Вижте също:

Усвояване на витамините и минералите в човешкото тяло

Какво трябва да знаем, когато си купуваме витамини!

Как да изберем витаминно-минерален комплекс за бременни и кърмещи жени!

Синтетични или натурални витамини? Как да четем етикетите?!

Материалът Усвояването на добавките? е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Това скрито изчерпване може да доведе до различни симптоми.

Страдате от пристъпи на мигрена?

Около 15 % от населението изпитва един или повече пристъпи на мигрена поради стеснени кръвоносни съдове. Изследванията показват, че нивата на магнезий в кръвта при пациенти с мигрена са по-ниски спрямо здравите пациенти. А по време на пристъп на мигрена нивата са още по-ниски. Интравенозното инжектиране на магнезий отпуска стеснените съдове и облекчава болката при мигрена.

Чувствате ли се уморени и не можете да спите или страдате от хронична болка?

Д -р Марита Шаух, експерт по хранене, казва: „Магнезият може да бъде полезен при лечението на фибромиалгия (хронична болка и умора). Магнезият е необходим за производството на аденозинтрифосфат (АТФ), който е основната форма на енергия в тялото. Установено е, че АТФ е намален в местата на болка при страдащите от фибромиалгия.“

Проблем ли е депресията и тревожността?

Изследване на 800 души на възраст над 65 години разкрива, че хората с най-ниско ниво на магнезий са с 22 % по-склонни да развият депресия. В друго изследване учените са открили, че 450 милиграма магнезий подобряват настроението и са също толкова ефективни, колкото и антидепресантите.

По-бързото ходене причинява ли ви болка в гърдите?

Магнезият е природното спазмолитично средство. През 1979 г. Дж.Чипърфилд съобщава в британското списание Lancet, че пациентите, страдащи от стенокардия, често имат ниско ниво на магнезий в кръвта и че този минерал може да облекчи спазмите и болката. Магнезият също така добавя масло в циркулацията, предпазваайки тромбоцитите, които учавстват в съсирването и могат да причинят внезапна смърт.

Имате ли неравномерен сърдечен ритъм?

Аурикуларната фибрилация, наричана „AFib“, се диагностицира по-често при възрастните хора. Всеки сърдечен ритъм зависи от електрическа система, която трябва да бъде синхронизирана за поддържане на нормална сърдечна честота. Ниското ниво на магнезий в кръвта задейства този проблем. Приемът на перорален магнезий често възстановява нормалния ритъм.

28 милиона американци имат проблеми с дишането

Д-р Каролин Дийн, известен гуру на магнезия, казва, че пациентите с астма и други бронхиални заболявания имат ниско ниво на магнезий. Освен това много от лекарствата, които лекуват астма, причиняват загуба на магнезий, влошавайки астмата. Пациентите, лекувани с магнезий, съобщават за подобрение на това заболяване. Дийн добавя, че магнезият е бронходилататорно и антихистаминово средство. Той естествено намалява нивото на хистамин, което има успокояващ ефект върху мускулите на бронхите.

Нормалното ниво на кръвната захар е от решаващо значение за пациентите с диабет

При недостиг на магнезий глюкозата не може да навлезе в клетъчните мембрани и кръвната захар се повишава. И тъй като никой не се радва на инжекциите с инсулин, отлагането инжекцията може да повлияе неблагоприятно на кръвната захар. По-късно тази година канадска компания може да обяви пускането в производството на инсулиново изплакване на устата, което би трябвало да стане голяма помощ за поддържане нивата на кръвната захар.

Какво ще кажете за здравето на костите?

Националният институт по здравеопазване заявява, че магнезият е от решаващо значение за поддържането и възстановяването на компактните кости.

Напомняне! Винаги се консултирайте с Вашия лекар или натуропат, преди да започнете нови лекарства или добавки. Например, не трябва да приемате магнезий, ако имате бъбречно заболяване.

Източник: www.docgiff.com

Още по темата

Магнезий (Mg). Ползи, симптоми и храни

Тест за недостиг на витамини и минерали

Книги за самолечение на Walter Last

Материалът Симптоми за недостиг на магнезий е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Селенът е неметален елемент. Името му идва от гръцката дума „selen“, която означава „луна“. Токсичните му ефекти са били известни много преди да е известно, че той е причината за някои заболявания. През 1295 г. Марко Поло става първият, който забелязва, че някои фуражни растения, които растат в планините на Западен Китай, водят до опадване на копитата на тревопасните животни.

Селенът често е страничен продукт от рафинирането на мед. Той е червен на цвят и се използва за оцветяване на бои, мастила, задните светлини на автомобилите и за фотоелементи, които реагират на светлината или я превръщат в електричество.

Дозировка:
• 100-400 мкг на ден, ако живеете в райони с нискo съдържание на селен в почвите
• 50-200 мкг на ден, ако живеете в райони от високо съдържание на селен в почвите
• до 3 пъти максималната доза, ако работите в нефтопрерабатвателна рафинерия.

Концентрирани количества при хората са открити в бъбреците, черния дроб, далака, панкреаса и мъжките тестиси.

Обърнете внимание:
• Селенът е 50-100 пъти по-активен като антиоксидант от витамин Е.
• Комбинацията на селен с витамин Е дава по-добро облекчение при стенокардия, отколкото поотделно.
• Ракът на кожата, предизвикан от ултравиолетова светлина се инхибира от селен и витамините Е и С.

Помощници: витамини А и Е, хром.
Инхибитори: обработка на храната, кравето мляко за кърмачета.
Лекарства, които го изчерпват: алкохол, антибиотици, антиконвулсанти, антихипертензивни средства, бронходилататори, хормонална заместваща терапия (ХЗТ), Paraquat (хербицид), стероиди.
Хранителни източници: бразилски орехи, месо, морски дарове, чесън, яйца, зеле, целина, краставици, репички, месо от органи и мускули, пълнозърнести храни (напр. в кафявия ориз има 15 пъти повече отколкото в белия ориз).

Ползи от селена:
• необходим за нормалната чернодробна функция
• има противоракови свойства (особено рак на простатата, белите дробове и дебелото черво)
• мощен антивирусен агент
• кофактор за глутатионпероксидазата (важен антиоксидант)
• помага за превръщането на хормона на щитовидната жлеза (Т4) в активната форма (Т3)
• допринася за производството и подвижността на сперматозоидите
• подобрява използването на кислорода
• спомага за увеличаване на еластичността в тъканите и мускулите
• спомага за поддържането на здрави червени кръвни клетки и кератини
• помага на протеините за укрепване на косата и ноктите
• помага за предотвратяване и/или лечение на пърхота
• подпомага детоксикацията на тежки метали (живак, арсен, мед), наркотици, цигарен дим и някои видове канцерогенни мазнини
• действа като противовъзпалително средство
• помага за функцията на щитовидната жлеза и панкреаса
• ефективен е срещу забавяне на растежа, уголемяване на ставите, дефекти в гръбначния стълб и мускулна атрофия
• важен за панкреаса и метаболизма на хормоните на щитовидната жлеза
• помага за неутрализиране на свободните радикали
• може да спести и частично да замести витамин Е
• повишава умствената активност и мотивация
• жизненоважен за производството на простагландини.

Симптоми за дефицит:
• отслабена имунна система
• повишена чувствителност към вируси, диабет тип 2, болест на Кешан и някои видове рак
• деструктивни изменения на сърцето и панкреаса
• пърхот
• намалена еластичност на тъканите
• влошаване и калциране на мускулната тъкан
• стерилитет при мъжете
• аборт
• намалена устойчивост към озон
• необичаен растеж на нокътното легло
• забавен растеж
• мускулни крампи
• уголемяване на сърцето
• различна степен на сърдечна недостатъчност
• катаракта
• мускулна дистрофия
• болезнени мускули
• чернодробно заболяване
• повишени нива на различни видове рак
• артериосклероза
• артрит и остеоартрит
• цироза на черния дроб
• емфизема
• увеличава йодния дефицит.

Симптоми на токсичност:
• чеснов аромат на кожата и лош дъх
• влошаване на косата/ноктите/зъбите
• кожни възпаления
• умора
• раздразнителност
• прогресивна парализа
• ранните признаци на селенова токсичност са летаргия, раздразнителност, суха коса и промени в ноктите.

Записите от 1856 г. сочат, че кавалерийските коне в Небраска загубили копитата си, заедно с част от гривата, когато се хранели с местни фуражни растения. Подобни наблюдения били докладвани и през 1893 г. в Уайоминг.

Днес знаем, че тези състояния са резултат от отравяне със селен. Подобни исторически наблюдения са малко, тъй като в света има само няколко места, където в растенията или почвата има токсични нива на селен.

Тези болести при животните били свързани с растения, обикновено от видове астрагал и окситропис. Но едва през 30-те години на миналия век изследователите в земеделието показват, че някои растения съдържат необичайно високи нива на селен и че животните, хранещи се с тези растения, развиват заболявания.

В началото на миналия век FDA предупреждава, че инсектицидите, съдържащи селен, могат да бъдат опасни за хората. Но едва през 1943 г. учените изолирали доброкачествени чернодробни тумори при плъхове от такива материали. Поради тези ранни открития FDA с повишено внимание одобрява селена в хранителните добавки.

През 50-те години на миналия век неговите хранителни ползи започват да се появяват. Той бил открит в бирената мая от Американски тип като част от непознатия „фактор 3“, който действа заедно с витамин Е и серните аминокиселини в защита на черния дроб. Следователно селенът придобил важен жизнен статус.

Оттогава откритията показват, че селенът предотвратява някои разстройства, свързани с дефицит на витамин Е, включително мускулна дистрофия при животните. Неговите антиоксидантни свойства действат синергично с витамин Е, което означава, че двете заедно са по-силни отколкото всеки сам за себе си. Когато има дефицит на селен, състоянието може да се влоши от твърде малкото витамин Е. Дефицитът на някое от тези хранителни вещества може да бъде коригиран чрез добавяне на другото.

През 1973 г. е открито, че селенът, заедно с витамин Е, действа като кофактор за ензима глутатион пероксидаза. Известно е, че този ензим разгражда токсичните пероксиди, образувани от окисляването на полиненаситените мазнини.

Дълги години селенът бил игнориран като важен елемент, тъй като е известно, че е силно токсичен. През 1990 г. обаче Националният съвет за научни изследвания реши, че препоръчаната от RDA дневна доза селен трябва да бъде 200 мкг и не трябва да се превишава това количество, тъй като той може да бъде токсичен в чиста форма. Само един органично отгледан суров бразилски орех ще достави достатъчно селен за целия ден.

Плодовитост
Доказано е, че селенът допринася за производството и подвижността на сперматозоидите. Момчетата, които достигат пубертета, се нуждаят от повече селен отколкото момичетата, тъй като половината от селена в тялото на мъжа се намира в тестисите и семенните канали и се губи по време на отделянето на сперма.

Профилактика на заболявания

Последните открития показват, че селенът наистина помага за защита срещу рак, тъй като неутрализира някои канцерогени в храните и може да предотврати разпространението на някои съществуващи тумори. Също така подобрява използването на кислорода, като по този начин помага на сърцето и белите дробове.

Други изследвания доказват способността му да подобрява еластичността в тъканите и мускулите, да поддържа здравето на червените кръвни клетки и кератини. Да способства за формирането на протеините за косата и ноктите, да помага за лечението и профилактиката на пърхота. Селенът се оказва безценен при детоксикацията на такива тежки метали като живак, кадмий и сребро, както и на различни лекарства, цигарен дим и някои видове канцерогенни мазнини. Смята се, че този елемент се съединява с токсините и образува инертни съединения.

Селенът действа и като противовъзпалително средство при лечението на артрит и други автоимунни заболявания, като по този начин е полезен за имунната система. Използва се за лечение на заболяване, наречено болест на Кашин-Бек, което засяга ставите. Ако заболяването бъде открито рано, селенът може да бъде ефективен за забавяне на растежа и деформирането на ставите, промените в гръбначния стълб, както и при мускулна атрофия. Той също така участва в метаболизма на тиреоидния хормон и в панкреаса.

Едва през 1979 г. китайските учени свързват дефицита на селен с болестта на Кешан, смъртоносна кардиомиопатия, която се среща най-често при деца и жени в детеродна възраст. Някои учени смятат, че хората с дефицит на селен са по-предразположени към вируса, който може да причини заболяването, а не само заради дефицита на селен.

Селенът лесно се унищожава при преработката на храните. Нещата се влошават още повече, ако съдържанието му в храните е пряко свързано с ниското му съдържание в почвата, където се отглеждат. Въпреки че е един от десетте най-често срещани минерала, разпределението му по Земята е неравномерно. Някои области са богати на селен, докато съседните земи са изтощени. Дефицит възниква в райони, които са лишени от селен в почвата, такива като части от Китай, Нова Зеландия и Финландия.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Селен. Коледният „подарък“ от Луната

Селенът намалява холестерола

Как преодоляхме COVID-19?!

Минерали

Съдържание на витамини и минерали в някои от най-консумираните храни

Тест за недостиг на витамини и минерали

Материалът Селен (Se). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

През 1811 г. френски химик описва някои от основните свойства на морските водорасли, включително и на йода. През 1914 г. учен от клиниката Майо съобщава за изолирането на кристално съединение от щитовидната жлеза, съдържащо 65% йод, което нарекъл тироксин. От това откритие, както и други подобни изследвания, идва включването на йода в храненето, което води до голямо намаляване на броя заболели от гуша по целия свят.

