Ботаническо име: Hyssopus Officinalis

Семейство Устоцветни (Labiatae)

Противопоказания!

Той е противопоказен по време на бременност.

Етеричното масло съдържа кетона пинокамфон, който във високи дози, може да предизвика конвулсии.

Вземайте само препоръчваната доза.

История

Гръцката дума „hyssopos“, може да е дошла от староеврейски или свята билка, тъй като тя била използвана за очистване на храмове и за ритуално измиване на прокажените (Псалм 51:7). Това навярно не е бил обикновен исоп, а по-скоро форма на риган или чубрица, или на местен сорт риган.

Плиний споменава за вино, наречено „hyssopites“, което може да е било повлияно от бенедиктинските монаси, които през 10 век, донесли билката в Централна Европа за ароматизиране на своите вина и храна. Хипократ го предписвал за плеврит.

Диоскоридис препоръчвал рецепта, която включва смес от исоп, смокини, седефче, мед и вода за лечение на различни заболявания, включително плеврит, трудно дишане, дихателни задръствания, астма и хронична кашлица.

Исопът е една от най-важните, от 130-те билки, за ароматизиране на ликьора Шартрьоз.

Основни действия

  • антивирусно (главно срещу херпес симплекс)
  • спазмолитично
  • газогонно
  • средство за изпотяване
  • отхрачващо
  • отпуска периферните кръвоносни съдове
  • намалява храчките
  • локално противовъзпалително

Ключови компоненти

  • летливо масло (предимно камфор, пинокамфон и бета-пинен)
  • флавоноиди (включително хесперидин и диосметин)
  • танини
  • горчиви терпени (включително марубин)
  • гликозиди (главно исопин)
  • лепкави вещества

Лечебни части

Надземни части, етерично масло

Пиненът се използва и като естествен инсектицид. Марубинът е силно отхрачващо, помага за разреждане на храчките, правейки кашлянето по-лесно. Пинокамфонът е токсичен и може да предизвика епилептични гърчове.

Изследванията показват, че плесента, от която се произвежда пеницилина може да расте на листа от исоп.

Използвани лечебни средства

Настойки се използват за лечение на гърло, както и оплаквания от белия дроб, бронхиален катар, слабо храносмилане и апетит.

Етеричното масло се използва в парфюми, в ароматерапията за контузии, като храна и ароматична напитка.

Лапи от листата се използват за зарастващи рани и натъртвания.

Тинктурите се използват в комбинация с други отхрачващи билки като цветове на лопен, женско биле, бял оман и анасон при упорит бронхит и кашлица.

Сиропи за кашлица и за упорита кашлица или белодробна слабост се приготвят от надземните части или цветове.

Разтривка на гърдите се прави с разредено масло на исоп и се използва при бронхит и простуда на гърдите. Комбинира се добре с мащерка и евкалипт за такива състояния.

Екстракционно масло може да се добавя към водата във ваната при нервна преумора, меланхолия или мъка.

Гаргари се използват за успокояване на болки в гърлото.

Традиционна употреба

Исопът се използва основно за облекчаване на кашлица и задръствания на дихателните пътища, простуда и грипни симптоми, за стимулиране на потенето по време на висока температура и за прогонване на молци и други насекоми. Ароматът на исопа напомня за камфор. Билката стимулира слузното производство, като в същото време стимулира отхрачването, което я прави безценна при задръствания на горните дихателни пътища, които изискват изчистване от прекалено многото храчки.

Обаче, тъй като билката може да предизвика възпаление на лигавиците, най-добре е да се използва, след като инфекцията е достигнала своя връх, когато тонизиращите билки действат стимулиращо на общото възстановяване. Исопът е ефективно успокояващо и е полезен в лечението на астма при деца, както и при възрастни, особено, когато състоянието се утежнява от слузните задръствания.

Младите исопови листа имат ментов аромат, използват се в чай, салати, плодови супи и като заместител на градинския чай в някои ястия. Силно летливите масла са ефективни при лошо храносмилане, газове, подуване на корема и колики.

Исопът може да се използва за лечение на леки изгаряния, натъртвания и кожни рани. Навлажнявайки листата и цветовете може да се направи лапа, която да се постави директно върху кожата или между два слоя тензух.

Настойките могат да се използват локално, за промивки. За да ги направите: поставете 2 супени лъжици изсушен исоп в кипяща вода и накиснете за 15 до 20 минути. Когато се охлади, прецедете. Потопете чиста памучна кърпа в разтвора и след това я поставете върху засегнатата зона.

Още по темата

Книги за изчистване на организма

Етерични масла и Ароматерапия

Слузни проблеми

Смокиня (Fig)

Босилек (Basil)

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия- лечение с камъни