билколечение Архиви | Наноком ООД

Материалът Индийско орехче (Nutmeg) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Хрян (Horseradish)

Мариана Кюркчиева — Wed, 25 Oct 2017 05:00:00 +0000

Наименование: Хрян (Horseradish)

Ботаническо наименование: Armoracia rusticana syn. Cochlearia armoracia, Armoracia lapathifolia. Популярни имена: Планинска репичка
Семейство: Кръстоцветни (Cruciferae)

Предупреждения

Прекомерната консумация може да раздразни лигавиците, вместо да ги излекува, ако се приемат по-малки количества.

Трябва да се избягва от хората със слаба функция на щитовидната жлеза.

Хрянът може да причини поява на мехури. Затова трябва да се внимава при употребата му.

Да не се дава на деца на възраст под четири години.

История

Растението произхожда от Европа и отдавна е разпространено в Западна Азия, а сега се отглежда в много части на света. Хрянът е член на семейството на синапа и зелето, растението е многогодишно, нараства до двадесет сантиметра с дълбоки корени и големи листа. Билката е широко култивирана заради нейния корен, който се изкопава през есента.

Предполага се, че Плиний (23-79 г.) е виждал в ума си хрян, когато описал растение, което отблъсква скорпионите. Въпреки това, в по-голямата част от историята си, билката се използва главно като диуретик и остава популярна подправка в много части на света. Хрянът е известен най-вече със своя остър вкус и е една от петте горчиви билки, консумирани в Пасхалния седер.

Чероките използвали растението за лечение на астма, кашлица и бронхит. Много племена, включително Онтарио, Делауеър и Моеган, правели лапи от листата за лечение на невралгия и зъбобол.

Основни действия
• антимикробно
• антибиотик (срещу Грам + и Грам-)
• противораково
• противовъзпалително
• диуретик
• отхрачващо
• стимулира потенето
• силен храносмилателен стимулант

Ключови компоненти
• глюкозилинати (предимно синигрин)
• аспарагин
• смола
• витамини и минерали (особено хром, магнезий, фосфор, калий, рибофлавин, витамини А и С, калций, манган, ниацин и цинк)

Лечебни части
Корени, листа

Ефектът на зачервяване на кожата и усещането за топлина, което е индикация за увеличаване на кръвообращението в болното място се дължи на гликозидите. Летливите масла и изотиоцианатите в корена могат да имат леки антибиотични свойства.

Традиционна употреба

Днес хрянът е силно подценено билково лекарство, което има много лечебни свойства. Той има способността да стимулира храносмилането и изпотяването, като по този начин понижава треската, освобождава храчките и ги изтласква от системата, освобождавайки тялото от много вредни организми.

Той е особено ефективен при настинки и бронхити, както и при уринарни или стомашно-чревни инфекции.

Мленият пресен хрян, смесен с малко мед и добавен към чаша гореща вода е прекрасно средство за лечение на кашлица.

Той е ефективен и за подсилване на стомаха, но съдържа някои масла, които могат да раздразнят стомашните язви. Когато хрянът се счука, един компонент, наречен синигрин, произвежда алил изотиоцианат, антибиотично вещество, което го прави добро средство за лечение на инфекции на дихателните и пикочните пътища. Сандвич с прясно настърган корен е домашно лекарство за сенна хрема.

Големите листа на хряна често се използват като добавка към салатите.

Външно може да се използва лапа за облекчаване на подуто измръзнало място.

Билката е добро загряващо средство и стимулирайки кръвообращението стига до повърхността на кожата и я зачервява, а това е необходимо за оздравяването на мястото. Това нежно затоплящо действие на билката е полезно за облекчаване на болки в ставите и мускулите.

Хрянът действа като противовъзпалително средство, което пречи на предаването на съобщения за болка от периферните нерви към мозъка.

Но, трябва да се внимава с него и да се използва правилно, защото може да увреди кожата и да причини образуването на мехури!

Чай може да бъде направен от тинктура, която се получава от настърган хрян, потопен в оцет за една седмица. Тази тинктура може да се използва и като подправка. Хрянът се използва и като пречиствател на вода.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Материалът Хрян (Horseradish) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Кокос (Cocos)

Мариана Кюркчиева — Thu, 14 Jul 2016 05:00:00 +0000

Наименование: Кокос (Cocos)

Ботаническо наименование: Cocos nucifera

Други наименования: Coconut, noix de coco (Франция), Kokosnuss (Германия), nuez de coco (Испания), jawz al-hind (Арабско), nariyal (Индия), thenga (Шри Ланка), ma phrao (Thai), kelapa (Малайзия/Индонезия), yeh tzu (Китай)

Семейство Палмови (Palmaceae)

История

Ботаниците все още не са постигнали съгласие за това, дали вида произхожда от Източна Индия и Меланезия или от Америка. Най- вероятно е първото, тъй като основните производители, изнасящи кокос днес са Филипините, Индонезия, Индия, Шри Ланка, Мексико, Малайзия и Папуа Нова Гвинея. Когато Линей (Linnaeus) дава научното наименование на дървото през 18 век, той на шега използва думата „coccus“, което означава, зрънце на латински.

Обаче, по някаква причина, името кокос се утвърждава и използва и до днес. Има много мнения за това, как кокоса е получил името си. Вината, изглежда е на д-р Джонсън, който объркал записа на двете думи „coconut“ и „cocoanut“ в своя речник от 1755. Двете изписвания все още се срещат и днес. Coco(nut) по никакъв начин не е свързано с какаото и това трябва да сложи край на дебата за произхода на името.

Кокосовите орехи са от най-полезното дърво на света, процъфтяващо по морските крайбрежия на тропиците, където валежите са повече от метър и половина годишно. Търпимо е към солени, песъчливи почви и расте на ивици земя, където повечето други култури не биха могли да оцелеят. Възрастните дървета могат да достигнат височина до 24 метра.

Плодовете се берат от около шестата година нататък до осемдесетгодишна възраст на дървото. Първоначално са зелени и след това пожълтяват. Високият, без клони ствол на дървото може да направи прибирането им много трудно, но квалифицирани боси катерачи често използват въжета, чрез които се качват на дърветата.

В някои страни на Югоизточна Азия използват обучени маймуни, които хвърлят плодовете на земята. Плодовете могат също така да бъдат оставени да паднат сами или се режат от дърветата с ножове, закачени към дълги бамбукови пръти.

Употреба като храна

Всички части на плодовете са полезни. Най-дебелият слой от влакнестата обвивка, която се намира под външната кожа може да се обработи и се продава като „coir“ (влакна от кокосов орех), важен материал, използван за направата на въжета и рогозки. „Месото“ се намира в тази обвивка и е всъщност ядката на плода. То е бяло и месесто, а в неговата кухина се съдържа „мляко“, което съдържа захари, които постепенно се абсорбират от плода, докато узрее.

Кокосовата палма има много приложения и е жизненоважен компонент на много от местните икономики. Дървесината осигурява строителни материали. Листата се използват за материал за покривите. Дървото и листата се използват също и за гориво, плодовете осигуряват храна, напитки и влакна. Най-важната част, за търговска употреба, е изсушеното кокосово месо, наричано копра.

Най- големият износител са Филипините, следвани плътно от Индонезия, Малайзия, Индия и Нова Гвинея. Въпреки че се произвежда в малки количества, копрата и кокосовите влакна са особено важни за много Тихоокеански общности. Познатият цял кокосов орех е само ядката на плода, обвивката вече е отстранена преди да бъде изпратена на пазара. Вътре в черупката има тънка кафява козина, наречена теста, която покрива ядрото или бялото месо. Центърът на това месо е кух и пълен с течност. С узряването на плодовете, ядрото добива кремообразна, желеобразна консистенция и течността е прекрасна освежаваща напитка. Това „мляко“ всъщност е вода и така е известно в западния свят.