Концентрирани количества йод при хората са открити в щитовидната жлеза. Останалото количество е в течността, обграждаща телесните клетки, мускулите и кръвта. В организма се съдържа около 20-30 мг йод.
Дозировка: 150 мкг на ден

Форми:
• калиев йодид (използва се при кожни проблеми и като отхрачващо средство)
• разтвор на Лугол (оригинален йоден разтвор, използван като широкоспектърно антимикробно средство)
• колоидол (хомогенна течна комбинация; изпарява се по-бързо върху кожата, отколкото тинктурата)
• тинктура (използва се като дезинфектант)
• сребърен йодид (използва се за „посявка“ на облаците, за да предизвика дъжд, но не е екологично безопасен)
• Йод 131 е известен още като радиоактивен йод или 1131. Токсичността води до рак на щитовидната жлеза. Той няма хранителна стойност и го упоменаване, защото се съдържа в замърсени плодове и зеленчуци, отглеждани в близост до източници на замърсяване с ядрена енергия.
• Елементарният йод е токсичен. Смъртта настъпва при поглъщане на по-малко от 2 грама

Помощници: глутатион, селен.

Инхибитори:
• обработката на хранителните продукти
• почва, бедна на хранителни вещества
• перхлорати (съдържат се в питейната вода, въздушните възглавници на автомобилите, лекарствата, използвани за лечение на заболявания на щитовидната жлеза и др.)
• тиоцианати (използвани в инсектициди, хербициди, антибиотици, лекарства за щитовидна жлеза и химиотерапия)
• гьотрогени (естествени вещества, съдържащи се в някои храни като сурово зеле, ряпа, рутабага, карфиол, маниока, соя, фъстъци) могат да инхибират синтеза и секрецията на хормоните на щитовидната жлеза – готвенето и ферментацията деактивират тези съединения)

Лекарства, които го изчерпват: лекарства за щитовидната жлеза.
Хранителни източници: морски дарове, морски водорасли и други видове водорасли, растения, отглеждани близо или в морето, йодирана сол, лук, гъби, маруля, спанак, зелени чушки, ананас, пъпеш, ягоди.

Ползи:
• компонент на хормоните на щитовидната жлеза, които регулират физическия и умствен растеж.
• подпомага правилното функциониране на мускулите и нервната система
• необходими за кръвообращението
• помага за метаболизма на всички хранителни вещества
• помага за предотвратяване на абсорбирането на радиоактивен материал
• притежава антимикробни свойства
• необходим за: нормална функция на щитовидната жлеза, клетъчно дишане, енергия, общ метаболизъм, растеж и развитие, синтеза на протеини, нервно-костно образуване, добро състояние на кожата, косата и зъбите, речево и психическо състояние, синтез на холестерола, усвояване на въглехидратите, преобразуване на каротина във витамин А и РНК в протеини.
• може да помогне за предотвратяване на спонтанен аборт.

Симптоми за дефицит на йод:
• увеличена щитовидна жлеза (гуша)
• спонтанни аборти
• качване на тегло
• умора
• кретенизъм (силно забавено физическо и психическо развитие)
• микседем (увеличен език, забавена реч, анемия, подпухналост на ръцете и лицето, психическа апатия, проблеми с кожата и косата)
• апатичност
• мудно поведение
• умора
• повишен риск от някои видове рак (гърдата, яйчниците, матката)
• фиброзни гърди
• студени крака
• екзема
• суха/чуплива коса
• глухота и ням

Симптоми на токсичност:
• умора
• главоболие
• качване на тегло
• суха кожа
• акне
• чувствителност към студ
• тънки/чупливи нокти
• ускорен пулс
• нередовно менструално кървене
• повишено слюноотделяне

Гушата е най-забележимият недостиг на йод, възникващ в резултат на слабо функционираща щитовидна жлеза, което в крайна сметка причинява цялостно забавяне на функциите в организма. Кретенизмът е най-сериозният йоден дефицит. Това е вродена форма на умствена изостаналост.

Китайски изследователи установиха, че употребата на йод с храната през 1-вия и 2-рия месец на бременността, намалява тези видове вродени дефекти с 400%. Тъй като йодът влияе върху щитовидната жлеза, която контролира метаболизма, недостигът може да доведе до забавяне на умствените реакции на децата, забележима липса на енергия и необяснимо наддаване на тегло.

Морските водораслите (келп) съдържат големи количества естествен йод, който може да причини свръхактивност на щитовидната жлеза. Не са известни обаче случаи на токсичност от органичен йод. Неорганичният йод, използван като антисептик, никога не трябва да се използва като храна. Само 500 мкг могат да бъдат токсични.

Млякото и други млечни продукти абсорбират йода от дезинфектантите, използвани за крави, доилни машини и резервоари за съхранение, както и от фуражите за животни, съдържащи йодна добавка.

Радиационното облъчване става все повече сериозен проблем, тъй като хората по света в голяма стешен са изложени на въздействието му с небезопасни нива. Йодът може да блокира приемането на радиоактивни йодиди от щитовидната жлеза, като по този начин я предпазва от радиоактивните замърсители.

Други лечения:

Болезненото състояние на гърдите, известно като фиброцистит, е облекчено чрез лечение с елементарен йод. Когато спрели добавката, болката се върнала. Някои лекари използвали йодно съединение за разграждане на упоритата слуз при постоянна кашлица.

Йодът може да бъде ценен антисептик, както за рани, така и за пречистване на водата. Най-добрата форма която се използва за водата е тетраглицинов хидропериодид. Повидон йод, органична форма и продаван като Betadine, е отличен локален дезинфектант.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Как преодоляхме COVID-19?!

Книги за самолечение на Walter Last

Забравеният разтвор на Лугол

Разтвор на Лугол

Рецепти с разтвор на Лугол

Йодът. Нужен като въздуха!

Йодът – възвръщане към универсалното лечение с храни

Йодна решетка

Средство за гаргара при проблеми с гърлото

Материалът Йод (I). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Дозировка: 15-30 мг на ден
Концентрирани количества при хората са открити в червените кръвни клетки (хемоглобин). Около 5% се намира в миоглобина, форма на хемоглобин, намираща се в мускулите.

Желязо в кръвта
Желязото е известно най-вече като основната съставка на хемоглобина. Чрез него се подпомага транспортирането на кислорода от белите дробове до клетките в цялото тяло и се помага за съхраняването му за бъдеща употреба.

Форми:
• Железен сулфат (най-широко използван, но тъй като не е органичен, може да разрушава витамин Е)
• Железен глюконат/фумерат/цитрат/пептонат (органични съединения, които не унищожават витамин Е)
• Железен бисглицинат (абсорбира се 4 пъти по-добре от железния сулфат)
• Форми на желязото (по-трудни за усвояване; в зависимост от превръщането в железна форма в стомаха, особено когато има витамин С)
• Железен хлорид (използва се локално като стягащо и антисептично средство)
• Железен трисглицинат (слабо се абсорбира)
• Хелатно желязо (и минералите като цяло) се усвояват по-лесно, тъй като те вече са свързани с органична захар или аминокиселина. Тези, които не са прикрепени, могат да се свържат с други вещества като фитати от зърнените култури или оксалати от някои зеленчуци. Това ще попречи на тялото да има достъп до минералите. Хемоглобинът в червените кръвни клетки e естествен хелат на желязото.

Обърнете внимание:
• Важно е да знаете колко елементарно желязо е на разположение. Например, железният фумарат съдържа около 33% елементарно желязо, железният сулфат съдържа 20%, а железният глюконат съдържа само около 12%. Затова купете продукт, в който е указано количеството на елемента (което е вярно за всеки минерал!).
• Само 3 мг железен сулфат може да бъде фатален за детето.
• Хемоглобинът се рециклира и използва повторно като кръвни клетки, като се подменя на всеки 120 дни.
• Хемът е формата на желязо от животински източници. Нехемовото желязо идва от растителни източници.
• Токсичността обикновено се проявява само ако приемът е над 75 мг на ден за продължителен период от време.
• Желязото не се отделя лесно от тялото, дори когато червените кръвни клетки умират.
• Твърде многото желязо може да увреди чревната лигавица, да промени киселинността на тялото, да причини шок и чернодробна недостатъчност, сърдечни увреждания, диабет, някои видове рак и потъмняване на кожата.
• Хлорамфениколът (хлоромицетин), антибиотик, може да увеличи съдържанието на желязо в кръвта и общия капацитет за свързване на желязо.
• Желязото не трябва да се дава на лица със сърповидно-анемична анемия, хемохроматоза (нарушение на метаболизма на желязото, известно още като „бронзова болест“) или таласемия (наследствена хемолитична анемия).
• Трябва да се избягват препарати с желязо, които имат ентеросолюбилно покритие и удължено освобождаване. Tъй като отделят желязото в тънките черва с по-ниска скорост на усвояване могат да преминат през тях твърде бързо и изобщо да не се абсорбират.

Помощници: витамини В6, В12, С, Е, калций, кобалт, мед, фосфор, солна киселина.
Инхибитори: трици, кофеин, намален обем на кръвта, фибри, оксалати, фитати, фосфати, някои минерали, ниско ниво на стомашната киселина, чай.

Лекарства и вещества, които го изчерпват: алкохол, киселинни блокери/антиациди, антибиотици, противоракови средства, лекарства срещу подагра и понижаване на холестерола, противовъзпалителни средства, спазмолитици, антивирусни средства, диуретици, ХЗТ, хелатори на желязо (дефероксамин), имуносупресори, стероиди, лекарства за лечение на щитовидната жлеза.

Хранителни източници: черен дроб, тъмно птиче месо, яйчни жълтъци (особено от свободно гледани кокошки), зелени листни зеленчуци, сушени плодове, ядки, пълнозърнести храни, тъмна меласа.

Ползи на желязото:
• помага за доставянето на кислород до клетките
• жизненоважна част от хемоглобина (протеинът, който придава цвета на червените кръвни клетки)
• важен за поддържането на имунната система
• съдържа се в различни ензими, които участват в производството на енергия
• необходим за синтеза на карнитин, серотонин и допамин
• помага при детоксикация на черния дроб
• помага за производството на колаген и еластин
• подпомага растежа
• необходими за метаболизма на витамините от група В.

Симптоми за дефицит:
• анемия
• умора
• намалена чувствителност към студа
• намалена работоспособност
• промени в поведението
• повишена честотта на инфекции
• нарушено развитие при кърмачета
• повишен риск от отравяне с олово
• затруднено преглъщане
• ускорено сърцебиене по време на тренировка
• трудности в обучението
• липса на издръжливост
• лоша концентрация на вниманието
• възпалени ъгли на устата и сухи люспести устни
• влечение към сол или лед
• силно менструално течение и кървене от носа
• главоболие
• изтъняване на косата и косопад
• мускулна слабост
• депресия
• виене на свят
• тънки нокти с ръбове, обърнати нагоре
• продължителна диария или запек
• цялостен сърбеж по тялото

Симптоми за токсичност:
• бронзова кожа
• виене на свят
• намалено тегло
• главоболие
• затруднено дишане, задух
• умора
• повишено уриниране
• вътрешни възпаления

Хем или нехем

Желязото в храните понякога се нарича хем или нехем. И двете форми се усвояват по различен начин. Около 40% от желязото в месото е под формата на хем, намиращ се в кръвта на животинската плът. Останалата част от желязото в месото и цялото желязо в растителните храни и яйцата е в нехемна форма.

Хората обикновено абсорбират само 15-35% от хемовото желязо в храната. Абсорбцията обаче зависи и от потребностите на организма, тъй като чревните стени са силно селективни по отношение на това, колко желязо ще пропуснат. Например, когато запасите на желязо са ниски, усвояването на желязото от храната може да се удвои.

Делът на нехемовото желязо, което се абсорбира, варира от 2% до повече от 20%, в зависимост отчасти от храните, които са консумирани заедно. Те могат да имат значителен принос за увеличаване или намаляване на усвояването на нехемовото желязо. Храните, богати на витамин С, спомагат за увеличаване на абсорбцията, докато такива храни като черен чай или млечни продукти намаляват абсорбцията на желязо.

Изследванията показват, че папаята в комбинация със зърнено брашно увеличава абсорбцията на желязо до шест пъти. Това е важно за извличане на максимум желязо от храната, тъй като повече от 85% от желязото в западната диета и цялото желязо във веганската диета е в нехемова форма.

Недостиг на желязо

Дори лек дефицит на желязо, когато няма явни симптоми на анемия, може да причини мускулна слабост. Тъй като сърцето е мускул, могат да се развият симптоми на сърдечна недостатъчност.

Допълнителното желязо е помогнало за премахване на състоянието, известно като
синдром на Плъмър Винсън (сидеропенична дисфагия), при който в горната част на хранопровода израства мембрана, която пречи на преглъщането. Хората с това заболяване са изложени на голям риск от рак на хранопровода или стомаха. Кандида и херпес поразяват по-често хората с дефицит на желязо.

Децата са по-податливи към астма, ако запасите от желязо са ниски. Имунната система зависи от желязото. Много заболявания показват дефицит на желязо и ниски нива на други хранителни вещества. Недостигът на желязо не се дължи непременно на липсата на желязо в диетата, а по-скоро на цялостната лоша диета.

Колко желязо?

