Обърнете внимание:
• Бета-аланин (B-аланин) е разновидност на естествената L-форма. B-аланинът е единствената b-аминокиселина, открита в мозъка в свободно състояние. Той е компонент на карнозина и пантотеновата киселина (В5). При хората В-аланинът се метаболизира до оцетна киселина, а при растенията и микроорганизмите се превръща в аспарагинова киселина.
• Хората, които страдат от пристъпи на херпес, не трябва да приемат добавки с аргинин и трябва да избягват храни, богати на аргинин, тъй като това може да стимулира растежа на някои вируси.
• Шизофрениците трябва да избягват добавките с аргинин.
• Продължителната употреба на добавки с аланин, особено във високи дози, може да доведе до удебеляване на кожата.
• Изследванията показват, че приемането на перорална доза L-аланин преди лягане се оказва по-ефективно за инсулинозависимите диабетици от обичайната закуска.
• Недостигът е често срещан при болните от хипогликемиия, диабетици и алкохолен хепатит.

Лекарства, които го изчерпват: стероиди.
Хранителни източници: месо, пшеничен зародиш, овес, кисело мляко, авокадо, конопено семе, ленено семе, семена от чиа, сусам, рожков, шоколад, кокос, млечни продукти, желатин, овес, фъстъци, соя, орехи.

Ползи
• метаболизира триптофан, В5, захари и органични киселини
• осигурява с енергия мускулната тъкан и централната нервна система
• жизненоважен за мозъчния метаболизъм
• произвежда енергия чрез стимулиране на секрецията на глюкагон от панкреаса
• помага за стабилизиране на кръвната захар
• помага за производството на антитела, които укрепват имунната система
• забавя растежа на тумора и раковите клетки чрез повишаване на имунната функция
• увеличава размера и активността на тимусната жлеза (произвежда Т-клетки)
• присъства в простатната течност, като по този начин играе роля за здравето на простатата
• полезен при лечение на мъжко безплодие
• помага на мускулите и черния дроб (глюкозо-аланинов цикъл)
• стимулира производството на лимфоцити
• помага за пренасянето на азота между нервните и мозъчните клетки (астроцитите) (полезно например за намаляване загубата на азот при пациенти след операция)
• важна част на клетъчните стени на бактериите, включително Streptococcus faecium, нормална чревна бактерия
• помага за намаляване на холестерола – ако се комбинира с аргинин и глицин. (Сам намалява холестерола с 20%, а с добавен глицин, резултатите се увеличават с цели 50%.)
• помага за спиране на чернодробните нарушения
• подобрява функцията на лимфните клетки
• важна част от хипофизния хормон вазопресин
• подпомага освобождаването на хормони на растежа
• помага за изграждането на нови клетки в костите и сухожилията.

Симптоми за дефицит
• възможна връзка със синдрома на Епщайн-Бар и хроничната умора
• може да причини забавяне на мъжката полова зрялост, тъй като семенната течност съдържа аргинин
• намалено производство на инсулин и глюкозен толеранс
• намален липиден метаболизъм в черния дроб.

Аланинът, една от най-простите по структура аминокиселина, е ключов компонент на паяковата коприна, чиято сила е сравнена с висококачествената стомана (Shao and Vollrath: Surprising strength of silkworm silk. Nature 2002;418: 741).

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Аминокиселини

Карнозин

Лечебна супа

Материалът Аланин (alanine)- аминокиселина е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Обърнете внимание:
• Лизинът е предшественикът на цитрулина, който произвежда аргинин и орнитин. Дефицитът на единия автоматично води до дефицит в останалите.
• Цитрулинемията е наследствено метаболитно нарушение на урейния цикъл, причинено от липсата на ензима аргиносукцинова киселина синтетаза. Характерните симптоми включват: повишени нива на цитрулин в кръвта, урината и цереброспиналната течност, хиперамонемия, упорито повръщане, атаксия (загуба на мускулна координация),
гърчове и прогресивна умствена изостаналост. Доскоро това състояние беше с фатален изход само за няколко седмици. Добавянето на аргинин и бензоена киселина, плюс ограничаване на протеините, води до известно дългосрочно оцеляване, но обикновено с умствена изостаналост.
Лекарства, които изчерпват: стероиди
Хранителни източници: протеинови храни, лук, чесън

Ползи:
• участва в цикъла на урея
• насърчава детоксикацията на амоняк (азот, който уврежда живите клетки) в кръвта, което е полезно за облекчаване на умората
• стимулира имунната система
• метаболизира се, за да образува L-аргинин
• влияе върху производството на хормона на растежа.

Симптоми на дефицит:
• не са известни

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Аминокиселини

Материалът Цитрулин (citrulline)- аминокиселина е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Аспарагиновата киселина за първи път е изолирана през 1868 г. от семена на растения и съществува главно под формата на неговият амид, аспарагин. Тъй като аспарагиновата киселина повишава издръжливостта, тя е необходима в борбата с умората. Ниските нива на аспарагинова киселина, често поради понижена клетъчна енергия, могат да допринесат за синдрома на хроничната умора.

Форми: Аспарагин (амидна форма)

Обърнете внимание:
• Аспарагиновата киселина и друга аминокиселина (фенилаланин) образуват опасния изкуствен подсладител, наречен аспартам.
• Прекомерният прием може да предизвика свръхстимулация на нервната система, например, повишени нива се срещат при хора с епилепсия.

Хранителни източници: от храни, богати на растителни протеини, особено покълнали семена.

Ползи:
• помага да се образува аспарагин, който след това подпомага метаболитната функция на мозъка и нервна система
• подпомага образуването на РНК и ДНК
• защитава черния дроб, като помага за отделянето на излишния амоняк от организма (добре е за спортистите)
• с други аминокиселини, той абсорбира и премахва токсините от кръвния поток
• помага за транспортирането на минералите
• помага за образуването на няколко минерални соли (калиев, калциев и магнезиев аспартат), което ги прави по-лесни за усвояване
• повишава издръжливостта и устойчивостта към умора
• подпомага производството на енергия от въглехидратния метаболизъм
• може да бъде значителен имуностимулант на тимусната жлеза
• предпазва от някои вредни въздействия на радиацията
• изпълнява възбудителни функции в мозъка (както и глутаминовата киселина)
• засилва производството на имуноглобулини и антитела.

Симптоми на дефицит:
• може да допринесе за синдрома на хронична умора и депресия.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Аминокиселини

Хранене на черния дроб

Имунната система се нуждае от подсилване

Загубата на енергия. Хронична умора

Имунната система влияе върху мозъчните клетки

Хранене и имунна система

Пет продукти за отлична памет и тонус на мозъка

Материалът Аспарагинова киселина – аминокиселина е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Аспарагинът е изолиран за първи път от аспержи през 1806 г. от френските химици Луи Никола Вокелен и Пиер Жан Робике. Това е първата изолирана аминокиселина. През 1809 г. Робике открива в корена на сладника вещество, много подобно на аспарагин.

Форми: Бетаамид, синтезиран от аспарагинова киселина и ATP.
Помощници: ензими, витамин В6
Инхибитори: готвене, съхранение, кисели вещества
Лекарства, които изчерпват: стероиди
Хранителни източници: аспержи, корен от женско биле, картофи, бобови растения, ядки, семена, пълнозърнести храни, млечни продукти, говеждо месо, домашни птици, яйца.

Ползи от аминокиселината аспарагин:

• в черния дроб, активно преобразува една аминокиселина в друга (аминация и
трансаминация), когато е необходимо
• играе важна роля в синтеза на амоняка
• служи като аминодонор при чернодробните трансаминационни процеси
• участва в метаболитния контрол на мозъка
• поддържа баланса и правилната функция на ЦНС (централна нервна система)
• предпазва от нервност, екстремни промени в настроението
• предшественик за синтеза на РНК, ДНК и АТФ (енергия)
• важно за функционирането на антителата
• помага за конвертиране на аспартата за клетъчната функция, образуване на колаген от ензимната активност.

Симптоми за дефицит:

• Все още няма съобщения, но има хипотези, че дефицитът може да потисне имунитета система достатъчно, за да доведе до допълнителни усложнения.

Аспарагинът е ß-амид на аспарагиновата киселина, синтезиран от аспарагинова киселина и АТФ (аденозин трифосфат). Тази група използва същия път, както и превръщането на глутаминова киселина в глутамин. И аспарагинът, и глутаминът се произвеждат от високоенергиен АТФ и могат да върнат тази енергия, когато се метаболизират обратно до аспарагинова киселина и съответно глутаминова киселина. И двете изискват витамин B6 и ензими за тяхното образуване.

В растенията аспарагинът е обратима комбинация от амоняк и аспарагинова киселина. Това е важно за метаболизма на растенията, за да се запази амонякът. Аспарагинът е много активен в превръщането на една аминокиселина в друга (аминиране и трансаминиране), когато възникне необходимост. Аспарагинът служи като аминодонор в процесите на трансаминиране на черния дроб.

Той също така участва в метаболитния контрол на мозъка и нервната система, като има някои терапевтични приложения в тези области. В централната нервна система аспарагинът е необходим за поддържане на баланса, предпазващ организма от прекалено много нервност или прекалено спокойствие.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Аминокиселини

Хранене на черния дроб

Имунната система се нуждае от подсилване

Имунната система влияе върху мозъчните клетки

Хранене и имунна система

Материалът Аспарагин (asparagine)- аминокиселина е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Обърнете внимание:
• Добавките с орнитин никога не трябва да се дават на деца, освен ако не е по лекарско предписание, поради влиянието му върху хормона на растежа.
• Орнитинът може да увеличи симптомите на шизофрения и да усили инфекцията на херпеса.
• Орнитинът не се използва като протеинов градивен елемент.
• Орнитинът се образува, когато аргининът се променя от ензима аргиназа.
• Той е предшественик на цитулина, глутаминовата киселина и пролина.

Хранителни източници: протеинови храни.
Лекарства, които изчерпват: стероиди.

Ползи:
• мощен стимулатор на хормона на растежа
• помага за стимулиране на производството на инсулин
• когато се комбинира с аргинин и карнитин, помага за отделянето на хормон, който метаболизира излишните телесни мазнини
• необходим за имунната система
• подпомага функцията и регенерацията на черния дроб
• използва се за детоксикация на амоняк
• помага за заздравяването.

Симптоми за дефицит:
• За да възникне дефицит на орнитин, тялото трябва да има недостиг и на аргинин.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Аминокиселини

Хранене на черния дроб

Имунната система се нуждае от подсилване

Имунната система влияе върху мозъчните клетки

Хранене и имунна система

Материалът Орнитин (ornithine)- аминокиселина е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Форми:
• L- карнозинът е формата, намираща се в организма и естествено произведена от ензима карнозин синтаза
• ансерин (метилирана форма)
• N-алфацетил карнозин (форма в капките за очи)

Обърнете внимание:
• Избягвайте свръх дозиране.
• Карнозинът не трябва да се приема от хора със серумен дефицит на карнозиназа (SCD).
• Консултирайте се с квалифициран медицински специалист, преди да използвате карнозин, ако имате неврологични разстройства като Паркинсон, множествена склероза (МС) или след скорошен инсулт.
• Естествените нива в организма намаляват с възрастта.

Лекарства, които изчерпват карнозина: стероиди
Хранителни източници: животинска тъкан (говеждо, пилешко)

Ползи:
• забавя стареенето, като потиска ефекта на стареене от консумацията на въглехидрати
• неутрализира свободните радикали
• предпазва клетъчните структури от окислително увреждане
• има важна роля за обонянието
• мощен, но селективен чистач на свободни радикали, особено при такива невродегенеративни нарушения като аутизъм, болест на Алцхаймер, исхемични сърдечно-съдови увреждания и възпалителни заболявания
• помага за повишаване на имунитета
• има някои противоракови ефекти
• помага за зарастването на рани
• помага в зашитата от радиационни увреждания и обръща процеса обратно.
• предпазва и лекува стомашни язви
• предпазва от образуване на катаракта
• увеличава мускулната сила и издръжливост
• помага за хелатиране и изхвърляне на токсините от тялото
• действа като регулатор на цинка и меда в нервните клетки

Симптоми на дефицит:
• диабет
• бъбречна недостатъчност
• невропатия
• общо стареене

Карнозинът има не само силно въздействие върху общия процес срещу стареене и аутизъм, но също така и върху катаракта и други проблеми със зрението. Доказано е, че карнозиновите капки за очи са 100% ефективни в случаите на първична сенилна катаракта и 80% ефективни в случаите на зряла сенилна катаракта. Не са наблюдавани никакви вредни ефекти или дори намаляване на първоначалното зрение при всички тествани пациенти. Приемът на карнозин през устата също подобрява зрението, заедно с възстановяването на другите тъкани и органи на тялото.

