Конвенционалната медицина разглежда рака като множество заболявания с различни причини и лечения. Но какво ще стане, ако всички те имат една и съща причина и подобно лечение, каквото предлага д-р Туллио Симончини (Tullio Simoncini)?

Д-р Симончини вярва, че ракът се дължи най-вече на Candida albicans, най-често срещаната и агресивна гъбичка в нашето тяло и че ефективното лечение е да се изкъпе тумора в разтвор на натриев бикарбонат. С това искам да покажа, че има още много причини да подозирате каузална връзка между Candida и рака, както предлага д-р Симончини.

Основната разлика между нормалните телесни клетки и гъбичните клетки е техният енергиен метаболизъм. Нормалните клетки на тялото произвеждат енергия чрез окисляване на хранителните вещества в лимонено – киселинен цикъл до въглероден диоксид и вода. Гъбите не могат да правят това. Те произвеждат своята енергия по анаеробен начин или без кислород. Гъбите използват главно захари и други прости въглехидрати и получават своята енергия, като ги превръщат в млечна киселина. Това е много разхищаващо и произвежда само около 5% от енергията, която би била произведена в лимонено- киселинен цикъл.

Този процес генерира големи количества млечна киселина, а това прави тялото свръхкисело и причинява минерални дефицити, възпаления и болка. Раковите клетки имат точно същия вид анаеробен енергиен метаболизъм като гъбичките. Но, клетките в туморите имат различни степени на блокиране на окислителната енергия. Следователно, злокачествеността на тумора е еквивалентна на степента на блокиране на окислителната енергия. С други думи, колкото по-анаеробно е енергийното производство на тумора, толкова по-злокачествено е. Но има разлика в производството на енергия между раковите клетки и гъбичките.

Както вече посочих в статията си „Ракова терапия – нова посока„, оксидативният енергиен метаболизъм на раковите клетки може да бъде възстановен. Тези клетки могат да бъдат преобразувани в нормални телесни клетки чрез елиминиране на микробите или техните токсини в раковите клетки, които блокират окислителния метаболизъм. Това не може да се направи с гъбичките. Въпреки че е възможно да се произведат гъбички с оксидативен енергиен метаболизъм като Zell Oxygen, живи аеробни дрожди от Saccharomyces cerevisiae и по този начин антагонистични за Candida albicans. Подозирам, че това преобразуване на раковите клетки е възможно, само ако те живеят като колония от дрождени клетки в тумор.

Ето защо смятам, че туморът е еквивалент на колония от дрождени клетки. Когато колонията на дрожди се стресира от свръхрастеж или други фактори, които ограничават доставката на хранителни вещества, тя се опитва да се разшири и да търси по-добри условия. Това кара много от клетките на дрождите да се трансформират в инвазивни клетки от хищни гъбички. Те могат да образуват нови колонии и гъбични мицели в далечни органи.

Раковите клетки се държат точно по същия начин. Когато туморът се стресира от пренаселеност или недостиг на хормони или хранителни вещества. Или при атака с хирургия, химиотерапия, лъчетерапия или други методи. Тогава сравнително безобидните туморни клетки, подобни на дрожди, се трансформират в инвазивни мигриращи ракови клетки. Те формират по-опасни метастазни тумори в далечни органи.

Тези ракови клетки не само имат един и същ анаеробен енергиен метаболизъм като гъбичките. Те също се и държат по същия начин, когато са под натиск, а инвазивните метастатични ракови клетки изглеждат точно като хифи на гъбички. Гъбите обикновено имат разклонени филаменти или хифи. Тези хифи са склонни да се свързват помежду си, за да образуват колония или мицел. След това те порастват чрез източник на храна, от когото абсорбират хранителни вещества.

Подобни структури могат да се развиват като свободно – плаващи гъбички, от типа на Candida, което им помага при нахлуването в телесните тъкани. В този случай те се наричат псевдохифи. Раковите клетки развиват същия вид псевдохифи, за да нахлуят в биологичната тъкан. В общи описания хифите и псевдохифите са наричани „хифи“. Сравнете сами от списъка с изображения по-долу, как изглеждат агресивните ракови клетки и подобни на тях клетки от хифална гъбичка.

За да видите изображението, кликнете върху линка

Фигура 1: Диаграма на гъбични хифи

Фигура 2: Инвазивна ракова клетка

Фигура 3: Гъбични хифи

На Фигура 2 виждате инвазивна ракова клетка, която е развила псевдохифи, подобни на гъбичните хифи, показани на Фиг. 1 и 3.

Фигура 4: Клетка на рак на гърдата

Фигура 5: Хифални кандида клетки

Клетките от рака на гърдата са подобни на дрожди, вътре в туморите има клетки с дълги нишки и клетки с плътни хиф-подобни образувания, както е показано на фигура 4. Това е много подобно на хифите на кандида клетките, показани на фигура 5.

Фигура 6: Инвазивни клетки на рак на гърдата

Клетките на рак на гърдата от фигура 6 са развили хифо-подобни нозе, с които могат да се закрепят за тъканта и да изсмукват хранителни вещества. Хифите отделят ензими, които разграждат тъканта в хранителни вещества, които раковите клетки или гъбичките вече лесно могат да абсорбират.

Фигура 7: Метастатична ракова клетка

Най-невероятна за мен е метастазната ракова клетка от Фигура 7. Формата й не изглежда да е по-различна от инвазивната хифална гъбичка в белите дробове, показана на Фигура 8. Трудно ми е да разбера, как водещите изследователи могат да твърдят, че раковите клетки изобщо не са като гъбичките, а нещо съвсем различно. Спомням си една известна поговорка: „Ако нещо изглежда като мъртъв плъх и мирише на мъртъв плъх, то вероятно е мъртъв плъх“. Разбира се, първоначално все още има разлика между раковите клетки и гъбичките, защото раковите клетки са телесни клетки в процес на дегенериране към гъбични клетки. Докато обикновените гъбички имат традиционни генетични характеристики.

Фигура 8: Инвазивна хифална гъбичка в белите дробове

Други връзки рак – Кандида

В светлината на силното сходство между метастазните ракови клетки и инвазивните гъбични клетки не е изненадващо, че през последните години имаше много научни публикации, сравняващи рака на белия дроб с гъбични инфекции на белите дробове. Една от тези статии е: „Гъбична инфекция имитира белодробна злокачественост“. Заключение: „Гъбичните инфекции могат да се появят с клинични и радиологични характеристики, които не могат да бъдат разграничени от гръдна злокачественост, като белодробни възли или маси“.

В почти всички ракови случаи се предполага, че туморите в белите дробове се дължат на рак. Затова и не се правят тестове за проверка на гъбичките, като основна или способстваща причина. Германският професор Мейнолф Картхаус наблюдава три деца с левкемия. Те неочаквано попадат в ремисия, след като получават троен антифунгициден лекарствен коктейл за своите „вторични“ гъбични инфекции. През 2006 г. той ръководи изследователски екип, който публикува резултатите от 6 допълнителни случая. При тях левкемията изчезва след противогъбичната терапия.

Всъщност има много повече случаи, но тази антилевкемична терапия е продължена като е допълнена с противогъбична терапия. При отчетените 6 случая лечението с антилевкемични средства е спряно изобщо при започване на антигъбична терапия за хронична дисеминирана кандидоза, тъй като пациентите реагирали много зле на лекарствата за левкемия. В тази статия авторите изразяват своята изненада и заявяват:

„Неадекватното лечение, обаче, обикновено се свързва с лош резултат поради прогресиране на заболяването или ранен рецидив. Изненадващо е, че въпреки минималната антилевкемична терапия всички наши шест пациенти с остра левкемия и хронична дисеминирана кандидоза са все още живи и при пълна хематологична ремисия (между 19 месеца и 14 години). Ето защо, лекарите са подтикнати да смятат, че може би лечението на хроничната дисеминирана кандидоза като хронично възпаление, евентуално е повлияло положително на непрекъснатата пълна ремисия“.

Намирам за неразбираемо, как медицински специалисти могат да предполагат, че силно смъртоносната хронична дисеминирана кандидоза може да е довела до успешното лечение на тези левкемии, а не противогъбична терапията, използвана за елиминиране на кандидозата. Наскоро имах имейл съобщение от един от пациентите с левкемия на проф. Картхаус. Той пише, че професорът не му е споменал за противогъбично лечение. Следователно изглежда, че проф. Картхаус все още не е стигнал до по-дълбокото разбиране на своите антигъбични преживявания. Удивителната характеристика на тези резултати е 100% излекуване само при лечение срещу Candida. Докато 5-годишната честота на оцеляване при остра левкемия е 25-26% и 90% за децата.

В статията на Картхаус са включени 2 деца и 4 възрастни. Следователно, честотата на преживяемост при лечение с Candida е много по-висока, отколкото при стандартната терапия за левкемия. Би било интересно да се чуе от медицинските асоциации, защо антимикотичната терапия за левкемия не се е превърнала в изследване с висок приоритет? В допълнение, много изследвания за рак също показват, че не само белите дробове, но и черният дроб, и далака, често се увреждат от агресивна кандидоза. Това се проявява особено по време на лечението на левкемия. Ако пациентите не са имали тежка кандидоза като предшестващо състояние, те са я придобили в резултат на химиотерапията.

Преди много време, преди да разбера връзката между Кандида и Рак, аз също бях изненадан от пациент с рак на стомаха. Той изхвърли големия си тумор след няколко месеца, развивайки жажда към бензоената киселина и поглъщайки много от нея. Бензоената киселина е обикновен хранителен консервант и силен фунгицид. Д-р Милтън Уайт смята, че ракът е „хронична, интрацелуларна, инфекциозна, биологично – индуцирана болест на трансформацията на спори (гъбички)“. Той открил гъбични спори във всяка проба от ракова тъкан, която е изследвал.

Медицински изследвания показват, че куркуминът, активна съставка на куркумата, е много ефективен срещу раковите клетки при много различни видове рак, като рак на червата, гърдата, мозъка и панкреаса. Една изследователска статия гласи: „Установено е, че куркуминът потиска бързото размножаване и оцеляване на почти всички типове туморни клетки“. В друга публикация се изброяват голям брой заболявания, при които е установено, че куркуминът е ефективен в клиничните изследвания. Те включват рак, сърдечносъдови заболявания, артрит и много други възпалителни състояния.

В статията се казва: „Как един единствен агент, притежаващ тези разнообразни ефекти, е бил загадка през годините, както за учените, така и за клиницистите“. Но има едно обяснение, което се изразява в заглавието: „Куркуминът като обещаващ противогъбичен клиничен интерес“. Според мен, всички споменати болести срещу които куркуминът е ефективен, са свързани с Кандида и други гъби като основна или водеща причина. Противогъбичната статия заявява, че куркуминът е по-мощно средство срещу някои гъби, отколкото флуконазола, основният медицински фунгицид. Той е много ефективен срещу Candida albicans!

Но, в нито една от изследователските статии не съм виждал дори споменаване, че силните фунгицидни свойства на куркумина може да имат нещо общо с неговите противоракови ефекти. Друго билково лекарство, Moringa oleifera, има подобна репутация на куркумина. То също така е ефективно срещу широк спектър от заболявания. Няма да бъдете изненадани да научите, че то не само инхибира раковите клетки, но и е силен фунгицид с отличен противогъбичен потенциал. Освен това дори е ефективен при широк кръг микроби, когато са защитени с биофилми, освен гъбите, включително Staphylococcus aureus (Golden Staph) и други грам положителни и грам отрицателни бактерии.

Няма много изследвания за връзката между употребата на антибиотици, основна причина за свръхрастежа на Candida и рака. Но в доклада за рака на гърдата се заключава, че „употребата на антибиотици е свързана с повишен риск от инцидент и фатален рак на гърдата“.

Има малко повече статии и научни изследвания, показващи близката връзка между рака и гъбичките за тези, които могат да я видят. Много окуражаващ скорошен пробив е публикуваната статия в престижното списание „Nature“. Тя показва, че във всички изследвани случаи на болестта на Алцхаймер е намерена хифална Candida и други гъбички. Тези гъбички са били открити не само в различни части на мозъка, но и в кръвоносните съдове.

Това може да ни даде надежда. След десетилетия на игнориране на ролята на антибиотиците и гъбичките в причинно-следствената връзка и лечението на рака. Най-после ще има известни финансови средства за изследване, за да се проучи тази връзка. Междувременно пациентите с рак вече имат избор. Могат да използват противогъбични терапии от природната медицина, вместо методите на основната медицина, които не са насочени към основните причини.

Заключение

От тази статия можем да направим следния извод. Раковите клетки са телесни клетки, които са в процес на дегенериране в клетки от типа на гъбични клетки. Това става все по-очевидно. Тъй като първоначално плътно опакованите туморни клетки се трансформират в инвазивни метастазни клетки с хифи или псевдохифи. Това е подобно на колония на Candida дрожди, трансформирана в инвазивна (псевдо) хифална форма.

Инвазивните ракови клетки имат следните общи черти с инвазивните гъбични клетки:

• И двете се развиват от неинвазивни клетки, когато са подложени на натиск от обкръжаващата ги среда.
• Те имат преобладаващо анаеробен енергиен метаболизъм
• И двете имат хифи или псевдохифи
• Те имат еднакви морфологични черти – изглеждат еднакви
• Те могат да имат множество или деформирани ядра
• И двете имат безсмъртни клетъчни линии
• И двете са чувствителни към фунгицидни средства

Автор:Walter Last

Книги на Walter Last за самолечение

Още по темата

Цялостното решение за рака – Ново разбиране за причините и лечението на рака

Алтернативното решение за лечение на рака

Алтернативни методи за инхибиране (потискане) на метастазите

Цялостното решение за преодоляване на автоимунните заболявания – Ново разбиране за причините и лечението

Алцхаймер- естественото лечение

Противоракова диета (хранене при рак)

Противоракови билки

Лечение на рак (Cancer cure) – лечебна картинка

Универсалният лечител- Керосинът

Кандида тест

Натурални терапии

Материалът Дали агресивният рак е хифи на гъба? е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Сърцето бие 100,000 пъти всеки ден, изпомпвайки 1,900 литра кръв на всеки 24 часа. То никога не почива и затова трябва да разчита на огромно количество енергия. Именно тук е иронията, че всяка година американците харчат по 20 млрд. долара за понижаващи холестерола лекарства (CLDs), лишавайки сърцата си от енергия.

Тези лекарства работят чрез блокиране на един ензим в черния дроб, който произвежда холестерола. Но същия ензим произвежда и коензима Q10, който осигурява енергия на сърцето, подобно на бензина в колата ни. Проучванията показват, че CLDs може да понижи кръвното ниво на коензим Q10 с цели 40%.

Това може да е причината, хората, приемащи тези лекарства често да се оплакват от умора, мускулни болки и проблеми с паметта. Това е и причината някои учени да се притесняват, че приемането на CLDs, може да бъде основа за бъдеща епидемия от сърдечна недостатъчност. Очевидният съвет за пациентите, приемащи CLDs, е да изискват от своите лекари добавяне и на коензим Q10, за да се предотврати глада на сърцето за енергия.

Удивително е, че повечето хора знаят толкова много за холестерола и толкова малко за коензима Q10!

* CLDs – понижаващите холестерола лекарства

Автор: docgiff.com

Още по темата:

Натурални терапии

Напълняване и наднормено тегло

Холестеролът!

Какво знаем за „сърдечния витамин“ Q10?!

Витамин Ф (F). Опорна точка…

8 прости правила за стройна фигура!

Съвременните „диети“ или как да съсипете здравето си?!

5 цвята на здравето

Средиземноморската диета е полезна за сърцето и съдовете

Материалът Могат ли понижаващите холестерола лекарства да предизвикат сърдечна недостатъчност? е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Митът за холестерола и трилионно- доларовата индустрия, която се разви, за да лекува сърдечносъдовите заболявания, са огромна пречка за преодоляване от хората, които биха предпочели да спрат сърдечните пристъпи, вместо да лекуват симптомите с байпас, ангиопластика, стентиране и понижаващи холестерола лекарства.

През 1790, императрица Мария Тереза на Австрия разрешила аутопсии на всеки, който умира в болницата. Това била истинска лаборатория за медицинските изследователи. През 1890 г. било открито, че когато е правена тиреоидектомия (отстраняване на щитовидната жлеза) резултатът бил състояние, наречено микседем, в което желеподобно вещество муцин блокира артериите.