Добре е малък, но постоянен хранителен прием, който е необходим за попълване на запасите от еритроцити, които се разрушават при нормалните процеси в организма. Изследванията показват, че както и при протеините, повече желязо не е непременно по-добро. Съществуват рискове за здравето, ако приемате повече желязо, отколкото тялото може да поеме.

Ако се съмнявате, направете кръвен тест – такъв, който отразява състоянието на червените кръвни клетки (хематокрит и хемоглобин) и друг, който показва запасите от желязо (феритин, насищане на трансферин, протопорфиин на червените кръвни клетки).

Обикновено е необходимо да се приемат добавки с желязо само за 6-12 месеца с цел попълване на запасите заради анемия. Но при хронична загуба на кръв непрекъснатия прием на добавки може да е целесъобразен.

Храни, които не трябва да се ядат при недостиг

Ако дефицитът на желязо е проблем, има определени храни, които влошават проблема. Поради съдържанието на танин, чаят (както зелен, така и черен), както и кафето, препястват усвояването на желязо. Танините се комбинират с желязото и образуват неразтворимо съединение.

Млякото и сиренето също намаляват достъпността на желязото с 50%, но млечните храни, консумирани 2 часа след приема на желязо, не влияят толкова силно на усвояването. Оксалатите са киселини, открити в ревена, швейцарския манголд, шоколада и спанака. Те се свързват с желязото и пречат на усвояването. От друга страна, броколите, зелето и ориенталските зеленчуци осигуряват изобилие от налично и използваемо желязо.

Съдовете за готвене Cast Iron могат да увеличат усвояването на желязо до шест пъти, особено когато в тях се готвят кисели храни.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Недостигът на желязо води до тромбоза

Симптоми за желязодефицитна анемия

Желязодефицитна анемия

Приемането на желязо и фолиева киселина през бременността способства за раждането на интелигентни деца

Минерали

Материалът Желязо (Fe). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Въпреки че много минерали могат да бъдат електролити, обикновено такива се наричат ​​само четири: натрий, калий, бикарбонат и хлорид. Други минерали, които също можем да наречем електролити са: калций, магнезий и фосфат.

Обърнете внимание:
Електролитите се разделят на положителни и отрицателни йони:
• положително заредени (катиони – калий, калций, магнезий, натрий, водород)
• отрицателно заредени (аниони – хлорид, бикарбонат, сулфат, фосфат)

Натрият е основният електролит в извънклетъчната течност, а калия е в много по-ниски концентрации. Съдържанието на натрий в извънклетъчната течност може да бъде 15 пъти повече от калия. При вътреклетъчната течност е обратно, в нея калият е повече от натрия. Тук концентрацията на калий може да бъде 30 пъти повече от натрия.

Стабилността на електролитния баланс зависи от няколко фактора. Единият от тях е достатъчния прием на вода. Електролитите участват в метаболитните дейности и са жизненоважни за функционирането на всички клетки, следователно, когато тялото се обезводни, електролитите нямат достатъчно течност за подвижност, за да функционират.

Други фактори са: адекватен прием на храни, съдържащи електролити, и хомеостатични условия в тялото, които могат да регулират усвояването, разпределението и отделянето на вода и нейните разтворени частици. Дисбаланс може да възникне, когато серумните нива станат или твърде високи, или твърде ниски, обикновено в резултат на бъбречна недостатъчност, продължително повръщане или диария.

Инхибитори: силно повръщане, диария, загуба на урина и изпотяване.
Лекарства, които изчерпват електролитите: понижаващите холестерола, диуретици, лаксативи.
Хранителни източници: почти всички храни.
Дозировка: няма определена от RDA

Ползи:
• балансират и регулират течностите между различните области и тъкани
• важни за нервната проводимост
• поддържат свиването на гладката мускулатура
• киселинно-алкален баланс
• помагат на някои ензими и хормони да функционират

Симптоми за дефицит:
• слаб апетит
• гадене
• мускулни крампи
• обърканост
• апатия
• запек
• неравномерен сърдечен ритъм (аритмия)

Основни електролити и тяхната функция

Натрият е от съществено значение за електрическата активност на невроните и мускулните клетки. Дисбалансът може да причини хипонатриемия или хипернатриемия.

Хипонатриемията възниква, когато нивата на натрий в кръвта станат твърде ниски и обикновено се причинява от прекомерно изпотяване, диария или повръщане. Симптомите са замаяност, обърканост, слабост, ниско кръвно налягане и шок.

Хипернатриемия възниква, когато нивата на натрий в кръвта станат твърде високи в резултат на прекомерна загуба на вода или поглъщане на натрий. Симптомите са силна жажда и възбуда.

Калият е от съществено значение за електрическата активност на невроните и мускулните клетки. Дисбалансът може да доведе до хипокалиемия или хиперкалиемия.

Хипокалиемията възниква, когато нивата на калий в кръвта станат твърде ниски в резултат на повръщане, диария или бъбречно заболяване. Симптомите са умора, объркване и възможен сърдечен арест.

Хиперкалиемия възниква, когато нивата на калий в кръвта станат твърде високи и обикновено са следствие от болестта на Адисон със симптоми на слабост, аномални усещания, сърдечни аритмии и възможен сърдечен арест.

Най-много калций (98%) се съдържа в костите и зъбите, а останалите 2% са в тъканите и течностите. Той поддържа нормалната възбудимост на невроните и мускулните клетки и е от съществено значение за съсирването на кръвта. Дисбалансът причинява хипокалциемия или хиперкалциемия.

Хипокалциемията възниква, когато нивата на калций в кръвта станат твърде ниски, обикновено в резултат на намалена функция на паращитовидната жлеза или намален прием на калций. Симптомите включват мускулни спазми, водещи до тетания (непрекъснат спазъм).

Хиперкалциемия възниква, когато паращитовидната жлеза стане свръх функционираща. Симптомите включват мускулна слабост, крехкост на костите и евентуално камъни в бъбреците.

Магнезият е концентриран предимно в костите. Той функционира главно във вътреклетъчната течност, а не в извънклетъчната. Той е от съществено значение за производството на АТФ (аденозинтрифосфат, съдържа богати на енергия връзки) и активността на невроните и мускулните клетки.

Хлоридът е най-разпространеният анион в извънклетъчната течност. Той лесно прониква и излиза от клетките, помагайки за регулиране на осмотичното налягане. Също така е част от стомашната солна киселина.

Бикарбонатът е част от буферната система.

Фосфатът е най-разпространен (85%) в костите и зъбите. Той функционира предимно като вътреклетъчен анион и е част от нуклеиновите киселини ДНК и РНК, както и фосфолипидите и фосфатната буферна система. Сулфатът може да е част от някои аминокиселини или минерали.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Минерали

Киселинно – алкален баланс

Киселинно – алкален баланс (лечебна картинка)

Материалът Електролити. Ползи, симптоми и функция е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Форми:
• карбонат (неорганична форма)
• цитрат (органична форма)
• глюконат (органична форма)
• ранелат (стронциева сол на ранеловата киселина)

Обърнете внимание:
• Не бива да се бърка със Strontium 90, силно опасен радиоактивен компонент на ядрените отпадъци, образуван по време на ядрените изпитания през 50-те години.
• Химически е много подобен на калция и може да го измести при усвояване.

Помощници: витамин Д, калций, магнезий, лактоза, аминокиселини (лизин и аргенин), паратиреоиден хормон
Инхибитори: алгинати на морски водорасли, растителна целулоза
Лекарства, които го изчерпват: понастоящем не са известни
Хранителни източници: зърнени трици и ендосперм, кора от кореноплодни зеленчуци, бразилски ядки, органично мляко, питейната вода на някои места.

Ползи от елемента стронций:
• може да помогне за заместване на всеки радиоактивен стронций в организма
• помага за предотвратяване на остеопороза
• спомага за увеличаване на костната маса
• показва обещаващи резултати при лечение на метастатичен рак на костите
• помага за подобряване на клетъчната структура и минералната матрица

Симптоми за дефицит:
• дегенерация на костите

Стронцият е метален елемент, широко разпространен в малки количества. Той се съдържа в различни съединения, морска вода, морски растения и храна, както и в костите и зъбите.

Радиоактивната форма е опасна за здравето. Има няколко радиоизотопа, като Strontium90 е най-познатият. Strontium90 се използва в атомните бомби. Ядрените отпадъци донесоха много жертви на левкемия – както се случва днес при всяка ядрена авария. Strontium90 се разпада до 28 години и лесно се предава в хранителната верига – животните ядат тревата, а хората ядат продуктите от тези животни. Strontium90 се абсорбира в костите, където се произвеждат белите кръвни клетки, като в крайна сметка пречи на тяхното производство. Това значително увеличава риска от рак на костите и левкемия.

Стронцият наскоро беше преоткрит като важно вещество, помагащо за предотвратяване на остеопорозата и единственото, което има способността да регенерира, запазва и дори възстановява растежа на костите.

Открит е за пръв път през 1790 г. от шотландски химик Адей Кроуфорд, който го определя като нов минерал заедно с кристалите на бария, разпространени в района на шотландския град Стронтиан. Оттогава минералът остава в относителна неизвестност, с изключение на няколко патентовани лекарства, които нямат нищо общо със здравето на костите.

Обаче нещата започват да се променят през 40-те години, когато изследванията започват да показват, че стронцият е жизненоважен за здравата костна система. По-важното е, че френски изследовател стигнал дотам, че докладвал, че липсата на стронций в храненето е причина за дефектна минерализация на костите и зъбите в лабораторните му животни, което предполага, че бозайниците се нуждаят от минерала за развитието на нормален скелет и страдат от дефицит, ако не са го получили в храната си – точно както биха направили, ако в храненето им липсва калций, магнезий или цинк.

Това, което накарало учените да приемат стронция по-сериозно, е факта, че 99% от минерала е концентриран в костната система. Така те започнали да го добавят към диетата на животните и установили, че костната дентинова тъкан в зъбите им се увеличава. Те също така отбелязали, че здравите зъби съдържат повече стронций от тези с кариес. В допълнение, хората, живеещи в райони, където в питейната вода нивото на стронций било по-високо, имали по-малко случаи на зъбен кариес – констатация, която впоследствие била подсилена от още 8 изследвания през следващите няколко десетилетия.

Изследвания на костите

Костта е жива тъкан – подобно на всяка друга в тялото. Расте и се износва. Въпреки че изглежда непроменима след постигане на пълен растеж, в действителност костта е в непрекъснат процес на ремоделиране и обновяване.

Старата кост се разрушава от клетки, наречени остеокласти, и се резорбира от друг специален клас костни клетки, наречени остеобласти, които след това изграждат заместваща тъкан. Този постоянен баланс на резорбция и образуване на нова кост позволява непрекъснато заместване на стари, натоварени и/или увредени тъкани с нови и здрави кости. Това също така позволява на тялото да коригира скелетната структура, когато е подложена на нови или променящи се напрежения.

С напредване на възрастта тялото естествено се износва. Това важи особено за костната система. Артритът и остеопорозата стават все по-чести с възрастта. Това е особено очевидно при жените в менопауза, когато хормонът естроген потиска процеса на резорбция, причинявайки драстично увеличаване на костната загуба.

Този процес обаче не се появява внезапно при жените в менопауза. Всъщност започва както при мъжете, така и при жените на 20 години! Но този постепенен процес обикновено остава незабелязан, докато нещо драматично като менопаузата или влошаването на артрита не привлече вниманието.

Как стронцият помага на костите?

Стронцият провокира по-бързо размножаване на детските остеобласти. Наблюдава се и значително увеличаване на синтеза на ДНК в тези клетки. С всички нови остеобласти под ръка, културите на костната тъкан синтезират повече костна матрица (минерализиран колаген, който формира основата на костната тъкан). Стронцият също така привлича излишния калций към костите.

Доскоро се смяташе, че поради химическото си сходство с калция стронция може да го замести до известна степен в различни телесни процеси, включително да замести малка част от калция в такива калцирани тъкани като костите и зъбите. Тази теория обаче за сега е изключена от по-новите клинични изпитания.

Костна загуба
Лекарства срещу остеопороза

Следва списък с одобрени лекарства на пазара днес, които са предназначени да забавят последствията от загубата на костна маса:
• бисфосфонати (например, Fosamax)
• ХЗТ (хормонално-заместващи терапии)
• SERM (селективни модулатори на естрогенните рецептори, например Evista) и
• Калцитонин (например, Калцимар или Миакалцин)

Всички те са антирезорбтивни агенти. Това означава, че са вещества, които действат, като забавят костната резорбция. Добавките с калций и витамин Д също имат антирезорбтивно действие, което поддържа запасите на тялото от тези хранителни вещества на достатъчно високи нива, така че калцият да не изсмуква от костите паращитовидния хормон. Те обаче НЕ увеличават способността на организма да изгражда нова кост. Те просто пазят старата кост да не бъде разрушена.

Но, може да се докаже с теста за костната минерална плътност (BMD), че костната маса продължава да спада, дори с приема на тези лекарства.
Това, което машините DEXA показват, е, че има увеличаване на минерализацията на останалата костна тъкан, но няма непрекъснат спад в количеството на костната тъкан, което е фалшиво усещане за сигурност. По-важното е, че конвенционалното лечение на остеопороза е едностранно и с половинчати мерки.