Капките за очи от чист L-карнозин демонстрират ефективност при лечение на различни офталмологични състояния, включително заболявания на роговицата, катаракта, глаукома и повишено вътреочно налягане. Клиничните изпитания през 1997 г. на 109 пациенти, потвърждават ускорено излекуване на ерозии на роговицата, трофичен кератит, постхерпетична епителиопатия, първична и вторична дистрофия на роговицата и булозна кератопатия. Най-поразителна е обаче способността му да лекува и предотвратява катаракта, приписвана на антиоксидантните му свойства.

Предупреждения!

Във всички клинични изпитания се използва само N-ацетил-L-карнозин. Заедно с капките не са използвани антиоксиданти или други добавки. Днес на пазара има много продукти, които добавят такива антиоксиданти като витамини А и Е. Но, тази практика е опасна.

Метаболизмът на N-ацетил-L-карнозина зависи от определени ензими (N-ацетилстераза и N-цетилтрансфераза). Добавянето на други антиоксиданти към L-карнозина води до значително изменение на тези ензими и ще промени преобразуването на L-карнозина, ще повиши нивото на свободния карнозин, който ще бъде доставен в неограничено количество в тъканите на окото.

Въпреки че те са ефективни сами по себе си, добавянето на други антиоксиданти може потенциално да увреди зрението при продължителна употреба. („The AGE-less Eye“, Advanced Orthomolecular Research Magazine, Winter 2004;8)

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Аминокиселини

Антиоксидантите срещу свободните радикали

Проблеми с очите

Кой старее по-бързо?!

Хранене на очите

Материалът Карнозин (Carnosine) – аминокиселина е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Селенът е неметален елемент. Името му идва от гръцката дума „selen“, която означава „луна“. Токсичните му ефекти са били известни много преди да е известно, че той е причината за някои заболявания. През 1295 г. Марко Поло става първият, който забелязва, че някои фуражни растения, които растат в планините на Западен Китай, водят до опадване на копитата на тревопасните животни.

Селенът често е страничен продукт от рафинирането на мед. Той е червен на цвят и се използва за оцветяване на бои, мастила, задните светлини на автомобилите и за фотоелементи, които реагират на светлината или я превръщат в електричество.

Дозировка:
• 100-400 мкг на ден, ако живеете в райони с нискo съдържание на селен в почвите
• 50-200 мкг на ден, ако живеете в райони от високо съдържание на селен в почвите
• до 3 пъти максималната доза, ако работите в нефтопрерабатвателна рафинерия.

Концентрирани количества при хората са открити в бъбреците, черния дроб, далака, панкреаса и мъжките тестиси.

Обърнете внимание:
• Селенът е 50-100 пъти по-активен като антиоксидант от витамин Е.
• Комбинацията на селен с витамин Е дава по-добро облекчение при стенокардия, отколкото поотделно.
• Ракът на кожата, предизвикан от ултравиолетова светлина се инхибира от селен и витамините Е и С.

Помощници: витамини А и Е, хром.
Инхибитори: обработка на храната, кравето мляко за кърмачета.
Лекарства, които го изчерпват: алкохол, антибиотици, антиконвулсанти, антихипертензивни средства, бронходилататори, хормонална заместваща терапия (ХЗТ), Paraquat (хербицид), стероиди.
Хранителни източници: бразилски орехи, месо, морски дарове, чесън, яйца, зеле, целина, краставици, репички, месо от органи и мускули, пълнозърнести храни (напр. в кафявия ориз има 15 пъти повече отколкото в белия ориз).

Ползи от селена:
• необходим за нормалната чернодробна функция
• има противоракови свойства (особено рак на простатата, белите дробове и дебелото черво)
• мощен антивирусен агент
• кофактор за глутатионпероксидазата (важен антиоксидант)
• помага за превръщането на хормона на щитовидната жлеза (Т4) в активната форма (Т3)
• допринася за производството и подвижността на сперматозоидите
• подобрява използването на кислорода
• спомага за увеличаване на еластичността в тъканите и мускулите
• спомага за поддържането на здрави червени кръвни клетки и кератини
• помага на протеините за укрепване на косата и ноктите
• помага за предотвратяване и/или лечение на пърхота
• подпомага детоксикацията на тежки метали (живак, арсен, мед), наркотици, цигарен дим и някои видове канцерогенни мазнини
• действа като противовъзпалително средство
• помага за функцията на щитовидната жлеза и панкреаса
• ефективен е срещу забавяне на растежа, уголемяване на ставите, дефекти в гръбначния стълб и мускулна атрофия
• важен за панкреаса и метаболизма на хормоните на щитовидната жлеза
• помага за неутрализиране на свободните радикали
• може да спести и частично да замести витамин Е
• повишава умствената активност и мотивация
• жизненоважен за производството на простагландини.

Симптоми за дефицит:
• отслабена имунна система
• повишена чувствителност към вируси, диабет тип 2, болест на Кешан и някои видове рак
• деструктивни изменения на сърцето и панкреаса
• пърхот
• намалена еластичност на тъканите
• влошаване и калциране на мускулната тъкан
• стерилитет при мъжете
• аборт
• намалена устойчивост към озон
• необичаен растеж на нокътното легло
• забавен растеж
• мускулни крампи
• уголемяване на сърцето
• различна степен на сърдечна недостатъчност
• катаракта
• мускулна дистрофия
• болезнени мускули
• чернодробно заболяване
• повишени нива на различни видове рак
• артериосклероза
• артрит и остеоартрит
• цироза на черния дроб
• емфизема
• увеличава йодния дефицит.

Симптоми на токсичност:
• чеснов аромат на кожата и лош дъх
• влошаване на косата/ноктите/зъбите
• кожни възпаления
• умора
• раздразнителност
• прогресивна парализа
• ранните признаци на селенова токсичност са летаргия, раздразнителност, суха коса и промени в ноктите.

Записите от 1856 г. сочат, че кавалерийските коне в Небраска загубили копитата си, заедно с част от гривата, когато се хранели с местни фуражни растения. Подобни наблюдения били докладвани и през 1893 г. в Уайоминг.

Днес знаем, че тези състояния са резултат от отравяне със селен. Подобни исторически наблюдения са малко, тъй като в света има само няколко места, където в растенията или почвата има токсични нива на селен.

Тези болести при животните били свързани с растения, обикновено от видове астрагал и окситропис. Но едва през 30-те години на миналия век изследователите в земеделието показват, че някои растения съдържат необичайно високи нива на селен и че животните, хранещи се с тези растения, развиват заболявания.

В началото на миналия век FDA предупреждава, че инсектицидите, съдържащи селен, могат да бъдат опасни за хората. Но едва през 1943 г. учените изолирали доброкачествени чернодробни тумори при плъхове от такива материали. Поради тези ранни открития FDA с повишено внимание одобрява селена в хранителните добавки.

През 50-те години на миналия век неговите хранителни ползи започват да се появяват. Той бил открит в бирената мая от Американски тип като част от непознатия „фактор 3“, който действа заедно с витамин Е и серните аминокиселини в защита на черния дроб. Следователно селенът придобил важен жизнен статус.

Оттогава откритията показват, че селенът предотвратява някои разстройства, свързани с дефицит на витамин Е, включително мускулна дистрофия при животните. Неговите антиоксидантни свойства действат синергично с витамин Е, което означава, че двете заедно са по-силни отколкото всеки сам за себе си. Когато има дефицит на селен, състоянието може да се влоши от твърде малкото витамин Е. Дефицитът на някое от тези хранителни вещества може да бъде коригиран чрез добавяне на другото.

През 1973 г. е открито, че селенът, заедно с витамин Е, действа като кофактор за ензима глутатион пероксидаза. Известно е, че този ензим разгражда токсичните пероксиди, образувани от окисляването на полиненаситените мазнини.

Дълги години селенът бил игнориран като важен елемент, тъй като е известно, че е силно токсичен. През 1990 г. обаче Националният съвет за научни изследвания реши, че препоръчаната от RDA дневна доза селен трябва да бъде 200 мкг и не трябва да се превишава това количество, тъй като той може да бъде токсичен в чиста форма. Само един органично отгледан суров бразилски орех ще достави достатъчно селен за целия ден.

Плодовитост
Доказано е, че селенът допринася за производството и подвижността на сперматозоидите. Момчетата, които достигат пубертета, се нуждаят от повече селен отколкото момичетата, тъй като половината от селена в тялото на мъжа се намира в тестисите и семенните канали и се губи по време на отделянето на сперма.

Профилактика на заболявания

Последните открития показват, че селенът наистина помага за защита срещу рак, тъй като неутрализира някои канцерогени в храните и може да предотврати разпространението на някои съществуващи тумори. Също така подобрява използването на кислорода, като по този начин помага на сърцето и белите дробове.

Други изследвания доказват способността му да подобрява еластичността в тъканите и мускулите, да поддържа здравето на червените кръвни клетки и кератини. Да способства за формирането на протеините за косата и ноктите, да помага за лечението и профилактиката на пърхота. Селенът се оказва безценен при детоксикацията на такива тежки метали като живак, кадмий и сребро, както и на различни лекарства, цигарен дим и някои видове канцерогенни мазнини. Смята се, че този елемент се съединява с токсините и образува инертни съединения.

Селенът действа и като противовъзпалително средство при лечението на артрит и други автоимунни заболявания, като по този начин е полезен за имунната система. Използва се за лечение на заболяване, наречено болест на Кашин-Бек, което засяга ставите. Ако заболяването бъде открито рано, селенът може да бъде ефективен за забавяне на растежа и деформирането на ставите, промените в гръбначния стълб, както и при мускулна атрофия. Той също така участва в метаболизма на тиреоидния хормон и в панкреаса.

Едва през 1979 г. китайските учени свързват дефицита на селен с болестта на Кешан, смъртоносна кардиомиопатия, която се среща най-често при деца и жени в детеродна възраст. Някои учени смятат, че хората с дефицит на селен са по-предразположени към вируса, който може да причини заболяването, а не само заради дефицита на селен.

Селенът лесно се унищожава при преработката на храните. Нещата се влошават още повече, ако съдържанието му в храните е пряко свързано с ниското му съдържание в почвата, където се отглеждат. Въпреки че е един от десетте най-често срещани минерала, разпределението му по Земята е неравномерно. Някои области са богати на селен, докато съседните земи са изтощени. Дефицит възниква в райони, които са лишени от селен в почвата, такива като части от Китай, Нова Зеландия и Финландия.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Селен. Коледният „подарък“ от Луната

Селенът намалява холестерола

Как преодоляхме COVID-19?!

Минерали

Съдържание на витамини и минерали в някои от най-консумираните храни

Тест за недостиг на витамини и минерали

Материалът Селен (Se). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

През 1811 г. френски химик описва някои от основните свойства на морските водорасли, включително и на йода. През 1914 г. учен от клиниката Майо съобщава за изолирането на кристално съединение от щитовидната жлеза, съдържащо 65% йод, което нарекъл тироксин. От това откритие, както и други подобни изследвания, идва включването на йода в храненето, което води до голямо намаляване на броя заболели от гуша по целия свят.

