Някои от често използваните противопаразитни билки са:
Ангелика (A. archangelica и A. sinensis)
Ангелика заедно с ехинацея (Echinacea purpurea) са широко използвани билки за лечение на протозои (protozoa) и Trichomonas. Ангеликата съдържа кумаринови съединения, които са ефективни срещу този организъм, а също и срещу други червеи и паразити. Американските и европейските видове са двата често използвани видове Ангелика.
А. archangelica, заедно с китайския вид, А. sinensis или dong quai, също така бе съобщено, че тя е много добро средство за лечение на всички заболявания на женската полова система. Също така облекчава болката като намалява спазмите в мускулите, но не може да бъде толкова ефективна при лечението на Trichomonas. Бременните жени не трябва да използват тази билка, нито диабетиците, тъй като води до повишаване нивата на кръвната захар.
Екстракт от Artemisia Annua (сладък пелин)
Има силни антималарийни свойства. Ефективен е и срещу червеи и различни други паразити.
Растения, съдържащи Берберин
Били са използвани като антибиотици и антипаразитни средства в продължение на хиляди години в целия свят:
Хидрастис (Hydrastis canadensis)
Берберис, кисел трън, грозде Орегон (Berberis vulgaris)
Сърма (Coptis chinensis)
Всички те имат сходни действия върху паразитите поради високата концентрация на берберин. Той се използва в случаи на инфекция, причинена от гъби, протозои и дори вируси и бактерии. Също така потиска обрастването с дрожди, обичаен страничен ефект при употребата на антибиотици, освен това се смята, че не уврежда нормалната бактериална флора.
Тези растения също имат забележителна антидарични свойства, дори и в най-тежките случаи, и са особено полезни при инфекции, които причиняват силна диария. Известно е също така, че увеличават притока на кръв към далака, като по този начин подобряват имунната система на организма, както и активират белите кръвни клетки, наречени макрофаги. Под професионално наблюдение, билките са безопасни за употреба и при лечение на деца.
Берберинът може да се използва профилактично при пътуване. Като е препоръчително да се започва приема му една седмица преди и да завърши една седмица след края на пътуването до места с лоши хигиенни условия. Берберинът обикновено се смята за нетоксичен при спазване на препоръчителните дози, но при високи дози може да доведе до понижаване на кръвното налягане, затруднено дишане, грипоподобни симптоми, дискомфорт и сърдечни нарушения. Поради това се използва най-добре под ръководството на опитен билкар.
Орехови обвивки – зелени (Juglans Nigra)
Били са използвани от древността, за убиване на много видове червеи, особено тения. Активната съставка, обаче, е само в зелената обвивка около ореха и затова орехите трябва да се събират преди да паднат от дървото. Тази активна съставка се нарича юглон и има противогъбични, противопаразитни, антивирусни и антибактериални действия. Екстрактът може да се използва безопасно в препоръчваната доза за възрастни, но не трябва да се използва от бебета и деца.
Популярна рецепта препоръчвана от Хулда Кларк е комбинация от три средства:
• тинктура от обвивки (зелени) на орехи
• пелин
• карамфил
Тази смес е много добро противопаразитно средство.
Американски орех (Juglans Cinerea)
Той е добра универсална билка за облекчаване на запек и отделяне на червеи, особено детски глисти и нематоди. Може безопасно да се комбинира с всяка друга смес при понижен чревен тонус и като лек лаксатив при хроничен запек, но не трябва да се приема в продължение на дълго време.
Обикновено се използва като локално средство за лечение на рани, болка или възпаления. Чаят, приготвен от 1 супена лъжица цветове в 1/2 литър вода се смята, че експулсира червеите и възстановява тъканните увреждания, нанесени от тях.
Американски зърнастец (C. sagrada and Rhamnus purshiana)
Помага за отделянето на отпадъците, като лек, но ефективен лаксатив и е особено добър в случаите на хроничен запек. Използва се един час след консумация на сурови тиквени семки, като той ще изхвърли от организма паразитите, които семената са парализирали. Той е по-лек от сената, с основно място на действие в долния край на червата.
Котешки нокът (Uncaria tomentosa)
Представлява огромна дървесна лоза, която расте в тропическите гори на Перу. Има свойства, които помагат при резистентни случаи на небалансирана чревна флора, инфекция, лениво храносмилане, лошо усвояване на храната и жлъчна стимулация. Много е ефективен като средство за изчистване на червата и възстановяване на имунната система, притежавайки антимикробни и противовъзпалителни свойства. Има способността подобно на белите кръвни клетки да поглъща и смила вредните микроорганизми. Това е добра билка, съпътстваща при лечение на много паразити, с изключение на Giardia, които на практика процъфтяват, когато има жлъчна стимулация. Фактически не е токсична, но не трябва да се използва от бременни жени.
