Селенът е неметален елемент. Името му идва от гръцката дума „selen“, която означава „луна“. Токсичните му ефекти са били известни много преди да е известно, че той е причината за някои заболявания. През 1295 г. Марко Поло става първият, който забелязва, че някои фуражни растения, които растат в планините на Западен Китай, водят до опадване на копитата на тревопасните животни.

Селенът често е страничен продукт от рафинирането на мед. Той е червен на цвят и се използва за оцветяване на бои, мастила, задните светлини на автомобилите и за фотоелементи, които реагират на светлината или я превръщат в електричество.

Дозировка:
• 100-400 мкг на ден, ако живеете в райони с нискo съдържание на селен в почвите
• 50-200 мкг на ден, ако живеете в райони от високо съдържание на селен в почвите
• до 3 пъти максималната доза, ако работите в нефтопрерабатвателна рафинерия.

Концентрирани количества при хората са открити в бъбреците, черния дроб, далака, панкреаса и мъжките тестиси.

Обърнете внимание:
• Селенът е 50-100 пъти по-активен като антиоксидант от витамин Е.
• Комбинацията на селен с витамин Е дава по-добро облекчение при стенокардия, отколкото поотделно.
• Ракът на кожата, предизвикан от ултравиолетова светлина се инхибира от селен и витамините Е и С.

Помощници: витамини А и Е, хром.
Инхибитори: обработка на храната, кравето мляко за кърмачета.
Лекарства, които го изчерпват: алкохол, антибиотици, антиконвулсанти, антихипертензивни средства, бронходилататори, хормонална заместваща терапия (ХЗТ), Paraquat (хербицид), стероиди.
Хранителни източници: бразилски орехи, месо, морски дарове, чесън, яйца, зеле, целина, краставици, репички, месо от органи и мускули, пълнозърнести храни (напр. в кафявия ориз има 15 пъти повече отколкото в белия ориз).

Ползи от селена:
• необходим за нормалната чернодробна функция
• има противоракови свойства (особено рак на простатата, белите дробове и дебелото черво)
• мощен антивирусен агент
• кофактор за глутатионпероксидазата (важен антиоксидант)
• помага за превръщането на хормона на щитовидната жлеза (Т4) в активната форма (Т3)
• допринася за производството и подвижността на сперматозоидите
• подобрява използването на кислорода
• спомага за увеличаване на еластичността в тъканите и мускулите
• спомага за поддържането на здрави червени кръвни клетки и кератини
• помага на протеините за укрепване на косата и ноктите
• помага за предотвратяване и/или лечение на пърхота
• подпомага детоксикацията на тежки метали (живак, арсен, мед), наркотици, цигарен дим и някои видове канцерогенни мазнини
• действа като противовъзпалително средство
• помага за функцията на щитовидната жлеза и панкреаса
• ефективен е срещу забавяне на растежа, уголемяване на ставите, дефекти в гръбначния стълб и мускулна атрофия
• важен за панкреаса и метаболизма на хормоните на щитовидната жлеза
• помага за неутрализиране на свободните радикали
• може да спести и частично да замести витамин Е
• повишава умствената активност и мотивация
• жизненоважен за производството на простагландини.

Симптоми за дефицит:
• отслабена имунна система
• повишена чувствителност към вируси, диабет тип 2, болест на Кешан и някои видове рак
• деструктивни изменения на сърцето и панкреаса
• пърхот
• намалена еластичност на тъканите
• влошаване и калциране на мускулната тъкан
• стерилитет при мъжете
• аборт
• намалена устойчивост към озон
• необичаен растеж на нокътното легло
• забавен растеж
• мускулни крампи
• уголемяване на сърцето
• различна степен на сърдечна недостатъчност
• катаракта
• мускулна дистрофия
• болезнени мускули
• чернодробно заболяване
• повишени нива на различни видове рак
• артериосклероза
• артрит и остеоартрит
• цироза на черния дроб
• емфизема
• увеличава йодния дефицит.

Симптоми на токсичност:
• чеснов аромат на кожата и лош дъх
• влошаване на косата/ноктите/зъбите
• кожни възпаления
• умора
• раздразнителност
• прогресивна парализа
• ранните признаци на селенова токсичност са летаргия, раздразнителност, суха коса и промени в ноктите.