Концентрирани количества йод при хората са открити в щитовидната жлеза. Останалото количество е в течността, обграждаща телесните клетки, мускулите и кръвта. В организма се съдържа около 20-30 мг йод.
Дозировка: 150 мкг на ден

Форми:
• калиев йодид (използва се при кожни проблеми и като отхрачващо средство)
• разтвор на Лугол (оригинален йоден разтвор, използван като широкоспектърно антимикробно средство)
• колоидол (хомогенна течна комбинация; изпарява се по-бързо върху кожата, отколкото тинктурата)
• тинктура (използва се като дезинфектант)
• сребърен йодид (използва се за „посявка“ на облаците, за да предизвика дъжд, но не е екологично безопасен)
• Йод 131 е известен още като радиоактивен йод или 1131. Токсичността води до рак на щитовидната жлеза. Той няма хранителна стойност и го упоменаване, защото се съдържа в замърсени плодове и зеленчуци, отглеждани в близост до източници на замърсяване с ядрена енергия.
• Елементарният йод е токсичен. Смъртта настъпва при поглъщане на по-малко от 2 грама

Помощници: глутатион, селен.

Инхибитори:
• обработката на хранителните продукти
• почва, бедна на хранителни вещества
• перхлорати (съдържат се в питейната вода, въздушните възглавници на автомобилите, лекарствата, използвани за лечение на заболявания на щитовидната жлеза и др.)
• тиоцианати (използвани в инсектициди, хербициди, антибиотици, лекарства за щитовидна жлеза и химиотерапия)
• гьотрогени (естествени вещества, съдържащи се в някои храни като сурово зеле, ряпа, рутабага, карфиол, маниока, соя, фъстъци) могат да инхибират синтеза и секрецията на хормоните на щитовидната жлеза – готвенето и ферментацията деактивират тези съединения)

Лекарства, които го изчерпват: лекарства за щитовидната жлеза.
Хранителни източници: морски дарове, морски водорасли и други видове водорасли, растения, отглеждани близо или в морето, йодирана сол, лук, гъби, маруля, спанак, зелени чушки, ананас, пъпеш, ягоди.

Ползи:
• компонент на хормоните на щитовидната жлеза, които регулират физическия и умствен растеж.
• подпомага правилното функциониране на мускулите и нервната система
• необходими за кръвообращението
• помага за метаболизма на всички хранителни вещества
• помага за предотвратяване на абсорбирането на радиоактивен материал
• притежава антимикробни свойства
• необходим за: нормална функция на щитовидната жлеза, клетъчно дишане, енергия, общ метаболизъм, растеж и развитие, синтеза на протеини, нервно-костно образуване, добро състояние на кожата, косата и зъбите, речево и психическо състояние, синтез на холестерола, усвояване на въглехидратите, преобразуване на каротина във витамин А и РНК в протеини.
• може да помогне за предотвратяване на спонтанен аборт.

Симптоми за дефицит на йод:
• увеличена щитовидна жлеза (гуша)
• спонтанни аборти
• качване на тегло
• умора
• кретенизъм (силно забавено физическо и психическо развитие)
• микседем (увеличен език, забавена реч, анемия, подпухналост на ръцете и лицето, психическа апатия, проблеми с кожата и косата)
• апатичност
• мудно поведение
• умора
• повишен риск от някои видове рак (гърдата, яйчниците, матката)
• фиброзни гърди
• студени крака
• екзема
• суха/чуплива коса
• глухота и ням

Симптоми на токсичност:
• умора
• главоболие
• качване на тегло
• суха кожа
• акне
• чувствителност към студ
• тънки/чупливи нокти
• ускорен пулс
• нередовно менструално кървене
• повишено слюноотделяне

Гушата е най-забележимият недостиг на йод, възникващ в резултат на слабо функционираща щитовидна жлеза, което в крайна сметка причинява цялостно забавяне на функциите в организма. Кретенизмът е най-сериозният йоден дефицит. Това е вродена форма на умствена изостаналост.

Китайски изследователи установиха, че употребата на йод с храната през 1-вия и 2-рия месец на бременността, намалява тези видове вродени дефекти с 400%. Тъй като йодът влияе върху щитовидната жлеза, която контролира метаболизма, недостигът може да доведе до забавяне на умствените реакции на децата, забележима липса на енергия и необяснимо наддаване на тегло.

Морските водораслите (келп) съдържат големи количества естествен йод, който може да причини свръхактивност на щитовидната жлеза. Не са известни обаче случаи на токсичност от органичен йод. Неорганичният йод, използван като антисептик, никога не трябва да се използва като храна. Само 500 мкг могат да бъдат токсични.

Млякото и други млечни продукти абсорбират йода от дезинфектантите, използвани за крави, доилни машини и резервоари за съхранение, както и от фуражите за животни, съдържащи йодна добавка.

Радиационното облъчване става все повече сериозен проблем, тъй като хората по света в голяма стешен са изложени на въздействието му с небезопасни нива. Йодът може да блокира приемането на радиоактивни йодиди от щитовидната жлеза, като по този начин я предпазва от радиоактивните замърсители.

Други лечения:

Болезненото състояние на гърдите, известно като фиброцистит, е облекчено чрез лечение с елементарен йод. Когато спрели добавката, болката се върнала. Някои лекари използвали йодно съединение за разграждане на упоритата слуз при постоянна кашлица.

Йодът може да бъде ценен антисептик, както за рани, така и за пречистване на водата. Най-добрата форма която се използва за водата е тетраглицинов хидропериодид. Повидон йод, органична форма и продаван като Betadine, е отличен локален дезинфектант.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Как преодоляхме COVID-19?!

Книги за самолечение на Walter Last

Забравеният разтвор на Лугол

Разтвор на Лугол

Рецепти с разтвор на Лугол

Йодът. Нужен като въздуха!

Йодът – възвръщане към универсалното лечение с храни

Йодна решетка

Средство за гаргара при проблеми с гърлото

Материалът Йод (I). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Дозировка: 15-30 мг на ден
Концентрирани количества при хората са открити в червените кръвни клетки (хемоглобин). Около 5% се намира в миоглобина, форма на хемоглобин, намираща се в мускулите.

Желязо в кръвта
Желязото е известно най-вече като основната съставка на хемоглобина. Чрез него се подпомага транспортирането на кислорода от белите дробове до клетките в цялото тяло и се помага за съхраняването му за бъдеща употреба.

Форми:
• Железен сулфат (най-широко използван, но тъй като не е органичен, може да разрушава витамин Е)
• Железен глюконат/фумерат/цитрат/пептонат (органични съединения, които не унищожават витамин Е)
• Железен бисглицинат (абсорбира се 4 пъти по-добре от железния сулфат)
• Форми на желязото (по-трудни за усвояване; в зависимост от превръщането в железна форма в стомаха, особено когато има витамин С)
• Железен хлорид (използва се локално като стягащо и антисептично средство)
• Железен трисглицинат (слабо се абсорбира)
• Хелатно желязо (и минералите като цяло) се усвояват по-лесно, тъй като те вече са свързани с органична захар или аминокиселина. Тези, които не са прикрепени, могат да се свържат с други вещества като фитати от зърнените култури или оксалати от някои зеленчуци. Това ще попречи на тялото да има достъп до минералите. Хемоглобинът в червените кръвни клетки e естествен хелат на желязото.

Обърнете внимание:
• Важно е да знаете колко елементарно желязо е на разположение. Например, железният фумарат съдържа около 33% елементарно желязо, железният сулфат съдържа 20%, а железният глюконат съдържа само около 12%. Затова купете продукт, в който е указано количеството на елемента (което е вярно за всеки минерал!).
• Само 3 мг железен сулфат може да бъде фатален за детето.
• Хемоглобинът се рециклира и използва повторно като кръвни клетки, като се подменя на всеки 120 дни.
• Хемът е формата на желязо от животински източници. Нехемовото желязо идва от растителни източници.
• Токсичността обикновено се проявява само ако приемът е над 75 мг на ден за продължителен период от време.
• Желязото не се отделя лесно от тялото, дори когато червените кръвни клетки умират.
• Твърде многото желязо може да увреди чревната лигавица, да промени киселинността на тялото, да причини шок и чернодробна недостатъчност, сърдечни увреждания, диабет, някои видове рак и потъмняване на кожата.
• Хлорамфениколът (хлоромицетин), антибиотик, може да увеличи съдържанието на желязо в кръвта и общия капацитет за свързване на желязо.
• Желязото не трябва да се дава на лица със сърповидно-анемична анемия, хемохроматоза (нарушение на метаболизма на желязото, известно още като „бронзова болест“) или таласемия (наследствена хемолитична анемия).
• Трябва да се избягват препарати с желязо, които имат ентеросолюбилно покритие и удължено освобождаване. Tъй като отделят желязото в тънките черва с по-ниска скорост на усвояване могат да преминат през тях твърде бързо и изобщо да не се абсорбират.

Помощници: витамини В6, В12, С, Е, калций, кобалт, мед, фосфор, солна киселина.
Инхибитори: трици, кофеин, намален обем на кръвта, фибри, оксалати, фитати, фосфати, някои минерали, ниско ниво на стомашната киселина, чай.

Лекарства и вещества, които го изчерпват: алкохол, киселинни блокери/антиациди, антибиотици, противоракови средства, лекарства срещу подагра и понижаване на холестерола, противовъзпалителни средства, спазмолитици, антивирусни средства, диуретици, ХЗТ, хелатори на желязо (дефероксамин), имуносупресори, стероиди, лекарства за лечение на щитовидната жлеза.

Хранителни източници: черен дроб, тъмно птиче месо, яйчни жълтъци (особено от свободно гледани кокошки), зелени листни зеленчуци, сушени плодове, ядки, пълнозърнести храни, тъмна меласа.

Ползи на желязото:
• помага за доставянето на кислород до клетките
• жизненоважна част от хемоглобина (протеинът, който придава цвета на червените кръвни клетки)
• важен за поддържането на имунната система
• съдържа се в различни ензими, които участват в производството на енергия
• необходим за синтеза на карнитин, серотонин и допамин
• помага при детоксикация на черния дроб
• помага за производството на колаген и еластин
• подпомага растежа
• необходими за метаболизма на витамините от група В.

Симптоми за дефицит:
• анемия
• умора
• намалена чувствителност към студа
• намалена работоспособност
• промени в поведението
• повишена честотта на инфекции
• нарушено развитие при кърмачета
• повишен риск от отравяне с олово
• затруднено преглъщане
• ускорено сърцебиене по време на тренировка
• трудности в обучението
• липса на издръжливост
• лоша концентрация на вниманието
• възпалени ъгли на устата и сухи люспести устни
• влечение към сол или лед
• силно менструално течение и кървене от носа
• главоболие
• изтъняване на косата и косопад
• мускулна слабост
• депресия
• виене на свят
• тънки нокти с ръбове, обърнати нагоре
• продължителна диария или запек
• цялостен сърбеж по тялото

Симптоми за токсичност:
• бронзова кожа
• виене на свят
• намалено тегло
• главоболие
• затруднено дишане, задух
• умора
• повишено уриниране
• вътрешни възпаления

Хем или нехем

Желязото в храните понякога се нарича хем или нехем. И двете форми се усвояват по различен начин. Около 40% от желязото в месото е под формата на хем, намиращ се в кръвта на животинската плът. Останалата част от желязото в месото и цялото желязо в растителните храни и яйцата е в нехемна форма.

Хората обикновено абсорбират само 15-35% от хемовото желязо в храната. Абсорбцията обаче зависи и от потребностите на организма, тъй като чревните стени са силно селективни по отношение на това, колко желязо ще пропуснат. Например, когато запасите на желязо са ниски, усвояването на желязото от храната може да се удвои.

Делът на нехемовото желязо, което се абсорбира, варира от 2% до повече от 20%, в зависимост отчасти от храните, които са консумирани заедно. Те могат да имат значителен принос за увеличаване или намаляване на усвояването на нехемовото желязо. Храните, богати на витамин С, спомагат за увеличаване на абсорбцията, докато такива храни като черен чай или млечни продукти намаляват абсорбцията на желязо.

Изследванията показват, че папаята в комбинация със зърнено брашно увеличава абсорбцията на желязо до шест пъти. Това е важно за извличане на максимум желязо от храната, тъй като повече от 85% от желязото в западната диета и цялото желязо във веганската диета е в нехемова форма.

Недостиг на желязо

Дори лек дефицит на желязо, когато няма явни симптоми на анемия, може да причини мускулна слабост. Тъй като сърцето е мускул, могат да се развият симптоми на сърдечна недостатъчност.