Червена люта чушка „Кайен“ (Cayenne)
Може да се добавя към лечението за изчистване на паразитите. Летливото масло, капсаицин, се препоръчва за стомашно-чревни нарушения и засилване на вътрешните органи, особено на сърдечния мускул. Билката е с обезболяващ ефект, подобен на джинджифила, но е опасна, ако има язва или хронично възпаление на червата. Кървенето и сериозните увреждания могат се влошат.
Той е отличен билков антибиотик, който може да се използва, както вътрешно, така и външно срещу вируси, бактерии и паразити. Той често се използва за чревни инфекции, диария или инфекции на пикочните пътища, по-често в комбинация с други антибиотични билки като хидрастиса и ехинацеята. Външно, може да се прилага като антисептик за рани и при кожни сърбежи, екзема или краста.
Карамфил (Eugenia caryophyllata)
Той е древно билково лекарство, използвано за убиване на вътрешни паразити и техните яйца. Подправката показва широк спектър на антимикробна активност и срещу други организми, като гъби и бактерии. Карамфилът помага и за увеличаване циркулацията на кръвта, стимулиране на храносмилането и за премахване на газове и чревни спазми.
Екстракт от червена боровинка
Богат на киселини (лимонена, ябълчна, хинова и бензоена), които помагат в смилането на протозои.
Тя се използва за лечение на всякакви хронични и остри инфекции. Тя е една от най-широко използваните билки за лечение на Trichomonas vaginalis и е ефективен душ за лечение и на други вагинални инфекции. Ехинацеята се използва и като ефективно изчистващо кръвта и лимфите средство и за усилване на имунната система.
Той е специфично средство срещу кръгли червеи (Ascaris lumbricoides), с парализиращ ефект върху централната нервна система на червея. Той се препоръчва като най- безопасната билка за деца и е известно, че е полезен при белодробни заболявания и нарушения в храносмилането.
Етерични масла
Имат разнообразно антимикробно действие, което може да убие много видове червеи и протозои. Етеричните масла от Мента (Mentha piperita) и Лавандула (Lavandula officinalis) са с най-бърз ефект, като действат в рамките съответно на 20 минути и 15 минути. Етеричното тимолово масло е специфично за анкилостоми. Трябва винаги да бъдете внимателни при използване на етерични масла за лечение на паразитни инфекции. Много от тях са токсични, особено за децата. Тези които имат заболявания на сърце, черен дроб, бъбреци, стомах или черва трябва да бъдат внимателни, а също и по време на бременност.
Копър семена (Foeniculum vulgare)
Помага за отстраняване на отпадъците, както и паразитите, от тялото. Копърът най-често се използва като помощ за храносмилането и аромат. Той не е опасно растение, но маслените екстракти могат да предизвикат дразнене на кожата, гадене, повръщане, гърчове и оток на белите дробове. Този вид копър не бива да се бърка с другите видове копър.
Фицин (Ficus glabrata)
Добре познато средство за борба с червеи, използвано в тропиците от местното население на Южна Америка и региона на Панама. Латексът, събиран от тези дървета се използва от десетилетия заради ензима папаин и бромелаин. Въпреки че ензимите в растението смилат живите червеи, той се понася добре и не е токсичен за хората, когато се приема вътрешно. Но, все още не трябва да се използва от бременни жени.
Използва се в цял свят като храна, подправка и лекарство. Активното вещество, алицин, става активно, след като се счука скилидката, на него се дължи характерния му мирис. Концентратите с премахната миризма на чесъна съдържат само 30-100 части алицин в милион и са със съмнителна стойност, ако се използват за медицински цели, особено за паразити. Чесънът предотвратява и се бори с инфекции от различни източници, включително гъби, бактерии, вируси, протозои, както и паразити. По отношение на паразитите, чесънът е ефективен срещу кръгли червеи, глисти, нематоди и анкилостоми, но може да причини дерматит при някои хора, а също и да раздразни стомашно-чревния тракт. Но, като цяло, чесънът е най-добрият и евтин начин за избавяне от всяка инфекция.
Джинджифил (Zingiber officinale)
Активен срещу кръгли червеи и метили и е ефективен при лечение на кучешка дирофилариоза и Trichomonas vaginali. Предполага се, че има някои аналгетични и спазмолитични ефекти, както и свойства, подобни на лютия червен пипер, също, че помага за облекчаване на възпалението. Той също има дълга история в лечението на всякакъв вид храносмилателни разстройства.
