Наименования: чиа, черна чиа (чисто черна или с петна), бяла чиа (всъщност бледо сива), набръчкана Чиа – Salvia hispanica, други видове включват Salvia columbaria (златна чиа) и Salvia mitiorrhiza (китайска чиа). Чиа също е общо наименование за други растения:

Hyptis suaveolens и Amaranthus leucocarpus. Чиата е член на семейството на ментовите видове (Labiatae) и е свързана с други лечебни членове като лавандула, маточина и риган.

Името си семената получават от името на мексиканския щат Чиапас. Наименованието идва от науатълските думи chia и apan, което означава „във или върху водата“.

История

Архивите показват, че чиата е използвана като храна още през 3500 г. пр.н.е. и се превръща в култура, отглеждана изцяло за продан в Мексико между 1500 и 900 г. пр. н.е. Тя е отглеждана в долината на Мексико между 2600 и 2000 г. пр.н.е. от толтеките.

Най-известна е като храна на ацтеките. S. Hispanica е една от четирите основни култури на ацтеките в момента на пристигането на Колумб в Новия свят. Другите три култури са амарант, боб и царевица. Значимостта на чиата е надмината от боба и царевицата и това я превръща в третата по важност от четирите култури.

От илюстрираната енциклопедия в 12 тома, написана от францисканския свещеник Бернадино де Саагун, научаваме, че чиата е толкова важна, че е част от всеки обществен аспект на живота на ацтеките – кулинарен, лекарствен, икономически, художествен и религиозен. Имали са най-малко 21 различни имена за описание на чиата, включително и такива като мазна или набръчкана.

Ацтеките намерили много приложения за семената като храна: смесвали я с други храни или вода в някои рецепти, смилали я на брашно, включвали я в лекарства, използвали я за хранене на птици, пресовали я за масло, което използвали за тялото или за бои. Маслото поставяли върху стъпалата и краката, за да се предпази кожата от вредното въздействие на водите, тъй като те газели през блатисти райони.

Брашното от чиа може да се съхранява в продължение на много години и е подходящо при дълги пътувания. Това е необичайно за маслодайно растение, тъй като повечето гранясвали много бързо. Причината е, че в него има много високо съдържание на антиоксиданти.

Смесена с амарант, чиата се опичала за направата на тесто, към което добавяли сироп от агаве и ядели всеки ден като основна храна.

Брашното и семената на чиата били използвани за освежаваща и подхранваща напитка, наречена chia fresca, която и днес все още се използва в Мексико.

Атоли (подобна на българския качамак) е вид каша от брашно на царевица или амарант, варено във вода и все още се приготвя и днес, но най-полезна е кашата от чиа.

Чиата смесвали с бадеми и мед и оформяли на пръчки, които се продавали по пазарите във времето преди Колумб.

Ацтеките превързвали раните със семена от чиа, за предотвратяване на инфекцията, превръзките с чиа ускорявали зарастването на изгарянията подобно на алоето.

Семената на чиата са черни, сивкави или бели. Ако има кафяви семена в микса, то те са или неузрели семена или семена на плевели и микса е с лошо качество.

Тъмните семена на чиа имат малко по-високо съдържание на протеини, докато белите семена са с малко по-високо съдържание на алфа-линоленова киселина (омега-3 мастни киселини), но в общи линии, хранителната разлика между двете е малка.

През 1780 г., писателят историк Клавиджеро, смята чиата за високо енергийно зърно, което е необходима храна по време на военни учения. Клавиджеро пише следното:
„Войникът, който носеше малка торбичка с царевица и брашно от чиа се считаше за добре запасен. Всеки път, когато смятал за нужно, той наливал вода в малко брашно, което искал да изяде и след това добавял малко сироп от агаве. С тази вкусна и питателна напитка, той бил в състояние да устои на топлината на слънцето и умората от войната.“

Чиата е без ГМО. Според доклада на Националния статистически съвет по земеделие за 2010 г. следните култури, отглеждани в САЩ, са ГМО: 93% от соята, 93% от памука, 86% от царевицата и 95% от захарното цвекло.