Въпреки това, в Индия и Югоизточна Азия, кокосовото мляко се смята за емулсия, подобна на кравето мляко. Тъй като съдържа по-малко протеини и повече мазнини, ако се остави да се утаи, кокосово масло се издига отгоре. Кокосовият орех съдържа някои видове захари, но не съдържа нишесте. Той е добър източник на фибри, а също и незавършени протеинови форми на лизин и изолевцин.

Кокосовите орехи съдържат малки количества В- витамини и по-големи количества минерали като фосфор, желязо, магнезий и цинк. Тъй като повечето от плодовете се състоят от наситени мазнини (92%), това ги прави добър източник на такива мазнини за вегетарианците. Но, не и за тези, които консумират месо или имат високи нива на холестерола и триглицеридите. Кокосовото масло е без холестерол, но има по-висока концентрация на наситени мастни киселини (но не и на витамин Е) от всяка друга храна.

Трябва да се отбележи, че холестерол не е открит в растенията или техните продукти, а само в животинските мазнини, затова когато един растителен продукт се рекламира като „без холестерол“ е вярно – но и малко подвеждащо! При закупуване на кокосов орех, не забравяйте да го разклатите. Ако не чуете плискане на течност вътре, то може да се предполага, че месото не е чисто и е изсъхнало. Избягвайте орехи, които имат тъмни петна отгоре или мухъл навсякъде върху черупката. Течността и месото могат да се използват сурови или за готвене. Не изхвърляйте ценната течност, използвайте я в напитки или ястия!

Кокосови продукти

– Копра е наименование на сушеното кокосово месо с 5% водно съдържание или по-малко. Прясното кокосово месо съдържа около 50% вода. Съдържанието на масло е около 70% и маслото се произвежда от копра.

– Кокосово мляко или сметана е плътна, сладка течност, произведена, когато върху настърган кокосов орех се излива вряща вода, след това се охлажда и течността се прецежда през кърпа. Настърганият кокосов орех и два пъти повече вода от обема на орехите ще дадат два пъти повече „мляко“ с нормална плътност. Ако водата е, колкото ореха ще се получи по-плътен „крем“. Тази смес може да се използва няколко пъти в производството с намаляваща сила на млякото. Кокосовото мляко е стандартна съставка в готвенето за някои страни като Индия и Югоизточна Азия. Неговото съдържание е на по-малко протеини и повече мазнини, от на кравето мляко. Търговският кокосов крем не е същият като домашно приготвеният.

– Кокосовите стърготини се правят от бялата част на плода, след като е отстранена кафявата обвивка. Тя се стерилизира, протрива се с вода до получаване на мокра маса, изсушава се и се пресява в различни класове. Най-добрите се наричат „ореховки“. Сушенето концентрира всички хранителни вещества и неподсладените кокосови стърготини имат около два пъти повече протеини, мазнини, въглехидрати, желязо и калий от това на пресния кокос. Трябва да знаете, че подсладените кокосови стърготини съдържат около шест пъти повече захар от неподсладените.

– Кокосово масло може да се добива от пресни кокосови орехи, правят го местните, но обикновено се извлича от копра, след пресоване. Маслото има високо ниво на наситени мастни киселини и следователно е устойчиво на гранясване. То е течно при тропическите температури, но се втвърдява при температури под 30 ° С (85 ° F). Почти без вкус след преработка, маслото е широко използвано за производство на маргарин, сладкиши и тестени изделия, както и за пържене. Този продукт е особено важен за южната част на Индия, където се използва за готвене.

– Бонбоните от кокос се правят от сироп, получен чрез нагряване на кокосово мляко и инвертна захар. Това води до нещо подобно на златен сироп, който е чиста инвертна захар. Кокосовият мед е по-тъмен продукт, произведен по същия начин, но с добавено малко количество кафява кора и се прави по- дълго време. „Cocolait“ е кокосово мляко, приготвяно за търговски цели с променен състав, за да наподобява вкуса на кравето мляко.

Лечебна употреба

Междинната верига наситени мастни киселини в кокосовото масло са мощни антимикробни агенти, които са ефикасни срещу гъби, вируси и много бактерии. Най-високо ефективни мастни киселини са – каприлова киселина, капринова киселина и лауринова киселина. Те работят така, че причиняват разпадането на клетъчните стени на микробите. Кокосовото масло е ефективно в рамките на дни. При Candida се вземат 4 супени лъжици, разпределени в рамките на деня и след подобрение можете да ги намалите до 2 супени лъжици дневно още няколко седмици. То е ефикасно при цялостно нахлуване в организма, а също и в гениталиите.

Най-добрите търговски продукти са студено пресованото или натуралното масло. То е стабилизирано, за да се унищожи или отстрани липазата. Затова аз препоръчвам на тези, които имат възможност, сами да си приготвят суров крем или мляко от кокос: пресовайте парченца от кокос с бавна скорост на сокоизстисквачката, или алтернативно смесете с вода, изстискайте и охладете.

За локално приложение и за тези с мастна малабсорбция, липазно-богатото прясно кокосово мляко може да бъде много по-ефикасно от търговско предлаганото кокосово масло, което е с много слаба концентрация на свободни мастни киселини. Като алтернатива, можете да смесите липазна добавка с кокосовото масло, ако имате малабсорбция или да увеличите неговия ефект с външно приложение.

Още по темата

Литотерапия- лечение с камъни

Материалът Кокос (Cocos) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Зокум (Oleander)

Мариана Кюркчиева — Tue, 23 Sep 2014 06:00:00 +0000

Наименование: Зокум (Oleander)

Ботаническо наименование: Nerium oleander
Семейство Тойнови (Apocynaceae)

Предупреждения

Растението е силно отровно, но приемано в ниски дози с лечебна цел е безопасно за хората!

Да се използва внимателно и стриктно да се спазват указанията за употреба! Има регистрирани случаи на отравяне!

Да не се използва от бременни или кърмещи жени, защото може да предизвика аборт! Няма достатъчно информация, дали е безопасен при такива състояния, включително и прилаган върху кожата!

Олеандърът е особено опасен за хората с електролитен дисбаланс- твърде малко калий или твърде много калций, тъй като билката влияе на сърцето. Не използвайте олеандър за лечение на сърдечносъдови заболявания, без надзора на медицински специалист.

Олеандърът е съвместим с почти всички лекарства, билки и химиотерапии, с изключение на дигоксина (digoxin- сърдечен гликозид), билката напръстник (foxglove), която съдържа сърдечни гликозиди (cardiac glycosides), и разреждащи кръвта билки и лекарства, като Warfarin и Coumadin. В такива случаи трябва да се използва с повишено внимание или под лекарско наблюдение.

История

Олеандърът е растение, чието отровно действие е добре известно. От древността семената и листата на олеандъра сa използвани в народната медицина за сърдечни заболявания, астма, епилепсия, рак, болезнени менструации, проказа, малария, тения, лошо храносмилане, венерически болести, за предизвикване на аборт и върху кожата за лечение на кожни проблеми и брадавици. Историята на олеандровото средство за лечение на рак може да бъде проследена в Турция.