Макар че тези лекарства са ефективни при лечението на една част от проблема с костната загуба (прекомерна костна резорбция), те не успяват да се справят с причината; тоест намалено костно образуване. Добра аналогия може да бъде тази:
„Лекарят, който лекува остеопороза с антирезорбтивно лекарство, е като треньор, който толкова е обсебен от защитна стратегия, че кара отбора да губи цялото си време в обучение на това, как да не позволи на противника да му вкара гол, забравяйки да го научи да вкарва собствени голове.“

За пълно справяне с остеопорозата е необходимо средство, което не само ще предотврати костната резорбция, но и ще стимулира организма да създава нова костна тъкан. Фармацевтичните компании работят за разработването на нови лекарства, които биха могли да коригират този проблем. Лекарствата обаче никога не са отговорът. Хранителните вещества са.

Изследвания със стронций

Въпреки че през годините многобройни европейски изследвания са правени епизодично, именно изследването през 1985 г. на д-р Стенли Скорина в университета Макгил, принуждава научната общност да седне и наистина да забележи ефекта на стронция върху костната система. Д-р Скорина и неговият екип установили, че дневните дози от 600-700 мг стронциев карбонат в продължение на шест месеца увеличават скоростта на образуване на кост при пациенти с остеопороза с изумителните 172,4%.

Последващи изследвания потвърждават тези констатации – добавките със стронций увеличават костната маса и колкото повече се приема, толкова повече костна маса се образува.

Още по-поразителни са резултатите при бедрените кости на жените. Въпреки приетите добавки с калций и витамин D3, тези, които не приемали и стронций, всъщност претърпели загуба на костна плътност в бедрата от 0,57% всяка! За разлика от тези, които добавили стронций към храната си и натрупали костна маса в бедрата си. Освен това тези, които приемали стронций претърпели 56% по-малко нови гръбначни деформации в сравнение с тези, които приемали само калций и витамин D3.

Отвъд остеопорозата

Въпреки че повечето от последните изследвания са фокусирани върху пациенти с остеопороза, установено е, че този минерал е от полза за костната структура и функция при следните състояния:

• Поражения на костите от метастатичен костен карцином, дегенеративна загуба на тегло или чернодробно заболяване.
• Болест на Моркио (известна също като мукополизахаридоза тип IV – генетично разстройство, което води до натрупване на кератинов сулфат в костите, в крайна сметка причинява гръбначни фрактури и костни деформации)
• Болест на Милкман (остеомалация, белязана от множество псевдофрактури)
• Синдром на Кушинг (хормонално разстройство, причинено от високи нива на хормона кортизол и понякога наричано хиперкортизолизъм)
• Хранителна остеопороза
• Детски рахитични костни деформации, причинени от рахит.
• Мъжка остеопороза

Стронций и диета

Сега е известно, че почти винаги стронция и калция са заедно в растителните храни. Това има смисъл, тъй като растенията, животните и хората абсорбират и съхраняват тези два минерала по подобен начин.

Данните, събрани от древни кости, разкриват, че месоядните са имали по-малко ниво стронций/калций, отколкото тревопасните. Обяснението е, тъй като днес вече е известно, че колкото повече протеини се консумират, толкова повече калций се изхвърля от тялото.

Следователно, когато учените разкриват, че богатите на калций храни поддържат здравето на костите, те може неволно да разкрият и необходимостта от набавяне на двата минерала в храненето.

Прием на добавки със стронций и калций

Ако се приемат правилно, и двата минерала играят ключова роля за здравето на костите. Въпреки това, някои изследвания показват, че стронция може да не е ефективен и наистина да има обратен ефект, АКО приемът на калций не е достатъчен.

Също така е важно да приемате стронций разделно от калциевата добавка. Това е така, защото калцият и стронцият използват едни и същи пътища за абсорбция в чревния тракт (ще се конкурират!). Като ги вземете заедно, абсорбцията ще бъде драстично намалена. Затова се пазете от добавки, които включват и двете!

Най-доброто време за прием на калций е вечер, за да се предотврати прекомерната резорбция на костите през нощта. Стронцият е най-добре да се приема 1 час преди закуска.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Калций (Ca). Ползи, симптоми и храни

Остеопороза

Минерали

Не подценявайте витамин К2

Витамин Д. „Разбит със захар жълтък“ по-добре…

Вдигане на тежести за здрави кости

Материалът Стронций (Sr). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Думата флуорид произлиза от латинското „fluo“, което означава „течене“, защото до 1500 г. той се използва като химически почистващ агент, течащ агент (flux) в металургията. За първи път е изолиран през 1886 г. от френски учен, който го получил чрез използване на електролиза на безводен флуороводород, съдържащ разтворен калиев флуорид.

Форми:
• Калциев флуорид (естествена форма, която се среща в някои храни)
• Флуор (бледожълт отровен газ, открит в земната кора и морската вода)
• Калиев флуорид (токсична форма, използвана за офорт на стъкло, инсектициди и като консервант)
• Натриев флуорид (отпадъчен продукт от алуминиевата, ядрената и индустрията за производство на торове от петрол, който често се добавя към питейната вода и пастите за зъби)
• Калаен флуорид, някога се е използвал в пастата за зъби и все още се използва от много зъболекари.

Забележка: Токсичността е по-скоро проблем, отколкото недостатък.
Помощници: не са известни
Инхибитори: калций и други минерали
Хранителни източници: яйчни жълтъци, пълнозърнеста ръж, кисело мляко, цвекло, риба, стриди

Ползи: (отнася се само за калциев флуорид)
• укрепва кристалната структура на костите и зъбите
• препятства образуването на кариеси
• препятства бактериалните инвазии в устата
• намалява загубата на калций
• може да помогне за лечение на отосклероза (загуба на слуха поради отлагания в ухото)

Симптоми за дефицит: (само на калциев флуорид)
• много кариеси
• повишен риск от фрактури на костите
• разширени вени
• отдръпване на венците
• изкривяване на гръбначния стълб
• проблеми със зрението

Симптоми за токсичност: (може да се детоксикира с витамин С)
• зъби: късно никнене на зъби; петна и оцветяване
• анормален растеж на костите и увеличаване на левкоцитите (бели кръвни клетки)
• болки в мускули, сухожилия и стави
• влошаване работата на сърдечния мускул и отслабен пулс
• варикозни разширени вени
• увреждания в стомашно-чревния тракт, очите и нервната система
• коремни спазми и гадене
• конвулсии
• карбункули
• напукана кожа

Флуоридът е по-известен като веществото, което се добавя към питейната вода и пастата за зъби, за да се предотврати появата на кариес, но формата, използвана за предполагаемо повишаване на устойчивостта на зъбната кухина, е отровна, а не формата, която тялото може да използва.

Как този токсичен минерал е бил трансформиран от промишлен отпадъчен продукт в известен борец с кариеса? Чрез внимателно подбрани изследвания под ръководството на изобретателни фирми за връзки с обществеността.

Натриевият флуорид е страничен продукт на производствената индустрия. Превръщането му от отпадък в полезен за здравето е резултат от рекламата на Института Мелън, главно от изследванията на ALCOA Aluminium Company, най-големият производител на флуор в Северна Америка (A’O и Mindell).

Натриевият флуорид (хидрофлуосилициева киселина) се смята за по-токсичен от оловото по химични показатели и само малко по-малко токсичен от арсена. Въпреки това ни се казва, че това трябва да се добавя към нашата питейна вода, за да ни направи по-здрави. Натриевият флуорид определено не е като естествения калциев флуорид, който е необходим на организма в незначителни количества.

Флуорозата е състояние, което възниква в резултат от поглъщането на твърде много натриев флуорид, поразяващо не само зъбите, но и причиняващо аномалии в костите, които стават дебели и меки, чупвайки се лесно. Много диагнози погрешно приписват тези състояния на загубата на калций, а не на флуоридната токсичност.

Флуоридите са клетъчни отрови, които инхибират разграждането на глюкозата, реагирайки с калция и образувайки неразтворими съединения, които всъщност намаляват калция. Приемът на 20 мг или повече може да бъде токсичен. В допълнение, други изследвания показват, че тези, които използват флуорирана вода в алуминиеви съдове, получават до 1000 пъти повече алуминий с храната си.

Флуорът в питейната вода може да бъде както мутагенен, така и кариногенен, което води до патологични промени в бъбреците. Д-р, Джон Ямуянис, бивш биохимичен редактор на Chemical Abstracts Service (най-големият химически информационен център в света) и д-р Дийн Бърк, бивш ръководител на отдела по цитохимия в Националния институт по рака провели интензивно изследване в продължение на 20 години в 10 града, използващи флуорирана вода, както и в 10 града, без флуор в питейната вода.

В резултат на това съобщили, че смъртността от рак се повишила значително в градовете, използващи флуидирана вода. По-късно д-р Ямуянис бил отстранен от длъжността си, тъй като неговата откровеност срещу употребата на флуор застрашила федералното финансиране.

Newsweek (от 5 февруари 1990) разкрива важна здравна информация за това, че флуора не влияе на кариеса и това е целенасочено скрито от обществеността, както и за изследванията, които са били умишлено погребани (A’O).

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Добавянето на флуорид

Какво не знаете за бедрените фрактури!

Пастата за зъби е вредна за зъбите и венците

Какво крие питейната вода?

Симптоми и рискови фактори за остеопороза

Минерали

Лекарства и химикали

Тест за алергии

Материалът Флуорид. Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Някои смятат, че арсенът е необходим за живота, докато други знаят, че това не е така. В тялото най-високи концентрации на арсен са открити в косата, ноктите и кожата.

До 1950 година лекарите предписвали калай и калаен оксид, които съдържат арсен, за лечение на акне. По-късно, когато възникнало съмнение за ефективността на тези лечебни средства, нивото на арсен било регулирано, но това довело до спад в употребата на такива продукти.

Арсенът също бил използван и за лечение на венерически заболявания, но използваната форма на арсена била доста по-различна от „калаените“ таблетки.
Газообразната форма на арсена – арсин, понякога попада във въздуха от пречистващите съоръжения.

Известно е, че арсенът уврежда бъбречната и мозъчната функция и може да причини рак, а високите нива водят до смърт.

Обаче малките количества са от съществено значение. Арсенът присъства в почти всички храни. Той също така се използва много в пестицидите, което може частично да обясни, защо се съдържа във всички храни.

Симптоми на токсичност:
• слабост
• намален апетит
• удебеляване на кожата и лющене на дланите и ходилата
• скованост/парене/изтръпване на ръцете и краката
• гадене
• диария
• запек
• възпаление на носа/устата/езика
• възпалено гърло
• ларингит
• кихане
• дрезгавост
• кашлица
• намалено слюноотделяне
• жълтеница
• увеличен черен дроб
• влошаване на бъбреците
• промени в уринирането
• влошаване на косата и ноктите
• парализа
• анемия
• телесна миризма/дъх на чесън
• повишено изпотяване
• сърбящи/сълзящи очи
• усилване оцветяването на врата/клепачите/зърната/подмишниците
• подуване на клепачите/лицето/глезените

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Какво крие питейната вода?

Безоаров камък (Безоар)

Киселото мляко – новия антидепресант!

Развенчаване на някои митове в медицината

Хомеопатични противоракови средства

Минерали

Материалът Арсен (As). Ползи и симптоми за токсичност е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Алуминият не е основен минерал за хората, но нивата му непрекъснато се увеличават заради широкото използване на алуминиеви продукти, такива като съдове за готвене, фолио и антиациди.

Известно е, че високото ниво на алуминий уврежда главния и гръбначния мозък, което води до някои дегенеративни заболявания, такива като сенилна (старческа) деменция и Алцхаймер.

Алуминият произвежда вещество, което неутрализира храносмилателните сокове, което е причината да работи толкова добре с антиацидите.

Алуминият може да се намери не само в съдовете за готвене и антиацидите, но и в дезодоранти и лекарства, а също се използва и за обработка на определени храни и пречистване на водата.

Алуминият се абсорбира в организма, след като се свърже с основния елемент фосфат, сол на фосфорната киселина с най-високи концентрации, открити в костите и белите дробове. Токсичните нива обикновено са резултат от намалените нива на калций и фосфор.

Симптоми за токсичност:
• запек
• колики
• намален апетит
• гадене
• кожни заболявания
• потрепване на мускулите на краката
• повишено изпотяване
• умора
• двигателна парализа
• локално изтръпване
• омазняване на бъбреци и черен дроб.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Олово (Pb). Ползи, симптоми за токсичност

Кои са враговете на чувствителния калций?!

Рецепти за хранене при рак

Фосфор (P). Ползи, симптоми и храни

Опадването на косата и минералния баланс: каква е връзката?

Антиперспирантите (дезодоранти) увеличават риска от рак на млечните жлези

Калций (Ca). Ползи, симптоми и храни

Кой е виновен за остеопорозата?

Материалът Алуминий (Al). Симптоми за токсичност е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Източници на олово: замърсяване на въздуха/транспорта/водата, инсектициди, замърсяване на храните и водопроводните тръби.

Оловото е открито във всички растителни и животински тъкани, околна среда, храни и напитки, като по-високи нива се съдържат в преработените храни. Токсичността от олово е значително намалена след отстраняването му от боите и замяната на оловото в кутиите с алуминий. Обаче, сравняването на лъвовете с вълците само дава знанието, че и двамата трябва да се избягват.

Пластмасите, керамичните глазури и печатарското мастило все още съдържат олово, което при неправилна употреба може да попадне в храните от опаковките. Водните резервоари и цигареният дим имат най-голям принос за попадането на олово в организма.