Това блокиране било достатъчно, за да предизвика инфаркт и последваща смърт. Обаче, в онези дни, основната причина за смъртта била туберкулоза. Болести на сърцето се срещали рядко и затова не се търсело лечение за сърдечносъдовите заболявания. Днес, това е съвсем различна история. Инфарктите и всички лечения за този проблем се борят със загубена кауза.

Когато лекувате симптомите на болестта, вие не можете да стигнете до корена, причиняващ проблема. Понякога решението на проблема е толкова просто, че не можем да повярваме. Затова го пренебрегваме. През 1890 г. виенски патолози открили, че слабо работещата щитовидна жлеза, причинява сърдечни пристъпи.

Изследователите установили, че отстраняването на щитовидната жлеза (тиреоидектомия) води до пълно блокиране на артериите. Д-р Брод О. Барнс, водещ изследовател на щитовидната жлеза, отишъл в Грац, Австрия и проверил 70 000 аутопсии, които били записани между 1930 и 1970 година. В книгата си „Рядкост на сърдечни атаки при пациенти, лекувани за щитовидна жлеза“, д-р Барнс детайлно описва 20-годишно изследване на 1569 пациенти.

Сред жените, 844 нямали никакви сърдечни пристъпи, а при мъжете били само 4 от общо 72, очакващи сърдечни атаки. За да потвърди откритията си, Барнс прегледал медицинската литература. Той искал да види, дали има и други индикации за връзка между щитовидна жлеза и сърдечносъдовите заболявания. През 1877 г. д-р Уилям Орд, в Лондон, извършвал аутопсия и забелязал голямо количество от желеподобния муцин, който задържал вода и причинявал оток в цялото тяло.

Щитовидната жлеза била почти напълно унищожена. Сърцето било увеличено и артериите били болни, съдържали утайки с несвойствени материали, които значително ги стеснявали. Пет години по-късно, Клиничното Общество на Лондон публикува 317 страници изследване за микседема. Тиреоидектомии били извършвани за предотвратяване на задушаването при пациенти с огромни гуши.

Изтъкнатият виенски лекар, професор Билрот, предполагал, че рутинните аутопсии трябвало да покажат увреждане на артериите при хората, загубили своята щитовидна жлеза. През 1895 г. д-р Вон Еиселберг, един от учениците на Билрот, направил тиреоидектомии на овце и кози, за да изследва ефектите върху техните артерии. Той открил атеросклероза, развиваща се в голямата главна артерия, аортата и в коронарните артерии.

Тези наблюдения били потвърдени и от други виенски следователи, които също отбелязали, че лечението на щитовидната жлеза ще предпази от увреждания на артериите. През 1913 г., в книгата на д-р Вилхелм Фалта, микседемата е дефинирана като състояние, при което артериите преждевременно са увредени от атеросклероза.

През 1918 г. един немски лекар, д-р Х. Зондек, открил, че дигиталис (билка Напръстник) не помага на някои от неговите пациенти със сърдечна недостатъчност. Когато Зондек забелязал микседема при тези пациенти, той опитал лечение на щитовидната жлеза. Техните уголемени сърца се свили до нормалния размер и отоците изчезнали.

През 1925 г. д-р H.A. Кристиян, от Роуд Айлънд, потвърдил констатациите на Зондек. Неговите хипотироидни пациенти със сърдечна недостатъчност подобрили сърдечната си функция след лечение на щитовидната жлеза.

Източник: theepochtimes.com

Още по темата:

Книги за самолечение на Walter Last

Сърдечносъдови заболявания

Сърдечносъдови рискови фактори и натурален пчелен мед

Щитовидна жлеза

Лечение на щитовидна жлеза и гърло – лечебна картинка

Тест за хормонален баланс при жени

Тест за хормонален баланс при мъже

Йодът. Нужен като въздуха!

Рецепти при сърцебиене

Материалът Сърдечносъдовите заболявания са свързани с хипотиреоидизма е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Конвенционалната медицина продължава да търси нови и по-добри лекарства. За натуралната медицина това е стандартен проблем със запазено във вековете решение. По същество всички хронични дегенеративни заболявания ни представят една и съща картина. Натрупани метаболитни и токсични отпадъци, които възпрепятстват нормалната клетъчна и органна функция.

Основната разлика между различните заболявания, е органът или частта на тялото, която е най-засегната и начина, по който са засегнати функциите на организма от това. Процесът, чрез който клетките разрушават и рециклират материала в аминокиселини, които могат да бъдат използвани многократно, се нарича автофагия. Тя е основен компонент на клетъчното оцеляване и защита срещу нахлуването на организми. Дори господстващите изследователи осъзнават, че почистването на отпадъците, е начинът на лечение. Че ограничаването на калориите подпомага автофагията, но е по-изгодно да се търси лекарство или технологично решение за изпълнението на това. (21)

Ако засегнатите клетки могат да разрушават пречещите им плаки, то това значително ще увеличи шансовете за възстановяване от Алцхаймер. Изследовател обяснява: „Въпреки че все още не напълно разбираме как се развива това заболяване, ние знаем, че протеините се слепват един с друг и образуват нарастваща плака в засегнатите неврони на пациентите. Ако можем да накараме клетките сами да разбиват отпадъчните продукти от плаките, бихме могли да ги предпазим от формиране на плаки и потенциално да спираме развитието на тези и други заболявания.“

Освен това, повечето хронични и автоимунни заболявания са свързани с присъствието на плеоморфни или клетъчни стени на примитивни микроби в засегнатите тъкани. Има някои признаци, че такъв е случаят и с Алцхаймер. Например, при експериментална употреба на препарат, одобрен като средство за имунен дефицит и автоимунни нарушения, са постигнати много по-добри резултати, отколкото с всеки одобрен лекарствен продукт, който се използва за лечение на Алцхаймер.

Това потвърждава потенциалната полза от лечението на Алцхаймер като автоимунно заболяване. За по-подробно обяснение вижте статията ми „Как да преодолеете хроничните и автоимунните заболявания“. Тъй като изчистването е трудно. Дори за решителни хора, които искат да подобрят здравето си. В още по-голяма степен това ще се отнася за болните и техните настойници. Обаче, това е единственото решение. Тези, които се грижат за такива хора и дори хора с ранни симптоми на болестта, могат да опитат.

Следват основните елементи на една такава цялостна програма:

Стъпка 1:

Да се избягват или сведат до минимум факторите, които са указани като причиняващи или допринасящи за състоянието, например, всички живачни амалгамни пломби (вижте Живакът), желателно е премахването им да се направи от холистичен зъболекар. Постепенно да се намалят всякакви лекарства до абсолютния минимум. Храната да бъде чиста от химически добавки или остатъчни вещества, ако е възможно.

Стъпка 2:

Постепенно да се въвеждат витамини (вижте Витамини), минерали (Полезни минерали) и други средства, посочени като полезни особено средства и методи, които подобряват функциите на черния дроб и кръвоснабдяването на мозъка. Опитайте с 500 мг ниацинамид (вижте Витамин B3) при всяко хранене, може и двойна доза. Ако ниацинамидната терапия е сравнително успешна, това ще направи цялата програма много по-лесна за изпълнение.

Стъпка 3:

Контролирайте киселинността на урината и се опитайте да я държите близо до рН 7. Ако тя е твърде кисела, тогава давайте повече алкализиращи средства (вижте Алкализиране на тялото), включително натриев бикарбонат (2 часа след хранене или 1/2 час преди хранене) и калиев цитрат. Ако тялото се оказва твърде алкално рН над 7 и кожата е нечувствителна към дразнители, от типа на ужилвания от насекоми, то добавяйте аскорбинова киселина и добавки със солна киселина към храненето.

Стъпка 4:

Постепенно въведете високо качествена диета, вижте Здравословно хранене.

Стъпка 5:

Използвайте орални хелатори за премахване на живака и алуминия. Серните съединения са нужни за детоксикация на черния дроб. Ако това не се понася добре използвайте добавки с молибден. Един от най-силните хелатори е алфа липоевата киселина (наричана още Тиоктинова киселина), която е най-добра в комбинация с екстракт от Бял трън. Хлорелата (клетки смляни на прах) предпазва от повторното абсорбиране на металите отделени от червата. Също така полезни са MSM N-ацетилцистеин алфа-токоферол и аскорбинова киселина. Можете да добавяте и други хелатори на живака или да използвате Klinghardt Neurotoxin Elimination Protocol.

Стъпка 6:

За да се намалят или премахнат микробните проблеми, опитайте лека форма на основно пречистване. Обърнете специално внимание върху използването на млечно- кисели ферментирали храни, особено ферментирали зеленчуци, като истинското кисело зеле. (Вижте Стомашно-чревна флора)

Стъпка 7:

Необходима е изчистваща серия със сурови храни за отстраняване на токсичните и метаболитни отпадъци от мозъка. Това е най-трудната част и трябва да се направи много внимателно с постепенно увеличаване на интензивността. По време на храненето тялото започва да обработва, смила и премахва своите отпадъчни продукти, но само ако има достатъчно енергия, която е най-добре да бъде доставена от пресни сокове на пшенична и ечемична трева, както и покълнали семена (китайски боб леща вижте Изчистващи храни).

Освен това е полезен и приема на храносмилателни ензими, например, бромелаин и папаин. (Вижте Храносмилателни ензими)

Вижте още: Витамин С и болестта на Алцхаймер

Автор: Walter Last

Още по темата

Книги за изчистване на организма

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия- лечение с камъни

Материалът Алцхаймер – естественото лечение е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

По- долу ще намерите списък с публикации в сайта, свързани с паразитите, които се надяваме да ви помогнат:

Противопаразитни билки

Противопаразитна диета

ТЕСТ ЗА ПАРАЗИТИ

Паразитите

Лечение на паразити и кандида – лечебна картинка

Стомашно-чревна флора

Карамфиловото масло – лек срещу акне и други кожни проблеми

Лечение с Пелин

Рецепта с тиквени семки срещу паразити

Електронен запер и магнитен пулсар

Дрожди и плесени

Към сияйно здраве

Преодолей Кандида

Виртуална консултация с Walter Last и Александър Наумов

Разтвор на Лугол

Зокум (Oleander)

Материалът Паразити е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Последните резултати от изследванията относно важността на хранителните вещества, методите за предотвратяване на метастазите и подобряване лечението на рака, са в пълно съответствие с методите, използвани в холистичните (цялостни) програми за лечение на рака. Един от важните елементи на цялостната ракова терапия, е чревното изчистване, в допълнение към антимикробна терапия на целия организъм.

Тази нова констатация не само потвърждава важността на чревното изчистване, но също и необходимостта от антимикробна терапия. Вижте „Към сияйно здраве“ и „Преодолей Кандида“. Антимикробната терапия е насочена срещу плеоморфните микроби, които могат да предизвикат автоимунни заболявания, а също и рак. Фактите за ролята на тези микроби не бяха приети от основната медицина. Тя твърдеше, че в тези случаи имунната система е просто неправилно планирана и атакува собствените си здрави клетки.

Сега лидерът на този отбор професор Тревор Маршал заявява: ”Това, което ние мислехме, че са авто-антитела, генерирани от самото тяло, сега могат да се приемат като антитела, насочени срещу скрити бактерии. В автоимунното заболяване имунната система не атакува себе си. Тя защитава организма от патогени“.

Друг основен аспект на цялостната ракова терапия, е използването на диета или лечебно гладуване за премахване на протеиновите утайки и окислени мазнини, складирани в клетките. Именно те след това водят до появата на плеоморфни микроби и блокиране на оксидативния енергиен метаболизъм в раковите клетки и автоимунните заболявания. И двата принципа сега вече са потвърдени от конвенционалните изследвания.

Освен това, можем да видим също и доказателства за ползата от намаляване на емоционалния стрес с помощта на медитация и подмяна на страха с положителни емоции. Всичко това дава базисна изследователска поддръжка на един важен принцип в цялостната ракова терапия: Вместо да стресирате тумора, опитвайки се да го унищожите, дръжте го щастлив като изпълнявате неговите нужди, така че той отново да се присъедини към общността на здравите клетки.

За да стане по-разбираемо, нека разгледаме следната алегория: Има една митична страна с много недоволни жители. Един град в нея се е обявил за независим и се е обградил със своя защитна стена. Владетелят на страната сега има два избора: или да унищожи града или да го усмири, така че той да се присъедини към останалата част на страната в мирно сътрудничество. Ако градът бъде унищожен, бягащите бунтовници могат да се опитат да започнат въстания в други части на страната.

Владетелят не знае каква подкрепа могат да намерят бунтовниците в другите части на страната. Ако те не получават особена подкрепа, тогава няма значение дали бунтовния град ще бъде унищожен, той е безвреден така или иначе. Но, ако имат достатъчно подкрепа, то владетелят вероятно ще бъде унищожен.

Кой е по-мъдрия избор – унищожаването на града или умиротворяването на жителите му? Същият избор съществува и при онкологичното лечение. Конвенционалното лечение избира всички средства за унищожаване, независимо от последствията. А цялостната терапия опитва умиротворяващия подход.

Първоначално повечето тумори вероятно започват с малка вредност за организма, която може лесно да бъде изменена. Но прекаления стрес или постоянно напрежение ще го подтикват в посока на повишаване на неговата зловредност. Той ще генерира подкрепа и в други части на тялото. Този стрес може да бъде от страх, огорчение, емоционален шок, неправилно хранене, радиация или химическа атака.

Противоположният подход ще намали вредността му чрез нормализиране обмяната на веществата на раковите клетки, засилване на имунната система, намаляване на стреса с медитация и емоционална терапия. Вижте също Лечение на ума

Наскоро дори бе предложен протокол за химиотерапия, с който да се стигне до примирие с тумора. Той се основава на идеята, не да се унищожава тумора, а просто да се даде достатъчно химиотерапия, с която да бъде предпазен от по-нататъшен растеж.

Изследователят заявява: ”С мишия модел на рак на яйчниците, ако се лекува с много голяма доза, туморът си отива. Изглежда, че сте го излекували. Но, няколко седмици по-късно той се връща и започва да убива животното. Този резултат е стандартен. Какво направихме? Използвахме по-малки дози от лекарството и ги прилагахме, когато е необходимо. Ние бяхме в състояние да поддържаме тумора стабилен и мишката жива за неопределено време“.

Вместо да се използва химиотерапия, алкализирането е метода, който се прилага в холистичната терапия. Той стабилизира тумора и го пази от растеж по-нататък. След това можете да направите своя тумор все по-щастлив като изпълнявате и други негови потребности. Нормализиране на неговия метаболизъм чрез рестартиране на оксидативното енергийно производство. Премахване на токсичните утайки, които са започнали всички тези проблеми. Държане на плеоморфните микроби притиснати в ъгъла. Намаляване на стресовите хормони с медитация и емоционални терапии.

Вижте също Алкализиране на тялото

Сега злокачествените клетки или ще възобновят нормалните си функции или ако са твърде повредени ще умрат доброволно в процеса наречен апоптоза. С това туморът може постепенно да се разтвори по време на повтарящите се периоди на изчистване със сурова храна. Но, докато тумора съществува, особено като свободен от стрес, той ще бъде ваш приятел, потискайки развитието на опасни метастази. Дори след премахване на първичния тумор поради невежество, този подход на коопериране остава единствения правилен избор.

За повече подробности вижте уебсайта и книгата за рака на Water Last

От наличните данни стигам до извода, че болшинството страдания и смърт, свързани с рака, се дължат повече на медицинското лечение, отколкото на самото заболяване. С толкова много усилия в момента, посветени на откриването на лекарство, с доказана и аргументирана основа аз вярвам, че няма да се загубят още 100 години, докато съществуващите неефективни и вредни масови лечения на рак се заменят с дружелюбни и ефективни натурални терапии.

Публикацията е извадка от статията: PROOF THAT CANCER SURGERY INCREASES MORTALITY

Автор: Water Last

Вижте още:

Гладуването е оръжие срещу рака!

Противоракова диета (хранене при рак)

Лечение на рак – лечебна картинка

Тест за паразити

Кандида тест

Тест за недостиг на витамини и минерали

Натурални терапии

Материалът Алтернативното решение за лечение на рака е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Автори на различни публикации казват, че ангиогенезните инхибитори по време на първата операция могат да имат добър отговор. Това са лекарства, които забавят развитието на кръвоносните съдове в тялото, включително и вътре в туморите, така че те да не могат да растат.