Записите от 1856 г. сочат, че кавалерийските коне в Небраска загубили копитата си, заедно с част от гривата, когато се хранели с местни фуражни растения. Подобни наблюдения били докладвани и през 1893 г. в Уайоминг.

Днес знаем, че тези състояния са резултат от отравяне със селен. Подобни исторически наблюдения са малко, тъй като в света има само няколко места, където в растенията или почвата има токсични нива на селен.

Тези болести при животните били свързани с растения, обикновено от видове астрагал и окситропис. Но едва през 30-те години на миналия век изследователите в земеделието показват, че някои растения съдържат необичайно високи нива на селен и че животните, хранещи се с тези растения, развиват заболявания.

В началото на миналия век FDA предупреждава, че инсектицидите, съдържащи селен, могат да бъдат опасни за хората. Но едва през 1943 г. учените изолирали доброкачествени чернодробни тумори при плъхове от такива материали. Поради тези ранни открития FDA с повишено внимание одобрява селена в хранителните добавки.

През 50-те години на миналия век неговите хранителни ползи започват да се появяват. Той бил открит в бирената мая от Американски тип като част от непознатия „фактор 3“, който действа заедно с витамин Е и серните аминокиселини в защита на черния дроб. Следователно селенът придобил важен жизнен статус.

Оттогава откритията показват, че селенът предотвратява някои разстройства, свързани с дефицит на витамин Е, включително мускулна дистрофия при животните. Неговите антиоксидантни свойства действат синергично с витамин Е, което означава, че двете заедно са по-силни отколкото всеки сам за себе си. Когато има дефицит на селен, състоянието може да се влоши от твърде малкото витамин Е. Дефицитът на някое от тези хранителни вещества може да бъде коригиран чрез добавяне на другото.

През 1973 г. е открито, че селенът, заедно с витамин Е, действа като кофактор за ензима глутатион пероксидаза. Известно е, че този ензим разгражда токсичните пероксиди, образувани от окисляването на полиненаситените мазнини.

Дълги години селенът бил игнориран като важен елемент, тъй като е известно, че е силно токсичен. През 1990 г. обаче Националният съвет за научни изследвания реши, че препоръчаната от RDA дневна доза селен трябва да бъде 200 мкг и не трябва да се превишава това количество, тъй като той може да бъде токсичен в чиста форма. Само един органично отгледан суров бразилски орех ще достави достатъчно селен за целия ден.

Плодовитост
Доказано е, че селенът допринася за производството и подвижността на сперматозоидите. Момчетата, които достигат пубертета, се нуждаят от повече селен отколкото момичетата, тъй като половината от селена в тялото на мъжа се намира в тестисите и семенните канали и се губи по време на отделянето на сперма.

Профилактика на заболявания

Последните открития показват, че селенът наистина помага за защита срещу рак, тъй като неутрализира някои канцерогени в храните и може да предотврати разпространението на някои съществуващи тумори. Също така подобрява използването на кислорода, като по този начин помага на сърцето и белите дробове.

Други изследвания доказват способността му да подобрява еластичността в тъканите и мускулите, да поддържа здравето на червените кръвни клетки и кератини. Да способства за формирането на протеините за косата и ноктите, да помага за лечението и профилактиката на пърхота. Селенът се оказва безценен при детоксикацията на такива тежки метали като живак, кадмий и сребро, както и на различни лекарства, цигарен дим и някои видове канцерогенни мазнини. Смята се, че този елемент се съединява с токсините и образува инертни съединения.

Селенът действа и като противовъзпалително средство при лечението на артрит и други автоимунни заболявания, като по този начин е полезен за имунната система. Използва се за лечение на заболяване, наречено болест на Кашин-Бек, което засяга ставите. Ако заболяването бъде открито рано, селенът може да бъде ефективен за забавяне на растежа и деформирането на ставите, промените в гръбначния стълб, както и при мускулна атрофия. Той също така участва в метаболизма на тиреоидния хормон и в панкреаса.

Едва през 1979 г. китайските учени свързват дефицита на селен с болестта на Кешан, смъртоносна кардиомиопатия, която се среща най-често при деца и жени в детеродна възраст. Някои учени смятат, че хората с дефицит на селен са по-предразположени към вируса, който може да причини заболяването, а не само заради дефицита на селен.

