Олово (Pb). Ползи, симптоми за токсичност

Наименование: олово, метал, Pb, елемент 82

Източници на олово: замърсяване на въздуха/транспорта/водата, инсектициди, замърсяване на храните и водопроводните тръби.

Оловото е открито във всички растителни и животински тъкани, околна среда, храни и напитки, като по-високи нива се съдържат в преработените храни. Токсичността от олово е значително намалена след отстраняването му от боите и замяната на оловото в кутиите с алуминий. Обаче, сравняването на лъвовете с вълците само дава знанието, че и двамата трябва да се избягват.

Пластмасите, керамичните глазури и печатарското мастило все още съдържат олово, което при неправилна употреба може да попадне в храните от опаковките. Водните резервоари и цигареният дим имат най-голям принос за попадането на олово в организма.

Когато оловото навлезе в клетките на тялото се свързва с активните ензимни участъци, блокирайки тяхната функция. Оловото може също да повлияе на преноса на йони, функция на плазмената мембрана, клетъчното дишане и синтеза на големите молекули. Регистрирано е, че хората натрупват олово бавно и постепенно с възрастта (периода на полуразпад на оловото е около 20 години), което предполага, че отделянето му от тялото не е в състояние да поддържа баланса.

Около 10% от оловото в тялото се намира в кръвта, а останалите 90% се намират в скелета. Запасите в организма могат да бъдат мобилизирани в резултат на стрес, травми или бременност, като по този начин причиняват отравяне, дори когато приемът на олово е малък.

Признаците и симптомите на отравяне с олово в началото могат да бъдат неясни, например, отпадналост, загуба на апетит и бледност. По-късно се развиват колики и болки в стомаха. Повишеното му поглъщане води до анемия, периферна невропатия (нерви, засегнати в най-голяма степен), енцефалопатия (мозъчна дегенерация) и увреждане на бъбреците.

Експериментално предизвиканият дефицит на олово е бил свързан със забавен физически и умствен растеж, анемия, намалени запаси в кръвта/черния дроб/ и далака, повишен серумен холестерол/фосфолипиди/ и жлъчни киселини, намалени чернодробни концентрации на глюкоза/триглицериди/ и фосфолипиди, повишен холестерол в черния дроб и променени ензими на кръвта и черния дроб. Обаче, за нормален растеж и здраве са необходими съвсем малки количества олово. Балансът между токсичността и дефицита е ненадежден.

Съвременните виновници за прием на олово са по-различни, но един от тях, който си струва да се наблюдава, е диспенсерът за вода. Водните охладители може да имат високи нива на олово, тъй като обикновено имат резервоари, които съдържат това вещество и никой никога не се сеща да измие диспенсъра за вода.

Дори водата от чешмата, която стои неизползвана в тръбата през нощта, може да съдържа високи нива на олово при първото изпускане. Кранът за топла вода съдържа най-много олово и никога не трябва да се използва за приготвяне на храна.

Когато настъпи криза, често се препоръчва водата да се вари, за да се унищожат всички налични бактерии, но по този начин оловото става значително по-концентрирано.

Има начин да разберете дали водопроводните тръби са оловни. Почукайте по тръбите с метален предмет. Ако тръбите са оловни, ще се чуе „бръмчене“ вместо „звън“. Цветът и текстурата също са признак. Оловото е с мек тъмносив цвят, който може да се надраска с нокът.

Възможностите за отравяне с олово обаче не спират дотук. Свързването на медните тръбопроводи често се прави с олово. Нова спойка може да се отмива във водата до пет години. Едно утешение, макар и незначително, е в това, че ако водата, която тече през тези тръби, има високо съдържание на минерали, ще се получи натрупване, блокиращо изтичането на оловото във водата. Въпреки това, както и случая с алуминия, един проблем се решава със създаването на друг.

Симптоми за токсичност:
• намален апетит
• запек
• метален вкус
• гадене
• албумин и протеин в урината
• киселини в стомаха
• намалено тегло
• промени в слуха
• влошаване на баланса
• умствена вялост
• понижен коефициент на интелигентност
• разрушаване на нервните тъкани
• изтръпване/скованост/парализа на крайниците
• конвулсии
• кома
• затруднено преглъщане
• влошаване на зрението
• влошаване на дишането
• промени в гласа
• много фино потрепване на лицето
• леко треперене на ръцете и пръстите
• главоболие
• виене на свят
• умора
• болка в ставите
• неопределени болки
• болка във врата/рамото
• периодични спазми или скованост
• анемия
• малки спонтанни синини
• тревожност
• депресия
• емоционална възбуда
• безсъние
• сатурнизъм (поражения на централната нервна система).