Допълнителното желязо е помогнало за премахване на състоянието, известно като
синдром на Плъмър Винсън (сидеропенична дисфагия), при който в горната част на хранопровода израства мембрана, която пречи на преглъщането. Хората с това заболяване са изложени на голям риск от рак на хранопровода или стомаха. Кандида и херпес поразяват по-често хората с дефицит на желязо.

Децата са по-податливи към астма, ако запасите от желязо са ниски. Имунната система зависи от желязото. Много заболявания показват дефицит на желязо и ниски нива на други хранителни вещества. Недостигът на желязо не се дължи непременно на липсата на желязо в диетата, а по-скоро на цялостната лоша диета.

Колко желязо?

Добре е малък, но постоянен хранителен прием, който е необходим за попълване на запасите от еритроцити, които се разрушават при нормалните процеси в организма. Изследванията показват, че както и при протеините, повече желязо не е непременно по-добро. Съществуват рискове за здравето, ако приемате повече желязо, отколкото тялото може да поеме.

Ако се съмнявате, направете кръвен тест – такъв, който отразява състоянието на червените кръвни клетки (хематокрит и хемоглобин) и друг, който показва запасите от желязо (феритин, насищане на трансферин, протопорфиин на червените кръвни клетки).

Обикновено е необходимо да се приемат добавки с желязо само за 6-12 месеца с цел попълване на запасите заради анемия. Но при хронична загуба на кръв непрекъснатия прием на добавки може да е целесъобразен.

Храни, които не трябва да се ядат при недостиг

Ако дефицитът на желязо е проблем, има определени храни, които влошават проблема. Поради съдържанието на танин, чаят (както зелен, така и черен), както и кафето, препястват усвояването на желязо. Танините се комбинират с желязото и образуват неразтворимо съединение.

Млякото и сиренето също намаляват достъпността на желязото с 50%, но млечните храни, консумирани 2 часа след приема на желязо, не влияят толкова силно на усвояването. Оксалатите са киселини, открити в ревена, швейцарския манголд, шоколада и спанака. Те се свързват с желязото и пречат на усвояването. От друга страна, броколите, зелето и ориенталските зеленчуци осигуряват изобилие от налично и използваемо желязо.

Съдовете за готвене Cast Iron могат да увеличат усвояването на желязо до шест пъти, особено когато в тях се готвят кисели храни.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Недостигът на желязо води до тромбоза

Симптоми за желязодефицитна анемия

Желязодефицитна анемия

Приемането на желязо и фолиева киселина през бременността способства за раждането на интелигентни деца

Минерали

Материалът Желязо (Fe). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Въпреки че много минерали могат да бъдат електролити, обикновено такива се наричат ​​само четири: натрий, калий, бикарбонат и хлорид. Други минерали, които също можем да наречем електролити са: калций, магнезий и фосфат.

Обърнете внимание:
Електролитите се разделят на положителни и отрицателни йони:
• положително заредени (катиони – калий, калций, магнезий, натрий, водород)
• отрицателно заредени (аниони – хлорид, бикарбонат, сулфат, фосфат)

Натрият е основният електролит в извънклетъчната течност, а калия е в много по-ниски концентрации. Съдържанието на натрий в извънклетъчната течност може да бъде 15 пъти повече от калия. При вътреклетъчната течност е обратно, в нея калият е повече от натрия. Тук концентрацията на калий може да бъде 30 пъти повече от натрия.

Стабилността на електролитния баланс зависи от няколко фактора. Единият от тях е достатъчния прием на вода. Електролитите участват в метаболитните дейности и са жизненоважни за функционирането на всички клетки, следователно, когато тялото се обезводни, електролитите нямат достатъчно течност за подвижност, за да функционират.

Други фактори са: адекватен прием на храни, съдържащи електролити, и хомеостатични условия в тялото, които могат да регулират усвояването, разпределението и отделянето на вода и нейните разтворени частици. Дисбаланс може да възникне, когато серумните нива станат или твърде високи, или твърде ниски, обикновено в резултат на бъбречна недостатъчност, продължително повръщане или диария.

Инхибитори: силно повръщане, диария, загуба на урина и изпотяване.
Лекарства, които изчерпват електролитите: понижаващите холестерола, диуретици, лаксативи.
Хранителни източници: почти всички храни.
Дозировка: няма определена от RDA

Ползи:
• балансират и регулират течностите между различните области и тъкани
• важни за нервната проводимост
• поддържат свиването на гладката мускулатура
• киселинно-алкален баланс
• помагат на някои ензими и хормони да функционират

Симптоми за дефицит:
• слаб апетит
• гадене
• мускулни крампи
• обърканост
• апатия
• запек
• неравномерен сърдечен ритъм (аритмия)

Основни електролити и тяхната функция

Натрият е от съществено значение за електрическата активност на невроните и мускулните клетки. Дисбалансът може да причини хипонатриемия или хипернатриемия.

Хипонатриемията възниква, когато нивата на натрий в кръвта станат твърде ниски и обикновено се причинява от прекомерно изпотяване, диария или повръщане. Симптомите са замаяност, обърканост, слабост, ниско кръвно налягане и шок.

Хипернатриемия възниква, когато нивата на натрий в кръвта станат твърде високи в резултат на прекомерна загуба на вода или поглъщане на натрий. Симптомите са силна жажда и възбуда.

Калият е от съществено значение за електрическата активност на невроните и мускулните клетки. Дисбалансът може да доведе до хипокалиемия или хиперкалиемия.

Хипокалиемията възниква, когато нивата на калий в кръвта станат твърде ниски в резултат на повръщане, диария или бъбречно заболяване. Симптомите са умора, объркване и възможен сърдечен арест.

Хиперкалиемия възниква, когато нивата на калий в кръвта станат твърде високи и обикновено са следствие от болестта на Адисон със симптоми на слабост, аномални усещания, сърдечни аритмии и възможен сърдечен арест.

Най-много калций (98%) се съдържа в костите и зъбите, а останалите 2% са в тъканите и течностите. Той поддържа нормалната възбудимост на невроните и мускулните клетки и е от съществено значение за съсирването на кръвта. Дисбалансът причинява хипокалциемия или хиперкалциемия.

Хипокалциемията възниква, когато нивата на калций в кръвта станат твърде ниски, обикновено в резултат на намалена функция на паращитовидната жлеза или намален прием на калций. Симптомите включват мускулни спазми, водещи до тетания (непрекъснат спазъм).

Хиперкалциемия възниква, когато паращитовидната жлеза стане свръх функционираща. Симптомите включват мускулна слабост, крехкост на костите и евентуално камъни в бъбреците.

Магнезият е концентриран предимно в костите. Той функционира главно във вътреклетъчната течност, а не в извънклетъчната. Той е от съществено значение за производството на АТФ (аденозинтрифосфат, съдържа богати на енергия връзки) и активността на невроните и мускулните клетки.

Хлоридът е най-разпространеният анион в извънклетъчната течност. Той лесно прониква и излиза от клетките, помагайки за регулиране на осмотичното налягане. Също така е част от стомашната солна киселина.

Бикарбонатът е част от буферната система.

Фосфатът е най-разпространен (85%) в костите и зъбите. Той функционира предимно като вътреклетъчен анион и е част от нуклеиновите киселини ДНК и РНК, както и фосфолипидите и фосфатната буферна система. Сулфатът може да е част от някои аминокиселини или минерали.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Минерали

Киселинно – алкален баланс

Киселинно – алкален баланс (лечебна картинка)

Материалът Електролити. Ползи, симптоми и функция е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Форми:
• карбонат (неорганична форма)
• цитрат (органична форма)
• глюконат (органична форма)
• ранелат (стронциева сол на ранеловата киселина)

Обърнете внимание:
• Не бива да се бърка със Strontium 90, силно опасен радиоактивен компонент на ядрените отпадъци, образуван по време на ядрените изпитания през 50-те години.
• Химически е много подобен на калция и може да го измести при усвояване.

Помощници: витамин Д, калций, магнезий, лактоза, аминокиселини (лизин и аргенин), паратиреоиден хормон
Инхибитори: алгинати на морски водорасли, растителна целулоза
Лекарства, които го изчерпват: понастоящем не са известни
Хранителни източници: зърнени трици и ендосперм, кора от кореноплодни зеленчуци, бразилски ядки, органично мляко, питейната вода на някои места.

Ползи от елемента стронций:
• може да помогне за заместване на всеки радиоактивен стронций в организма
• помага за предотвратяване на остеопороза
• спомага за увеличаване на костната маса
• показва обещаващи резултати при лечение на метастатичен рак на костите
• помага за подобряване на клетъчната структура и минералната матрица

Симптоми за дефицит:
• дегенерация на костите

Стронцият е метален елемент, широко разпространен в малки количества. Той се съдържа в различни съединения, морска вода, морски растения и храна, както и в костите и зъбите.

Радиоактивната форма е опасна за здравето. Има няколко радиоизотопа, като Strontium90 е най-познатият. Strontium90 се използва в атомните бомби. Ядрените отпадъци донесоха много жертви на левкемия – както се случва днес при всяка ядрена авария. Strontium90 се разпада до 28 години и лесно се предава в хранителната верига – животните ядат тревата, а хората ядат продуктите от тези животни. Strontium90 се абсорбира в костите, където се произвеждат белите кръвни клетки, като в крайна сметка пречи на тяхното производство. Това значително увеличава риска от рак на костите и левкемия.

Стронцият наскоро беше преоткрит като важно вещество, помагащо за предотвратяване на остеопорозата и единственото, което има способността да регенерира, запазва и дори възстановява растежа на костите.

Открит е за пръв път през 1790 г. от шотландски химик Адей Кроуфорд, който го определя като нов минерал заедно с кристалите на бария, разпространени в района на шотландския град Стронтиан. Оттогава минералът остава в относителна неизвестност, с изключение на няколко патентовани лекарства, които нямат нищо общо със здравето на костите.

Обаче нещата започват да се променят през 40-те години, когато изследванията започват да показват, че стронцият е жизненоважен за здравата костна система. По-важното е, че френски изследовател стигнал дотам, че докладвал, че липсата на стронций в храненето е причина за дефектна минерализация на костите и зъбите в лабораторните му животни, което предполага, че бозайниците се нуждаят от минерала за развитието на нормален скелет и страдат от дефицит, ако не са го получили в храната си – точно както биха направили, ако в храненето им липсва калций, магнезий или цинк.

Това, което накарало учените да приемат стронция по-сериозно, е факта, че 99% от минерала е концентриран в костната система. Така те започнали да го добавят към диетата на животните и установили, че костната дентинова тъкан в зъбите им се увеличава. Те също така отбелязали, че здравите зъби съдържат повече стронций от тези с кариес. В допълнение, хората, живеещи в райони, където в питейната вода нивото на стронций било по-високо, имали по-малко случаи на зъбен кариес – констатация, която впоследствие била подсилена от още 8 изследвания през следващите няколко десетилетия.

Изследвания на костите

Костта е жива тъкан – подобно на всяка друга в тялото. Расте и се износва. Въпреки че изглежда непроменима след постигане на пълен растеж, в действителност костта е в непрекъснат процес на ремоделиране и обновяване.

Старата кост се разрушава от клетки, наречени остеокласти, и се резорбира от друг специален клас костни клетки, наречени остеобласти, които след това изграждат заместваща тъкан. Този постоянен баланс на резорбция и образуване на нова кост позволява непрекъснато заместване на стари, натоварени и/или увредени тъкани с нови и здрави кости. Това също така позволява на тялото да коригира скелетната структура, когато е подложена на нови или променящи се напрежения.

С напредване на възрастта тялото естествено се износва. Това важи особено за костната система. Артритът и остеопорозата стават все по-чести с възрастта. Това е особено очевидно при жените в менопауза, когато хормонът естроген потиска процеса на резорбция, причинявайки драстично увеличаване на костната загуба.

Този процес обаче не се появява внезапно при жените в менопауза. Всъщност започва както при мъжете, така и при жените на 20 години! Но този постепенен процес обикновено остава незабелязан, докато нещо драматично като менопаузата или влошаването на артрита не привлече вниманието.

