Каква е разликата между „дефицит на желязо“ и „анемия“?!
Анемията с дефицит на желязо е най-често срещаната форма на анемия в света. Тя произвежда червени кръвни клетки (RBC), които са по-малки от обикновените. Следователно, терминът микроцитичен се използва, когато се отнася за тях. Червените кръвни клетки не само са намалени по размер и брой, но и съдържат количество хемоглобин под нормата, което кара клетките да бледнеят. Хипохромен е терминът, използван при описване на клетки, които са по-бледи на цвят, тъй като не съдържат достатъчно хемоглобин.
При намаляване на запасите от желязо и плазма в тялото се получава ефект на доминото. Това води до намаляване и на трансферина, необходим за свързване и транспортиране на желязото. Недостатъчните запаси на желязо в тялото водят до изчерпване на червените кръвни клетки, което от своя страна води до понижена концентрация на хемоглобина (хипохромия) и понижен кислороден капацитет на кръвта.
Въпреки че човек може да приема достатъчно желязо в диетата си, дори добавки с желязо, тялото не може да го използва поради неефективното производство на червени кръвни клетки. Това води до вид малабсорбтивна анемия, открита при такива състояния като сидеробластична анемия, бъбречна болест, недостиг на витамини. А също и до такива състояния като хемолитична анемия или хемоглобинопатии, като таласемия и сърповидноклетъчна анемия.
Разликата между „дефицит на желязо“ и „анемия“ е важна. Те често вървят ръка за ръка, но хората могат да бъдат с недостиг на желязо, без да са анемични. Дефицитът на желязо е изчерпване на запасите от желязо. Анемията се отнася до изчерпването на желязото в червените кръвни клетки.
Тези изчерпани червени кръвни клетки не са в състояние да пренасят достатъчно кислород от белите дробове до тъканите, причинявайки затруднение в отделянето на енергия от клетките и всяка клетка в тялото чувства ефекта. Друг фактор е, че човек може да има желязодефицитна анемия и едновременно с това желязно претоварване.
Безброй хора по света се справят едновременно с тези две състояния, тъй като, макар да имат прекомерно количество желязо в тъканите си, телата им не могат да получат достъп до него. Органите на тези пациенти буквално ръждясват поради необичайното натрупване на желязо, докато симптомите на анемия преобладават в резултат на липсата на желязо в хемоглобина. Тъй като тялото не може лесно да изхвърля желязото (или други метали), натрупването може скоро да стане токсично. За тези хора са необходими специални хелатиращи процедури.
История
Има няколко интересни исторически записки за анемията с дефицит на желязо. Гръцкият митологичен герой Ификлус изпил желязна ръжда, разтворена във вино и бил излекуван от импотентност.
От 16-ти до началото на 19-ти век, подрастващите момичета страдали от болест, наречена хлороза („зелена болест“), която причинявала зеленикава бледност, свързана със сърцебиене, задух, оток на глезена, тромбофлебит и дифузни стомашно-чревни оплаквания.
Около 1830 г. учените определят хлорозата като заболяване на кръвта, характеризиращо се с анемия и липса на желязо. Пиер Бладо станал известен, защото успешно лекувал засегнатите индивиди с комбинация от железен сулфат и калиев карбонат.
Между 1890 и 1920 честотата на хлорозата намалява драстично не поради терапията с желязо, а защото жените спрели да носят плътно прилепнали корсети. Очевидно тези дрехи притискат черния дроб и други коремни органи или предизвикват рефлукс на стомашното съдържание, причинявайки загуба на кръв в резултат на възпаление на хранопровода. Жените, които носели тези корсети, може също да са ограничили и храненето си заради модната малка талия и така са допринесли за няколко проблема със здравето.
Статистика
В световен мащаб желязната ефективност засяга над два милиарда души. Приблизително 39% от децата в предучилищна възраст са анемични, както и 52% от бременните жени. В допълнение към липсата на качествени храни, загубата на кръв от паразити е водещата причина за желязодефицитна анемия в повечето области на света.