Но, сега е установено, че тези медикаменти свиват туморите само в началото. След това туморите имат буен растеж, формиращ локални и отдалечени метастази.

Един от учените казва: ”Добре васкуларизиран (кръвоснабден) тумор се храни добре и е щастлив, той няма мотивация да става по-агресивен … (но), ако отсечете кръвоснабдяването на тумора, то това го заставя да стане по-агресивен, по- метастазиращ, стремейки се към повече кислород и хранителни вещества”.

Въпреки това има някакъв изход. Все по-голям брой алтернативни методи обръщат този процес, като потискат метастазите и държат тумора щастлив. Ето няколко примера за изследвания, които потвърждават холистичните принципи за причината и лечение на рака:

Витамин D подобрява хирургичните резултати:

Пациентите с най-висок прием на витамин D, чиято операция била през лятото, имали 3 пъти по-добро възстановяване, без болест, и четири пъти по-добра пълна преживяемост спрямо пациентите с най-нисък прием на витамин D, чиято операция била през зимата.

Вижте също: Витамин Д

Антиоксидантите инхибират метастазите:

Реактивните видове кислород, като супероксид и водороден прекис, играят ключова роля във формирането на клетъчни протрузии (издатини), замесени в миграцията на карциномните клетки и туморните метастази. Антиоксидантите инхибират такова агресивно поведение на раковите клетки.

Вижте също: Витамините ; Антиоксидантите срещу свободните радикали

Бикарбонатът инхибира метастазите:

Натриевият бикарбонат (сода за хляб) потиска растежа на туморите и образуването на спонтанни метастази в модели на метастазирал рак на гърдата при мишки. Той също така намалява процентът на участие на лимфните възли и чернодробните метастази.

Бикарбонатът прави лимфната течност по-алкална, което потиска възпалението. За да се разпространява тумора е необходимо той да разтвори обграждащата го съединителна тъкан, това се случва обаче, само ако тази тъкан е достатъчно киселинна, за да могат да се активират протеолитичните ензими на тумора.

Вижте също: Киселинно-алкален баланс и Алкализиране на тялото

Папаята срещу рака:

Папаята се използва като чай от изсушени листа и има драматичен ефект срещу широк диапазон от лабораторно отгледани тумори, включително рак на: шийката на матката, гърдата, черния дроб, бял дроб и панкреаса. Противораковото действие било по-силно с по-големи дози от чая.

Вижте също:  Папая (Papayas Papaya Pawpaw)

Гинко билоба срещу стреса:

Екстрактът от гинко билоба значително забавя растежа на клетките на агресивния рак на млечната жлеза и потиска растежа на имплантираните тумори (в изследвания) с повече от 80%. Гинко билоба също намалява стресовите хормони, отделени от страха заради раковата диагноза, така че туморът не може да стане агресивен.

Вижте също: Гинко (Ginkgo biloba)

Медитацията срещу стреса:

Жените с рак на гърдата намаляват стреса и подобряват своето психично здраве и емоционално благополучие чрез (Трансцендентална) Медитация.

Вижте също: Лечение на ума

Околната среда причинява рак:

Председателят на групата експерти по рака, създадена от американския президент, съобщава, че”истинската роля на околната среда, като предизвикваща ракови заболявания, е явно подценявана” и силно призовава за действия срещу намаляване на масовото излагане на хората на канцерогени. Излагането на канцерогени насърчава не само формирането на първични тумори, но и вероятността от метастази.

Унаследен риск от рак:

Дъщерите на бременни плъхове, хранени с нездравословна диета е по-вероятно да развият рак на гърдата. Но дори и тези дъщери след това да се хранят здравословно, тяхното потомство, все още има голям риск от това заболяване.

Периодичната диета е най-добра при рак:

Периодичното стоене на диета е много по-ефективно от постоянното ограничаване на калориите. Неограниченият прием на храна е най-лошия вариант за предотвратяване на рак на гърдата в експериментите. Тези, които били на диета с ограничаване на калориите в експеримента, приемали с 25% по-малко калории в сравнение с контролната група мишки. Туморът на гърдата бил активен при 71% в контролната група мишки, които ядели всякакви храни, каквито искали. При 35% сред онези, които постоянно били ограничавани и едва 9% при тези, които периодично ограничавали калориите.

Вижте също: Здравословно хранене

Чревно изчистване:

Последните изследвания показват, че чревната дисбиоза или”лошите” микроби в стомашно-чревния тракт могат да причинят рак.

Вижте също: Към сияйно здраве

„Авто-антитела“, създадени в отговор на скритите бактерии:

Сега вече е доказано, че при автоимунните заболявания имунната система не атакува здравите клетки, а по-скоро микробите, които се крият в тези клетки. Те са и основната причина за рака и по-рано учените са ги наричали „ракови микроби“.

Вижте също: Цялостното решение за преодоляване на автоимунните заболявания – Ново разбиране за причините и лечението

Ракът се причинява от протеиновите отпадъци в клетките:

Клетките трябва да отстранят повредените протеини или натрупването на отпадъците може да ги накара да се развият като раков тумор. Отказът да се справят с тези отпадъци може да завърши с токсичност, геномно увреждане и възпаление. Това на свой ред може да стимулира туморна прогресия и други дегенеративни заболявания.

Вижте също: Цялостното решение за рака – Ново разбиране за причините и лечението на рака

Лечебното гладуване намалява растежа на тумора, повишава чувствителността на раковите клетки към химиотерапията и защитава нормалните клетки от токсичните ефекти на химиотерапията. Гладуването в продължение на 48 часа е установено, че значително потиска туморната прогресия на рака на гърдата при мишките. В един такъв експеримент с мишки, с рак на гърдата, само гладуването (без химиотерапия), причинило повече от 50% намаляване на растежа на тумора.

Когато гладуването било комбинирано с химиотерапия, то туморния растеж намалял до 90%, в сравнение с нелекуваните от контролната група. В изследвания, използващи клетки от рак на гърдата са намерени подобни резултати. Съпоставими резултати били открити при глиома, невробластома и меланом, също така, времето на преживяване се увеличило и метастазите намалели. Сега изследователите искат да намерят и използват лекарства, с които да имитират положителните ефекти на гладуването.

Публикацията е извадка от статията: PROOF THAT CANCER SURGERY INCREASES MORTALITY

Автор: Water Last

Вижте още:

Противоракова диета (хранене при рак)

Лечение на рак – лечебна картинка

Рецепти за хранене при рак

Тест за паразити

Натурални терапии

Материалът Алтернативни методи за инхибиране (потискане) на метастазите е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Описание

Свръх хидратация настъпва, когато тялото приема повече вода, отколкото отделя и нормалното ниво на натрий е разводнено. Това може да доведе до храносмилателни проблеми, поведенчески изменения, увреждане на мозъка, гърчове или кома.

Един възрастен човек, чието сърце, бъбреци и хипофиза функционират правилно, би трябвало да развие водна интоксикация, ако пие повече от 2 литра вода на ден. Това състояние се случва най-често при лица, чиято бъбречна функция е увредена и може да възникне, ако лекари или други здравни специалисти предписват по-голямо количество водно-базирани течности и лечение, а тялото не може да ги отделя.

Бебетата, както се оказва, имат по-голям риск от развитие на свръх хидратация. Центровете за контрол и превенция на заболяванията заявява, че бебета са особено чувствителни към устна свръх хидратация по време на първия месец от живота си. И това е така защото бъбречният филтриращ механизъм за отделяне на течности е твърде недоразвит. Кърмата включва всички течности нужни на бебето.

Водата трябва да се дава бавно, умерено и само по време на изключително горещо време. Свръх хидратацията, която е посочена като заплаха за кърмачетата, възниква винаги, когато бебето пие твърде много вода, а отделя твърде малко течности, т.е. консумира и запазва твърде много вода.

Причини и симптоми

Консумацията на твърде много вода рядко причинява свръх хидратация, когато системите на организма функционират нормално. Хората със сърдечни, бъбречни или чернодробни заболявания е по-вероятно да развият свръх хидратация. Техните бъбреци не са в състояние да отделят нормално водата. Може да се наложи хората с тези заболявания да ограничат количеството на водата, която пият и / или да коригират количеството сол в своите диети.

Тъй като мозъкът е орган, който е най-податлив на свръх хидратация, промяната в поведението обикновено е първият симптом на водна интоксикация. Човекът може да стане объркан, сънлив или невнимателен. Крясъците и бълнуването са обичайни. Симптомите на свръх хидратация може да включват и замъглено зрение, мускулни спазми и потрепвания. Парализа на едната страна на тялото, лоша координация, гадене и повръщане, учестено дишане, внезапно наддаване на тегло и слабост. Цветът на лицето на човека е нормален или зачервен.

Кръвното налягане е понякога по-високо от нормалното, но повишението може да остане незабелязано дори когато степента на водна интоксикация е сериозна. Свръх хидратацията може да доведе до ацидоза (състояние, при което кръвта и тъканите в тялото имат необичайно високо киселинно съдържание). А също анемия, цианоза (състояние, при което нивото на кислорода в кръвта рязко спада), кръвоизливи и шок.

Мозъкът е орган най-уязвим от последиците на свръх хидратация. Ако нивата на излишни течности се акумулират постепенно, мозъкът може да се приспособи към тях и човек ще има само няколко симптома. Ако състоянието се развива бързо, има вероятност да се настъпят обърканост, пристъпи и кома.

Профилактика

Хората (особено възрастните) трябва да бъдат внимателни, да не пият големи количества вода (не повече от 2 литра на ден). Лицата с нарушена бъбречна функция трябва да обръщат специално внимание върху приема си на вода.

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

ТЕСТ ЗА ПАРАЗИТИ

Приемате ли достатъчно Вода?

Водата

Натрий (Na) – основен минерал

Калий (К)- основен минерал

Калций (Ca)- основен минерал

Лечение с Вода (Хидротерапия)

Материалът Водна интоксикация (Свръх хидратация) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Калцият е едно от първите вещества, за които е известно, че е от съществено значение в храненето. През 1842 година френски учен доказва експериментално, че съкращаването на живота на гълъбите е тясно свързано със силно изтощените кости. Когато дали на гълъбите калциев карбонат, всички проблеми изчезнали! Въпреки че е било известно, че това се случва при животните, опити върху хора не били предприети до средата на 1900 година.

В детското тяло калцият е в най-голямо количество спрямо всички други минерали. Възрастното тяло съдържа около 2%, или 0.9 кг калций от общото телесно тегло. Най-много, огромно количество от минерала (99%), е намерен в костите и зъбите, а останалите 1% (около 2/3 супена лъжица) в меките тъкани и телесни течности, обслужващи други функции, които не са свързани с костната структура. Тялото постоянно регулира количеството на калция в кръвта, за да го поддържа на нужното ниво.

Калциевият йон е най-чувствителния химически регулатор на човешката клетъчна активност, който ни е известен. Дори и най-малката разлика в концентрацията на калция може да повлияе на телесните клетки и органи, причинявайки нарушения в сърдечните удари, например. Ако концентрацията му в клетките стане прекалено висока, токсични форми на кислорода ще унищожат клетката.

Но, за да бъде калцият добър регулатор на телесните функции, е необходимо да бъдат налице и други фактори. Включително много хранителни вещества, които си взаимодействат с този минерал и засягат, както неговото усвояване така и неговите загуби с урината. Например, сърдечносъдовата система разчита силно на калция и магнезия. Без витамин D, калцият изобщо не може да се усвои. Обаче ако се добави много витамин D, по-вероятно е това да доведе до високо ниво на калций в кръвта, отколкото високия прием само на калций.

Борът играе важна роля в запазването на калция и може да помогне за повишаване нивата на естествения естроген. Той от своя страна, помага за опазването на калция. Растителните естрогени, като тези, открити в соевите продукти, са настоящия център на внимание в тази област. За да бъде транспортиран калция до костния мозък е необходимо да има баланс с фосфора. Когато не съществува баланс, костният мозък започва да гладува за калций и се развива остеопороза. Калцият е необходим за свиването на сърдечния мускул и за регулиране на сърдечния ритъм.

Той също участва в усвояването на желязото, помагайки му да преминава през клетъчните стени, като по този начин осигурява сила и енергия. При децата, той помага за облекчаване на болките в мускулите и костите, често наричани „болки на растежа“. Калцият ускорява рефлексите, помагайки на нервната система в преноса на импулса и способства за облекчаване на безсънието.

Също така е важен минерал в кръвосъсирването и за активирането на множество ензими. Доброто усвояване на калция е възпрепятствано от редица фактори. Такива като консумирането на големи количества мазнини, оксалова киселина (намерена в шоколада и ревена) и фитинова киселина. Калциевите загуби нарастват при настъпване на менопаузата, но след това отново се забавят. Същото нещо се случва и по време на бременност и кърмене, както и по време на детския растеж.

Успешната масова реклама е пропита от убеждението, че потреблението на мляко е от ключово значение за предотвратяване на остеопорозата. И все пак, населението в развиващите се страни, изглежда има по-малък риск от фрактури, отколкото в страните, където се пие мляко, въпреки ниското им телесно тегло и приема на калций от млякото. Може би, защото те също така пушат по-малко, пият по-малко алкохол, извършват повече физически труд и консумират по-малко протеини, сол и захар.

Проучванията показват, че жените, консумиращи месо губят 35% от своята костна маса към 80- годишна възраст. А жените вегетарианци губят само 18%. Остеопорозата не се случва единствено от липсата на калций, нито калциевите добавки сами по себе си ще решат проблема.

Най-малко 40% от жените след менопауза имат крайно ниски нива на стомашна киселина, необходима за абсорбирането на калция. Именно такива хора, могат да усвояват само около 4% от перорално приетия калциев карбонат, докато хората, които имат адекватни количества на киселината го усвояват около 22%.

С цел стимулиране на продажбите, някои антиацидни продукти са рекламирани като добър източник на минерала. Калцият, използван в антиацидите не се абсорбира лесно, в допълнение към наличието и на друг проблем. Много антиациди съдържат алуминий, който потиска усвояването на калция, а също и той самия причинява токсичност. Maalox, Amphogel, Gelusil, и Mylanta съдържат цели 200 мг. алуминий на таблетка, а буферирания аспирин може да съдържа 10-52 мг. на таблетка.

Когато калциевият карбонат, видът, открит в Tums или в черупките на стридите, например, влезе в контакт със стомашните киселини, той се преобразува в калциев хлорид, който се абсорбира по-добре, но това също така подобрява и алуминиевото усвояване. Освен това, антиацидите са създадени, за да намаляват киселината в стомаха, като по този начин нанасят вреда в използването на калция от този източник.

Бира, алкохол, кафе, чай, безалкохолни напитки, сол и никотин са най-лошите врагове на костите. Те пряко се намесват в усвояването на калция. Захарта също е една от основните причини за недостиг на калций и е известно, че изчерпва запасите на тялото от фосфор. Фосфорът и магнезият, са от съществено значение за усвояването на калция и когато е налице дисбаланс на единия от тях, калция по-скоро се изхвърля от тялото, отколкото използва.

Съдържащите много фосфор храни принуждават калция да образува неразтворими съединения, които водят до недостатъчно усвояване. Пилешкото месо съдържа повече фосфор, отколкото дори постните червени меса.  Консумирането на големи количества домашни птици, морски храни, безалкохолни напитки, свински продукти, както и преработени храни, значително допринасят за фосфорно-калциевия дисбаланс.

Не само захарта има разрушителни последици за калциевите нива, кофеина прави същото. Заради диуретичните си свойства, той удвоява скоростта на отделяне на калция. Кофеинът принуждава паращитовидната жлеза да отделя хормон, отговорен за изтеглянето на калция от костите, с цел поддържане нивото на калций в кръвта в нормални граници. В допълнение, кафето не само съдържа кофеин, но още 29 други киселини, които изискват изтеглянето на калция от костите, за да бъдат неутрализирани.

При консумацията на прекалено много протеини, разлагането и отделянето на повече съдържащи сяра аминокиселини принуждава урината да стане по-кисела. Така заедно с излишните протеини се изхвърля повече калций. Месо, птици, риба и яйца са концентрирани източници на съдържащи сяра аминокиселини. Растителните храни съдържат същите серни аминокиселини, но те са по-малко концентрирани източници на общия протеин и по този начин е по-малко вероятно да се появят отделяния.

