билка Архиви | Наноком ООД

Камъни и кристали

Материалът Ресничесто дърво (Fringetree) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Конгороза (Congorosa)

Мариана Кюркчиева — Thu, 05 Jan 2012 19:00:00 +0000

Наименование: Конгороза (Congorosa)
Ботаническо име: Maytenus ilicifolia; Maytenus laevis
Семейство Чашкодрянови (Celastraceae)

Предупреждения

Да не се използва по време на бременност.

Растението има силен седативен ефект и може да предизвика сънливост при някои хора, много подобно на някои антихистамини.

История

Повече от 200 вида Maytenus са разпространени в умерените и тропически региони на Южна Америка и Антилските острови, много от тях са характерни за района на Амазонка, но всички са били използвани от местните племена за лечебни цели по един или друг начин.

Списанието Ethnopharmacology съобщава, че листата на дървото често се използват за направата на чай, известен като „abafado“.

Основни действия
• антимикробно
• аналгетик, болкоуспокояващо
• антиацид
• антиастматично
• противозачатъчно
• антисептично
• стягащо
• естрогенно
• диуретично
• разслабително
• тоник
• тумор-инхибиращо
• предпазва от язва

Ключови компоненти
• atropcangorosin
• cangoaronin
• cangorins A through J
• cangorosin A and B
• ilicifolinoside A through C
• kaempferol trisaccharides and disaccharides
• maytenoic acid
• quercetin
• salaspermic acid
• tingenol

Лечебни части
Листа, кора, корени

Италианските учени извлекли химикали от кората и открили, че те имат антитуморни и противовъзпалителни ефекти.

Обаче, едно проучване, направено в Испания показва, че екстракти от сродни видове, Maytenus macrocarpa, нямат антитуморна активност при човека срещу рак на бял дроб, дебелото черво, меланомни ракови клетки в лабораторни условия.

Традиционна употреба на конгороза

Билката се използва предимно в Южна Америка за анемия, чревни и стомашни язви, рак, запек, гастрит, диспепсия и чернодробни заболявания, и като контрацептив.

В Бразилия се използва външно за кожни проблеми като екземи и язви, както и за рак на кожата. Вътрешната употреба включва рак на кожата, стомашно-чревни оплаквания, киселини, метеоризъм, диспепсия, болка, изтощение или анемични състояния.

В Аржентина се използва за лечение на астма, алкохолизъм, възпаления на очите или отоци. От цялото растение или листата се прави настойка или отвара като антисептично средство при рани и за оздравяващо действие.

Вътрешно се използва широко за лечение на астма, респираторни и пикочни инфекции, диария и за предизвикване на менструация.

В Парагвай, жените го използват като контрацептив, за предизвикване на менструация и аборти. Алкохолна настойка от стрита на прах кора на корена се използва като тоник и за лечение на артрит и ревматизъм. Растението също е било използвано за рак на кожата.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Камъни и кристали

Материалът Конгороза (Congorosa) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Хининово дърво (Cinchona)

Мариана Кюркчиева — Thu, 02 Dec 2010 08:11:20 +0000

Наименование: Хининово дърво (Cinchona)
Ботаническо име: Cinchona succirubra, видове Cinchona
Семейство Брошови (Rubiaceae)

Предупреждения!

При някои хора с повишена чувствителност може да се появи екзема и сърбеж.

Поради възможността от тромбоцитопения, трябва да се внимава, когато се прилага билката задно с други лекарства, за които е известно, че продуцират същия ефект.

Не приемайте по време на бременност.

Ако има сърдечно заболяване, то приемайте само по лекарско наблюдение.

Прекомерната употреба може да доведе до гадене, глухота и други здравословни проблеми.

История

Известен е като най-добрият източник за производство на синтетично хининово лекарство. Той е бил използван от векове и е най-широко използваното средство против малария в света.

В продължение на векове, растението е било използвано от перуанците, включително инките, за лечение на малария, проблеми с храносмилането и треска. Също така е известно, че стимулира слюнчените секрети и храносмилателните сокове. Инките са тези, които научили испанците как да лекуват треска с кората.

През 1640 г. съпругата на вицекраля на Перу, Condesa de Chincon, възхвалява в Испания чудната сила на кората. Лекарството скоро станало известно като „chincona“ в нейна чест.

Различните видове Cinchona, включително calisaya, ledgeriana и Officinalis се използват като лекарства.

Перуанците използвали хинина в продължение на много векове за лечение на треска, храносмилателни проблеми и инфекции.

Хининът е основното лечебно средство за малария до Първата световна война, но, от 1960 г. нататък съпротивата на маларийния паразит към синтетичния продукт, хлорохин, довело до възвръщане отново към употребата на хинин.

Основни действия
• антималарийно
• спазмолитично
• адстрингент
• антисептик
• антибактериално
• битер
• намалява и стабилизира сърдечния ритъм
• намалява температурата
• стимулант за отделяне на слюнка и стомашни сокове
• тоник

Основни компоненти
• алкалоиди (до 15%), основно хинолин алкалоиди (хинин, хинидин)
• индол алкалоиди (цинхонамин)
• горчив тритерпенови гликозиди (хинолин)
• танини
• хининова киселина

Лечебни части
Кората на ствола, клоните и корена

Горчивото вещество е хинина, който произвежда рефлексна стимулация на храносмилането като цяло.

Хинидинът е сърдечен депресант, известен, че намалява сърдечната честота и подобрява ритъма на сърцето.

Традиционна употреба на хининово дърво

Отварата е добре известно лекарство за трески.

Гаргари, направени от отварата се използват за възпалено гърло.

Тинктурите са силно горчиви и се предписват за подобряване на храносмилането.

Хомеопатичното средство China (известно като Cinchona officinalis) се използва за следоперационна и възстановяваща поддръжка и шум в ушите.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Комплект от домашни хомеопатични средства

Лечение на грип, настинка и слузни задръствания със захар

Гаргара със солена вода срещу грип и настинка

Киселинно-алкален баланс

Алкализиране на тялото

Материалът Хининово дърво (Cinchona) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Витекс, Аврамово дърво (Chaste Tree)

Мариана Кюркчиева — Wed, 01 Dec 2010 08:48:15 +0000

Наименование: Витекс, Аврамово дърво (Chaste Tree)
Ботанически имена: Vitex agnus-castus; Vitex millis
Семейство Върбинкови (Verbenaceae)

Предупреждения!

Тъй като плодовете влияят върху женските хормони, не бива да се приемат заедно с други ендокринни или хормонални терапии (например, естроген, прогестерон).

Не трябва да се използва по време на бременност или кърмене.

Противопоказно е за жените, които приемат допамин-рецепторни антагонисти, тъй като билката може да попречи на действието им.

Нежеланите реакции могат да бъдат леко стомашно разстройство и лек кожен обрив със сърбеж.

История

Растението е добре познато в древността и е изтъкнато в Омировите епоси от 6 век пр.н.е., като символ на целомъдрието и прогонващо злото. Както подсказва името, смятало се е, че намалява сексуалното желание и традиционно било дъвкано от монасите, които твърдели, че така техните клетви се спазвали по-лесно. От друга страна, плодовете също така са смятани за афродизиак. Но, нито едно и от двете има основание.

Древните гърци вярвали в същото; дамите, които не искали да бъдат тревожени, украсявали леглата си с венци от листата, за намалят страстите на техните ухажори.

Гърците използвали плодовете за лечение на различни „женски“ оплаквания. Техните лекари ги използвали за спиране на кръвоизливи след раждане. През 1930 г., Агнолит (Agnolyt), патентован лекарствен продукт, направен от плодовете, е бил широко използван за лечение на женски хормонален дисбаланс.

Основни действия

• отхрачващо
• увеличава кърмата
• прогестерогенно
• регулира хормоните

Ключови компоненти

• летливо масло (цинеол)
• алкалоиди (витицин)
• флавоноиди (кастицин)
• иридоиди (аукубин, агнозид, еуростозид)

Лечебни части
Плодове

Изследванията потвърдиха, че билката има хормонално действие и се използва предимно за менструални проблеми и безплодие. Въпреки че учените изследват плодовете на витекса повече от тридесет години във Великобритания и Германия, все още не е ясно, кои съставки са отговорни за явното хормонално въздействие върху организма.

Смята се, че плодовете спират действието на мъжките андрогени (половите хормони), докато при жените, плодове имат прогестерогенна сила, действайки на хипофизата, която регулира менструалния цикъл. Увеличавайки прогестерогенна активност, билката може да помогне за балансиране на прогестероновата и естрогенната продукция от яйчниците през менструалния цикъл.

Въпреки че действието е до голяма степен хормонално, билката не съдържа хормони. Активните й съставки включват агнузид, който се смята, че въздейства на хипофизната жлеза, за да се стимулира производството на LH (лутеинизиращ хормон), който на свой ред увеличава производството на прогестерон и помага за регулиране на менструалния цикъл.

Билката стимулира също производството на пролактин, хормон, който регулира производството на кърма. Германско изследване, направено през 1997 г. показва, че ежедневната употреба под формата на капсули е ефективно лечение на симптомите на предменструален синдром (ПМС). Европейските проучвания показали, че до 90% от жените получили облекчение на симптомите и се оказало, че билката е по-ефективна при жени с леко до умерено ниски нива на прогестерон в кръвта.

Традиционна употреба на витекс

За лечение на ПМС (предменструален синдром), билката обикновено трябва да се взема два или три месеца, за да се почувства пълната й полза, която често е значителна, намалява подуването на корема, подуването и чувствителността на гърдите, раздразнителността и депресията.

Билката също така помага за регулиране на цикъла, с тенденция да се съкрати дългия цикъл и да се удължи краткия. Използва се успешно за лечение на безплодие, ако се дължи на ниски нива на прогестерон. Може да отнеме шест месеца, докато липсващия менструален цикъл се върне, а може и повече, за да има влияние върху безплодието.

В Мексико, билката традиционно се използва за лечение на менструален дистрес и различни несвързани с това проблеми, като ухапване от скорпион, диария и респираторни инфекции.

От 1950-те години, европейските лекари препоръчват сушените плодове на витекса за нередовен менструален цикъл, тежки периоди и най-вече за облекчаване на ПМС. Те също я предписват и за различни други женски оплаквания, включително регулиране на овулацията след употреба на орални контрацептиви, ендометриоза, фибромен маточен растеж, симптоми на менопауза и акне, всички свързани с хормоналния дисбаланс.

Клинично изследвани полезни действия

• Предменструален синдром
• Безплодие при жените
• Фиброкистозна болест на гърдата
• Акне (свързано с менструалния цикъл)
• Аменорея
• Дисменорея
• Ендометриоза
• Менорагия (тежка менструация)
• Поддръжка за бременността и следродилния период

Как да се приема?

Германската Комисия E в своя монография препоръчва дневна доза от 30 до 40 мг сушена билка в капсули или в течни препарати. Витекс обикновено се приема веднъж сутринта с течност, постоянно в продължение на няколко месеца. С оглед на дългосрочното балансиране на хормоналната система на жената, витекс не е бързодействаща билка и е малко вероятно да даде незабавна помощ при дискомфорт, свързан с ПМС.

За предменструален синдром, чести и тежки периоди, витексът може да се използва в продължение на 4-6 месеца.

Безплодни жени с аменорея (липса на менструация) могат да останат на Витекс за 12 до 18 месеца, освен ако не настъпи бременност по време на лечението.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Хормонален баланс – лечебна картинка

Лечение на женски полови органи – лечебна картинка

Основни правила за Хормонална Заместваща Терапия

Тест за хормонален баланс при жени

Тест за хормонален баланс при мъже

Материалът Витекс, Аврамово дърво (Chaste Tree) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Дяволска уста (Motherwort)

Мариана Кюркчиева — Wed, 17 Nov 2010 13:06:40 +0000

Наименование: Дяволска уста (Motherwort)
Ботаническо име: Leonurus cardiaca
Семейство Устоцветни (Labiatae)

Предупреждения!

Един източник твърди, че приема на екстракт от дяволска уста (концентрация не е упомената) над 3 гр., може да предизвика диария, маточно кървене и раздразнение на стомаха.

Не трябва да се приема при силно менструално кървене.

Не приемайте по време на бременност, тъй като е маточен стимулант. Големите дози могат да предизвикат свиване на матката и потенциална опасност от спонтанен аборт.

История

Името на вида, cardiaca, показва, че билката отдавна се използва като сърдечно средство, а името на рода, Leonurus, означава „лъвска опашка“, произтичащо от космата форма на листата. През 1652 г., Кулпепер заявява, че „няма друга по-добра билка за прогонване на меланхолия от сърцето, за укрепване на сърцето и за весел ум“.

Италианският лекар и билкар Пиерандреа Матеоли смятал, че тя е „полезна при сърцебиене и пристъпи на сърцето, спазми и парализа“. Той посочва още, през 1548 г., че тя „стимулира уринирането и менструалното кървене и чисти камъни от бъбреците“.

Основни действия

• спазмолитично
• газогонно
• леко успокоително
• укрепва сърдечната дейност
• маточен стимулант

Основни компоненти

• алкалоиди (включително L-stachydrine)
• иридоид (леонурид)
• леонурин
• дитерпени
• флавоноиди (включително рутин, кверцетин, изокверцетин, хиперозид, genkwanin)
• кафеена киселина
• танини
• витамин А

Лечебни части
Надземни части, семена (L. Heterophyllus)

Използвани лечебни средства

Настойки се използват като средство срещу симптоми на менопауза, менструални болки, безпокойство и сърдечна слабост. Тя се взема заедно с карамфил по време и след раждането, за да се възстанови матката и да се намали риска от кървене след раждането.

Сиропи, направени от настойка се използват основно за прикриване вкуса на други препарати.

Тинктури се използват подобно на настойките и често се предписват с глог като сърдечен тоник.

Промивките се правят от настойка или разредена тинктура и се използват за вагинални инфекции и течения.

Отвари от семената се използват за менструални проблеми.

Слаб разтвор се използва за промивки на очите при конюнктивит, умора или болки в очите.

Традиционна употреба

Билката отдавна се използва като лечебно средство за сърцето и нервите и често се предписва при сърцебиене и за укрепване отслабена сърдечна функция.

Използва се при липса на менструация, менструални болки и предменструално напрежение, особено, ако са провокирани от шок или стрес.

В Китай, L. heterophyllus (yi mu cao), се използва за понижаване на кръвното налягане и за предизвикване на менструация. Използва се и външно върху екземи и рани, и вътрешно като стимулант за кръвообращението.

Китайците я смятат за ефективен помощник за черния дроб, и за билка, която ще помогне на очите да „изяснят виждането“.

В Сибир, Л. sibiricus, се използва по подобен начин.