Грейпфрут – екстракт от семена (Citrus Paradisi)
Доказано е, че е ефективен срещу над 800 щамове вируси и бактерии, 100 вида гъби, както и голям брой едноклетъчни паразити. Нито едно друго антимикробно средство на може да направи това. Въпреки че унищожава вредните чревни паразити, той няма сериозно да навреди на нормалната чревна флора. Отдавна екстрактът от семена на грейпфрут е бил използван като широкоспектърен антибиотик, противогъбично, антипаразитно, антивирусно, антисептично, дезинфектант и като консервант в козметиката.
В Южна Америка, отдавна се използва вместо хлор в басейните и пречиствателните станции, както и за третиране на питейната вода, тъй като хлора не убива някои патогени, като Giardia, например. В Перу, се използва за дезинфекция на селскостопанска продукция. FDA най-накрая призна, че е толкова ефективен, колкото всеки друг амебицид и може би по-ефективен, без да предизвиква странични ефекти, които както е известно причинява хлора.
Животните също реагират добре на екстракта от семена на грейпфрут, тъй като няма странични ефекти. Екстрактът никога не трябва да се прилага с пълна концентрация, когато се прилага върху кожата. Стандартният разтвор е екстракт 33% и 67% глицерин. За някои приложения, е най-добре да се използва с бадемово, маслиново, сусамово или авокадово масло, вместо вода. Пазете очите. Екстрактът не трябва да се прилага с пълна концентрация и когато се приема вътрешно.
Започнете с капка, разтворена в глицерин, след това смесете с чаша вода или плодов сок. Бавно увеличавайте дозата, в зависимост от вашите реакции. Дозата е до около осем капки (или съответния брой хапчета) в пълна чаша вода, два или три пъти на ден, докато симптомите изчезнат. Когато организмите, които вие се опитвате да убиете започнат да умират, се отделят токсини, което води до чувство на дискомфорт или умора. Ако симптомите станат твърде неприятни, намалете капките и ги увеличете отново, когато се чувствате по-добре.
Тъй като екстрактът от семена на грейпфрут може да бъде много горчив, формата на прах, използвана в капсулите, може да бъде предпочитан избор. За децата, капсулата може да се отвори и прахът й да се смеси със сок. Във формата на хапче, може да са нужни 100-300 мг. на ден, за да бъде ефикасно за възрастни. Една или две капки в чаша с вода, веднъж или два пъти на ден, може да се използва като профилактика срещу диария на пътешественика.
Екстрактът е нетоксичен и за околната среда. Внимателно трябва да се използва, ако е налице чувствителност към цитрусовите плодове. Екстрактът не се абсорбира в чревната тъкан, така че може безопасно да се взема за дълги периоди от време, както в случаите на Giardia и гъбични инфекции, където лечението може да отнеме месеци.
Монарда Бергамот (Monarda punctata)
Може да се използва, както вътрешно, така и външно срещу червеи, бактерии и гъбички. Съдържа голямо количество тимол, което го превръща в мощен дезинфекционен агент. Почти 50% от това масло се отделя в урината, когато се приема вътрешно, правейки го полезен уринарен антисептик. Не е имало съобщения за токсичност, но може да дразни, когато се прилага локално. Голямо количество от това растение ще е нужно, за да бъде токсично, когато се приема вътрешно.
Екстракт от маслинови листа (Olea europea)
Това е горчиво вещество, екстракт, извличан от маслиновото дърво. Тази нова технология, заменя старите билкови препарати, като този продукт е едно нетоксично билково антипаразитно средство. Начинът на производство на този продукт е много важен, в противен случай, съставките се свързват бързо със серумните протеини в кръвта, което ги прави почти безполезни в живите организми.
Маслиновите листа са ефикасни срещу гъбички, плесени, червеи и бактерии и могат да се използват за гъбични инфекции. От около 4000 години, страните на Средиземноморието, както и тези, граничещи с тях, нарязвали маслинови листа в течност или на салата за предпазване и лечение на паразитни инфекции. Изследвания през 1960 г. потвърждават, че екстракта от маслинови листа е в състояние да противодейства на протозои малария. Обикновено, екстрактът от маслинови листа не води до нежелани странични ефекти.
Това е ямайско дърво, което дава горчив тоник, полезен за убийството на амеби, Giardia, малария, нематоди и някои кръгли червеи. Билката няма мирис, но е с много горчив вкус. Тази билка съдържа група алкалоиди, които потискат възпроизводството на протозоите, като влияе върху основните им метаболитни процеси. Значителни доказателства твърдят, че квасията е ефективна срещу ларвата на комара. Токсичните симптоми са редки, но ако се случи, обикновено е диария или повръщане. Тя също е нетоксичен, евтин и ефективен начин за лечение на главови въшки.
