протеин Архиви | Наноком ООД

Храносмилателни ензими

Аминокиселините…

Витамин Ф (F). Опорна точка…

Материалът Амарант семена (Amaranth) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Чиа семена (Chia Seeds)

Мариана Кюркчиева — Tue, 07 Jun 2016 05:00:00 +0000

Чиа семена (Chia Seeds)

Наименования: чиа, черна чиа (чисто черна или с петна), бяла чиа (всъщност бледо сива), набръчкана Чиа – Salvia hispanica, други видове включват Salvia columbaria (златна чиа) и Salvia mitiorrhiza (китайска чиа). Чиа също е общо наименование за други растения:

Hyptis suaveolens и Amaranthus leucocarpus. Чиата е член на семейството на ментовите видове (Labiatae) и е свързана с други лечебни членове като лавандула, маточина и риган.

Името си семената получават от името на мексиканския щат Чиапас. Наименованието идва от науатълските думи chia и apan, което означава „във или върху водата“.

История

Архивите показват, че чиата е използвана като храна още през 3500 г. пр.н.е. и се превръща в култура, отглеждана изцяло за продан в Мексико между 1500 и 900 г. пр. н.е. Тя е отглеждана в долината на Мексико между 2600 и 2000 г. пр.н.е. от толтеките.

Най-известна е като храна на ацтеките. S. Hispanica е една от четирите основни култури на ацтеките в момента на пристигането на Колумб в Новия свят. Другите три култури са амарант, боб и царевица. Значимостта на чиата е надмината от боба и царевицата и това я превръща в третата по важност от четирите култури.

От илюстрираната енциклопедия в 12 тома, написана от францисканския свещеник Бернадино де Саагун, научаваме, че чиата е толкова важна, че е част от всеки обществен аспект на живота на ацтеките – кулинарен, лекарствен, икономически, художествен и религиозен. Имали са най-малко 21 различни имена за описание на чиата, включително и такива като мазна или набръчкана.

Ацтеките намерили много приложения за семената като храна: смесвали я с други храни или вода в някои рецепти, смилали я на брашно, включвали я в лекарства, използвали я за хранене на птици, пресовали я за масло, което използвали за тялото или за бои. Маслото поставяли върху стъпалата и краката, за да се предпази кожата от вредното въздействие на водите, тъй като те газели през блатисти райони.

Брашното от чиа може да се съхранява в продължение на много години и е подходящо при дълги пътувания. Това е необичайно за маслодайно растение, тъй като повечето гранясвали много бързо. Причината е, че в него има много високо съдържание на антиоксиданти.

Смесена с амарант, чиата се опичала за направата на тесто, към което добавяли сироп от агаве и ядели всеки ден като основна храна.

Брашното и семената на чиата били използвани за освежаваща и подхранваща напитка, наречена chia fresca, която и днес все още се използва в Мексико.

Атоли (подобна на българския качамак) е вид каша от брашно на царевица или амарант, варено във вода и все още се приготвя и днес, но най-полезна е кашата от чиа.

Чиата смесвали с бадеми и мед и оформяли на пръчки, които се продавали по пазарите във времето преди Колумб.

Ацтеките превързвали раните със семена от чиа, за предотвратяване на инфекцията, превръзките с чиа ускорявали зарастването на изгарянията подобно на алоето.

Семената на чиата са черни, сивкави или бели. Ако има кафяви семена в микса, то те са или неузрели семена или семена на плевели и микса е с лошо качество.

Тъмните семена на чиа имат малко по-високо съдържание на протеини, докато белите семена са с малко по-високо съдържание на алфа-линоленова киселина (омега-3 мастни киселини), но в общи линии, хранителната разлика между двете е малка.

През 1780 г., писателят историк Клавиджеро, смята чиата за високо енергийно зърно, което е необходима храна по време на военни учения. Клавиджеро пише следното:
„Войникът, който носеше малка торбичка с царевица и брашно от чиа се считаше за добре запасен. Всеки път, когато смятал за нужно, той наливал вода в малко брашно, което искал да изяде и след това добавял малко сироп от агаве. С тази вкусна и питателна напитка, той бил в състояние да устои на топлината на слънцето и умората от войната.“

Чиата е без ГМО. Според доклада на Националния статистически съвет по земеделие за 2010 г. следните култури, отглеждани в САЩ, са ГМО: 93% от соята, 93% от памука, 86% от царевицата и 95% от захарното цвекло.

