Ако искате да бъдете здрави, дръжте червата си чисти, а лехите в тях плодородни!

Храносмилателният тракт е куха тръба, която се простира от устата до ануса. Тя се нарича още стомашно-чревен тракт или храносмилателна система. Храносмилателният тракт произвежда разнообразие от ендокринни секрети, които са от съществено значение за нормалното смилане и усвояване на храните от клетките на тялото. Всяка клетка се нуждае от постоянна доставка на хранителни вещества и енергия- храната е единствения източник.

Структура на храносмилателния тракт: уста, фаринкс, хранопровод, стомах, тънко и дебело черво, ректум, анус.

Спомагателните органи включват: слюнчени жлези, зъби, черен дроб, жлъчен мехур, панкреас

Уста

Устата е известна още и като устна кухина. Тя съдържа структури, които подпомагат храносмилането: зъби, език и слюнчени жлези.

Езикът е скелетен мускул и служи за две цели: улеснява дъвченето и гълтането, отчита усещането за вкус, допир, и температура. Под езика има голяма капилярна мрежа, която осигурява подезичния район с богато кръвоснабдяване. Това е тази област, в която някои лекарства (подезични) се абсорбират по-добре и по-бързо в кръвта.

Слюнчените жлези се състоят от три чифта жлези, които осигуряват: буфери и смазване; ензими (амилаза), които започват храносмилането, превръщайки нишестето до малтоза; анти-микроби, които помагат за контрола над устните бактерии и дрожди. Когато тези слюнчени секрети са намалени, например, от радиация или емоционален стрес, устната бактериална популация нараства и причинява повтарящи се инфекции и постепенно разпадане на зъбите и венците.

Стомах

Стомахът е подобен на торбичка орган, който се намира в горната лява част на коремната кухина, под диафрагмата и до черния дроб. Той има пет функции: смилане на храната; секреция на стомашни сокове и слуз, която го предпазва от стомашните сокове; секреция на стомашни хормони; регулиране на скоростта, с която частично смляната храна се доставя на тънките черва; усвояване на малки количества вода и разтворени вещества.

Те не се абсорбират много добре, освен в случая с алкохола. Консумация на алкохол на празен стомах бързо повишава кръвните нива. Стомахът съдържа стомашни жлези в слузните мембрани, които съдържат три вида клетки, отделящи различни вещества, известни като стомашни сокове.

Тънко черво

Именно тук като цяло протичат процесите на храносмилането и усвояването. Храносмилателните ензими, разграждащи мазнините, протеините и въглехидратите, се секретират от панкреаса и допринасят за по-нататъшната преработка на частично смляната в стомаха хранителна каша (химус), подготвяйки я за усвояване в трите части на тънкото черво: в дванадесетопръстника, празното черво и хълбочното черво.

Общата дължина на тези три части е около 7 метра, но всички тези черва са компактно прибирани в коремната кухина. Полезната площ на тънкото черво значително се увеличава от многочислените малки пръстообразни израстъци върху вътрешната повърхност, които се наричат власинки. Те секретират ензими, усвояват необходимите хранителни вещества, не позволяват на хранителни частици и потенциално опасни вещества да проникнат в кръвния поток.

Тези чувствителни процеси могат да се нарушат при употребата на антибиотици и други лекарства, алкохол и / или прекалена консумация на захар. При контакт с тези вещества (а също и при свръх заселена Кандида в червото, пак вследствие на тези вещества!), малки промеждутъци между власинките се възпаляват и разширяват, което води до проникване на нежелани частици в кръвния поток. Това се нарича повишена чревна пропускливост или „пробито черво” и може да доведе до хранителна непоносимост, главоболие, умора, кожни заболявания и болки от артритен тип в костите и мускулите на цялото тяло.

В дванадесетопръстника постъпва жлъч, която се произвежда в черния дроб, а след това се концентрира и натрупва в жлъчката. Жлъчта е необходима за раздробяване на частиците на частично смлените мазнини, в резултат на което те вече могат да се усвояват. Панкреасът произвежда бикарбонати, които неутрализират или намаляват киселинността на стомашния сок, а също секретира три храносмилателни ензима – протеаза, липаза и амилаза, необходими за храносмилането, съответно на белтъчини, мазнини и въглехидрати. Празното и хълбичното черво са основното място за усвояване на оставащите хранителни вещества, включително протеини, аминокиселини, водоразтворими витамини, холестерол и жлъчни соли. Повече за Храносмилателните ензими

Илео-цекална клапа

Между тънкото и дебело черво има стегнат клапан, който се отваря в една посока и е предназначен за предотвратяване на обратно навлизане на изпражнения в тънкото черво. Този така наречения илеоцекален клапан се намира съвсем близко до апендикса. В тази област много често стават възпаления, тъй като към стените могат да се прикрепят бактерии и паразити.