Спигелия (Spigelia marilandicus)
Това е много ефективно противоглистно средство първоначално използвано от американските индианци, които го представили на заселниците и първите лекари. Растението може да лекува инфекции от глисти и дори е ефективно за лечение на треска, причинена от паразити. То може да доведе до някои неприятни странични ефекти, ако се взема в големи дози. На деца трябва да се дава само в препоръчаните по-ниски дози.
Доказано е, че той е 100% ефективен срещу някои смъртоносни протозои и също така намалява възпалението, свързано с паразитни инфекции. Той е естествен антибиотик, намерен в пъпките или кората на някои дървета. Пчелите го събират, добавят свои ензими и го използват за кошера си, за да бъде той по- стерилно място. Прополисът може да бъде антибиотик за борба с болестната реакция на почти всяко заболяване. Той стимулира тимусната жлеза и засилва имунната система на организма.
Тиквени семки (Cucurbita Pepo)
Традиционно средство за червеи, използвано и за животни, и за хора. Семена от няколко сорта на вида Cucurbita отдавна имат слава, че парализират, но не убиват червеите. Ето защо е важно да се вземе натурален лаксатив за изхвърляне на червеите от храносмилателната система, преди те да станат отново активни. На децата се дават 10 до 15 семена на ден, а на възрастните 20 до 30 семена на ден в продължение на около две седмици, увеличавайте броя на семената, ако проблема е свързан с тении. Последвайте това със слабително около един час след всяка доза семена.
Лечението може да се повтаря, колкото е възможно по-често, то няма вредни странични ефекти – докато лаксативите не трябва да са приемат продължителен период от време. Когато става въпрос за глисти, е важно, целият червей да бъде изхвърлен, защото в противен случай ще се възстанови. Ежедневната консумация на семена от тиква може да помогне за профилактика срещу паразити. Друг вариант е да смелите семена от тиква и диня на прах и да ги смесите с малко сок от алое вера. Тази напитка се приема на гладно всяка сутрин.
Червена детелина (Trifolium pratense)
Ще убие метилите във всички стадии, когато се използва заедно с карамфил, кора (зелената) на орех и пелин.
Градински чай (Salvia Officinalis)
Градинското разнообразие (Salvia Officinalis) и мащерката били използвани от римляните за подпомагане на храносмилането, както и за лечение на глисти и бактерии. Градинският чай често се смесва с пелин или бяло вино за облекчаване на диария или дизентерия. Градинският чай, не е токсичен, но прекалено големите количества могат да причинят сухота в устата или локално дразнене.
Тя е полезен очистител на кръвта, който може да се използва външно за лечение на кожни паразити. Когато токсините, абсорбирани от червата са прекалено много, защото черният дроб не филтрира добре, те започват да циркулират в кръвта. Следователно, тази билка може да играе жизненоважна роля в подпомагането на черния дроб да филтрира и свързва токсичните съединения по-ефективно, особено тези, отделени от паразити или бактерии.
Сена (Cassia angustifolia и Cassia senna)
Това е една древна билка, известна със своето слабително действие. Днес тя е един от най-популярните лаксативи и като цяло се смята за безопасна при краткосрочно ползване, но ако се използва дълго време може да се развие зависимост. Главно действие на сената са по-долните черва, причинявайки слузна секреция с бързи контракции. Най-добре е да се използва в комбинация с други билки като кардамон, джинджифил, копър и т.н., за намаляване на спазмите. Както и в случая с американския зърнастец (Cascara), сената може да се използва един час, след като се изядат тиквените семки.
Това е успокояваща билка, която бързо лекува раздразнения на стомашно-чревния тракт, включително язви и подобни на болестта на Крон симптоми, често причинени от паразити. Тя също така нормализира чревната функция, облекчава запек или диария. Освен това е отлично средство за слепване и почистване. Външно, хлъзгавият бряст може да се навлажни и прилага към язви, рани и инфектирани зони.
Вратига Танацетум (Tanacetum vulgaris)
Използва се широко за изхвърляне на червеи при деца, но само под контрола на квалифициран билкар, тъй като има някои странични ефекти, ако се използва неправилно.
Масло от Чаено дърво (Melaleuca alternifolia)
Мощно универсално противоинфекциозно средство, особено срещу Trichomonas vaginalis, когато се използва като ежедневен душ (0 4% разтвор на масло в 1 литър вода, два пъти дневно).