Когато оловото навлезе в клетките на тялото се свързва с активните ензимни участъци, блокирайки тяхната функция. Оловото може също да повлияе на преноса на йони, функция на плазмената мембрана, клетъчното дишане и синтеза на големите молекули. Регистрирано е, че хората натрупват олово бавно и постепенно с възрастта (периода на полуразпад на оловото е около 20 години), което предполага, че отделянето му от тялото не е в състояние да поддържа баланса.

Около 10% от оловото в тялото се намира в кръвта, а останалите 90% се намират в скелета. Запасите в организма могат да бъдат мобилизирани в резултат на стрес, травми или бременност, като по този начин причиняват отравяне, дори когато приемът на олово е малък.

Признаците и симптомите на отравяне с олово в началото могат да бъдат неясни, например, отпадналост, загуба на апетит и бледност. По-късно се развиват колики и болки в стомаха. Повишеното му поглъщане води до анемия, периферна невропатия (нерви, засегнати в най-голяма степен), енцефалопатия (мозъчна дегенерация) и увреждане на бъбреците.

Експериментално предизвиканият дефицит на олово е бил свързан със забавен физически и умствен растеж, анемия, намалени запаси в кръвта/черния дроб/ и далака, повишен серумен холестерол/фосфолипиди/ и жлъчни киселини, намалени чернодробни концентрации на глюкоза/триглицериди/ и фосфолипиди, повишен холестерол в черния дроб и променени ензими на кръвта и черния дроб. Обаче, за нормален растеж и здраве са необходими съвсем малки количества олово. Балансът между токсичността и дефицита е ненадежден.

Съвременните виновници за прием на олово са по-различни, но един от тях, който си струва да се наблюдава, е диспенсерът за вода. Водните охладители може да имат високи нива на олово, тъй като обикновено имат резервоари, които съдържат това вещество и никой никога не се сеща да измие диспенсъра за вода.

Дори водата от чешмата, която стои неизползвана в тръбата през нощта, може да съдържа високи нива на олово при първото изпускане. Кранът за топла вода съдържа най-много олово и никога не трябва да се използва за приготвяне на храна.

Когато настъпи криза, често се препоръчва водата да се вари, за да се унищожат всички налични бактерии, но по този начин оловото става значително по-концентрирано.

Има начин да разберете дали водопроводните тръби са оловни. Почукайте по тръбите с метален предмет. Ако тръбите са оловни, ще се чуе „бръмчене“ вместо „звън“. Цветът и текстурата също са признак. Оловото е с мек тъмносив цвят, който може да се надраска с нокът.

Възможностите за отравяне с олово обаче не спират дотук. Свързването на медните тръбопроводи често се прави с олово. Нова спойка може да се отмива във водата до пет години. Едно утешение, макар и незначително, е в това, че ако водата, която тече през тези тръби, има високо съдържание на минерали, ще се получи натрупване, блокиращо изтичането на оловото във водата. Въпреки това, както и случая с алуминия, един проблем се решава със създаването на друг.

Симптоми за токсичност:
• намален апетит
• запек
• метален вкус
• гадене
• албумин и протеин в урината
• киселини в стомаха
• намалено тегло
• промени в слуха
• влошаване на баланса
• умствена вялост
• понижен коефициент на интелигентност
• разрушаване на нервните тъкани
• изтръпване/скованост/парализа на крайниците
• конвулсии
• кома
• затруднено преглъщане
• влошаване на зрението
• влошаване на дишането
• промени в гласа
• много фино потрепване на лицето
• леко треперене на ръцете и пръстите
• главоболие
• виене на свят
• умора
• болка в ставите
• неопределени болки
• болка във врата/рамото
• периодични спазми или скованост
• анемия
• малки спонтанни синини
• тревожност
• депресия
• емоционална възбуда
• безсъние
• сатурнизъм (поражения на централната нервна система).

Инхибитори на оловото: Витамини С, Е, N (липоева киселина), калций, желязо, селен, цинк.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Тест за пиролурия. Симптоми и състояния.

Минерали

Добавянето на химикали в храните

Употребата на химикали в селското стопанство или какво ядем ние?!

Лекарства и химикали

Материалът Олово (Pb). Ползи, симптоми за токсичност е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Никелът е метал, подобен по атомна структура на хрома, мангана, желязото и меда. Той се абсорбира слабо при поглъщане и не изглежда да има афинитет към някой конкретен орган в тялото. Открит е във всички тъкани в минимални количества. Въпреки това, могат да се натрупват токсични нива в надбъбречни жлези, щитовидна жлеза, кости и бъбреци.

Никелът активира ензимите в черния дроб, такива като аргиназа, трипсин и карбоксилаза, а също така участва в метаболизма на глюкозата. Този ултра микроелемент е необходим за хормоналния, липидния и мембранния метаболизъм, както и за базовата клетъчната цялост, за растежа на здравия плод. Значителни количества никел са открити в ДНК и РНК и той действа като стабилизатор на тези нуклеинови киселини.

Следи от минерала са открити в растенията и животните, както и в добавките с водорасли и люцерна. Никелът е отпаден продукт на много промишлени производства и това поставя проблема за токсичността на горивата, цигарения дим, суперфосфатните торове, автомобилните газове и хидрогенираните мазнини и масла.

Въздействието на индустрията върху човешкото тяло е признато като причина за рак на дихателните пътища и може да е резултат от антагонизма между никела и цинка. Никелът е токсичен при дози от 10 микрограма и е особено токсичен в съчетание с въглероден окис, тъй като се образува никелов карбонил. Анализ на косата ще определи нивото на никел в тялото.

Симптоми за недостиг:
• хормонален дисбаланс,
• влошаване функцията на жлезите / щитовидна жлеза / надбъбречна жлеза,
• влошаване регулацията на пролактина,
• влошаване на растежа и пигментацията,
• аномалии в кръвта,
• намален хематокрит,
• повишен холестерол в кръвта,
• умора,
• твърди коси,
• влошаване производството на РНК / ДНК и намалена цялост на клетъчната мембрана.

Недостигът може да засегне метаболизма на цинка и желязото и да произведе такива симптоми като:
• цироза на черния дроб,
• хронична бъбречна недостатъчност,
• прекомерно изпотяване,
• малабсорбция,
• стрес,
• желязодефицитна анемия
• нарушена чернодробна функция,
• забавяне на растежа,
• промени в цвета на кожата
• репродуктивни проблеми.

Симптоми за токсичност:
• възпаление на венците/езика,
• малки червени бучки по кожата,
• виене на свят,
• кашлица,
• задух,
• нискостепенна треска (температура около 37°),
• хронична астма,
• главоболие,
• гадене и повръщане,
• дихателни проблеми,
• смущения в ензимите на цикъла на Кребс (окислението на въглехидрати, липиди и белтъци),
• кожни обриви,
• болка в гърдите.

Не са известни помощници или инхибитори.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Зъбно – органна връзка

Минерали

Детоксикация (лечебна картинка)

Пробиотици – добрите бактерии за червата

Желязодефицитна анемия

Цинк (Zn). Ползи, симптоми и храни

Материалът Никел (Ni). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Очевидно хората се нуждаят само от следи от този елемент, тъй като това е всичко, което е открито в телесните тъкани. Токсични натрупвания, обаче, могат да се образуват в надбъбречните жлези, костите, лимфните възли и хипофизата.

Сам по себе си литият не е особено токсичен. Въпреки това може да има проблеми при употребата му в психиатрично лечение поради тънката линия между терапевтичните и токсични дози.

Литият е алкален метал, който се съдържа в много малко количество (следи) във водата, почвата, както и плодове, зеленчуци и други растения, отглеждани в почви, обогатени с литий. Съдържа се главно в морската вода и нейните растения. Той е близък роднина на натрия и калия.

Симптоми за дефицит:
• депресия,
• влечение към алкохола,
• нерегулирано превръщане на есенциални мастни киселини в простагландини, нестабилни нива на
• серотониновия невротрансмитер,
• намалени ацетилхолинови рецептори,
• намалени нива на лимфоцитите,
• повишена активност на супресорните клетки.

Симптоми за токсичност:
• вродени дефекти,
• дисбаланс на течностите в организма,
• променено заместване на натрия в тъканите.

Източник: www.innvista.com

Към момента изследванията за влиянието на минерала литий върху човешкото здраве показват:

1. Литият е от съществено значение за правилното функциониране на редица ензими, хормони, витамини, растежни фактори, имунната и нервната системи.

2. Има невропротективни ефекти (защита на мозъчните клетки)

3. Литият инхибира апоптозата („клетъчно самоубийство“).

4. Повишава нивата на невротрофичните фактори BDNF, NGF и GDNF

5. Стимулира съдовата регенерация в мозъка и сърцето (VEGF)

6. Литият предизвиква автофагия (саморазрушаване на клетките)

7. Литият увеличава неврогенезата и подобрява когнитивните функции

8. Литият може да успокои и стабилизира настроението

9. Бори се с депресията

10. Литият потенциално може да се използва за лечение на болестта на Хънтингтън

11. Литият намалява инсулиновата резистентност

12. Литият има положителен ефект върху автоимунните заболявания и намалява възпалението.

13. Литият има положителен ефект върху костната тъкан

14. Може да бъде полезен за възстановяване на циркадния ни ритъм.

15. Ниските дози литий увеличават продължителността на живота.

16. Литият може да подобри симптомитиката при синдрома на Турет.

17. Подобрява митохондриалната функция.

18. Може да бъде полезен при забавена дискинезия

19. Литият може да помогне за справяне с обсесивно-компулсивното поведение.

20. Литият може да облекчи главоболието.

21. Литият може да бъде ефективен при лечението на анорексия.

22. Може да бъде ефективен при лечение на алкохолизъм.

23. Може да намали честотата на припадъците

24. Може да облекчи симптомите на болестта на Мениер

25. Литият повишава нивата на вазопресин, което стимулира ACTH и кортизола

26. Литият намалява нивата на инозитол в мозъка.

Референции:
www.ncbi.nlm.nih.gov
www.igsli.org
www.ncbi.nlm.nih.gov
www.ncbi.nlm.nih.gov
www.ncbi.nlm.nih.gov
www.ncbi.nlm.nih.gov
www.ncbi.nlm.nih.gov
www.ncbi.nlm.nih.gov
www.ncbi.nlm.nih.gov
wikipedia.org
wikipedia.org

Още по темата:

Изчистване на мозъка (лечебна картинка)

Лечение на мозъка (лечебна картинка)

Депресия

Материалът Литий (Li). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Калциевият йон е най-чувствителният от известните химични регулатори на клетъчната активност на човека. Дори и най-малката разлика в концентрацията може да повлияе на телесните клетки и органи, причинявайки, например, пропуснат сърдечен ритъм. Ако концентрацията в клетката стане твърде висока, се образува токсичен кислород, който разрушава клетката.

За да бъде калцият добър минерал, който контролира телесните функции, трябва да са налице и други фактори.

Без витамин D и магнезий калцият изобщо не може да се усвои. Борът също играе роля в предотвратяването на загубата на калций. Той може да спомогне за повишаване нивата на естествения естроген, който от своя страна помага за запазването на калция. За да се транспортира калцият до костния мозък, трябва да е в баланс с фосфора. Когато няма баланс, костният мозък огладнява за калций и така се развива остеопороза.

Консумацията на мляко

Успешната реклама утвърди убеждението, че консумацията на мляко е жизненоважно за профилактиката на остеопороза. Фактите обаче показват, че населението в развиващите се страни има значително по-малко фрактури отколкото населението в страните, които пият мляко, т.е приемат калций от мляко. Населението в развиващите се страни също така върши повече физическа работа и консумира по-малко протеини, сол и захар.

Изследванията показват, че жените – месоядци загубват 35% от костната си маса до 80-годишна възраст, докато жените – вегетарианци губят само 18%.

Антиациди и калций

За да увеличат продажбите си, някои антиациди (лекарства за неутрализиране на солната киселина в стомаха) се рекламират като добри източници на калций, но е точно обратното. Калцият, използван в антиацидите, не се усвоява лесно, в допълнение към още един проблем. Много антиациди съдържат алуминий, който потиска абсорбцията на калция и е токсичен.

Maalox, Amphogel, Gelusil и Mylanta съдържат до 200 mg алуминий в таблетка, а буферираният аспирин може да съдържа 1052 mg на таблетка. Когато калциевият карбонат, формата, която се съдържа в продукта Tums, влиза в контакт със стомашните киселини, се превръща в калциев хлорид. Той се усвоява по-добре, но така се подобрява и абсорбцията на алуминия.

В допълнение, антиацидите са предназначени да намаляват стомашната киселина, а калцият се нуждае от солна киселина за усвояване. Тогава антиацидите могат ли да бъдат източници на калций?

Калций и храни

Бира, алкохол, кафе, чай, безалкохолни напитки, сол и никотин – най-лошите врагове на костите, защото пряко пречат на усвояването на калция. Захарта също е основна причина за недостиг на калций и е известно, че тя изчерпва запасите от фосфор в организма.

Фосфорът и магнезият са от съществено значение за усвояването на калция. Когато има дисбаланс на двете, калцият се отделя от тялото и не се използва. Храните с високо съдържание на фосфор принуждават калция да образува неразтворими съединения, които водят до неадекватното му усвояване и в крайна сметка до неправилно съхранение, какъвто е случаят с костните шипове.

Пилето съдържа повече фосфор, отколкото дори постните червени меса. Консумацията на големи количества домашни птици, морски дарове, безалкохолни напитки, свинско месо и преработени храни, значително допринася за фосфорно-калциевия дисбаланс.