Колкото повече протеини са изядени, толкова повече калций е загубен и отделен от тялото. Ако няма достатъчно калций в храната или ако той е загубен, заради високо протеинова диета, тялото ще събере калций откъдето може, за да задоволи нуждите си. Това събиране обикновено идва от костите, което ще допринесе за остеопороза. Друг полезен плюс на растенията е прогестерона. Той доказа, че играе жизнено важна и уникална роля в лечението на остеопорозата чрез фактическо пълно изменение на загубите, причинени от болестта.

Упражненията за натоварване на краката поне три пъти седмично също играят значителна роля при запазването на калция. За много поколения, млякото беше изтъквано като единственият добър източник на калций и основен деятел за предотвратяване на остеопорозата. В действителност, е нужно изключително високо потребление, за да се получи достатъчно калций от млякото и да бъде от полза.

Обработката на млякото може да свърже калция, правейки го направо неизползваем от тялото. В допълнение, много хора погрешно вярват, че няма алтернативи на млякото за получаване на калций. Листните зеленчуци са най-добрите растителни източници на използваем калций, но те рядко се разглеждат или препоръчват. Тортилите (царевични питки) също са добър източник на калций.

За обща представа, ще дадем списък на процента калций, който се абсорбира от някои храни: варени зеленчуци (50-70%), мляко (32%), тофу (31%), бадеми/сусамени семена (21%), варен червен/бял/шарен боб (17%). Варените спанак/листа на цвекло/захарно цвекло/и ревен, се абсорбират само 5%, заради оксалатното им съдържание.

Преди няколко години водещ специалист, на симпозиум в Дания, заяви, че повече жени умират от остеопороза и свързаните с нея фрактури, отколкото от рак на гърдата, на шийка на матката и други маточни заболявания. В САЩ, здравните разходи за костни фрактури са до 10 милиарда долара годишно и те водят до най-малко 200 000 смъртни случая.

Една от всеки три жени и един от всеки шест мъже след пенсионна възраст, ще страдат от фрактури. Най-рисковите жени ще бъдат тези, които са относително неактивни, имат малко телосложение и бъбречни заболявания. Също, ако имат отстранени яйчници преди навършване на четиридесетте и фамилна история с остеопороза. Или са с произход от Северна Европа, Латинска Америка или Азия. Плюс факта, че по различни причини, колкото по-възрастен става човек, толкова по-трудно му е да абсорбира калция.

Има известно съмнение, че типичната западна диета е отговорна за опустошителните последици на остеопорозата. Без да се споменават породените и много други здравословни проблеми. С многото мазнини, захар, протеини, натрий и фосфор, „западната кухня“ причинява промиване на калция от организма. Той остава неусвоен и затова никога неизползван. След разходването на милиони долари за храни, разрушаващи тялото, още повече са изхарчени за добавки, които да премахват щетите.

Ако тялото поглъща твърде много калций, могат да възникнат следните проблеми :

1) хиперкалцемия (твърде много калций в кръвта);
2) твърде много в урината, което повишава риска от камъни в бъбреците;
3) калцификация на различни телесни тъкани, особено на бъбреците;
4) остеосклероза (прекалено плътни кости).

Но, естествените шансове за появата на тези състояния са малко вероятни. Обикновено това се случва от прекален прием на добавки и/или лошото им усвояване. Това води до натрупвания на минерала в нежелани области на тялото. Стойностите съгласно RDA са различни, в зависимост от страната. Световната здравна организация дава в своята препоръка най-ниската доза. В САЩ съветват за най-високата. Националният институт на здравеопазването в САЩ препоръчва прием на 1 грам калций на ден за жени преди менопауза и 1,5 грама на ден за жени след менопауза.

Но, трябва да бъде ясно, че прекомерното приемане, от над 2 грама на ден може да доведе до хиперкалцемия. Изследванията показват, че 1250 мг. калций на ден, в продължение на два до три месеца, забавя анормалното клетъчно делене в дебелото черво. Това може да бъде приписано на способността на калция да детоксифицира канцерогенните жлъчни киселини.

Други изследвания са показали, че хората с хипертония имат занижени нива на калций и добавянето на 1500 мг. дневно, значително понижава кръвното налягане. Съотношението за най-добро усвояване на калция трябва да бъде 2:1 на калций към магнезий, както и до 2,5:1 на калций към фосфор. Изследванията са показали, че калцият се абсорбира много по-ефективно, когато се консумира в много малки дози.

Забележка: Как да проверите дали вашата добавка е в състояние да се асимилира добре? Поставете таблетката в оцет и я оставете за 30 минути. Ако тя се разпадне на части през това време, това е добра индикация, че същото ще се случи и във вашия организъм. Разбира се ако има достатъчно солна киселина на разположение, за да се свърши работа. (Компаниите в САЩ, отговарящи за изчистването на отпадните води, забелязват, че все по-често по време на пречистването намират цели мултивитаминни таблетки.)

Резюме: Имената са: Ca, Ca+2, Ca++, елемент 20. Често изписвани търговски наименования са: „калциев карбонат“ (което е тебешир, началното съединение за производство на калциеви соли), „калциев глицерофосфат“, „калциев фосфат“, „калциев пирофосфат, и „калциев сулфат“(гипс).

Симптоми за недостиг:
• спазми,
• емоционална възбуда,
• нервност, безсъние, главоболие,
• задържане на кадмий и олово,
• скърцане със зъби,
• мускулни спазми/ потрепвания, повишено мускулно/ сухожилно разтягане, конвулсии,
• слаби/ меки кости, омекване на зъбите, късно никнене на зъби,
• намален калций в кръвта, студени ръце и крака, изтръпване,
• хидроцеле (подуване на скротума),
• нощно изпотяване,
• разширени вени,
• циреи, кожни обриви, дълбоки абсцеси, хронични сълзящи рани, напукана кожа,
• болки в гърдите.

Симптоми за токсичност:
• намален гастроинтестинален тонус,
• бъбречна недостатъчност,
• емоционално влошаване,
• повишено ниво на калций в кръвта.

Потискащи (Инхибитори): мазнини, оксалова киселина, фитати, аспирин, барбитурати, силни успокоителни, алуминий, неомицин, превишена консумация на протеини/ сол/ алкохол, тютюнопушене, кофеин и продължително обездвижване.

Помощници: Витамини A, C, D и F, бор, желязо, магнезий, фосфор, стронций и солна киселина.

Добавките с калций, които най-често се използват:

1) Костно брашно – представлява смлени кости на животни и не се абсорбира лесно от тялото. То също така съдържа голямо количество фосфор и не е добър избор за строгите вегетарианци.

2) Калциев лактат – е млечен дериват и също не е добър избор за строгите вегетарианци. Обаче, той е по-лесен за усвояване от костното брашно.

3) Калциев глюконат – получава се от растителни източници и е по-мощен от калциевия лактат.

4) Доломит – е естествена форма на калций и магнезий, за усвояването и не е нужен витамин D. Обаче, той не се абсорбира добре и обикновено води до замърсяване.

5) Калциев цитрат – силно абсорбираща се форма, която изисква по-малко солна киселина за своето усвояване. Тази форма е подходяща за възрастни хора и за хора със стомашно-чревни нарушения, които намаляват секретирането на солна киселина.

6) Калциев глюконат и калциев хидроксиапатит са също добри форми. Но калциевият карбонат, доломита и костното брашно са най-слабо усвоимите форми.

7) Хелати и хлориди – са най-скъпите форми. Но има много малко доказателства в подкрепа на това, че те се усвояват по-добре от евтините форми.

Източник: www.innvista.com

Още по темата:

Водата

Калий (К) – основен минерал

Минерали

Книги за самолечение на Walter Last

Тест за недостиг на витамини и минерали

Натрий (Na) – основен минерал

Фосфор (Phosphorus)

Материалът Кой е виновен за остеопорозата? е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Протеините в кравето мляко могат да нанесат увреждания на стомашно-чревните власинки, като притъпят краищата им. По този начин червата не могат да абсорбират хранителните вещества.

Развиват се симптоми, които приличат на грип и които прогресират до коремни спазми и болки. Това е често срещано при бебета със симптоми на колики, дори и при кърмени бебета. Майката може да има реакции към кравето мляко и чрез приемането му да предаде своите антигени на бебето. По този начин се създава още едно поколение с отслабена имунна система.

По-полезно за майката е да приема вода, вместо мляко, докато кърми. В кърмата на майките, които пият краве мляко и които имат бебета с колики, са открити високи нива на протеини на кравето мляко. Спирането на приема на краве мляко е помогнало на пеленачетата да намалят симптомите на колики. Коликите изглежда са се появили през последните 100 години чрез храненето на бебетата с краве мляко. Но, алергиите към млякото не са новост, има записани случаи в Талмуда и древногръцките записи на лекаря Гален.

Когато семействата елиминират млечните продукти от своята диета забелязват, че и други проблеми изчезват. Например, колит, ушни болки, настинки, астма и хронична конгестия. В третия свят, където бебетата са изключително кърмени, смъртността е спаднала с 95%. На всеки 24 часа, 4000 изкуствено хранени бебета умират. Повече от 1 милиона деца умират всяка година от цикъла на инфекция и недохранване, известен на Запад като „Болест на бутилковото бебе“. Почти всички от тях са в Третия свят.

Това е така, защото фирмите, които произвеждат детската рецепта на мляко я дават безплатно на новите майки там. С времето тези майки осъзнават, че те сега трябва да купуват тази храна и че чистата вода, с която го смесват е малко, ако изобщо има такава, а тяхното собствено мляко е пресъхнало. Майките намаляват количеството храна, за да могат по- дълго да я използват. В резултат на това, бебетата стават недохранени, развиват инфекции и умират. Според УНИЦЕФ, рискът от смърт е 25 пъти по-голям при децата, които са на изкуствено хранене.

Компанията Nestle преди няколко години бе подложена на натиск и тя спря с тази практика, но веднага се появиха други фирми, които заеха мястото и. Според доклад от 1995 г. на USDA, средният американец годишно консумира: 180 кг. зеленчуци 55 кг. пресни плодове; 87 кг. зърнени продукти, включително и брашно 193 кг месо, птици и риба; 265 кг. мляко и млечни продукти, което е 40% от общата консумация на храни. Това количество, обаче, не е пълната картина, защото са нужни 10 кг. мляко, за се да направи 1 кг. сирене и 12 кг. мляко, за да се направи 1 кг. сладолед.

Следователно, консумацията на мляко е много по-голяма, особено в тези форми. Американците пият повече мляко, отколкото всички жители на която и да било страна в света. Те все още са на първо място в класациите по костни заболявания, включително и остеопороза. Изследвания показват, че ежедневната богата млечна диета, изхвърля по-голямата част от консумирания калций.

Още по-лошо, Американският вестник „Journal of Clinical Nutrition“ пише, че големите количества протеини и фосфор, които се съдържат в млякото, принуждават тялото да отделя повече калций, отколкото приема. Човешкото тяло може да усвоява 25% от калция, съдържащ се в млякото, но също така може да усвоява 42% от калция, съдържащ се в ябълковия сок. В допълнение, към риска от остеопороза идва и повишения риск от атеросклероза. Една чаша нискомаслено мляко има мастните стойности на 3 резена бекон.

Докато средният американски потребител на мляко достигне зряла възраст, той/тя ще приеме еквивалентната стойност на около 1 милион резена бекон. Жените, средно консумират около 1 литър мляко всеки ден през целия си живот и все още над 25 милиона американски жени, след като навършат 40 години, получават диагноза артрит, остеопороза и рак на гърдата.

Много от тях вярват, че пиенето на нискомаслено мляко или намаляването на мазното мляко ще намали броя на случаите. Но статистиките не се променят, описани са многобройни тестове от различни изследователи, включително и от Харвардския Медицински Университет, които анализират данните от 27 страни от 1970 година!

Въпреки пренасищането на пазара с мляко, производителите все още се опитват да увеличават производителността като инжектират на кравите хормон, наречен Bovine Somatotropin (BST). Този хормон, одобрен от FDA, има потенциала да увеличи млечната производителност с 15%, което технически означава, че ще са необходими 15% по- малко крави, но този сценарий е малко вероятен. В кравите този мощен хормон води до появата на анемия, безплодие, инфекции и дефекти при растежа на костите.

Хормонът също така променя и съдържанието на млечните мазнини. Така спомага за произвеждането на нов, втори хормон, наречен IGF-1, който засяга способността на тялото да се справя с мазнините и захарите. В същото време се увеличава нивото на съдържание на първият хормон. Все още не се знае дали тези промени са вредни за хората. Но не се притеснявайте, вече е одобрен от правителството. На микробиолозите е добре известно, че само една изменена аминокиселина може така да промени протеиновата молекула, че да предизвика стотици болести, включително и сърповидни клетки, анемия и форми на Алцхаймер.

Въпреки това Монсанто отрича това да се случва в техните разработки на BST (растежен хормон, използван при млечния добитък). Те описват аминокиселината #144 като лизин, а в действителност, те създават „изрод“, видоизменена аминокиселина, наречена epsilon-N-acetyllysine. Ученият, който открива това, Д-р Бернард Виоланд публикува откритието си през юли 1994 в изданието на „Протеинова наука“. „Грешката резултира върху производството на изкуствени заместители, за разлика от естествения протеин на кравите“. В Монсанто установяват това, след като филтрират този протеин.

Точно, кога и колко мляко се е консумирало преди това не е известно. Не се знае и за дългосрочните ефекти на този дефектен ген. Налице е основно вярване в рамките на научната общност, че протеиновите хормони не могат да оцеляват в храносмилателните процеси на човека. При нормално функционираща храносмилателна система, храната, която е приета, се атакува с пепсин, солна киселина и други силни ензими – предполагаеми неактивни протеинови хормони.

Но, когато са използвани антиациди или е прието мляко, храносмилателната среда се изменя. Двата протеина имат буферен ефект, който намалява нивото на pH до по- неутрално ниво 6, деактивирайки храносмилателните киселини. Това означава, че хормоните, използвани при добитъка, сега са свободни да преминат в системата. Хормонът на растежа, използван при добитъка има същата структура, както намерения при хората. Произвежда се същия ефект – голям растеж. FDA е най-непреклонната в поддържането на тезата, че този хормон се унищожава, когато бъде погълнат от хората – FDA никога не греши!

Дори пастьоризирането не унищожава генно – създадените бичи хормони, дори при температури извън установените за процеса. В едно проучване, млякото било нагрявано в продължение на 30 минути при температура 71C и хормонът оцелял. Тази температура се поддържа в продължение на 15 секунди по време на пастьоризацията. Друга идентична особеност е открита при двама човека, при които бичите хормони са инсулино – подобни фактори на растежа.

Има доказателства, че при някои деца, приемът на краве мляко по време на ранното детство, може да предизвика диабет от първи вид. В списанието „New England Journal“, в медицинска статия (30 Юли 1992г.) е цитирано едновременно изследване, което било направено в болници за деца в Торонто и Финландия.

„Световното по- високо потребление на млечни продукти и по-високия процент на инсулинозависим диабет са свързани. Болестта поразява около 40 деца на всеки 1000. Антителата, произведени срещу млечните протеини през първата година на живот също така атакуват и унищожават панкреаса. В така наречената автоимунна реакция, която произвежда диабет при хора с отслабена имунна система. 142 деца с почти доказан диабет имали почти 8 пъти повече антитела срещу млечния протеин, отколкото здравите деца. Това е явно доказателство, че тези деца имат много силен автоимунен дисбаланс.“

Кравите, третирани с rbGH (хормон на растежа) развиват язви на виметата, които изискват антибиотици, за да се лекуват. Някои твърдят, че откакто има толкова много прилики между хормоните, които се използват при добитъка и тези при човека, може да се търси връзка и с рака на гърдата при хората. (Вижте също: The Use of Bovine Growth Hormone– One student’s essay.)

На 8 Ноември 1994г. New York Times съобщава, че:

1) само 1 % от жените между 40 и 50 годишна възраст някога са диагностицирани с рак. Но аутопсиите установяват, че само 39% от тях наистина са били болни от рак.

2) 46% от мъжете между 60 и 70-годишна възраст имали рак на простата, но само 1 % от тях са били диагностицирани.

