„Трагедията на науката е в това, че един малък гнусен факт може да погуби прекрасна научна теория.“ Томас Хексли Природата неохотно открива своите тайни. И колкото те са по-важни, толкова по-сложен и криволичещ е пътя на познанието. Съставянето на мозайката „картина на света“, както смятат повечето, зависи от нивото на развитие на техниката и технологиите, икономиката и общото ниво на натрупаните знания. Да, те са прави, но… отчасти.

Както показва историческият опит, новите знания- това е случайност, талант, нестандартност и… огромна воля на учения. Много често способността да устоиш, да не кривнеш от набелязания път и гордата самота на „бялата врана“ дарява човечеството с научно откритие.

През 1979 г., след десетки години тормоз и дребни „пречки“ от страна на „доброжелатели“, бил принуден да напусне Харвардския Университет научния сътрудник, професор по патология в медицинския факултет д-р Килмър Мак-Кил. На бившите му съратници това се оказало малко! И благодарение на техните „старания“ през следващите две години учения-биохимик не можел да си намери работа.

В края на краищата, на него му провървяло и се устроил в лабораторията на Болницата за ветерани на малкия град Провидънс (има някакво съвпадение- в превод- съдба, провидение) в щата Род-Айлънд. И… Нека да догледаме представлението. Сцената е готова. Вдигат се завесите. Пиесата е народна. Актът- последен.

Старостта започва… в детството.

Действието се развива през 1962 г. в болницата на печално известния на всички Белфаст (Северна Ирландия), където д-р Нина Карсон заедно с колеги се занимава с изучаване биохимичните нарушения при остри форми на умствена непълноценност при децата. Това била зората на молекулярната медицина, когато само започвали да подлагат сериозна биохимична база под различните човешки болести. В полето на нейното зрение попадат две сестрички на 4 и 6 г.

След дълги изследвания се оказва, че единственото отклонение е необичайно високото ниво на хомоцистеинова киселина (продукт на обмена, много важна, незаменима метионинова аминокиселина) в урината. Не се плашете от такива „сложно заплетени“ наименования- важността на това съединение е такова, че в близко бъдеще ние не само названието, но и количеството на това съединение във всичките си течности до петия знак след запетаята ще знаем наизуст!

И така, това се сторило странно, доколкото норма за това съединение в урината няма. Целенасоченото изследване позволило да се намери подобно изменение и при други деца с подобна патология на мозъка. Този факт така би си и останал като поредната научна „измишльотина“, ако не бе… След три години умряла по-голямата от сестрите. При аутопсията съвършено неочаквано била открита изразена(!) атеросклероза. И това в такава възраст?! Усещането било такова, все едно на деветгодишно момиче са сложили съдове на сбръчкана старица! Картината се повтаряла и при другите деца, които имали хомоцистеинурия.

През 1969 г. научният сътрудник на Харвардския Университет д-р Килмър Мак-Кил наблюдавал момче, имащо гореописаната патология. Момчето неочаквано умряло. Аутопсията показала изразена атеросклероза, а причината за смъртта е инсулт! Скоро ученият се сблъсква с още един случай на смърт на бебе от остра атеросклероза. Пациентът бил всичко на всичко на… два месеца! И пак в урината пагубното ниво на хомоцистеина било необичайно високо!

В статия посветена на този случай Мак-Кил издига хипотезата за участие на хомоцистеина в развитието на атеросклерозата на съдовете. В следващите десет години той провел огромна експериментална работа, резултатите от която разтърсили основите на холестериновата теория за атеросклерозата. Това било бомба под спокойна, наложила се научна концепция.

А също и- почести, звания, научен авторитет, многомилиардни (по някои оценки до 50 милиарда годишно) печалби на компании, „дебелеещи“ от безхолестеринови продукти, диети, фармакологични и БАД (биологично активни добавки) препарати. И всичко това се предлага да отиде на „………“, заради някакъв си „очилатко“? Той говори, че това е от недостиг на витамин В9? … По-нататък знаете.

Руският въпрос

Но, „очилаткото“ продължавал да работи упорито. Правил експерименти, писал статии, изучавал архивите. Оказало се, че за холестериновата теория на атеросклерозата светът е задължен на руския учен Н. Аничков, който в експерименти (1913 г.) хранил зайци с богата на холестерин диета (количеството му било равно на примерно 50 яйца дневно за човек), което довело до отлагане на последния по стените на съдовете.

