Ботанически наименования: Origanum vulgare, Origanum majorana (Майорана) syn. Majorana hortensis, Origanum heraclites, Origanum onites, Origanum vivens

Семейство Устоцветни (Labiatae)

Предупреждения

Листата на ригана са безопасни.

Билката е противопоказна при хора със заболявания на жлъчния мехур или черния дроб.

Не приемайте като лекарство по време на бременност. Обаче, готварските дози не са проблем.

Не приемайте етеричното масло вътрешно. Поради липсата на клинични изследвания с хора и силно концентрирания характер на ригановото летливо масло, съществува опасност за вреди, причинени от употребата му, затова докато неговата вътрешна употреба при хора не се доказаже, че е безопасна, трябва да се приема с повишено внимание и препоръка на специалист.

Мехлемът с Майорана не трябва да се прилага при кърмачета или малки деца. Външното приложение може да предизвика дразнене на кожата и лигавиците. Не трябва да се прилага локално върху лигавиците в концентрация по-голяма от 1%. Деца под 2 години и хора с увредена или много чувствителна кожа не трябва да използват маслото локално.

Не трябва да се използва екстензивно или от хора, склонни към анемия, тъй като може да потиска абсорбцията на желязото.

Не трябва да се дава на деца под 2 години.

История

Ригановите растения са добре известни като готварски подправки, но също и с дългата си история като лечебни растения. В Китай, те отдавна са използвани за лечение на висока температура, диария и повръщане.

Риганът е много използван от древните гърци и е имал по-важна роля като лекарство, отколкото майораната.

През 18-ти век билкарят, K’Eogh описва билката като средство с „гореща, суха природа“ и я смятал за добра при болки в стомаха и сърцето, за кашлица, плеврит и за „задръствания на белите дробове и матката“, за нея се смятало, че осигурява „облекчение“ на главата и нервите.

През 1597 г. билкарят Джон Джерард оценил майораната, казвайки, че това е средство „срещу изстивания на главата“, включително и зъбобол. Също смятал, че билката намалява сексуалното желание.

Основни действия

  • антисептично
  • противогъбично
  • антивирусно
  • антимикробно
  • антихелминтик (срещу паразити)
  • спазмолитично
  • холеретично (повишава жлъчната секреция)
  • помощник за храносмилането
  • предизвиква менструация
  • тоник

Ключови компоненти (а) Риган

  • етерично масло
  • летливо масло (главно карвакрол, тимол, бета- бисаболен, кариофиллен, линалол и борнеол)
  • танини
  • смола
  • стероли
  • флавоноиди

(б) Майорана

  • етерично масло
  • летливо масло (около 3% главно сабинен хидрат, сабинен, линалол, карвакрол и други)
  • флавоноиди
  • кафеена киселина
  • розмаринова киселина
  • тритерпеноиди

Лечебни части

Надземни части

И карвакролът, и тимолът са с антибактериално и противогъбично действие.

В едно австралийско изследване е установено, че риганът потиска растежа на 11 различни микроорганизми.

Традиционна употреба

Майораната отдавна се използва за облекчаване на крампи и стомашни разстройства, включително метеоризъм и колики със стимулиране на жлъчния поток. Смята се, че има по-силно въздействие върху нервната система от ригана.

Мексиканците използват разновидност, която е включена в списъка на десетте най-големи лечебни растения в тяхната култура, за лечение на симптоми на настинка и грип, кашлица, болки в гърлото и дихателни задръствания.

В Белиз, растенията се използват на чай за лечение на инфекции на горните дихателни пътища, предизвикане на менструация, а когато се приемат като отвара след раждането, помага за отделянето на плацентата.

Разтворът от сварени листа се смята за едно добро средство за промиване на рани и изгаряния. Майораната е добро общотонизиращо, помага за облекчаване на тревожност, главоболие и безсъние. Растенията са силно антисептично средство и могат да се приемат за лечение на кашлица, възпаление на сливиците, бронхит и астма. Разреденото масло може да се прилага външно при зъбобол или болезнени стави.

В китайската медицина, риганът се използва при настинки, треска, повръщане, дизентерия, жълтеница и недохранване на децата. Билката е най-вече използвана за ринит и настинки при бебета и малки деца, но също се използва за лечение на гастрити при малки деца, както и при възрастни. Въпреки това, мехлемът не трябва да се използва за малки деца.

Клинично изследвани полезни действия:

  • Микоза (с масло, локално)
  • Хронична кандидоза (масло, вътрешно)
  • Разстройства на храносмилането (чай от листа)
  • Инфекция (масло, вътрешно)
  • Трихофития (кел) (масло, вътрешно)
  • Гнойна инфекция

Как да се приема?

Със сушени или пресни листа от риган може да се приготви чай чрез накисване на 1-2 чаени лъжички (от 5 до 10 грама) в гореща вода 200 мл, в продължение на 10 минути. Този чай може да се приема три пъти на ден. Маслото (50% или по-голямо разреждане) може да се прилага локално, два пъти на ден върху местата, засегнати от микоза или други гъбични инфекции. Засегнатата област трябва да бъде покрита с масло при всяко третиране. Безопасността на маслото за вътрешна употреба не е добре проучена и затова трябва да се използва с повишено внимание и след консултация с професионалист.

Още по темата

Книги за изчистване на организма

Инфекции и възпаления

Как да се защитите от вирусни инфекции и Ебола!

Чесънът- защита срещу Helicobacter pylori и други бактериални инфекции

Храносмилателни разстройства

Храносмилателна система

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия- лечение с камъни