3) Почти всички хора на възраст над 50 имат тумори на щитовидната жлеза и отново само малка част са засечени. И въпреки това, все още, се поддържа теорията, че генно – модифицираните хормони нямат никакво влияние върху хората. Дори рискът от овариалния рак се покачва 3 пъти при хората, които приемат краве мляко, отколкото при неприемащите мляко. Едно изследване показва, че при мъжете, които пият по една или две чаши мляко на ден, рискът от развиване на метастатичен рак на простата, е двойно по голям, отколкото при мъжете, които не пият краве мляко въобще.

Човешкият вирус на СПИН много напомня на бичи имунодефицитен вирус. Все още USDA отказва да провери подозрителните месни и млечни продукти, за това дали имат антитела към ретровируса и да постави тези животни под карантина. В допълнение, 60% от млечните стада в САЩ носят вируса на левкемия. Животните даже не се тестват за остатъци от лекарства. Официалният тест на FDA за съдържание на лекарства в млякото не може да засече остатъците от повечето медикаменти, използвани всекидневно в млечната индустрия.

Тестът, който се използва се нарича „BS“, което означава Bacillus stearothermophilus disc assay. След 4-годишна възраст повечето хора спират да синтезират храносмилателният ензим лактоза. Само северноевропейците (Caucasions) са запазили тази си способност и след детството. Лактозата е необходима за понижаване на млечната захар.  Лактоза във форми, които тялото може да използва (глюкоза и галактоза).

Без този ензим хората стават с „лактозна непоносимост“, което води до болезнени симптоми. Не добре смляната лактоза остава в колона (част от дебелото черво) и там ферментира. Това води до подуване, газове, коремни спазми, болки и диария. Само в САЩ са регистрирани от 30 до 50 милиона хора, за които се смята, че имат непоносимост към лактозата. Много продукти съдържат лактоза, затова четете етикетите, за да избегнете дискомфортните симптоми след консумирането на такива продукти.

Например, Benedryl в капсули от 25 мг. съдържа лактоза. В PDR не се упоменава за съдържанието на лактоза в 50 мг. капсули или инжекции. Списъците на Carper съдържат около 370 лекарства, които съдържат лактоза. За онези, които имат непоносимост към лактоза и трябва да приемат някакъв медикамент, е разумно най-напред да погледнат в PDR– списъка, за по-голяма сигурност!

Кравето мляко може да се етикетира като: лактоза, казеинат, натриев казеинат, калиев казеинат, казеин, лакталбумин, лактоглобулин, извара или суроватка. (Яйцата могат да бъдат етикетирани като: албумин, вителин, ововителин, ливетин, жълтък; яйчния прах или сушеното яйце: глобулин, овомукоид, овомуцин). Кашер (Kosher) продуктите не съдържат мляко и може да им се сложи етикет „parve“ или „pareve“.

Бъдете внимателни с продуктите на „Kosher“, защото може да съдържат също толкова пестициди, колкото и другите храни. Въпреки че външно са квалифицирани като органични храни. По интересен начин, днес лещата е заменена с кравето мляко, като природна „перфектна храна“?!

Източник: www.innvista.com

Още по темата

КРАВЕТО МЛЯКО И ЛАКТОЗАТА – реална причина за астмата и проблемите с дишането

Книги на Walter Last за изчистване на организма

Любопитно

Тест за недостиг на витамини и минерали

Тест за паразити

Кандида тест

Тест за алергии

Рецепти – диетични

Лечение с камъни

Витамини и минерали

Направете си тест

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Материалът Истината за КРАВЕТО МЛЯКО е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Холестеролът е нужен на организма в определени количества, защото той е едно доста важно вещество, а именно:

– Тялото произвежда стероидни хормони от холестерола: кортикостероиди и полови хормони, естроген, прогестерон и тестостерон.
– Жлъчните киселини, важни за храносмилането, се получават от холестерола.
– Той защитава кожата, където се превръща във витамин D от слънцето и действа като бариера срещу веществата, опитващи се да влязат или излязат.
– Той действа като антиоксидант, когато възникне такава необходимост.
– Холестеролът в мозъка и гръбначния мозък представлява около 25% от общото му количество в тялото.

Уникалното качество на холестерола е, че, въпреки че тялото може да го произвежда (произвежда около 800 мг. на ден), не може да го намалява. Може само да го отстранява от организма чрез изпражненията под формата на жлъчна киселина. Това отстраняване се увеличава с добавянето на фибри и вода към диетата. Ако фибрите отсъстват, до 94% от холестерола и жлъчните киселини са реабсорбират и рециклират.

Водата е от жизненоважно значение за процеса на премахване на фибрите от тялото. Фибрите на овес, ябълки, фасул, грах и лен намаляват нивата на холестерола, пшеничните трици не. Безразборните програми за понижаване на холестерола, фактически увеличиха размерите на смъртността, заради самоубийства и рак.

Лекарствата, които понижават холестерола, без да намаляват сърдечните инфаркти или смъртните случаи, доказват, че холестерола не е реален проблем. Нещо повече, когато хората са били поставени на диети с ниско съдържание на мазнини и лекарства, понижаващи холестерола, сърдечните атаки, всъщност, се увеличили два пъти, а насилствените смъртни случаи, включително самоубийства, убийства и аварии, се увеличили тройно.

През последните деветдесет години потреблението на холестерол е останало относително еднакво, но сърдечносъдовите заболявания са скочили до небето. Това показва, че по-скоро други фактори са заплаха – такива фактори като увеличената консумация на захар, мазнини, добавъчни вещества в храните, химикали, както и транс мастни киселини. Ниските нива на холестерола могат също да индикират риска от рак.

Оказва се, че към високо ниво на холестерол води липсата на такива хранителни вещества като хром, магнезий, витамин B3, както и омега- 3 мастни киселини, необходими за неговия метаболизъм. В допълнение, растителните храни съдържат стероли. От една страна, бета-ситостерола се е доказал, че потиска абсорбцията на холестерола, от друга страна, частично предлага някаква степен на защита срещу заболяване на коронарните артерии.

Холестеролът предпазва тялото от проникване на течности и задържа водата в него, за да не го напусне прекалено бързо. Благодарение на холестерола, само около 280-400 грама вода се отделят чрез изпаряване. Кръвопотокът обикновено носи около 7 грама холестерол, заедно с триглицериди, фосфолипиди, каротин, витамин Е и протеини. Те всички се пренасят от две групи плазмени липопротеини. Едната група е наречена LDL (липопротеини с ниска плътност), която носи холестерола и мазнините от храната и черния дроб към клетките.

Той често е наричан „Лош“ холестерол. Ако нивата станат прекалено високи, или ако холестерола граняса, връзките се закрепят към стените на артериите, причинявайки стесняване. Другата група е наречена HDL (липопротеини с висока плътност), често наричан „добър“ холестерол, който пренася холестерола от клетките обратно към черния дроб, където се изменя в жлъч, отделя се в червата и се придвижва към изпражненията. Изпражненията са основния начин за премахване на излишния холестерол от организма. Това създава сериозен проблем, когато са налице чести периоди на запек.

Холестеролът не се разтваря във вода, което означава, че не може да се движи сам из кръвопотока. Черният дроб трябва да осигури дълго-верижни незаменими мастни киселини, за обграждане на холестеролната молекула с протеин. Полученият пакет се нарича липопротеин и е в състояние да се движи през кръвния поток. Но, за да се постигне всичко това, тялото трябва да бъде добре хидратирано. Пиенето на много вода всеки ден и избягването на подобни метаболитни пречки като кофеиновите напитки, е единственият начин да се подпомогне движението на холестерола из тялото, вместо забавяне на транспортирането и залепянето му към артериалните стени.

80% от холестерола се използва от черния дроб, за производство на жлъчни соли, които се съхраняват в жлъчката и се използват за подпомагане на храносмилането и усвояване на мазнините в храната. В продължение на десетилетия лекарите са използвали нивата на холестерола в кръвта като индикатор за сърдечносъдови рискове. Общото ниво на серумен холестерол се измерва като се вземат LDL и HDL заедно, давайки по този начин неточно тълкуване. По-новите методи се доказват като по-надеждни индикатори.

Холестеролът е намерен само в животинските храни. По такъв начин, етикетите „Без Холестерол“ върху други продукти са подвеждащи. Най-концентрирани източници на холестерол са открити в органното месо и яйцата. Едно яйце съдържа около 200 мг. холестерол, а дневните нужди са около 300 мг. Противно на популярното схващане, разликата в холестеролното съдържание на месото, птиците и рибата е много малка. Храната не трябва да бъде богата на наситени мазнини. Трябва да бъде богата на холестерол, тъй като холестерола се запасява основно в крехката тъкан.

Не самият холестерол е този, който причинява проблеми. Оксигенацията на холестерола е тази, която причинява вреди. Оксигенацията или свободното – радикално развитие е процес, който променя състава на основните хранителни елементи, превръщайки ги в разрушителни съединения. Окисление на холестерола се формира, когато той е изложен на въздух.

Това се случва по време на многото етапи на обработка на месо, мляко, яйца, масло и млечни продукти. Добавяйки към това и някакво средство за обработка – изпичане, пушене, сушене, стареене, както и пакетиране, всички допринасят допълнително за оксигенацията на съдържащите холестерол храни. Такива бързи храни като пържено пиле, риба, хамбургери, както и сушени, пакетирани храни, са едни от най-големите източници на свободни радикали.

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Витамини и минерали

Направете си тест

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Хранене на органите

Лечебни картинки

Антиоксидантите срещу свободните радикали

Витамини

Минерали

Аминокиселини

Candida и „антибиотичния синдром“

Йодът. Нужен като въздуха!

Йодна решетка

Материалът Холестеролът! е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

В това проучване ние изследвахме потенциалното приложение с локална апликация на суров пчелен мед върху себореен дерматит и пърхот. Тридесет пациенти с хроничен себореен дерматит на скалпа, лицето и отпред на гърдите бяха включени в изследването. Двадесет пациенти мъже и 10 жени, на възраст между 15 и 60 години.

Пациентите имаха лющене, сърбеж и косопад. Лезиите бяха лющещи се петна, папули и сухи бели плаки с кора и пукнатини. Пациентите бяха помолени да прилагат разреден суров пчелен мед (90% мед, разреден в топла вода) всеки ден върху лезиите с леко втриване за 2-3 минути.

Медът оставаше в продължение на 3 часа преди внимателно да бъде измит с топла вода. Пациентите бяха наблюдавани основно за сърбеж, лющене, косопад, лезиите бяха проверявани. Лечението продължи 4 седмици. Подобряващите се пациенти бяха включени в профилактична фаза с продължителност шест месеца. Половината пациенти бяха лекувани локално с мед веднъж седмично, а другата половина бяха наблюдавани.

Всички пациенти видимо реагираха на прилагането на меда. Сърбежът бе успокоен и лющенето изчезна в рамките на една седмица. Кожните лезии бяха излекувани и изчезнаха напълно в рамките на 2 седмици. В допълнение, пациентите показаха индивидуално подобрение при косопада.

Нито един от пациентите (15 пациенти), лекувани с мед, прилаган веднъж седмично в продължение на шест месеца, не показа рецидив, докато 12/15 пациенти, които нямаха профилактично лечение с мед, имаха рецидив на лезиите 2/4 месеца след спиране на лечението.

От това може да се заключи, че суровият мед може да подобри значително себорейния дерматит и свързания косопад, и да предотврати рецидив при прилагането му веднъж седмично.

Източник: www.researchgate.net

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Дерматит от пелени

Прости рецепти със зехтин за красива кожа и коса

Чаено дърво (Tea tree)

Симптоматика по кожата

Хранене на кожата и косата

Алтернативно лечение на кожни микози

Изгаряне на кожата

Candida и „антибиотичния синдром“

Йодът. Нужен като въздуха!

Йодна решетка

Материалът Терапевтични и профилактични ефекти на суровия пчелен мед при хроничен себореен дерматит и пърхот е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Забележителните резултати, които публикуваме в това изследване, включват следното:

1) Бе установено, че суровият сок от чесън е ефективен срещу много обичайни патогенни бактерии-чревни бактерии, които са отговорни за диарията при хората и животните;

2) Чесънът е ефективен дори и срещу тези щамове, които са станали резистентни към антибиотиците;

3) Комбинацията от чесън с антибиотици води до частичен или пълен синергизъм (взаимно усилване на действието);

4) Неколкократно бе наблюдавана пълна липса на съпротива;

5) Дори токсичното производство на микроорганизмите бе възпрепятствано от чесъна. Helicobacter pylori ((H. pylori) е бактерия, замесена в етиологията на рака на стомаха и язвите.

Разпространението на рака на стомаха е по-слабо при народите с висок прием на Лукови зеленчуци. Ние доказахме, че H. pylori е податлива на чесновия екстракт при доста умерени концентрации. Дори някои устойчиви на антибиотиците H. pylori щамове са податливи на чесъна.

Необходими са клинични изпитания, за да се проучи възможността за използване на чесъна като ефикасно и евтино средство за унищожаване на H. pylori. The Journal of nutrition. 01/04/2001; 131(3s):1106S-8S. ISSN: 0022-3166

Източник: www.researchgate.net

Още по темата

Книги на Walter Last за изчистване на организма

Чесън срещу диабет – това е реалност!

Чесън – губи полезните си свойства по време на съхранението

Чесън – укрепва сърцето при диабет

Чесън – може да намали кръвното налягане

Проблеми с ушите

Лечение на артрит

Любопитно за вас…

Тест за паразити

Кандида тест

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Хранене на органите

Лечебни картинки

Материалът Чесънът – защита срещу Helicobacter pylori и други бактериални инфекции е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Това изследване включва следните експерименти:

(1) Влияние на декстрозния разтвор (250 мл вода, съдържаща 75 грама декстроза) или меден разтвор (250 мл вода, съдържаща 75 грама натурален пчелен мед) върху нивото на плазмена глюкоза (PGL), плазмен инсулин и плазмен C-пептид (осем човека)

(2) Влияние на декстроза, пчелен мед или изкуствен мед (250 мл вода, съдържаща 35 грама декстроза и 40 грама фруктоза) върху холестерола и триглицеридите (TG) (девет човека);

(3) Влияние на меден разтвор, приложен за 15 дни, върху PGL, кръвни липиди, С-реактивен протеин (CRP) и хомоцистеин (осем човека);

(4) Влияние на пчелен мед или изкуствен мед върху холестерол и TG при шест пациенти с хиперхолестеролемия и пет пациенти с хипертриглицеридемия;

(5) Влияние на пчелния мед за 15 дни върху кръвните липиди и CRP при пет пациенти с повишен холестерол и CRP;

(6) Влияние на 70 грама декстроза или 90 грама пчелен мед върху PGL при седем пациенти с 2-ри тип захарен диабет;

(7) Влияние на 30 грама захароза или 30 грама пчелен мед върху PGL, плазмен инсулин, и плазмен C-пептид при пет диабетични пациенти.

При здрави индивиди, декстрозата повишава PGL до 1 (53%) и 2 (3%) часа, и намалява PGL след 3 часа (20%). Пчелният мед повишава PGL след 1 час (14%) и я намалява след 3 часа (10%). Повишаването на инсулина и С-пептида е значително по-високо след декстрозата, отколкото след пчелния мед.

Декстрозата леко намалява холестерола и LDL-C холестерола след 1 час и значително след 2 часа, и увеличава TG след 1, 2 и 3 часа. Изкуственият мед леко намалява холестерола и LDL-C, и повишава TG. Пчелният мед намалява холестерола, LDL-С и TG и леко повишава HDL-C холестерола.

Пчелният мед, използван 15 дни, намалява холестерола (7%), LDL-C (1%), TG (2%), CRP (7%), хомоцистеина (6%), и PGL (6%), и повишава HDL-C (2%). При пациенти с хипертриглицеридемия, изкуственият мед повишава TG, докато пчелният мед намалява TG. При пациенти с хиперлипидемия, изкуственият мед повишава LDL-C, а пчелният мед намалява LDL-C. Пчелният мед намалява холестерола (8%), LDL-C (11%) и CRP (75%) след 15 дни.

При диабетиците, пчелният мед, в сравнение с декстрозата, доведе до значително по-ниско нарастване на PGL. Увеличаването на PGL беше по-голямо от меда, отколкото от захарозата след 30 минути и по-ниско от меда, отколкото от захарозата след 60, 120 и 180 минути.