При възрастното население на САЩ желязодефицитната анемия представлява 30% от населението. Този брой бързо нараства, ако се вземат предвид децата и юношите, тъй като около 10% от малките деца и 10% от подрастващите момичета също имат недостиг на желязо. Неадекватният хранителен прием на желязо се наблюдава най-често при жени в пременопауза, бебета (особено преждевременно родени или с ниско тегло при раждане), деца и юноши (особено момичета).
Етапи на развитие
Трябва да се отбележи, че дефицитът на желязо се развива на етапи, но симптомите в кръвта не се развиват, докато дефицитът на желязо не стигне доста далеч. До момента, в който вече могат да бъдат нарушени мозъчната и мускулна дейност. За съжаление, резултатите от тестовете за нисък хемоглобин и хематокрит често се разчитат като първи индикатори за недостиг на желязо, а в организма отдавна тече процеса на анемия!
Трите начални етапа, прикриващи дефицита на желязо са следните:
Първи етап: запасите от желязо в организма за еритропоеза са изчерпани. Но на този етап еритропоезата остава нормална, както и съдържанието на хемоглобин в зрелите еритроцити.
Втори етап: Сега не се пренася достатъчно желязо в костния мозък и започва еритропоезата с дефицит на желязо.
Трети етап: Този етап започва, когато малките клетки с дефицит на хемоглобин, в увеличаващ се брой, навлизат в кръвообращението. Те заместват нормалните еритроцити, които остаряват и се отстраняват от кръвообращението. По това време развитието на анемия с дефицит на желязо се свързва с изчерпания транспорт на железни запаси и намаленото производство на хемоглобин.
Причини за недостиг на желязо
При жените обилната менструация (менорагия) и бременността са причини за първична анемия с дефицит на желязо. При мъжете състоянието е рядко и се проявява главно в резултат на стомашно-чревно кървене, което може да е резултат от стомашни или дуоденални язви, хиатална херния, варикоза на хранопровода, цироза, хемороиди, язвен колит или карцином. Ежедневна загуба на кръв от 2 до 4 мл е достатъчна, за да се предизвика анемия с дефицит на желязо.
Други причини и при двата пола включват:
• използването на лекарства, които причиняват стомашно-чревно кървене;
• хирургични процедури, които намаляват стомашната киселинност, чревното транзитно време и абсорбцията;
• недостатъчен хранителен прием на желязо; и такива хранителни разстройства като пика (ненаситен апетит и консумация на нехранителни вещества).
В западния свят обаче високият прием на захар, мазнини и краве мляко често е причина за ниските нива на желязо, тъй като всички те пречат на усвояването на желязото.
Американската академия по педиатрия (AAP) препоръчва децата под една година да НЕ пият краве мляко. Защото млякото пречи на абсорбцията на желязото, причинявайки анемия.
AAP публикува резултатите от проучване на университет в Айова, според което съдържанието на кръв в изпражненията на кърмачета, хранени с краве мляко, е пет пъти по-високо от това на децата, хранени с други видове бебешка храна. Изследователите също заключват, че количеството на изгубеното желязо е „хранително важно“.
Има много причини за анемия с недостиг на желязо, но основните причини са следните:
• недостатъчен хранителен прием на желязо (по-малко от 1 до 2 mg / ден) в резултат на неправилна диета с продължително непълноценно хранене на бебетата или по време на такива периоди на стрес, като бърз растеж при деца и юноши. Възрастните често развиват анемия, тъй като интересът им към храната намалява. Хората на диета са друга група, която също може да стане анемична, тъй като диетата може да не задоволява нуждите на тялото от желязо.
Малабсорбцията на желязо може да се появи поради хронична диария, частична или пълна гастректомия или други синдроми на малабсорбция като целиакия (където лигавицата на тънките черва е увредена от ефекта на глутен – протеина, открит в пшеницата и други зърнени култури от семействотото на тревите). Това води до ниска употреба на желязо от тялото.