Tя e древно лекарство, използвано като помощник за храносмилането, антисептик и за лечение на глисти. Обаче, не трябва да се използва в големи дози. Външно, може да се използва като вода за уста и за почистване на кожата. Мащерката унищожава гъбични инфекции, като микози и такива паразити като краста по кожата, срамни въшки и въшки. За тези цели се използва тинктура или етерично масло. Когато използвате вътрешно етеричното масло, правете го само под наблюдението на опитен билкар.
Куркумата е обичаен корен, използван в индийските ястия. Тя отдавна се използва за лечение на дизентерия и за изхвърляне на червеи от тялото. Известна е също като очистител на тялото и може да се използва, както вътрешно, така и външно, за лечение на рани. Куркумата съдържа вещество, което ограничава възпалението, причинено от силно увреждане на тъканите от паразитите. Тъй като куркумата също може да стимулира производството на жлъч, тя трябва да се избягва при лечение на амеба, Giardia, тъй като жлъчта стимулира растежа и разпространението на този организъм. Редовната употреба не е опасна, но високите дози могат да предизвикат язва.
Пелинът е едно древно средство за умъртвяване на различни паразити. Той е ефективен срещу различни червеи, включително гигантски кръгъл червей (Ascaris lumbricoides). Пелинът е силно горчив и обикновено паразитите бягат от това. Изсушените и смлени на прах цветове са отлично средство за изчистване от червеи, листата също са ефикасни за премахване на всички живи червеи и много други паразити. Пелинът е по-токсичен, когато се използва самостоятелно, така че най-добре е да го комбинирате с други билки! Маслото от пелин е особено токсично, не го давайте на деца!
Китайският пелин (Artemisia annua) е известен като сладък сорт, използван за лечение на паразита, който причинява малария, Plasmodium falciparum. Той съдържа химикала артемезин (artemesin), който не се среща в другите видове пелин и сега се разглежда като възможност за ново лекарство против малария. Тази билка показва широк спектър на действие срещу протозои и дрожди. Тя е ефективна и срещу чернодробен метил (Clonorchis sinensis), кръвен метил (Schistosoma japonicum), амеба Giardia и други протозои.
Тази билка е с ниско ниво на токсичност и без странични ефекти, както е съобщено от изследвания. Изглежда безопасна за използване, дори и при сърдечни, чернодробни или бъбречни заболявания, както и по време на бременност. Билката е не само ефективна, но и бързо действаща. Тя е в състояние да премине през кръвно-мозъчната бариера, което я прави ефективна срещу амебни инфекции на мозъка.
Високите дози от добавки с антиоксиданти трябва да се преустановят по време на лечение на протозойни инфекции, особено при използване на А. annua. Когато се взема за инфекцията криптоспоридия (Cryptosporidium), използвайте 1000 мг. три пъти дневно в продължение на 20 дни. Тази билка може да се прилага заедно с екстракт от семена на грейпфрут или други антипаразитни билки. При лечение на малария с A. annua, използвайте в продължение на 10 дни.
Видът А. Cina е много ефективен срещу червеи. Тъй като тази билка е много горчива, добре е децата да я вземат във формата на капсули. А. Cina се съчетава добре с Cassia marilandica (американска сена). Обаче, тази билка може да бъде смъртоносна и затова трябва да се дозира точно и да я вземате само под грижите на опитен билкар.
Жълта Тинтява (Gentiana lutea)
Това е една древна билка, използвана за лечение на малария. Тя е стомашен стимулант, използва се за подобряване на храносмилането и има антисептични свойства. Тя също така притежава силна активност срещу протозои, Entamoeba histolytica, а също и за изчистване от други чревни глисти. Жълтата тинтява укрепва организма и е отличен тоник. Когато се комбинира с билкови лаксативи, това не позволява на тинтявата да стане токсична. В допълнение, тъй като е горчива билка, комбинирането й с ароматни билки я прави по-вкусна. Но, тя не се понася добре от хората с високо кръвно налягане и бременните жени.
Нар (Punica granatum)
Корените са широко използвани срещу тении, като в тях са били открити малко токсични вещества. Във външната обвивка и кората на плода са открити много стягащи вещества и са използвани ефективно за отстраняване на тении и кръгли червеи. Растението съдържа алкалоиди, които могат да бъдат токсични, ако се консумират в големи количества. Могат да доведат до такива симптоми като мускулна слабост, световъртеж, повръщане и диария.
Клинично изследвани полезни действия на смирната са при гингивит (пародонтоза), паразити (шистозомиаза) и различни видове инфекции. Тя има противогъбично, противовъзпалително и антисептично действие. Използва се от древността.
Още по темата
Книги за самолечение на Walter Last
Рецепта с тиквени семки срещу паразити