Пчелният мед, причини по-голямо увеличение на инсулина, отколкото захарозата, след 30, 120 и 180 минути. Пчелният мед намали кръвните липиди, хомоцистеина и CRP в нормите при хиперлипидемици. Той в сравнение с декстрозата и захарозата, причинява по-ниско увеличение на PGL при диабетиците.

Journal of medicinal food. 01/02/2004; 7(1):100-7. ISSN: 1096-620X DOI: 10.1089/109662004322984789

Източник: www.researchgate.net

Още по темата:

Основни Захари

ТЕСТ ЗА ДИАБЕТ

Тест за нивото на кръвната захар

Преодолей Диабета

Диабет

Тест за недостиг на витамини и минерали

Заболявания

Материалът Натуралният пчелен мед понижава плазмената глюкоза е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Вътребелодробно прилагане на разтвор с натурален пчелен мед, хиперосмоларна декстроза или хиперосмоларна дестилирана вода при здрави хора и при пациенти с 2-ри Тип захарен диабет или хипертония: тяхното влияние върху нивото на кръвната захар, плазмения инсулин и С-пептида, кръвното налягане и достигнатия максимален издишван дебит.

Бяха изследвани безопасността и ефективността на вътребелодробното прилагане (чрез вдишване) на 60%-ен разтвор на мед, 10% декстроза или дестилирана вода върху кръвна захар, плазмен инсулин и С-пептид, кръвно налягане, сърдечна честота и достигнат максимален издишван дебит (PEFR) при здрави хора или болни от диабет. 24 здрави индивиди, 16 пациенти със захарен диабет от 2-ри Тип и 6 пациенти с хипертония бяха включени в изследването.

Те преминаха пълен преглед и лабораторни изследвания. 12 здрави индивиди бяха подложени на инхалация с дестилирана вода в продължение на 10 минути, а след една седмица получиха инхалация на меден разтвор (60% Wt / V) за 10 минути. Другите 12 здрави индивиди получиха инхалация с 10% декстроза за 10 минути. Нивото на кръвна захар, плазмен инсулин и С-пептид, кръвно налягане, сърдечна честота и PEFR бяха измервани преди инхалацията и в продължение на 2-3 часа след инхалацията, на интервали от 30 минути.

Произволно измерване на нивото на кръвната захар беше направено при осем пациенти с не добре контролиран захарен диабет и повторено 30 мин. след медната инхалация. Една седмица по-късно, нивото на кръвната захар на гладно бе измерено за всеки пациент и отново повторено в рамките на три часа след медната инхалация, на интервали от 30 минути.

Тестът за глюкозния толеранс бе извършен при други осем пациента с тип-2 захарен диабет. След една седмица беше повторена процедурата с инхалация на мед, която бе започната веднага след прием на глюкоза. Шест хипертензивни пациенти получиха медна инхалация за 10 мин. Кръвното налягане и сърдечната честота са измерени преди и след инхалацията.

Резултатите показаха, че при нормални индивиди дистилираната вода, причинява леко повишаване на нивото на кръвната захар, леко понижаване на плазмения инсулин и значително намаляване на плазмения C-пептид. 10%-та декстрозна инхалация, причинява леко намаление на плазмения инсулин и С-пептид, и незначително изменение в нивото на кръвната глюкоза.

Никакви съществени изменения не бяха получени в кръвното налягане, сърдечната честота или PEFR след дестилираната вода или 10%-та декстрозна инхалация. Медната инхалация, причинява понижаване на нивото на кръвната глюкоза и повишаване на плазмения инсулин и С-пептид, леко намаляване на кръвното налягане и до 11 и 16% увеличение на PEFR.

Медната инхалация значително намалява произволно измереното ниво на кръвна захар от 199 + / – 40,9 mg/dl до 156 + / – 52,3 mg/dl след 30 мин. (р = 0,0303). Нивото на кръвната захар на гладно бе намалено след медната инхалация през трите часа след инхалацията, което е значително за три часа (р <0,05). Интензивността на хипергликемия бе значително намалена в теста за глюкозна толерантност при пациенти, получаващи инхалации с пчелен мед.

Систолното и диастолно кръвно налягане бе намалено от медната инхалация при хипертензивни пациенти; съществени изменения бяха получени до 60 и 120 мин. след инхалацията. Не бяха наблюдавани никакви неблагоприятни реакции с инхалирането на дестилирана вода, 10%-та декстроза и 60%-ия разтвор на мед. С изключение на носната водниста секреция, наблюдавана при всички лица, и лека кашлица, наблюдавана при седем обекта, след медната инхалация.

Резултатите показаха, че медната инхалация е безопасна, ефективна и намалява нивото на кръвната глюкоза, и при здравите хора и при диабетиците. Тя може да подобри теста за глюкозния толеранс, да повиши плазмения инсулин и С-пептида, PEFR, както и да намали високото кръвно налягане при пациенти с хипертония.

Източник: www.researchgate.net

Още по темата:

Основни Захари

ТЕСТ ЗА ДИАБЕТ

Тест за нивото на кръвната захар

Преодолей Диабета

Диабет

Тест за недостиг на витамини и минерали

Заболявания

Материалът Инхалации с разтвор на пчелен мед при здрави хора е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

В същото време, микробните токсини, които са повлияни от огромното количество химични вещества, мутират извън рамките на очакванията. Всяка категория от микроби изработва разновидности, които произвеждат токсини в клетките на приемника.

Съвременната действителност доказва категоричната връзка между натрупването на токсини в телесните тъкани и развитието на хронични заболявания. Външните токсини, или химически или микробни, навлизат в организма чрез храна, вода, въздух, или физически контакт с кожата или лигавиците.

Вътрешните токсини, като свободни радикали, се произвеждат в рамките на тялото чрез нормалните метаболитни процеси или чрез разлагането на храните в тънките и дебели черва. В случаите на хроничен запек могат също да се формират бактериални токсини и обрастване с дрожди. При нормални обстоятелства, тялото е в състояние да елиминира токсините от организма чрез урината, изпражненията, издишването и изпотяването.

По този начин основните органи, участващи в елиминирането са бъбреци, черен дроб, дебело черво, бели дробове и кожа. Освен това, WBCs (бели кръвни клетки) на имунната система имат предназначение да неутрализират микробните токсини. Черният дроб е органът, който е основно отговорен за превръщането на токсините в безвредни вторични продукти, които се отделят чрез изпражненията или чрез бъбреците в урината.

Процесът на елиминиране може да бъде затруднен по една или друга причина. Когато даден токсин затруднява нормалните механизми на отделяне, тялото създава възпаление в областта на токсина, като се опитва да се отърве от проблема. Тези възпалени области са сигнали за началото на заболяване. Те са всъщност сигнали на тялото, които то изпраща, указвайки, че не може да се отърве от натрупаните токсини. Ако токсините останат, тялото преминава в следващия етап, в който ще ги складира в области, където те ще нанесат най-малко щети.

Тези области са обикновено мазни клетки, кисти, полипи и тумори. След години на съхранение, токсините започват да се движат в телесните клетки и тъкани. Те в крайна сметка произвеждат такива дегенеративни заболявания като рак, диабет, артрит и болест на сърцето. Токсоидът е обработен токсин, често използван във ваксините, който запазва своята имунологична структура, но който вече не причинява увреждане на тъканите.

Например, дифтерия токсоидът е стерилен препарат на третирани с формалдехид продукти, произведени от растежа на Corynebacterium diphtheriae. Той обикновено се смесва с токсоидът тетанус и коклюш в DPT ваксината, но може да се използва и самостоятелно (DT). Същото важи за тетанус токсоидът, произведен от растежа на Clostridium tetani, който се използва самостоятелно или в смеси с дифтерия токсоид и коклюш ваксината.

Има две основни категории токсини, които се различават по потенция и функция:

Ендотоксините са част от клетъчната стена на грам-отрицателните бактерии. Само малки количества могат да избягат в обграждащите живата бактерия течности. Големи количества се освобождават, когато бактериите умрат и техните клетъчни стени започнат да се разпадат. Ендотоксините не са толкова мощни и са необходими големи количества, за да предизвикат болестни симптоми.

Също така, те са топлоустойчиви и не могат да бъдат превърнати в токсоиди. Екзотоксините са предимно протеини, които са отделени от бактериалната клетка в околните течности и се произвеждат от Грам-отрицателните и Грам-положителните бактерии.

Повечето са лесно унищожими от високата температура, но могат да бъдат превърнати в токсоиди, които се използват като ваксини. Екзотоксините са изключително мощни биологични отрови, както в случая на тетануса, където е установено, че 1 мг пречистен тетанус токсин може да убие милиони мишки.

Някои примери на токсини са:

Бактериалните токсини са произведени от бактерии, които включват екзотоксини, ендотоксини, ентеротоксини, невротоксини и токсични ензими. Токсинът на Ботулизма е един от няколкото вида специфични екзотоксини, произведени от Clostridium botulinum. Токсинът на Холерата е екзотоксин, произведен от Vibrio cholerae, в който протеина ентеротоксин стимулира клетките по такъв начин, че да се причини тежка диария, характерна за заболяването.

Клостридиалният токсин се произвежда от един от видовете Clostridium, които всъщност са онези, които причиняват ботулизъм, газова гангрена и тетанус. В допълнение, C.difficile произвежда екзотоксин, който предизвиква тежка чревна некроза. C.perfringens произвежда редица потенциално опасни екзотоксини. Токсинът на Дифтерията е протеин, екзотоксин, произведен от Corynebacterium diphtheriae.

Токсинът на Дизентерията се произвежда от организмите на различните видове Shigella. Токсинът на Erythrogenic е бактериален токсин от някои щамове на Streptococcus pyogenes. Екстрацелуларният токсин е екзотоксин. Токсинът на Газовата гангрена е един от най-малко десетте вида екзотоксини, произведени от Clostridium perfringens. Вътреклетъчният токсин е ендотоксин.

Стрептококовият токсин е смес от екзотоксини, произведени от Streptococcus pyogenes. Токсинът на Тетанус е мощен екзотоксин, произведен от Clostridium tetani, който се състои от две части, един невротоксин (tetanospasmin) и един хемолизин (tetanolysin).

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за изчистване на организма

Тест за паразити

Кандида тест

Тест за алергии

Рецепти – диетични

Лечение с камъни

Витамини и минерали

Направете си тест

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Хранене на органите

Лечебни картинки

Материалът Токсините в човешкото тяло е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Беше установено, че медът облекчава сърдечносъдовите рискови фактори при здрави индивиди и при пациенти с повишени рискови фактори. Настоящото проучване изследва ефекта на натуралния пчелен мед върху общ холестерол, липопротеинов холестерол с ниска плътност (LDL-C), липопротеинов холестерол с висока плътност (HDL-C), триацилглицерол, С-реактивен протеин (CRP), кръвна захар на гладно (FBG) и телесното тегло при лицата с наднормено тегло.

В изследването участваха 55 пациенти с наднормено тегло или затлъстели, които бяха избрани на случаен принцип и разделени на две групи: контролна група (17 лица) и експериментална група (38 лица). Пациентите в контролната група, получаваха по 70 грама захароза на ден в продължение на максимум 30 дни, а пациентите в експерименталната група получаваха по 70 грама натурален мед на ден за същия период.

В контролната и експериментална група, телесното тегло, индекса на телесната маса, теглото на телесните мазнини, общия холестерол, LDL-C, HDL-C, триацилглицерола, FBG и CRP бяха измерени преди лечението и на 31 ден след започване на лечението.

Резултатите показват, че медът води до леко намаляване на телесното тегло (1,3%) и телесните мазнини (1,1%). Медът намалява общия холестерол (3%), LDL-C (5.8), триацилглицерола (11%), FBG (4,2%), и CRP (3,2%), и повишава HDL-C (3,3%) при пациенти с нормални стойности, докато при пациенти със завишени променливи стойности, медът намалява общия холестерол с 3,3%, LDL-C с 4,3%, триацилглицерола с 19% и CRP с 3,3% (р <0,05).

Нашето заключение е, че потреблението на натурален мед намалява сърдечносъдовите рискови фактори, особено при пациенти с повишени рискови фактори и не увеличава телесното тегло при лица с наднормено тегло или със затлъстяване. TheScientificWorldJournal. 01/02/2008; 8:463-9. ISSN: 1537-744X DOI: 10.1100/tsw.2008.64

Източник: www.researchgate.net

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Тест за недостиг на витамини и минерали

Любопитно

Тест за паразити

Кандида тест

Тест за алергии

Рецепти – диетични

Лечение с камъни

Витамини и минерали

Направете си тест

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Хранене на органите

Лечебни картинки

Candida и „антибиотичния синдром“

Йодът. Нужен като въздуха!

Йодна решетка

Материалът Сърдечносъдови рискови фактори и натурален пчелен мед е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

1. Изследване с натурална смес, която е ефективна в тези случаи: Безопасност и ефикасност на сместа от мед, зехтин и пчелен восък при лечение на хемороиди и анални фисури: експериментално изследване.

Източник на публичната извадка от изследването: www.researchgate.net
Автори: Noori S Al-Waili, Khelod S Saloom, Thia N Al-Waili, Ali N Al-Waili Публикувано в : The Scientific World Journal. 01/02/200602/2006; 6:1998-2005. ISSN: 1537-744X DOI: 10.1100/tsw.2006.333

Изследване: Ние открихме, че сместа от мед, зехтин и пчелен восък е ефективна за лечение на дерматит от пелени, псориазис, екземи, гъбични и кожни инфекции. Сместа има антибактериални свойства. Това експериментално изследване се проведе, за да се оцени терапевтичния ефект при локално приложение на сместа върху пациенти с анални фисури или хемороиди.

Петнадесет пациенти, както следва- 13 мъже и 2 жени, на средна възраст 45 години (диапазон: 28-70), които имаха анални фисури (5 пациенти) или първа до трета степен на хемороиди (4 с първа степен, 4 с втора степен и 2 с трета степен), бяха лекувани с 12 апликации на натуралната смес, съдържаща мед, зехтин и пчелен восък в съотношение 1:1:1 (V / V / V). Кървене, сърбеж, оток, зачервяване беше измервано с помощта на метода на точкуване: 0 = няма, 1 = леко, 2= умерено, 3 = сериозно и 4 = много тежко.

Болковите точки бяха проверявани чрез визуална аналогова скала (минимум = 0, максимум = 10). Ефикасността на лечението беше оценявано чрез сравняване на симптомите преди и след лечението; на седмични интервали, в продължение на максимум 4 седмици. Пациентите бяха наблюдавани за оплаквания от всякакви неблагоприятни последици, като например поява на нови признаци и симптоми, или влошаване на съществуващите симптоми.

Медната смес значително намали кървенето и успокои сърбежа при пациенти с хемороиди. Пациентите с анални фисури показаха значително намаляване на болката, кървенето и сърбежа след лечението. Никакви странични ефекти не бяха констатирани при използването на сместа.

Ние заключихме, че сместа от мед, зехтин и пчелен восък е безопасна и клинично ефективна при лечение на хемороиди и анални фисури, което открива пътя за по-нататъшно рандомизирано (случайно) двойно скрито изследване.

2. Крем срещу хемороиди:

Циганите от Източна Европа имали една много ефективна рецепта за такъв крем, която включвала живoвляк, смлян бръшлян и свинска мас, които сварявали и пресовали, за да получат всички полезни вещества от растенията. След охлаждане, кремът се намазвал обилно върху мястото.

3. Свещичка при Хемороиди

3.5 грама прах от листа или кора на хамамелис (Witch Hazel), чесън, хидрастис (Goldenseal), корен от Черен оман (Comfrey).
28 грама какаово масло

Разтопете какаовото масло в тенджера и смесете с билките, докато се сгъсти, но, толкова че все още сместа да е използваема за оформяне. Поставете във форми (диаметър 0.6 см. и дължина 2.5 см), покрийте с хартиена кърпа и охладете за втвърдяване. Поставяйте в ректума, когато е необходимо. Да не се използва повече от три пъти дневно.

4. Мехлем, направен от кората на хамамелис се прилага при хемороиди.

Още по темата

Лечение с пчелни продукти

Candida и „антибиотичния синдром“

Йодът. Нужен като въздуха!