Чиата е една от най-високо съдържащите омега-3- храни на планетата. В 100 грама порция чиа се съдържат около 15 грама омега-3 мастни киселини.

Чиата съдържа 8 пъти повече антиоксиданти и омега-3 мастни киселини от сьомгата. За сравнение, 5 килограма сьомга се равняват на 10 супени лъжици от чиа като количество омега-3. Лененото семе, друг добър растителен източник на омега-3 мастни киселини, доставя около 6 грама омега-3 мастни киселини в 100 грама порция.

Ленът и рибата се използват широко като източници на омега -3 мастни киселини, но те гранясват много бързо, което създава здравословни проблеми. Чиата е уникална със своето съдържание на антиоксиданти, които запазват омега-3 мастните киселини от гранясване. Ето защо семената на чиата могат да останат свежи в продължение на месеци, след като са добити. Въпреки това, след извличане на маслото, то ще граняса също толкова бързо, колкото всяко друго масло.

Когато се смесват с вода, семената на чиата, които са с високо съдържание на разтворими фибри, образуват плътен гел. Поставете 1 супена лъжица семена от чиа в чаша и добавете 3 супени лъжици вода. Оставете сместа да престои около 15 минути. 1/4 чаша хидратирани семена от чиа се равняват приблизително на 1 яйце. Използвайте семената от чиа, за да замените яйцата в рецептите.

Чиата може да абсорбира 9 пъти собственото си тегло във вода. Това е значително повече от което и да е зърно, дори от лененото семе. При добавяне на вода към семената става набъбване и се образува гело- подобно вещество. То прави храносмилането по-лесно, а също и усвояването на хранителните вещества. Този фибрен растителен клей помага за забавяне скоростта на абсорбция на глюкозата, като по този начин поддържа стабилно нивото на кръвната захар. Също така забавя изпразването на стомаха, което създава по-продължително усещане за ситост.

Семената съдържат около 40% фибри. 1 супена лъжица от чиа се равнява на 5 грама фибри. За сравнение, за да получи много фибри, човек трябва да изяде 10 филии бял хляб.

Спортистите, особено бегачите на дълги разстояния, могат да се насладят на още едно предимство на уникалните фибри. Те могат да тичат дълги часове с минимален прием на течности.

Чиата съдържа всички 8 незаменими аминокиселини (изолевцин, левцин, лизин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан, валин). Общото съдържание на протеини е 19-23%. Семената са лесни за усвояване, нетоксични, без глутен и не-алергенни.

Хранително съдържание:

– хлорогенна киселина (мастно-разтворим антиоксидант, който поддържа здравословните нива на кръвната захар)
– кафеена киселина (мастно-разтворим антиоксидант, който потиска възпалението и свива туморите)
– кумарова киселина (антиоксидант предпазва очите и червата)
– кверцетин (антиоксидант, който е естествен антихистамин и противовъзпалително средство)
– мирицетин (антиоксидант стабилизира маслата и предпазва сърцето, като същевременно стимулира растежа на костите)
– витамин А (44 IU на 100 г)
– В-витамини (В1, В2, В3)

Минерали:

– калций (714 мг в 100 гр – 6 пъти повече от порция мляко, която не може да се абсорбира напълно от млякото)
– желязо (4 мг в 100 гр – помага за предпазване от анемия)
– магнезий (390 мг в 100 гр – само 400 мг на ден се оказват достатъчно за подобряване на глюкозния толеранс)
– калий (700 мг на 100 гр.- регулатор на киселинността, важен електролит)
– цинк (3,7 мг на 100 г – важен минерал за имунната система и заздравяване на раните)

Източник: www.innvista.com

Вижте още:

Любопитно

Рецепти с коноп- диетични

Рецепти с коноп- лечебни

Мазнини и масла

Л-карнитинът. Стъпки в бъдещето

Храносмилателни ензими

Аминокиселините

Материалът Чиа семена (Chia Seeds) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Рецепти с коноп – диетични

Мариана Кюркчиева — Wed, 27 Jan 2016 04:00:00 +0000

Рецепти с коноп

Тофу с конопени семена

Преди да направите изварата, измийте старателно семената на конопа с чиста вода. След това смелете влажните семена, като постепенно слагате по 1 супена лъжица в мелницата. Семената се смилат само веднъж. Измийте мелницата с прясна вода и добавете водата при кашата. Парчетата от обвивката на семената ще потънат на дъното на конопеното мляко, което сте получили. Едро смляната, мокра каша от конопено семе се изстисква и прецежда през тензух, за да остане само чистото конопено мляко.