Клинично изследвани полезни действия

• Аменорея (липса на менструация)
• Безпокойство
• Менопауза

Как да се приема?

Чай може да бъде направен чрез накисване на около 3 / 4 чаена лъжичка (4,5 грама) нарязана билка в 1/2-3/4 чаша (150 мл) вода. Три чаши (750 мл) от чая могат да се приемат дневно.

Алтернативно, тинктура, 1/2-3/4 чаена лъжичка (2-4 мл) три пъти на ден, могат да се приемат.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Тест за хормонален баланс при жени

Менструални проблеми

Материалът Дяволска уста (Motherwort) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Глог (Hawthorn)

Мариана Кюркчиева — Sun, 14 Nov 2010 09:45:57 +0000

Наименование: Глог (Hawthorn)
Ботаническо име: Crataegus spp.- Crataegus laevigata, Crataegus oxyacantha, Crataegus monogyna
Семейство Розоцветни (Rosaceae)

Предупреждения!

Глогът е безопасен за продължителна употреба.

Обаче, хората, които приемат предписани сърдечни лекарства трябва да се консултират с лекар преди да употребяват съдържащи глог продукти.

Високите дози могат да доведат до хипотония, сърдечни аритмии, седация, замайване и треперене.

Билката може да причини хипертонични епизоди, ако се използва паралелно с бета-блокери.

Да не се използва с други антиаритмични средства, тъй като има същото действие като на антиаритмиците от клас III.

Докладвано е за взаимодействие на глога с дигиталиса (Penstemon digitalis) за увеличаване на неговите ефекти, но това не е потвърдено с клинични изследвания.

Билката е противопоказна при деца под 12 години.

Да не се използва през първия триместър на бременността. Няма ограничения за използването му през останалото време на бременността или кърменето.

Установени са лекарствени взаимодействия с лекарството Digoxin.

История

Билката е традиционно ценена заради своята стягаща способност и е била използвана за лечение на диария, тежко менструално кървене и за изтегляне на трески. Тя е била известна през Средновековието, като символ на надеждата и приемана за много заболявания. Глогът отдавна се използва в Германия, като жив плет за ограждане и опазване на имотите.

В Европа е била използвана за камъни в бъбреците и пикочния мехур, както и като диуретик. Всички книги за билките и използването им от 16 до 18-ти век описват неговата употреба.

Съвременната му употреба за кръвообращението и сърдечните заболявания се дължи на ирландски лекар, който започнал успешно да го използва на пациентите си към края на 19-ти век. Оттогава глогът се е превърнал в широко разпространен сърдечен тоник, продаван с и без рецепта.

Основни действия

• антиоксидант
• адстрингент
• сърдечен тоник
• разширява периферните кръвоносни съдове
• релаксант

Основни компоненти

• флавоноиди
• биофлавоноиди (рутин и кверцитин)
• процианиди
• сапонини
• танини
• минерали
• тритерпеноди
• кумарини
• полифеноли
• амини (триметиламин само в цветовете)

Лечебни части

Цветове, листа и плодове, както и различни смеси от различни части на растението

Активните вещества са флавоноидите и съединения, наречени процианидолични олигомери (ПЦО), заедно с редица други съединения, които са полезни за сърцето и кръвообращението. Флавоноидите са мощни антиоксиданти, които помагат за увеличаване количеството на витамин С във вътрешността на клетките, който ги предпазва от окислително увреждане.

Витамин С е известен също, че укрепва стените на капилярите. Неговите антиоксидантни свойства се смята също така, че намаляват нивата на холестерола и натрупаните мастни плаки в артериите, които водят до атеросклероза. Триметиламинът, открит в цъфтящите върхове, стимулира кръвообращението и се използва широко като сърдечен тоник. Големите дози, въведени чрез инжектиране, са били използвани успешно при силно анормален сърдечен ритъм.

Изследвания през последния век потвърждават силното му действие като сърдечен тоник и той е една от най-популярните сърдечни билки, използвани днес. Неговите лечебни ефекти се дължат главно на биофлавоноидите, които отпускат и разширяват артериите, особено коронарните артерии, като по този начин увеличават притока на кръв и намаляват симптомите на стенокардия.

Тъй като е силен антиоксидант, билката помага за предотвратяване или намаляване на дегенерацията на кръвоносните съдове. Глогът също съдържа вещества, които потискат ангиотензин-конвертиращия ензим, метод, използван в някои от най-широко предписваните лекарства за понижаване на кръвното налягане.

Традиционна употреба

Глогът се използва основно за облекчаване симптомите на CHF (застойна сърдечна недостатъчност), за понижаване на високо кръвно налягане, за освобождаване на тялото от оток и за коригиране на неправилен сърдечен ритъм. Може да е необходимо, глогът да се взема три месеца, преди да се забележи подобрение, но той може да се приема неопределено време за лечение на хронична сърдечна недостатъчност и други заболявания.

Плодовете подпомагат сърдечната дейност, въпреки че изследвания показват, че те съдържат по-малко сърдечно-влияещи съставки от цветовете. Плодовете се използват също при диария и в съчетание с ju hua и gou qi за хипертония.

В Китай, видовото разнообразие произвежда плодове наречени shan zha, които се използват предимно за симптоми на хранителна стагнация, които могат да включват подуване на корема, стомашно разстройство и газове. Смята се също така, че раздвижват кръвта по време на стагнация, особено след раждането.

Капсули от плодове на прах се дават за болки в корема, причинени от кръвна стагнация, или за болка от ангина.

Отвари от цветните върхове се използват за циркулаторни нарушения.

С цъфтящите върхове, стрити на прах, се правят таблетки за продължителна употреба.

Настойки от цветове и листа помагат за подобряване на лоша циркулация и възстановяване на кръвното налягане до нормални нива.

Западните билкари отбелязват, че глога е изключително ефективен в увеличаване притока на кръв към сърдечния мускул и възстановяване на нормалния сърдечен ритъм. Глогът се използва успешно не само при лечение на високо кръвно налягане, но също така изглежда и повишава пониженото кръвно налягане като го възстановява до нормалните стойности.

При хипертония, глогът може да се комбинира с бял равнец. Глог, в съчетание с гинко билоба, се използва за подобряване на слаба памет. Той действа, като подобрява кръвообращението в главата, което води до повишаване на количеството кислород към мозъка.

Мексиканският глог (Crataegus pubescens, C. mexicanus) е родственик на европейския глог (C. mongyna или C. laevigata). Той има големи листа, трънлив храст с бели цветове, които са с неприятна миризма. Плодовете му са жълто-оранжеви и се използват за лечение на кашлица и простуда. Използва се и като диуретичен чай, който се прави от листа, корени или кора и се прилага за лечение на Диабет тип II (възрастов диабет).

Клинично изследвани полезни действия

• Застойна сърдечна недостатъчност (ранен стадий)
• Ангина
• Кардиомиопатия (ако има застойна сърдечна недостатъчност)
• Хипертония
• Сърдечна аритмия
• Кардиомиопатия (ако няма застойна сърдечна недостатъчност)

Как да се приема?

В съвременните билкови лекарства най-често се използват екстракти от листа и цветове.

Стандартизирани екстракти от глог за съдържание на биофлавоноиди (обикновено 2,2%) или процианидолични олигомери (обикновено 18,75%), също често са предлагат.

Много лекари препоръчват 80-300 мг от билков екстракт в капсули или таблетки, 2-3 пъти на ден.

Ако се използват традиционни препарати с плодове, препоръката е най-малко 4-5 грама на ден или тинктура от 4 до 5 мл три пъти дневно. Обаче, тази форма не е клинично проучена. Глогът действа бавно и може да се наложи прием от 1-2 месеца за постигане на максимални ефекти. От друга страна, обаче, той се смята за безопасен и може да се използва продължително.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Сърдечносъдовите заболявания са свързани с хипотиреоидизма

Рецепти при сърцебиене

Сърдечносъдови заболявания

Лизин

Материалът Глог (Hawthorn) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Жълтениче, змийско мляко (Celandine)

Мариана Кюркчиева — Sat, 13 Nov 2010 08:43:11 +0000

Наименование: Жълтениче, змийско мляко (Celandine)
Ботаническо наименование: Chelidonium majus
Семейство Макови (Papaveraceae)

Предупреждения!

Използването на прясното растение вътрешно, може да предизвика стомашно разстройство. Локалната употреба беше свързвана със силен сърбеж и обрив в един клиничен случай.

Да се избягва по време на бременност и при деца под 12 години!

Жълтеничето трябва да се използва с повишено внимание и под наблюдението на специалист, защото болшинството хора не разбират потенциала на неговата чернодробна токсичност.

В неотдавнашен доклад за десет жени (страдащи от остър хепатит) в Германия, приемали добавка със стандартизиран екстракт от жълтениче (дозата не е посочена), се препоръчва тази билка да се избягва при хепатит или нарушена функция на черния дроб.

История

Европейските билкови традиции смятат жълтеничето за ценен лек при локално лечение на брадавици. То също е и народно лекарство за рак, подагра, жълтеница и различни кожни заболявания.

Известният френски билкар Maurice Messegue (роден 1921г.) използва широко жълтеничето в бани за ръце и крака и на чай за много състояния, особено тези, засягащи черния дроб.

В Източна Азия то също така е ценено за лечение на пептична язва.

Активни съставки

Жълтеничето, подобно на останалите членове от семейство Макови съдържа алкалоиди, като негови основни съставки:

• хелидоксантин
• хелидонин
• коптизин

Лечебни части

Жълтеничето расте предимно в Европа и Азия, въпреки че е било представено в Северна Америка. Листата и малките жълти цветове се използват като лекарство.

Въпреки че корените и ризомите на растението са използвани като лекарство, повечето клинични изследвания прилагат надземните части на растението, събирани по време на цъфтежа.

Традиционна употреба

Екстрактите от жълтениче е доказано, че стимулират производството на жлъч и храносмилателни ензими от панкреаса в изследвания върху хора. Изследвания с животни и в епруветка са показали, че алкалоидите и екстрактът от цялото растение могат да намалят спазмите на жлъчния мехур и да го стимулират. Тези изследвания показват също, че екстрактите и пречистените алкалоиди на жълтеничето имат противовъзпалителни, антиракови и антимикробни свойства, а също така показват способност да защитават черния дроб на животните от токсичните вещества.

Двойно сляпо изследване установява, че стандартизираният екстракт от жълтениче може да облекчи симптомите на лошо храносмилане (например коремни спазми, усещане за пълнота и гадене), значително по-добър ефект от плацебото. В изследването бил използван стандартизиран екстракт с до 4 мг хелидонин, на капсули, и били давани по 1-2 таблетки три пъти дневно в продължение на шест седмици. Едно по-ранно изследване, също установило, че същия екстракт намалява симптомите при хора с лошо храносмилане.

Предварителни доклади от Русия и Китай съобщават, че тинктура от жълтениче била прилагана локално и била полезна при брадавици. Въпреки това, тези резултати все още не са потвърдени от клинично двойно сляпо изследване.

Няколко научни доклада описват Източно-европейски клинични изпитания, използващи полусинтетични производни на алкалоиди от жълтениче при хора с онкологични заболявания. Този инжекционен продукт е с наименование Украйна ®. Но, резултатите от това лекарство не могат да се приписват на жълтеничето, защото алкалоидите в него са с променена първоначална форма.

Клинично изследвани полезни действия

• Стомашно разстройство
• Билиарна дискинезия
• Холецистит
• Брадавици

Как да се приема?

Едно от обясненията за променливите резултати, получавани при използването на жълтеничето, е неправилно изготвените сухи екстракти. Бързо изсушените екстракти при висока температура е необходимо да запазят алкалоидите.

Екстракти, стандартизирани за съдържание на 4 мг хелидонин в капсула, се препоръчва да се приемат три пъти на ден. Алтернативно, може да се разтваря 1-3 мл тинктура във вода и бавно да се отпива от сместа 10-30 минути преди ядене.

Локалните приложения трябва да се правят или от концентрирана тинктура, или от пресен жълт латекс.

Билкарите и лекарите препоръчват да се прилага пресен латекс веднъж на ден върху брадавиците и да се оставя да изсъхне на мястото.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Храносмилателни разстройства

Материалът Жълтениче, змийско мляко (Celandine) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Баптизия, диво индиго (Wild Indigo)

Мариана Кюркчиева — Fri, 05 Nov 2010 10:28:10 +0000

Наименование: Баптизия, диво индиго (Wild Indigo)
Ботанически имена: Baptisia tinctoria; Baptisia bracteata
Семейство Бобови (Leguminosae)

Предупреждения

Вземайте само под професионално наблюдение.

Превишените дози могат да бъде отровни, въпреки че официално не е уточнено, каква точно доза е прекалено голяма.

Високите дози (над 30 грама на ден) от диво индиго могат да предизвикат гадене и повръщане.

Продължителната употреба (повече от 2-3 седмици), не се препоръчва!

Безопасността на дивото индиго по време на бременност и кърмене е била установена само в продукти, в които то е съчетано с ехинацея и туя.

История

Индианците често използвали билката в лапи за лечение на ухапвания от змии и европейските заселници се научили да правят същото. Използвали корена главно на чай при лечение на треска, скарлатина, коремен тиф и фарингит.

Външно билката се използвала в мехлеми за рани. Мохиканите използвали отвара от корена за промивки на порязвания и рани. Канадските племена използвали билката за лечение на гонорея, бъбречни заболявания и като отхрачващо средство.

Растението било полезно и като боя, получавана от листата, с индиго цвят, оттам и името му. Дървесината пък дава червен цвят.

Смлените семена, смесвали с биволска мазнина и с този мехлем намазвали корема за лечение на колики. Други племена използвали бялото диво индиго (B. lactea) за предизвикване на повръщане и лечение на екзема.

Те също така, сварявали билката и я прилагали върху стари рани и в носа за лечение на хрема. За порезни рани, смесвали стъбла и клонки от бяло индиго с кора на явор.

Основни действия
• антисептично
• антимикробно
• средство за повръщане
• отхрачващо
• естрогенно
• имуностимулант
• стимулант

Основни компоненти
• алкалоиди
• кумарини
• флавоноиди
• изофлавони
• полизахариди

Лечебни части
Корени, листа

Немски изследвания показват, че екстракти от видовете Baptisia са потенциални стимуланти за имунната система.

Жълтото диво индиго съдържа алкалоида анагирин, а бялото диво индиго съдържа алкалоидите цитизин и баптизин.

Дивото синьо индиго съдържа няколко алкалоида, включително цитизин, N-метилцитизин, спартеин, анагирин, ромбифолин, тинкторин и лупанин. Повечето от тях са токсични, но за човешки отравяния не е съобщавано. Въпреки това, растенията трябва да се използват с изключително внимание.