Както се случва и с много други открития, изследователят д-р Озел (Huseyin Z. Ozel) открил група хора, които много по-малко чни спболедували от други групи в същия регион. След като провел изследване установил, че тези хора използват народен лек за своите болести. Средството било разтвор от растението олеандър. Доктор Озел получил патент за откритието си и създал препарата на основата на олеандър- Anvirzel. В описанието на патента се споменават няколко изследвания, едно, от които включва 494 пациенти. Ето цитат от описанието на патента:

„… Между януари 1981 г. и декември 1985 г., 494 пациенти с неоперабилни, прогресивни злокачествени заболявания бяха тествани с NOI [инжекция формула]. Всички заболявания бяха предварително диагностицирани в разлиециализирани медицински учреждения в Турция и чужбина. Степента на злокачественост на заболяванията при тези пациенти беше напреднала и достигнала до състояние, при което съществуващите антиракови терапии бяха безсилни. Тези 494 случаи включваха примери от почти всички варианти на злокачествени заболявания в различни органи...“ Целият патент можете да видите тук

Основни действия
• Имуностимулатор – 6 пъти по- силен от най- силните патентовани имуностимулатори.
• Противораково – отровните вещества в олеандъра, в ниски дози, не са токсични за хората, а са смъртоносни за раковите клетки.
• Кардиотонично – подобрява сърдечната функция
• Антивирусно

Основни компоненти
• карденолиди
• олеандрин (0,08—0,15%)- сърдечен гликозид
• корнерин- сърдечен гликозид
• дигиталин
• дезацетилолеандрини
• одинерин
• нериин
• флавоноиди (кемпферол-3-рамноглюкозид, рутин и др.)
• сапонини
• урсулова киселина

Традиционна употреба

Обикновеният олеандър е ефективно кардиотонично средство, което по действието си е подобно на билката напръстник (сърдечно средство). В хода на експерименталните изследвания е установено, че препаратите с олеандър подобряват сърдечната функция, забавят сърдечния ритъм, увеличават диурезата (благодарение на активното вещество нериин), разширяват коронарните съдове, понижават кръвното налягане. За разлика от препаратите с напръстник, гликозидите на олеандъра действат по-бързо и по-леко, по-бързо се извеждат от организма.

Освен кардиотоничното действие на зокума, водните настойки на зокума проявяват антивирусна активност и имат цитотоксични свойства. Обикновеният олеандър се предписва в случаи на аритмия с учестено сърцебиене, при по-леки форми на сърдечна недостатъчност и стенокардия. В народната медицина, настойка с листа от олеандър се пие при нервно изтощение, главоболие, епилепсия, апоплексия (мозъчен удар), безсъние, при мускулни спазми, диария, и като газогонно средство. За външна употреба се използва настойка от листата в лосиони и компреси при кожни заболявания (екзема, лишеи и др ..), за жабурене при зъбобол.

Има три начина на прилагане на олеандъра за лечение на рак- капсули, екстракт или като „олеандров сок“. Един предлаган продукт (капсули) е Sutherlandia OPC. Тези форми всъщност са в безопасна доза за хората и в същото време отровни за вируса на СПИН или раковите клетки. Много хора са използвали тези продукти за рак и СПИН, така че дозата и безопасността са много добре балансирани. Третият начин за прилагане в домашни условия е „олеандровия сок“, но за неговата употреба е добре да се запознаете предварително с информация относно начина на приготвяне и употреба.

Вижте книгата: Cancer’s Natural Enemy

Взаимодействия на зокума с лекарства и билки

Не приемайте билката зокум в комбинация с:

1. Антибиотици (макролидни и тетрациклинови антибиотици)

Някои антибиотици могат да повишат абсорбцията на олеандъра от тялото, което от своя страна да увеличи ефектите и нежеланите реакции на олеандъра. Такива антибиотици, наричани макролидни са еритромицин, азитромицин и кларитромицин. Тетрациклиновите антибиотици, които също не бива да се комбинират с олеандъра са демеклоциклин (Declomycin), миноциклин (Minocin) и тетрациклин (Achromycin).

2. Дигоксин (ланоксин) и билката напръстник (foxglove)

Дигоксинът (ланоксин) помага на сърцето да бие по-силно. Приемът на олеандър (също влияе на сърцето) заедно с дигоксин може да увеличи ефекта на дигоксина и да увеличи риска от нежелани реакции. Билката напръстник (foxglove) съдържа сърдечни гликозиди и поради тази причина не бива да се комбинира с олеандър. Не приемайте олеандър, ако приемате дигоксин (ланоксин) или билката напръстник (foxglove), без да се консултирате с вашия лекар.

3. Хинин

Хининът влияе на сърцето и заедно с олеандъра може да предизвика сериозни проблеми със сърцето.

4. Лаксативи

Слабителните, наречени лаксативи, могат да намалят нивата на калий в организма, който е важен за работата на сърцето. Ниските нива на калий могат да увеличат вероятността от странични ефекти от приема на олеандър. Някои такива лаксативи са бисакодил (Correctol, Dulcolax), Cascara, рициново масло (Purge), сена (Senokot), и др.

5. Диуретици

Диуретиците могат да намалят нивото на калий в организма, а това може да повлияе на сърцето и да увеличи риска от нежелани реакции на олеандъра. Някои лекарства, които могат да нарушат калиевото ниво са хлортиазид (Diuril), хлорталидон (Thalitone), фуроземид (Lasix), хидрохлоротиазид (HCTZ, HydroDiuril, Microzide), и др. Бъдете внимателни с тази комбинация!

6. Калциеви добавки

Олеандърът може да стимулира сърцето подобно на калция. Комбинацията на олеандър с калций може да доведе до силно стимулиране на сърцето. Не приемайте олеандър заедно с калциеви добавки!

Клинично изследвани полезни действия на зокум.

Необходими са още доказателства, за да бъде оценена ефективността на олеандъра за следните цели:

• Сърдечни проблеми
• Астма
• Припадъци
• Ракови и злокачествени образувания, дори в напреднал стадии
• Хепатит С
• ХИВ-СПИН
• Псориазис
• Имунни нарушения
• Менструални болки
• Кожни проблеми, когато се прилага върху кожата
• Брадавици, когато се прилага върху кожата
• Други състояния

Как да се приема зокум?

Подходящата доза олеандър, зависи от няколко фактора, като възраст, здравословно състояние, както и някои други състояния. Имайте в предвид, че природните продукти, не винаги са непременно безопасни и дозите могат да бъдат важни. Бъдете сигурни и следвайте съответните указания върху етикетите на продуктите. Консултирайте се с вашия фармацевт или лекар, или друг медицински специалист, преди да ги използвате.

Настойка за вътрешен прием на зокум:

1 чаена лъжичка листа в 500 мл вряла вода, оставете за 1 час, прецедете. Вземайте по 25-30 мл, три пъти на ден, преди хранене.

Настойка за външна употреба на зокум:

100 грама сушени цветове и листа в 1 литър вряща вода, оставете за няколко часа, прецедете. Използва се за разтриване и лосиони при краста и дерматити, причинени от ухапвания от насекоми.

Мехлем със зокум:

Свежи цветове и листа (3 части) и свинска мас (5 части), се разбъркват добре и нагряват на водна баня за 15 минути. Използва се за втриване при краста.

Капсули: популярни продукти са Sutherlandia OPC и Олеандров сок

Още по темата

Как да се храните при раково заболяване?!

Противоракова диета (хранене при рак)

Материалът Зокум (Oleander) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Агастаче (Giant Hyssop)

Мариана Кюркчиева — Wed, 08 Jan 2014 06:00:00 +0000

Наименование: Агастаче (Giant Hyssop)

Ботаническо наименование: Agastache rugosa (Набръчкано агастаче), Agastache mexicanum syn. Cedronella Mexicana, Agastache foeniculum (лавандулов исоп)
Семейство Устноцветни (Labiatae/ Lamiaceae)

Предупреждения
Няма регистрирани

История

Това растение за първи път се споменава в китайски лекарствен текст, написан около 500 пр. н.е. Ацтеките използвали тези видове декоративно, както и за лечение на рани.

Днес, в Мексико, все още билката се смесва със свинска мас за направата на мехлем.