Поставете млякото в съда, в който ще приготвяте изварата. Конопеното мляко завира при ниска температура. Преди да започнете пресичането, прибавете към сместа зелени стръкчета копър. Копърът придава добър вкус и държи изварата мека. Освен това, е добър помощник за храносмилането.

Така вече сте готови за варенето, което ще доведе до получаване на изварата, пресичането. Половин час по-късно, изварата и копъра ще изплуват отгоре и са готови за консумация. Растителната, кремообразна извара от конопено семе е много вкусна. Ако я сгъстите повече и прецедите, ще получите продукт, подобен на соево тофу.

Десерт с конопен протеин

Използвайте произволно количество и произволна комбинация от следните съставки:

Продукти
• до 6 чаши фурми,
• Ядки (бразилски орехи, орехи, бадеми, или други)
• Семена (тиква, сусам, слънчоглед, семена от коноп, или други)
• около 2 чаши конопен протеин на прах (преди добавянето на ядките и семената)

Приготвяне

Вземете целите или нарязани сурови фурми, едро нарязаните ядки и семената, и ги смесете в голяма купа, която има капак. Добавете филтрирана вода, колкото да ги покрие, със стайна температура. Сложете капака и оставете да престои една нощ, извън хладилника. На сутринта, използвайте преса за картофи и ги намачкайте като пюре.

Сместа не трябва да бъде рядка като супа. Добавете достатъчно протеин на прах, за да се получи нещо като „тесто“. Поставете в съд с капак и съхранявайте в хладилник. Част от сместа можете да замразите и използвате като добавка към десерт или предястие, или просто да нарежете на кубчета като вкусен замразен десерт.

Напитка от конопен протеин

Използвайте само органични плодове и зеленчуци.

• 1 литър филтрирана лимонова вода или билков чай
• 1 морков 1 тънък резен ананас
• 1 голям стрък целина
• 1 супена лъжица коноп протеин на прах
• 1 супена лъжица масло от конопено семе
• 1 супена лъжица от любимите ви зеленини на прах (хлорела, спирулина или търговски микс)
• 1 стрък къдраво зеле
• 1 голяма круша или ябълка
• Стръкчета магданоз, кантарион, или други зеленчуци
• Шепа ягоди
• Щипка копър
• Няколко листа от глухарче
• Няколко парчета от пресен кокосов орех

Блиндирайте в продължение на няколко минути и пийте веднага. Това е храна сама по себе си!

Пуканки

Поръсете с конопено масло плика с пуканки. Можете да добавите много или малко, колкото желаете. Вкусът е възхитителен! Добавянето на малко морска сол и/ или лют червен прах също дава добър вкус.

Още по темата

Рецепти с коноп – лечебни

Конопен протеин

Ръжено квасено тесто

Витамин Ф (F). Опорна точка…

Витамините

Хранене в зависимост от метаболичния тип и кръвната група

Лечение с камъни

Материалът Рецепти с коноп – диетични е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Конопен протеин

Мариана Кюркчиева — Fri, 22 Jan 2016 08:00:00 +0000

Конопен протеин (Hemp protein)

Конопеният протеин на прах е с наситен зелен цвят, който указва за високото му съдържание на хранителни вещества.

Конопените семена имат най-голямото, годно за консумация и използване, съдържание на протеини в растителното царство. Въпреки че за соята се твърди, че е шампион в съдържанието, в голямата си част веществата в нея са неусвоими от човешкото тяло.

Протеините обслужват такива функции като: действат като ензими, антитела и структурни компоненти на тъканите, хормони и кръвен протеин. Основната функция на хранителния протеин, е да предостави изграждащите блокове, наречени аминокиселини, необходими за растежа и поддържането на телесната тъкан.

Протеините често се класифицират като структурни (влакнести) или биологично- активни (кълбовидни).

Структурните протеини включват колаген, кератин и фибриноген, които са основни съставки на костите, кожата, косата, сухожилията, перата и копитата.