Традиционна употреба

Билката е особено ефективна на запарки и отвари за такива инфекции на горните дихателни пътища като тонзилит и фарингит, инфекции на женски гърди и стомашно-чревен тракт.

Външно, тези форми са добри за промивки при инфекции на кожата или за направата на мехлеми за лечение на болки в зърната на гърдите или безболезнена язва, за вагинални душове при лечение на левкорея (бял или жълт вагинален секрет).

Нейните антимикробни и имуностимулиращи свойства се борят с лимфни проблеми и когато се използва с детоксикиращи билки, помага за намаляване на увеличени лимфни възли.

Предписано с ехинацея, дивото индиго е ефективно при лечение на хронични вирусни състояния и синдром на хроничната умора.

Отвара от корена успокоява възпалените или инфектирани зърна на гърдите и други кожни заболявания.

Хомеопатичните тинктури се използват за лечение на стомашно-чревни инфекции.

Гаргари и води за уста се използват при инфекции в устата и гърлото, включително гангренни язви, инфекции на венците и възпалено гърло.

Дивото индиго се използва и за лечение на септични и подобни на тиф случаи с изтощение и повишена температура, както и срещу дифтерия, грип, малария, септична ангина и тиф.

Клинично изследвани полезни действия:

• Настинки / възпалено гърло
• Инфекция
• Грип

Как да се приема?

Дивото индиго обикновено се използва в комбинация с билки като ехинацея и туя (Thuja). Комбинациите се използват в съответствие с препоръките на производителя, като те осигуряват 90 мг от диво индиго на ден.

Тинктура може да се използва 1-2 мл три пъти на ден.

При употреба на цялата билка, 500-1,000 мг се приема като чай три пъти дневно.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Как да се предпазим от грип!

Гаргара със солена вода срещу грип и настинка

Материалът Баптизия, диво индиго (Wild Indigo) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Гаултерия (Wintergreen)

Мариана Кюркчиева — Fri, 13 Aug 2010 08:01:43 +0000

Наименование: Гаултерия (Wintergreen)
Ботаническо име: Gaultheria procumbens
Семейство Пиренови (Ericaceae)

Предупреждения

Не приемайте, ако имате чувствителност към аспирина.

Маслото от гаултерия не трябва да се приема вътрешно, дори разредено, а външно, на деца под 12 години, да се прилага само под професионално наблюдение.

Имайте предвид, че съвременните масла от гаултерия обикновено са синтетични.

История

Гаултерията често била използвана за облекчаване на болка и възпаление, тъй като листата съдържат компонент тясно свързан с аспирина.

Няколко племена, включително Делауеър и Мохикани използвали чай от листата за лечение на бъбречни заболявания.

Други племена използвали лапи с гаултерия за лечение на ревматоиден артрит и ревматични болки. Също така била използвана за лечение на болки в гърба, повишена температура, главоболие, болки в гърлото и много други състояния.

Самюел Томпсън, 19-ти век, комбинира гаултерия с бучиниш за лечение на тежко течностно задържане.

По време на Войната за независимост от 1776-1783, гаултерията била използвана като заместител на чай.

Основни действия

• противовъзпалително
• антисептик
• адстрингент
• успокоява храносмилателната система

Ключови компоненти

• феноли (включително гаултерин и салицилова киселина)
• летливо масло (до 98% метилов салицилат)
• слузни вещества
• смола
• танини

Лечебни части
Листа, плодове, етерично масло

Традиционна употреба

Етеричното масло се използва в линименти и мехлеми за облекчаване на възпаление или болки в мускули, сухожилия и стави, или се прилага към такива неврологични състояния като ишиас и невралгия.

Маслото понякога се използва за лечение на целулит и бактериална инфекция, при която кожата става възпалена.

Инуитите от Лабрадор и други местни народи, ядат плодовете сурови и използват листата за лечение на главоболие, болки в мускулите и болки в гърлото.

Настойка може да се приема при образуване на газове и колики.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Материалът Гаултерия (Wintergreen) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Звездица (Chickweed)

Мариана Кюркчиева — Mon, 26 Jul 2010 06:15:58 +0000

Наименование: Звездица (Chickweed)
Ботаническо име: Stellaria media
Семейство Карамфилови (Caryophyllaceae)

Предупреждения

Не използвайте, ако имате някакво бъбречно заболяване.

Не превишавайте дозата, тъй като високите дози могат да имат неблагоприятен ефект върху бъбреците, а в редки случаи да доведат и до сърдечна недостатъчност.

История

По времето на Джерард (края на 15 век), звездицата се давала като тоник. За някои звездицата била плевел, за други- ценен зеленчук, а също и лекарство.

През 1 век, Диоскоридес, гръцки лекар, пише, че звездицата може да се използва с царевично брашно за възпаление на очите и че сока може да се слага в ухото при болки в ушите.

Давали я като тоник на недохранени деца, което отразява нейната употреба в бедните Европейски селски райони като „безплатна храна“ в трудни времена.

Основни действия

• адстрингент
• антиревматично
• успокояващо
• лекува рани

Ключови компоненти

• кумарини
• карболови киселини
• флавоноиди (включително рутин)
• мастни киселини
• слузни вещества
• минерали
• силициев двуокис
• тритерпеноидни сапонини
• витамини А, B, C

Лечебни части
Надземни части
В Китай се използват корените на S. dichotoma (yin chai hu).

Използвани лечебни средства

Отварите от пресни билки се използват като изчистващ тоник, за облекчаване на умора и слабост и за инфекции на пикочните пътища.

Тинктурите се добавят към лечебните средства за ревматизъм.

Лапи, направени от прясното растение се прилагат към циреи, абсцеси и болезнени ревматични стави.

Компресите се накисват в топла отвара или в разредена тинктура и се прилагат към болезнени стави.

Кремове се използват при екземи и други кожни раздразнения, включително изгаряне, опарване и за изтегляне на жила при ужилвания от насекоми или убождания с трески.

Маслени настойки се правят чрез горещия метод и се прилагат като алтернатива на кремовете при кожни обриви или се добавят към водата във ваната при екзема.

Сок от прясното растение звездица се използва или вътрешно, или външно за лечение на кожни проблеми.

Отвари от корените се използват при трескави състояния, свързани със слабост от хронично заболяване.

Традиционна употреба

Билката звездица отдавна се използва за лекуване на рани и в лапи за изтегляне на циреи.

В Китай, главно се използва като охлаждаща билка при трескави състояния, за спиране на кървене от носа и силно менструално кървене. Изстисканата течност се използва за успокояване на рани и при люспести или сърбящи петна по кожата.

За тази билка се казва, че два или три килограма прясна билка в гореща вана ще тонизира и подсили кожата.

Поради диуретичните си свойства, звездицата също така е добра и при някои видове бъбречни проблеми, но се препоръчва повишено внимание при такава употреба и е желателно наблюдение от специалист.

Облекчава запушване на носа. Може да понижи кръвните липиди.

Полезна за бронхит, проблеми с кръвообращението, простуда, кашлица, кожни болести, както и брадавици (прилага се локално).

Добър източник на витамин С и други хранителни вещества.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Материалът Звездица (Chickweed) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Вълча ябълка (Birthwort)

Мариана Кюркчиева — Wed, 14 Jul 2010 07:40:33 +0000

Наименование: Вълча ябълка (Birthwort)
Ботанически наименования: Aristolochia clematitis; Aristolochia serpentaria ; Aristolochia reticulata; Aristolochia klugii; Aristolochia bracteata; Aristolochia rotunda; Aristolochia kaempferi and A. Fangchi; Aristolochia indica; Aristolochia mexicana, A. watsonii, A. Wrightii; Aristolochia grandiflora.
Семейство Копитникови (Aristolochiaceae)

Предупреждения

Това растение вече се използва много рядко (в Германия е забранено), тъй като е много опасно. Затова трябва да се използва само под наблюдение на опитен специалист.

Билката е противопоказна при бременност.

Тъй като е силно токсична, може да доведе до развитието на тумори, ако е приемана продължително в ниски дози.

История

Името „Aristolochia“ означава „отлично раждане“ и е свързано с традиционната употреба на пресния сок от растението за предизвикване на родилни болки.

Индийският корен (Aristolochia indica) бил използван главно при раждане.

В Англия билката е известна като „birthwort“ (важна за раждането) и я използвали за тази цел.

Теофраст (372-286 г. пр.н.е.) пише, че растението било използвано за лечение на заболявания на матката, ухапвания от влечуги и рани на главата.

От 350-те вида Aristolochia няколко носят общо наименование snakeroot (змийски корен), тъй като много от видовете били използвани от индианците за лечение на ухапване от змия. Те вземали билката и за лечение на стомашни болки, зъбобол и трески.

Ацтеките я използвали за лечение на абсцеси, дизентерия, глухота, както и за най-различни други заболявания.

Основни действия

• противовъзпалително
• антибиотик
• аналгетик
• причинява аборт
• причинява изпотяване
• предизвиква менструация
• успокоява нервите
• тоник
• лекува рани

Ключови компоненти

• аристолохинови киселини
• летливо масло
• танини

Лечебни части
Корен, надземни части.

Аристолохиновата киселина не само стимулира дейността на белите кръвни клетки, но също така е канцерогенна и вредна за бъбреците.

Въпреки това, тя ефективно лекува рани, според китайски изследвания.

Традиционна употреба

Вълчата ябълка е използвана за предизвикване на родилни болки и когато се приема след раждането, тя предотвратява инфекцията чрез предизвикване на менструация.

Отварата се взема за лечение на язви, астма и бронхит. Билката вълча ябълка се използва за лечение на рани, язви и ухапвания от змии.

Лапи и настойки са били използвани от индианците за ухапвания от змии. За същата цел е прилагана и в Амазонка.

Въпреки че е използвана в Китай за белодробни заболявания, болка и задържане на течности, Германия забрани растението поради токсичността на аристолохиновата киселина.

Билката се използва по най-различни начини в почти всички европейски страни. Тя също се смята за силно средство срещу настинки.

В Судан се използва при ужилвания на скорпион.

В Иран, европейският сорт се използва като тоник и за предизвикване на менструация.

В Индия се използва като контрацептив.

В Мексико, отдавна се препоръчва вълча ябълка при ухапвания от змии.

Вълчата ябълка се използва за стимулиране на имунната система, както и в лечението на причинени от алергия колики на стомашно-чревния тракт и жлъчния мехур.

В китайската медицина тя се използва за болки в ставите, болки в корема, малария и абсцеси.

Хомеопатичните приложения включват гинекологични заболявания и лечение на рани и язви.

Използвана е в лечението след голяма операция и в лечения на проблеми с уши- нос- гърло.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Повишаване на имунитета с чай от джинджифил и ябълки!

Как да засилим имунитета на често боледуващите деца?!

Хранене и имунна система

Имунната система влияе върху мозъчните клетки

Цялостното решение за преодоляване на автоимунните заболявания- Ново разбиране за причини и лечение

Витамин С и болестта на Алцхаймер

Аминокиселините

Материалът Вълча ябълка (Birthwort) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Канадска колинсония (Stoneroot)

Мариана Кюркчиева — Fri, 28 May 2010 11:32:15 +0000

Наименование: Канадска колинсония (Stoneroot)
Ботаническо име: Collinsonia Canadensis
Семейство Устоцветни (Labiatae)

Предупреждения

Твърде голямата доза може да предизвика възпаление на лигавицата на стомашно-чревния тракт, което води до болка и гадене, а понякога и виене на свят.

История

Коренищата и сушените корени отдавна са използвани за лечение на бъбреци, проблеми с пикочния мехур и стомашно-чревни разстройства.

Ирокезите използвали листата на лапа за облекчаване на главоболие, докато Чероките правели дезодорант с цветовете.

Основни действия
• диуретик
• възбуждащ апетита
• тоник

Ключови компоненти
• летливо масло
• производни на кафеената киселина (включително розмаринова киселина)
• танини
• сапонини

Лечебни части
Корен, листа

Традиционна употреба

Канадска колинсония се използва главно при лечение на камъни в бъбреците, камъни, урея, възпаления на пикочния мехур, воднянка и стомашно-чревни разстройства.

Предписва се също при задържане на течности и за облекчаване на предменструални симптоми.

Пресните листа или корени могат да се използват в тоници и се прилагат локално в лапи за натъртвания, порязвания и рани.

Хомеопатичните приложения включват хемороиди и запек.

Билката е била използвана за намаляване на венозното налягане, което от своя страна, помага за предотвратяване образуването или влошаването на хемороиди и разширени вени.

Като адстрингент, тя свива лигавицата на червата, полезна е при лечение на такива състояния на храносмилателната система, като синдром на раздразненото черво и слизест колит.

Още по темата

Ниското ниво на витамин D води до заболявания на дебелото черво

Люцерна (Alfalfa)

Хомеопатия

Алтернативни методи при лечение на хемороиди и анални фисури

Учените: бактериите в червата манипулират човешкото поведение

Емфие за синуси и балсам срещу застойни състояния

Материалът Канадска колинсония (Stoneroot) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Хлъзгав бряст (Slippery Elm)

Мариана Кюркчиева — Fri, 21 May 2010 07:26:27 +0000

Наименование: Хлъзгав бряст (Slippery Elm)
Ботанически наименования: Ulmus rubra; Ulmus fulva
Семейство Брястови (Ulmaceae)

Български видове и наименования: Бряст планински (Ulmus glabra); Бряст полски (Ulmus minor).

Предупреждения!
Няма публикувани.

История

Билката била използвана за различни цели от американските индианци, включително лапи за рани, циреи, язви и възпаление на очите, използвали я вътрешно при трески, настинки и чревни оплаквания. Няколко племена, използвали хлъзгавия бряст за лечение на болки в гърлото, практика, която все още се използва и днес.

Племето Кри използвали кората за зъбобол, а племето Катауба правели мехлем за ревматизъм. Много племена го използвали като успокояваща храна за децата и болните. Името му произлиза от силно пихтиестия или „хлъзгав“ вкус и консистенция.

В Европа, изсушената кора от бряст (Ulmus spp) била използвана като успокояваща дразненето и се споменава за първи път от Дискоридес през първи век от новата ера. Тъй като хлъзгавият бряст бил непознат в Европа, ранните заселници в Америка били скептични, че той може да се използва като ефективно лекарство.

Скоро обаче разбрали, че това не е така и започнали да събират парчета от кората за лечение на такива състояния, като заболявания на пикочните пътища и червата, болки в гърлото, скорбут, диария, дизентерия, холера, язви на кожата, подути измръзнали места, зъбобол и изгаряния.

Хлъзгавият бряст е бил регистриран в Американската Фармакопея до 1960 г., когато се появява холандската болест.