Чиата е една от най-високо съдържащите омега-3- храни на планетата. В 100 грама порция чиа се съдържат около 15 грама омега-3 мастни киселини.

Чиата съдържа 8 пъти повече антиоксиданти и омега-3 мастни киселини от сьомгата. За сравнение, 5 килограма сьомга се равняват на 10 супени лъжици от чиа като количество омега-3. Лененото семе, друг добър растителен източник на омега-3 мастни киселини, доставя около 6 грама омега-3 мастни киселини в 100 грама порция.

Ленът и рибата се използват широко като източници на омега -3 мастни киселини, но те гранясват много бързо, което създава здравословни проблеми. Чиата е уникална със своето съдържание на антиоксиданти, които запазват омега-3 мастните киселини от гранясване. Ето защо семената на чиата могат да останат свежи в продължение на месеци, след като са добити. Въпреки това, след извличане на маслото, то ще граняса също толкова бързо, колкото всяко друго масло.

Когато се смесват с вода, семената на чиата, които са с високо съдържание на разтворими фибри, образуват плътен гел. Поставете 1 супена лъжица семена от чиа в чаша и добавете 3 супени лъжици вода. Оставете сместа да престои около 15 минути. 1/4 чаша хидратирани семена от чиа се равняват приблизително на 1 яйце. Използвайте семената от чиа, за да замените яйцата в рецептите.

Чиата може да абсорбира 9 пъти собственото си тегло във вода значително повече от което и да е зърно или дори от лененото семе. При добавяне на вода към семената става набъбване и се образува гело- подобно вещество, което прави храносмилането по-лесно, а също и усвояването на хранителните вещества. Този фибрен растителен клей помага за забавяне скоростта на абсорбция на глюкозата, като по този начин поддържа стабилно нивото на кръвната захар. Той също така забавя изпразването на стомаха, което създава по-продължително усещане за ситост.

Семената съдържат около 40% фибри. 1 супена лъжица от чиа се равнява на 5 грама фибри. За сравнение, за да получи много фибри, човек трябва да изяде 10 филии бял хляб.

Спортистите, особено бегачите на дълги разстояния, могат да се насладят на още едно предимство на уникалните фибри, те могат да тичат дълги часове с минимален прием на течности.

Чиата съдържа всички 8 незаменими аминокиселини (изолевцин, левцин, лизин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан, валин). Общото съдържание на протеини е 19-23%. Семената са лесни за усвояване, нетоксични, без глутен и не-алергенни.

Хранително съдържание:

– хлорогенна киселина (мастно-разтворим антиоксидант, който поддържа здравословните нива на кръвната захар)
– кафеена киселина (мастно-разтворим антиоксидант, който потиска възпалението и свива туморите)
– кумарова киселина (антиоксидант предпазва очите и червата)
– кверцетин (антиоксидант, който е естествен антихистамин и противовъзпалително средство)
– мирицетин (антиоксидант стабилизира маслата и предпазва сърцето, като същевременно стимулира растежа на костите)
– витамин А (44 IU на 100 г)
– В-витамини (В1, В2, В3)

Минерали:

– калций (714 мг в 100 гр – 6 пъти повече от порция мляко, която не може да се абсорбира напълно от млякото)
– желязо (4 мг в 100 гр – помага за предпазване от анемия)
– магнезий (390 мг в 100 гр – само 400 мг на ден се оказват достатъчно за подобряване на глюкозния толеранс)
– калий (700 мг на 100 гр.- регулатор на киселинността, важен електролит)
– цинк (3,7 мг на 100 г – важен минерал за имунната система и заздравяване на раните)

Източник: www.innvista.com

Вижте още:

ЛЮБОПИТНО

Витамин Ф (F). Опорна точка…

Рецепти с коноп- диетични

Рецепти с коноп- лечебни

Мазнини и масла

Протеини

Храносмилателни ензими

Аминокиселините…

Л-карнитинът. Стъпки в бъдещето

Тест за недостиг на витамини и минерали

Заболявания

Натурални терапии

ТЕСТ ЗА ПАРАЗИТИ

Здравословно хранене

Хранене на органите

Полезните минерали…