Биологично- активните протеини са предимно глобулините и включват хормони, хемоглобин, антитела (имуноглобулини) и ензими. Въпреки че тялото може да направи кълбовидни протеини от всеки протеин, който получава, много по-ефективно за него е да направи глобулини от кълбовиден изходен материал. Това, което прави кълбовидните протеини толкова специални е, че те са предшественици на някои от най-важните химически вещества в организма:

– хормони (които регулират всички процеси в организма);
– хемоглобин (който пренася кислород, въглероден диоксид и азотен окис);
– ензими, (които катализират и контролират биохимичните реакции);
– антитела (имуноглобулини, които отблъскват нахлуващите бактерии, вируси и други патогени, както и токсини или антигени, тъй като те навлизат в тялото).

Общото съдържание на протеини в конопеното семе е около 65% кълбовиден протеин едестин, който до голяма степен прилича на глобулина, открит в човешката кръвна плазма.

Той се усвоява лесно, абсорбиран се използва от тялото като жизненоважен за поддържане на здрава имунна система.

Едестинът има уникалната способност да стимулира производството на антитела срещу проникващи агенти и почти не съдържа фосфор, което е важно при бъбречни заболявания. Другият важен протеин в конопеното семе е албумин, който също е лесносмилаем протеин, заради кълбовидната си форма. Албуминът е основният боец срещу свободните радикали и е индустриален стандарт за оценка на качеството на протеина.

Конопеният протеин съдържа всички 21 познати аминокиселини, включително 9 основни от тях, които органите на възрастния човек не могат да произведат. Протеините се смятат за завършени, когато съдържат всички незаменими аминокиселини в достатъчно количество и в съотношения, които отговарят на потребностите на организма. Следва списък на съдържащите се в конопения протеин 21 аминокиселини: аланин, аргинин, аспаргин, аспарагинова киселина, цистеин, глутаминова киселина, глутамин, глицин, хистидин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, фенилаланин, пролин, серин, треонин, триптофан, тирозин, валин, таурин (от съществено значение за недоносени бебета), хистидин (от съществено значение за децата, но не и за възрастни).

Протеините могат да бъдат потенциални алергени, като някои от тях включват соята, млечните продукти или фъстъчените протеини. За алергии от конопените семена, обаче, никога не е съобщавано!

Някои маслодайни семена също съдържат и анти-хранителни фактори. Например, трипсиновите инхибитори в соята. Нито един от тези фактори не е известно да се появя при конопеното семе.

Конопените семена също така съдържат много по-малко олигозахариди, присъстващи в граха и фасула, които причиняват газове в червата.

Значителен брой хора стават алергични към соевите продукти, вероятно, защото повечето са от генно- модифицирани култури или отглеждани с използване на химикали. От друга страна, тъй като конопеното семе не изисква химикали или генетична промяна, то рядко, ако изобщо някога, предизвиква чувствителност.

Конопеният протеин може да осигури всяка диета с вегетариански източник на есенциални мастни киселини, антиоксиданти, витамини, минерали, фибри, хлорофил и пълен, балансиран безглутенов източник на незаменими аминокиселини.

Едестин

Историята разкрива значението на конопения протеин. През 1881 г., един немски учен открива, че конопеното семе съдържа едестин, това е основния му протеин.

В началото на 20 век, едестинът е един от най-изследваните протеини, и в науката, и в промишлеността. През 1909 г., естеството на ензима става известно, след като британски учен открива протеиновия ензим протеаза в конопеното семе. Той го нарича растителен трипсин. Днес, ензимите са необходими хранителни съставки в производството на храни и се използват за направата много продукти.

През 1915 г. списанието по Биологична Химия обсъжда подробно едестина и дава идеи, които по-късно ще формират основата на протеиновото допълване и съчетаване, популярна концепция сред вегетарианците. По-късно, изданието публикува изследване за растителните протеини. В него, едестинът се смята за подходящ като единствен източник на протеин за животните: „Протеиновото хранене в бъдеще ще се основава по-скоро на аминокиселиновата конструкция, отколкото на резултатите от последните хранителни експерименти“ Проучването също така заявява, че “ наличието на относително големи количества лизин в … конопено семе… е особено забележително.“

През 1932 г. е издаден патент за процеса на залепване, използвайки конопения протеин. Днес, млечния протеин се използва в лепилата.