Как стронцият помага на костите?

Стронцият провокира по-бързо размножаване на детските остеобласти. Наблюдава се и значително увеличаване на синтеза на ДНК в тези клетки. С всички нови остеобласти под ръка, културите на костната тъкан синтезират повече костна матрица (минерализиран колаген, който формира основата на костната тъкан). Стронцият също така привлича излишния калций към костите.

Доскоро се смяташе, че поради химическото си сходство с калция стронция може да го замести до известна степен в различни телесни процеси, включително да замести малка част от калция в такива калцирани тъкани като костите и зъбите. Тази теория обаче за сега е изключена от по-новите клинични изпитания.

Костна загуба
Лекарства срещу остеопороза

Следва списък с одобрени лекарства на пазара днес, които са предназначени да забавят последствията от загубата на костна маса:
• бисфосфонати (например, Fosamax)
• ХЗТ (хормонално-заместващи терапии)
• SERM (селективни модулатори на естрогенните рецептори, например Evista) и
• Калцитонин (например, Калцимар или Миакалцин)

Всички те са антирезорбтивни агенти. Това означава, че са вещества, които действат, като забавят костната резорбция. Добавките с калций и витамин Д също имат антирезорбтивно действие, което поддържа запасите на тялото от тези хранителни вещества на достатъчно високи нива, така че калцият да не изсмуква от костите паращитовидния хормон. Те обаче НЕ увеличават способността на организма да изгражда нова кост. Те просто пазят старата кост да не бъде разрушена.

Но, може да се докаже с теста за костната минерална плътност (BMD), че костната маса продължава да спада, дори с приема на тези лекарства.
Това, което машините DEXA показват, е, че има увеличаване на минерализацията на останалата костна тъкан, но няма непрекъснат спад в количеството на костната тъкан, което е фалшиво усещане за сигурност. По-важното е, че конвенционалното лечение на остеопороза е едностранно и с половинчати мерки.

Макар че тези лекарства са ефективни при лечението на една част от проблема с костната загуба (прекомерна костна резорбция), те не успяват да се справят с причината; тоест намалено костно образуване. Добра аналогия може да бъде тази:
„Лекарят, който лекува остеопороза с антирезорбтивно лекарство, е като треньор, който толкова е обсебен от защитна стратегия, че кара отбора да губи цялото си време в обучение на това, как да не позволи на противника да му вкара гол, забравяйки да го научи да вкарва собствени голове.“

За пълно справяне с остеопорозата е необходимо средство, което не само ще предотврати костната резорбция, но и ще стимулира организма да създава нова костна тъкан. Фармацевтичните компании работят за разработването на нови лекарства, които биха могли да коригират този проблем. Лекарствата обаче никога не са отговорът. Хранителните вещества са.

Изследвания със стронций

Въпреки че през годините многобройни европейски изследвания са правени епизодично, именно изследването през 1985 г. на д-р Стенли Скорина в университета Макгил, принуждава научната общност да седне и наистина да забележи ефекта на стронция върху костната система. Д-р Скорина и неговият екип установили, че дневните дози от 600-700 мг стронциев карбонат в продължение на шест месеца увеличават скоростта на образуване на кост при пациенти с остеопороза с изумителните 172,4%.

Последващи изследвания потвърждават тези констатации – добавките със стронций увеличават костната маса и колкото повече се приема, толкова повече костна маса се образува.

Още по-поразителни са резултатите при бедрените кости на жените. Въпреки приетите добавки с калций и витамин D3, тези, които не приемали и стронций, всъщност претърпели загуба на костна плътност в бедрата от 0,57% всяка! За разлика от тези, които добавили стронций към храната си и натрупали костна маса в бедрата си. Освен това тези, които приемали стронций претърпели 56% по-малко нови гръбначни деформации в сравнение с тези, които приемали само калций и витамин D3.

Отвъд остеопорозата

Въпреки че повечето от последните изследвания са фокусирани върху пациенти с остеопороза, установено е, че този минерал е от полза за костната структура и функция при следните състояния:

• Поражения на костите от метастатичен костен карцином, дегенеративна загуба на тегло или чернодробно заболяване.
• Болест на Моркио (известна също като мукополизахаридоза тип IV – генетично разстройство, което води до натрупване на кератинов сулфат в костите, в крайна сметка причинява гръбначни фрактури и костни деформации)
• Болест на Милкман (остеомалация, белязана от множество псевдофрактури)
• Синдром на Кушинг (хормонално разстройство, причинено от високи нива на хормона кортизол и понякога наричано хиперкортизолизъм)
• Хранителна остеопороза
• Детски рахитични костни деформации, причинени от рахит.
• Мъжка остеопороза

Стронций и диета

Сега е известно, че почти винаги стронция и калция са заедно в растителните храни. Това има смисъл, тъй като растенията, животните и хората абсорбират и съхраняват тези два минерала по подобен начин.

Данните, събрани от древни кости, разкриват, че месоядните са имали по-малко ниво стронций/калций, отколкото тревопасните. Обяснението е, тъй като днес вече е известно, че колкото повече протеини се консумират, толкова повече калций се изхвърля от тялото.

Следователно, когато учените разкриват, че богатите на калций храни поддържат здравето на костите, те може неволно да разкрият и необходимостта от набавяне на двата минерала в храненето.

Прием на добавки със стронций и калций

Ако се приемат правилно, и двата минерала играят ключова роля за здравето на костите. Въпреки това, някои изследвания показват, че стронция може да не е ефективен и наистина да има обратен ефект, АКО приемът на калций не е достатъчен.

Също така е важно да приемате стронций разделно от калциевата добавка. Това е така, защото калцият и стронцият използват едни и същи пътища за абсорбция в чревния тракт (ще се конкурират!). Като ги вземете заедно, абсорбцията ще бъде драстично намалена. Затова се пазете от добавки, които включват и двете!

Най-доброто време за прием на калций е вечер, за да се предотврати прекомерната резорбция на костите през нощта. Стронцият е най-добре да се приема 1 час преди закуска.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Калций (Ca). Ползи, симптоми и храни

Остеопороза

Минерали

Не подценявайте витамин К2

Витамин Д. „Разбит със захар жълтък“ по-добре…

Вдигане на тежести за здрави кости

Материалът Стронций (Sr). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Думата флуорид произлиза от латинското „fluo“, което означава „течене“, защото до 1500 г. той се използва като химически почистващ агент, течащ агент (flux) в металургията. За първи път е изолиран през 1886 г. от френски учен, който го получил чрез използване на електролиза на безводен флуороводород, съдържащ разтворен калиев флуорид.

Форми:
• Калциев флуорид (естествена форма, която се среща в някои храни)
• Флуор (бледожълт отровен газ, открит в земната кора и морската вода)
• Калиев флуорид (токсична форма, използвана за офорт на стъкло, инсектициди и като консервант)
• Натриев флуорид (отпадъчен продукт от алуминиевата, ядрената и индустрията за производство на торове от петрол, който често се добавя към питейната вода и пастите за зъби)
• Калаен флуорид, някога се е използвал в пастата за зъби и все още се използва от много зъболекари.

Забележка: Токсичността е по-скоро проблем, отколкото недостатък.
Помощници: не са известни
Инхибитори: калций и други минерали
Хранителни източници: яйчни жълтъци, пълнозърнеста ръж, кисело мляко, цвекло, риба, стриди

Ползи: (отнася се само за калциев флуорид)
• укрепва кристалната структура на костите и зъбите
• препятства образуването на кариеси
• препятства бактериалните инвазии в устата
• намалява загубата на калций
• може да помогне за лечение на отосклероза (загуба на слуха поради отлагания в ухото)

Симптоми за дефицит: (само на калциев флуорид)
• много кариеси
• повишен риск от фрактури на костите
• разширени вени
• отдръпване на венците
• изкривяване на гръбначния стълб
• проблеми със зрението

Симптоми за токсичност: (може да се детоксикира с витамин С)
• зъби: късно никнене на зъби; петна и оцветяване
• анормален растеж на костите и увеличаване на левкоцитите (бели кръвни клетки)
• болки в мускули, сухожилия и стави
• влошаване работата на сърдечния мускул и отслабен пулс
• варикозни разширени вени
• увреждания в стомашно-чревния тракт, очите и нервната система
• коремни спазми и гадене
• конвулсии
• карбункули
• напукана кожа

Флуоридът е по-известен като веществото, което се добавя към питейната вода и пастата за зъби, за да се предотврати появата на кариес, но формата, използвана за предполагаемо повишаване на устойчивостта на зъбната кухина, е отровна, а не формата, която тялото може да използва.

Как този токсичен минерал е бил трансформиран от промишлен отпадъчен продукт в известен борец с кариеса? Чрез внимателно подбрани изследвания под ръководството на изобретателни фирми за връзки с обществеността.

Натриевият флуорид е страничен продукт на производствената индустрия. Превръщането му от отпадък в полезен за здравето е резултат от рекламата на Института Мелън, главно от изследванията на ALCOA Aluminium Company, най-големият производител на флуор в Северна Америка (A’O и Mindell).

Натриевият флуорид (хидрофлуосилициева киселина) се смята за по-токсичен от оловото по химични показатели и само малко по-малко токсичен от арсена. Въпреки това ни се казва, че това трябва да се добавя към нашата питейна вода, за да ни направи по-здрави. Натриевият флуорид определено не е като естествения калциев флуорид, който е необходим на организма в незначителни количества.

Флуорозата е състояние, което възниква в резултат от поглъщането на твърде много натриев флуорид, поразяващо не само зъбите, но и причиняващо аномалии в костите, които стават дебели и меки, чупвайки се лесно. Много диагнози погрешно приписват тези състояния на загубата на калций, а не на флуоридната токсичност.

Флуоридите са клетъчни отрови, които инхибират разграждането на глюкозата, реагирайки с калция и образувайки неразтворими съединения, които всъщност намаляват калция. Приемът на 20 мг или повече може да бъде токсичен. В допълнение, други изследвания показват, че тези, които използват флуорирана вода в алуминиеви съдове, получават до 1000 пъти повече алуминий с храната си.

Флуорът в питейната вода може да бъде както мутагенен, така и кариногенен, което води до патологични промени в бъбреците. Д-р, Джон Ямуянис, бивш биохимичен редактор на Chemical Abstracts Service (най-големият химически информационен център в света) и д-р Дийн Бърк, бивш ръководител на отдела по цитохимия в Националния институт по рака провели интензивно изследване в продължение на 20 години в 10 града, използващи флуорирана вода, както и в 10 града, без флуор в питейната вода.

В резултат на това съобщили, че смъртността от рак се повишила значително в градовете, използващи флуидирана вода. По-късно д-р Ямуянис бил отстранен от длъжността си, тъй като неговата откровеност срещу употребата на флуор застрашила федералното финансиране.

Newsweek (от 5 февруари 1990) разкрива важна здравна информация за това, че флуора не влияе на кариеса и това е целенасочено скрито от обществеността, както и за изследванията, които са били умишлено погребани (A’O).

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Добавянето на флуорид

Какво не знаете за бедрените фрактури!

Пастата за зъби е вредна за зъбите и венците

Какво крие питейната вода?

Симптоми и рискови фактори за остеопороза

Минерали

Лекарства и химикали

Тест за алергии

Материалът Флуорид. Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Някои смятат, че арсенът е необходим за живота, докато други знаят, че това не е така. В тялото най-високи концентрации на арсен са открити в косата, ноктите и кожата.

До 1950 година лекарите предписвали калай и калаен оксид, които съдържат арсен, за лечение на акне. По-късно, когато възникнало съмнение за ефективността на тези лечебни средства, нивото на арсен било регулирано, но това довело до спад в употребата на такива продукти.

Арсенът също бил използван и за лечение на венерически заболявания, но използваната форма на арсена била доста по-различна от „калаените“ таблетки.
Газообразната форма на арсена – арсин, понякога попада във въздуха от пречистващите съоръжения.

Известно е, че арсенът уврежда бъбречната и мозъчната функция и може да причини рак, а високите нива водят до смърт.