Селенът лесно се унищожава при преработката на храните. Нещата се влошават още повече, ако съдържанието му в храните е пряко свързано с ниското му съдържание в почвата, където се отглеждат. Въпреки че е един от десетте най-често срещани минерала, разпределението му по Земята е неравномерно. Някои области са богати на селен, докато съседните земи са изтощени. Дефицит възниква в райони, които са лишени от селен в почвата, такива като части от Китай, Нова Зеландия и Финландия.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Селен. Коледният „подарък“ от Луната

Селенът намалява холестерола

Как преодоляхме COVID-19?!

Минерали

Съдържание на витамини и минерали в някои от най-консумираните храни

Тест за недостиг на витамини и минерали

Материалът Селен (Se). Ползи, симптоми и храни е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Експертите посочиха таблетката, която си струва да се пие редовно за укрепване на здравето. Интересното е, че по-голямата част от хората дори не са чували за нея. Кой би могъл да си помисли, че земята под краката ни, може да е причината за най- различни здравословни проблеми от сърдечносъдови заболявания и диабет от втори тип до възпалени жлези и рак?

Именно така смятат някои експерти, които твърдят, че заради ниското ниво на селен, в организма на съвременния човек, се развиват толкова много болести. Селенът се използва от организма за създаване на „селенопротеини“, които действат като антиоксиданти, не допускайки увреждане на клетките. Има все повече доказателства, че нивото на селен играе ключова роля в нашето здраве.

Миналата седмица учени от Университета на Източна Англия откриха, че хората, които консумират големи количества от този елемент, заедно с витамините С и Е, с 67% по-малко страдат от рак на панкреаса, който е най-смъртоносния. В миналото, науката установи, че високите нива на селен в напреднала възраст, подобряват функцията на мозъка. Единственият проблем е, че повечето от нас имат недостиг на селен.

Най-богатите източници на селен са бразилските орехи, бобовите растения, черния дроб и рибата. Селен има също и в зърнените храни, хляба, месото и пилетата. Но, поради факта, че нивото на този елемент в почвата е малко, нито кравите, нито растенията ще успеят да получат достатъчно селен, който след това да предадат на хората. Ето защо, неговото съдържание е много малко в зеленчуците, месото и зърнените храни. Лекарите съветват да се приемат най-малко 200 микрограма селен на ден.

Идеални за тази цел са добавки, съдържащи този елемент. Също така, не забравяйте да наблягате на храните, богати на селен. в 100 грама бразилски орехи- 245 мкг, в 100 грама сардини- 38 мкг, в 100 грама скариди- 16 мкг, в 100 грама яйца- 11 мкг, в 100 грама червено месо, без мазнини- 10 мкг.

Още по темата

Книги за изчистване на организма

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия – лечение с камъни

Материалът Назоваха елемента, който предпазва от всички болести е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

През последното десетилетие, онкологията постигна голям напредък в лечението на много видове тумори, но смъртността от рак на панкреаса е все още над 80% през първата година, след поставяне на диагнозата. Само 5% от щастливците могат да се надяват на оцеляване повече от пет години, въпреки че и в този случай е невъзможно да се говори за пълно възстановяване.

Така например, главният изпълнителен директор на Apple – Стив Джобс е успял да достигне до около седем години, но болестта все пак го победи. От рак на панкреаса умряха филмовите звезди, като Любов Орлова, Олег Янковски, Патрик Суейзи. Смъртността от този тип рак кара учените да търсят нови средства за превенция срещу него.

Сега те открили, че ако диетата е богата на селен и никел, това осигурява определен защитен ефект за организма. Тези данни били получени, когато учените сравнявали наличието на двете вещества в ноктите на 118 пациенти с рак на панкреаса и 399 пациенти в болници, които нямали рак.

Никелът влияе върху това, колко желязо ще може да абсорбира организма от храната, този метал е изключително важен за производството на червени кръвни клетки. Най-богатите източници на никел са гъби, боб, чай, леща, овес и ядки.

