Цинк- основен минерал

Дневна доза съгласно RDA: 15 мг, допустима доза до 40 мг.
Наименования: Zn и елемент 30. На търговските етикети се указва като цинков оксид или цинков сулфат.

История

Цинкът за първи път е признат като елемент в началото на 1500-те, но не е смятан за важен до 1869 г., когато е открито, че е необходим за растежа на плесените. През 1877 г. цинкът е бил изолиран от човешки черен дроб, а през 1934 г. учените определят, че това е съществен елемент за плъхове и мишки. Едва през 1974 г. цинка е регистриран в RDA и определен като важен за човека минерал. Към днешна дата изследователите са открили повече от 200 цинкозависими ензими в човешкото тяло, което е много повече от всички останали минерално зависими ензими. В тялото на възрастен човек се използват около 260 мг. цинк.

Действие на цинка в тялото

Цинкът е основен минерал, който следи за ефективността и поддържането на въглехидратния и енергиен метаболизъм, протеиновия синтез и баланс, синтеза на нуклеинови киселини, киселинно-алкалния баланс, транспорта на въглеродния диоксид, както и за много други реакции, включително образуването на инсулин. Поради своите мощни антиоксидантни свойства, цинкът понякога е наричан “пренебрегвания близнак на Витамин Е”, особено заради способността му да предпазва клетките от свободните радикали.

Цинкът е важен за метаболизма на витамин А и колагена, клетъчния имунитет, поддържането на вкуса, както и развитието на репродуктивните органи. Тясно е свързан с тестостерона и помага за увеличаване на потентността.

Цинкът също регулира мускулните контракции и увеличава мозъчната активност. Изследванията са доказали значението му в мозъчната функция и при лечението на шизофрения. Известно е, че за ускоряване на изцелението след операции и по време на активни язви се използва цинк, подобно на антибиотик изчиства акнето.

Усвояване на цинка в тялото

Цинкът е концентриран в черния дроб, бъбреците, костите, ретината, простатата и мускулите, но се свързва главно с албумина в плазмата. Абсорбцията му се влияе от няколко фактора, включително количество в диетата, присъствието на интерфериращи вещества като фитати, калций, фибри и хелатиращи агенти, а също и от постоянната му конкуренция за усвояване с медта и желязото. Свободно достъпния цинков запас е малък и по този начин може да се развие недостиг, въпреки общото съдържание на цинк в тялото. Малките количества цинк се абсорбират по-добре, отколкото големите количества.

По време на стрес, може ежедневно да има загуби на цинк с урината до 8000 мкг. Освен това, простатата използва десет пъти повече цинк от всеки друг орган в тялото. Цинковият пиколинат прави естествено и по-евтино това, което някои лекарства като Proscar се опитват да правят с химикали, а именно, да блокират производството на дихидротестостерон в организма. При толкова много налични начини за отнемане на цинка, не е чудно, че американските и канадските мъже са водещи в света по разстройства на простатата. Витамин В6, приет с цинк за уголемена простата, позволява по-добро усвояване на цинка, но от друга страна тези, които приемат големи количества В6, трябва да приемат и по-големи количества цинк. Въпреки че фолиевата киселина (В9) пречи на абсорбцията на цинк, тя не я блокира изцяло.

Цинкът е известно, че стимулира имунната система при обикновена настинка. Той е свързан и с други проблеми, които възникват в резултат на липсата му. Ниски нива на цинк са открити при хора с потисната имунна система, включително и СПИН, и тъй като е известно, че цинка е важен за функцията на инсулина, диабетиците също често имат ниски нива на цинк.

За галванизираните (подцинковани) съдове е известно, че при съхраняване на храна в тях може да се отдели цинк, което води до симптоми на токсичност. Продължителното поглъщане над 15 mg. цинк/ на ден развива токсичност със симптоми на медно- дефицитна анемия, намален брой на бели кръвни клетки (WBC), повишен LDL (“лош” холестерол) и намален HDL (“добър” холестерол), заедно с понижени нива на серумния феритин и хематокрит.

Превишените количества цинк също може да доведат до симптоми на недостиг. Дози от 100 мг. или повече дневно, всъщност може да навредят на имунната система, докато по-ниските дози ще я засилят. Такива количества не се препоръчват, тъй като могат да намалят нивата на медта, което може да доведе до анемия и нарушения на сърдечния ритъм плюс микроцитоза (малки RBC) и неутропения (малко неутрофили в кръвта WBC). Изследванията сочат също така, че мега дози са били свързани с образуването на плаки в мозъка на пациенти с болестта на Алцхаймер.