През 1937 г. същите учени, които първи вкарват растителните протеини в храната, издават патент, използвайки конопения протеин, за предене на влакна и прежди, които са подобни на коприна и вълна.

Сравнителна таблица за протеиново съдържание

Соя 35.0%
Конопено семе (обелено) 31,0%
Говежди хамбургер 27,1%
Синя риба 26,0%
Сирене Чедър 23,5%
Пиле 23,5%
Конопено семе- цяло 23,0%
Бадеми 18.3%
Пшенично брашно 13,3%
Яйце 12,0%
Тофу 8,0%
Ориз 7,5%
Обезмаслено мляко 3,7%

Сравнителна таблица за съдържание на незаменими аминокиселини

Есенциални аминокиселини	Конопено семе	Яйчен белтък	Тофу	Човешко мляко	Краве мляко
Левцин	18,80	9.5	5.9	2.78	3.44
Лизин	9.10	6.48	5.7	3.12	2.72
Треонин	10.3	4.77	3.7	0.62	1.61
Фенилаланин + Тирозин	21.9	6.89	4.8	1.21	1.70
Валин	14.2	8.42	4.3	1.39	2.40
Метионин + Цистеин	9.6	4.2	1.0	0.65	0.86
Изолевцин	11.4	6.98	4.1	0.75	2.23
Триптофан	3.9	1.64	1.2	0.23	0.49

Конопен протеин на прах

При закупуване на конопен протеин на прах, търсете марка, която съдържа протеин най-малко 50% от теглото и осигурява 15 грама протеин на 30 грама порция, както и да не е използван хексан в процеса на извличане.

Конопеният протеин може да съдържа повече мазнини от много други протеини на прах, но трябва да се подчертае, че почти цялото количество мазнини идва от есенциалните полиненаситени мастни омега-6 и омега-3. Конопът е признат от Световната Здравна Организация (WHO) като имащ това, което се счита за оптимален 3: 1 баланс на омега-6 и омега- 3 мастни киселини.

За разлика от конопения протеин на прах, много соеви изолати на прах не са етикетирани като органични и често са обработени с хексан, петролен разтворител, който има неблагоприятно въздействие върху околната среда и върху човешкото здраве. Полученият обработен с хексан соев прах се използва в много соеви протеини и зърнени храни.

Конопеният протеин на прах обикновено се произвежда с помощта само на техники за студено пресоване и не включва използването на хексан в производствения процес. Това е същата техника, която осигурява ценни витамини и минерали, които не са унищожават по време на обработката.

Може би най-важната разлика между соевия и конопения протеин на прах е, че неорганичната соя, използвана в много соеви продукти, често е получена от генетично модифицирани соеви зърна.

Конопът никога не е генетично модифициран. Конопените храни също така имат ниски въздействия върху околната среда, тъй като растежа на конопеното семе не изисква добавянето на хербициди или пестициди.

Един паунд (0, 453 кг) конопено семе ще осигури целия протеин, незаменими мастни киселини, както и диетични фибри, необходими за оцеляването на човек в продължение на две седмици. Поради тази причина той се използва в много части на света за лечение на недохранване. Колко далече изглежда един паунд месо?

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Рецепти с коноп- диетични

Рецепти с коноп- лечебни

Мазнини и масла

Л-карнитинът. Стъпки в бъдещето

Храносмилателни ензими

Аминокиселините

Книги за изчистване на организма

Материалът Конопен протеин е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Протеиновата закуска спасява от преяждане

Мариана Кюркчиева — Wed, 25 May 2011 06:33:48 +0000

Протеиновата закуска сутрин кара мозъка да забрави за глада през целия ден, установили американски учени. Много отслабващи са наясно, че проблема на повечето диети е чувството на глад, който преследва човека, решил да се ограничи в калориите. Именно гладът разваля характера на „диетуващите“ и ги кара „да слязат“ от диетата – за сега на това силно чувство могат да устоят само хората с много силен характер.

Изследователи от Университета в Мисури (University of Missouri) намерили начин, който може да е от практическа полза не само за тези, които искат отслабнат, но и на тези, които искат да поддържат добрата си фигура, без да се измъчват от неприятните усещания, свързани с постоянното ограничаване в храните.