Обаче малките количества са от съществено значение. Арсенът присъства в почти всички храни. Той също така се използва много в пестицидите, което може частично да обясни, защо се съдържа във всички храни.

Симптоми на токсичност:
• слабост
• намален апетит
• удебеляване на кожата и лющене на дланите и ходилата
• скованост/парене/изтръпване на ръцете и краката
• гадене
• диария
• запек
• възпаление на носа/устата/езика
• възпалено гърло
• ларингит
• кихане
• дрезгавост
• кашлица
• намалено слюноотделяне
• жълтеница
• увеличен черен дроб
• влошаване на бъбреците
• промени в уринирането
• влошаване на косата и ноктите
• парализа
• анемия
• телесна миризма/дъх на чесън
• повишено изпотяване
• сърбящи/сълзящи очи
• усилване оцветяването на врата/клепачите/зърната/подмишниците
• подуване на клепачите/лицето/глезените

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Какво крие питейната вода?

Безоаров камък (Безоар)

Киселото мляко – новия антидепресант!

Развенчаване на някои митове в медицината

Хомеопатични противоракови средства

Минерали

Материалът Арсен (As). Ползи и симптоми за токсичност е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Живакът е тежък течен метал, използван главно в научното оборудване, стоматологичните амалгами и някои ваксини. Той е най-известен като съединение в термометрите. Неговите соли все още се използват в антисептици, диуретици, фунгициди и паразитоциди. Живакът във ваксините (тиомерсал) е бил свързан с аутизма.

Токсичността е притеснителна поради въздействието й върху телесните тъкани, особено върху мозъка, тъй като изглежда, че той има афинитет към съединението. Живакът отдавна е признат за токсичен елемент. Средновековните миньори, добиващи живак, са страдали от така наречената „болест на лудия шапкар“ – наречена така по очевидни причини.

Днес живакът става все по-разпространен. Пестицидите и рибите са най-мощните източници на живак, попадащ в човешкото тяло. Живакът попада във водоизточниците от промишлените отпадни води и се утаява в бактериите във водата, които след това отиват във водораслите. Рибите ядат водораслите, а хората ядат рибата. По този начин концентрациите на замърсяването са хиляди пъти по-големи, отколкото при попадане във водопровода.

Същото се случва, когато зърната в нивите се ядат от дивеча и след това той се яде от хората. Зърната са обработвани с пестициди и поливани със замърсена вода.

Живакът, който се съдържа в амалгамните пломби замърсява въздуха по време на високоскоростната обработка на зъба, а по-късно и системите на организма от пломбите. Вдишването на живак предизвиква симптоми като болка в гърдите, треска, кашлица и студени тръпки. Много зъболекари днес използват други видове пломби.

Препаратите с живачен хлорид могат да бъдат закупени без рецепта, включително някои лаксативи, съдържащи каломел. Продължителната употреба на тези продукти в крайна сметка води до натрупване на живак в телесните тъкани, включително мозъка. Около 10% от погълнатия живак попада в мозъка.

Две форми, метилов и фенилов живак, изчерпват цинка от мозъчните тъкани. Метиловият живак (видът, който се съдържа в рибите), предизвиква нервни, вродени и генетични дефекти. Симптомите на отравяне с метилов живак включват загуба на координация и интелектуални способности, както и намалено зрение и слух.

Живачни съединения се добавят и към някои козметични продукти срещу бактериите, а след това те се абсорбират през кожата. Контактът с кожата води до зачервяване, дразнене и образуване на мехури, които обикновено се описват като алергия към продукта.

Симптомите на подостро отравяне с живак включват прекомерно слюноотделяне, загуба на зъби, стоматит (възпаления в устата) и диария. Неврологичните признаци са придружени от физически такива като тремор, световъртеж, раздразнителност, капризност, депресия, психоза, безсъние, умора, главоболие, изтръпване на устните, ръцете и краката, загуба на паметта.

Средният прием на живак с храната се оценява на около 0,5 mg. на ден. Поглъщането на 100 мг. може да предизвика токсични симптоми, докато 500 мг. е почти винаги фатално смъртоносно, освен ако не се окаже медицинска помощ с пенициламин, стандартен хелатиращ агент. Токсичността се дължи на способността на живака да се свързва с тъканните протеини, пречещи на клетъчния метаболизъм.

Опасни форми са алкиловите производни на живака (метилов и етилов живак). По време на бременност алкил живакът може да премине през плацентата и да се натрупва в мозъка на плода, причинявайки енцефалопатия (мозъчна дегенерация). Най-честите източници на отрови са яденето на риби и птици, които са били изложени на замърсена вода и зърно.

Ескимосите, които ядат големи количества риби с живак, не винаги страдат от ефектите на отравяне, тъй като, изглежда, токсичността се появява само когато естествената защитна система на тялото е била потисната едновременно и от други замърсители. Изглежда ескимосите до известна степен имат естествена защита, която не е натоварена от други замърсители.

Инхибитори: витамини Е и селен
Живакът може да се детоксикира със селен.

Симптоми за токсичност:

• слаби (клатещи се) зъби
• лош дъх
• метален вкус в устата
• колит
• влошаване на урината
• намален апетит
• анемия
• повишено или намалено кръвно налягане
• умора
• нервност
• тревожност
• депресия
• емоционална възбуда
• безсъние
• треперене
• апатия
• халюцинации
• болки в ставите
• промяна в походката и зрението
• влошаване на умственото развитие
• парализа
• изтръпване
• треска
• студени тръпки
• кашлица
• гадене
• болки в стомаха
• възпаление на устата/венците/гърлото

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за изчистване на организма от Walter Last

Хроничното отравяне с живак

Зъбно – органна връзка

Как да се роди здраво бебе?

Противоракова диета (хранене при рак)

Candida и „антибиотичния синдром“

Токсините в човешкото тяло

Материалът Живак (Hg). Източници и симптоми за токсичност е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Алуминият не е основен минерал за хората, но нивата му непрекъснато се увеличават заради широкото използване на алуминиеви продукти, такива като съдове за готвене, фолио и антиациди.

Известно е, че високото ниво на алуминий уврежда главния и гръбначния мозък, което води до някои дегенеративни заболявания, такива като сенилна (старческа) деменция и Алцхаймер.

Алуминият произвежда вещество, което неутрализира храносмилателните сокове, което е причината да работи толкова добре с антиацидите.

Алуминият може да се намери не само в съдовете за готвене и антиацидите, но и в дезодоранти и лекарства, а също се използва и за обработка на определени храни и пречистване на водата.

Алуминият се абсорбира в организма, след като се свърже с основния елемент фосфат, сол на фосфорната киселина с най-високи концентрации, открити в костите и белите дробове. Токсичните нива обикновено са резултат от намалените нива на калций и фосфор.

Симптоми за токсичност:
• запек
• колики
• намален апетит
• гадене
• кожни заболявания
• потрепване на мускулите на краката
• повишено изпотяване
• умора
• двигателна парализа
• локално изтръпване
• омазняване на бъбреци и черен дроб.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Олово (Pb). Ползи, симптоми за токсичност

Кои са враговете на чувствителния калций?!

Рецепти за хранене при рак

Фосфор (P). Ползи, симптоми и храни

Опадването на косата и минералния баланс: каква е връзката?

Антиперспирантите (дезодоранти) увеличават риска от рак на млечните жлези

Калций (Ca). Ползи, симптоми и храни

Кой е виновен за остеопорозата?

Материалът Алуминий (Al). Симптоми за токсичност е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Източници на олово: замърсяване на въздуха/транспорта/водата, инсектициди, замърсяване на храните и водопроводните тръби.

Оловото е открито във всички растителни и животински тъкани, околна среда, храни и напитки, като по-високи нива се съдържат в преработените храни. Токсичността от олово е значително намалена след отстраняването му от боите и замяната на оловото в кутиите с алуминий. Обаче, сравняването на лъвовете с вълците само дава знанието, че и двамата трябва да се избягват.

Пластмасите, керамичните глазури и печатарското мастило все още съдържат олово, което при неправилна употреба може да попадне в храните от опаковките. Водните резервоари и цигареният дим имат най-голям принос за попадането на олово в организма.

Когато оловото навлезе в клетките на тялото се свързва с активните ензимни участъци, блокирайки тяхната функция. Оловото може също да повлияе на преноса на йони, функция на плазмената мембрана, клетъчното дишане и синтеза на големите молекули. Регистрирано е, че хората натрупват олово бавно и постепенно с възрастта (периода на полуразпад на оловото е около 20 години), което предполага, че отделянето му от тялото не е в състояние да поддържа баланса.

Около 10% от оловото в тялото се намира в кръвта, а останалите 90% се намират в скелета. Запасите в организма могат да бъдат мобилизирани в резултат на стрес, травми или бременност, като по този начин причиняват отравяне, дори когато приемът на олово е малък.

Признаците и симптомите на отравяне с олово в началото могат да бъдат неясни, например, отпадналост, загуба на апетит и бледност. По-късно се развиват колики и болки в стомаха. Повишеното му поглъщане води до анемия, периферна невропатия (нерви, засегнати в най-голяма степен), енцефалопатия (мозъчна дегенерация) и увреждане на бъбреците.

Експериментално предизвиканият дефицит на олово е бил свързан със забавен физически и умствен растеж, анемия, намалени запаси в кръвта/черния дроб/ и далака, повишен серумен холестерол/фосфолипиди/ и жлъчни киселини, намалени чернодробни концентрации на глюкоза/триглицериди/ и фосфолипиди, повишен холестерол в черния дроб и променени ензими на кръвта и черния дроб. Обаче, за нормален растеж и здраве са необходими съвсем малки количества олово. Балансът между токсичността и дефицита е ненадежден.

Съвременните виновници за прием на олово са по-различни, но един от тях, който си струва да се наблюдава, е диспенсерът за вода. Водните охладители може да имат високи нива на олово, тъй като обикновено имат резервоари, които съдържат това вещество и никой никога не се сеща да измие диспенсъра за вода.

Дори водата от чешмата, която стои неизползвана в тръбата през нощта, може да съдържа високи нива на олово при първото изпускане. Кранът за топла вода съдържа най-много олово и никога не трябва да се използва за приготвяне на храна.

Когато настъпи криза, често се препоръчва водата да се вари, за да се унищожат всички налични бактерии, но по този начин оловото става значително по-концентрирано.

Има начин да разберете дали водопроводните тръби са оловни. Почукайте по тръбите с метален предмет. Ако тръбите са оловни, ще се чуе „бръмчене“ вместо „звън“. Цветът и текстурата също са признак. Оловото е с мек тъмносив цвят, който може да се надраска с нокът.

Възможностите за отравяне с олово обаче не спират дотук. Свързването на медните тръбопроводи често се прави с олово. Нова спойка може да се отмива във водата до пет години. Едно утешение, макар и незначително, е в това, че ако водата, която тече през тези тръби, има високо съдържание на минерали, ще се получи натрупване, блокиращо изтичането на оловото във водата. Въпреки това, както и случая с алуминия, един проблем се решава със създаването на друг.

Симптоми за токсичност:
• намален апетит
• запек
• метален вкус
• гадене
• албумин и протеин в урината
• киселини в стомаха
• намалено тегло
• промени в слуха
• влошаване на баланса
• умствена вялост
• понижен коефициент на интелигентност
• разрушаване на нервните тъкани
• изтръпване/скованост/парализа на крайниците
• конвулсии
• кома
• затруднено преглъщане
• влошаване на зрението
• влошаване на дишането
• промени в гласа
• много фино потрепване на лицето
• леко треперене на ръцете и пръстите
• главоболие
• виене на свят
• умора
• болка в ставите
• неопределени болки
• болка във врата/рамото
• периодични спазми или скованост
• анемия
• малки спонтанни синини
• тревожност
• депресия
• емоционална възбуда
• безсъние
• сатурнизъм (поражения на централната нервна система).

Инхибитори на оловото: Витамини С, Е, N (липоева киселина), калций, желязо, селен, цинк.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Тест за пиролурия. Симптоми и състояния.

Минерали

Добавянето на химикали в храните

Употребата на химикали в селското стопанство или какво ядем ние?!