Шайените правели чай от листа на лавандулов исоп, който се вземал при болки в гърдите, свързани с кашлица или слабо сърце. Стритите листа се втривали върху тялото за охлаждащ ефект по време на трески и се използвали за предизвикване на изпотяване. Също така често включвали цветовете в своите лечебни превръзки.

Основни действия
• спазмолитично
• противовъзпалително
• антивирусно
• противогъбично
• храносмилателен стимулант и помощник

Ключови компоненти
• летливи масла (включително methyl chavicol, анетол, анисалдехид и лимонен)

Лечебни части
Надземни части

Традиционна употреба

В китайската медицина билката се смята за „затопляща“ и се използва при лошо храносмилане, за стимулиране и затопляне на храносмилателния тракт, облекчаване на симптоми като подуване на корема, гадене, стомашно разстройство и повръщане.

Тя обикновено се използва за облекчаване или предотвратяване на повръщане, или сутрешно гадене.

Тя се използва и за лечение на ранни етапи на вирусни инфекции, които са със симптоми като гадене или болки в корема.

Билката често се комбинира с превара (skullcap) и други билки при симптоми на неразположение, треска, болки в мускулите и летаргия.

Лосион с билката се използва външно и за гъбични инфекции по кожата.

В Мексико, се използва главно като средство за нервни разстройства, нарушено храносмилане, безсъние, менструални крампи и главоболие.

Още по темата

Материалът Агастаче (Giant Hyssop) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Царевична коса (Corn silk)

Мариана Кюркчиева — Wed, 11 Dec 2013 05:00:00 +0000

Наименование: Царевична коса (Corn silk)

Ботанически наименования: Zea Mays
Семейство Треви (Gramineae)

Предупреждения!

Да не се използва по време на бременност!

История

Царевичната коса е била използвана като лечебно средство от древните местни индианци на Южна Америка.

Активни съставки
• албуминоиди
• целулоза
• хлорофил
• устойчиво масло
• киселина (Maizenic Acid)
• Сол (phlobaphine)
• смола
• екстракт на захарна дъвка
• вода

Използвани части
Лечебни части са цветните плодници и царевичната коса (Corn Silk)

Царевична коса – приложения

Бактериални състояния
• гонорея

Сърдечносъдови заболявания
• течност в сърцето

Пикочно-полова система
• ацидоза
• нощно напикаване при деца и възрастни хора, комбинирана с Камшик (Agrimonia Eupatoria)
• заболявания на пикочния мехур
• възпаление на пикочния мехур от пикочна киселина и фосфатни камъни, комбинирана с Дребноцветна върбовка (Epilobium parviflorum)
• цистит (остър или хроничен)
• образуване на камъни
• подагра
• инконтиненция
• камъни в бъбреците
• нефрит
• олигурия (отделяне на малко урина)
• неутрализира и подпомага отделянето на отпадни продукти, съдържащи пикочна киселина
• гнойни разложения или урина в пикочния мехур
• пиелит
• бъбречна колика

Възпалителни състояния
• ревматизъм

Други състояния
• подуване и отоци
• наднормено тегло

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Царевица

Пасифлора, часовниче (Passionflower)

Материалът Царевична коса (Corn silk) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Билки за добър сън

Мариана Кюркчиева — Tue, 10 Dec 2013 19:00:00 +0000

Успокояващи билки за релакс и добър сън

Ако търсите естествен начин да се наспите добре през нощта, то вижте тези четири билки, доказали своите успокояващи свойства:

Откритите в пасифлората съединения имат успокояващ и релаксиращ ефект, който облекчава от последствията на стреса. Изсушени листа на пасифлора са били използвани в продължение на стотици години от индианците за направата на успокояващ чай.

Корени на Валериан (Valerian)

Използван в много култури, валериановият корен има успокояващи свойства, които могат да стимулират релаксацията и спокойния сън.

Лайка (Chamomile)

Като член на семейството на маргаритката, за лайката се казва, че има успокояващи, релаксиращи свойства- ето защо е популярна съставка към много чайове за преди лягане.

Превара (Skullcap)

American превара (Scutellaria lateriflora) е била използвана от индианците за успокояване и заспиване. Не забравяйте да се консултирате с личния си лекар или фармацевт преди да вземете някаква билкова добавка или продукт, особено, ако имате някакво заболяване или приемате някакви лекарства!

Използването на някои билки за сън продължително време, също може да бъде нежелателно.

Още по темата:

Вечеря за добър сън

Материалът Билки за добър сън е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Черница (Mulberry)

Мариана Кюркчиева — Fri, 16 Nov 2012 07:16:14 +0000

Наименование: Черница (Mulberry)
Ботаническо наименование: Morus Nigra (черна черница); Morus Alba (Бяла черница)
Семейство Черничеви (Moraceae)

Предупреждения!

Избягвайте голямата консумация на плодове, ако страдате от диария.
Избягвайте листата и кората, ако имате слаби бели дробове.

История

През 16-ти век, плодовете, корите и листата на черната черница били използвани за различни лечебни цели: плодовете за възпаления и спиране на кървенето; кората за зъбобол, а листата за ухапвания от змии и като противоотрова за аконитиново отравяне.

За повече от 5000 години, бялата черница е отглеждана най- вече за храна на копринените буби. Интересното е, че изпражненията на копринената буба се използват в китайската медицина за лечение на повръщане.

Ключови компоненти
• флавоноиди
• кумарин
• танини
• захари
• витамини А, B, C (плодове)

Основни действия

(а) Плодове
• лаксатив
• тоник

(б) Листа
• антибактериално
• отхрачващо
• стимулира изпотяването

(в) Клони
• антиревматично
• аналгетик
• намалява високото кръвно налягане

(г) Кора на корени
• диуретично
• отхрачващо
• понижава високото кръвно налягане
• седативно

Използвани части
Плодове, листа, клони и клонки, кората на корените

Лечебни средства

(а) плодове
• тинктури като подхранващ тоник за кръвта
• вода за уста и гаргара със сок от пресни плодове за язви в устата и възпалено гърло

(б) листа
• настойка за лечение на настинки и втрисане (комбинира се добре с цветове на бъз и мента)
• отвари при настинки
• сироп, направен от отвара и използван при кашлица

(в) клонки
• отвари за ревматични болки в горната част на тялото (комбинира се добре със сибирски женшен)

(г) кората на корена
• Отвари, които се използват за състояния, засягащи белите дробове или астма, или като диуретик

Традиционна употреба

Листата на бялата черница се използват като отхрачващо средство за разреждане на храчките, а в Китай се предписват при упорита кашлица. Те също така се използват при висока температура, болки и възпаление на очите, възпаление на гърлото, главоболие, виене на свят и световъртеж.

Плодовете се приемат за предотвратяване на преждевременно побеляване на косата, както и за лечение на световъртеж, шум в ушите, замъглено зрение и безсъние.

Сокът от плодовете е добро средство за изчистване, тоник и често се използва като вода за уста или гаргара.

Екстрактът от листата се използва за инжектиране при елефантиазис.

Клонките се използват в борбата със задържането на течности и болките в ставите.

Още по темата

Литотерапия- лечение с камъни

Материалът Черница (Mulberry) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Босвелия (Boswellia)

Мариана Кюркчиева — Mon, 04 Jun 2012 13:53:45 +0000

Наименование: Босвелия (Boswellia)
Ботанически имена: за медицински и религиозни цели се използват Б. серрата (Boswéllia serráta), Б. фререана (Boswellia frereana), Б. папирифера (Boswellia papyrifera) и Б. сакра (Boswellia sacra).
Семейство Burseraceae
Род Boswellia

Противопоказания и странични ефекти

Етеричното масло от тамян няма специални противопоказания, с изключение на индивидуалната непоносимост. Тъй като тамянът има доста остър мирис, може да причини главоболие при някои хора. Консултирайте се с Вашия лекар преди да го използвате, особено ако сте дете, бременна, кърмите, имате множествена склероза, болест на Паркинсон, псориазис, витилиго, системен лупус и рак. Екстрактът от Boswellia Serrata също няма противопоказания. Установено е, че стандартните перорални дози са безопасни и нетоксични. Понякога може да се появи леко гадене, киселинен рефлукс или стомашно-чревно разстройство.

