Цинк (Zn). Ползи, симптоми и храни

Цинк (Zinc)

Дневна доза съгласно RDA: 15 мг, допустима доза до 40 мг.
Наименования: Zn и елемент 30. На търговските етикети се указва като цинков оксид или цинков сулфат.

История

Цинкът за първи път е признат като елемент в началото на 1500-те, но не е смятан за важен до 1869 г., когато е открито, че е необходим за растежа на плесените. През 1877 г. цинкът е бил изолиран от човешки черен дроб, а през 1934 г. учените определят, че това е съществен елемент за плъхове и мишки.

Едва през 1974 г. цинка е регистриран в RDA и определен като важен за човека минерал. Към днешна дата изследователите са открили повече от 200 цинкозависими ензими в човешкото тяло, което е много повече от всички останали минерално зависими ензими. В тялото на възрастен човек се използват около 260 мг. цинк.

Действие на цинка в тялото

Цинкът е основен минерал, който следи за ефективността и поддържането на въглехидратния и енергиен метаболизъм, протеиновия синтез и баланс, синтеза на нуклеинови киселини, киселинно-алкалния баланс, транспорта на въглеродния диоксид, както и за много други реакции, включително образуването на инсулин.

Поради своите мощни антиоксидантни свойства, цинкът понякога е наричан “пренебрегвания близнак на Витамин Е”, особено заради способността му да предпазва клетките от свободните радикали.

Цинкът е важен за метаболизма на витамин А и колагена, клетъчния имунитет, поддържането на вкуса, както и развитието на репродуктивните органи. Тясно е свързан с тестостерона и помага за увеличаване на потентността.

Цинкът също регулира мускулните контракции и увеличава мозъчната активност. Изследванията са доказали значението му в мозъчната функция и при лечението на шизофрения. Известно е, че за ускоряване на изцелението след операции и по време на активни язви се използва цинк, подобно на антибиотик изчиства акнето.

Усвояване на цинка в тялото

Цинкът е концентриран в черния дроб, бъбреците, костите, ретината, простатата и мускулите, но се свързва главно с албумина в плазмата. Абсорбцията му се влияе от няколко фактора, включително количество в диетата, присъствието на интерфериращи вещества като фитати, калций, фибри и хелатиращи агенти, а също и от постоянната му конкуренция за усвояване с медта и желязото.

Свободно достъпния цинков запас е малък и по този начин може да се развие недостиг, въпреки общото съдържание на цинк в тялото. Малките количества цинк се абсорбират по-добре, отколкото големите количества.

По време на стрес, може ежедневно да има загуби на цинк с урината до 8000 мкг. Освен това, простатата използва десет пъти повече цинк от всеки друг орган в тялото. Цинковият пиколинат прави естествено и по-евтино това, което някои лекарства като Proscar се опитват да правят с химикали, а именно, да блокират производството на дихидротестостерон в организма.

При толкова много налични начини за отнемане на цинка, не е чудно, че американските и канадските мъже са водещи в света по разстройства на простатата. Витамин В6, приет с цинк за уголемена простата, позволява по-добро усвояване на цинка, но от друга страна тези, които приемат големи количества В6, трябва да приемат и по-големи количества цинк. Въпреки че фолиевата киселина (В9) пречи на абсорбцията на цинк, тя не я блокира изцяло.

Цинкът е известно, че стимулира имунната система при обикновена настинка. Той е свързан и с други проблеми, които възникват в резултат на липсата му. Ниски нива на цинк са открити при хора с потисната имунна система, включително и СПИН, и тъй като е известно, че цинка е важен за функцията на инсулина, диабетиците също често имат ниски нива на цинк.

За галванизираните (подцинковани) съдове е известно, че при съхраняване на храна в тях може да се отдели цинк, което води до симптоми на токсичност. Продължителното поглъщане над 15 mg. цинк/ на ден развива токсичност със симптоми на медно- дефицитна анемия, намален брой на бели кръвни клетки (WBC), повишен LDL (“лош” холестерол) и намален HDL (“добър” холестерол), заедно с понижени нива на серумния феритин и хематокрит.