Основни действия
• адстрингент (стягащ)
• смекчаващо
• успокояващо
• лаксатив
• хранителен

Ключови компоненти
• слузни вещества
• скорбяла
• стероиди (кампестерол)
• танини
• бета-каротин, витамини B1, B2, B3, и C
• калций, желязо, магнезий, манган, фосфор, калий, селен, цинк

Лечебни части
Вътрешната част на кората

Лечебни средства с хлъзгав бряст

Запарки се използват при диария, запек или синдром на раздразненото черво.

Капсулите са удобни за прием при вътрешни проблеми.

Смлян на прах се използва при храносмилателни проблеми.

Таблетките се приемат за диария.

Лапа или на паста се използва при рани, циреи и изгаряния.

Бонбони (таблетки) обикновено са лек за болки в гърлото.

Традиционна употреба на хлъзгав бряст

Въпреки че съвременни изследвания липсват, действието на билката е добре изучено през вековете. Когато тя се намира в пряк контакт с възпалени повърхности, както тези на кожата или лигавиците на червата, тя успокоява и покрива раздразнената тъкан, предпазвайки я от по-нататъшни увреждания, като изтегля всякакви токсини и дразнители.

Вземана редовно, билката е питателна храна и много подходяща за санаториумите и болниците, особено, ако храносмилането е слабо или прекалено чувствително. Тя също така е добра за бебета, за успокояване на коликите.

Билката е отлична за състояние на дразнимо черво или подобни на болестта на Кроун атаки. Тя ще облекчи болката почти веднага и сериозната болка в рамките на един ден, ако взема 3 пъти дневно по време на остър пристъп.

Смляна на прах може да се направи като овесена каша или гъста напитка за облекчаване на киселини в стомаха и храносмилането, за успокояване на язви и други възпалителни заболявания. Това ще доведе до бързо облекчение от киселинност, диария и възпаление на червата като язви. Тя също така облекчава запек, хемороиди и дивертикулит.

Хлъзгавият бряст се използва за лечение на всякакви гръдни състояния и има успокояващ ефект върху всичко, от кашлица и бронхит до плеврит и туберкулоза. Прилага се външно за омекотяване и предпазване на кожата, при циреи, треска и токсини.

Смляна на прах кора се използва като успокояваща лапа, която не само облекчава болката и сърбежа, но също спомага за заздравяване на порязвания, натъртвания, ужилвания от насекоми и ухапвания, леки изгаряния и кожни възпаления.

Когато кора се навлажни, тя става гъвкава, подобно на гъба, която може да се прилага към аналната област за облекчаване на дискомфорта на хемороиди.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Маслa и Мехлеми за кожата

Паразити

Противопаразитни билки

Комплект от домашни хомеопатични средства

Лапи (компреси)

Материалът Хлъзгав бряст (Slippery Elm) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Дъбравник (Boneset)

Мариана Кюркчиева — Wed, 12 May 2010 11:00:30 +0000

Наименование: Дъбравник (Boneset)
Ботанически наименования: Eupatorium perfoliatum; Eupatorium cannabium; Eupatorium purpureum; Eupatorium rugosum; Eupatorium teucrifolium; Eupatorium occidentale; Eupatorium maculatum.

Семейство Сложноцветни (Asteraceae)

Предупреждения

Eupatorium rugosum съдържа отрова, която може да предизвика „треперене“ в добитъка и може да отрови хората, които ядат месото на тези животни.

Растението е токсично, когато е прясно, но когато се изсуши отровните съединения се разпадат.

Билката може да бъде токсична, ако се използва в прекалено високи дози.

Предвид съдържанието на пиролизидни алкалоиди, като Eupatorium cannabium, трябва да се приема само под професионално наблюдение.

История

Видът Eupatorium purpureum има прозвище „Джо Пи“, на името на един северно-американски индианец, наричан Джо Пи, който излекувал английски благородник от тиф. Той използвал това растение, за да предизвика обилно изпотяване, което свалило температурата.

Латинското име „Eupatorium“ идва от Евпатор, 1-ви век пр.н.е., цар на Понт, известен с билковите си умения. Според Плиний, Евпатор е първият, който използвал растение от този род за чернодробни оплаквания. Цветистите семена били използвани за направата на розово-червена коса. Според Кулпепер, изгаряли сухите листа в стаите, за да прогонват оси и мухи. Местните американци използвали билката за лечение, както подсказва името за „треска денге“ (сега се нарича остра заразна тропическа треска) .

Настойки били използвани за лечение на настинки, висока температура и болки от артрит и ревматизъм. Има най-малко тридесет вида дъбравник в Северна Америка, като всеки получава името си заради ефективността си не само за възстановяване на счупени кости, но и срещу треска денге, вирусна инфекция, характеризираща се с втрисане, висока температура, главоболие и болки в мускулите и костите.

Билката получава популярност през 1800, когато особено вирулентен грип помита Източното крайбрежие и се характеризира със силна болка в костите. Конкретно позоваване за това е направено в началото на 19 век от лекаря C.J.Hemple, който отбелязва, че билката „така явно освобождава от болестта … че затова е наричана bone-set“.

Билката била използвана от много племена в Северна Америка за широк спектър от заболявания, включително настинки, болки в гърлото, висока температура, грип, втрисане, менструални проблеми, епилепсия, гонорея, бъбречни проблеми, ревматизъм и за предизвикване на повръщане. Макаките я използвали главно за лечение на ухапвания от змии.

В Алабама намалявали болки в корема с чай от дъбравник. Също така я използвали и като лаксатив. Билката била вписана във всички първи американски книги за лечебни растения. През 19-ти век, много малко къщи не са имали билката, висяща от гредите, за употреба при първа поява на студени тръпки и повишена температура.

Дъбравникът е бил използван най-вече през 18 и 19 век, не само от индианците и първите заселници, но също така и гражданските военни отряди. Преди появата на аспирина, тя е едно от средствата за лечение на болки и треска, които придружават различни заболявания.

Основни действия

(а)Eupatorium perfoliatum

• антивирусно
• антибактериално
• антипаразитно
• предизвиква изпотяване
• антипиретик
• деконгестант
• леко слабително действие
• тонизира лигавиците
• имуностимулант
• релаксант за гладката мускулатура
• противовъзпалително
• цитотоксично
• леко еметично
• стимулант за периферните кръвоносни съдове
• стомашен битер

(б)Eupatorium cannabium

• детоксикатор
• антивирусно
• диуретик
• лаксатив (корен)
• имунен стимулант
• антипирептик
• предпазва от скорбут
• тоник
• стимулира жлъчния поток
• отхрачващо
• предизвиква потене за облекчаване на треска
• антиревматично

(в) Eupatorium purpureum

• диуретик
• предпазва от образуване на камъни в бъбреците и пикочния мехур и намалява съществуващите
• антиревматично
• предизвиква менструация

Ключови компоненти

(а) Eupatorium perfoliatum

• полизахариди
• флавоноиди (включително кверцетин)
• дитерпени
• стероли
• летливо масло
• сескитерпенови лактони (включително еупафолин)
• витамини и минерали (особено магнезий, калций, ниацин и фосфор)

(б) Eupatorium cannabium

• летливо масло (с алфа-терпинен, р-цимен, тимол и азулен) (р-цименът е антивирусен)
• сескитерпенови лактони (особено eupatoriopicrin, който има противоракови свойства и потиска клетъчния растеж)
• флавоноиди
• пиролизидни алкалоиди
• полизахариди (стимулира имунната система)

(в) Всички видове

• танини
• горчиви вещества
• флавоноиди

Лечебни части
Надземни части (Eupatorium perfoliatum), корен (Eupatorium purpureum), надземни части и корен (Eupatorium cannabium).

Дъбравникът е доказано, че увеличава фагоцитозата до четири пъти повече от ехинацеята. Сескитерпеновите лактони и полизахариди са значително по-имуностимулиращи.

Въпреки че много от видовете Eupatorium са активни срещу Staphylococcus aureus и Pseudomonas aeruginosa, Eupatorium perfoliatum не е. Лабораторните изследвания показват, че активните компоненти в билката могат да имат антиинфекциозни и борещи се с рака свойства.

Изследователите са установили, че много от членовете на рода Eupatorium съдържат опасни химични вещества- пиролизидни алкалоиди (PAS), които могат да причинят увреждане на черния дроб и да предизвикат рак на черния дроб.

Немските здравни органи препоръчват приема на PAS да се ограничи до по-малко от 1 мкг дневно, но тъй като няма никакъв начин, по който да се определи колко е количеството в една доза, това предупреждение е трудно за спазване от билкарите. Въпреки това, не са известни случаи на увреждане на черния дроб, причинено от билката, въпреки че някои са получили обрив при обработката на растението.

Използвани средства от дъбравник

Малки дози от тинктура или настойка предизвикват изпотяване и облекчават подагра и ревматизъм.

Запарка от надземните части се използва за артритни болки, а по-силна настойка се използва като очистително при чернодробен застой и някои форми на запек.

Горещите отвари се вземат вътрешно и облекчават симптомите на настинка, а също и за изхвърляне на глисти.

Тинктурата от надземни части се използва за лечение на настинки и грип с температура, като за намаляване на храчките се смесва с цветове на бъз и коча билка.

Отвара от корените се използва за лечение на менструални болки или се пие по време на раждане. Тя също има изчистващ ефект при уринарни инфекции.

Тинктура от корените се използва за такива разстройства на пикочните пътища като цистит, камъни или секретиране, причинени от инфекция. Може да се използва в комбинация с бялата мъртва коприва (Lamium album) за простатни проблеми.

Традиционна употреба на дъбравник

Надземните части отдавна се използват като лечебно средство при гниещи рани. Eupatorium purpureum се приема за простатни проблеми, някои видове менструални болки и за улесняване на раждането. Билката традиционно се използва при треска денга, малария, пневмония, простуда и грип.

Нейната сила, както изглежда, е за облекчаване на болката, като имунен стимулант, тоник за лигавиците и антипирептик (намаляващ температурата). Въпреки че човек може да започне да се поти след чаша чай с билката, не е ясно дали това е признак, че отварата работи или просто е реакция на горчивия вкус.

Типичната дозировка е чаша горещ чай на всеки 30-60 минути, докато започне изпотяване или до три чаши, така е била използвана. Високите дози могат да предизвикат повръщане и тежка диария. Дори препоръчителните дози не трябва да се приемат повече от две седмици, особено, ако състоянието не се подобри. Има и известна опасност дългогодишната употреба да причини увреждане на черния дроб.

Билката дъбравник е средство за изпотяване, ако се прилага в гореща течност (тинктура) или чай. Сухата билка е много горчива, когато се използва в чай, но можете да добавите мед.

За лечение на грип, билкарите обикновено я съчетават с други билки като бял равнец, цветове на бъз, лют червен пипер или джинджифил. Тя може да се комбинира с Асклепиас (плеврит корен) и оман за лечение на бронхиални състояния.

Още по темата

Рецепти с подправки при респираторни заболявания

Загряващи компреси/ лапи

Лечение на бронхит без антибиотици

Рецепти при висока температура

Ароматерапия при ангина (остър тонзилит)

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Материалът Дъбравник (Boneset) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Ангелика (Angelica)

Мариана Кюркчиева — Mon, 10 May 2010 07:32:59 +0000

Наименование: Ангелика (Angelica)
Ботанически наименования: Angelica archangelica (Европейска Ангелика); Angelica sinensis, А. polymorpha, А. Acutiloba (Китайска Ангелика, Dang gui); Angelica dahurica (Bai Zhi).
Други наименования: пищялка, горски бучениш.
Семейство Сенникоцветни (Umbelliferae)

Противопоказания!

Тъй като коренът съдържа химикали, наречени псоралени, той може да предизвика сериозна фоточувствителност.

Може да предизвика контактен дерматит, ако се използва външно.

В големи количества е отровна и може да повлияе върху кръвното налягане, сърдечния ритъм и дишането.

Тъй като билките Ангелика и Оша са от едно и също семейство, като бучиниша, те имат някои прилики с него и могат да бъдат объркани със смъртоносно отровното бучинишово растение- Cicuta maculata.

Да не се използва по време на бременност, тъй като е маточен стимулант.

Противопоказна при диабет, тъй като съдържа захар и може да причини повишаване нивото на кръвна захар в урината.

Прекомерната употреба може да предизвика диария.

Никога не трябва да се приема, ако кърмите.

Противопоказна при рак на гърдата.

История

За Ангеликата има древни летописи с употребата и като лечебно растение. Около двадесет различни индиански племена са използвали видовете ангелика за лечение, включително племето Кроу, които дъвчели корена и пиели сока при стомашни нарушения.

Много видове ангелика били използвани от индианците, включително A. atropurpurea, A. arguta, A. pinnata, A. lucida, и A. archangelica, за лечение на простудни заболявания, стомашни заболявания, диария, гастрит, газове и диспепсия. Тя също така е ефективен диуретик и стимулира апетита.

Настойките били използвани от Ирокезите в парните вани за лечение на главоболие и измръзване. Лапите с чай от корен на Ангелика били прилагани върху счупени кости, чаят служел и за локално лечение на язви. Тя също широко била използвана като пречистваща билка, добавяли я към свещените церемонии с лула и я изгаряли в оздравителните церемонии.

В Америка, цялото растение – корени, листа и семена – използвали за лечение на бактериални и вирусни инфекции. Местните жители също я използвали като цялостен тоник срещу такива хронични заболявания като рак или настинки. Британската Флора Медика от 1877 заявява, че лапландците смятали, че тя е една от най-важните билки.

Според Европейския фолклор и по стария календар, нейното име произлиза от факта, че тя обикновено цъфти около празника на Архангел Михаил, Велик Защитник, който се явил във видение и обяснил нейните защитни сили срещу злото. Използването на ангеликата в Китай датира от най-малко 400 г. пр.н.е. и днес все още често се използва.

Тъй като ангеликата растяла навсякъде в Европа и поради нейните предполагаеми духовни връзки, тя станала лек за всичко, била използвана за всякакъв вид заболявания, в това число бронхит, настинки, циркулаторни проблеми, мускулни спазми, ревматизъм, възпаление на стомашно-чревния тракт, лошо храносмилане, рак на стомаха, задържане на вода , тумори, лошо зарастващи рани, безсъние, липса на енергия и слабост.

Нищо чудно, че тя получила прозвището „билката на имунитета“. През Средновековието, капвали течен екстракт в очите и ушите на войниците, като вярвали, че така те ще подобрят зрението и слуха си по време на битката. Някои съвременни билкари все още я предписват като капки за очи.