История

Това растение е известно от древни времена и се появява в много свещени текстове (например в Стария завет) като суровина за тамян, ароматна дъвка, която се използва не само за религиозни, но и за медицински цели. По-специално смолата от босвелия е била използвана като обезболяващо и противовъзпалително средство. В Евангелието тамянът е включен в списъка на даровете, донесени от влъхвите на новородения Исус.

Благодарение на богатия си химичен състав и изразен мирис, смолата от босвелия е намерила широко приложение в религиозни обреди и тайнства. Така че, много векове преди нашата ера е била използвана в юдаизма, а с появата на християнството е търсена за кадене на храмове и жилища на вярващи.

В югоизточните страни тамянът от босвелия все още се използва не само за религиозни цели, но и за опушване на всякакви помещения: от жилищни райони и магазини до държавни институции (например миризмата на тамян може да се улови в много банки и офиси в Оман и Судан). Екстрактът от босвелия също е популярен в аюрведичната медицина, както за ароматерапия, така и за контрол на заболяването.

Лечебните свойства на Boswellia sacra все още се използват в народната медицина. Алкохолна тинктура от тамян се препоръчва от народните лечители при заболявания на пикочно-половата система, ревматизъм, възпаление на стомашно-чревния тракт, дихателни пътища, кожни заболявания от бактериален и гъбичен произход.

Основни действия
• антисептично
• противовъзпалително
• аналгетично
• антиартритно
• противогъбично
• седативно.

Ключови компоненти
• смола до 56%,
• клей около 47%.
• етерични масла, които са смес от естери, алкохоли, монотерпени, дитерпени и сесквитерпени, включително алфа и бета пинен, камфен, лимонен, вербенон, мирцен, цимол, сабинен.

Тамянът съдържа:
• босвелиева киселина
• октилацетат
• октанол
• дипентен
• камфен
• вербенон
• цимол
• лимонен
• полизахариди (галактоза и арабиноза)
• галактуронова киселина
• инцензол ацетат и други активни съставки.
Най-много босвелиева киселина, до 30%, има в смолата на Boswellia Serrata.

Използвани лечебни части
Смола, тамян
При разрязване на ствола на дървото изтича бледа опалова смола. Цветът варира от млечно до кехлибарено жълто, червеникаво и кафяво, има матова и прашна повърхност. Това е тамянът. При нагряване омеква, излъчвайки ярко изразен пикантен, балсамов, леко сладък аромат.

Използвани средства

Използва се под формата на парченца тамян, етерично масло, алкохолна тинктура, смляна на прах. За външно приложение се използва основно тинктура, за инхалация – масло и тамян, за перорално приложение – екстракт от прах от босвелия. Също така, този екстракт е част от много аюрведични козметични продукти: шампоани, лосиони за коса и тяло.

Традиционна употреба

Лечебното действие на етеричното масло от тамян се дължи на съдържащите се в него терпени, които стимулират регенерацията и спират възпалението. Антисептичният ефект на етеричното масло от босвелия се обяснява с факта, че прониквайки в клетките, то започва да влияе върху метаболизма на микроорганизмите. Антидепресивното действие на тамянения дим се дължи на инцензоловият ацетат, открит в него.

Поради богатия си химичен състав екстрактът от босвелия се използва в аюрведа и народната медицина като антидепресант, противовъзпалително, аналгетично, антисептично, антипиретично средство, а също и като средство за поддържане на здрави стави. А също така, препарати с босвелия могат да се използват за укрепване на кръвоносните съдове и профилактика срещу развитието на варикозни разширени вени.

Начин на употреба

Дневната доза от Boswellia serrata е 30мг-300мг, един до три пъти на ден, или 400 мг два пъти на ден, или 800 мг веднъж дневно. Изберете продукти, стандартизирани да съдържат най-малко 37,5% босвелиеви киселини.
Екстрактът от Boswellia serrata също е включен в популярни кремове за стави.
Boswellia serrata плюс куркума (куркумин) е особено ефективна при остеоартрит.
Комбинацията на Boswellia с глюкозамин и джинджифил значително намалява болката при остеоартрит на коляното, подобрява сковаността и разстоянието за ходене без болка.

Абсорбцията на босвелията се увеличава повече от два пъти, когато се приема заедно с храна, съдържаща мазнини.

Клинично изследвани дейстия:
• Аналгетик (намалява болката като инхибира производството на възпалителни вещества)
• Остеоартрит (намалява болката)
• Ревматоиден артрит (потиска възпалението, намалява болката)
• Бронхиална астма (намалява задуха)
• Псориазис и екзема (крем с босвелия за локална употреба)- намалява сърбежа и зачервяването
• Болест на Крон (по-добри и безопасни показатели от лекарството mesalazine)
• Улцерозен колит (ефективност, колкото стандартното медикаментозно лечение)

Вземете предвид: преди първата употреба на тинктурата или етеричното масло от това растение трябва да се направи тест за алергия. За да направите това, малко количество от продукта се нанася върху вътрешната извивка на лакътя или вътрешната страна на китката за 10-15 минути. Ако през това време няма дискомфорт, не са се появили признаци на зачервяване и обрив по кожата, значи не сте алергични към босвелия.

Още по темата:

Рецепти – лечебни

Хранене на органите

Материалът Босвелия (Boswellia) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Конгороза (Congorosa)

Мариана Кюркчиева — Thu, 05 Jan 2012 19:00:00 +0000

Наименование: Конгороза (Congorosa)
Ботаническо име: Maytenus ilicifolia; Maytenus laevis
Семейство Чашкодрянови (Celastraceae)

Предупреждения

Да не се използва по време на бременност.

Растението има силен седативен ефект и може да предизвика сънливост при някои хора, много подобно на някои антихистамини.

История

Повече от 200 вида Maytenus са разпространени в умерените и тропически региони на Южна Америка и Антилските острови, много от тях са характерни за района на Амазонка, но всички са били използвани от местните племена за лечебни цели по един или друг начин.

Списанието Ethnopharmacology съобщава, че листата на дървото често се използват за направата на чай, известен като „abafado“.

Основни действия
• антимикробно
• аналгетик, болкоуспокояващо
• антиацид
• антиастматично
• противозачатъчно
• антисептично
• стягащо
• естрогенно
• диуретично
• разслабително
• тоник
• тумор-инхибиращо
• предпазва от язва

Ключови компоненти
• atropcangorosin
• cangoaronin
• cangorins A through J
• cangorosin A and B
• ilicifolinoside A through C
• kaempferol trisaccharides and disaccharides
• maytenoic acid
• quercetin
• salaspermic acid
• tingenol

Лечебни части
Листа, кора, корени

Италианските учени извлекли химикали от кората и открили, че те имат антитуморни и противовъзпалителни ефекти.

Обаче, едно проучване, направено в Испания показва, че екстракти от сродни видове, Maytenus macrocarpa, нямат антитуморна активност при човека срещу рак на бял дроб, дебелото черво, меланомни ракови клетки в лабораторни условия.

Традиционна употреба на конгороза

Билката се използва предимно в Южна Америка за анемия, чревни и стомашни язви, рак, запек, гастрит, диспепсия и чернодробни заболявания, и като контрацептив.

