Още резултати

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors
Search in posts
Search in pages

Витамин К (филохинон). Кръвният приятел

Витамин К (филохинон)

Как мислите, какво са носели древните римски легионери в платнена торбичка на пояса? Правилно, времената били тежки: ту една война, ту друга, вземайки предвид тогавашното въоръжение – кръвта се е ляла като вода. Завъртял те противника с някаква заврънкулка и ти тутакси вадиш от заветната торбичка сушен хилядолистник и… отново – си като нов, никакво кръвотечение.

Видимо така или примерно така е разсъждавал 43-годишният професор от медицинското училище в Сент-Луис Едуард Дейзи през 1936 г., опитвайки се да отдели от кръвоспиращите растения, открития през 1929 г. от датския биохимик Хенрих Дам витамин, наречен витамин К (от англ. коагулация – съсирване).

Знай за нашите…

Нито от хилядолистника, нито от живовляка тогава успели да отделят витамина. Както се изяснило по-късно, неговото количество там не е било голямо. А от люцерната (кой би могъл да си помисли!) им провървяло! Била отделена неговата растителна разновидност – К1, от рибеното брашно – К2. Като довършване на този успех Дейзи синтезирал изкуствен витамин К3 – менадион. Руските учени Шемякин и Паладин пък създали негова водоразтворима форма – викасол (витамин К – soluble, разтворим, англ.) Упоменах имената на тези учени, за да им кажа още веднъж благодаря от името на всички спасени от тях хора.

През 1943 г., когато работата по витамин К достига своя апогей, Нобеловият комитет присъжда премия по медицина и физиология на Е. Дейзи и Х. Дам. Времето било военно, не им било до тържества, затова и връчили премията не в Стокхолм, а в Ню-Йорк едва на следващата година. Това бил единственият случай, когато носителите не чели своята знаменита Лекция на Лауреата. Макар от самото начало да са знаели за “тясната специалност” на витамин К като фактор, вземащ участие в съсирването на кръвта, механизмът на неговото действие бил установен едва през 1975 г.

Оказало се, че той първо взема участие в синтеза на протромбина (белтък, предшественик на тромбина, образуващ кръвните съсиреци) и второ, специфически го модифицират с още три фактора на съсирването на кръвта, привеждайки ги в активна форма. В работите през последните години има съобщения и за други, неизвестни преди, функции на витамина в организма на човека. Беше доказано, че той усилва синтеза на албумина и съвършено неочаквано – на ферментите на храносмилането – пепсина, трипсина, липазата, амилазата и др.

Веднага заговориха за неговите анаболични свойства, т.е. способността да оживява и активизира процесите на синтез в организма. Интересни данни са получени за взаимодействието му с неговия химичен “родственик” витамин Е на ниво мембрана на митохондрията (енергетичната “станция” на клетката). До край процесът, как това съществува не е изучен, но това затруднява основната жизнена дейност на клетката.

Какво ще ядем?

Ако си спомните моя предишна статия за остеопорозата, аз споменах и за витамин К, като за едно от действащите начала на тази болест, не случайно. Буквално в последните години учените откриха, че в този процес витамин К играе значителна, вярно е и – водеща роля! Той активира синтеза на белтъка остеобласт (клетки, отговарящи за формирането на костите) – остеокалцина, протеина S и Gla – протеина, структурна основа на всяка кост, около които кристализира калцият. Не е трудно да си представим, че всяко снижаване нивото на витамина се отразява на плътността на костите.

Американците открили, че при жени с остеопороза нивото на витамина е само 25% от нивото му в здрави хора. Тези данни обясняват това, на което медицината дълго време нямаше отговор – защо мастноразтворимия витамин се депонира в костите? Витамин К е много широко разпространен в природата, особено в растителния свят. Най-богати на него са листата на копривата, царевичните кълнове, овчарската торбичка.

Сред зеленчуците шампиони са – зелето, спанака, тиквите и доматите. А пък, например, в цвеклото, картофите, морковите, пшеницата, овеса, граха – той е много малко, не повече от 0.1 мг. в 100 гр. продукт. Потребността на човека от този витамин е много трудно да се установи. Ето защо витамин К2 го синтезират и доставят на нас нашите “квартиранти” – микрофлората на дебелото черво. Сега в цял свят е прието, че организмът се нуждае от 200-300 мкг. дневно от него. При такова изобилие на източници на витамина дълго време се е смятало, че няма състояние на негов дефицит, още повече негова авитаминоза. Оказа се обаче, че не всичко е така просто.

Дефицит на витамина?- Моля…

Най-напред, както аз вече подчертавах, всеки “удар” по нашите “квартиранти” с антибиотици и консерванти оказва влияние върху осигуряването на организма на “стопанина” с витамини. Нали те също не са глупаци и живеят, както ние виждаме по принципа: “както вие на нас, така и ние на вас…” Така постепенно широко разпространените и както мнозина считат, безобидни дисбактериози, прерастват в сериозен проблем.

Още един повод да напомня – пийте млечни продукти с добавени бифидус бактерии. С това вие в значителна степен ще помогнете на своя организъм. На второ място, витамин К, както и всеки мастноразтворим витамин за своето усвояване в червата се нуждае от наличието на жлъчка. Затова всички нарушения на функцията на черния дроб или жлъчния мехур се отразяват върху осигуряването на организма с витамини. Вземайки това в предвид се налага изводът, че недостигът на витамин К – не е такава рядкост.

Болшинството британски изследователи смятат, че необходимото количество витамин е 1 мкг. на килограм тегло дневно. Понякога с лекарствена цел в нашите клиники назначават 10-15 мг. дневно. За профилактика се дава в последния месец на бременността с цел предпазване от кървене на новородените. Тези малките, недостигът на витамин К ги заплашва в пряк смисъл със смъртоносна опасност. Сериозността на ситуацията се заключава в това, че червата на новороденото са стерилни (!), а в майчиното мляко концентрацията на витамина е много малка.

Известно е, че американците задължително дават на всички новородени – витамин К. Лекарите, освен това, го назначават при всички случаи на повишено кървене и при подготовка за оперативна намеса. П. П. Ако вие имате чести кръвотечения от носа, ако вашата любима зъбна четка провокира кървене от венците, ако даже леко “докосване” по вашето тяло оставя синини – не трябва да изпадате в паника. Най-напред това може да бъде сигнал за недостиг на витамин К във вашия организъм.

Природата ни е приучила, след като го има толкова много – няма нужда да се запасяваме. За съвременния човек това се е превърнало в зла шега. От друга страна искам още веднъж да предупредя – предозирането с мастноразтворими витамини, с изключение на витамин Е, води до сериозни последствия. Затова преди да ги приемаме трябва задължително да се консултираме със специалист. Самолечението – е евтино, но много опасно.

Автор на статията: д-р на медицинските науки Александър Наумов – ръководител на Лаборатория по аналитична биохимия на Държавен университет по медицина в Гродно, Белорусия

Още по темата:

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Тест за недостиг на витамини и минерали

Какво трябва да знаем когато си купуваме витамини!

Разделният прием на витамини: мода или необходимост?

Витамините минералите и тяхното взаимодействие в добавките!

Синтетични или натурални витамини? Как да четем етикетите?!

Любопитно за вас…

Свързани публикации