Специалистите установили, че ако сутрешната закуска е богата на протеини значително се увеличава чувството за ситост, а също и се приглушава дейността на центъра за удоволствие в мозъка, който е свързан с чувството за глад. Екип от изследователи под ръководството на проф. Heather Leidy, подбрали група от тийнейджъри, които не закусвали сутрин- типична история за младежите по цял свят.

Младите хора разделили на два отбора: в единия продължавали обичайния си начин на живот, без закуска, а във втория, всеки ден закусвали с протеинови храни (постно месо, мляко, зърнени закуски, обезмаслено кисело мляко – общото калорийно съдържание на закуската било 500 ккал).

Всеки ден в продължение на три седмици, преди обяд на всички участващи в експеримента измервали активността на мозъчната дейност чрез магнитен резонанс. И се оказало, че всички участници, които консумирали протеинова закуска, имали много по-малка активност на областите в мозъка, свързани с глада и чувството на удоволствие. А тези, които не закусвали, напротив, проявявали активност.

Според експертите, в гладния от сутринта човек, формирането на апетита през деня, не е само от глад. Центърът за удоволствие допълнително се стреми да „възнагради“ тялото с нещо вкусничко – храна, богата на захар, сол и калории. Това в крайна сметка може да доведе до разстройства в храненето. Докато протеиновата сутрешна закуска няма да позволи усещането за глад да вземе връх над вас.

Още по темата

Митовете за протеините

Колкото повече месо се консумира, толкова по-голям е риска от покачване на теглото

Аминокиселини

Билколечение

Литотерапия – лечение с камъни

Упражнения

Материалът Протеиновата закуска спасява от преяждане е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Протеиновите шейкове могат да бъдат опасни

Мариана Кюркчиева — Fri, 08 Oct 2010 05:51:10 +0000

Списанието Consumer Reports съобщава, че прекомерната употреба на протеиновите шейкове може да бъде опасна за здравето. Съдържащите се в напитките метали, с течение на времето могат да се натрупват в организма и да доведат до нежелани странични ефекти.

Списанието провело изследване, за да изясни, какво дават на организма протеиновите шейкове, освен основните ефекти. Според доклада на списанието, добавките, използвани при производството на такива популярни протеинови шейкове като Muscle Milk и Myoplex, могат да доведат до натрупване на арсен, кадмий, олово и живак в организма.

Медицинските специалисти от WebMD смятат, че нежеланите добавки са най-опасни за деца, бременни жени, диабетици и хора с бъбречни заболявания. Могат да се намерят по-сигурни източници на протеини, без да харчите излишни пари за протеинови напитки. Различните видове месо, боб и яйца, са в състояние да осигурят високо ниво на протеини за нарастване на мускулната маса.

Производителите на Muscle Milk са пуснали в Интернет изявление за сгрешените резултати от изследването. Те твърдят, че няма достатъчно надеждни доказателства, че количеството метали в напитките е толкова високо, за да нанесе вреда на някого.

Още по темата

Продукти за мускулна маса

Аминокиселини

Книги за изчистване на организма

Билколечение

Литотерапия- лечение с камъни

Материалът Протеиновите шейкове могат да бъдат опасни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Протеините в бананите се борят с ХИВ

Мариана Кюркчиева — Mon, 02 Aug 2010 04:28:28 +0000

Протеините в бананите имат мощни антивирусни свойства, които могат да се използват при лечението на вирусни инфекции и дори ХИВ. Това заявяват изследователи от университета в Мичиган.

Учените провели изследване, по време на което установили, че антивирусната ефективност на протеините в бананите е приблизително на същото ниво като тази на много лекарства. Протеините от класа на лектините, съдържащи се в банана, имат потенциала да нарушат механизма на постоянни мутации, заради който възникват сериозните проблеми в борбата срещу ХИВ.

Ако се направят вагинални препарати на базата на този протеин, те могат да повлияят на причинилите на ХИВ инфекцията, смятат изследователите. Експертите също така отбелязват, че тези препарати ще са относително евтини.

Цената е много актуален проблем, тъй като повечето пациенти с ХИВ живеят в развиващите се страни и не могат да си позволят скъпоструващо лечение.

Още по темата

Бананите намаляват риска от високо кръвно налягане

Бананите подобряват ерекцията и качеството на спермата

Бананова закуска за стройна фигура

Рецепти за нормализиране на кръвното налягане

Как да се защитите от вирусни инфекции и Ебола!

Краят на медицината: скоро дори одраскването ще е смъртоносно!