Ако възпалението е продължително, илеоцекалния клапан може да остане отворен, което води до проникване на токсични вещества в зоната на хълбичното черво с висока поглъщателна способност. Това може да доведе до грешна диагноза на апендицит и като резултат – ненужно отстраняване на апендикса, който е важен орган на лимфатичната тъкан.

Лечение, насочено към унищожаване на паразитите и бактериите, както и пълен отказ от потенциално дразнещи храни (зърна бобови растения високи количества фибри) за кратко време- ще ви даде възможност да излекувате този незначителен проблем, без да прибягвате до операция.

Дебело черво

Дебелото черво или колона се състои от три последователни отдела (възходящ, напречен и низходящ колон): сляпо черво, ободно черво и завършва с право черво и анален отвор. Дебелото черво с активни движения помага за смесването на съдържанието (вода бактерии неразтворими влакна и шлаки, образувани след преработката на хранителните вещества) и придвижването му към правото черво и ануса.

Съдържанието на дебелото черво се отделя чрез ануса във вид фекалии. Веднага след поглъщането на храната целия по-нататъшен процес на храносмилане зависи от движението на мускулатурата на ларинкса, а след това и на хранопровода, по който се придвижва храната, благодарение на мускулните съкращения, наподобяващи пълзяща змия. Усетите ли желание да се облекчите, е желателно да отидете до тоалетната, тъй като задържането на изпражнения, дори и за няколко часа, ще доведе до тяхното изсушаване, което води до запек. Това е също една от причините за хемороидите. „За нормално“ се счита опразване на червата най-малко веднъж дневно.

При хората с активна храносмилателна система това може да се случва след всяко хранене. От друга страна, задържането може да се случи за няколко дни – и тогава токсичните вещества отново ще навлязат в кръвта през стената на червата. Ето защо, ние понякога усещаме чувство на неразбираема умора, главоболие, гадене и общо неразположение В храносмилателния тракт се намира 60-70% от имунната система на организма и това не е учудващо, като се има предвид какъв огромен брой патогени и потенциално опасни вещества попадат в нашето тяло през устата – вратата на нашата храносмилателна система.

В устната кухина, хранопровода и тънките черва обитават милиарди полезни бактерии, а в дебелото черво те са трилиони. В стомаха, където цари кисела среда, те не са особено много, защото малко болестотворни микроби могат да оцелеят в такива тежки условия. Тъй като лигавицата на червата е изпъстрена с безкрайни сгъвки и завои, нейната площ е не по-малка по размер от тенис корт. Има квадрилиони микроорганизми, общото тегло на които е равно на теглото на черния дроб (около един и половина килограма) и не му отстъпват по производителност в процеса на метаболизма.

Общо в червата са открити от 400 до 500 различни вида бактерии, някои от които имат противоракови, а други обратно, канцерогенни свойства; има бактерии, които синтезират витамините В А Н и К; други произвеждат вещества, които се борят с инфекциите; има и бактерии, преработващи лактозата (млечна захар) и регулиращи свиването и отпускането на мускулите. Чревните бактерии отделят естествени антибиотици и фунгициди – вещества, потискащи размножаването на вредните бактерии и гъбички.

Отделяйки киселина те също разрушават токсичните продукти на вредните бактерии, които често крият в себе си много по-сериозна опасност от самите вредни микроби. Освен това, чревната микрофлора ни пази от отравяне с метали – като живак (от присъствието му в амалгамните пломби или замърсените риби) радионуклиди (при противораковите терапии или от замърсена храна), а също и пестициди и хербициди. Има също и бактерии, които произвеждат водороден прекис, в присъствието на който загиват раковите клетки. Въпреки това, както ще видите по-долу, съществуват много фактори, които пречат на баланса на чревната микрофлора.

Полезните бактерии трябва да преобладават в червата при липса на неблагоприятни фактори: антибиотици (унищожават полезната микрофлора); диета богата на мазнини; захар; рафинирани продукти; противовъзпалителни лекарства; пържени храни; алкохолни напитки; газирани напитки; стрес; тежка загуба; пушене; стимуланти…

Ако се храните слабо и еднообразно, редовно консумирате алкохол, изпитвате стрес, често използвате антиациди, обезболяващи и антибиотици, то деликатния баланс неизбежно ще бъде загубен. И тогава вредните бактерии ще могат да се размножават неконтролируемо, за сметка на полезната микрофлора. И най-малкото нарушение на баланса, например, чаша алкохол, парче захар или хапче с антибиотик, може да доведе до хаос. В този случай изработката на биотин намалява. Съвременните биохимици, изучаващи метаболизма, не се учудват на това, че хората, които се хранят лошо, губят косата си и кожата им изглежда напукана и груба.

