въпреки че това е често срещано и в други храни с високи нива на глюкозинолат, не е сигурно, дали потреблението на мака може да предизвика или влоши базедова болест.

История

Маката има подобен на ряпа корен, расте в Андите и е високо ценена от индианците и местните хора не само за своята хранителна стойност, но и за лечебните и свойства.

Маката била използвана от древните перуанци още от времената преди инките, които забелязали, че животните, хранени с нея имат по-добра плодовитост, отколкото тези, които не били хранени с нея. Този факт допринaся за развитието на по-късните изследвания, които доказват способността на Маката да подобрява плодовитостта и либидото.

В традиционната перуанска билкова медицина маката се използва като имуностимулант и е популярно средство за различни заболявания: туберкулоза, анемия, менструални нарушения, менопаузни симптоми, стерилитет (и други репродуктивни и сексуални разстройства), рак на стомаха и смущения с паметта.

На пазара днес маката печели популярност благодарение на свойствата й да повишава енергетиката и либидото, да балансира хормоните в организма и като афродизиак.

Ключови компоненти
• въглехидрати 60-75%
• протеини 10-14%
• полипептиди
• полизахариди
• аминокиселини (19 вида, включително аргинин и хистидин)
• фибри 8,5%
• липиди 2,2%
• мастни киселини
• линоленова киселина
• палмитинова киселина
• олеинова киселина
• алкалоиди
• танини
• сапонини
• витамини и минерали (калций, калий, желязо, селен …)

Основни действия
• хранително
• противораково
• нормализира хормоналния баланс в организма
• повишава либидото
• увеличава производството и подвижността на сперматозоидите

Използвани части
Корен

Маката се предлага на пазара като добавка най-вече във вид на смлени на прах изсушени корени и концентрирани екстракти.

Друга форма на мака, която се предлага, е тази, в която тя е била подложена на желатинизация. Това е процес на отделяне на фибрите от корените, използвайки не много висока температура и налягане. Целта на този процес е тя да се направи по ефективно усвоима.

Желатинизираната мака е много по-силна от корена на прах и се използва преди всичко за лечебни цели. Тя може да се използва подобно на брашното от мака.

Предлага се и изсушен чрез замразяване сок от мака, който се изстисква от накиснат (мацерация) пресен корен и в последствие се изсушава.

Традиционна употреба

Хранителната стойност на маката е еквивалентна на тази в зърнените култури като царевица, пшеница и ориз (В 100 г сушен корен се съдържат 250 мг калций, 2 г калий и 15 мг желязо).

В Перу, маката се приготвя и консумира по няколко начина, въпреки че по традиция винаги се готви. Пресният хипокотил (частта на стъблото между първите листа и корените) се пече в яма (наречена „huatia”) и това се смята за деликатес. Пресният корен може да се смачка и свари, от това се прави сладка, гъста течност, изсушава се и се смесва с мляко за направата на каша или с други зеленчуци или зърна за направата на брашно, което може да се използва при печене.

Ако е ферментирала, се прави слаба бира, наречена “chicha de maca”. Листата на маката могат да се консумират сурови в салати или да се варят и много приличат на кресона и горухата, с които тя е генетично тясно свързана. Освен това, някои от откритите химикали в маката, както е известно, са подобни на тези в глюкозинолатните растения, а те са известни като предпазващи от рак.

Доказано е, че маката намалява уголемена простата при плъховете, но нейното въздействие върху хората не е известно. Аргининът и хистидинът в маката са активни компоненти, отговарящи за увеличаване производството и подвижността на сперматозоидите, еякулацията и оргазма. Хистидинът помага на организма да произвежда хистамин, който е съществено необходим за оргазмите и за увеличаване на кръвния поток към гениталиите. Ето затова антихистаминовите лекарства могат да повлияят на оргазмите.

При мъжете, това е изключително важно за еякулацията. Скорошно изследване показва, че маката не засяга нивото на тестостерона (той участва в сексуалната енергия и при двата пола). Малки клинични изследвания, проведени при мъже, са доказали, че екстрактите от мака увеличават либидото и подобряват качеството на спермата, въпреки че не са провеждани изследвания върху мъже със сексуална дисфункция или безплодие.

Maката не засяга нивата на половите хормони при хората и не е доказано, че действа директно върху хормоните. Заключението по- скоро е, че хормонално- балансиращите ефекти на маката може би се дължат на уникалния хранителен профил на корена, който осигурява оптимално ниво на хранителни вещества, използвани от ендокринната система на организма.

В допълнение, доказано е, че маката увеличава желанието за чифтосване при мъжки мишки и плъхове.

Препоръчвана доза:

Мака на прах ( Maca powder), започнете с 1/2 чаена лъжичка дневно и постепенно увеличавайте до 2 ч.л. дневно.

Приемайте, докато имате нужда или постоянно, ако нямате друга алтернатива за хормонален източник.

Източник: www.innvista.com