Не само захарта има разрушителен ефект върху нивата на калций, но и кофеинът. Поради диуретичните свойства на кофеина, той удвоява скоростта на отделяне на калция. Това принуждава паращитовидната жлеза да отделя хормон, отговорен за изтеглянето на калция от костите, за да поддържа нивото на калций в кръвта в нормални граници. Освен това, кафето съдържа не само кофеин, но и двадесет други киселини, за отделянето на които отново е нужен калций. Те също предизвикват отделяне на калций от костите.

Когато се консумират твърде много протеини, разграждането и отделянето на излишните, съдържащи сяра, аминокиселини прави урината по-кисела. Това принуждава тялото да отделя повече калций заедно с излишните протеини.

Месото, птиците, рибата и яйцата са концентрирани източници на съдържащи сяра аминокиселини. Растителните храни съдържат същите тези серни аминокиселини, но са по-малко концентрирани източници на общ протеин и затова отделянето им е по-малко вероятно.

Казано по-просто, колкото повече протеини се приемат, толкова повече калций се губи от организма, допринасяйки с това за остеопорозата. Растителните протеини, от друга страна, не водят до загуба на калций, защото са по-алкални от протеините на животинска основа.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Калций (Ca) – основен минерал

Кога трябва да вземате калций?

Добавки с калций при калциев камък в бъбрека?

Странични ефекти на диетата с ниско съдържание на въглехидрати (кето диета)

Рецепти за хранене при рак

Противоракова диета (хранене при рак)

Още един „грях” на захарта!

Материалът Кои са враговете на чувствителния калций?! е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Чакри: I чакра (Муладхара) – корен/основа, IV чакра (Анахата) – сърдечна и VI чакра (Аждна) – трето око

Описание

Диопсидът е калциево-магнезиев силикат и член на семейството на пироксените. Диопсидът се среща в кимберлити и оливинови базалти, метаморфозирани силициеви варовици и доломити. Формата на кристалната структура на диопсидa е призматична и понякога се среща като таблични, влакнести маси. Прозрачността варира от прозрачна до полупрозрачна със стъкловиден блясък.
Името му идва от гръцката дума „Diopside“, която означава „два изгледа“. Може да бъде безцветен, бял, виолетово-син, както и бутилково зелен, кафяво-зелен или светлозелен. Ярко зеленият диопсид съдържа хром и е известен като хром диопсид. Виолетово-синият диопсид съдържа манган и е известен като виолан. Находища на диопсид има в Италия, Африка, Индия, Китай, Швеция, Канада, Русия, Австрия, Финландия, Мианмар и САЩ.

Лечебни свойства

Диопсидът е отличен за цялостно изцеление и добро самочувствие. Той улеснява и повишава физическата издръжливост и може да се използва за лечение на физическа слабост и психични разстройства. Отличен камък за спортисти, за премахване на мускулни спазми и „пронизващи болки“ по време на бягане. Може да бъде полезен за физическа регенерация след операция, физическа травма или лечение на заболяване на сърцето и белите дробове. Зеленият диопсид балансира, лекува и поддържа женските репродуктивни органи, особено по време на менопаузата.

Магически свойства
Диопсидът е кристал за лечение на сърцето на всички нива, от физическото до духовното. Помага за разбиране на смирението и поддържа връзката на интуицията с истината в сърцето. Почита и обективно подкрепя истинските чувства. Кристалът е подходящ за повишаване на способността към състрадание и смирение с вибрацията на любовта към себе си и другите.

Диопсидът насърчава прошката и подпомага процеса на отпускане, полезен е за тези, които изпитват скръб. Освобождава от усещането за претоварване, дава усещане за разширяване на възможностите и учи за подхождане към живота с леко сърце и позитивно отношение. Помага за съсредоточаване и центриране, за настройване с Божественото и избавяне от стреса, безпокойството и напрежението. Заземяващите вибрации на диопсида помагат за установяване на резонансна енергийна връзка между аурата и Земята, подпомагайки връзката с природата. Подпомага контакта с планетарното съзнание, в общуването с животните и настройването с минералното царство.

Черен диопсид
Резонира с коренната (първа) чакра, помагайки за създаването на силна заземяваща връзка със Земята. Помага за подобряване на физическото състояние чрез този заземяващ енергиен резонанс. Той е полезен кристален инструмент за тези, които се интересуват от геомантия, радиестезия и тези, които работят със лей линии. Поддържа интуитивните усещания за това, което се намира под повърхността на Земята.

Приложение

Диопсидът е отличен кристален инструмент за тези, които се занимават с академична или творческа работа, тъй като този минерал стимулира интелекта, подобрява обучението както в науката, така и в изкуствата, а също подпомага аналитичните и математически начинания.
Успокояващите му енергийни вибрации са полезни за успокояване на домашни любимци и животни.
В кристалните структури на тялото или лечебни решетки, зеленият диопсид презарежда цялата система от чакри, активира чакрата на третото око, сърдечната и втората чакра. Зеленият диопсид отваря сърдечната чакра, позволявайки на балансиращите и целебни енергии да текат заедно с вибрациите на Зеления лъч. Когато се постави върху втора чакра, зеленият диопсид помага за балансиране на женските енергии.

Диопсидът може да бъде поставен в зона с нарушена земна енергия, за да помогне за осъзнаването на нашето въздействие върху околната среда. Може да помогне на хората и общностите да отворят сърцата и умовете си за страданието на другите. Кристалът поощрява отговорността, служенето и сбалансирания подход за изцеление на нашата среда.

Комбиниране с други камъни
Енергията на черния диопсид се комбинира добре с тибетски тектит, черен турмалин, обсидиан, гагат, рубин, червен гранат и цинкит. Енергията на зеления диопсид се комбинира добре с розов кварц, фенакит, азезтулит и данбурит.

Зодии: Дева

Вижте камъните в нашия Е-магазин

Още по темата:

Амулети

Камъни и зодии. Астрология и минерали

Заредени камъни и кристали

Чакри

Целебната сила на камъните. Лечение с кристали

Почистване, активиране и грижи за камъните

Минерални еликсири – лечебни водни настойки с камъни

Нумерология на камъните

Камъни и кристали

Материалът Диопсид е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Чакри: IV чакра (Анахата) – сърдечна

Морганитът е рядък представител на семейството на розовите берили. Мангановите примеси му придават красив деликатен розов оттенък. Оцветяването варира от розово до прасковено-оранжево, срещат се и с жълтеникав оттенък поради наличието на цезий или манган. Образците от морганит също така могат да имат цветни ленти. Морганитът е прозрачен до полупрозрачен със стъкловиден блясък.

Розовите, прасковените или лилаво-червените берили са наречени морганити през 1911 г. в чест на Дж. Морган (1837-1913), американски банкер и филантроп, дарил своята колекция от минерали на Природонаучния музей в Ню Йорк. В Русия и някои други страни морганитът е известен като „воробьевит“. Това име е дадено на минерала през 1909 г. в чест на известния минералог В. И. Воробьов.

Находища на камък морганит има в Калифорния, Мадагаскар, Бразилия, Африка, Афганистан и Русия. Големите кристали са сравнително редки, което ги прави особено ценни.

Лечебни свойства

Морганитът може да бъде полезен на хора с белодробни или дихателни проблеми като емфизем, туберкулоза и астма. Той може да помогне за доставянето на кислород на по-дълбоко клетъчно ниво, способствайки заздравяването и регенерацията на увредените клетъчни структури.

Магически свойства

Морганитът е царят на скъпоценните камъни, свързани със сърцето. Той е прекрасен лечител на сърцето. Неговият красив благороден външен вид вдъхновява духа ни, за да можем да почувстваме любов и да я споделим. Ние разбираме простата истина, че винаги, когато се грижим за растенията в градината, за нашите деца, домашни любимци, приятели, съседи и просто познати, ние споделяме любов. Той ни напомня, че в действителност никога не сме сами, защото даваме любов и грижи.

Енергиите на морганита работят на най-високото ниво на сърдечната чакра, осигурявайки чистота на мислите и действията за височайша вибрационна проява на любов и изцеление. Той е камък на емоционалното изобилие и приемане, позволяващ на човек да изпитва безгранична любов към себе си и към другите, което от своя страна създава повече чувства на любов, които се разпростират сред всички същества.

Меките розови кристални вибрации на камъка резонират с честотата на Божествената любов и състрадание към себе си и другите. Морганитът помага за освобождаване от старата болка и привързаност към страданието, замествайки негативното виждане с по-леко, изпълнено с радост отношение и начин на живот. Гневът, негодуванието и страховете се изчистват с разбиране и прошка, позволяващи установяването на здравословни граници и „правилен“ любовен баланс в настоящите или бъдещите връзки.

Всички берили се считат за камъни, които изострят ума, предпазват от умора и поддържат бодър своя собственик. Смята се, че помагат в борбата срещу враговете и в съдебни процеси, а също така събуждат угасналата съпружеска любов. Морганитите са особено ценени от специалистите литотерапевти заради способността на тези камъни да премахват последствията от емоционална травма. Със своя жизнерадостен цвят, като че ли показват на своя собственик приятните страни на живота.

Морганитът може да помогне за привличането на сродна душа във вашия живот. Свързан с божествената енергия поддържа връзката с ангелските същества, вселенската космическа информация и божественото ръководство. Медитацията или носенето на камък морганит създава чувство на подкрепа от духовния свят и ангелските същества.

Талисмани и амулети

Морганитът е отличен камък за тези, които искат да внесат любов в живота си. Също така може да бъде полезен за създаване на любовен баланс и достигане до по-дълбоки нива на любов в съществуващите отношения.

Той е прекрасен кристал за изцеление, осигуряващ любяща подкрепа за тези, които скърбят или са претърпели загуби.

В кристалните структури на тялото или лечебните решетки, морганитът изчиства, лекува и стимулира сърдечната чакра и емоционалното тяло. Той отваря сърдечната чакра за получаване на безусловна любов.

Енергията на морганита се съчетава добре с лечебните кристали на сърцето, такива като розов кварц, родохрозит, родонит, динен, розов и зелен турмалин, както и с аквамарин и смарагд. Морганитът също така хармонизира с по-високите честоти на фенацит, данбурит, азезтулит и петалит.

Вижте камъка в нашия Е-магазин

Още полезна информация

Чакри

Целебната сила на камъните. Лечение с кристали

Минерални еликсири – лечебни водни настойки с камъни

Нумерология на камъните

Камъни и кристали

Материалът Морганит е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Чакри: I чакра (Муладхара) – коренна/основа, IV чакра (Анахата) – сърдечна и VII Чакра (Сахасрара) – коронна

Стичтитът е камък, който се образува при хидротермална промяна на серпентинитите. Затова и много често се открива в комбинация със серпентинит. Наименованието му е в чест на Робърт Стичт, бивш главен изпълнителен директор на австралийска мина на о. Тасмания, където минералът е открит за първи път през 1910 г.

Оцветяването на минерала е розово, превръщайки се в лилаво. Блясъкът е восъчен, мазен, перлен. Находища на камъка са на о. Тасмания и Русия.

Лечебни свойства

Стичтитът може да бъде полезен за регенерацията на нервните пътища, подпомагайки тези, които имат гръбначно увреждане, деменция, Паркинсон и Алцхаймер.

Стичтитът поддържа нормално ниво на кръвното налягане. Използва се за облекчаване на главоболие от напрежение или мускулно напрежение поради стрес. Той подпомага храносмилането и може да помогне за предотвратяване на емоционално базиран глад за храна и преяждане. Kамъкът е полезен също и за подобряване еластичността на кожата и стриите, хернията, зъбите и венците.

Магически свойства

Стичтитът свързва човека с вибрациите на любовта, прошката и духовното озарение, осигурява защита от негативизъм. Стичтитът е камък на прошката, позволяващ на човека да види и изпита двете страни на емоционалните проблеми, улеснявайки разбирането и състраданието към себе си и към тези, които може да са ни наранили в миналото.

Вибрациите на стичтита помагат да се изпита магическата възможност за по-дълбока Любов, която идва с опрощението. Той може да смекчи нагласите ни и да създаде гъвкавост в отношенията ни. Помага на човека да се освободи от ината си и да бъде отворен за развитието на нови и интересни отношения. Стичтитът разсейва срамежливостта и нерешителността. „Животът е твърде кратък“ е мотото на кристала стичтит.

Това е камък на емоционалната и физическа устойчивост, спомагащ за бързото оздравяване от болест, травма, разочарование, гняв или депресия. Той позволява на собственика да види и изживее живота си с радостно детско съзнание, което е свободно от всички очаквания.

Стичтитът ни напомня, че нашите най-висши водачи и ангели пазители винаги ни подкрепят духовно. Успокояващите енергийни вибрации на камъка облекчават от чувството за самота, изолация и раздяла.

Талисмани и амулети с камък стичтит

Стичтит – отличен камък за хората, които са посветили живота си на духовна служба, тъй като свързва собственика с неговия Висш Аз-аспект, известен като „Магическо присъствие“.

Камъкът е подходящ за носене, тъй като помага на собственика да бъде по-грижовен и да елиминира негативните разговори със себе си.

Стичтитът осигурява отлична енергийна подкрепа за децата Индиго, които страдат от хиперактивност или подобни духовни заболявания.