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Направете си тест

Витамини и минерали

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

5 продукти за здрави кръвоносни съдове

Материалът Алтернативни методи при лечение на хемороиди и анални фисури е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Отворено експериментално изследване.

ЦЕЛ: Да се направи оценка за възможната роля на меда, зехтина и пчелния восък при лечението на гъбични инфекции на кожата.

ПАЦИЕНТИ И МЕТОДИ: Тридесет и седем пациенти с pityriasis versicolor, tinea cruris, tinea corporis и tinea faciei бяха изследвани. След клинична оценка на зачервяване, лющене, сърбеж и усещане за болка/парене и микологична оценка, сместа, съдържаща мед, зехтин и пчелен восък (1:1:1) беше прилагана върху лезиите три пъти дневно в продължение на максимум 4 седмици.

РЕЗУЛТАТИ: Клиничен отговор бе получен при 86% от пациентите с pityriasis versicolor, 78% от пациентите с tinea cruris и при 75% от пациентите с tinea corporis. Микологично излекуване беше получено в 75, 71 и 62% от пациентите с PV, tinea cruris и tinea corporis, съответно. Пациентът с tinea faciei показа клинично и микологично излекуване 3 седмици след започване на терапията.

ИЗВОД: Медната смес може да има място в лечението на тези кожни микози и контролираните изпитания са оправдани. Complementary therapies in medicine. 01/04/200404/2004; 12(1):45-7. ISSN: 0965-2299 DOI: 10.1016/j.ctim.2004.01.002

Източник: www.researchgate.net

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Витамини и минерали

Направете си тест

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Хранене на органите

Лечебни картинки

Лечение на кожата – лечебна картинка

Карамфиловото масло – лек срещу акне и други кожни проблеми

Изгаряне на кожата

Хранене на кожата и косата

Материалът Алтернативно лечение на кожни микози е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Антиацидите, особено маалокс (Maalox), Млякото от Магнезия (Milk of Magnesia) и други, които комбинират алуминиев и магнезиев хидроксид, могат да причинят изчерпване на витамините А и B1, а също и на минералите желязо, фосфор и калций. Антибиотиците или лекарствата за подагра (Benemid, ColBenemid), които съдържат пробенецид (probenecid), могат да разрушават или пречат в усвояването на рибофлавина.

Антиконвулсантите (някои такива) увеличават потребността от витамин D. Фенитоин (Рhenitoin) / Дилантин (Dilantin), Фенобарбитол (Phenobarbitol) и примидон (mysoline) пречат на фолиевата киселина, витамините D и К. Аспиринът (той е също така в тези продукти, като Aspergum и Alka-Seltzer), както и други нестероидни противовъзпалителни средства, може да утрои скоростта на отделяне на витамин С, В1 (тиамин), фолиева киселина и желязо, в допълнение към намаляване абсорбцията на глюкоза, аминокиселини, фолат, витамин К, тиамин, и калий.

Барбитуратите увеличават потребността от витамин D. Кофеинът, поради своите диуретични свойства, може да удвои загубата на калций. Алкохолът намалява запасите на много хранителни вещества и пречи на тяхното усвояване, такива като: тиамин, рибофлавин, ниацин, пиридоксин, фолиева киселина, калций, желязо, цинк, магнезий, селен, витамини В12, А, С и D.

Изследванията са показали, че алкохолът е един оксидант, който може да стимулира освобождаването на опасни супероксидни радикали. Холестерол-понижаващите лекарства увеличават потребността от витамин D. Холестирамин (Questran) пречи на витамините А, В12, D, E, K, фолиева киселина и калций. Клофибрат (Atromid-S) пречи на витамин В12 и желязо. Колестипол (colestid) пречи на витамини А, D, E, K, фолиева киселина и калций.

Централната нервна система- лекарства, такива като амитриптилин (антидепресант Elavil), хлорпромазин ( антипсихотично Торазин)и имипрамин (Imipramine- антидепресант свързан с Elavil, наричани Tofranil) всички те пречат на рибофлавина. Кортизонът увеличава нуждата от витамин D. Продължителната употреба на тези лекарства може да доведе до цялостно протеиново изчерпване и повишена необходимост от витамините C, D, В6 и фолиева киселина.

Те могат също така да намалят способността за зарастване на рани, костното формиране, абсорбцията на калций и фосфор, и да доведат до увеличаване отделянето на витамин С, калий, цинк и азот. Кортизон, хидрокортизон, преднизон са сред най-популярните. Някои други имена са Decadion, Deltasone, Medral, и Merticorten. Сиропите за кашлица, особено тези, съдържащи алкохол, могат да лишат организма от всички В- витамини, особено фолиева киселина и В12, както и желязо, магнезий и цинк.

Digotoxin или дигиталисов гликозид (crystodigin) може да доведе до неправилен сърдечен ритъм, когато се комбинира с витамин D. Дигиталисът също така се намесва в използването на двата минерала магнезий и калий, което в крайна сметка засяга и калция. Диуретиците пречат на рибофлавиновото усвояване. Hydrochlorothiazide и Furosemide пречат на калий, магнезий и цинк, което завършва с дефицит на всички хранителни вещества. Такива лаксативи като фенолфталеин увеличават потребността от витамин D.

Други лаксативи провокират промени в чревната лигавица или обвивката, причинявайки лошо или недостатъчно усвояване на много витамини и минерали. Такива продукти с фибри, като Metamucil (както и пшенични трици), използвани продължителен период от време, могат да повлияят на усвояването на цинк, желязо, манган, мед, бета каротин, както и Витамин B2 (рибофлавин).

Метотрексатът е лекарство против рак, което пречи на рибофлавиновото усвояване. Минерални масла (течен парафин), които понякога се използват като слабително, покриват чревната обвивка, пречейки на усвояването на повечето хранителни вещества, особено на чувствителния водоразтворим В- комплекс, както и на витамините А, С, D, E, K, калций, фосфати и на основни мастни киселини. Търговските марки са Agoral, Kondremul, Milkinol, Petrogalar, и Zymenol.

Оралните контрацептиви пречат на рибофлавина, В6 и фолиевата киселина. Пеницилини, включително ампицилин, изчерпват калия. Фенобарбиталът (Луминал т.н.) изчерпва витамините В12, D, K и фолиева киселина. Сулфонамиди (Sulfonamides за UTI’s) изчерпват витамин К.

Слънцезащитните кремове със SPF (слънцезащитен фактор) 8 или по-висок, могат да блокират образуването на витамин D. Tagamet или Peptol (Cimetidine) и Xantac (ranitidine) намаляват отделянето на стомашна киселина на 80% и стимулираното от храната киселинно секретиране на 50%, причинявайки дефицит на В12 и желязна малабсорбция.

Тетрациклините и всички „mycins“ изчерпват витамините В2, С, К, фолиева киселина, ниацин, рибофлавин, калций, магнезий, желязо и цинк, и увеличават отделянето на витамин С, рибофлавин, фолиева киселина и ниацин в урината. Д-р Ърл Миндъл указва списък от 64 лекарства или медикаменти със/или без рецепта, които отнемат от вашето тяло жизненоважни хранителни вещества.

Автор: Dr. Earl Mindell

Още по темата:

Учените: бактериите в червата манипулират човешкото поведение

Стомашно – чревна флора

Синбиотици

Черният ориз – лек срещу старостта

Зеле (Cabbage)

Тест за недостиг на витамини и минерали

Любопитно за вас…

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Някои важни за вашето добро здраве храни

Хранене в зависимост от метаболичния тип и кръвната група

Вредните навици за хранене

Кухнята!

Митовете за протеините

Здравословно хранене

Витамин F. Опорна точка…

Тест за паразити

Кандида тест

Материалът Какво трябва да знаете, когато приемате лекарства?! е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Инфекции и антимикробна терапия в педиатрията. Зехтинът, пчелният восък и медът са природни продукти, които съдържат флавоноиди, антиоксиданти, антибактериални и противогъбични компоненти. Те предизвикват производство на цитокини (молекули, които имунната система използва като химически „съобщения“) от кожните клетки при локално прилагане.

Предишни изследвания са доказали ефективността на тази смес, състояща се от зехтин, пчелен восък и мед (в съотношение 1:1:1) при лечение на дерматит, псориазис и гъбични инфекции на кожата. Както е записано в това проучване, беше изследвано прилагането на тази смес за локална терапия при дерматит от пелени.

Дерматитът от пелени е сред най-често срещаните дерматологични проблеми, възникващи при 25-65% от децата под 1 година, вследствие дразнещите въздействия на екскременти (отделящи се вещества) при използването на памперси или пелени.

При децата с дерматит от пелени, колонизация на Candida spp. се среща значително по-често, отколкото при децата със здрава кожа, докато нивото на колонизация от S.aureus не се различава между двете групи. Кортикостероиди, цинкова паста и еозин са добре известни медицински средства за локално лечение на дерматит от пелени.

Локалните противогъбични препрати не се препоръчват при дерматита от пелени; освен това не е определена тяхната безопасност и ефективност от използването им при кърмачета. За участие в изследването бяха избрани произволно 8 момчета и 4 момичета на възраст от 3 месеца до 1,5 години, страдащи от дерматит от пелени. При всички деца се е появил дерматит от пелени, въпреки стриктното спазване на хигиенните препоръки за грижи към кожата.

При първоначалното посещение и в края на изследването беше направена намазка от повърхността на кожните обриви, ерозии или улцерации за наличие на Candida ablicans. Степента на изразеност на обрива бе оценявана по петобалната скала (0- липса на обриви, 1- леко зачервяване, 2- умерена еритема, 3- умерена еритема с наличие на мацерации, 4- изразена еритема с брадавици или язви) на първоначалната визита, на 3, 5 и 7-ия ден от лечението. Всеки нов признак или симптом, регистриран по време на изследването, се разглеждаше като нежелано явление.

Положителен терапевтичен ефект е регистриран, в случай че изразената или умерена еритема спре частично или напълно. На родителите на пациентите бе дадена препоръка да се нанася сместа с леко втриване 4 пъти дневно в продължение на 7 дни, детето да се къпе в топла вода и да се сменят памперсите (пелените) след уриниране или дефекация. Всички родители използваха памперси (пелени) на един производител в рамките на изследването.

В случай че пациентът не се повлиява от провежданото лечение в рамките на 7 дни, се провеждаше стандартната терапия и се документираше неефективността на локалното прилагане на горната смес в лечението на дерматит на пелените. По време на това изследване не се използваха никакви други средства за локална употреба.

Изследването беше открито и затова беше неетично да се използва плацебо- контрол за дадената група пациенти. Candida ablicans бе открита в пробите, взети от увредените повърхности на първоначалната визита, при 4 пациента. Оказа се, че присъствието на C.ablicans влияе на степента на изразеност на обрива: в 2 от 3 деца с изразени обриви и язви бе открита C.ablicans. При девет деца имаше умерена еритема, пет от тях- с мацерация.

Общо средното ниво на изразеност на обрива по оценъчната скала в началото на изследването съставляваше 2,91 ± 0,79, на 3-ия ден на лечение 2,0 ± 0,96, на 5-ия ден на лечение 1,25 ± 0,96 (р <0, 05) и в края на изследването цифрата е 0,66 ± 0,98. При десет от 12 пациенти в края на изследването остава само леко зачервяване или дерматита от пелените е напълно спрял. След приключване на изследването ликвидирането на C.ablicans е наблюдавана при 2-ма от 4-мата първоначално-позитивни пациенти.

При двама пациенти беше регистрирана неефективността на локалното лечение на дерматита от пелените, при тях първоначално беше открита C.ablicans и обрива имаше характер на умерена еритема; тези пациенти бяха пролекувани с общоприетото стандартно лечение. По време на изследването не бяха регистрирани нежелани реакции и този метод на лечение на дерматит от пелени, според родителите, е лесен за използване и добре поносим.

Автор: N.S. Al- Waili. Clinical and mycological benefits of topical application of honey, olive oil and beeswax in diaper dermatitis. Clinical Microbiology and Infection. 2005; 11 (2): 160-3.

Източник: www.researchgate.net

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Витамини и минерали

Направете си тест

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Хранене на органите

Лечебни картинки

Материалът Дерматит от пелени – изследване е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

На Нобеловия лауреат за 1908 година И. И. Мечников принадлежи откритието: „Многочислени разнообразни общности от микроорганизми, обитаващи храносмилателния тракт, до голяма степен определят психическото и физично здраве на човека“. Към момента е известно, че в червата живеят около 400-500 различни вида микроби и гъбички.

При еубиоза „добрите“ (бифидус бактерии и лактобацили) и „лошите“ (като ешерихия и клостридия) микроорганизми живеят в хармония. Броят на „добрите“ многократно превишава броя на „лошите“.

При дисбиоза или дисбактериоза „лошите“ микроорганизми започват да доминират. При тежки случаи, те почти напълно заменят „добрите“. Често дисбактериозите са скрити, причинявайки множество здравословни проблеми. Проверете вашето състояние с Кандида тест

Поради неправилно хранене, замърсяване на околната среда, емоционален стрес, прекалена употреба на антибиотици и други лекарства без защитна за микрофлората терапия, и други фактори, дисбактериозите днес са широко разпространени, особено сред градското население.

За болшинството хора, постоянната дисбактериоза е по-скоро норма, а еубиозата – изключение. И.И. Мечников предположил, че основните причини за стареенето са размножаването на вредна микрофлора в червата и хроничното отравяне на организма с продукти на гниенето. Известна е неговата крилата фраза: „Колкото по-дълги са дебелите черва, толкова животът е по-кратък!“

За борба с дисбиозата руският учен предлага просто решение – да се възстанови числеността на добрата микрофлора отвън чрез млечно- кисели продукти, в които бифидус бактериите и лактобактериите са в относително големи количества. Идеите на Мечников определят насоката за борба с дисбактериозата през целия двадесети век. И днес ние имаме едно огромно разнообразие от пробиотици – продукти и препарати с нормофлора за заселване на червата.

Защо дисбактериозата не се предава лесно?

Едва ли някой се замисля, че пиейки кисело мляко, той праща съдържащата се в него микрофлора на сигурна смърт. Първо, тя е подложена на вредните действия на солната киселина в стомаха и храносмилателните ензими в тънките черва. Оцелелите и отслабени бактерии се срещат в дебелото черво с жестоката агресия от страна на местните микробни общности. В отговор на това, биотехнологиите разбраха как да израства устойчива флора и поставиха в капсула няколко милиарда бактерии.

Тези препрати са наречени пробиотици и имат очевиден ефект при дисбактериозата. За съжаление, тази флора не се заселва лесно и много бързо се озовава в тоалетната. Учудващо е, че способността на някои хранителни вещества, неразпадащи се в горната част на стомашно-чревния тракт, благополучно да достигат до дебелото черво и избирателно да подпомагат растежа на „добрата“ микрофлора, е открита в самия край на ХХ век.

Тези вещества са наречени „пребиотици“. Пребиотиците представляват хранителни влакна с въглехидратна природа (полизахариди). Сред най-добре изучените към момента е инулина и се явява пребиотик № 1. Това е полизахарид, състоящ се, преди всичко, от 30-36 молекули фруктоза. Инулинът се съдържа в повече от 36000 растения, обикновено в корените, и се явява резервен източник на енергия, обезпечаващ покълването и развитието на растенията.

В големи количества той се съдържа в артишока, аспержите, топинамбура, репея, глухарчето, лука, чесъна, цикорията. Способността на инулина да увеличава броя на бифидус бактериите и частично на лактобацилите убедително е доказана в много изследвания.

Литература за преодоляване на дисбиоза

Още по темата

Хранителните влакна (фибри)- грижа за червата!

Синбиотици

Инулинът – пребиотик № 1

Пребиотици

Пробиотици

Витамини и минерали

Направете си Тест

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Масажи

Рецепти – лечебни

Хранене на органите

Материалът Дисбиоза или дисбактериоза е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Обаче, често пациентите умират все пак, най-вече заради чернодробна дегенерация. Харесва ми да представям следващата история на един случай от миналото, за да покажа, че правилното натурално лечение може да бъде ефективно. Особено, когато няма никаква надежда с обичайните медицински процедури.

Медицинското лечение обикновено се опитва да намери и неутрализира определен агент, причиняващ болестта. Натуралната терапия в допълнение към специфичното лечение се опитва да подобри цялостното здраве на пациента и така тя може да бъде успешна при много по-широк спектър от заболявания.