Селенът играе важна роля в имунната и репродуктивната системи, той предпазва от увреждане на клетките и тъканите. Най- много селен се съдържа в бразилските орехи, слънчогледа, хляба, рибата, месото и яйцата. (Но, трябва да го има в почвите! В българските почви няма селен!)

А, за един от основните виновници за рака на панкреаса може да се счита кадмия. Това вещество постъпва в нашето тяло от цигарите, така че пушенето в 30% от случаите е причина за развитие на рак. Освен това, този вид тумор е свързан и с живака (съдържащ се в амалгамните пломби, например).

Ето защо учените препоръчват закуска срещу рака – омлет с гъби!

Още по темата

Книги на Walter Last за самолечение

Цялостното решение за рака – Ново разбиране за причините и лечението на рака

Алтернативното решение за лечение на рака

Алтернативни методи за инхибиране (потискане) на метастазите

Цялостното решение за преодоляване на автоимунните заболявания – Ново разбиране за причините и лечението

Противоракова диета (хранене при рак)

Противоракови билки

Рецепти за хранене при рак

Лечение на рак – лечебна картинка

Универсалният лечител – Керосинът

Забравеният разтвор на Лугол

Слънчевата светлина

Зокум (Oleander)

Лечение с MMS – Натриев хлорит

Алкализиране на тялото

Кандида тест

Натурални терапии

Материалът Закуска срещу рака – омлет с гъби е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Учените изследвали връзката между селена и нивата на холестерола, като ги наблюдавали и преди, и след експеримента. Оказало се, че доброволците, които вземали по 100 и 200 микрограма селен дневно, имали по-ниски нива на холестерол с 8,5 и 9,7 мг/ дл в сравнение с тези, които приемали плацебо.

А при тези, които приемали по 300 мг, нивото на „добрия“ холестерол се повишило, при това без опасни странични ефекти, констатирали лекарите. Експертите смятат, че приемането на селен помага за поддържането на нивата на холестерола. Не забравяйте за правилното хранене и активния начин на живот, подчертават те.

Още по темата

Селен

Хората напразно умират от коронавирус

Дали агресивният рак е хифи на гъба?

Червеният лук понижава холестерола

На всички деца трябва да се провеждат тестове за нивото на холестерола

Рибата и Омега-3 мастните киселини намаляват холестерола

Холестеролът!

Книги за изчистване на организма

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия – лечение с камъни

Упражнения

Материалът Селенът намалява холестерола е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

А. Наумов: Ето няколко симптома, свързани с недостиг на желязо в организма: умора, бързо възникваща слабост (като варен), понижаване на издръжливостта, влошени способности за обучение, отслабване на имунната система, даже упорито, необяснимо излишно тегло. За най-добър източник на желязо разбира се служи червеното месо, кървавицата. За по-пълно усвояване на желязото е необходим витамин С, йод и селен (в обичайните дневни дози). Т.е. това, което ние наричаме пълноценно хранене. Проанализирайте своето хранене, може тези елементи да не ви достигат и имате липса на желязо. Дайте ги на своя организъм и той ще Ви се отблагодари. Успех!

Още по темата

Симптоми за желязодефицитна анемия

Желязодефицитна анемия

Книги за самолечение на Walter Last

Kоктейл от силни антиоксиданти

Киселинно-алкален баланс

Стомашно-чревна флора

Йодът. Нужен като въздуха!

Полезните минерали

Витамините

Забравеният разтвор на Лугол

Аминокиселини

Протеини

Приемането на желязо и фолиева киселина през бременността способства за раждането на интелигентни деца

Витамините, минералите и тяхното взаимодействие в добавките!

Витамин В12 е важен за раждането на спокойни деца

Недостигът на желязо води до тромбоза

Материалът Липса на желязо – какви са симптомите, хемоглобина ми е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

„… и случаят, Бог изобретателят“. Цялата история на откритията на човечеството потвърждава истината: не бива предварително да се съставя списък на научните открития. Нямаше да го има Негово Величество Случаят. Рентген така и не би осветил фотолентата. Уотсън нямаше да намери грешки в сметките на известния химик Полинг и ние така и нямаше да разберем, че генетичната информация за целия организъм е опакована в ядрото на клетката във вид на спирала.