• вторична кръвна загуба в резултат на предизвикано от лекарства стомашно-чревно кървене (обикновено от антикоагуланти, аспирин или стероиди); тежки менструации; или кръвоизлив от травма, стомашно-чревни язви, злокачествено заболяване или варици (разширени вени, артерии или лимфен съд).
• бременност, която отклонява майчиното желязо към плода за еритропоеза
• механична еритроцитна травма, причинена от протезен сърдечен клапан или вена кава филтри
Такива заболявания като ревматоиден артрит, нарушения на съединителната тъкан, хронична инфекция, травма или злокачествено заболяване обикновено се бъркат с лека анемия от дефицит на желязо. Вдействителност те са свързани с хронична анемия. Тялото естествено ще удържа желязото от канцерогенни или инфекциозни образувания, които също имат нужда от желязо. В тези случаи усвояването на желязото може да допринесе за разпространението на болестта.
Други заболявания, които могат да доведат до недостиг на желязо са следните:
Езофагитът е възпаление на хранопровода и е най-честата повреда на мускулната клапа между хранопровода и стомаха. Тя не позволява на висококиселинното стомашно съдържание да се връща обратно (рефлукс) в хранопровода. Тъй като хранопровода не е пригоден да издържа на много киселина се получава възпаление на лигавицата и започва бавно изтичане на кръв, което в крайна сметка води до анемия.
Гастритът е възпаление на лигавицата на стомаха. Има две основни причини: инфекция от бактерията Helicobacter pylori, а другата е различни перорални лекарства (най-вече аспирин и NSAIDs [ибупрофен, продаван като Motrin, Advil, Midol], напроксен [Aleve] и кетопрофен [Orudis, Acton]). Тези лекарства може да са отлични за облекчаване на болката, но техните странични ефекти са толкова чести, че някои ги наричат „малки помощници на гастроентеролога“.
Пептичната язва е локализирана област на възпаление в лигавицата на дванадесетопръстника или стомаха. Възпалението е толкова силно, че лигавицата и подлежащите тъкани всъщност се разрушават, което води до образуване на кратер. Едва след 90-те години изследователите са открили причината, която днес се смята, че е бактерията Helicobacter.
Доброкачествените тумори са доста често срещани в лигавицата на червата. Най-често срещаните са хиперпластични полипи, които не са истинско медицинско усложнение, докато не станат язвени и започне изтичане на кръвта, което причинява железен дефицит. Общите доброкачествени тумори на дебелото черво и ректума са аденомите, от които има два вида. Тръбни (наричани още аденоматозни полипи) и вилозен аденом. Освен хронично кървене и произтичащата от това анемия с недостиг на желязо, аденомоите имат потенциал да се превърнат в ракови заболявания.
Ракът е най-сериозната причина за хронична загуба на желязо и е най-често срещаният рак на стомашно-чревния тракт в Северна Америка. Обикновено тези ракови заболявания се развиват бавно, хранейки се чрез стената на червата. Те също могат да метастазират, причинявайки дъщерни тумори в лимфните възли, дрениращи стомашно-чревния тракт, както и в черния дроб. Вторият най-важен рак на червата е аденокарцином на стомаха, наблюдаван по-често в Азия и развиващите се страни. Този тип рак има сравнително лоша прогноза.
Вижте: Симптоми за желязодефицитна анемия
Лечение на желязодефицитна анемия
Лечението на анемията с дефицит на желязо включва намиране и премахване или изключване на източниците на загуба на кръв и причината за дефицита. Тоест дали анемията е в резултат на недостатъчен прием на желязо или малабсорбция. Без тази първа стъпка всяка фармакологична терапия само ще облекчи симптомите (палиативнo) или ще се добави към съществуващ проблем.
Дефицитът на желязо и загубата на кръв са най-честите причини. Възстановяването на желязото е много ефективно при лечението на анемия с дефицит на желязо. Може да се направи перорално, интрамускулно (IM) или интравенозно (IV).