Хемохроматозата като цяло се смята, че е генетичен дефект. Тя обикновено се появява при мъже и започва на възраст между 30 и 50. Желязото се натрупва в 3-валентна форма, феритин или хемосидерин. Серумните нива на феритин отразяват тъканните нива и са значително завишени. Диагнозата се потвърждава чрез чернодробна биопсия.

Историята на един случай

Моят пациент е 51-годишен мъж. Той припаднал по време на работа 3 години по-рано. Неговите основни симптоми са световъртеж, тахикардия, силно изпотяване, затруднено дишане и прекалена слабост. Той е освободен от интензивното отделение без диагноза и неговата загуба на тегло и слабост продължила. Диагнозата на хемохроматоза е поставена 15 месеца по-късно след чернодробна биопсия и серумно ниво на феритин 1585 ng/ml, нормалното за мъжете е 30-400 ng/ml.

Първоначално е пускан един литър кръв на две седмици, а по-късно ежемесечно кръвопускане, което води до ниво на феритин 440 ng/ml. През цялото това време пациентът е много слаб и като допълнително усложнение специалиста диагностицира и болест на Мениер. И накрая, неговият лекар му казва, че лечението не работи и му остават около пет седмици живот. По това време, през декември 1990 г., три години след неговия колапс и 20 месеца след неговата диагноза на хемохроматоза, той спря с кръвопускането и започна натурална терапия.

Натурална терапия при хемохроматоза

Аз не знаех за някакво успешно лечение, съобщено в литературата. Затова пациента започна с вегетарианска сурова диета, като главен акцент беше поставен върху покълнали семена, по-специално покълнал боб мунг, домашно приготвено соево мляко- йогурт с ацидофилус и бифидус култури, както и прясно изстискани сокове от зеленчуци, пшенична трева и ръжена трева (тревни семена, а не житни ръжени семена). Всички разпространени хранителни алергени, особено към пшеница, мая и млечни продукти, първоначално също яйца и други глутен съдържащи зърна (ечемик, овес и ръж) строго се избягваха.

Аз препоръчвам чревно изчистване, което възстановява нормалната, здрава чревна флора за всеки, но в този случай изглеждаше, че е от особена важност, тъй като патологично завишената абсорбция на желязо може да се дължи на повредена чревна стена. Това е и основната причина за хранителната алергия.

Според моето разбиране, медицинската антибиотична терапия е основна причина за нездравата чревна флора, което и уврежда чревната стена. Химикалите, независимо дали са под формата на лекарства или хранителни замърсители, също и глутена, както е известно, причиняват или влошават чревните увреждания. Затова, моят пациент използва само не пръскани или органично отглеждани храни.

Добавки при хемохроматоза

Първоначалните добавки бяха В- комплекс витамини, подезичен витамин В12, чесън, 1 ч.л. лецитин на гранули в храната. Минерали цинк, манган и мед, както и високи дози антиоксиданти: 20 грама витамин С, 1000 IU на натурален витамин Е и 10000 IU витамин А, всичко в разделени дози. С цел да се сведе до минимум всяка повишена абсорбция на желязо, поради аскорбата (витамин С), той първоначално беше приеман с вода или плодов сок много време преди хранене. Аскорбиновата киселина, причинява стомашни проблеми, затова беше използван натриев аскорбат вместо нея.

В момента аз също така препоръчвам да се използва масло от черен дроб на треска, вместо витамин А. Една супена лъжица масло от черен дроб на треска, смесена с лецитин и сок се приема през устата, в допълнение може да се втрие в кожата масло от черен дроб на треска, за преодоляване на мастни малабсорбционни проблеми.

Мултивитамините да се избягват, поради тяхното съдържание на желязо. Сега също е известно, че зелен чай и 300 мг калций с храната намаляват усвояването на желязо. От особен интерес в този случай е витамин C. Медицинската литература заявява, че витамин С добавките трябва да се избягват при заболявания с железни претоварвания.

Тъканно увреждане, поради прекисно окисление на мембранните липиди, е било открито след прием на добавка с ниска доза витамин С. Обаче, феритните железни съединения е известно, че разрушават витамин C и пациентите с желязно пренатоварване очевидно страдат от тежък недостиг на витамин С и други антиоксиданти.

Това може да бъде основната причина за тяхната предразположеност към чернодробна цироза, диабет, сърдечни заболявания и рак. Аз подозирам, че уврежданията на клетъчната мембрана се дължат не на прекалено многото, а на твърде малкото витамин C. Малкото количество витамин С от добавки би освободило известно количество желязо от неговите складове, но то ще бъде свързано с окисления витамин С и ще бъде като железен дехидроаскорбат, който след това причинява прекисните мембранни щети.

При достатъчно високи антиоксидантни нива, от друга страна, желязото, ще бъде освободено като полезния феро-аскорбат. Известно е, че желязото може да бъде освободено от феритиновите (тривалентна протеинова форма на желязо) складове, ако временно е превърнато във 2-валентно състояние. При тежък антиоксидантен дефицит това не е възможно.

Най-засегнат е черния дроб. Всеки ден около 25 мг желязо пристигат в него от разпада на остарели червени кръвни клетки в далака. Поради високите феритинови запаси, болният черен дроб е възможно да има по-голям антиоксидантен дефицит спрямо другите органи. Поради това, тялото ще вземе нужното му желязо, за да образува нови кръвни клетки, предимно от червата, което след това води до допълнително натоварване.

Резултати

Със стартирането на натуралната терапия, болният започва да се чувства добре, за първи път от три години. С бързо увеличаващи се сили и изчезване на всички симптоми на болестта на Мениер. Симптомите на заболяването на Мениер са прогресивна глухота, световъртеж, звънене в ушите, главоболие и гадене. Ниският преди това индекс на нормални червени кръвни телца става нормален. Хемоглобинът се подобрява към средата на нормалния диапазон. След 20 дни феритиновото ниво е 393ng/ml, в рамките на нормалния диапазон, за първи път след поставянето на диагнозата.

След това, диетата е смекчена, като са включени също така приготвени храни и месо. Витамин С приемът е намален до 5 грама на ден и витамин Е до 500 мг. Сега, 13 години-късно, здравето му все още е над средното за страната. Кръвните тестове в началото на всеки шест месеца и след това всяка година показват нормални феритинови нива. Всички останали лица с хемохроматоза, диагностицирани по същото време като моя пациент, третирани по конвенционален начин, са починали през това време от различни чернодробни заболявания.

Един скорошен епизод потвърждава решаващото значение на витамин C. След 6 месеца на зонотерапия с висок прием на животински протеини, той постепенно се влоши и изпита слабост и коремни проблеми. Кръвният тест показа повишено феритиново отчитане от 429 ng/ml. Връщането към диетата с ниско съдържание на животински протеини и удвояване на дневната доза натриев аскорбат от 5 грама на 10 грама, намали феритиновото ниво след около 6 седмици до 300 ng/ml, отново в рамките на нормалните граници.

Имаше два други случая, когато феритиновото ниво временно беше над 400 ng/ml. Tе бяха свързани, а най-вероятно и задействани от периоди на емоционален стрес. Всеки вид стрес изисква да се увеличи количеството на витамин C. Това е така, защото е по-малко наличен за защита на черния дроб от оксидативния стрес, поради феритина. Ето защо, аз препоръчвам да се вземат 10 грама натриев аскорбат в разделени дози преди хранене. А също, удвояване на това количество по време на стрес с друга доза аскорбат, преди лягане.

Между другото, ДНК тестовете потвърдиха, че хемохроматозата на моя пациент е генетична. Това потвърждава още веднъж това, което знаят всички натурални терапевти. А именно, че проявяването на такива заболявания, свързани с гените, е функция от фактори на околната среда, като цяло, и на вътрешното състояние на тялото, в частност. Този вид гени не причиняват болести, те само ни правят по-податливи. Друг натурален терапевт е имал подобен добър резултат с пациент с хемохроматоза.

Автор: Walter Last

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Витамини и минерали

Направете си тест

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Хранене на органите

Лечебни картинки

Антиоксидантите срещу свободните радикали

Витамини

Минерали

Аминокиселини

Candida и „антибиотичния синдром“

Йодът. Нужен като въздуха!

Йодна решетка

Материалът Хемохроматоза – натурална терапия е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Хемохроматозата е потенциално фатално заболяване с прекомерни депозити на желязо, особено в черния дроб. Идиопатичната форма обикновено се среща при мъжете и се проявява на възраст от 30 до 50. Това се смята за резултат от прекомерна желязна абсорбция, причината за която не е известна.

Известни дългосрочни ефекти от това състояние са чернодробна цироза, захарен диабет, сърдечна недостатъчност и силна пигментация на кожата. Желязото се натрупва в 3-валентна форма, като феритин (желязо-съдържащ протеин) и хемосидерин. Серумните нива на феритин са тясно свързани с тъканните нива и те са значително увеличени.

Диагнозата се потвърждава с чернодробна биопсия. Конвенционалното лечение се състои в ежеседмично до месечно кръвопускане, докато плазменото желязо или нивото на феритин спадне до нормални граници. Хелатообразуването на желязо, както е с desferrioxamine за увеличаване на пикочното отделяне, не е много ефективно и обикновено се ограничава до случаи с анемични пациенти.

Историята на един случай

48-годишен мъж припада по време на работа през декември 1987 година. Основните симптоми са световъртеж, тахикардия, тежко изпотяване, затруднено дишане и много голяма слабост. Лечението в интензивното отделение с проведени множество тестове не определя диагноза. Загубата на тегло и слабост продължават след изписването. Диагнозата за хемохроматозата е поставена през март 1989 г. чрез чернодробна биопсия и серумно ниво на феритин от 1585 ng/ml (норма за мъже: 30-4OOng/ml).

Пускането на кръв се извършва първоначално на две седмици, а по-късно веднъж месечно, по един литър кръв. Серумните нива на феритин първоначално падат рязко, но много бавно в последните 6 месеца до ниските 440 ng/ml в края на октомври 1990 година. През цялото това време пациентът е много слаб. В началото на декември 1990 специалист диагностицира болестта на Мениер, като допълнително усложнение.

Пускането на кръв е спряно и той започва хранителна терапия през декември 1990 година. Тя се състои предимно от вегетарианска сурова хранителна диета с добавки от В-комплекс, витамин B 12 под езика, стар чесън, лецитин, замразено-сушени ацидофилус култури, цинк, мед, манган и високи нива на витамини антиоксиданти, по-специално 20 грама аскорбат, 1000 IU натурален витамин Е и 10000 IU витамин А, в разделни дози. Аскорбиновата киселина той не понася добре и вместо нея се използва натриев аскорбат.

С цел да се сведе до минимум повишената абсорбция на желязо, заради аскорбата, това първоначално е приемано с вода или плодове много време преди хранене. След около 3 дни на тази програма, на 11 декември, серумното ниво на феритин е 458 ng/ml. Обаче, на 28 декември то е 393 ng/ml, което е в рамките на нормалния диапазон, за първи път след поставената диагноза.

След това диетата е смекчена, с добавянето на готвени храни и месо. За да се оцени ефективността на по-ниското ниво на аскорбат, дневният прием е намален до 5 грама (за да се изключи всяко пряко влияние на високите нива на аскорбат при тестовете) и никакви добавки не са използвани в тези 24 часа преди следващото тестване на 10 януари 1991 г., което показва по-нататъшно спадане на нивото на феритин до 380 ng/ml.

След началото на хранителната терапия пациентът започва да се чувства добре за първи път от 3 години, с бързо увеличаваща се енергичност и изчезване на всички симптоми на болестта на Мениер. Червените кръвни телца, които били под нормалния диапазон през декември, се придвижват в нормалния диапазон и хемоглобина, който бил близо до долната граница, вече е отчетен към средата на нормалните граници. Предварителната подготовка с добавки се състои от около 5 грама аскорбат, 500 IU витамин Е, 10000 IU витамин A, B- комплекс и лецитин.

ДИСКУСИЯ

Терапията с Витамин C обикновено се смята за потенциално вредна в случаите на желязно пренатоварване (хемохроматозата). Аскорбиновата киселина може да повиши абсорбцията на желязо. Прието е, че могат да се образуват токсични продукти от комбинацията на аскорбат с железни соли, освободени от феритин тъканните запаси (1). По този начин, сърдечно увреждане, най-често преходно, е бил открито при пациенти с таласемия, вземащи 500 мг/ на ден аскорбинова киселина (2). Такова тъканно увреждане може да е резултат от прекисното окисление на мембранните липиди. Наистина не е учудващо, че в тъканите има силен дефицит на антиоксиданти.

За да се избегнат или ограничат токсичните ефекти от желязното освобождаване с аскорбинова киселина, е предложено при лечение на желязно претоварване да се използва витамин С на добавки само в комбинация с desferrioxamine (2). Обаче, се оказва, че е много по-ефективно да се защитят клетъчните мембрани от вредите на желязо-индуцираното прекисно окисление по време на лечение с високо ниво на антиоксидантно допълване.

Също така, необходимо е и достатъчно количество витамин B6 за предотвратяване на желязно претоварване. Добре известно е, че високите концентрации на железни йони окисляват защитните антиоксиданти, най-вече витамините С и Е. Това означава, че при заболявания като хемохроматозата, ако диетата е без допълнителни добавки, можем да очакваме изразен недостиг на тези антиоксиданти в тъканите.

Неотдавна бе съобщено, че добавянето на витамин А подобрило железния статус (железен серум, хемоглобин, както и насищането на трансферин). Като в същото време не се увеличат нивата на феритин. Докато железните добавки без добавен витамин А увеличават нивата на феритин. Също така, индивидите с дефицит на витамин А, развиват анемия, въпреки достатъчното желязо в диетата (3,4). Това може да се тълкува като една нормализираща функция на витамин А при транспорта и усвояването на желязото. В същото време желязото само по себе си може да увеличава железните запаси в случай на дефицит на витамин А.

Подобна нормализираща роля за железния метаболизъм може да бъде приета и за другите антиоксиданти. Витамин С не само подобрява абсорбцията на желязото, той също така е необходим за придвижването на желязото в и от запасите на феритин в тъканните. Без достатъчно антиоксиданти, железните запаси с най-висока валенция могат да нарастват. И това е така, защото желязото не може да бъде освободено от тъканния феритин и прехвърлено върху плазмения трансферин. Стъпка, която изисква временно намаляване на високо валентното желязо към двувалентно желязо.

Стивънс и др. (5) съобщават за повишен риск от рак при мъжете с излишък на запасено желязо, които също имат по-нисък общ железен капацитет и по-високо трансфериново насищане. Като цяло не е установено съотношение между железен статус и хранителен прием на желязо. Отново, аз предполагам, че е възможно да има връзка с желязното претоварване, също както на рака с антиоксидантния статус. Високите антиоксидантни нива може да се очаква да понижат, не само излишъка на запасено желязо, но също така независимо от железния метаболизъм да намалят риска от рак.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Накратко, това е предположение, че основния биохимичен дефект, който води до развитието на хемохроматозата, е тъканния дефицит на антиоксиданти. Той спира рециклирането на желязото от старите еритроцити и това индуцира в стомаха увеличена чревна абсорбция за необходимия синтез на хем. Очевидните предимства на антиоксидантната терапия, в сравнение с традиционния начин за управление на хемохроматозата, обнадеждава. Надявам се да провокира повече изследвания в тази област.

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Editorial: Ascorbic acid and ferritin catabolism. Nutr Rev 47 (7), 218-219 (1989)

2. Editorial: Iron overload and vitamin C. N EngI J Med 304 (3), 170-171 (1981)

3. Editorial: Vitamin A and iron deficiency. Nutr Rev 47 (4), 119-121 (1989)

4 . Bloem MW, Wedel M, Agtmaal EJ, et al. Vitamin A intervention: short-term effects of a single, oral, massive dose on iron metabolism. Am J Clin Nutr 51, 76-79 (1990)

5. Stevens RG, Jones DY, Micozzi MS, et al.: Body iron stores and the risk of cancer. N EngI J Med 319 (16), 1047-1052 (1988)

Автор: Walter Last

Още информация:

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Витамини и минерали

Направете си тест

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Хранене на органите

Лечебни картинки

Антиоксидантите срещу свободните радикали

Витамини

Минерали

Аминокиселини

Материалът Антиоксидантите за Хемохроматозата (Hemochromatosis) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.