Ако асистентът не беше забравил да изключи термошкафа, Светът така и не би се досетил, че спирохетите – това не е само сифилис, но и язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника.

Срамежливият убиец

Селенът, сребрист метал, известен като родният брат на сярата, кислорода и телура. В таблицата на Менделеев те стоят един до друг. А при определени условия могат да се заместват един друг. Той отдавна бил известен като много рядък, много токсичен и отровен минерал, предизвикващ при животните: опадване на козината, цироза на черния дроб, куцане, пороци в развитието на костите и даже смърт.

И никой от биолозите не би му обърнал внимание, ако не… В редица райони на Китай в продължение на векове загадъчна болест отнемала живота на деца и млади майки. В началото на миналия век с усилията на учени медици било установено, че това е свързано с проявяването на сърдечна недостатъчност.

Болестта получила името „кеншанска“ (на името на града, в чийто район особено свирепствала болестта). Но причината си оставала тайна. В края на 70-те години случайно проведен анализ на почвата показал пълна липса на селен.

Когато опитали да го дават на неговите жители допълнително към храната (около 100 мкг. на ден) им се отдало практически да премахнат този болест. С това веригата от случайности с нашите „герои“ не завършва. По това време се провежда изучаване влиянието на витамин А и неговите провитамини за предпазване от ракови заболявания. Единственият район, показващ най-впечатляващи резултати бил китайската провинция Линдзян.

При детайлното изучаване на този „феномен“ се оказало, че само там изследваните едновременно получавали още и добавка селен (профилактика срещу болестта „кеншан“). Това, разбира се, било сензация. Сензация, даваща старт на надпреварата в изучаването биологичната роля на този микроелемент.

Сребърната надежда

Американецът Лари Кларк, днес голям специалист по изучаване биологичната роля на селена, в края на 70-те изучавал нивото и причините за смъртността от рак в югоизточна Америка и нейната връзка с използването на пестициди в селското стопанство в този регион. Областта на неговия интерес бил арсенът и производните му. Опитвайки се да намери взаимовръзка, той нанасял на топографската карта данните за почвеното ниво на арсена, честотата на онкологичните заболявания при хората, живеейки на тази територия – никаква връзка!

Това бил провал! За да се спаси някак от тази ситуация, той чисто случайно се опитал да съпостави тези данни с нивото на селена в почвата, смятайки (наистина, грешно), че той е конкурент на арсена, обърквайки абсорбирането на последния от червата в кръвта. Нанасяйки данните на картата… ахнал.

Честотата на случите на рак била обратно пропорционална на нивото на селена в почвата! Младият учен бил спасен и през 1981 г. блестящо защитил дисертация. Неговите знаменити карти били публикувани десет години по-късно – толкова невероятни били данните! Освен честотата на случаите на рак, на тях той поместил и резултати от съпоставяне и с други заболявания.

По тях е видно – ниското съдържание на селен в почвата, а оттам, естествено, в растенията и по-нататък в храната на хората, носи след себе си висок процент случаи на рак, инфаркти, паралич и т.н. През юли 1983 г. в британското авторитетно и сериозно научно-медицинско списание „Lancet“ се появява статия на д-р Вилет за селена. На 5000 здрави мъже – доброволци той взел проби кръв и ги наблюдавал 5 години. При 111 човека от тази група се развил рак.

Сравнили съдържанието в кръвта на различни вещества и се оказало, че има само една съществена разлика. Вие се досещате – риска от рак при мъжете, имащи ниско съдържание на селен в кръвта, бил два пъти по-висок, отколкото при останалите. Сухата теория на наблюденията изисквала живо експериментално потвърждение. Едно нещо е – карти и статистика.

Друго – клинично изпитание, което е единствения начин да докажеш истината. Доктор Л. Кларк със сътрудници провел изследвания в 5 региона на САЩ, където почвата е бедна на селен, а жителите са подложени на интензивното въздействие на слънчевите лъчи. Доброволците получавали по 200 мкг селен на ден във вид на обогатени с този минерал изсушени маи (дрожди) в течение на 10 години. Резултатите били публикувани на 23 декември 1996 г.