В Бразилия се използва външно за кожни проблеми като екземи и язви, както и за рак на кожата. Вътрешната употреба включва рак на кожата, стомашно-чревни оплаквания, киселини, метеоризъм, диспепсия, болка, изтощение или анемични състояния.

В Аржентина се използва за лечение на астма, алкохолизъм, възпаления на очите или отоци. От цялото растение или листата се прави настойка или отвара като антисептично средство при рани и за оздравяващо действие.

Вътрешно се използва широко за лечение на астма, респираторни и пикочни инфекции, диария и за предизвикване на менструация.

В Парагвай, жените го използват като контрацептив, за предизвикване на менструация и аборти. Алкохолна настойка от стрита на прах кора на корена се използва като тоник и за лечение на артрит и ревматизъм. Растението също е било използвано за рак на кожата.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Материалът Конгороза (Congorosa) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Пирен, Калуна (Heather)

Мариана Кюркчиева — Wed, 29 Jun 2011 11:00:17 +0000

Наименование: Пирен, Калуна
Ботанически имена: Calluna vulgaris; Cuphea spp. (Мексикански пирен)
Семейство Пиренови (Ericaceae)

Противопоказания
Няма публикувани.

История

Ако „Ериката“, описана от Диоскорид е Пирен, то цъфтящите върхове са били използвани в класическите времена срещу ухапвания от змия.

Гален (131-200) пише за способността на растението да предизвиква изпотяване.

Ризомите (коренището) на растението бил използвани за направата на музикални тръби.

Листата били използвани за напълване на матраци, а цветовете давали фин мед.

Испанското име (Cancerina) идва от традиционната употреба на растението за лечение на тумори.

Основни действия

(а) Пирен
• антисептично
• антимикробно
• антиревматично
• изчистване и детоксикация
• диуретично
• за зарастване на рани

(б) Мексикански Пирен
• адстрингент (стягащо)
• стимулира оздравяването

Ключови компоненти
• флавоноиди
• арбутин
• танин
• алкалоиди (ерикодин)

Лечебни части
Цветните върхове, клонки (Пирен); стъбло, листа, цветове (Мексикански пирен)

Ерикодинът е силен дезинфектант, особено за пикочния мехур и пикочните канали.

Традиционна употреба

Пиренът се използва предимно като уринарен антисептик и диуретик, дезинфекцира пикочните пътища като увеличава производството на урина.

Отдавна се използва за лечение на цистит и възпалителни заболявания на пикочния мехур, както и за камъни в бъбреците и пикочния мехур.

Отвара може да се добавя към ваната или да се използва вътрешно.

Изчистваща билка, тя е полезна за такива състояния като ревматизъм, артрит и подагра.

С накиснати цъфтящи върхове (мацерация) се произвежда мехлем, който се втрива в засегнатите стави.

Гореща лапа, направена с върхове от пирен, е традиционно средство за подуто измръзнало място.

Пиренът се използва и за:

• уголемена простата;
• за стомашно-чревни разстройства и колики;
• за заболявания на черния дроб и жлъчния мехур,
• за дихателни оплаквания,
• безсъние,
• тревога
• рани.

Мексиканският пирен се използва за лечение на нарушено храносмилане, дизентерия, рани, натъртвания и болки в мускулите.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Проблеми с простата

Разтвор на Лугол

Безсъние

Материалът Пирен, Калуна (Heather) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Гоа (Goa)

Мариана Кюркчиева — Wed, 29 Jun 2011 08:37:43 +0000

Наименование: Гоа (Goa)
Ботаническо име: Andira araroba
Семейство Бобови (Leguminosae)

Противопоказания

Може да доведе до тежка еритема при контакт с кожата и лигавиците, което води до зачервяване, подуване, гнойни пъпки и конюнктивит, дори без контакт с очите.

Чиста Гоа или на прах може сериозно да раздразни очите, носа и гърлото и никога не трябва да се прилага директно върху гъбични инфекции или вътрешната част на бедрото, защото може да доведе до тежко възпаление на тестисите при мъжете.

Вътрешният прием, дори в малки количества, може да предизвика повръщане, диария и възпаление на бъбреците.

Трябва да се приема само по препоръка и наблюдение на квалифицирано лице.

История

Билката под формата на прах, чието химическо наименование е кризаробин (chrysarobine), е използвана за направата на антисептичен оцветител, използван по време на хирургични процедури.

Основни действия
• редуктор
• противоглистно средство

Ключови компоненти
Производни на антрона (предимно chrysophanolanthrone, dehydroemodine anthrone monomethyl ether, emodine anthrone monomethyl ether)

Лечебни части
Латекс

Едно отлично противоглистно средство, особено ефективно срещу две от трите основни разновидности на тенията, Taenia mediocanellata (намерена в заразено говеждо) и Taenia solium (намерена в заразено свинско).

Тя е по-малко ефективна за лечение на вида тения Dibothriocephalus latus, намерен в рибата. Производните на антрона са силни редуциращи агенти.

Традиционна употреба на Гоа

Гоа на прах се прилага локално под формата на емулсия, но до голяма степен е заменена от синтетичния заместител, anthranol Cignolini.

На прах и пречистената форма на Гоа се използва за лечение на кожни заболявания и е спечелила одобрението на някои конвенционални лекари поради своята ефективност.

Прахът се смесва с базиран на глицерин мехлем и се прилага при такива хронични заболявания като екзема, кистозно акне и псориазис.

Въпреки това, силно дразни кожата и лигавиците и трябва да се използва само под наблюдението на опитен специалист.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Рецепта с тиквени семки срещу паразити

Паразити

Противопаразитни билки

Противопаразитна диета

Тест за паразити

Материалът Гоа (Goa) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Зърнастец, Каскара (Cascara)

Мариана Кюркчиева — Thu, 31 Mar 2011 09:54:57 +0000

Наименование: Зърнастец, Каскара (Cascara)
Ботанически имена: Rhamnus purshianus; Rhamnus cathartica; Rhamnus frangula син. Frangula Alnus
Семейство Зърнастецови (Rhamnaceae)

Предупреждения!

Използвайте само суха кора, която е съхраняванa в продължение на поне една година, тъй като прясната кора е силно очистително.

Да не се ядат плодовете.

Да не се използва за лечение на запек, който е причинен от прекомерно разтягане на стената на дебелото черво.

Последните научни доклади показват, че билката може да намали абсорбцията на някои лекарства.

История

Ацтекските лечители показали кората на конквистадорите, които били толкова впечатлени от нейната ефективност, че й дали възвишено име, което означава „свещена кора.“ Ацтеките използвали кората като лек за много заболявания, но нейната ефективност като слабително се използва и до днес.

В продължение на векове, американските индианци, използвали кората като слабително и като лекарство за разстроен стомах.

Кората на зърнастец, накисвали за една нощ и на другата сутрин, пиели чай като общо тонизиращо средство.

През 1890 г., тя била вписана в американската фармакопея като средство за запек. Тя все още се използва в много страни като лаксатив.

Основни действия
• очистително
• разслабително

Основни компоненти
• антрахинони (3-7% , включително франгулин и емодин)
• антрон
• антраноли
• алкалоиди (армепавин)
• танини
• флавоноиди

Лечебни части
Кора

Антронът и антранолите предизвикат повръщане, но ефективността на тяхното въздействие се намалява след продължително съхранение.

Антрахиноните действат на стената на дебелото черво. Те бързо се разрушават от чревните бактерии, причинявайки движение на червата приблизително от осем до дванадесет часа след поглъщането. Особено полезно е, ако мускулите на дебелото черво са слаби, или ако има слаб жлъчен поток.