Тези, които предпочитат пушена наденица с пържени картофи, сладкиши с крем, консервирани храни, мазно месо или хрупкави пръчици, за шест седмици могат да убият цялата си чревна флора. Алкохолът, никотинът, както и злоупотреба с хапчета ще довършат това дело. Унищожен е целия свят, състоящ се от хиляди видове микроорганизми, който природата така внимателно е създала.

Това е все едно да лишите гората от всички дървета, храсти, треви, цветя, мъх, всички големи и малки животни и накрая да я залеете с активна киселина. Какво ще остане след това, всеки може сам да си представи?! (Какво трябва да знаете когато приемате лекарства?!) За съжаление, този начин на живот е присъщ на доста хора. Те страдат от лошо храносмилане в стомаха, подуване на корема, метеоризъм, миризма в устата, косопад, проблеми с кожата и не могат да разберат каква е причината за проблемите им.

Поради увредените черва и лошата храна, ще е налице и затлъстяване, и те ще започнат диета за отслабване, като последицата от нея ще е, че изключително важни витамини и минерали няма да достигнат до тялото и с храната! Отговорът е прост: Вашите черва са станали бойно поле за полезните и вредните бактерии! Погрижете се за тях!

За повече информация можете да прочетете Дисбиоза или дисбактериоза и Стомашно-чревна флора

Функциониране на храносмилателната система

За да разберете какво се случва при нарушено храносмилане, трябва да знаете как функционира храносмилателната система. Храносмилателният процес започва от момента, когато започнете да мислите за храна или усещате нейната миризма. От мозъка се изпраща сигнал към слюнчените жлези, в отговор на който те секретират допълнителна порция храносмилателни ензими.

Ето защо при мисълта за апетитна храна ние се „обливаме със слюнки“. Когато дъвчем храната, храносмилателните ензими в устата бързо разграждат въглехидратите (плодове, зеленчуци, мюсли, каша), превръщайки ги в каша. Месо ,ядки и други протеини се обработват по-трудно; за това се изисква кисела среда и по-мощни ензими- тези, които се отделят в стомаха.

За правилната обработка на твърдите хранителни частици, храната трябва да бъде старателно сдъвкана (така се отделят и повече слюнн ензими), както и да се следи за здравето и чистота на зъбите. Повечето хора не отдават нужното значение на това, в резултат на което подлагат своята храносмилателна система на повишен стрес, което често води до киселини и лошо храносмилане.

Стомахът играе ключова роля в процеса на храносмилане. При всички хора стомасите се различават по форма и размер. Спазвайки изправеното положение по време на хранене ние осигуряваме на стомаха достатъчно пространство за нормално изпълнение на неговите функции.

В стомаха се произвежда солна киселина и в него се създава най-киселата среда в целия организъм. (В него също в изобилие се отделя слуз, която предпазва стените на стомаха от увреждания от киселината). Солната киселина участва в разграждането на протеините, докато мускулната стена на стомаха редувайки свиване и отпускане, допринася за формирането на хранителната каша.

Солната киселина в стомаха унищожава бактериите и паразитите. Тя е първата отбранителна линия, построена от имунната система, която пази целия храносмилателен тракт. С възрастта, около 30 години, образуването на солна киселина започва да намалява, което обяснява и ръста на заболявания на храносмилането и увеличаване честотата на хранителна непоносимост, отбелязвана при възрастните хора.

При недостиг на солна киселина се развиват множество нарушения (в това число и не очевидни) на здравето, както можете да видите тук: Симптоми за нарушено храносмилане

Стомахът също произвежда и храносмилателни ензими. Пепсинът улеснява последващата обработка на протеиновите храни, като по този начин улеснява процеса на разграждане в червата (За тази цел е нужен също и витамин B6). Процесът на разграждане на мазнините започва липазата. В последния стадий на работа на стомаха става свързване на външния фактор витамин В12 с вътрешния фактор, който се образува в стомаха, в резултат на което последния придобива способността да се абсорбира в червата.