Това бил истински Коледен подарък от учените за човечеството! Ето ценните цифри на отчета:

– Смъртността от рак намаляла 50%
– Общата смъртност намаляла 17%
– Честотата на възникване на рак намаляла 37%
– Ракът на белия дроб намалял 46%
– Ракът на стомаха намалял 63%
– Ракът на дебелото черво на 38%

Това било победа! Селенът станал бестселъра на фармакологията. Така често се случва. Един факт, като вълшебен ключ, отваря вратите на много тайни и ни кара по новому да преосмисляме, оказва се, избистрената картина на света. Думата „стрес“ някак тихо и незабележимо се включи в нашето всекидневно общуване.

И ако бабата от лавката на подлеза говори на своята приятелка „аз съм постоянно в стрес“, за останалите е разбираемо: индивида под натиска на социално – битовите условия изпитва психо-емоционално натоварване, изтощаващо неговите адаптационни и приспособителни възможности. Малко теория: Свободните радикали се образуват в момента, когато кислородът, участващ в процесите на метаболизма, губи своя електрон. Ставайки химически агресивен, свободния радикал допълва загубата, отнемайки електрон от съседните молекули. Например, от водата той прави водороден прекис (перхидрол), известното на всички нас вещество за изрусяване на косата. Особено трагични са последствията, когато към него се залепи молекула от клетъчната мембрана.

Подобна верижна реакция отслабва мембраната, нарушава целостта на клетката и открива пътя за множество заболявания. Разрушителното действие на излишната концентрация на свободни радикали се проявява в ускоряване процесите на стареене, активизиране на възпалителни и дегенеративни процеси, нарушаване функцията на нервната, имунната и сърдечносъдовата система. Ако физиците знаеха за свободните радикали преди 50 години, то на биолозите, както вече казах, и в най-страшните си сънища не би им дошло на ум, че те могат да се образуват в организма на животните и човека.

Днес се смята за доказано, че свободните радикали участват в процеса на стареене, канцерогенеза, химичното и лекарствено поражение на клетките, възпаленията, радиоактивното въздействие, атерогенезата. Оказва се, че в биологията прекисите (продуктите от реакцията на свободните радикали) служат за оръжие. Тях ги използват едноклетъчните организми срещу своите врагове. Без тях нашите защитни клетки на кръвта (неутрофили и макрофаги) не биха могли да унищожават проникващите в организма бактерии.

Война на три фронта

Наличието в живата природа на такива разрушителни сили подразбира от само себе си и система за съответна защита. Тя действително съществува във всички живи същества и носи названието антиоксидантна. Нейното откритие дължим на биохимика Ричард Посветер. Неговата пионерска работа за възможностите за забавяне процесите на стареене се появява през 1971 г. След две години той публикува резултати от свои изследвания за връзката на свободните радикали и рака.

Ето така съвършено делнично било установено, че всяко живо създание непрекъснато се защитава от три свята: макросвета- стихиите, катаклизмите, нещастните случаи, агресията на себеподобните; микросвета – вирусите, бактериите и молекулярна – свободните радикали. Всъщност, всеки един миг на нашето съществуване е непрестанен двубой между антиоксидантите, защитаващи живота и свободните радикали – носещи смърт. Някои учени смятат, че първите видимо започват да губят в организма на човека примерно към 25-годишна възраст.

А самата смърт – не е нищо друго, освен господстващо преобладаване на прекисните окисления над антиоксидантната защита на клетката. Дори такъв термин измислиха „оксидантен стрес“. В природата за антиоксиданти служат или определени молекули, или специални белтъчини – ферменти. От най-значимите, вие вече знаете, са витамин А и неговите провитамини, витамините Е, К, С и цял клас биофлавоноиди, които се съдържат най- много в растенията, тъй като те им служат за защита от пагубното въздействие на ултравиолетовото облъчване.

И още, помнете, рекламата за козметика „с коензим Q“! Това не е нещо друго, а широко разпространеният в природата антиоксидант убихинон. Ферментите – антиоксиданти. Това е огромен клас на изключително важни за живота и здравето белтъчни молекули, в чиито активни центрове се съдържат атоми на желязо, цинк, магнезий, мед и др. Нашият герой – селенът. Изучаването на този клас белтъчини принуди кардинално да се преразгледа нашето отношение към микроелементите, повишаването им в ранг на незаменими и задължителни компоненти на храненето.