Основни действия

(а) Европейска Ангелика

• спазмолитично
• газогонно
• диуретично
• отхрачващо
• стимулира изпотяването
• стимулира стомашната секреция
• локално противовъзпалително (екстракт от корен)
• маточен стимулант

(б) Китайска Ангелика

• антибиотик
• спазмолитично
• кръвен тоник
• стимулант за кръвообращението
• лаксатив
• стимулира менструалния поток
• регулира маточните контракции
• седативно
• усилва чернодробната функция
• антибактериално
• противогъбично
• антивирусно

Ключови компоненти

(а) Европейска Ангелика

• производни на кафеената киселина
• мазно масло
• фуранокумарини (ангелицин, бергаптен, императорин, оксипеуцеданин, ксантотоксин)
• флавоноиди
• фитостероли
• летливо масло (главно бета- феландрен)

(б) Китайска Ангелика

• бета-ситостерол
• кумарини
• витамин B12
• летливо масло (бутилидин фталид, лигустилид, сескитерпени, карвакрол)

(в) Angelica dahurica

• кумарини (императорин, мармезин и фелоптерин)
• летливо масло

Лечебни части
Семена, листа, стъбла, корен.

Коренът е богат източник на витамин В12, фолиева киселина и ниацин, което може да обясни, изграждащите кръвта свойства, тъй като тези В-витамини са средството за създаване на кръвни клетки.

Кумарините увеличават притока на кръв, облекчават възпалението, стимулират ЦНС (централната нервна система) и имат спазмолитични ефекти.

Въпреки че експертите не са постигнали съгласие относно това, дали вида Китайска Ангелика (dang gui) съдържа растителни естрогени (фитоестрогени) или има пряко хормонално действие, изследване, направено в Китай показва, че тя влияе пряко на матката, причинявайки свиващ и отпускащ ефект.

В допълнение, нейните активни съставки засягат почти всяка част на тялото, включително централна нервна система, имунна система, мускули, храносмилателен тракт, бъбреци, кръвоносни съдове и клетки.

Използвани лечебни средства

Настойки от листата за лечение на нарушено храносмилане.

Отвари от изсушени корени (sinensis) се използват за лечение на менструални нарушения или болки, стимулиране на черния дроб, слабост след раждане и облекчаване на запек, особено при възрастни хора.

Тинктури, направени от листата, за лечение на бронхит или газове.

Тинктури, направени от корени (archangelica), за лечение на бронхиални храчки, кашлица, нарушения в храносмилането или за стимулиране на черния дроб.

Компрес от гореща, разредена тинктура или отвара се прилага върху болезнени ревматични или артритни стави.

Кремове, направени от листата, се прилагат върху кожни раздразнения.

Масажно масло, направено от разредено масло и комбинирано с неутрално масло, се прилага за болезнен артрит или ревматизъм.

Семената се използват за ароматизиране и почистване на стаи.

Пресните корени се използват в сушените ароматни смеси.

Млади, свежи, зелени стъбла с дебелината на молив се захаросват и се използват като тоник в борбата с инфекциите и за подобряване на енергийните нива.

Традиционна употреба

Въпреки че се смята, че всички части на растението помагат за широк спектър от заболявания, основната лечебна част е корена.

Стъблата и листата са с по-слабо действие. Коренът, стъблата и листата могат да се използват за цялостен тоник.

Семената работят добре при гадене. Коренът може да се консумира суров, просто да се гризва от него от време на време. Неговият широк диапазон на употреба включва разстройства на храносмилането, газове и колики.

Тя също често се използва като репродуктивен регулатор, за предизвикване на забавена менструация, за репродуктивни или чревни спазми, за нормализиране на храносмилането и намаляване на газовете, като отхрачващо средство, като предизвикващо изпотяване, като диуретик и антисептик за лечение на инфекции на пикочните пътища.

Някои използват билката за облекчаване на ставни възпаления. Билката подобрява притока на кръв към периферните части на тялото, което води до подобряване на кръвообращението. Използва се специално за лечение на болестта на Бюргер, състояние при което се стесняват артериите на ръцете и краката. Използва се като отхрачващо, помага за облекчаване на бронхит и други състояния на горните дихателни пътища.

Китайската Ангелика (Dang gui) днес често използва в много препарати, предлагани на Запад. Женшенът се смята за основна билка в Китай като мъжки тоник, докато ангеликата се счита за негов женски колега. Китайците отдавна са разбрали, че редовната употреба на ангелика от жените им осигурява лесно зачеване, липса на спонтанни аборти, безопасно раждане и липса на менопаузни оплаквания.

Следва да се отбележи обаче, че билката не трябва да се взема по време на бременност. Китайската Ангелика (Dang gui) често се приема с други билки за лечение на множество женски оплаквания. В резултат на това, тя се смята за женски „жен-шен“. Според принципите на китайската медицина, кръвта е доминираща за здравето на жените, а за китайската ангелика се казва, че подхранва, подсилва кръвта и понякога се предписва като строител и тоник на кръвта.

Тя също така действа като спазмолитично и леко успокоително. Въпреки славата си на женска билка, билкарите понякога я използват и за мъжете, особено, ако страдате от такива състояния, свързани с циркулаторни проблеми, като умора или високо кръвно налягане. Китайците също вярват, че жените, които вземат Ангелика поддържат младостта си далеч повече от обичайното време. Следователно, те я включват във всички кремове за красота.

Тъй като билката е леко седативно, китайската медицина я използва за лечение на хора с напрегната нервна система. Освен това се използва за лечение на алергии и техните досадни симптоми, както и за сковани стави.

В допълнение към женските оплаквания, китайската ангелика се използва и за чернодробни заболявания, възпаления, ишиас и ревматизъм, храносмилателни проблеми и високо кръвно налягане.

В Мексико, чаят, приготвен от корена, се приема при храносмилателни проблеми, чревни възпаления, менструални спазми, бронхиални задръствания и за стимулиране производството на кърма.

Angelica dahurica (Bai Zhi) се използва за лечение на главоболие, болки в очите, запушване на носа, зъбобол, рани, циреи, язви, засягащи кожата, невралгия на троичния нерв (тригеминална невралгия) и като загряващ тоник за облекчаване на настинка.

Един от начините да вземате корена, е като кипнете 1 чаша корени от ангелика в 1 литър вода за 5 минути. Охлаждате и съхранявате в хладилник или вземате със себе си, когато сте на екскурзия или туризъм, и използвате вместо или допълвате чашите с вода.

Клинично изследвани полезни действия:

• Анемия (причинена от диализа)
• Дисменорея (болезнена менструация)
• Менопауза
• Предменструален синдром

Как да се приема?

Корен на прах може да се приема на капсули или таблетки. Жените могат да вземат 3-4 грама дневно, разделени на три приема.

Алтернативно, 3-5 мл тинктура може да се приема три пъти на ден.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Противопаразитни билки

Любовта към сладкото води до менопауза

Менопауза. Основни правила на хранене

Анемия

Материалът Ангелика (Angelica) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Хамамелис (Witch Hazel)

Мариана Кюркчиева — Wed, 28 Apr 2010 09:34:56 +0000

Наименование: Хамамелис (Witch Hazel)
Ботаническо име: Hamamelis virginiana
Семейство Хамамелидови (Hamamelidaceae)

Противопоказания!

Не приемайте билката вътрешно за дълъг период от време, тъй като тя може да попречи на усвояването на желязото от организма и продължителната употреба може да доведе до анемия.

Никога не взимайте вътрешно предлагания в търговската мрежа Хамамелис.

Да не се бърка с леската, на която прилича и носи името и външния си вид.

История

Името му е получено от стара англосаксонска дума „wych“, която означава гъвкав. Клоните на храста са толкова гъвкави, че индианците ги използвали, за лъкове. Те също така открили още много други приложения на растението.

Чаят, направен от листата и кората втривали в порязвания, натъртвания, ухапвания от насекоми и болки в мускулите и ставите. Когато го приемали вътрешно, той лекувал различни заболявания, включително настинки, менструални болки, спирал кръвоизливи и силно менструално кървене.

Лапи, напоени в отвара от кората, били използвани за лечение на тумори и възпаления, особено на очите. Чероките и Ирокезите използвали чай от листа или кора за лечение на кашлица, настинки, треска и болки в гърлото.

Тя била използвана като антисептично и кръвоспиращо средство в САЩ през 19-ти век до момента, в който започва полемика за вида употреба- натурален или екстракт, чрез дестилация. Според някои критици, дестилационния процес премахва стягащите танини, което води до почти никаква лечебна стойност.

Билкарите днес препоръчват да се използва само отвара.

Основни действия
• адстрингент
• противовъзпалително
• аналгетик
• леко седативно
• лек антибиотик
• спира кървенето

Ключови компоненти

(а) Листа
• танини (8-10%)
• флавоноиди
• горчиви агенти
• летливо масло

(б) Кора
• танини
• смоли
• галова киселина
• стероли

Лечебни части
Листа, кора

Някои компоненти имат седативни и обезболяващи действия, но основното действие е кръвоспиращото.

Някои съединения имат леки антибиотични свойства, които помагат за спиране на инфекциите, като същевременно стимулират оздравяването.

Традиционна употреба

Днес, търговският продукт, предлаган на пазара като хамамелис, съдържа много малко от природната билка. Поради това, адстрингентните му свойства идват по-скоро от алкохола, използван при изготвянето му. Търговските препарати са базирани на дестилиран екстракт (хамамелисова вода), която се получава чрез накисване на суровината във вода за около 24 часа, след това дестилиране и добавяне на етанол. Тези дестилати не съдържат никакви активни танини, но пък алкохолът е все още ефективен за малки проблеми, съкращавайки времето на кървене.

Натуралната билка има способността да смали хемороидите и да облекчи болката и сърбежа, да успокои леки изгаряния и кожни ожулвания, като същевременно спира инфекцията и намалява кървенето и сълзенето при някои кожни заболявания.

Вътрешно, тя може да успокои болки в гърлото и да облекчи чревното възпаление. Големите количества дъбилни вещества, както и флавоноидите, заставят протеините в кожата да се стягат, което създава защитно покритие, което от своя страна увеличава устойчивостта към възпалението и подпомага зарастването на наранените участъци от кожата и увредените кръвоносни съдове под кожата.

Когато се прилага върху лицеви вени, разширени вени, хемороиди и кръвонасядания, нормалната структура на кожата и капилярите укрепват и скоро се връщат към предишната си структура. По-рядко, билката се приема вътрешно и то за кратко време, за лечение на диария и за кървене от всякакъв вид.

Населението в Пуерто Рико, използва смес с хамамелис като терапия за астма. Сместа съдържа сок от алое вера, мед, чесън, лук и други вещества.

Формите на лечебни средства включват:

• настойки от листата, за лечение на кожни раздразнения,
• ухапвания и ужилвания,
• порязвания и натъртвания;
• лосион от настойка за спукани вени и кисти;
• разредена тинктура от кората се намазва върху разширени вени;
• мехлеми, направени от кората се прилагат при хемороиди;
• гаргари от настойка се използват при възпаление на гърлото или като промивка за очите при възпаления.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Алтернативни методи при лечение на хемороиди и анални фисури

Свещички

Материалът Хамамелис (Witch Hazel) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Исоп (Hyssop)

Мариана Кюркчиева — Thu, 22 Apr 2010 10:24:55 +0000

Наименование: Исоп (Hyssop)
Ботаническо име: Hyssopus Officinalis
Семейство Устоцветни (Labiatae)

Противопоказания!

Той е противопоказен по време на бременност.

Етеричното масло съдържа кетона пинокамфон, който във високи дози, може да предизвика конвулсии.

Вземайте само препоръчваната доза.

История

Гръцката дума „hyssopos“, може да е дошла от староеврейски или свята билка, тъй като тя била използвана за очистване на храмове и за ритуално измиване на прокажените (Псалм 51:7). Това навярно не е бил обикновен исоп, а по-скоро форма на риган или чубрица, или на местен сорт риган.

Плиний споменава за вино, наречено „hyssopites“, което може да е било повлияно от бенедиктинските монаси, които през 10 век, донесли билката в Централна Европа за ароматизиране на своите вина и храна. Хипократ го предписвал за плеврит.

Диоскоридис препоръчвал рецепта, която включва смес от исоп, смокини, седефче, мед и вода за лечение на различни заболявания, включително плеврит, трудно дишане, дихателни задръствания, астма и хронична кашлица.

Исопът е една от най-важните, от 130-те билки, за ароматизиране на ликьора Шартрьоз.

Основни действия
• антивирусно (главно срещу херпес симплекс)
• спазмолитично
• газогонно
• средство за изпотяване
• отхрачващо
• отпуска периферните кръвоносни съдове
• намалява храчките
• локално противовъзпалително

Ключови компоненти
• летливо масло (предимно камфор, пинокамфон и бета-пинен)
• флавоноиди (включително хесперидин и диосметин)
• танини
• горчиви терпени (включително марубин)
• гликозиди (главно исопин)
• лепкави вещества

Лечебни части
Надземни части, етерично масло

Пиненът се използва и като естествен инсектицид. Марубинът е силно отхрачващо, помага за разреждане на храчките, правейки кашлянето по-лесно. Пинокамфонът е токсичен и може да предизвика епилептични гърчове.

Изследванията показват, че плесента, от която се произвежда пеницилина може да расте на листа от исоп.

Използвани лечебни средства

Настойки се използват за лечение на гърло, както и оплаквания от белия дроб, бронхиален катар, слабо храносмилане и апетит.

Етеричното масло се използва в парфюми, в ароматерапията за контузии, като храна и ароматична напитка.

Лапи от листата се използват за зарастващи рани и натъртвания.

Тинктурите се използват в комбинация с други отхрачващи билки като цветове на лопен, женско биле, бял оман и анасон при упорит бронхит и кашлица.

Сиропи за кашлица и за упорита кашлица или белодробна слабост се приготвят от надземните части или цветове.

Разтривка на гърдите се прави с разредено масло на исоп и се използва при бронхит и простуда на гърдите. Комбинира се добре с мащерка и евкалипт за такива състояния.

Екстракционно масло може да се добавя към водата във ваната при нервна преумора, меланхолия или мъка.

Гаргари се използват за успокояване на болки в гърлото.

Традиционна употреба

Исопът се използва основно за облекчаване на кашлица и задръствания на дихателните пътища, простуда и грипни симптоми, за стимулиране на потенето по време на висока температура и за прогонване на молци и други насекоми. Ароматът на исопа напомня за камфор. Билката стимулира слузното производство, като в същото време стимулира отхрачването, което я прави безценна при задръствания на горните дихателни пътища, които изискват изчистване от прекалено многото храчки.

Обаче, тъй като билката може да предизвика възпаление на лигавиците, най-добре е да се използва, след като инфекцията е достигнала своя връх, когато тонизиращите билки действат стимулиращо на общото възстановяване. Исопът е ефективно успокояващо и е полезен в лечението на астма при деца, както и при възрастни, особено, когато състоянието се утежнява от слузните задръствания.