Витамин В12 играе ключова роля в производството на енергия, растежа и нормално производство на кръв. Със застаряването нивото на вътрешния фактор намалява, което влияе върху усвояването на витамин В12 и повишава риска от пернициозна анемия (дефицит на витамин В12). Ето защо лекарите понякога предписват инжекции с витамин В12 на възрастни болни, както и на възстановяващи се след операция.

Солната киселина, в комбинация с храносмилателните ензими, способства не само за по-доброто усвояване на протеините, но и за изработката на витамин В12. За да повишите нивото на този витамин яжте повече домашно сирене, треска, камбала, риба тон и пилешко.

Здрави черва

Необходимите за здрави черва хранителни елементи са:

Хранителни влакна (Фибри)

Съдържат се в суровите плодове и зеленчуци и са необходими за отделянето на чревните шлаки и за по-добрата перисталтика на червата. Затова ежедневно е необходимо да се консумират, макар и малко, сурови плодове и зеленчуци! повече

Витамин А

Витамин А е необходими за оздравяването. Той е от съществено значение за здравето на кожата и лигавиците. Предпазва лигавицата на стомаха и червата. Срещу диария, причинена от възпалителни процеси и инфекции, помага витамин А, като укрепва имунната система и лигавиците. повече

Витамин Е

Със своето изразено антиоксидантно действие, помага за намаляване киселинността на стомашния сок и намаляване на болката. Помага за оздравяването. повече

Витамин B1

Той играе важна роля в обмяната на въглехидратите в организма на животните и човека, осигурявайки клетките с енергия. Открит е преди всичко в мускулите. Неговият недостиг може да доведе до нарушаване работата на стомашно-чревния тракт. повече

Витамин B2

Възпален език, червен и оттекъл, обилно се отделя слюнка. Появява се повишена болезнена чувствителност, повишават се сухожилните рефлекси, дистрофични поражения на кожата и лигавиците. Това са симптоми за недостиг на този изключително важен витамин. повече

Витамин В12 и фолиевата киселина (В9) поддържат важните обменни процеси

Двата витамина играят важна роля в поддържането на метаболитните функции. Високата потребност от фолиева киселина и витамин В12 е характерна за тъканите, които трябва бързо да бъдат регенерирани (лигавица, устна лигавица и т.н.). Двата витамина са много важни за възстановяването (образуването) на клетки, така че необходимостта от тях за храносмилателната система е особено висока. повече

Витамин B3

Ниацин (никотинамид, никотинова киселина, витамин B 3) стимулира производството на солна киселина в стомаха, укрепва вегетативната нервна система и нормализира работата на червата. Този витамин увеличава съдържанието на серотонин (нейромедиатор), който косвено повишава секрецията на храносмилателните жлези от стомаха до червата, със значително увеличаване съдържанието на храносмилателни ензими в храносмилателни сокове.

Серотонинът действа не само върху секрецията на ензими, той подобрява и перисталтиката на стомашно-чревния тракт. В синтеза на серотонинa участва и витамин В6. Приемът на никотинова киселина и нейните производни веднага повишава апетита. повече

Витамин B5

Той способства за насищането на организма с енергия, като поддържа високо ниво на обмена и способства за бързото възстановяване на повредите и активния синтез на тъканите, особено на кожата и лигавиците. По този начин той защитава лигавиците от инфекции. повече

Витамин U

Някои витамини могат да подобрят регенерацията на клетките в обвивките, което води до повишаване устойчивостта на стомашната лигавица към храносмилателните ензими. Такива свойства притежава например витамин U, който наричат още противоязвения витамин. Той се съдържа най-много в зелето. Още по-добри резултати се постигат при съвместно използване на витамин U и калциев пантотенат (витамин B5).

Калций и Магнезий

За добрата перисталтика на червата, е важно те да разполагат със стягащия минерал калций и разпускащия минерал магнезий. повече

Л-карнитин

Карнитинът помага на тялото за превръщането на мастните киселини в енергия, която се използва основно за мускулна дейност в целия организъм. Тялото произвежда карнитин в черния дроб и бъбреците, като го съхранява в скелетните мускули (език…), сърцето, мозъка и спермата. Недостигът на Л-карнитин може да доведе до отпускане и слабо функциониране на чревните мускулни стени, което може да бъде предпоставка за подуване на корема и задържане на газове, заради лошата перисталтика. повече

Омега- 3

Незаменимите мастни киселини участващи в структурата на мембраната и състава на мастните слоеве на клетките, защитават нашите органи от механични повреди. повече

Полезни съвети при проблеми с храносмилателната система на Walter Last

Още по темата

Книги за самолечение

Лечение с камъни

Витамини и минерали

Направете си тест

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Хранене на органите

Лечебни картинки