Живовляк (Plantain)

Наименование: Живовляк (Plantain)
Ботанически наименования: Plantago afra; Plantago ovata syn. Plantago isphagula (Psyllium, Blood Plantago, Indian Plantago, Ispaghula, Sand Plantain, Spogel, Blond Psyllium, Black Psyllium); Plantago lanceolata; Plantago major.
Семейство Живовлекови (Plantaginaceae)

Предупреждения!

Винаги пийте много вода, когато приемате псилиум (psyllium), и не превишавайте препоръчаната доза.

История

Англосаксонците я смятали за важна лечебна билка. От диворастящите видове в Мексико и югозападните САЩ, някои са местни, а други са дошли от градините. Тези градински растения били донесени в Мексико от испанците.

Семената се използвали като лаксатив от хиляди години в Европа, Северна Африка и Азия. Тъй като семената имат малък размер и черен цвят, те често били обърквани с бълхите и оттам името им “fleaseed” (бълхови семена). Семената на псилиума се смятат за богата на фибри храна, която била част от диетата на ацтеките и днес все още се използва от много хора.

Пенсилванските немци извличали сок от живовляк, който използвали за успокояване на уморени и претоварени крака, за лечение на ухапване от насекоми и за намаляване на болка от хемороиди. Те също така открили, че семената са ефективни за изчистване на глисти.

В Северна Каролина, растението поставяли на китката на болния с треска; когато растението ставало кафяво на цвят от високата температура на тялото, човекът бил излекуван.

Циганите от Източна Европа имали една много ефективна рецепта за крем срещу хемороиди, която включвала живoвляк, смлян бръшлян и свинска мас, които сварявали и пресовали, за да получат всички полезни вещества от растенията. След охлаждане, кремът се намазвал обилно върху мястото.

Джерард препоръчвал използването на настойка за гаргари при възпалено гърло, венци или за промивка на “срамните части” на мъж или жена. Вероятно го е препоръчвал заради многото венерически болести по негово време. Растението все още се използва на херпесни рани.

В древни времена, растението живовляк заемало видно място сред билките. Диоскоридис и Плиний го препоръчвали за такива състояния, като злокачествени тумори, язви, бронхиални проблеми, треска, инфектирани рани, ухапвания и възпаления с гнойни пъпки.

Растението отдавна е признато, като притежаващо антибиотични свойства; до края на 20-ти век, хората все още стриват листата на прах и заедно с щипка сол, използват при ухапвания от плъхове и други потенциално опасни рани. Това е едно старо римско средство, използвано за циреи.

Основни действия

(а) листа
• спазмолитично
• намалява храчките
• отхрачващо
• тонизира лигавиците
• локално лечебно средство

(б) семена
• антидиарично
• противовъзпалително
• обемен лаксатив
• смекчаващо
• успокояващо
• стимулира изцелението

Ключови компоненти
• слузно вещество (арабиноксилан)
• твърдо масло (2.5% главно линолова, олеинова и палмитинова мастни киселини)
• нишесте

Лечебни части
Листа, семена и люспи

Клинични изследвания през 1980-те в САЩ, Германия и Скандинавия показаха, че живовлякът има слабително и антидиарично действие, както и способност да помага за възстановяване нормалната функция на телесните органи.

През последните години изследване за билката е установило, че тя може да бъде полезна в две основни части на лечението, като отхрачващо и като външно антисептично средство. Поради това билката е успешно лекарство за кашлица и заболявания като бронхит. Няколко руски фармацевтични компании са инвестирали големи суми в отглеждане на растението, за да имат достатъчен запас от активните съставки.

Използвани лечебни средства

Сокът от пресни листа на живовляк се приема за възпалени лигавици, особено при цистит, диария и белодробни инфекции.

Тинктурата е желателно да се приготвя от пресни листа. Използва се при силна слуз и алергичен ринит, или ако е необходима стипчивост.

Лапите се правят от пресни листа и се прилагат върху пчелни ужилвания и бавно зарастващи рани. Мехлеми се използват за рани, изгаряния и хемороиди.

Промивки с разреден сок се използват за възпаления, язви и рани.

Гаргари от разреден сок се използват за болки в гърлото или възпаления на устата.

Сиропите се приготвят от сока и се използват за кашлица, особено при възпаления на гърлото или устата.

Настойка от семена се използва за уретрит.

Люспите често се стриват на прах и се използват в най-различни препарати.

Традиционна употреба на живовляк

Билката живовляк е една от най-разпространените билки, използвани за широк спектър от разстройства, включително ухапвания и ужилвания, черни петна по кожата, отоци на лимфните жлези, епилепсия, прекомерно кървене, маточни болки, главоболие, кашлица, треска, грип, болки в краката, в очите, възпалени венци и инфекции на пикочния мехур.

Днес, видът Plantago lanceolata е най-използван в билковите лекарства, въпреки че вида P. major все още се използва като средство за първа помощ при пчелни ужилвания. Черните семена на P. psyllium. и розовите семена на P. ovata се използват за предлаганите в търговската мрежа обемни лаксативи.

Пресните семена трябва да се накисват във вода преди да бъдат използвани за запек. Поради гелообразната си консистенция, псилиумът поддържа високо водно съдържание вътре в червата, като по този начин прави изпражненията по-лесно преминаващи, което е много ценно за хората, имащи хемороиди.

Семената се използват за лечение на рани и такива кожни инфекции като циреи и карбункули. Люспите могат да се накисват в настойка от невен и да се използват като лапа за изтегляне на инфекцията от циреи, абсцеси и други образуващи гной инфекции. Използва се също за лечение на дизентерия, изгаряния, натъртвания, гангренни язви, болки в очите и гърлото, възпаления, главоболие и вагинални раздразнения.

В Луизианските блатисти местности пресните листа традиционно се прилагат върху рани за стимулиране на оздравяването, а изсушените листа се слагат в килерите с бельо за прогонване на насекомите.

Китайците използвали живовляка за спиране на потенциално опасна диария при децата. Те също така, използвали растението за добро раждане, особено, когато плода е в неправилно положение. В такива случаи, живовлякът влияел с 90%-но обръщане на позицията, което водело до нормално положение на детето при ражданe.

Растението е обект на особено внимание в Бирма, където се използва за лечение на високо кръвно налягане, обичайни рани и трески, нормално явление за тропическите места. Техните учени прекарали много време в изследване на растението и открили някои интересни факти. Жиловлекът, независимо дали е във водни или алкохолни разтвори, води до намаляване на артериалното налягане при кучета. Те също така установили, че веществото, плантаглюцид, намалява образуването на язви.

Освен това, веществата в него увеличават стомашните сокове, които намаляват чревните контракции, облекчавайки болката в стомаха. Тъй като растението съдържа слузесто вещество, особено в семената, то е полезно при събирането на токсините в червата и изхвърлянето им като меки изпражнения.

Източник: www.innvista.com