Семейство Бобови

Ботанически наименования: видове Cassia, Cassia senna syn. Senna alexandrina, Cassia marilandica, Cassia alata, Cassia fistula, Cassia angustifolia, Cassia obtusifolia.

Противопоказания!

Да не се дава на деца под 2 години, а за тези от 2 до 12 години трябва да се следва точно препоръчаната дозировка.

Да не се приема за повече от 10 дни без прекъсване.

Продължителната употреба води до отслабване на големите мускули на червата и до други състояния като сърдечни аритмии, електролитни дисбаланси, „барабанни пръсти“ и ускорено влошаване на костите.

Да не се приема по време на бременност и кърмене.

Да не се използва, ако има съмнения за чревно запушване, остри чревни възпаления или апендикс.

Не трябва да се приема, ако има такива проблеми като язви, дивертикулит, колит или други чревни разстройва.

Да не се използва в случаи на хронични стомашно-чревни заболявания; колики; дехидратация; хемороиди; възпаление на храносмилателния канал; пролапс; спастично дебело черво.

Умереното предозиране може да причини сериозни спазми и диария, завършващи с евентуално дехидратиране и големи загуби на калий и други електролити.

История

Всички древни култури, включително ацтеките, азиатците и африканците са използвали отвари от различни видове Сена като разслабително. Тя все още е съставка в някои, продавани без рецепта, лаксативи. Първият намерен запис за използването на билката срещу запек е от 9 век пр.н.е на арабски лекари.

Чероките използвали счукан корен, напоен с вода, за превръзка на рани. Те също така, използвали билката и като чай за лечение на треска с черни петна и парализа като симптоми.

Билката Сена получава името Очистваща Cassia в Европа през Средновековието, защото била използвана по това време в Италианско медицинско училище като очистително.

Ключови Действия

  • очистително
  • лаксатив
  • стимулант

Ключови Компоненти

  • антрахинонови гликозиди (сенозиди)
  • нафталинови гликозиди
  • желеобразно вещество
  • флавоноиди
  • летливо масло

Лечебни части

Листа, шушулки

Сенозидите са щателно проучвани през последните петдесет години и това доведе до по-ясно разбиране на тяхното действие. Тези компоненти раздразват лигавицата на дебелото черво, причиняват контракция на мускулите, която води до чревно движение за десетина часа, след като е взета дозата. Те също така спират абсорбцията на течност през дебелото черво, което предпазва от втвърдяване на изпражненията и е особено полезно, ако има фисури.

Използването на сена се смята като последно средство, използва се рядко и само след промени в диетата, увеличаване на течности и фибри и след като е опитано с по-слаби лаксативи. Продължителната употреба може да доведе до зависимост на тялото от нея и неспособността му за естествено изчистване.

Антрахиноновите глицериди в семената на C. obtusifolia бе открито, че са ефикасни при струпване на кръвни тромбоцити. В изследване през 1998 година в Индия, фокусът бил върху способността на сената да защити черния дроб. Тестваните животни, които получавали екстракт, показали по-малко увреждания на органа, спрямо тези, които не го получавали. Неговият ефект бил подобен на продуктите, предписвани за чернодробни проблеми, които се предлагат в търговската мрежа.

Използвани средства

Шушулките са с по-слабо действие от листата и обикновено с тях се правят таблетки и други препарати. Таблетките най-често се използват при запек. Отварата се приготвя чрез накисване на Сена и Джинджифил и се използва при запек. Настойката се комбинира с пресен джинджифил и карамфил (подправка), и се използва при лек запек. Тинктурите се използват от билкарите при непродължителен запек.

Традиционна употреба

В аюрведическата медицина, сената е използвана, не само за запек, но също и за кожни проблеми, жълтеница, бронхит, чернодробни заболявания, спленомегалия, коремен тиф и анемия.

В китайската медицина, Jue ming zi използва C. obtusifolia при чернодробни проблеми, атеросклероза и запек. Като очистително (много силен лаксатив), сената може предизвика спазми и колики. Тя, следователно, е добре да се взема с такива ароматни, газогонни билки, като джинджифил и карамфил (подправка), за отпускане на чревните мускули.

В Латинска Америка, месестите части на семената се ядат като лаксатив или накисват във вода за същата употреба. Сиропът, направен с цветовете, също се използва като лаксатив.

В Гватемалско изследване през 1987 година са констатирани ясно изразените диуретични ефекти на сената при лабораторни животни. В Гватемала, Мексико, Венецуела и Доминиканската република, сокът е едно от няколкото средства, използвани при уринарни заболявания. В Гватемала, Суринам и Мексико, тя се използва при запек. Листата също се използват за лечение на язви и други кожни заболявания.

В Южноамериканската традиционна медицина сената се използва като средство, предизвикващо аборт или за предизвикване появата на менструация. Като средство за бързо изчистване на стомашно-чревния тракт, е най-добре да се комбинира с канела, копър или джинджифил.

Когато се използва самостоятелно, може да предизвика гадене и спазматични болки, но последиците от това могат да бъдат неутрализирани чрез кардамон, канела, карамфил, копър, джинджифил или други ароматни билки, приемани заедно с нея.

Още по темата

Книги за самолечение

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите