Ботанически наименования: Berberis aquifolium syn. Mahonia aquifolia; Berberis vulgaris

Семейство Киселтрънови (Berberidaceae)

Предупреждения

Свръхдоза от кората на корена може да предизвика диария, бъбречно раздразнение, лек ступор, кръвотечение от носа и повръщане.

Високите дози, приемани вътрешно, могат да доведат до гадене, главоболие и понижаване на кръвната захар.

Тъй като алкалоидите действат върху сърцето и маточните мускули, бременни жени или хора със заболяване на сърцето трябва да избягват тази билка.

Избягвайте по време на кърмене.

Вземайте без прекъсване не повече от 4 до 6 седмици.

История

Според Доктрината за символите, ако едно растение наподобява част от човешката анатомия, то е създадено за тази цел. Затова берберисът се смята за добро средство за черния дроб, тъй като има характерна жълта кора и понеже жълтото е първия признак, че черният дроб е болен, той е бил използван за лечение на проблеми с черния дроб.

Индианците използвали отвара от горчивия на вкус корен при загуба на апетит и слабост. През 19-ти и началото на 20 век, берберисът бил предписван като детоксикатор и тоник.

В древен Египет, го накисвали със семена на копър и правели напитка, използвана за треска. Берберисът бил широко използван от американските индианци, които ядели плодовете сурови или ги правели на сладко. Освен като лекарство, коренът бил използван суров или варен като аромат за ястия.

В племето Катауба използвали билката при пептична язва.

Чернокраките обелвали корена, изсушавали го и правели настойка за спиране на ректален кръвоизлив и дизентерия. Чрез добавяне на семена от копър, горчивината ставала малко по-слаба.

Индианците го използвали за туберкулоза, ревматизъм и жълтеница. Смятали го за охлаждащо растение и било използвано за лечение на такива състояния като треска, хепатит и малария.

Основни действия

  • антидиарично
  • антипирептично
  • антибиотик
  • антибактериално
  • антипаразитно
  • противовъзпалително
  • адстрингент
  • потиска рака
  • храносмилателен помощник
  • хипогликемично
  • леко слабително
  • стимулира жлъчната секреция и перисталтика

Ключови компоненти

  • изохинолинови алкалоиди (включително берберин, бербамин и хидрастин)
  • антиоксиданти в плодовете (особено витамин С)

Лечебни части

Корен (грозде Орегон), кора от дървото, кора от корена и плодове (Berberis vulgaris).

Берберинът е известно и ефективно антимикробно средство срещу бактерии, гъбички и други организми, които могат да предизвикат диария и други инфекции.

Berberis vulgaris също така съдържа важно противораково съединение, наречено dehydropodophyllotoxin и podophyllotoxin.

Бербаминът е друг алкалоид, който укрепва имунитета.

Учените са открили в някои от компонентите седативни и антиконвулсантни свойства, както и вещества, които могат да помогнат за намаляване на кръвното налягане и облекчаване на мускулните спазми.

Лечебни средства

Тинктурата се използва за стимулиране на жлъчната секреция.

Отварата от плодовете се използва за лечение на белите дробове, далака и заболявания на черния дроб. Също така е ефективна и за промивки на очите, ако е достатъчно разредена.

Конфитюри, направени от плодовете се използват за облекчаване на запек и стимулиране на апетита.

Сиропите били използвани за стимулиране на имунната система, лечение на треска от простуда и заболявания на пикочните пътища.

Традиционна употреба

Кората на орегонското грозде е традиционно използвана за лечение на широк спектър от заболявания, включително чернодробни проблеми, заболявания на жлъчния мехур, жълтеница, заболяванията на далака (слезка), лошо храносмилане, диария, туберкулоза, хемороиди, бъбречни заболявания, разстройства на пикочните пътища, подагра, ревматизъм, артрит, лумбаго, малария и лайшманиоза.

Жълтият корен се използва като чернодробен стимулант, който увеличава жлъчния поток през черния дроб и жлъчния мехур. Жлъчта действа като миещо средство и течейки свободно, тя почиства и филтрира токсичните отпадъци.

Berberis vulgaris помага за такива състояния като увеличен далак, болки в жлъчния мехур, камъни в жлъчката, жълтеница и хепатит. Недооценена билка, тя се използва и като общ тоник за подобряване усвояването на хранителни вещества. Тя е силен антисептик и безценен при амебна дизентерия, холера и други подобни стомашно-чревни инфекции.

Берберисът често се съчетава с такива горчиви билки, като див ямс, глухарче и корен от женско биле за лечение на храносмилателни състояния.

Когато се приема в малки количества, екстрактът от кората помага в лечението на диария, докато в по-големи количества е ефективен лаксатив.

Орегонското грозде се смята, че намалява тежкия характер на псориазиса и също се използва за лечение на други кожни заболявания, включително екзема, циреи, акне и херпес.

Китайците използват седемнадесет различни сортове берберис в медицината. Всички те съдържат берберин, известно антибактериално средство. Растенията се използват основно за лечение на различни чревни инфекции, както и за стимулиране на матката и за отпускане на чревната гладка мускулатура.

Тъй като берберинът не се абсорбира добре орално, алкалоидите или екстрактите са често използвани.

Плодовете могат да бъдат добавяни в пайове или конфитюри.

Клинично изследвани полезни действия:

  • Хронична кандидоза
  • Конюнктивит/ блефарит
  • Диария
  • Инфекция
  • Паразити
  • Лошо храносмилане
  • Псориазис
  • Инфекции на пикочните пътища

Как да се приема?

Чай може да бъде приготвен чрез варене на 1-3 чаени лъжички (5-15 грама) нарязани корени в 2 чаши (500 мл) вода в продължение на 15 минути. След изцеждане и охлаждане, могат да се приемат 3 чаши (750 мл) на ден.

Тинктура, 1/2-3/4 чаена лъжичка (3 мл) три пъти на ден, може да се използва.

Тъй като береберинът не се абсорбира добре, коренът на орегонското грозде не може да осигури достатъчни количества от това съединение за лечение на сериозни системни инфекции. В случай на инфекция е добре да се консултирате със специалист, преди да го използвате.

Мехлем, направен с 10% екстракт от билката, прилаган три или повече пъти на ден, може да бъде полезен при псориазис.

Още по темата

Книги за изчистване на организма

КАНДИДА ТЕСТ

Кандида

Паразити

ТЕСТ ЗА ПАРАЗИТИ

Противопаразитни билки

Инфекции и възпаления

Вагинални гъбички и инфекции

Дванадесетте най-чести кожни дразнители!

Симптоматика по кожата

Разтвор на Лугол

Лечение с йод

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия- лечение с камъни