Традиционна употреба на зърнастец

След като кората се изсуши и съхранява правилно, нейното действие е по-леко, отколкото на сената и затова може безопасно да се използва по-дълго време за лечение на запек и стимулиране възстановяването на редовните движения на червата.

Зърнастецът е много горчив и често се комбинира със захари или анасонови семена, но използването му с пчелен мед е за предпочитане, тъй като медът също има лечебни свойства.

Използва се при:

• хемороиди,
• стомашно-чревни заболявания,
• действа основно на дебелото черво,
• храносмилателни проблеми,
• диспепсия,
• като стимулант за цялата храносмилателна система,
• хроничен запек,
• подобрява тонуса на червата,
• при газове в червата,
• стимулира стомашното храносмилане,
• стимулира апетита,
• при увеличен черен дроб,
• оплаквания с черния дроб и жлъчката,
• подходящ за чувствителни и възрастни хора.

Други приложения: като леко очистително за кучета с хроничен запек.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Рецепти и полезни съвети при запек

Инфекции и възпаления

Сена (Cassia)

Стомашно-чревна флора

Чесънът – защита срещу Helicobacter pylori и други бактериални инфекции

Материалът Зърнастец, Каскара (Cascara) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Копайба, дизелово дърво (Copaiba)

Мариана Кюркчиева — Tue, 22 Mar 2011 10:18:19 +0000

Наименование: Копайба, дизелово дърво
Ботанически имена: Copaifera langsdorffi; Copaifera Officinalis
Семейство Бобови (Leguminosae)

Предупреждения!

Да се използва само под наблюдение на опитен професионалист, тъй като е токсична при предозиране.

История

Смолата е била използвана от местните бразилци дълго преди пристигането на европейците. Тя е донесена в Европа през 16 век.

През 1625, един португалски монах пише, че била използвана за лечение на рани и за премахване на белези.

Освен че е използвана за медицински цели, смолистото масло се използва и за немедицински цели, включително и като добавка към парфюми и лакове.

Основни действия
• антимикробно
• антисептично
• диуретик
• отхрачващо
• разслабително
• стимулант

Основни компоненти
• летливо масло (30-90%, главно с алфа-и бета-кариофилен, сескитерпени, смоли и терпенови киселини)

Лечебни части
Олео смола

В изследване през 1998 г. бразилски учени открили, че смолата е безвредна за стомашната тъкан и смятат, че тя увеличава слузното производство, което действа като антиацид.

Традиционна употреба на копайба (дизелово дърво)

Копайбата се използва предимно в Бразилия за инфекции на пикочните и дихателните пътища, както и за камъни в бъбреците и гонорея. Тя дразни лигавиците и стимулира изкашлянето на храчките.

Тинктури се използват в хомеопатичната медицина при бронхит и хрема, хронични цистити, диария и хемороиди.

Използва се и като кръвоспиращо средство за рани и язви, стимулира оздравяването.

Настойки се използват за промивки на рани, екземи и други кожни заболявания.

Няколко от четиридесетте вида Copaifera отделят лечебна олео смола. Най-важният вид е Копайба, но и други се използват: C. coriacea, C. multijuga, C. officinalis, and C. reticulata.

В Зимбабве, отвара от C. mopane се използва за инхалации при временно умопомрачение.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Рецепти с рициново масло за млада кожа и красива коса

Кожни проблеми

Симптоматика по кожата

Прости рецепти със зехтин за красива кожа и коса

Материалът Копайба, дизелово дърво (Copaiba) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Медуница (Lungwort)

Мариана Кюркчиева — Tue, 22 Mar 2011 08:35:31 +0000

Наименование: Медуница (Lungwort)
Ботаническо име: Pulmonaria Officinalis
Семейство Грапаволистни (Boraginaceae)

Предупреждения!

В някои страни за нейното използване има законови ограничения.

История

Според средновековната доктрина за сигнатурата на билките, било прието, че растението е ефективно при гръдни заболявания, тъй като неговите листа приличат на белодробна тъкан.

Основни действия
• адстрингентю
• успокояващо
• отхрачващо
• тоник

Основни компоненти
• алантоин
• флавоноиди
• танини
• слузни вещества
• сапонин
• витамин С

Лечебни части
Листа, надземни части

За разлика от много от членовете на това семейство, медуницата не съдържа пиролизидинови алкалоиди.

Традиционна употреба на медуница

Билката се използва вътрешно за заболявания на респираторния тракт, на стомашно-чревния тракт, бъбреците и пикочните пътища, и външно за спиране кървенето на рани. Поради високото съдържание на слузни вещества, тя е добро средство за гръдни състояния, особено хроничен бронхит.

Тя се комбинира добре с билки като подбел, за лечение на хронична кашлица (включително магарешка кашлица) и може да се приема при лечение на астма.

Тя отдавна се използва за лечение на кървави храчки, породени от туберкулозна инфекция.

Също така, медуницата се използва за лечение на болки в гърлото и конгестия.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Материалът Медуница (Lungwort) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Белодробен лишей (Lungmoss)

Мариана Кюркчиева — Thu, 24 Feb 2011 12:33:42 +0000

Наименование: Белодробен лишей (Lungmoss)
Ботаническо име: Lobaria pulmonaria
Семейство Stictaceae

Предупреждения!

Белодробен лишей не бива да се бърка с Медуница (Pulmonaria officinalis), тя е трева, а не лишей.

История

Както показва името, той отдавна се използва за белодробни заболявания, включително туберкулоза. Но, се използва и за лечение на рани, язви, намаляване на менструално кървене, облекчаване на дизентерия, както и спиране на „холерично повръщане“.

Pierandrea Mattioli (1501-1577), италиански лекар и билкар, го препоръчвал за лечение на белодробни язви и на жилести храчки с кръв.

Основни действия

• противовъзпалително
• антимикробно
• адстрингентно
• успокояващо
• средство за изпотяване
• отхрачващо
• тоник

Основни компоненти

• растителни киселини (включително stictic и sticinic acids)
• мастни киселини
• слузни вещества
• танини

Лечебни части
Лишеят или цялото растение

Традиционна употреба на белодробен лишей

Заради облекчаващото му въздействие върху дихателните пътища, той се използва основно за всякакви хронични заболявания на дихателните пътища, в това число бронхит, астма, „кашлица на пушача“ и други видове дразнещи кашлици.

В отвара, подсладена с мед, белодробният лишей е подходящ за всякакви състояния с характерна хронична дихателна слуз, особено кашлица и бронхит.

Растението се използва и за лечение на плеврит и емфизем. Полезно, но недооценено растение, белодробният лишей е богат на битери и изглежда има две основни действия.

От една страна, стимулира производството и отделянето на храносмилателни ензими в целия стомашно-чревен тракт и спомага за увеличаване на апетита.

От друга страна, увеличава ефективността на храносмилателния процес, като стимулира разлагането на протеините в пептиди в стомаха.

Като адстрингент и успокояващ, белодробният лишей е полезно средство за лечение на белодробни язви, стомашно-чревни проблеми и е много подходяща билка за лечение на деца.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Материалът Белодробен лишей (Lungmoss) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Самобайка (Ground Ivy)

Мариана Кюркчиева — Thu, 24 Feb 2011 09:52:43 +0000

Наименование: Самобайка (Ground Ivy)
Ботанически имена: Glechoma hederacea, синоним Nepeta glechoma
Семейство Устоцветни (Labiatae)

Често срещани имена: урбаличе, бабичева трева, бръшлянолиста самобайка, върбаличе

Предупреждения!

При животни, особено коне, които приели големи количества от растението е настъпила смърт.

История

В някои части на Англия, растението е известно като „alehoof“, използвано за ароматизиране и избистряне на светла бира, традиционна напитка на англо-саксонците.