Следващото поколение учени само развивали тази теория, а плахите гласове на противниците просто потъвали в общия хор. На Мак-Кили му провървяло. Провървяло му, защото „стартовите“ работи успял да доведе до край и да ги публикува. А още и защото чисто холестериновата теория по това време все по-често се оказвала в задънена улица. Обаче, били нужни още повече от двадесет дълги години, за да може предложението на „изпадналия“ биохимик- самотник да даде тласък на ново направление в медицината.

А ти говориш- витамини…

Бъдейки биохимик той знаел, че витамините от група „В“ се явяват основни в метаболизма на метиониновата аминокиселина, благодарение на тях хомоцистеинът не се натрупва в организма на човека, а бързо се превръща в „безобидното“ съединение цистатионин. Съпоставяйки фактите, той решил да провери влиянието на аминокиселинния „полуфабрикат“ при синтеза на клетките от съединителната тъкан. Провеждайки стотици експерименти по отглеждането на специалните клетки в епруветка той доказал, че клетките, обработени с хомоцистеин, произвеждат рехава влакнеста тъкан за разлика от контролните, синтезиращи плътна фиброзна субстанция.

Следователно, предположил ученият, повишеното ниво на хомоцистеина в кръвта, провокиран от нарушение обмена на метиониновата аминокиселина, може да доведе до повреждане структурата на влакнестите тъкани на стените на съдовете с последващо отлагане в тези места на холестерина. Упорството на Мак-Кили било възнаградено. Помощта дошла неочаквано от Харвард през 1992 г. Групата на професор М. Стампфер провела анализ на 15000 истории на болестта и предоставила неопровержими доказателства за влиянието на хомоцистеина за възникване на атеросклерозата на съдовете и че водеща роля в профилактиката на този процес имат витамините от групата „В“ (В9, В12 и В6).

Колкото повече в последствие се натрупвала информация, толкова повече се откроявал в това трио витамина В9 (фолиева киселина). По някои съобщения той бил способен да снижава нивото на хомоцистеиновата киселина в кръвта на болните, дори при отсъствие на витамини от групата „В“ в организма! За витамина се заговорило, той станал най-популярния персонаж в научните статии.

Преоценката на неговото значение за здравето на човека била извършена дотолкова, че през 1998 г. с решение на американското правителство била въведена задължителна витаминизация на брашното с фолиева киселина. Така била сложена точка на главозамайващата история на най-неуловимия и най-загадъчния витамин.

„Историята на фолиевата киселина- е най-обърканата глава в историята на комплекса от „В“ витамини “ А. Ф. Вагнер (1964 г.)

С идването на пролетта всичко радва очите. Първите листа, първите пеперуди. Когато пеперудите станат достатъчно много- значи лятото си е отишло. Бащите правят на децата мрежи за ловене на пеперуди и те весело се носят след разноцветните „летящи цветя“. Запознанството със света поражда в главата на всеки въпрос- защо са различни и кой така ги е украсил? Изглежда, наблюдавайки своите деца, същия въпрос е възникнал в главата на химика Ф. Дж. Хопкинс (между другото бъдещ Нобелов лауреат).

Било е 1891 г. Лято. Ваканция. Не оставяйки на страна тази мисъл (мисълта- непредсказуема субстанция и в някои глави мимолетна), ученият се върнал в лабораторията си и я записал в дневника си, като веднага след това започнал да изследва крилата на трофеите на своите деца… След 50 години, убивайки 1 милион (!) лимонници и зелеви пеперуди, химиците не само отговорили на „детския“ въпрос, но и помогнали на биохимиците да определят строежа на витамина, получавайки най-накрая окончателното име по международната класификация- В9. И как да знаем, ако не бяха малките пеперудки, каква ли щеше да бъде съдбата на този последен от откритите витамини от група „В“?  

Многоликият ням

През 1926 г. В. Ефремов забелязал при бременните жени особено заболяване- макроцитарна анемия. Било време на интензивни търсения и открития във витаминологията. Отдавало се голямо значение на хранителните фактори. В този случай също опитали да добавят в храната на болните животински черен дроб и получили оздравяващ ефект. Ефремов абсолютно точно предположил за наличието на „фактор против малокръвието“ в препаратите от черен дроб.