Недостигът на цинк в диетата е в резултат от премахването му по време на преработкатата на храните. Така например, две трети от цинка се губи по време на рафинирането на брашното. Фосфор-съдържащите добавки намаляват възможностите за усвояване. Хелатните хранителните добавки, които улавят металните примеси в храните и защитават потребителите по този начин, улавят и цинка, той като е матал, и по този начин го правят безполезен за тялото. Храните, отглеждани в бедни на хранителни вещества почви също допринасят за недостига на цинк.

Алтернатива: с помощта на сусамов тахан (от смлени сусамови семена), вместо с масло, върху препечената филийка от пълнозърнест хляб, ще получите достатъчно цинк, калций и есенциални мастни киселини.

Използвани форми на цинка

Цинковият сулфат най-често използваната форма в научните изследвания, той се предлага с рецепта и в добавки без рецепта. Фармацевтичните компании са склонни да избират именно тази форма.

Цинковият глюконат е форма, която е предпочитана пред цинковия сулфат от компаниите, продаващи добавки директно на потребителя. В научните изследвания се избягва формата- цинков глюконат, защото е по-концентрирана от цинковия сулфат, въпреки че, цинковия глюконат, използван в таблетките, е показал, че ускорява възстановяването при обикновената настинка.

Цинковият ацетат е все още в етап на изследвания, но показва по-слабо стомашно-чревно разстройство, отколкото цинковия сулфат.

Хелатният цинк – в медицинските списания практически няма информация за безопасността на хелатния цинк. Въпреки че в няколко изследвания са заменили глюконат или ацетат формите с цинков сулфат, но не и с хелатен цинк. Както при всички хелатни минерали, цинковата форма е значително по- скъпа от цинковите форми от други източници.

Цинковият пиритион е известен също като цинков пиридин или ZPT и не е за перорално приложение. Тази форма е противопърхотен агент и присъства в шампоаните и балсамите. В някои редки случаи се споменава, че ZPT прави кожата суха и раздразнена.

Симптоми за недостиг на цинк:

забавяне на растежа, което води до нисък ръст и хипогонадизъм (намалена функция на гонадите, половите жлези),
забавено сексуално развитие, влошаване и дисфункция на тестисите, стерилитет, намалена функция на половите жлези,
влошаване на тимусната жлеза,
намалена чувствителност за вкус / обоняние,
влошаване на протеиновото образуване,
намален апетит,
влошаване усвояването на хранителни вещества, малабсорбция
влошаване на черния дроб,
вътрешно възпаление,
анемия,
намаляване развитието на костите / мускулите / нервна система / коса,
изтъняване на косъма, акне, кожни лезии, бели петна върху ноктите, деформирани нокти,
намаляване на имунитета,
намалено слюноотделяне,
лош дъх,
загуба на апетит,
трудно зарастване на рани,
нощна слепота,
фотофобия,
промени в поведението.

Симптоми за токсичност:

гадене,
коремни болки,
умора,
виене на свят,
дехидратация,
намалени нива на мед и желязо,
намалена мускулна координация.

Инхибитори на цинка:

кортикостероиди,
противозачатъчни хапчета,
намален прием на фосфор,
антибиотици (особено тетрациклин и роднините му хлортетрациклин и окситетрациклин),
противоракови лекарства.

Такива свързващи металите лекарства като пенициламин, които се използват за лечение на медни натрупвания в тялото и болестта на Уилсън, се свързват и с други метали, разбира се и с цинка.

Помощници на цинка: витамини A, C, E, калций, мед, манган, фосфор, селен, цистеин.

Хранителни източници на цинк: сусам, елда, грах, телешко и пилешко месо, яйца, ядки, морски продукти, зърнени храни, кисело мляко и др.

Източник: www.innvista.com

Още по темата:

Водата

Калий (К)- основен минерал

Калций (Ca)- основен минерал

Минерали

Книги за самолечение на Walter Last

Тест за недостиг на витамини и минерали

Натрий (Na)- основен минерал

Фосфор (Phosphorus)

Сяра (Sulfur)

Аминокиселини

Анемия

Последни публикации:

Продукти

Свързани публикации:

lysine
Нутриенти

Цинк- основен минерал

Дневна доза съгласно RDA: 15 мг, допустима доза до 40 мг. Наименования: Zn и елемент 30. На търговските етикети се указва като цинков оксид или

Прочетете още

Ние използваме бисквитки, за да гарантираме, че ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че приемате политиката за поверителност