В кристалните структури на тялото или лечебни решетки, стичтитът стимулира движението на енергията кундалини, от „спящите“ в основата на гръбначния стълб енергии, нагоре през чакрите към коронната на главата. Стичтитът свързва сърдечната и коронната чакра с вибрациите на любовта, прошката и духовното озарение. Той активира третото око и коронната чакра и може да стимулира виденията.

Той е полезен камък за кристалните лечебни решетки, тъй като носи успокояващ мир в обръжаващата среда. Енергията на стичтита се комбинира добре с молдавит, аметист, сугилит, серпентин, кварц и морганит.

Вижте този камък в нашия Е- магазин

Още информация 

Чакри

Целебната сила на камъните. Лечение с кристали

Минерални еликсири – лечебни водни настойки с камъни

Нумерология на камъните

Периодично почиствайте камъните!

Камъни и кристали

Материалът Стичтит е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Шива Лингам – духовен, творчески и балансиращ камък

Камъните Лингам са открити в река Нармада, Западна Индия, едно от най-светите места в Индия. Думата „Lingum“ идва от санскритската дума за „символ“, тъй като тези камъни са символ на Бог Шива. Тези необичайни камъни са неразделна част от практиките на поклонение и са били такива в продължение на стотици години.

Лингамите са вид криптокристален кварц с включвания от различни минерали, включително базалт, фелдшпат и железен оксид. Срещат се с рисунъци с кафяви, червени или сиви ивици или петна. Цветовете им варират, но всички са с кафяв цвят. Kамъните са гладки и елипсовидно оформени в резултат на естественото им движение в реката.

Други наименования на камъните: лингам, ​​баналинга, банашивалингас и шива-лингам. Някои предполагат, че камъните лингам са се появили на мястото на паднал метеорит преди около 14 милиона години.

Лечебни свойства на камъка

Лингамът е прекрасен кристален инструмент за възстановяване на баланса и цялостното общо благосъстояние. Той може да се използва за балансиране на течностите в тялото, облекчаване на болки в гърба и помощ за изправяне на гръбначния стълб.

Лингам може да се използва за лечение на репродуктивното здраве, симптоми на менопауза, менструални спазми, проблеми с плодовитостта, безплодие и за здраве на простатата.

Камъкът Шива Лингам е свещен камък на индийската индуистка религия, който усилва жизнеността и нивото на праничната енергия в тялото. Тези камъни са мощно средство за подобряване здравето, тъй като стимулират цялата енергийна система на тялото.

Вибрацията на камъните в трите долни чакри са полезна основа за поддържането на здравословни нива на плодовитост и сексуалност.

Магически свойства

Лингамите се смятат за свещен камък, символизиращ силите на Шива в индуската култура. Те символизират божественост и традиционно се използват в ритуалите в храмовете. Лингамските камъни са прекрасни кристални инструменти в ритуалите за почитане светостта на живота.

Те притежават силни метафизични свойства, тъй като носят много енергия и са мощни камъни за духовно изцеление и растеж. Смята се, че като свещен речен камък той има регенеративни сили, които резонират с енергии, представляващи творението, потока на времето, движението и пречистването.

Те са чудесни камъни за подкрепа на тези, които искат да помагат на другите хора и на общността като цяло. Лингам резонира с вибрациите на благодарност и уважение към физическото тяло, на всички негови безброй поддържащи жизнени процеси и процеси на самовъзстановяване.

Заземяващите вибрации на камъка позволяват на човека да се свърже с възможностите, които се появяват, а понякога и просто „падат“ по неговия път. Със своите ивици камъните напомнят за отговорността пред времето. Дават възможност да се направи пауза, да се преосмислят стремежите и как се изразходва ценния енергиен ресурс на времето за това.

Камъните Шива Лингам са известни още като камъни на енергията „Кундалини“ и пробуждането на кундалини. Смята се, че активират и насочват движението на енергията „Кундалини“ нагоре по гръбначния стълб, събуждайки всяка чакра или енергиен център по пътя към коронната чакра.

Разпалвайки женските и пробуждайки мъжките енергии, лингамите са свързани с творческите енергии. Те обединяват женското с мъжкото начало, балансирайки полярностите Ин-Ян в нас самите и в другите. Те могат да се използват при проблеми от сексуален характер и в свещените тантрически практики.

Вибрацията им има различно действие в зависимост от това къде се поставят.

Вибрацията на камъните в първите три чакри се свързва с въздействие върху физическото тяло.

Ако центрирате енергията на тези камъни в сърдечната чакра, нейната вибрация както в тази чакра, така и във висшата сърдечна чакра ви свързва с Божествения разум. Това поддържа всички аспекти на вашата лична божественост и ще ви помогне да преодолеете необходимостта да съдите другите. Ще пробужда към прошка. Ще помага за обединяването на разделени хора, тъй като притежава енергия, която насърчава чувството за сплотеност и общност.

Действието му в гърлената чакра позволява да разпознаете връзката си с етерното тяло и как можете да съобщите за това на собственото си висше Аз.

Този камък ви помага да разберете, че можете да използвате аспектите на епифизата, без да е необходимо да използвате нормалните сетива. Неговият резонанс в чакрата на третото око е свързан с вашите визионерски способности и ще засилва директната връзка с висшия Аз. Шива Лингам са обекти на красотата и тяхната енергия носи силно усещане за божественост и свещеност.Ако искате да станете просветлени, използвайте тези прекрасни камъни. Те ще повишат вашата пранична енергия и ниво на жизненост, докато се свързвате със Създателя.

Комбинации с други камъни

Висулките с гагат са подходящи за комбиниране с лингамите, тъй като ще натрупват електрически заряд при допир с кожата.

За активиране на кундалини можете да използвате Шива Лингам самостоятелно или в комбинация с други камъни. Процесът на кундалини може да е свързан с трансформация и другите камъни ще го подпомогнат. Използването му с атлантисит, наричан още стихтит в серпентин, е една от най-полезните комбинации за тази цел.
Други камъни, които могат да се използват за стимулиране на кундалини са червен яспис, тигрово око, гагат и стихтит, тъй като всички те са камъни, които подпомагат процеса на издигане на кундалини.

Въпреки че лингамите са мощни камъни, те се комбинират прекрасно с молдавит. Комбиниран с който и да е от кварцовите кристали той ще увеличи количеството енергия, което можете да използвате.

Можете да го използвате с прасковен морганит или танзанит, за да стимулирате сексуалното желание и да подпомогнете тантрическите любовни практики.

Вижте този камък в нашия Е – магазин

Вижте още

Заредени камъни

Периодично почиствайте камъните!

Чакри

Целебната сила на камъните. Лечение с кристали

Минерални еликсири – лечебни водни настойки с камъни

Нумерология на камъните

Камъни и кристали

Материалът Лингам (Шива Лингам) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Чакри: IV чакра (Анахата) – сърдечна

Тулитният камък е разновидност на цоизита. През 1920 г. негови находища са открити на територията на Норвегия. Невероятно атрактивният розов скъпоценен камък веднага печели любовта на висшето общество. Решили да го кръстят в чест на най-древната държава – Тул.

Природата е дарила тулита с наистина приказен цвят. Той е един от най-ярките представители на минералите. Сред линията скъпоценни камъни, използвани в декоративното изкуство, той е далеч от последното място. Ценителите предпочитат да виждат този камък не само в декорацията на интериора, но и да носят бижута с този наистина уникален минерал. Той често е осеян със скъпоценни камъни и тогава бижутата придобиват особен чар и стойност.

Находища на тулит има в Русия, САЩ, Гренландия, Полша, Италия, Австрия, Западна Австралия и Северния полярен кръг.

Лечебни свойства

Тулитът притежава лечебните свойства на цоизита. В народната медицина се смята, че е отлично средство за профилактика на сърдечно-съдови заболявания. Този камък помага за стабилизиране на кръвното налягане, облекчава главоболието и помага при настинки. Съвременните литотерапевти предполагат, че може значително да облекчи състоянието на метеозависимите хора, да облекчи нервното напрежение и да нормализира съня. Тулитът стимулира концентрацията и балансира нервната система.

Магически свойства

От цветовите нюанси на камъка зависи и неговата магия. Така че тъмночервеният минерал носи душевно равновесие и духовно просветление. Окултистите по целия свят го използват в духовната и религиозна практика, за да повишат ефективността и трансформирането на отрицателната енергия в положителна.

Розовият камък тулит помага да се разкрият скритите емоции. Повишава чувството за увереност и речевата грамотност. Този минерал облагодетелства общественици като учители, политици, оратори и лидери.

Друго уникално свойство има камъка – помощник в любовните връзки, особено в ранните етапи на развитие на отношенията. Колкото по-ярък е камъкът, толкова повече страст и огън. Нежно розовите нюанси на минерала допринасят за лесна и романтична връзка, изпълнена с нежност.

Камъкът въздейства върху средата по два начина – предпазва от наглост и недоброжелателност, привлича сила и чест от другите хора. Той променя нагласата и начина на живот. Да бъдете човек, силен духом или дори телом, готови да постигнете това, което искате с вашата плодотворна работа, постоянство и воля.

Той променя и лошите навици на собственика. Такива като скука в работата, обезсърчение, неспособност за вземане на решения, мързел, лошо мнение за себе си, склонност към лакомия. Той ще донесе добри промени около вас. Нещата, които сте започнали ще вървят нагоре, ще се появят нови възможности, близки до това, което правите.

Талисмани и амулети

Талисмани и амулети от камък тулит се правят за здраве и материален успех. Този камък традиционно се счита за мощен личен амулет. Ако е във вашия дом, ще разпространява полезни потоци по цялата къща, като условието за това е да бъде поставен на мястото, където семейството се събира заедно.

Камъкът влияе на своя собственик, като го прави по-ярък, дори привлекателен за другите хора. Също така, амулетът от тулит е отличен помощник за подобряване на паметта. Той ще помогне да откриете отдавна забравени спомени от миналото. Камъкът е верен талисман за хората, чиято памет изневерява в най-решаващия момент.

Вижте камъните в нашия Е-магазин

Още по темата:

Заредени камъни и кристали

Чакри

Целебната сила на камъните. Лечение с кристали

Почистване, активиране и грижи за камъните

Минерални еликсири – лечебни водни настойки с камъни

Нумерология на камъните

Камъни и кристали

Книги за самолечение на Walter Last

Материалът Тулит е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Дозировка: 10 мкг на ден
Форми: ванадил сулфат

Обърнете внимание:
• Трайните запаси на вандий в тялото са в костите, а лесно достъпния ванадий е в мазнините и липидите в кръвта.
• Степента на абсорбция е много ниска; най-ниската от всички други минерали.
• Вандият е микроелемент, който се смята от някои за основен, но не е получил широко приложение.

Помощници: хром, фосфатни молекули
Инхибитори: пушене
Вещества, които го изчерпват в тялото: никотин

Хранителни източници: непреработени растителни масла, маслини, магданоз, фасул, омари, репички, копър, маруля, желатин, риба, ягоди, боровинки, телешки черен дроб, сардини, краставици, ябълки, карфиол, домати, картофи, пълнозърнести храни, месо, ядки, черен пипер, гъби.

Ползи:
• необходими за растежа
• важен за метаболизма на мазнините
• необходими за метаболизма на всички клетки
• важен за формирането на костите, зъбите, растежа и възпроизводството
• подпомага производството на кръв
• помага за предотвратяване на кариеса
• помага за балансиране на нивата на кръвната захар при диабетиците
• усилва действието на множество ензими
• може да помогне за понижаване на завишените нива на холестерола и триглицеридите в кръвта
• мощен инхибитор на ензимите на натрия, калия и ATP (аденозин трифосфат, АТФ)

Симптоми за дефицит на ванадий:
• повишен риск от нарушения на кръвната захар, сърдечносъдови заболявания, бъбречни заболявания и рак
• намален метаболизъм на желязото и мазнините
• намалявване нивот на коензим А
• влошаване работата на черния дроб
• деминерализация на зъбите
• влошаване работата на репродуктивните органи
• намалено производство на червени кръвни клетки, водещо до анемия
• бавен и неправилен растеж на костите/зъбите/хрущяла
• повишен риск от сърдечни заболявания
• повишени нива на мазнини и холестерол в кръвта

Симптоми за токсичност: (може да се детоксикира с витамин С);
• анемия,
• зелен език,
• объркване на съзнанието,
• възпаление на белите дробове и очите,
• развитие на катаракта,
• спазми
• диария.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Минерали

Хром (Cr). Ползи, симптоми и храни

Витамин С

Най-мощният витамин – Движението!

Средиземноморската диета е полезна за сърцето и съдовете

Странични ефекти на диетата с ниско съдържание на въглехидрати (кето диета)

Напълняването около талията увеличава риска от преждевременна смърт

Материалът Ванадий (V). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Джордж Бранд е шведският химик, който за първи път изолирал елемента през 1742 г., въпреки че кобалтът се използва от векове като син цвят в декоративното стъкло и керамика. Откритието, че витамин В12 съдържа 4% кобалт през 1948 г., доказва, че този елемент е от съществено значение за човека, въпреки че е известно, че е от съществено значение за преживните животни от много по-рано.

През 1935 г. австралийски учени откриват, че дефицита на кобалт, поради недостиг в почвата, води до изтощение при животните. В продължение на векове животновъдите в различни части на света, без да знаят защо, практикували смяна на пасищата, за да предотвратят подобни случаи.

Днес кобалтови соли често се добавят към фуражите за животни, за да се гарантира, че ще произвеждат достатъчно витамин В12 в тъканите си.