Така на практика се родило и първото име на витамина. През 1931 г. англичанинът Уилс, работейки в Индия, забелязал, че хората, заболели от тропическа макроцитарна анемия, която като две капки вода приличала на болестта описана от Ефремов (огромни еритроцити в кръвта при общо понижено количество) се излекували с екстракт от черен дроб. Появява се второ наименование- „антианемичен фактор“. Пак там в Индия, група учени се сблъскали със заболяване на кръвта при лабораторните маймуни.

Не предполагайки за съществуващите изследвания на Уилс, а още повече за някакъв си руснак, а може би просто игнорирайки ги (в науката това се случва, има си приоритети!) те също изпробвали екстракт от черен дроб- било успешно. От тук е и третото наименование- „витамин М“ (monkey- маймуна, англ.). През 1938 г. друга група биохимици установила, че за растежа на пиленцата е необходим някакъв си хранителен фактор, съдържащ се в дрождите и люцерната. Въпреки, че те не успели да отделят самия фактор се постарали да „заплюят територията“, предлагайки собствено име. Така се родило още едно име- витамин „Вс“ (chicken- пиленце, англ.).

Скоро установили, че подобен фактор се съдържа в листата на спанака и магданоза- естествено появило се поредното име- фолиева киселина (folium- лист, лат.). Химичната природа на всички тези фактори и витамини оставала загадка, което водело до объркване и значително затруднявало анализа на резултатите, получени при различни животни. Чак през 1946 г. химикът Ангер, използвайки резултатите от изследване на веществата, оцветяващи крилата на пеперудите, успешно разшифровал химичната структура на витамина.

За да отделят първите 23 мг. витамин бил необходим 1 тон черен дроб. Оказало се, че всички изследователи на упоменатите по-горе фактори, говорили и изучавали едно и също вещество. И въпреки, че в литературата то още дълго фигурирало под различни имена, до наши дни доживели три- витамин В9, Вс и фолиева киселина- всъщност последното станало негово основно наименование.

Звездата на витаминологията

Научните изследвания дълго време не излизали от пределите на изучаването на витамина при профилактиката на анемиите. Докато най-накрая през 1969 г. не се появила „революционната“ работа на К. Мак-Кили. Интересът към неговата персона позволил да се открият досега неизвестни страни от неговото действие в организма. Сега той е най-„популярния“ витамин в научната литература. Звезда! Сивият аутсайдер принудил да се погледне по новому на целия клас биологични вещества под името „витамини“.

Оказало се, че той е незаменим доставчик на „тухлички“ за строителството на ДНК. Какво означава това за организма? От гибел при неговото отсъствие- до оздравяване. Така, както това се случва, когато приемаме сулфаниламиди- това лекарство блокира синтеза на фолиевата киселина от нападналите ни микроби, което от своя страна прекратява раждането на нови бактерии, а без доминиране микробната „банда мутри“ не може да воюва- защитните сили на организма вземат връх и… победа! На същия принцип учените търсят и противоракови препарати, използвайки антивитамини В9.

Наблюдават се впечатляващи успехи, работата продължава. Но… Другата страна на медала това все пак е въпросът- защо са ни на нас витамините? Въпросът е добър. Надявам се, че ще се получи и отговор. Струва си да напомня, че ДНК има в ядрата на клетките. Във всяка от 70-те трилиона наши мили и любими. С изключение на червените кръвни телца- еритроцитите. За да изпълняват по-добре своята функция да пренасят кислорода по съдовете на нашите тъкани, тези мъжествени клетки специално губят ядрото си, обричайки себе си на „бездетност“.

Ето защо при недостиг на витамин В9 в храната нарушаването на нормалното деление на клетките е гарантирано. При тежките случаи- това е малокръвие (анемия) и значително намалено количество на белите (защитни) кръвни телца. А това е отслабване на имунитета, активизация на инфекциите, влошаване на заздравяващите и възстановителни процеси. Слабата защитна система може „да не види“ появата на раковите клетки.

В началото на 90-те години на миналия век след продължителни експерименти и наблюдения учените стигнали до извода, че недостигът на фолиева киселина е причина за много пороци при развитието на плода. Освен това, при бременните се повишава опасността от усложнения- спонтанни аборти, раждане на недоносено дете, след родилна депресия. Рискът от това е много голям, тъй като недостигът на витамин В9 изпитват 80-95 % от бременните.