Превишените количества цинк също може да доведат до симптоми на недостиг. Дози от 100 мг. или повече дневно, всъщност може да навредят на имунната система, докато по-ниските дози ще я засилят. Такива количества не се препоръчват, тъй като могат да намалят нивата на медта, което може да доведе до анемия и нарушения на сърдечния ритъм плюс микроцитоза (малки RBC) и неутропения (малко неутрофили в кръвта WBC). Изследванията сочат също така, че мега дози са били свързани с образуването на плаки в мозъка на пациенти с болестта на Алцхаймер.

Недостигът на цинк в диетата е в резултат от премахването му по време на преработкатата на храните. Така например, две трети от цинка се губи по време на рафинирането на брашното. Фосфор-съдържащите добавки намаляват възможностите за усвояване.

Хелатните хранителните добавки, които улавят металните примеси в храните и защитават потребителите по този начин, улавят и цинка, той като е матал, и по този начин го правят безполезен за тялото. Храните, отглеждани в бедни на хранителни вещества почви също допринасят за недостига на цинк.

Алтернатива: с помощта на сусамов тахан (от смлени сусамови семена), вместо с масло, върху препечената филийка от пълнозърнест хляб, ще получите достатъчно цинк, калций и есенциални мастни киселини.

Използвани форми на цинка

Цинковият сулфат най- често използваната форма в научните изследвания, той се предлага с рецепта и в добавки без рецепта. Фармацевтичните компании са склонни да избират именно тази форма.

Цинковият глюконат е форма, която е предпочитана пред цинковия сулфат от компаниите, продаващи добавки директно на потребителя. В научните изследвания се избягва формата- цинков глюконат, защото е по-концентрирана от цинковия сулфат, въпреки че, цинковия глюконат, използван в таблетките, е показал, че ускорява възстановяването при обикновената настинка.

Цинковият ацетат е все още в етап на изследвания, но показва по-слабо стомашно-чревно разстройство, отколкото цинковия сулфат.

Хелатният цинк– в медицинските списания практически няма информация за безопасността на хелатния цинк. Въпреки че в няколко изследвания са заменили глюконат или ацетат формите с цинков сулфат, но не и с хелатен цинк. Както при всички хелатни минерали, цинковата форма е значително по- скъпа от цинковите форми от други източници.

Цинковият пиритион е известен също като цинков пиридин или ZPT и не е за перорално приложение. Тази форма е противопърхотен агент и присъства в шампоаните и балсамите. В някои редки случаи се споменава, че ZPT прави кожата суха и раздразнена.

Симптоми за недостиг на цинк:
• забавяне на растежа, което води до нисък ръст и хипогонадизъм (намалена функция на гонадите, половите жлези)
• забавено сексуално развитие, влошаване и дисфункция на тестисите, стерилитет, намалена функция на половите жлези
• влошаване на тимусната жлеза
• намалена чувствителност за вкус/ обоняние
• влошаване на протеиновото образуване
• намален апетит
• влошаване усвояването на хранителни вещества, малабсорбция
• влошаване на черния дроб
• вътрешно възпаление
• анемия
• намаляване развитието на костите/ мускулите/ нервна система/ коса, изтъняване на косъма, акне, кожни лезии, бели петна върху ноктите, деформирани нокти
• намаляване на имунитета
• намалено слюноотделяне
• лош дъх
• загуба на апетит
• трудно зарастване на рани
• нощна слепота
• фотофобия
• промени в поведението

Симптоми за токсичност:
• гадене
• коремни болки
• умора
• виене на свят
• дехидратация
• намалени нива на мед и желязо
• намалена мускулна координация

Инхибитори на цинка:
• кортикостероиди
• противозачатъчни хапчета
• намален прием на фосфор
• антибиотици (особено тетрациклин и роднините му хлортетрациклин и окситетрациклин),
противоракови лекарства

Такива свързващи металите лекарства като пенициламин, които се използват за лечение на медни натрупвания в тялото и болестта на Уилсън, се свързват и с други метали, разбира се и с цинка.

Помощници на цинка: витамини A, C, E, калций, мед, манган, фосфор, селен, цистеин.

Хранителни източници на цинк: сусам, елда, грах, телешко и пилешко месо, яйца, ядки, морски продукти, зърнени храни, кисело мляко и др.

Източник: www.innvista.com