Концентрирани количества кобалт при хората са открити в кръвта (червените кръвни клетки и плазмата), както и в черния дроб, бъбреците, далака и панкреаса. Обикновено нивото му в организма е около 80300 мкг.

Дозировка: 58 мг и само като част от молекулата на В12
Форми: Кобалтът обикновено не се предлага като добавка. Той съществува в организма само като част от витамин В12.
Помощници: фолиева киселина (B9), B12, мед, желязо, цинк
Инхибитори: киселини, основи, вода, слънчева светлина

Лекарства, които изчерпват елемента кобалт:
всяко лекарство, което разрушава витамин В12,
киселинни блокери,
АСЕ инхибитори,
алкохол,
аналгетици,
антибиотици,
лекарства срещу ракови заболявания,
антиконвулсанти,
антидепресанти,
противогъбични средства,
лекарства против подагра,
антипаркинсонови лекарства,
антиретровирусни лекарства,
антивирусни лекарства,
барбитурати,
лекарства, понижаващи холестерола,
лекарства за диабет,
естрогени,
лекарства за ХИВ,
хормонозаместителна терапия (ХЗТ),
метотрексат,
орални контрацептиви,
добавки и лекарства с калиев хлорид,
психиатрични лекарства,
сънотворни.

Хранителни източници: (зависи от съдържанието на кобалт в почвата) пресни зелени листни зеленчуци, някои видове риби, смокини.
Обърнете внимание: Кобалтът не се усвоява лесно от хранителни източници; следователно най-добре се приема като подезичен B12.

Ползи: (зависи само от наличието на B12)

• помага за намаляване на високото кръвно налягане
• помага за предотвратяване на злокачествена анемия
• синтезира дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК), метионин, холин и креатин
• произвежда еритроцити (червени кръвни клетки)
• поддържа миелиновите нервни обвивки
• помага за детоксикация на цианида от храните и цигарения дим.

Симптоми за дефицит на кобалт: (обикновено се разглежда като дефицит на В12)
• пернициозна анемия (но не може да се лекува само с кобалт, трябва да бъде с B12)
• храносмилателни разстройства
• нервно-мускулни проблеми.

Кобалтът се счита за важен и основен елемент, защото не може да се произведе от организма. Абсорбира се лесно в тънките черва, но останалият кобалт не изпълнява никаква физиологична функция, тъй като човешките тъкани не могат да синтезират В12. Може да се синтезира само от Е. coli в червата.

Тъй като не може да се обработи достатъчно, за да отговори на човешките нужди, много малко се абсорбира от тънките черва. Повечето от консумирания кобалт се отделя с урината, като много малко се задържа и при това главно в черния дроб и бъбреците. Единствената известна функция на кобалта е неговата неразделна част от витамин В12. Дефицит на кобалт никога не се е появявал при хората. Признаци и симптомите на дефицит са всъщност като тези на В12.

Симптоми за токсичност: За да се случи това, трябва да е погълнато вътрешно 250 мг/кг телесно тегло за определен период от време.

Забележка: Токсичността на кобалта е предполагаема причина за някои сърдечни проблеми при любителите на бирата, тъй като се добавя към бирата, за подобряване на нейните пенообразуващи качества. Високата консумация на алкохол заедно с 8 мг кобалт на ден е достатъчна, за да предизвика кардиомиопатия (състояние, при което сърцето се увеличава, има нисък сърдечен дебит, отслабва сърдечния мускул).

• анорексия
• гадене и повръщане
• увреждане на сърцето, нервите или бъбреците
• намален сърдечен дебит
• увеличение на сърцето и щитовидната жлеза
• сърдечно заболяване
• повишени червени кръвни клетки (полицитемия)
• увеличение на клетките на костния мозък
• увеличен обем на кръвта
• вазодилатация (разширяване на съдовете)
• зачервяване

Интересното е, че последните изследвания показват, че кобалтът може да бъде свързан с йода при образуването на хормоните на щитовидната жлеза. Голяма част от кобалта, използван днес, се съдържа в бои и глазури, а някои форми се използват за лечение на рак.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Витамин В12

Анемия

Минерали

Смокиня (Fig)

Материалът Кобалт (Co). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Изследователи от университета Умео, Швеция, изследвали 285 новородени с ниско тегло, които били разделени на две групи. Едната група получавали – плацебо (без желязо), а другата – дневната доза желязо, започвайки от 6 – та седмица до 6 – месечна възраст. Родителите не знаели, децата им от коя група са. Когато децата достигнали 3.5 годишна възраст били подложени на тестове за оценка на тяхното поведение и интелект.

Резултатите им били сравнени също и с резултатите на 95 деца, родени с нормално тегло. Симптоми за поведенчески проблеми, включително проблеми с концентрацията на вниманието, били забелязани при 12.7 % от децата, които не получавали желязо. За сравнение, при другите две групи деца – приемали желязо и с нормално тегло, такива проблеми били отчетени само при 3% от децата. При 15 от общо 19 деца с поведенчески проблеми, дневния прием на желязо бил по – малък от 1 мг/кг на ден.

Резултатите при тези деца не зависели от това, дали в ранната възраст са били кърмени или са били на изкуствено хранене. Причината за тези резултати е, че желязото играе важна роля в процеса на изграждане на клетките на главния мозък. Изследователите съветват всички родители да проверяват в ранна възраст за нивото на желязо на новородените, за да разберат дали няма недостиг на този минерал, се съобщава в списанието Pediatrics.

Източник: Pediatrics

Още по темата

Книги за изчистване на организма

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия- лечение с камъни

Камъни и кристали

Материалът Назоваха елемента, без който децата израстват непослушни! е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Манганът е признат за първи път като метален елемент през 1774 г. Името си получава от неправилна форма на латинската дума „magnesia”, вид магнитен камък.

През 1931 г. манганът е обявен за важен и необходим за растежа на плъховете хранителен елемент, а по-късно и на други животни. В крайна сметка се стига до заключението, че той трябва да бъде съществен елемент и за човека, въпреки че още не са били идентифицирани симптоми на недостиг. При животните дефицитът причинява репродуктивна слабост, но към днешна дата не е открита подобна връзка при хората.

Не са известни случаи на токсичност, освен в случаите, когато работниците са изложени на високи концентрации с манган от прах или изпарения. Високият хранителен прием на манган няма токсични ефекти.

Концентрирани количества от минерала при хората са открити в скелетните кости, а малки количества в митрохондриите на черния дроб, бъбреците, панкреаса, хипофизата, чревната слуз и сърцето. Човешкото тяло във всеки един момент съдържа само около 1020 мг.

Форми:
• хелат
• хлорид
• цитрат
• глюконат
• сулфат

Пояснения:
• Манганът слабо се усвоява (35%)
• Токсичност (увреждане на нервите) възниква само при вдишване по време на промишлено излагане.

Помощници: витамини В, Е, К
Инхибитори: рафинирана храна, фитати, фосфати, висок прием на калций, магнезий, желязо, мед, цинк.
Лекарства, които го изчерпват: статини, стероиди и антибиотици.

Хранителни източници: ядки (особено лешници и пекани – американски орехи), семена, авокадо, морски водорасли, пълнозърнести храни, сушен грах и боб, стафиди, зелени зеленчуци (горчица и зеле, зеле, манголд (вид цвекло), спанак и др.), тиквички, ананас, малини, ягоди, меласа, карамфил, мащерка, куркума. Наличието на фитинова киселина и други нутриенти в тези храни пречат на усвояването на магнана. Най-добрият хранителен източник на манган са морските дарове.

Ползи:
• компонент на антиоксиданта SOD (важен за: имунната система, защита на допамина и меланина, при синтеза на мастни киселини)
• притежава уникалната способност да може да замести магнезия в много биохимични процеси
• подпомага глюкозния толеранс
• помага за лечение на шизофрения, миастения гравис и анемия
• необходим за нормалния растеж и развитие
• поддържа здравата нервна система
• кофактор за много ензими
• важен за производството на енергия и здравето на ставите
• кофактор в производството на женски полови хормони и синтеза на нуклеинова киселина
• помага за производството на тироксин (хормон на щитовидната жлеза)
• кофактор за витамините от група B, C и E
• спомага за синтезирането на структурните протеини на клетките в организма
• важен за развитието и поддържането на здрави кости (влияе върху активността на остеобластите и остеокластите), както и за поддържане на костната плътност при жените в менопауза.
• стимулира съхраняването на гликоген в черния дроб
• помага за регулиране на съсирването на кръвта
• ключов компонент на десетки ензими, участващи в метаболизма на протеини, въглехидрати и холестерол.
• подпомага образуването на хрущял
• необходим за възстановяването на сухожилията и връзките
• помага за възстановяване на костите и съединителната тъкан
• важен за правилното функциониране на нервите.

Симптоми за дефицит на минерала манган:
• повишен риск от епилептични припадъци и конвулсии
• скелетни аномалии
• загуба на мускулна координация
• повишен риск от навяхвания или разтежения
• слаби сухожилия (поради загуба на колаген и мукополизахариди)
• нарушен метаболизъм на глюкозата и секрецията на инсулин
• ниски нива са открити при хипогликемиците, шизофрениците, тези с остеопороза, диабет, сърдечни заболявания, шизофрения, атеросклероза, миастения гравис (мускулно загуба и слабост) и ревматоиден артрит
• шумове в ушите и намален слух
• забавен растеж
• намалена плодовитост
• намалено съсирване на кръвта
• намалено тегло
• кожни възпаления
• гадене
• бавен растеж на косата и промени в цвета на косата
• намален холестерол в кръвта
• виене на свят.

Симптоми на токсичност: (само при работа в промишлени производства)
• тремор
• намалена подвижност
• мускулна скованост и слабост
• скованост на лицето
• намалено използване на желязо
• агресия, насилствени действия.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Минерали

Калций (Ca) – основен минерал

Витамин Е

Витамин К

Тест за недостиг на витамини и минерали

Витамините

Симптоми и рискови фактори за остеопороза

Остеопороза

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Материалът Манган (Mn). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Пояснения:
• Борът се придвижва през кръвта като борна киселина (борат), захващайки и освобождавайки множество други хранителни вещества, включително В2, В6 и дехидроаскорбат (форма на витамин С).
• Борната киселина е слаба киселина. Тя се получава от боратни минерали и сярна киселина. Дълго време е използвана като почистващо средство за кожата, а също и за домакински пособия.
• Борът се използва като консервант за хранително-вкусовата промишленост от 1870 до 1920 г. и по време на двете световни войни
• Борна киселина и захар се използват в борбата с насекомни и паразитни инвазии.

Форми:

• Хелат (най-добре усвояващ се)
• Цитрат
• Аспартат
• Глицинат
• Натриев борат

Помощници: калций, витамин D3
Инхибитори: стрес
Вещества, които го изчерпват: понастоящем не са известни

Хранителни източници: съдържа се във всички растителни храни, но количествата зависят от нивото на бор в почвата, където се отглежда храната. Съдържа се в ябълки, круши, грозде, праскови, фурми, стафиди, авокадо, фъстъци, сини сливи, ядки, соя, меласа, моркови, тъмнозелени листни зеленчуци. Сушените плодове съдържат по-големи количества бор от пресните плодове. Месото и рибата са лоши източници.

Ползи:
• спомага за поддържането на калциевия баланс, намалявайки загубата му в урината
• жизненоважен за предпазване от загуба на костна маса и деминерализацията (действа подобно на естрогена и по този начин е от решаващо значение за жените в менопауза)
• подобрява метаболизма, усвояването и синтеза на витамин D3, калций, магнезий и фосфор
• модулира имунните и възпалителни процеси
• необходим за правилния мускулен растеж
• помага за облекчаване на артрита чрез намаляване на COX2
и LOX ензимите
• помага за лечение на хипертония (свързана с неправилно усвояване на калция, както е при артрита)
• важен за производството и правилното използване на естрогена и тестостерона
• помага за подобряване концентрацията на вниманието, координацията на зрението и кратката загуба на памет
• подобрява мозъчната функция
• подобрява мисленето и координацията при възрастните хора
• насърчава бдителността
• помага за производството на енергия от мазнини и въглехидрати
• помага за свиване на туморите на простатата
• помага за понижаване на нивата на PSA (специфичен за простатата
антиген – маркер за рака на простатата)
• може да помогне за регулиране нивата на кръвната захар.

Симптоми за дефицит на минерала бор
• увеличен дефицит на витамин D
• намалено усвояване на калций, магнезий и фосфор
• повишена загуба на калций и магнезий с урината
• деминерализация на костите (което ускорява появата на остеопороза)
• намален синтез на естрогена
• лоша хормонална функция
• увеличава риска от артрит и хипертония
• лоша секреция на инсулин
• лошо внимание, координация и кратка памет.

Симптоми на токсичност
• гадене и повръщане
• диария
• коремни болки
• кожни възпаления, включително дерматит и лющене
• вялост
• мускулни спазми
• шок
• инхибира действието на някои ензимни
• раздразнителност
• тремор
• конвулсии
• слабост
• главоболие
• депресия.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Минерали

Калций (Ca) – основен минерал

Магнезий (Mg) – основен минерал

Витамин Д

Остеопороза

Кой е виновен за остеопорозата?

Лечение на Остеопороза (лечебна картинка)

Симптоми и рискови фактори за остеопороза

Кога трябва да вземате калций?

Книги за изчистване на организма

Материалът Бор (B). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.