Селенът заема важно място в антиоксидантната система на организма в състава на специализирани белтъчини, обезвреждащи всевъзможни прекиси. Американецът Петерс през 1991 г. публикува работа за изразения лечебен ефект на селена при заболявания на ставите, в това число и при ревматоиден артрит. Наистина, той отбелязва, че подобряването не настъпва веднага след първия прием, а няколко месеца след приемане на препарата.

Други изследователи откриха, че при хора с ниско ниво на селен в кръвта рискът от коронарна болест на сърцето на 70% се увеличава, често се среща астма, колити, псориазис и др. Природата се е изхитрила и е направила селенопротеидите не само преки антиоксиданти, но и белтъчини, възстановяващи вече „използвани“ молекули – антиоксиданти: витамин С, убихинон (Q 10), липоевата киселина. Тях можем да намерим в състава на ядрото на клетките и това вероятно е последната бариера за защита на нашата генетична информация.

Неотдавна те бяха открити също и в сперматозоидите. Освен това, в тези „славни момци“ намериха специален „капсулиран“ селенопротеид, намиращ се в основата на тяхната опашчица. Смята се, че той е необходим за осигуряване на тяхното придвижване. Така че, няма селен – няма дечица! Приблизително 60% от селена в кръвта влиза в състава на селенопротеида Р, който както считат се явява „трамвай“, превозващ 10 „атома – пътници“ селен от червата до „мястото на работа“. Селенопротеидът W – е абсолютно необходим за нормалната обмяна на веществата в мускулите, прави човека силен и издръжлив.

Накрая, как може да забравим, фермента йодитиронин дейодиназа. Той е белтък, превръщащ слабо активния хормон на щитовидната жлеза тироксин в активен – трийодтиронин. Оказва се никой в природата, освен дадения селенопротеид, не умее да се занимава с това. А недостигът на селен ще се отрази на здравето и ще маскира даже нормалното постъпление на йод в организма.

До настоящия момент обаче не са известни механизмите на неговото влияние за активиране на имунната система и защитата на организма от токсичните метали – кадмий, живак, олово, но това е само въпрос на време. Учените установиха, че в кръвта на човека за оптимална се явява концентрацията на селен, равна на 115- 120 мкг/л. В районите, където почвата е бедна на този минерал, неговото ниво в кръвта се понижава до 50 мкг/л и по-малко, което е крайно недостатъчно. Нивото на селена в почвата определя и неговото съдържание в продуктите за хранене.

На кого и колко?

Смята се, че ние получаваме необходимата доза селен, употребявайки ръжено и пшенично брашно. В останалите продукти за хранене той е твърде малко. Препоръчителните дневни норми на Световната организация по здравеопазване са следните:

– Деца до 1 г. – до 15 мкг
– Деца до 10 г. – до 30 мкг
– Деца до 14 г. – 40-45 мкг
– Възрастни – 50-70 мкг
– Бременни жени – 65 мкг
– Кърмачки – 75 мкг

Учените смятат за профилактична доза 100-200 мкг на ден. Дози по-високи от 300 мкг на ден при продължителна употреба могат да бъдат токсични! Статията беше почти готова, когато излезе публикация, че селенът се усвоява от продуктите само в органичен вид. Т.е. в състава на продуктите от растителен и животински вид. Благодарение на тази новост стана ясно, защо термичната обработка на продуктите катастрофално намаляваше количеството на усвояване на микроелементите.

Аз със спокойна съвест мога да препоръчам на моите читатели – допълнете обезателно своето хранене със селен! Така ще бъда съвършено спокоен за здравето на вас и вашите деца!

Автор на статията: д-р на медицинските науки Александър Наумов – ръководител на Лаборатория по аналитична биохимия на Държавен университет по медицина в Гродно, Белорусия

Още по темата:

Приемате ли достатъчно вода

Минерали

Книги за самолечение на Walter Last

Тест за недостиг на витамини и минерали

Натрий (Na) – основен минерал

Калий (К) – основен минерал

Калций (Ca) – основен минерал

Фосфор (Phosphorus)

Материалът Селен. Коледният „подарък“ от Луната е публикуван за пръв път на Наноком ООД.