Още резултати

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors
Search in posts
Search in pages

Електролити. Ползи, симптоми и функция

Електролити – химични вещества, които при разтваряне в течности се разделят на електрически заредени частици (йони), способни да провеждат електрически токове, жизненоважни за функцията на нервите и мускулите.

Въпреки че много минерали могат да бъдат електролити, обикновено такива се наричат ​​само четири: натрий, калий, бикарбонат и хлорид. Други минерали, които също можем да наречем електролити са: калций, магнезий и фосфат.

Обърнете внимание:
Електролитите се разделят на положителни и отрицателни йони:
• положително заредени (катиони – калий, калций, магнезий, натрий, водород)
• отрицателно заредени (аниони – хлорид, бикарбонат, сулфат, фосфат)

Натрият е основният електролит в извънклетъчната течност, а калия е в много по-ниски концентрации. Съдържанието на натрий в извънклетъчната течност може да бъде 15 пъти повече от калия. При вътреклетъчната течност е обратно, в нея калият е повече от натрия. Тук концентрацията на калий може да бъде 30 пъти повече от натрия.

Стабилността на електролитния баланс зависи от няколко фактора. Единият от тях е достатъчния прием на вода. Електролитите участват в метаболитните дейности и са жизненоважни за функционирането на всички клетки, следователно, когато тялото се обезводни, електролитите нямат достатъчно течност за подвижност, за да функционират.

Други фактори са: адекватен прием на храни, съдържащи електролити, и хомеостатични условия в тялото, които могат да регулират усвояването, разпределението и отделянето на вода и нейните разтворени частици. Дисбаланс може да възникне, когато серумните нива станат или твърде високи, или твърде ниски, обикновено в резултат на бъбречна недостатъчност, продължително повръщане или диария.

Инхибитори: силно повръщане, диария, загуба на урина и изпотяване.
Лекарства, които изчерпват електролитите: понижаващите холестерола, диуретици, лаксативи.
Хранителни източници: почти всички храни.
Дозировка: няма определена от RDA

Ползи:
• балансират и регулират течностите между различните области и тъкани
• важни за нервната проводимост
• поддържат свиването на гладката мускулатура
• киселинно-алкален баланс
• помагат на някои ензими и хормони да функционират

Симптоми за дефицит:
• слаб апетит
• гадене
• мускулни крампи
• обърканост
• апатия
• запек
• неравномерен сърдечен ритъм (аритмия)

Основни електролити и тяхната функция

Натрият е от съществено значение за електрическата активност на невроните и мускулните клетки. Дисбалансът може да причини хипонатриемия или хипернатриемия.

Хипонатриемията възниква, когато нивата на натрий в кръвта станат твърде ниски и обикновено се причинява от прекомерно изпотяване, диария или повръщане. Симптомите са замаяност, обърканост, слабост, ниско кръвно налягане и шок.

Хипернатриемия възниква, когато нивата на натрий в кръвта станат твърде високи в резултат на прекомерна загуба на вода или поглъщане на натрий. Симптомите са силна жажда и възбуда.

Калият е от съществено значение за електрическата активност на невроните и мускулните клетки. Дисбалансът може да доведе до хипокалиемия или хиперкалиемия.

Хипокалиемията възниква, когато нивата на калий в кръвта станат твърде ниски в резултат на повръщане, диария или бъбречно заболяване. Симптомите са умора, объркване и възможен сърдечен арест.

Хиперкалиемия възниква, когато нивата на калий в кръвта станат твърде високи и обикновено са следствие от болестта на Адисон със симптоми на слабост, аномални усещания, сърдечни аритмии и възможен сърдечен арест.

Най-много калций (98%) се съдържа в костите и зъбите, а останалите 2% са в тъканите и течностите. Той поддържа нормалната възбудимост на невроните и мускулните клетки и е от съществено значение за съсирването на кръвта. Дисбалансът причинява хипокалциемия или хиперкалциемия.

Хипокалциемията възниква, когато нивата на калций в кръвта станат твърде ниски, обикновено в резултат на намалена функция на паращитовидната жлеза или намален прием на калций. Симптомите включват мускулни спазми, водещи до тетания (непрекъснат спазъм).

Хиперкалциемия възниква, когато паращитовидната жлеза стане свръх функционираща. Симптомите включват мускулна слабост, крехкост на костите и евентуално камъни в бъбреците.

Магнезият е концентриран предимно в костите. Той функционира главно във вътреклетъчната течност, а не в извънклетъчната. Той е от съществено значение за производството на АТФ (аденозинтрифосфат, съдържа богати на енергия връзки) и активността на невроните и мускулните клетки.

Хлоридът е най-разпространеният анион в извънклетъчната течност. Той лесно прониква и излиза от клетките, помагайки за регулиране на осмотичното налягане. Също така е част от стомашната солна киселина.

Бикарбонатът е част от буферната система.

Фосфатът е най-разпространен (85%) в костите и зъбите. Той функционира предимно като вътреклетъчен анион и е част от нуклеиновите киселини ДНК и РНК, както и фосфолипидите и фосфатната буферна система. Сулфатът може да е част от някои аминокиселини или минерали.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Минерали

Киселинно – алкален баланс

Киселинно – алкален баланс (лечебна картинка)

Свързани публикации