Още резултати

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors
Search in posts
Search in pages

Живак (Hg). Източници и симптоми за токсичност

Наименование: живак, Hg, елмент 80

Живакът е тежък течен метал, използван главно в научното оборудване, стоматологичните амалгами и някои ваксини. Той е най-известен като съединение в термометрите. Неговите соли все още се използват в антисептици, диуретици, фунгициди и паразитоциди. Живакът във ваксините (тиомерсал) е бил свързан с аутизма.

Токсичността е притеснителна поради въздействието й върху телесните тъкани, особено върху мозъка, тъй като изглежда, че той има афинитет към съединението. Живакът отдавна е признат за токсичен елемент. Средновековните миньори, добиващи живак, са страдали от така наречената „болест на лудия шапкар“ – наречена така по очевидни причини.

Днес живакът става все по-разпространен. Пестицидите и рибите са най-мощните източници на живак, попадащ в човешкото тяло. Живакът попада във водоизточниците от промишлените отпадни води и се утаява в бактериите във водата, които след това отиват във водораслите. Рибите ядат водораслите, а хората ядат рибата. По този начин концентрациите на замърсяването са хиляди пъти по-големи, отколкото при попадане във водопровода.

Същото се случва, когато зърната в нивите се ядат от дивеча и след това той се яде от хората. Зърната са обработвани с пестициди и поливани със замърсена вода.

Живакът, който се съдържа в амалгамните пломби замърсява въздуха по време на високоскоростната обработка на зъба, а по-късно и системите на организма от пломбите. Вдишването на живак предизвиква симптоми като болка в гърдите, треска, кашлица и студени тръпки. Много зъболекари днес използват други видове пломби.

Препаратите с живачен хлорид могат да бъдат закупени без рецепта, включително някои лаксативи, съдържащи каломел. Продължителната употреба на тези продукти в крайна сметка води до натрупване на живак в телесните тъкани, включително мозъка. Около 10% от погълнатия живак попада в мозъка.

Две форми, метилов и фенилов живак, изчерпват цинка от мозъчните тъкани. Метиловият живак (видът, който се съдържа в рибите), предизвиква нервни, вродени и генетични дефекти. Симптомите на отравяне с метилов живак включват загуба на координация и интелектуални способности, както и намалено зрение и слух.

Живачни съединения се добавят и към някои козметични продукти срещу бактериите, а след това те се абсорбират през кожата. Контактът с кожата води до зачервяване, дразнене и образуване на мехури, които обикновено се описват като алергия към продукта.

Симптомите на подостро отравяне с живак включват прекомерно слюноотделяне, загуба на зъби, стоматит (възпаления в устата) и диария. Неврологичните признаци са придружени от физически такива като тремор, световъртеж, раздразнителност, капризност, депресия, психоза, безсъние, умора, главоболие, изтръпване на устните, ръцете и краката, загуба на паметта.

Средният прием на живак с храната се оценява на около 0,5 mg. на ден. Поглъщането на 100 мг. може да предизвика токсични симптоми, докато 500 мг. е почти винаги фатално смъртоносно, освен ако не се окаже медицинска помощ с пенициламин, стандартен хелатиращ агент. Токсичността се дължи на способността на живака да се свързва с тъканните протеини, пречещи на клетъчния метаболизъм.

Опасни форми са алкиловите производни на живака (метилов и етилов живак). По време на бременност алкил живакът може да премине през плацентата и да се натрупва в мозъка на плода, причинявайки енцефалопатия (мозъчна дегенерация). Най-честите източници на отрови са яденето на риби и птици, които са били изложени на замърсена вода и зърно.

Ескимосите, които ядат големи количества риби с живак, не винаги страдат от ефектите на отравяне, тъй като, изглежда, токсичността се появява само когато естествената защитна система на тялото е била потисната едновременно и от други замърсители. Изглежда ескимосите до известна степен имат естествена защита, която не е натоварена от други замърсители.

Инхибитори: витамини Е и селен
Живакът може да се детоксикира със селен.

Симптоми за токсичност:

• слаби (клатещи се) зъби
• лош дъх
• метален вкус в устата
• колит
• влошаване на урината
• намален апетит
• анемия
• повишено или намалено кръвно налягане
• умора
• нервност
• тревожност
• депресия
• емоционална възбуда
• безсъние
• треперене
• апатия
• халюцинации
• болки в ставите
• промяна в походката и зрението
• влошаване на умственото развитие
• парализа
• изтръпване
• треска
• студени тръпки
• кашлица
• гадене
• болки в стомаха
• възпаление на устата/венците/гърлото

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за изчистване на организма от Walter Last

Хроничното отравяне с живак

Зъбно – органна връзка

Как да се роди здраво бебе?

Противоракова диета (хранене при рак)

Candida и “антибиотичния синдром

Токсините в човешкото тяло

Свързани публикации