Книги за изчистване на организма

Билколечение

Литотерапия – лечение с камъни

Материалът Протеините в бананите се борят с ХИВ е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Протеинова напитка

Мариана Кюркчиева — Fri, 18 Jul 2008 15:50:27 +0000

Тази протеинова напитка е силно енергийна, особено, ако имате проблеми с кръвната захар или липса на енергия. Също така е отлична, ако се взема 30 минути преди хранене за намаляване на апетита, ако искате да отслабвате.

Разбъркайте в пасатора по една или повече супени лъжици от всеки изброен продукт: – пчелен прашец – ечемичен зелен сок на прах – смляно ленено семе – спирулина и хлорела – или комбинация от тях в подходяща течност. Това могат да бъдат мляко от семена или друг вид мляко или сок от типа на гроздов или ябълков. Към вашата протеинова напитка можете да добавяте и покълнали семена, след смесването.

Вижте също Спирулина – Полен – Ленено семе

Автор: Walter Last

Още по темата

Хранене на органите

Лечебни картинки

Материалът Протеинова напитка е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Маслено – протеинов микс

Мариана Кюркчиева — Wed, 16 Jul 2008 15:48:27 +0000

Рецепта за маслено-протеинов микс

Смесете около 100 грама домашно сирене с ниско съдържание на мазнини и 40 мл ленено масло с 25 мл течност, докато маслото вече не се вижда, добавете 1 ч.л. лецитин.

Този основен протеинов микс може да бъде добавян към други храни, като, например, покълнали зеленчукови или плодови салати, или готвени зеленчуци, или може да бъде ароматизиран с горски плодове, или нарязана папая, или настъргана ябълка. Добре е да добавите 2 или 3 с.л. прясно смляно ленено семе.

Автор: Walter Last

Още по темата

Постното меню или как да постите здравословно?

Хранене на органите

Лечебни картинки

Материалът Маслено – протеинов микс е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Протеини

Мариана Кюркчиева — Tue, 24 Jun 2008 14:44:28 +0000

Протеини

Протеините от животински източници са много силно присъстващи в традиционните западни диети. Първоначално това води до стимулиране- чувствате се енергични и дори агресивни- но по-късно в живота това води до ензимно изчерпване, гниене на чревното съдържание, токсемия, увреждане на имунната система, подагра и рак. Дефицитът на протеини, от друга страна, води до забавен растеж, умора и слабост.

Добри източници на протеини са: тревни сокове, пресни или изсушени, прашец, спирулина, хлорела, бадеми, леща и други бобови култури. Традиционно ферментирали соеви продукти, слънчоглед и сусамени семена (тахан), суров яйчен жълтък, естествено ферментирали и непастьоризирано козе сирене и кисело мляко, риба, (органични) черен дроб и други органни меса.

Използвайте червени меса и хищни видове риба само в малки количества. Ядките обикновено са трудни за смилане, освен ако са били накиснати. Соята и соевите зърна като цяло не трябва да се консумират сурови, освен ако не са покълнали или ферментирали.

Варената соя може да предизвика лошо храносмилане, освен ако изхвърлите водата за накисване преди готвене. Също така соеви преработени продукти не се препоръчват поради високото им съдържание на анти-хранителни вещества и генетично изменените сортове, макар че традиционно ферментиралите соеви храни са добри.

Най-добрите източници на протеини са тревен сок (пресни или изсушени треви), покълнали семена, полен, спирулина и хлорела или други ядливи водорасли. Индивидуалните протеинови изисквания са различни. Повече са необходими по време на бременност, в детска възраст и по време на възстановяване след болеcт.

С напредъка на възрастта и дегенеративните заболявания използвайте всеки път месните храни в по-лесно усвоима форма, като бульон от риба, черен дроб и месо. Добре е да се комбинират бобовите култури с нишесте, като например, леща с кафяв ориз.

Въпреки това, смесването на различни протеини, за да получите подобрени аминокиселинни композиции, по принцип не се изисква. За предпочитане са сурови месни храни, не повече от веднъж на ден и избягване на продукти от угоителни ферми или съдържащи стимулатори на растежа.

Автор: Walter Last

Книги на Walter Last

Още по темата

Митовете за протеините

Аминокиселини

Протеинова напитка

Маслено-протеинов микс

Гастрономичното самоубийство или прехранени, но недохранени!