Лекарства и химикали

Материалът Олово (Pb). Ползи, симптоми за токсичност е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Никелът е метал, подобен по атомна структура на хрома, мангана, желязото и меда. Той се абсорбира слабо при поглъщане и не изглежда да има афинитет към някой конкретен орган в тялото. Открит е във всички тъкани в минимални количества. Въпреки това, могат да се натрупват токсични нива в надбъбречни жлези, щитовидна жлеза, кости и бъбреци.

Никелът активира ензимите в черния дроб, такива като аргиназа, трипсин и карбоксилаза, а също така участва в метаболизма на глюкозата. Този ултра микроелемент е необходим за хормоналния, липидния и мембранния метаболизъм, както и за базовата клетъчната цялост, за растежа на здравия плод. Значителни количества никел са открити в ДНК и РНК и той действа като стабилизатор на тези нуклеинови киселини.

Следи от минерала са открити в растенията и животните, както и в добавките с водорасли и люцерна. Никелът е отпаден продукт на много промишлени производства и това поставя проблема за токсичността на горивата, цигарения дим, суперфосфатните торове, автомобилните газове и хидрогенираните мазнини и масла.

Въздействието на индустрията върху човешкото тяло е признато като причина за рак на дихателните пътища и може да е резултат от антагонизма между никела и цинка. Никелът е токсичен при дози от 10 микрограма и е особено токсичен в съчетание с въглероден окис, тъй като се образува никелов карбонил. Анализ на косата ще определи нивото на никел в тялото.

Симптоми за недостиг:
• хормонален дисбаланс,
• влошаване функцията на жлезите / щитовидна жлеза / надбъбречна жлеза,
• влошаване регулацията на пролактина,
• влошаване на растежа и пигментацията,
• аномалии в кръвта,
• намален хематокрит,
• повишен холестерол в кръвта,
• умора,
• твърди коси,
• влошаване производството на РНК / ДНК и намалена цялост на клетъчната мембрана.

Недостигът може да засегне метаболизма на цинка и желязото и да произведе такива симптоми като:
• цироза на черния дроб,
• хронична бъбречна недостатъчност,
• прекомерно изпотяване,
• малабсорбция,
• стрес,
• желязодефицитна анемия
• нарушена чернодробна функция,
• забавяне на растежа,
• промени в цвета на кожата
• репродуктивни проблеми.

Симптоми за токсичност:
• възпаление на венците/езика,
• малки червени бучки по кожата,
• виене на свят,
• кашлица,
• задух,
• нискостепенна треска (температура около 37°),
• хронична астма,
• главоболие,
• гадене и повръщане,
• дихателни проблеми,
• смущения в ензимите на цикъла на Кребс (окислението на въглехидрати, липиди и белтъци),
• кожни обриви,
• болка в гърдите.

Не са известни помощници или инхибитори.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Зъбно – органна връзка

Минерали

Детоксикация (лечебна картинка)

Пробиотици – добрите бактерии за червата

Желязодефицитна анемия

Цинк (Zn). Ползи, симптоми и храни

Материалът Никел (Ni). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Силицият е най-разпространеният елемент на земята, но в природата не се среща в свободна форма. Той се среща или като силициев диоксид в пясък и кварц, или като силикат в такива материали като гранита. Съдържа се също в пепелта от растенията и в човешкия скелет. Името силиций идва от латинското “silex” или “silicis”, което означава кремък или много твърд.

В миналото химиците смятали силициевия диоксид за елементарно вещество. Към 1787 г. възниква подозрение, че веществото е оксид на неоткрит елемент. Тази теория била разширена от шведски химик през 1823 г., едва през 1972 г. силицият е обявен за важен и съществен елемент за нормалния растеж и развитие на скелета на лабораторните животни.

Дневна доза: 5 до 10 милиграма (mg)

Форми:
• силициев диоксид (silica, форма, използвана в хранителните добавки)
• силициев диоксид (silicon dioxide, съдържа се в кварца, аметиста, ахата, кремъка, пясъка и други)
• силикати (silicates, соли на силициев оксид: включва силициев диоксид, натриев алумосиликат, калциев и магнезиев силикат, натриево-калциев алиминосиликат, талк (може да съдържа азбест)). Силикатите понякога се използват като хранителни добавки. Няма известни минимални изисквания за хората. Не са известни токсични ефекти, тъй като се абсорбират много лошо от храната и практически напълно се изхвърлят от организма.
• силициева киселина (silicic acid)

Забележка: Отклоненията, свързани с възрастта, засягат съдържанието на силиций в кожата, артериите и тимусната жлеза, а съдържанието му в сърцето, бъбреците, мускулите и сухожилията остава стабилно. С напредването на възрастта хората се нуждаят от по-големи количества силиций.

Помощници: витамин С, бор, калций, магнезий, манган, калий.
Инхибитори: понастоящем не са известни
Лекарства, които го изчерпват: понастоящем не са известни

Силицият се съдържа в нерафинираните храни, особено в зърнени храни, зърнени продукти и кореноплодни зеленчуци. Хранителните продукти от животински произход са лоши източници на силиций.
Хранителни източници на силиций са: ориз, трици, кафяв ориз, нерафинирани зърнени храни, люцерна, овес, билката хвощ, зеленчуци с високо съдържание на фибри.

Смята се, че силицият участва в метаболизма на съединителната тъкан, образуването на колаген, калцификацията на костите и поддържането на целостта на еластичната тъкан. Много натуропати смятат, че силиция и калция са тясно свързани в метаболизма на организма, тъй като слабостта на костите и съединителната тъкан (колагена) са частично свързани с нивото на силиция.

Ползи:
• важен компонент на съединителната тъкан
• осигурява здравина на костите, зъбите, сухожилията, връзките, клетъчните стени и мембрани, ноктите и кожата
• необходими за усвояване на калция в ранните етапи на формиране на костите
• помага за намаляване на риска от атеросклероза, съхранявайки гъвкавосттта на артериите
• помага за стимулиране на имунната система
• подтиска абсорбцията на алуминия

Симптоми за дефицит на силиций:
• остеоартрит
• някои сърдечно-съдови нарушения
• забавен растеж
• лошо костно развитие
• бавно заздравяване
• стенокардия
• умора
• замъглени / мътни очи
• бледност на кожата
• влошаване на паметта
• анормален зъбен емайл
• деформиране на очната кухина
• намалено производство на колаген
• отпуснатост на кожата
• карбункули
• опадване на косата
• оребрени и врастнали нокти
• влошено ембрионално развитие
• намален имунитет

Дефицитът води до забавяне на растежа и непълно развитие на скелета. Съществуват също доказателства за обратна връзка между съдържанието на силиций в артериалната стена и степента на наличната атеросклероза, може също да се свърже с остеоартрита, хипертонията и процеса на стареене.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Калций (Ca). Ползи, симптоми и храни

Минерали

Усвояване на витамините и минералите в човешкото тяло

Витамините, минералите и тяхното взаимодействие в добавките!

Как да получите дневните си дози витамини и минерали от храната?

Как да получите дневните си дози витамини и минерали от храната?

Съдържание на витамини и минерали в някои от най-консумираните храни

Опадването на косата и минералния баланс: каква е връзката?

Материалът Силиций (Si). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Очевидно хората се нуждаят само от следи от този елемент, тъй като това е всичко, което е открито в телесните тъкани. Токсични натрупвания, обаче, могат да се образуват в надбъбречните жлези, костите, лимфните възли и хипофизата.

Сам по себе си литият не е особено токсичен. Въпреки това може да има проблеми при употребата му в психиатрично лечение поради тънката линия между терапевтичните и токсични дози.

Литият е алкален метал, който се съдържа в много малко количество (следи) във водата, почвата, както и плодове, зеленчуци и други растения, отглеждани в почви, обогатени с литий. Съдържа се главно в морската вода и нейните растения. Той е близък роднина на натрия и калия.

Симптоми за дефицит:
• депресия,
• влечение към алкохола,
• нерегулирано превръщане на есенциални мастни киселини в простагландини, нестабилни нива на
• серотониновия невротрансмитер,
• намалени ацетилхолинови рецептори,
• намалени нива на лимфоцитите,
• повишена активност на супресорните клетки.

Симптоми за токсичност:
• вродени дефекти,
• дисбаланс на течностите в организма,
• променено заместване на натрия в тъканите.

Източник: www.innvista.com

Към момента изследванията за влиянието на минерала литий върху човешкото здраве показват:

1. Литият е от съществено значение за правилното функциониране на редица ензими, хормони, витамини, растежни фактори, имунната и нервната системи.

2. Има невропротективни ефекти (защита на мозъчните клетки)

3. Литият инхибира апоптозата („клетъчно самоубийство“).

4. Повишава нивата на невротрофичните фактори BDNF, NGF и GDNF

5. Стимулира съдовата регенерация в мозъка и сърцето (VEGF)

6. Литият предизвиква автофагия (саморазрушаване на клетките)

7. Литият увеличава неврогенезата и подобрява когнитивните функции

8. Литият може да успокои и стабилизира настроението

9. Бори се с депресията

10. Литият потенциално може да се използва за лечение на болестта на Хънтингтън

11. Литият намалява инсулиновата резистентност

12. Литият има положителен ефект върху автоимунните заболявания и намалява възпалението.

13. Литият има положителен ефект върху костната тъкан

14. Може да бъде полезен за възстановяване на циркадния ни ритъм.

15. Ниските дози литий увеличават продължителността на живота.

16. Литият може да подобри симптомитиката при синдрома на Турет.

17. Подобрява митохондриалната функция.

18. Може да бъде полезен при забавена дискинезия

19. Литият може да помогне за справяне с обсесивно-компулсивното поведение.

20. Литият може да облекчи главоболието.

21. Литият може да бъде ефективен при лечението на анорексия.

22. Може да бъде ефективен при лечение на алкохолизъм.

23. Може да намали честотата на припадъците

24. Може да облекчи симптомите на болестта на Мениер

25. Литият повишава нивата на вазопресин, което стимулира ACTH и кортизола

26. Литият намалява нивата на инозитол в мозъка.

Референции:
www.ncbi.nlm.nih.gov
www.igsli.org
www.ncbi.nlm.nih.gov
www.ncbi.nlm.nih.gov
www.ncbi.nlm.nih.gov
www.ncbi.nlm.nih.gov
www.ncbi.nlm.nih.gov
www.ncbi.nlm.nih.gov
www.ncbi.nlm.nih.gov
wikipedia.org
wikipedia.org

Още по темата:

Изчистване на мозъка (лечебна картинка)

Лечение на мозъка (лечебна картинка)

Депресия

Материалът Литий (Li). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Концентрирани количества серин са открити при хората във всички клетъчни мембрани в специална форма, наречена фосфатидил серин, но мозъчните клетъчни мембрани са особено зависими от него.

Форми: Една от двете (другата е аспартат) аминокиселини, които са открити в D¬форма в тялото. Всички останали са в L-форма.

Обърнете внимание:

• Установени са високи нива на серин при пациенти с психотични разстройства, с повишено кръвно налягане и с церебрални алергии (алергични към вещества, насочени към уязвимата мозъчна тъкан, променящи мозъчната функция).

Използва се главно в козметиката като естествено овлажняващо средство.

Помощници: витамини B3, B6, B9 (фолиева киселина)

Инхибитори: няма известни към момента

Лекарства, които изчерпват аминокиселината: стероидите намаляват всички протеини в тялото.

Хранителни източници: месо, млечни продукти, пшеничен глутен, фъстъци, соеви продукти (много от тези храни е известно, че причиняват алергии). Най-високо съдържание на серин има в такива некачествени храни като колбаси, кремвирши, шунка и наденица.

Правилните източници, с нормално съдържание на серин, са такива растителни източници като конопено семе, семена от чиа и семена от салба.

