Стеролите са от групата на липидите, които са много важни за човешкото здраве и досега в природата са открити повече от тридесет вида.

Най-познатият стерол е „холестерола“. Холестеролът е твърдо, восъчно подобно вещество, което се топи при 149°C и се произвежда от излишните калории, които не са нужни на тялото. Колкото по-повече излишни калории се консумират, толкова по-голям е натиска върху тялото да произвежда холестерол и колкото по-стресирано е тялото, толкова повече холестерол се произвежда.

Холестеролът е нужен на организма в определени количества, защото той е едно доста важно вещество, а именно:

– Тялото произвежда стероидни хормони от холестерола: кортикостероиди и полови хормони, естроген, прогестерон и тестостерон.
– Жлъчните киселини, важни за храносмилането, се получават от холестерола.
– Той защитава кожата, където се превръща във витамин D от слънцето и действа като бариера срещу веществата, опитващи се да влязат или излязат.
– Той действа като антиоксидант, когато възникне такава необходимост.
– Холестеролът в мозъка и гръбначния мозък представлява около 25% от общото му количество в тялото.

Уникалното качество на холестерола е, че, въпреки че тялото може да го произвежда (произвежда около 800 мг. на ден), не може да го намалява. Може само да го отстранява от организма чрез изпражненията под формата на жлъчна киселина. Това отстраняване се увеличава с добавянето на фибри и вода към диетата. Ако фибрите отсъстват, до 94% от холестерола и жлъчните киселини са реабсорбират и рециклират.

Водата е от жизненоважно значение за процеса на премахване на фибрите от тялото. Фибрите на овес, ябълки, фасул, грах и лен намаляват нивата на холестерола, пшеничните трици не. Безразборните програми за понижаване на холестерола, фактически увеличиха размерите на смъртността, заради самоубийства и рак.

Лекарствата, които понижават холестерола, без да намаляват сърдечните инфаркти или смъртните случаи, доказват, че холестерола не е реален проблем. Нещо повече, когато хората са били поставени на диети с ниско съдържание на мазнини и лекарства, понижаващи холестерола, сърдечните атаки, всъщност, се увеличили два пъти, а насилствените смъртни случаи, включително самоубийства, убийства и аварии, се увеличили тройно.

През последните деветдесет години потреблението на холестерол е останало относително еднакво, но сърдечно-съдовите заболявания са скочили до небето. Това показва, че по-скоро други фактори са заплаха – такива фактори като увеличената консумация на захар, мазнини, добавъчни вещества в храните, химикали, както и транс мастни киселини. Ниските нива на холестерола могат също да индикират риска от рак.

Оказва се, че към високо ниво на холестерол води липсата на такива хранителни вещества като хром, магнезий, витамин B3, както и омега- 3 мастни киселини, необходими за неговия метаболизъм. В допълнение, растителните храни съдържат стероли. От една страна, бета-ситостерола се е доказал, че потиска абсорбцията на холестерола, от друга страна, частично предлага някаква степен на защита срещу заболяване на коронарните артерии.

Холестеролът предпазва тялото от проникване на течности и задържа водата в него, за да не го напусне прекалено бързо. Благодарение на холестерола, само около 280-400 грама вода се отделят чрез изпаряване. Кръвопотокът обикновено носи около 7 грама холестерол, заедно с триглицериди, фосфолипиди, каротин, витамин Е и протеини. Те всички се пренасят от две групи плазмени липопротеини. Едната група е наречена LDL (липопротеини с ниска плътност), която носи холестерола и мазнините от храната и черния дроб към клетките.

Той често е наричан „Лош“ холестерол. Ако нивата станат прекалено високи, или ако холестерола граняса, връзките се закрепят към стените на артериите, причинявайки стесняване. Другата група е наречена HDL (липопротеини с висока плътност), често наричан „добър“ холестерол, който пренася холестерола от клетките обратно към черния дроб, където се изменя в жлъч, отделя се в червата и се придвижва към изпражненията. Изпражненията са основния начин за премахване на излишния холестерол от организма. Това създава сериозен проблем, когато са налице чести периоди на запек.

Холестеролът не се разтваря във вода, което означава, че не може да се движи сам из кръвопотока. Черният дроб трябва да осигури дълго-верижни незаменими мастни киселини, за обграждане на холестеролната молекула с протеин. Полученият пакет се нарича липопротеин и е в състояние да се движи през кръвопотока. Но, за да се постигне всичко това, тялото трябва да бъде добре хидратирано. Пиенето на много вода всеки ден и избягването на подобни метаболитни пречки като кофеиновите напитки, е единственият начин да се подпомогне движението на холестерола из тялото, вместо забавяне на транспортирането и залепянето му към артериалните стени.

80% от холестерола се използва от черния дроб, за производство на жлъчни соли, които се съхраняват в жлъчката и се използват за подпомагане на храносмилането и усвояване на мазнините в храната. В продължение на десетилетия лекарите са използвали нивата на холестерола в кръвта като индикатор за сърдечносъдови рискове. Общото ниво на серумен холестерол се измерва като се вземат LDL и HDL заедно, давайки по този начин неточно тълкуване. По-новите методи се доказват като по-надеждни индикатори.

Холестеролът е намерен само в животинските храни. По такъв начин, етикетите „Без Холестерол“ върху други продукти са подвеждащи. Най-концентрирани източници на холестерол са открити в органното месо и яйцата. Едно яйце съдържа около 200 мг. холестерол, а дневните нужди са около 300 мг. Противно на популярното схващане, разликата в холестеролното съдържание на месото, птиците и рибата е много малка. Храната не трябва да бъде богата на наситени мазнини, а да бъде богата на холестерол, тъй като холестерола се запасява основно в крехката тъкан.

Не самият холестерол е този, който причинява проблеми. Оксигенацията на холестерола е тази, която причинява вреди. Оксигенацията или свободното- радикално развитие е процес, който променя състава на основните хранителни елементи, превръщайки ги в разрушителни съединения. Окисление на холестерола се формира, когато той е изложен на въздух.

Това се случва по време на многото етапи на обработка на месо, мляко, яйца, масло и млечни продукти. Добавяйки към това и някакво средство за обработка – изпичане, пушене, сушене, стареене, както и пакетиране, всички допринасят допълнително за оксигенацията на съдържащите холестерол храни. Такива бързи храни като пържено пиле, риба, хамбургери, както и сушени, пакетирани храни, са едни от най-големите източници на свободни радикали.

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Витамини и минерали

Направете си тест

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Хранене на органите

Лечебни картинки

Антиоксидантите срещу свободните радикали

Витамини

Минерали

Аминокиселини

Candida и „антибиотичния синдром“ Йодът. Нужен като въздуха!

Йодна решетка