Младите исопови листа имат ментов аромат, използват се в чай, салати, плодови супи и като заместител на градинския чай в някои ястия. Силно летливите масла са ефективни при лошо храносмилане, газове, подуване на корема и колики.

Исопът може да се използва за лечение на леки изгаряния, натъртвания и кожни рани. Навлажнявайки листата и цветовете може да се направи лапа, която да се постави директно върху кожата или между два слоя тензух.

Настойките могат да се използват локално, за промивки. За да ги направите: поставете 2 супени лъжици изсушен исоп в кипяща вода и накиснете за 15 до 20 минути. Когато се охлади, прецедете. Потопете чиста памучна кърпа в разтвора и след това я поставете върху засегнатата зона.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Материалът Исоп (Hyssop) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Живовляк (Plantain)

Мариана Кюркчиева — Mon, 19 Apr 2010 14:37:58 +0000

Наименование: Живовляк (Plantain)
Ботанически наименования: Plantago afra; Plantago ovata syn. Plantago isphagula (Psyllium, Blood Plantago, Indian Plantago, Ispaghula, Sand Plantain, Spogel, Blond Psyllium, Black Psyllium); Plantago lanceolata; Plantago major.
Семейство Живовлекови (Plantaginaceae)

Предупреждения!

Винаги пийте много вода, когато приемате псилиум (psyllium), и не превишавайте препоръчаната доза.

История

Англосаксонците я смятали за важна лечебна билка. От диворастящите видове в Мексико и югозападните САЩ, някои са местни, а други са дошли от градините. Тези градински растения били донесени в Мексико от испанците.

Семената се използвали като лаксатив от хиляди години в Европа, Северна Африка и Азия. Тъй като семената имат малък размер и черен цвят, те често били обърквани с бълхите и оттам името им „fleaseed“ (бълхови семена). Семената на псилиума се смятат за богата на фибри храна, която била част от диетата на ацтеките и днес все още се използва от много хора.

Пенсилванските немци извличали сок от живовляк, който използвали за успокояване на уморени и претоварени крака, за лечение на ухапване от насекоми и за намаляване на болка от хемороиди. Те също така открили, че семената са ефективни за изчистване на глисти.

В Северна Каролина, растението поставяли на китката на болния с треска; когато растението ставало кафяво на цвят от високата температура на тялото, човекът бил излекуван.

Циганите от Източна Европа имали една много ефективна рецепта за крем срещу хемороиди, която включвала живoвляк, смлян бръшлян и свинска мас, които сварявали и пресовали, за да получат всички полезни вещества от растенията. След охлаждане, кремът се намазвал обилно върху мястото.

Джерард препоръчвал използването на настойка за гаргари при възпалено гърло, венци или за промивка на „срамните части“ на мъж или жена. Вероятно го е препоръчвал заради многото венерически болести по негово време. Растението все още се използва на херпесни рани.

В древни времена, растението живовляк заемало видно място сред билките. Диоскоридис и Плиний го препоръчвали за такива състояния, като злокачествени тумори, язви, бронхиални проблеми, треска, инфектирани рани, ухапвания и възпаления с гнойни пъпки.

Растението отдавна е признато, като притежаващо антибиотични свойства; до края на 20-ти век, хората все още стриват листата на прах и заедно с щипка сол, използват при ухапвания от плъхове и други потенциално опасни рани. Това е едно старо римско средство, използвано за циреи.

Основни действия

(а) листа
• спазмолитично
• намалява храчките
• отхрачващо
• тонизира лигавиците
• локално лечебно средство

(б) семена
• антидиарично
• противовъзпалително
• обемен лаксатив
• смекчаващо
• успокояващо
• стимулира изцелението

Ключови компоненти
• слузно вещество (арабиноксилан)
• твърдо масло (2.5% главно линолова, олеинова и палмитинова мастни киселини)
• нишесте

Лечебни части
Листа, семена и люспи

Клинични изследвания през 1980-те в САЩ, Германия и Скандинавия показаха, че живовлякът има слабително и антидиарично действие, както и способност да помага за възстановяване нормалната функция на телесните органи.

През последните години изследване за билката е установило, че тя може да бъде полезна в две основни части на лечението, като отхрачващо и като външно антисептично средство. Поради това билката е успешно лекарство за кашлица и заболявания като бронхит. Няколко руски фармацевтични компании са инвестирали големи суми в отглеждане на растението, за да имат достатъчен запас от активните съставки.

Използвани лечебни средства

Сокът от пресни листа на живовляк се приема за възпалени лигавици, особено при цистит, диария и белодробни инфекции.

Тинктурата е желателно да се приготвя от пресни листа. Използва се при силна слуз и алергичен ринит, или ако е необходима стипчивост.

Лапите се правят от пресни листа и се прилагат върху пчелни ужилвания и бавно зарастващи рани. Мехлеми се използват за рани, изгаряния и хемороиди.

Промивки с разреден сок се използват за възпаления, язви и рани.

Гаргари от разреден сок се използват за болки в гърлото или възпаления на устата.

Сиропите се приготвят от сока и се използват за кашлица, особено при възпаления на гърлото или устата.

Настойка от семена се използва за уретрит.

Люспите често се стриват на прах и се използват в най-различни препарати.

Традиционна употреба на живовляк

Билката живовляк е една от най-разпространените билки, използвани за широк спектър от разстройства, включително ухапвания и ужилвания, черни петна по кожата, отоци на лимфните жлези, епилепсия, прекомерно кървене, маточни болки, главоболие, кашлица, треска, грип, болки в краката, в очите, възпалени венци и инфекции на пикочния мехур.

Днес, видът Plantago lanceolata е най-използван в билковите лекарства, въпреки че вида P. major все още се използва като средство за първа помощ при пчелни ужилвания. Черните семена на P. psyllium. и розовите семена на P. ovata се използват за предлаганите в търговската мрежа обемни лаксативи.

Пресните семена трябва да се накисват във вода преди да бъдат използвани за запек. Поради гелообразната си консистенция, псилиумът поддържа високо водно съдържание вътре в червата, като по този начин прави изпражненията по-лесно преминаващи, което е много ценно за хората, имащи хемороиди.

Семената се използват за лечение на рани и такива кожни инфекции като циреи и карбункули. Люспите могат да се накисват в настойка от невен и да се използват като лапа за изтегляне на инфекцията от циреи, абсцеси и други образуващи гной инфекции. Използва се също за лечение на дизентерия, изгаряния, натъртвания, гангренни язви, болки в очите и гърлото, възпаления, главоболие и вагинални раздразнения.

В Луизианските блатисти местности пресните листа традиционно се прилагат върху рани за стимулиране на оздравяването, а изсушените листа се слагат в килерите с бельо за прогонване на насекомите.

Китайците използвали живовляка за спиране на потенциално опасна диария при децата. Те също така, използвали растението за добро раждане, особено, когато плода е в неправилно положение. В такива случаи, живовлякът влияел с 90%-но обръщане на позицията, което водело до нормално положение на детето при ражданe.

Растението е обект на особено внимание в Бирма, където се използва за лечение на високо кръвно налягане, обичайни рани и трески, нормално явление за тропическите места. Техните учени прекарали много време в изследване на растението и открили някои интересни факти. Жиловлекът, независимо дали е във водни или алкохолни разтвори, води до намаляване на артериалното налягане при кучета. Те също така установили, че веществото, плантаглюцид, намалява образуването на язви.

Освен това, веществата в него увеличават стомашните сокове, които намаляват чревните контракции, облекчавайки болката в стомаха. Тъй като растението съдържа слузесто вещество, особено в семената, то е полезно при събирането на токсините в червата и изхвърлянето им като меки изпражнения.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Народни средства при зъбобол

Лечение с Лапи

Лапи (компреси)

Витамин K (филохинон). Кръвният приятел.

Рецепти за успокояване на стомаха

Акупунктурата намалява гаденето и киселините в стомаха по време на бременност

Изчистване на стомаха (Clearing stomach)

Материалът Живовляк (Plantain) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Хвощ (Horsetail)

Мариана Кюркчиева — Fri, 16 Apr 2010 08:47:24 +0000

Наименование: Хвощ (Horsetail)
Ботанически наименования: Equisetum arvense; Equisetum hyemale
Семейство Хвощови (Equisetaceae)

Противопоказания!

Той е противопоказен за хора, които имат отоци поради нарушена сърдечна или бъбречна функция.

Не трябва да се приема непрекъснато за повече от шест седмици, освен ако лечението се провежда от професионалист, тъй като билката може да предизвика дразнене на храносмилателния тракт.

Не бива да се бърка с блатния хвощ (E. palustre), който е подобен, но по-голям. Той съдържа токсични алкалоиди. Билката е забранена в Канада, ако тиаминазо-подобните съединения не са отстранени.

История

Хвощът е примитивно растение, което произхожда от огромните дървета, които растели в Палеозойската епоха (преди 600-375 милиона години) и са продукт на Каменовъгления период (преди 270 милиона години). Сега те са нашия източник на въглищни пластове.

Неговото високо съдържание на кварц (силициев диоксид) го прави абразивен, също и като лекарство, и отдавна се използва от много култури за полиране на метал и дърво. Тази негова употреба е отразена в популярните му наименования, бил връзван за опашките на добитъка, за да им помогне срещу рояците насекоми.

Хвощът отдавна се използва за лечение на рани, както е посочено от английския билкар Джон Джерард през 1597, който цитирал Диоскоридис и Плиний.

Древните гърци използвали растението за лекуване на рани, но днес на него се гледа, от много хора, като на един досаден плевел. Смятал се е като средство за гонорея, тъй като намалявал парещото уриниране, което съпровожда това заболяване.

По-старите билкари препоръчват използването му като кръвоспиращо средство на външни рани. Диворастящо растение из цяла Северна Америка, хвощът е ефективен диуретик, използван от индианците.

Някои племена използвали разтвор, направен чрез кипване на хвощови стъбла, за промивки на рани. Те също третирали отровните опарвания чрез измиване на засегнатите места със смес от стрит хвощ и вода.

Основни действия
• астрингент
• противовъзпалително
• леко диуретично
• спира кървенето
• лекува тъканите

Ключови компоненти
• големи количества силициева киселина и силикати (около 15%)
• флавоноиди
• фенолни киселини
• алкалоиди (включително никотин)
• стероли и фитостероли
• сапонини
• горчиви агенти
• минерали (калий, манган, магнезий, калций, хром, желязо, фосфор и селен)
• танини

Лечебни части
Стерилизираните стръкове

Силициевата киселина и силикатите подпомагат възстановяването на съединителната тъкан. Въпреки че не е добре изследван, хвощът съдържа отровно вещество, наречено тиаминаза, което предизвиква симптомите на токсичност при животните и хората, включително причинява дефицит на витамин В1 и дълготрайно увреждане на черния дроб.

Хвощът е популярен източник на допълнителен силициев двуокис, който стимулира растежа на костите и образуването на колаген. По-известен е като „лепило“, което скрепва съединителната тъкан.

Използвани лечебни средства

Отварата, добавена към ваната, е полезна при бавно-оздравяващи навяхвания, фрактури, някои кожни заболявания, включително екзема. Тя може също да се взема и вътрешно при тежка менструация, кожни заболявания като акне и екзема, язви на стомаха, възпаления на пикочните пътища и простатата, белодробни заболявания.

Хвощът не трябва да се консумира необработен или в суров вид, не само защото тялото не може да го усвои в този вид, но и тъй като може да унищожи витамин В1 в организма. Затова, накиснете хвоща в гореща вода, най-малко за три часа, за да извлечете основните съставки преди да го пиете. Този разтвор може да се приема в рамките на деня, за не повече от три дни.

Капсулите на прах се използват за удобство.

Лапите, приготвени от смлян на прах хвощ с вода, до образуване на паста, се прилагат при язви на краката, рани, наранявания и подути от измръзване места.

Вода за уста и гаргари се приготвят от разредени отвари и се използват за инфекции в устата и гърлото, или за възпаления на венците.

Сокът от втечнени стъбла е най-добрата форма на използване за пикочните пътища. За кръвотечение от носа, можете да поставите малко сок върху памучен тампон и да го вмъкнете в ноздрата. Сокът се използва и при сериозни белодробни увреждания.

Традиционна употреба

Неговата традиционна медицинска употреба е като съсирващ агент, който помага за спиране на кръвотечението от раните и носа, но също така и за намаляване кашлянето на кръв.

Неговата астрингентна способност влияе върху пикочно-половата система, доказвайки, че билката е особено ценна при състояния като кръв в урината, цистит, уретрит и заболяване на простатата.

Билката скоростно ремонтира повредената съединителна тъкан, подобрявайки нейната здравина и еластичност. Тя се използва за лечение на ревматични и артритни състояния; гръдни болки като емфизем, дълбоко и продължително заболяване на белия дроб; хронични отоци на краката.

В Китай, изсушени стъбла се използват при студени трески и като средство за такива възпаления на очите като конюнктивит и роговични увреждания.

Тъй като растението има високо съдържание на силициев диоксид, то е ефективен диуретик и е едно от най-популярните мексикански домашни лечебни растения.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Рецепти за премахване на зъбен камък

Кожни проблеми

Лечебни отвари

Опасни лекарствени взаимодействия!

Хрян (Horseradish)

Материалът Хвощ (Horsetail) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Черен оман, Зарасличе (Comfrey)

Мариана Кюркчиева — Thu, 15 Apr 2010 11:35:10 +0000

Наименование: Черен оман, Зарасличе (Comfrey)
Ботаническо име: Symphytum officinale
Семейство Грапаволистни (Boraginaceae)

Противопоказания!

Да не се използва върху замърсени рани, тъй като бързото оздравяване може да „консервира“ мърсотия или гной.

Използването на черен оман е ограничено в Австралия, Нова Зеландия, Канада и Германия, заради токсичните алкалоиди, главно пиролизидини. Въпреки това, не е ясно дали те са токсични в контекста на цялото растение, тъй като те присъстват в незначителни количества и често напълно отсъстват в пробите от сушени надземни части. Най-висока концентрация има в корена, който съдържа почти два пъти повече пиролизидини от надземните части. До момента, в който това не се докаже, по един или друг начин, вътрешният прием на корена не се препоръчва.

Следва да се отбележи, че шведските учени са установили, че тези алкалоиди се унищожават, когато се прави отвара от надземните части. Макар че симптомите могат да не се появят до няколко месеца след употребата му, увреждането на черния дроб може стане след една седмица.

При опитни животни листата на черния оман са причинили рак. Двата вида, С. asperum (бодлив черен оман) и С. uplandicum (руски черен оман) съдържат много високи нива на ехимидин, един от най-мощните алкалоиди. Към проблема се добавя и фактът, че тези сортове понякога се продават като „обикновен черен оман“.