Ползи от аминокиселината серин:

• участва в регулирането на клетъчните цикли, особено преждевременен край на живота на клетката (апоптоза)

• допринася за образуването на цистин от хомоцистеин

• важна съставка на мозъчните протеини, включително нервните покрития (миелинови обвивки)

• притежава свойства за производство на захар

• помага при производството на имуноглобулини и антитела

• метаболизира такива важни продукти като етаноламин, холин, фосфолипиди и саркозин (основен за формиране на невротрансмитери и стабилизиране на клетъчните мембрани)

• важен за метаболизма на пурини и пиримидини (част от РНК и ДНК)

• от съществено значение за правилния метаболизъм на мазнините и мастните киселини

• важен за растежа на мускулите

• жизненоважен за здравата имунна система

• важен за синтеза на креатина

• важен компонент на SAMe (С-аденозил-Л-метионин- SAMe е специален метаболитен процес, който е нужен в критични области на метаболизма, особено при детоксикация, генно регулиране и производство на хормони)

• може да участва в дейността на нервната система

• има естествени хидратиращи свойства за кожата

Симптоми за дефицит на аминокиселината серин :

• потисната имунна система (може да бъде причинена и от твърде високо ниво на серин)

• психологически проблеми, включително церебрални алергии

Източник: www.innvista.com

Още по темата:

Аминокиселини

Витамин B3 (ниацин)

Витамин B6

Витамин B9 (фолиева киселина)

Витамин С

Конопен протеин

6 телесни тъкани, които могат да бъдат регенерирани чрез храни

Конопът може да стане хранителен продукт

Коноп, люспи на семената (Shelled Hemp Seed)

Рецепти с коноп- лечебни

Алергии

Витамини и минерали

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти- лечебни

Материалът Серин – аминокиселина е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Дозировка: от 500 mg до 1000 mg на ден (ако е необходимо)
Не е основна аминокиселина, произвежда се в тялото от глутаминова киселина или орнитин.

Концентрирани количества пролин са открити в човека в колагена.

Обърнете внимание: Хората с чернодробно или бъбречно заболяване не трябва да приемат аминокиселината чрез добавки, без да са се консултирали със своя лекар.

Помощници: витамин С

Инхибитори: няма известни към момента

Лекарства, които изчерпват аминокиселината: стероиди

Хранителни източници на пролин: млечни продукти, яйца, пшеничен зародиш, месо, конопено семе, семе от чиа, семе от салба, соя, протеинови изолати.

Ползи от аминокиселината пролин:

• важен за образуването и възстановяването на кожата, костите и хрущялите

• помага за намаляване на загубата на колаген в процеса на стареене

• помага за намаляване на увисването на кожата и набръчкването, което се случва при излагане на UV и стареене

• полезен за поддържане и укрепване на ставите, сухожилията и мускулите

• помага за възстановяване на тъканите след нараняване

• може да е полезна за предотвратяване на някои бактериални инфекции

• може да играе роля в комуникацията между клетките

Симптоми за дефицит на аминокиселината пролин :

• бавно заздравяване или хронична болка от наранявания на хрущяли, кости, стави или тъкани

Източник: www.innvista.com

Още по темата:

Аминокиселини

Глутаминова киселина

Витамин С

Конопен протеин

Счупени кости

Kак действа Q10 на клетките при мускулна дистрофия?

Мускулна дистрофия

МУСКУЛЕН ТЕСТ

6 телесни тъкани, които могат да бъдат регенерирани чрез храни

Конопът може да стане хранителен продукт

Коноп, люспи на семената (Shelled Hemp Seed)

Рецепти с коноп- лечебни

Витамини и минерали

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти- лечебни

Материалът Пролин – аминокиселина е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Основна аминокиселина (предшественик на тирозина), не може да се произведе в организма, набавя се от храната.

Дозировка: дозата варира, но приемането на 500 до 750 mg, 2 – 3 пъти на ден, може да помогне при някои видове болки.
• Добавката с фенилаланин не се препоръчва за продължителна употреба и със сигурност не трябва да се приема без професионален надзор (вижте по-долу).

Концентрирани количества фенилаланин при хората са открити в мозъка и плазмата.

Форми:

• L- форма (LPA- формата е открита в тъканите на животните, особено в мозъка)
• D- форма (синтетична, огледален образ на L-формата)
• DL- форма (комбинация от D и L форми- открита е в растенията и бактериалната тъкан). В тялото може бавно да се преобразува във L- форма. Често се нарича DLPA и е най-често използваната форма за лечение на болка.

Обърнете внимание:

• Предшественик на тирозина в тялото, след това на допамин, на норепинефрин и епинефрин.

• Приет в големи дози или ако общата протеинова диета е ниска, фенилаланинът не само ще причини дисбаланс на аминокиселините, но и ще предизвика тирозинова токсичност.

• Фенилаланинът НЕ трябва да се използва от: бременни жени, страдащи от паник атаки и тревожност, високо кръвно налягане, диабет, съществуващ от по- рано меланом с пигментации или ФКУ (фенилкетонурия- вродена грешка в метаболизма на фенилаланина, което води до тежка умствена изостаналост на детето).

• Когато от раждането се спазва диета с ограничен прием на фенилаланин, умственото развитие е нормално. Предполага се, че леките случаи на ФКУ могат да бъдат основната причина за хиперактивност и други затруднения с обучението, растежа и развитието при децата.

• Опасният заместител на захарта, Аспартам (NutraSweet), е направен от фенилаланин и аспарагинова киселина.

• Аминокиселината е част от някои психоактивни лекарства и телесни химикали (например, ацетилхолин, меланотропин, вазопресин, холецистокинини, енкефалини, ендорфини).

Помощници: желязо, В3, В6, В9, мед, SAMe (S-Adenosyl methionine- помага за производството и регулирането на хормоните и поддържането на клетъчните мембрани.) и особено витамин С.

Лекарства, които изчерпват фенилаланина: кофеин, стероиди.

Хранителни източници: месо, млечни продукти, овес, пшеничен зародиш.

Ползи от аминокиселината фенилаланин:

• в състояние да премине кръвно-мозъчната бариера
• помага за производството на невротрансмитери
• използва се от мозъка за производството на норепинефрин. (DLPA е естественият предшественик за норепинефрин. Обикновено се предписва лекарството имипрамин за изпълнение на тази функция, но синтетичният му ефект намалява с времето.)
• допринася за паметта и обучението
• помага да се контролиране на затлъстяването
• използва се за лечение на психични проблеми, депресия и за потискане на апетита
• ускорява освобождаването на холицистокинин (CCK), за който се смята, че предизвиква усещане за „пълнота“
• помага за повдигане на настроението
• помага за намаляване на болката, свързана с мигрена, менструация и артрит (особено DL формата)
• функционира като градивен елемент за други протеини
• повишава умствената бдителност
• помага за контролиране на симптомите на Паркинсон
• помага за облекчаване на ПМС (пременструален синдром )и други видове хронични болки
• потиска ензимите, които разграждат ендорфините

Симптоми за дефицит на аминокиселината фенилаланин:

• недостиг възниква, ако ензимът, необходим за превръщането на фенилаланина в тирозин отсъства
• депресия (влошава се с употребата на кофеин)
• нервност или емоционална възбуда
• замъглена мисъл
• променливо поведение
• кръвясали очи
• катаракта
• повишено хранене
• намалени: бдителност, памет, сексуален интерес, кожен меланин, производство на инсулин и образуване на тирозин

Симптомите за токсичност включват:

• повишено кръвно налягане
• повишена емоционална възбуда, безсъние, главоболие и тирозинова токсичност

Източник: www.innvista.com

Още по темата:

Аминокиселини

Тирозин

Паркинсонова болест

Витамин B3 (ниацин)

Витамин B6

Витамин B9 (фолиева киселина)

Витамин С

Полезните минерали

Депресия

Безсъние

Протеини

Митовете за протеините

Храносмилателни ензими

Направете си тест

Витамини и минерали

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти- лечебни

Материалът Фенилаланин – основна аминокиселина е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Основна аминокиселина, служи като носител на фосфат във фосфопротеините. Не може да се произведе в организма, получава се от храната.

Концентрирани количества треонин при хората са открити в сърцето, централната нервна система и скелетния мускул.

Обърнете внимание:

Ензим, наречен серин (треонин дехидрат), е необходим за катаболизма (разпадане в организма) на треонина. Този ензим  с възрастта намалява и причинява при възрастните хора такива клинични симптоми, като депресия и имуносупресия (потискане на имунната система).

Хранителни източници: Треонинът, както и лизинът са в недостиг в повечето зърнени храни и се нуждаят от бобови растения за получаване на пълноценно протеиново хранене.

Ползи от аминокиселината треонин:

• подпомага поддържането на протеиновия баланс в организма

• важна за образуването на колаген и еластин

• подпомага черния дроб и липотропната функция, когато се комбинира с аспарагинова киселина

• използва се за лечение на лошо храносмилане и чревни нарушения

• помага за предотвратяване омазняването на черния дроб

• помага на хранителните вещества да се абсорбират по-добре

Симптоми за дефицит на аминокиселината треонин:

• емоционална възбуда

• влошено психично здраве

• намалено храносмилане

• чревни нарушения

• повишено омазняване на черния дроб

• влошено усвояване на хранителните вещества

• намалено усвояване на протеините

• силна раздразнителност, която се наблюдава във всички възрастови групи

Източник: www.innvista.com

Още по темата:

Аминокиселини

Захарта и затлъстяването на черния дроб!

Витамин С

Черен дроб и жлъчен мехур

Храносмилателна система

Симптоми за нарушено храносмилане

Депресия

Храносмилателни разстройства

Алкохолът пречи на нормалното храносмилане

Протеини

Митовете за протеините

Храносмилателни ензими

Направете си тест

Витамини и минерали

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти- лечебни

Материалът Треонин – основна аминокиселина е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Не е основна аминокиселина, произвежда се в тялото от фенилаланин

Обърнете внимание:

• Хората, които приемат МАО (Моноаминооксидазен инхибитор, антидепресант) лекарства, трябва строго да ограничат приема на храни, съдържащи тирозин. Никога не приемайте допълнително тирозин, тъй като това може да доведе до внезапно и опасно покачване на кръвното налягане.

• Известна като антидепресантната аминокиселина.

• Тирозиновите добавки трябва да се приемат преди лягане или с храна с високо съдържание на въглехидрати, за да се елиминира конкуренцията при абсорбцията с други аминокиселини.

Помощници: фолат, ниацин, витамин С, мед, SAMe (S-adenosylmethionine)

Лекарства, които изчерпват тирозина: стероиди

Хранителни източници: бадеми, авокадо, банани, млечни продукти, лима боб, тиквени семки, сусам.

Ползи от аминокиселината тирозин:

• необходими за синтеза на епинефрин, допамин, норепинефрин и адреналин

• важен за правилното функциониране на надбъбречните, щитовидната и хипофизната жлези

• от съществено значение за образуването на меланин (пигмент за косата и кожата)

• участва в първоначалното разграждане на фенилаланина в черния дроб

• действа като асансьор за настроението

• потиска апетита

• намалява излишната телесна мазнина

• полезен по време на отказ от наркотици

• помага за балансиране и регулиране на кръвното налягане

• полезен за лечение на някои случаи на Паркинсон

• метаболизира в такива вещества като естрогенни молекули и естествени обезболяващи (енкефалини и ендорфини)

• стимулира растежа

• помага за контрола на тревожността или депресията

• има мек антиоксидантен ефект

• важен за общия метаболизъм

Симптоми за дефицит на аминокиселината тирозин:

• създава дефицит на норефинефрин в конкретна точка на мозъка, което води до депресия и разстройства на настроението.
• хипотиреоидизъм
• Паркинсонови заболявания
• води до недостиг на желязо
• бледност
• понижена телесна температура и кръвно налягане
• синдром на неспокойните крака
• намалена естествена пигментация на кожата
• като цяло намален прием на протеини

Източник: www.innvista.com

Още по темата:

Аминокиселини

Паркинсонова болест

Витамин B3 (ниацин)

Витамин С

Недостигът на желязо води до тромбоза

Странични ефекти на диетата с ниско съдържание на въглехидрати (кето диета)

Приемате ли достатъчно въглехидрати?

Депресия

Откриха връзка между нивото на серотонина и аутизма

Протеини

Митовете за протеините

Храносмилателни ензими

Направете си тест

Витамини и минерали

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти- лечебни

Материалът Тирозин – аминокиселина е публикуван за пръв път на Наноком ООД.