Силните хора- това са…

Американецът Б. Т. Зу проанализирал огромния материал от последните научни изследвания върху фолиевата киселина и стигнал до извода, че основен патогенен фактор при нейния недостиг се явява повишеното ниво на хомоцистеиновата киселина в резултат от нарушения метаболизъм на метиониновата аминокиселина. След това следват проблемите предизвикани от нарушения разпад на катехоламините- хормоните на стреса, което „задържа“, удължава тяхното патогенно действие върху органи и тъкани.

Същото се случва и с женските полови хормони- недостигът на В9 затруднява тяхното превръщане в негативна форма, която лесно се отделя от организма. А тяхното повишено ниво влияе неблагоприятно на здравето на жените- това са мастопатии, фибромиоми, аплазии и дори рак. Съвместно с витамин В6, фолиевата киселина участва при синтеза на нейромедиаторите и следователно определя много от функциите на мозъка. От сънливост- до тежки умствени нарушения.

Например, при възрастните хора нейния недостиг води до старческо слабоумие, където допълнителния прием на витамина значително подобрява умствената дейност. Може естествено да махнем с ръка на витамините. Но, това можем да правим само в този случай, когато не сме в приятелски отношения с главата. В научната литература е пълно със съобщения за значителен дефицит на В9 при епилепсии, мании и шизофрении.

Даже приема на антидепресанти на фона на недостиг на фолиева киселина в храната, дава само незначителен лечебен ефект. Докато приема на витамина В9 при депресии (50 мг. дневно), по мнението на американския психиатър М. Фава, действа толкова ефективно, както и много други популярни лекарствени препарати.

Витаминът на Цезар

При подготовката на статията се натъкнах на изказване на един американски нейрофизиолог: „Фолиевата киселина и тиаминът- това са витамините на радостта“. Наистина. Вълшебницата природа по една известна само на нея причина е сложила В9 в ключови точки на синтеза на нейромедиатора серотонин и норадреналина, които участват във формирането на доброто настроение, способността да се възхищаваш, формира чувството на увереност в себе си, радост и оптимизъм.

Римският император Юлий Цезар подбирал в своята лична охрана бойци, които при вида на неочаквано появяващ се лъв почервенявали. Сам не знаейки, той избирал тези, при които активно се изработва… норадреналин. Такива бойци в стресова ситуация не „губели главите си“, можели хладнокръвно да оценят ситуацията и действали смело и решително. „Адреналинчиците“ от такава императорска „шега“ обикновено побледнявали, губели се, паникьосвали се или падали в несвяст.

Е, как ви се струва легендата за В9? Между другото, може би затова, а може би, защото фолиевата киселина повишава либидото- във всички билкарски книги спанака и магданоза ги предписвали като любовно биле. Но, природата е хитра. Създала е витаминът крайно неустойчив. Той се разрушава от светлина, при нагряване, в присъствие на кислород.

Дори гъбите, заселващи се в човека, изработват специално вещество, блокиращо витамина- такава е тя „студена война“ не на ужким! Той се синтезира от микрофлората на червата, но само в не големи количества. Всичко това плюс лоша усвояемост в червата- прави разпространеността на недостига на витамина особено значителна.

И накрая, както винаги малко за размишление- колко и какво трябва да изядем, за да получим дневната норма от тази дяволски важна и толкова неуловима фолиева киселина (всичко някакви си 2 мг. по нови данни). Дрожди- 400 гр.; Черен дроб- 800 гр.; елда- 6 кг.; овесени ядки- 6.5 кг.; фасул- 2 кг.; пиле- 30 кг.; кренвирши- 50 кг.; салам- 100 кг. и да закусите с някъде 200 кг. ябълки. Добър апетит!

Автор на статията: д-р на медицинските науки Александър Наумов- ръководител на Лаборатория по аналитична биохимия на Държавен университет по медицина в Гродно, Белорусия

Още по темата:

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Тест за недостиг на витамини и минерали

Какво трябва да знаем когато си купуваме витамини!

Разделният прием на витамини: мода или необходимост?

Витамините минералите и тяхното взаимодействие в добавките!

Синтетични или натурални витамини? Как да четем етикетите?!

Любопитно за вас…

ТЕСТ ЗА ПАРАЗИТИ