История

Отдавна билката се използва за лечение на рани. Листа и корени на черен оман се използвали за лечение на заболявания, от упорити язви на краката до счупени кости, оттам и популярното наименование „boneset“ или „knitbone“ (оправя кости).

През древността, ваните с черен оман били популярни при жените преди женитба, за възстановяване на химена (девствена ципа), т.е. на девствеността.

Гръцките лекари използвали черния оман от 400 г. пр.н.е., за спиране на кървене, за лечение на бронхиални проблеми, лекуване на рани и оздравяване на счупени кости.

По време на ирландския картофен глад през 1840-те, един англичанин на име Хенри Дабълдей бил убеден, че светът може да се спаси от глад и страдания чрез използване на черния оман. Той създал благотворителна организация за изследване култивирането и използването на растението, която съществува и до днес и продължава да публикува брошури и книги, посветени на неговото използване.

Основни действия
• астрингент
• противовъзпалително
• клетъчен пролифератор
• успокояващо
• отхрачващо
• лекува рани, кости и хрущяли

Ключови компоненти
• алантоин (до 4,7% главно в цъфтящите върхове)
• инулин
• слузно вещество (около 29% главно фруктани)
• хранителни вещества (калций, калий, фосфор, витамини А, В12, С, протеини)
• фенолни киселини (розмаринова)
• стероидни сапонини
• токсични алкалоиди (включително пиролизидини)
• танини

Лечебни части
Надземни части, корен

Активните съставки са алантоин (вещество, което стимулира растежа на нови клетки), розмаринова киселина (противовъзпалително) и слузно вещество (лепкаво вещество, което успокоява възпалените тъкани). Алантоинът е свързван с подпомагане растежа на костите, хрущялите и мускулните клетки.

Успокояващ разтвор може да се направи от листата, потопени в гореща вода, но ефективността му се намалява заради високата температура.

Корените съдържат около два пъти повече алантоин от листата. Фармацевтите могат да добавят алантоин към мехлемите и кремовете за подобряване на оздравяващите им свойства върху кожата.

Използвани лечебни средства

Лапи, направени от пресни листа се прилагат за груба кожа, болки в ставите, рани, изгаряния, порязвания, навяхвания и за намаляване подуването около фрактурите. Те могат да се прилагат също и при малки фрактури, които не трябва да се гипсират, като например счупени крака, ребра или малки пукнатини в по-големите кости.

Лапа от смлени на прах корени с добавена малко вода, на паста, може да се използва при упорити рани и кървящи хемороиди.

Кремове се използват за костни и мускулни увреждания, включително и остеоартроза.

Маслена настойка (горещ метод) се използва при артритни стави, натъртвания, навяхвания и други травматични увреждания, както и за възпалени подувания на палците на краката.

Тинктура от корените се прилага неразредена върху акне.

Мехлеми, направени от листата се използват за контузии и ожулвания.

Традиционна употреба

Изсушени листа на черен оман се смилат и смесват с вода, хидратиращо масло или алое вера до формиране на балсам или паста, които могат да се използват външно за стимулиране оздравяването на кожата, като същевременно се намалява възпалението и инфекцията. Когато смачканата билка се прилага върху увредени крайници, алантоинът се абсорбира през кожата и ускорява изцелението. Когато компресите се приложат веднага върху изкълчения глезен, те могат значително да намалят сериозността на уврежданията.

Лосион или разтвор на листа от черен оман, направени чрез накисване в гореща, но не кипяща вода, се прилагат при ожулвания и за успокояване на възпаления.

Изсушени и смлени корени могат да се разтворят в гореща вода за образуване на слузна консистенция, която може да покрие отворена язва на кожата, като например, рани от залежаване, които не се поддават на други лечения. Макар че коренът има подобни свойства на листата, той има по-подхранващо действие, затова е по-подходящ за лечение на варикозни язви.

Комбинацията от танини и слузно вещество помага за успокояване на контузии и ожулвания. Външно, листата на черния оман са полезни в лечението на упорити кожни язви, рани от залежаване и други кожни увреждания. Те също така могат да стимулират заздравяването на леки изгаряния, екзема, псориазис и да успокояват пчелни ужилвания и ухапвания от паяк (включително тези на кафявия отшелник), както и за лечение на стафилококови кожни инфекции и микози.

Може да се направи лапа от нарязани пресни листа и да се постави директно върху раната, като се направи лека превръзка с бинт. Тази лапа трябва да се сменя всеки ден, раната да се почиства с дестилирана вода (не чешмяна) и мек сапун. Мястото може първо да се почисти с кислородна вода, ако е налице инфекция в момента.

Клинично изследвани полезни действия:

• Навяхвания, изкълчвания (локално)
• Счупване на костите (локално)
• Натъртвания (локално)
• Хронична язва на кожата (локално)
• Конюнктивит / блефарит (локално прилагане на очите)
• Кашлица
• Пептична язва
• Тромбофлебит (локално)
• Зарастване на рани (локално)

Как да се приема?

Пресен, обелен корен или сушен корен, около 100 грама, се вари в 500 мл вода, в продължение на 10 до 15 минути, за да се подготви препарат за локална употреба. Парченце плат или марля се накисва в тази течност и след това се прилага върху кожата в продължение на 15 минути.

Пресните листа могат да бъдат леко смачкани и да се поставят директно върху кожата. Като алтернатива, могат да бъдат прилагани кремове или мехлеми, също направени от корени или листа. Всички локални препарати следва да се прилагат няколко пъти на ден.

Поради изменчивостта в съдържанието на пиролизидни алкалоиди, препаратите от корена са опасни за вътрешно използване, освен ако не е гарантирано изчистването им от пиролизидните алкалоиди. Въпреки че чая от корена на черния оман е бил традиционно използван, опасността от пиролизидни алкалоиди е значителна.

Ето защо, препарати от корен и млади листа на черен оман не трябва да се приемат вътрешно.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Лечение на кожата – лечебна картинка

Упорита кашлица

Бял Оман (Elecampane)

Рецепта за рани

Симптоматика по кожата

Материалът Черен оман, Зарасличе (Comfrey) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Черен Кохош (Black Cohosh)

Мариана Кюркчиева — Tue, 13 Apr 2010 12:10:11 +0000

Наименование: Черен Кохош (Black Cohosh)
Ботаническо име: Cimicifuga Racemosa
Семейство Лютикови (Ranunculaceae)
Други наименования: Kлопогон, Цимифуга

Противопоказания!

Да не се използва по време на бременност.

Да не се превишават препоръчваните дози, тъй като големите дози могат да предизвикат нежелани ефекти, включително: виене на свят, гадене, повръщане, болки в корема, диария, главоболие, хипотония, ставни болки, мастодиния, забавен сърдечен ритъм, намаляване на пулса, бавен пулс, изпотяване, тремор, световъртеж, намаляване на зрението, наддаване на тегло.

В нормална доза може да причини леко стомашно неразположение. Избягвайте употребата на билката, ако имате сърдечно заболяване.

Черният кохош съдържа химикали, подобни на естрогена, така че трябва да се избягва от хора, които не трябва да вземат такива химикали или тези, които приемат синтетични естрогенни лекарства, като Тамоксифен.

В клиничните знания се предполага, че черният кохош стимулира растежа на раковите клетки в гърдата, затова жените с анамнеза рак на гърдата или силна семейна история (като майка или сестра с рак на гърдата) не трябва да го приемат без консултация със специалист.

Не е известно какви са последиците от продължителната употреба на билката, но специалистите препоръчват ограничаване до не повече от 4 до 6 месеца постоянен прием.

История

Коренът на черен кохош отдавна е предпочитано средство от местните американци при женски оплаквания, поради което едно от неговите популярни имена е „squaw root“ (женски корен). Някои племена също така го използвали при бъбречни проблеми. Името му идва от Алгонкинската дума за „rough “ (рунтав), свързваща се с формата на кореновата структура на растението.

Между 1820 и 1936 година в Американската фармакопея Черният кохош е вписан като ефективно средство за предизвикване на менструация и успокояващо при ревматизъм. Според други племена „cohosh“ означава „гърди“, което показва, че той отдавна се използва за женски проблеми от индианците.

Освен неговите ценни качества при лечение на гинекологични проблеми, той бил използван от тях и като седативно, диуретично, антиконвулсантно средство, за лечение на високо кръвно налягане, както и за множество респираторни заболявания, включително плеврит, пневмония, астма и круп.

Индианците (от Делауеър и Източен Мериленд) използвали корените, за да правят тоник. Други племена изпивали отварата, направена от растението, за облекчаване на ревматизъм.

Чероките използвали билката по много начини, включително като успокоително, тоник, диуретик, за лечение на респираторни проблеми и ревматизъм.

Ирокезите я използвали за пречистване на кръвта и за увеличаване кърмата на майките. Билката използвали и в парните бани за лечение на ревматизъм. Лапи се правели, като счуквали листата и ги прилагали при болки в гърба.

Основни действия
• антиревматично
• отхрачващо
• увеличава менструалното кървене
• седативно

Ключови компоненти
• тритерпенови гликозиди (актеин, цимицифугозид)
• изофлавони (формононетин)
• изоферулова киселина
• салицилова киселина
• танини
• мастни киселини
• смола
• много високо съдържание на селен, хром и желязо

Лечебни части
Корен

Формононетинът е флавоноид, който има умерена хормонална активност, сходна на естрогена, но по-слаба. Въпреки това, свързвайки се с местата на естрогенните рецептори, той може до голяма степен да имитира действието на човешкия естроген.

Изследване потвърждава верността на традиционните познания. Резултатите от немско проучване, публикувано през 1995 г., показват, че черен кохош, в комбинация с жълт кантарион, е 78% ефективен за намаляване на горещи вълни и други менструални проблеми.

Съвременните изследвания показват, че той е безопасна и ефективна алтернатива на естрогенната заменяща терапия. През менопаузата естрогенното производство започва да намалява, което води до множество симптоми. Освен това, менопаузата причинява повишаване нивата на лутеинизиращия хормон (LH) и високата концентрация на LH способства за колебания на телесната температура, което води до горещи вълни и нощни изпотявания. Тритерпеновите гликозиди в билката противодействат на горещите вълни, като потискат секрецията на LH.

Що се отнася до болезнената менструация, билката намалява дискомфорта като увеличава притока на кръв към матката и намалява силните контракции, които причиняват дискомфорт. За намаляване раздразнителността при предменструалния синдром, билката може да служи като естроген, осигурявайки по-добър хормонален баланс.

Традиционна употреба на черен кохош

Има множество разновидности Cimicifuga, използвани от традиционната китайска медицина, в това число C. dahurica и C. foetida, които биха могли да облекчат горещите вълни и да намалят токсичността, както и да се използват в лечението на астма, главоболие, морбили, заедно с останалите състояния.

Черният кохош се използва за предизвикване на менструация, облекчаване на менструални болки, а също и за проблеми, свързани с твърде високото прогестероново производство. Той се използва и за депресия.

Отварите се използват при възпален артрит, особено, ако се свързва с менопаузата.

Билката е ефективна за ревматични проблеми, включително ревматоиден артрит. Неговите седативни ефекти го правят ценен за лечението на редица заболявания, включително на високо кръвно налягане, шум в ушите, магарешка кашлица и астма.

Танините помагат в лечението на диария. Когато билката се прилага външно върху кожата, има стягащ ефект, който може да облекчи дразненето от ухапвания на насекоми. Тя също така може да намали възпалението и сърбежа при екзема и други типове дерматити.

Препоръчвана доза:

Суха билка – 40-80 мг на ден

Течен билков екстракт – 2-4 мл/ден

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Тест за хормонален баланс при мъже

Тест за хормонален баланс при жени

Материалът Черен Кохош (Black Cohosh) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Бял трън (Milk Thistle)

Мариана Кюркчиева — Mon, 12 Apr 2010 08:08:56 +0000

Наименование: Бял трън (Milk Thistle)
Ботанически наименования: Carduus marianus sin. Silybum marianum
Семейство Сложноцветни (Compositae)

Противопоказания!

Въпреки че тази билка е много ефективна при лечение на чернодробни състояния и заболявания на черния дроб, необходимо е винаги сериозно медицинско наблюдение и не трябва никога да се провежда самолечение.

Когато се използва силимарин са нужни чести изследвания за функцията на черния дроб, за да се гарантира, че веществото действително работи правилно.

История

Билката се използва в Европа като лечебно средство при депресия и чернодробни проблеми от хиляди години.

Съвременните изследвания потвърждават тази древна употреба, доказвайки забележителната способност на билката да защитава черния дроб от увреждания в резултат на алкохолни и други видове отравяния.

Много дълго билката се е смятала за превъзходно средство при „меланхолия“, която традиционно се свързва с черния дроб, и това е потвърдено от Джерард в „Herball“ през 1597.

Основни действия
• антидепресант
• увеличава кърмата
• чернодробен протектор
• стимулира жлъчната секреция

Ключови компоненти
• флавонолигнани (1.4% главно силимарин и силибин)
• битер
• полиацетилени
• мазно масло (20-30%)

Лечебни части
Цветове (главичките), семена

Силимаринът и силибинът са мощни антиоксиданти, които са доказали, че предпазват черния дроб от увреждане и стимулират възстановяването на увредените чернодробни клетки. Силимаринът ускорява възстановяването на черния дроб от възпаления, които могат да бъдат причинени от вируси, лекарства и такива токсични вещества като алкохола.

Силимаринът показва добри перспективи в превенцията срещу образуването на камъни в жлъчката чрез намаляване на холестеролните нива в жлъчката. Силимариново изследване е проведено от немски учени през 1970г. То показва, че тежко чернодробно увреждане, в резултат на отравяне с гъбата Зелена Мухоморка (Amanita), може да се избегне, ако в рамките на четиридесет и осем часа от поглъщането се приеме силимарин.

В Германия, силимаринът също се използва успешно за лечение на хепатит и цироза на черния дроб.

Използвани лечебни средства

Отвара от семената се използва при чернодробни инфекции.

Тинктура от семената се предписва при хронични заболявания на черния дроб, въпреки че трябва първо да бъде отстранен алкохола от тинктурата.

Капсули със семена се използват за лечение на махмурлук.

Таблетките се предписват за продължително лечение на чернодробни заболявания.

Традиционна употреба

Белият трън е основно лечебно средство, използвано в Западната билкова медицина за защита на черния дроб. Неговата голяма метаболична активност помага за възстановяване на чернодробните клетки. Той е особено полезен при лечение на състояния, при които черния дроб е под стрес, предизвикан от инфекции, алкохолен излишък и химиотерапия.