Най-често срещаната форма за възстановяване недостига на желязото са пероралните препарати или комбинация от перорално желязо плюс витамин С, за да се повиши усвояването на желязото. Обичайната форма е железен сулфат, като това е проста и евтина добавка. Фармацевтичната индустрия предлага много други видове железни препарати, но всички те са по-скъпи и много по-трудни за усвояване от железния сулфат. Обикновено не са необходими. Беше установено, че простата форма – железен сулфат, работи най-добре.
Понякога оралната форма причинява стомашни неразположения. Това особено важи за фармацевтичните форми. Другите форми се абсорбират по-лесно и леко се приемат от храносмилателния тракт. И в двата случая приемането на добавка с хранатa в разделени дози, заедно с витамин С, работи най-добре.
В някои случаи желязото може да се прилага парентерално (по друг начин, освен през устата). Причината за това може да е: защото пациентът не може да приема оралните форми или се нуждае от повече желязо, отколкото може да се приеме перорално; ако малабсорбцията пречи на адекватното усвояване на желязото; ако е належаща максимално бърза регенерация на хемоглобина. Тъй като прилагането на общата доза IV (интравенозна) инфузия на допълнително желязо е безболезнена и изисква по-малко инжекции, обикновено тя се предпочита пред IM (интрамускулно) приложение.
Интравенозното добавяне на желязо обикновено се прилага при бременни жени или гериатрични пациенти с тежка анемия. Те трябва да получат пълна инфузия на железен декстран в нормален физиологичен разтвор за осем часа. Мускулни инжекции често се правят, когато има малабсорбционен проблем, тъй като тази форма ще заобиколи храносмилателната система. След инжектирането мястото не трябва да се масажира и пациентът не трябва да прави енергични упражнения в продължение на поне тридесет минути.
Пероралното приложение на железен сулфат, глюконат или фумарат, което осигурява около 200 mg желязо, е ефективно за обръщане на анемията с дефицит на желязо. След като терапията с желязо започне, хората често показват бързо намаляване на умората, летаргията и другите симптоми.
Две трети от дефицита на хемоглобин обикновено се коригира в рамките на първия месец от терапията, независимо от тежестта на анемията. Обикновено терапията продължава в продължение на шест до дванадесет месеца, след като кървенето е спряло. За жени с менструация може да е необходима ежедневна терапия до менопаузата. Увеличаването на броя на ретикулоцитите е добра мярка в отговор на терапията с желязо.
Страничните ефекти на фармацевтичните перорални железни препарати включват:
• промяна в цвета на изпражненията към зелен или черен;
• запек или разхлабени изпражнения;
• оцветени зъби (добрата грижа за устната кухина след приложението е важна).
Обърнете внимание
Предозирането с желязо може да е смъртоносно, настъпва отравяне с желязо, ако има бързо поглъщане на огромни количества желязо. Най-честата причина за случайно отравяне при малки деца, е приемането на добавки с желязо или витамини с желязо. Само 6-12 такива таблетки са причинили смърт. Всяко дете със съмнения за прием на такива таблетки, се счита за спешен медицински случай. Тридесет минути могат да бъдат решаващи.
Приемането на самопредписана добавка може да маскира такива опасни състояния като стомашно-чревно кървене от язви, рак или паразити. Затова е по-разумно да се потърси професионална помощ.
Желязно претоварване
Тъй като твърде много желязо може да бъде също толкова пагубно за тялото, колкото и твърде малкото и тъй като не може да се изхвърли лесно от тялото, се препоръчва хелатотерапия. Пациентите, които се нуждаят от повторни кръвопреливания, като тези със сърповидноклетъчна анемия, таласемия майор и някои форми на рак, могат да развият трансфузионно претоварване с желязо.
Видът на хелатотерапията, използвана за отстраняване на желязо от пациенти с претоварване, не трябва да се бърка с EDTA (етилендиаминтетра оцетна киселина). Това е метод, използван от някои практикуващи алтернативна медицина. EDTA е широкоспектърен хелатор, който се свързва с и отстранява редица минерали, включително желязото.
Източник: www.innvista.com
Още по темата:
Книги за самолечение на Walter Last
Тест за недостиг на витамини и минерали
Ракът на стомаха – опасното сираче