Също така се предписва за лечение на такива заболявания като хепатит, рак, хронична чернодробна некроза, цироза и хепатит А и В. Установено е, че той ускорява възстановяването след химиотерапия, като същевременно ограничава щетите, нанесени на черния дроб.

Въпреки че и други билки се използват за чернодробни състояния, те са по-малко ефективни, включително такива като Магарешки бодил (Cnicus benedictus) и Артишок (Cynara scolymus). Белият трън се смята за най-ефикасния в лечението на чернодробни заболявания.

Цветовете (главичките) могат да се сварят и консумират като артишока, те са полезен пролетен тоник, когато хората са били лишавани от зеленчуци през дългата зима.

Младите листа, издънки, стъбла и корени са ядливи и са добър източник на флавоноиди, витамин С, желязо и други минерали.

Клинично изследвани полезни действия:

• Свързано с алкохола заболяване на черния дроб
• Хепатит
• Цироза на черния дроб
• Диабет тип 2
• Камъни в жлъчката

Как да се приема?

За чернодробни заболявания и нарушена чернодробна функция, изследванията предлагат употребата на 420-600 мг на ден силимарин от билкови екстракти на бял трън, стандартизирани със съдържание до 80% на силимарин.

Според научни изследвания и клинични опити, подобрението настъпва след около 8-12 седмици. За хората с хронични чернодробни заболявания, екстрактът от бял трън може да се смята за дългосрочна терапия.

За тези, които предпочитат други форми, 12-15 грама сушени плодове на бял трън могат да се ядат или да се смелят и да се направят на чай. Това, обаче не трябва да се смята за лечение на заболявания на черния дроб.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Лекува ли се хроничния хепатит

Лечение на черен дроб

Черен дроб и жлъчен мехур

10 важни симптома, които не бива да пренебрегвате!

Диагностика по ръцете

Зокум (Oleander)

Противоракова диета (хранене при рак)

Материалът Бял трън (Milk Thistle) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Ечемик (Barley)

Мариана Кюркчиева — Mon, 29 Mar 2010 08:12:11 +0000

Наименование: Ечемик (Barley)
Ботанически имена: Hordeum distichon; Hordeum vulgare
Семейство Житни (Gramineae)

Противопоказания!

Хората с чревни заболявания да избягват това зърно, тъй като то съдържа глутен, въпреки че съдържанието му не е толкова много, колкото в пшеницата.

История

Ечемикът е бил използван като храна още от неолита.

Дискоридис, през 1-ви век, го препоръчва „за отслабване и обуздаване на кисели и лоши настроения, при болезнено и възпалено гърло“.

Според Кулпепер, „ечемично брашно, бяла сол, мед и оцет, смесени заедно, премахват сърбежа бързо и завинаги“.

Основни действия
• изчиства слузта
• успокояващо
• хранително

Ключови компоненти
• протеини
• захари
• скорбяла
• мазнини
• В- витамини
• алкалоиди (хорденин и грамин, в младите кълнове)

Лечебни части
Семена

Ечемикът съдържа бета глюкан, тип фибри, които могат да помогнат за намаляване на холестерола в кръвта и регулиране на кръвната захар.

Традиционна употреба

Кашата или ечемичната вода е отлична храна за възстановяващи се хора, пеленачета и при слабост. Тя се усвоява лесно и затова може да се приема за изчистване на застойна слуз и за успокояване на възпаления в храносмилателния тракт и пикочните пътища. Когато се прилага при бебета, тя помага за усвояването на млякото, предпазвайки го от пресичане в стомаха.

Ечемикът обикновено се дава на деца, страдащи от леки инфекции и диария, и е особено препоръчителен при трескави състояния.

Според китайски изследвания се предполага, че ечемикът може да бъде полезен при лечение на хепатит. Тъй като е толкова лесно смилаем, той ще даде на черния дроб необходимата голяма почивка, докато прави лесноусвоимите храносмилателни нутриенти, достъпни, за укрепването на организма.

Проучвания през 1990-те години, предполагат, че ечемикът може да бъде полезен за контролиране нивата на кръвната захар при диабетиците.

Ечемичните трици могат да бъдат ефектни за понижаване на холестерола и за предотвратяване рака на дебелото черво. Сортът ечемик „Six-row“ (Hordeum vulgare) се използва в китайската билкова медицина за усилване на храносмилането.

Също, ако е необходимо да намалите кърмата, той е полезен по време на отбиването.

Студената ечемична вода се използва в напитки при трески, а също за успокояване и лечение на стомах, храносмилателни разстройства, раздразнени черва, суха кашлица, диария, цистит или раздразнен пикочен мехур.

Силната ечемична вода успокоява възпалено гърло и е отлична за промивки на възпалена, сърбяща кожа.

Ечемичната вода се приготвя чрез накисване на зърна за няколко часа или се отделя след готвене. Тя е с високо съдържание на нишесте и разтворими фибри. Ечемичната трева е популярна съставка в соковите добавки, тя е богата на хлорофил и антиоксиданти.

Немски учени са установили, че покълналите семена от ечемик съдържат алкалоиди, които могат да имат известна лечебна стойност.

Направен на лапа, ечемикът е полезен за успокояване и намаляване на възпалението при язви и отоци. Ечемичните лапи се използват за изтегляне на отровата от циреи, абсцеси, ужилвания и ухапвания, както и за изчистване на сълзяща екзема.

Как да си направите ечемична лапа?

Използвайте кафемелачка, за да направите фина прах от ечемик (с люспите). Добавете достатъчно вода, за да направите паста. Завийте в парче чиста кърпа или хартиена кърпа, прилагайте лапата гореща или студена.

Горещата лапа ще облекчи сковани и болезнени стави, ще изтегли отровите от абсцеси и инфектирани рани.

Студената лапа ще облекчи отоци. Добавянето на билки в равни количества, ще даде допълнителни предимства на лапата:

• лайка– за всякаква дълбока болка и болка в стомаха
• градински чай– за болки в ставите;
• лук– за циреи, абсцеси, инфектирани рани.
• мед– подходящ за сълзящи екземи и други сърбежни състояния на кожата.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение

Храни за ставите

Как да се храним по време на климакса?

100 най-полезни за вашето здраве храни

Ароматерапия при ангина (остър тонзилит)

Материалът Ечемик (Barley) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Босилек (Basil)

Мариана Кюркчиева — Thu, 18 Mar 2010 12:10:18 +0000

Наименование: Босилек (Basil)
Ботанически имена: Ocimum basilicum (St. Josephwort); Ocimum basilicum var. purpurascens; Ocimum basilicum var. citriodorum; Ocimum basilicum var. minimum Ocimum sanctum ;
Семейство Устоцветни (Labiatae)

Противопоказания!

Не използвайте етеричното масло вътрешно или външно по време на бременност.

Да не се използва за лечебни цели по време на бременност или по време на кърмене.

Да не се дава на малки деца и кърмачета.

За готвене, обаче, нормалните количества не са вредни.

Диабетиците трябва внимателно да използват билката като лекарство.

История

Босилекът дълго време е бил свързван със смъртта и засаждан на гробовете в древна Персия, Малайзия и Гърция. Днес, билката все още се използва в олтарите на Гръцките Ортодоксални църкви.

Босилекът е донесен в Европа от Индия, където листата често били поставяни в ръцете на мъртвия, за да се осигури безопасното му пътуване до другия свят. Цветовете били разпръскани в гробниците на древен Египет, тъй като се смятало, че босилекът отваря вратите на Рая.

Древните римляни използвали босилека за намаляване на газове и срещу отравяне, като диуретик, за стимулиране производството на кърма. Билката дълго се използвала като „емфие“ за изчистване на нервно главоболие и конгестия.

В Япония, тя била използвана за лечение на обикновена настинка.

В Еврейската наука се смята, че босилекът дава сила, докато постиш, дори само като го държиш в ръка.

В Хаити се смята, че билката принадлежи на езическата богиня на любовта Ерзули, като могъщ покровител.

Мексиканците понякога слагат растението отпред на къщите си, за да се предпазят от злото. Някои носят „щастлив босилек“ в джоба или чантата си, за да привличат пари или да си върнат „блуждаещото око“ на любимия.

В Индия билката е почитана като свещена билка на съпругата на Бога, който пази живота. Свещен Босилек (Ocimum sanctum), наречен е така, защото често се засажда около храмовете и в дворове на Индия.

През 1-ви век в Материя Медика, гръцкият лекар Диоскоридес описва африканското вярване, че яденето на сладък босилек спира болката от ужилване на скорпион. През 17-ти век билкарят Николас Кулпепер потвърждава използването на босилека при ужилване от скорпион.

Името на билката се смята, че произхожда от гръцката дума „basileus“, което означава цар, указвайки нейното място като царска билка, тъй като само на царя били позволени плодовете му.

Основни действия

(а) Босилек
• антидепресант
• антисептично
• противовъзпалително
• антимикробно
• спазмолитично
• газогонно
• антипиретик
• отхрачващо
• спира повръщането
• стимулира надбъбречната кора
• успокоява сърбежа
• тоник

(б) Свещен Босилек (Ocimum sanctum)
• спазмолитично
• аналгетик
• адаптоген
• противовъзпалително
• понижава кръвното налягане и нивата на кръвната захар
• намалява температурата

Ключови компоненти

(а) Босилек
• добър източник на бета каротин, калций и витамин С
• етерично масло (1%, включително естрагол, линалоол, евгенол, метилхавикол и малки количества метил цинамат, цинеол и други терпени)
• танини
• флавоноиди

(б) Свещен Босилек (Ocimum sanctum)
• етерично масло (1%, включително евгенол, метилхавикол, метилевгенол, кариофилен)
• флавоноиди (апигенин, лутеолин)
• тритерпен: урсолова киселина

Лечебни части
Листа, цъфтящи върхове, етерично масло

Като лекарство, билката има свойствата като на разновидност на ментата, показвайки антимикробен ефект.

Установено е, че етеричното масло има антибактериално, антидрождено и инсектицидно действие. Изследователите са открили, че босилекът може да убива някои чревни паразити и че семената и маслото са леки антибиотици.

В един период от време, имаше опасения, че химическото вещество в босилека, наречено естрагол, причинява чернодробни тумори при мишки, но този страх бе доказано, че е неоснователен.

Същото важи и за другата съставка на босилека, наречена сафрол, за която се предполагаше, че провокира рак.

Използвани лечебни средства

Парни инхалации се правят за облекчаване на задръствания.

Счукани пресни листа могат да се втриват върху порязвания, ожулвания, ухапвания от насекоми и ужилвания за намаляване на сърбежа и възпалението.

Настойки се използват за лечение на повечето заболявания. Когато се комбинира с Дяволска уста и се пие веднага след раждането, това не позволява задържането на плацентата. Тинктурите могат да се комбинират с дървото Ранилист лечебен (Betonica gen.) и превара (Scuttelaria) за нервни състояния или с оман и исоп за кашлица и бронхит.

Промивки се правят от сока на босилек и мед, и се използват при тения и сърбеж по кожата. Сокът се смесва с отвара от канела и карамфил за лечение на простуда. Сиропът се използва за кашлица.

Етерично масло се разрежда и се използва за намаляване запушването на синусите и носа, спомага за релаксацията и подобряване на настроението.

Маслото може да бъде добавено към ваната при нервно изтощение, умствена умора, меланхолия или безпокойство. Може да се използва с неутрално масло за разтриване на гърдите при астма или бронхит, или като масажно масло, когато се комбинира с други масла при нервна слабост или като инсектен репелент (срещу насекоми).

Традиционна употреба

Днес, босилекът се използва главно като кулинарна подправка. Лечебната му стойност не е толкова широко оценена в Западния свят.

Босилекът е бил използван за лечение на различни заболявания, включително следните: тревожност и потиснатост, задръствания, кашлица, настинки, колики, запек, порязвания и ожулвания, диария, нарушения в храносмилането, дизентерия, треска, метеоризъм, главоболие и мигрена, нарушено храносмилане, ухапвания от насекоми и ужилвания, менструални болки, напрежение в мускулите, болезнени нерви, нервност, синузит, болки в гърлото, отпадналост и сънливост.

Инхалации с билката облекчават запушване на носа.

Семената на босилека съдържат слаби антибиотични вещества, които когато се използват като лапа, помагат за предотвратяване на инфекции на кожата и за заздравяването на малки рани по кожата. Босилекът се използва също и в някои кожни мехлеми и помага за лечението на акне.

Чаят, както се смята, действа отпускащо, а когато се приема вечер, подобрява съня. Дъвченето на няколко листа преди хранене помага за стимулиране на апетита; чаят приет след хранене подпомага храносмилането чрез увеличаване потока на стомашни сокове, намаляване на газовете и подуването на корема.

В китайската медицина, босилекът се използва за нарушения в бъбречната функция, язви на венците и като кръвоспиращо средство преди и след раждането. В Аюрведическата медицина, сокът се препоръчва при ухапване от отровна змия; като цялостен тоник; за студени тръпки, кашлица, ревматоиден артрит, липса на апетит, кожни проблеми, аменорея и дисменорея, малария, болки в ухото, но основно се използва в случаите на повишена температура.

Класическа рецепта препоръчва да се смесят босилек, черен пипер, джинджифил и мед, за предотвратяване на инфекция и контролиране на високата температура.

Тъй като босилекът има способността да понижава кръвното налягане, се смята, че той има афинитет към сърцето, както и да помага на организма да се адаптира към нови условия и стрес. Босилекът се използва за намаляване нивото на кръвната захар, за облекчаване на треска, бронхит, астма, стрес, както и гангренясали рани.

Изследванията в областта на неговите възможности да намалява нивото на кръвната захар текат вече няколко десетилетия и той се оказва полезен за някои видове диабет. Индийски изследвания показват, че билката има противовъзпалително, обезболяващо, намаляващо треската, както и потискащо за сперматогенезата действие.

В Белиз, билката се използва за предизвикване на забавена менструация и за облекчаване на болезнените периоди, както и за лечение на болки в ухото.

В други страни се използва като противовъзпалително средство, при стомашни болки, чревни паразити и за понижаване на кръвната захар.

Мексиканците използват босилека за лечение на „susto“ или стомашно-чревно запушване. Тя се използва и за предпазване от зли духове, и като чистещ агент.

Клинично изследвани полезни действия:

• Запек
• Диабет
• Лошо храносмилане

Как да се приема?

Чай може да се направи като се накисне 1 чаена лъжичка листа на босилек в 1 чаша с вода за 10 минути. Дневно могат да се пият по три чаши от този чай.

Капсули с босилек могат да се приемат в доза от 2,5 грама на ден.

Летливото масло може да се приема вътрешно в доза от 2 до 5 капки три пъти на ден.

Още по темата

Книги за самолечение

Рецепти при висока температура

Народни средства при зъбобол

Билки- силни антибиотици