През Средновековието, билката се препоръчвала при висока температура и била популярна за лечение на хронична кашлица.

През 16-ти век, билкарят Джон Джерард я смятал за ценен лек при пищене в ушите (шум, звънене в ушите).

Основни действия
• противовъзпалително
• против диария
• срещу скорбут
• адстрингент
• деконгестант
• диуретик
• помощник за храносмилането
• тоник

Основни компоненти
• сескитерпени
• флавоноиди
• летливо масло
• горчиви вещества (глехомин)
• сапонини
• смола
• танини

Лечебни части
Надземни части

Традиционна употреба

Отвари, настойки и тинктури се използват за лечение на различни заболявания, но най-вече за лечение на проблеми с лигавицата на ушите, носа, гърлото и гърдите, както и на храносмилателната система.

Тя е добре поносима билка и достатъчно лека за употреба от деца, за изчистване на задръствания и за лечение на такива хронични заболявания като „лепкаво ухо“ и синузит.

Тя помага за намаляване на прекаленото мембранно секретиране, както се случва при бронхит, настинки, пневмония и възпалено гърло. Нейното стягащо свойство помага в борбата с диарията и за изсушаване на воднисти секрети.

Също така е от полза при бъбречни заболявания, включително и в случаите на камъни в пикочния мехур и бъбреците и за увеличаване отделянето на урина. Билката отдавна се използва като храносмилателен помощник и за предпазване от скорбут.

В Италия се използва за артрит и ревматизъм. В китайската медицина се използва за лечение на циреи, еризипел (червен вятър), болки в корема, краста, скрофули, нередовна менструация, кашлица, дизентерия и жълтеница.

В хомеопатията се използва за диария и хемороиди.

Лапи и компреси се прилагат външно за лечение на трудно зарастващи рани, язви и кожни заболявания.

В Латинска Америка, всички части на дървото се използват за лечение на хемороиди, разширени вени, задръствания в гърдите, краста и рани.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Материалът Самобайка (Ground Ivy) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Кипарис (Cypress)

Мариана Кюркчиева — Tue, 22 Feb 2011 07:49:43 +0000

Наименование: Кипарис (Cypress)
Ботанически имена: Cupressus sempervirens; Taxodium mucronatum
Семейство Кипарисови (Cupressaceae)

Предупреждения!

Не приемайте етеричното масло вътрешно, без професионално наблюдение!

История

Древните гърци събирали шишарките, правели ги на пюре и ги потапяли във вино, за дизентерия, кашляне на кръв, астма и кашлица. Испанското име идва от ацтекските думи за „старо като водата“, защото дърветата живеят в продължение на стотици години.

Древното дърво в Туле, в близост до Оаксака (Мексико), е туристическа атракция и достига височина над 45 метра и обиколка над 50 метра.

Ацтеките използвали чай, приготвен от листата и кората на дървото за промивки на рани. Те също така, поставяли директно парче от кората върху рани, изгаряния и язви на кожата.

Компреси от клонки и игли често се предлагат на пазарите в Мексико.

Основни действия
• адстрингент
• спазмолитично
• леко антисептично
• тоник
• вазоконстриктор (съдосвиващ)

Основни компоненти
• летливо масло (пинен, камфен, кедрол)
• танини

Лечебни части
Шишарки, клони, етерично масло

Традиционна употреба на кипарис

Използва се вътрешно, като отхрачващо средство за настинки, кашлица, бронхит и за магарешка кашлица.

Външно се използва като крем или форми на лосион и се прилага при разширени вени и хемороиди.

Шишарките се използват за вани за краката и се прилагат като средство за изчистване и срещу прекомерно изпотяване.

При такива състояния, като настинки, грип, болки в гърлото, ревматични болки и болки, кипарисът също може да помогне.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Материалът Кипарис (Cypress) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Червени водорасли, „ирландски мъх” (Carrageen)

Мариана Кюркчиева — Thu, 10 Feb 2011 12:10:00 +0000

Наименование: Червени водорасли, „ирландски мъх” (Carrageen)
Ботаническо име: Chondrus crispus
Семейство Гигартинацеа (Gigartinaceae)

Предупреждения!

Поради своите, разреждащи кръвта свойства, не трябва да се използва заедно с лекарства, които са антикоагуланти.

Поради йодното съдържание, хората с проблемна щитовидна жлеза или вземащи лекарства за щитовидната жлеза, трябва да избягват билката.

История

Червеното водорасло се използва широко в хранително-вкусовата и фармацевтична промишленост като емулгиращо и свързващо вещество.

Пастата за зъби е един пример.

Екстракт от ирландски мъх се приготвя с помощта на разреден, почти кипящ основен разтвор, който се филтрира и дехидратира.

Основни действия
• антисептик
• разрежда кръвта
• успокояващо
• помощник за храносмилането
• омекотяващ (възпалена тъкан)
• отхрачващо
• хранително

Основни компоненти
• карагенани
• протеини (до 10%)
• аминокиселини
• минерални соли (включително йодиди и бромиди)
• полизахариди (стават желеобразни, когато растението е потопено във вода)

Лечебни части
Талусът или цялата билка

Традиционна употреба на червени водорасли

Слузните вещества пречат на действието на пептидите в храносмилателните ензими и затова се използва главно като груба храна при запек, срещу диария и за пептична язва.

Отварата се използва за кашлица, бронхит, туберкулоза, за облекчаване на сухи лигавици и стимулиране изкашлянето на храчки.

Използва за такива инфекции като цистит, но обикновено се комбинира с други билки за такова лечение.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Материалът Червени водорасли, „ирландски мъх” (Carrageen) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Кондуранго (Condurango)

Мариана Кюркчиева — Thu, 03 Feb 2011 10:39:24 +0000

Наименование: Кондуранго (Condurango)
Ботаническо име: Marsdenia cundurango или Gonolobus condurango
Семейство Асклепиеви (Asclepiadaceae)

Предупреждения!

Растението съдържа латекс, който е отровен и никога не трябва да се приема вътрешно!

История

В началото на 20-ти век, билката е смятана за лекарство срещу рак.

Основни действия
• храносмилателен тоник
• стимулира стомашната секреция
• стимулира черния дроб и панкреаса

Основни компоненти
• гликозиди (на основата на кондурангогенините)
• летливо масло
• фитостероли
• производни на кафеената киселина
• флавоноиди (включително рутин, сапонарин, кверцетин)

Лечебни части
Кора, латекс

Изследванията за действието на кондурангогенините в растението за борба с туморите все още продължават.

Традиционна употреба на Кондуранго

Каустиковият бял латекс се използва за премахване на брадавици.

В Южна Америка, кората се използва като битер и храносмилателен тоник, който стимулира черния дроб и панкреаса. Горчивите вещества бавно повишават апетита и способността на стомаха да обработва големи количества храна.

Билката е специфично лечение при нервни разстройства и анорексия, невроза.

Свързаният вид, М. zimapanica, е местен за Мексико и е бил използван за отрова на койоти.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Сърдечна невроза заради употреба на антибиотици?

Материалът Кондуранго (Condurango) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Соя (Soy)

Мариана Кюркчиева — Fri, 28 Jan 2011 12:39:39 +0000

Наименование: Соя (Soy)
Ботаническо име: Glycine max или Glycine soja
Семейство Бобови (Leguminosae)

Предупреждения!

Соевите продукти и приготвените соеви зърна са безопасни. Но, има малък процент хора, които имат алергия към соята и затова те трябва да избягват соевите продукти. Беше съобщено, че соевите изофлавони намаляват функцията на щитовидната жлеза при някои хора. Предварителното изследване със соеви добавки сред здрави японци показало, че 30 грама на ден соеви зърна в продължение на три месеца довели до леко намаляване на хормона, който стимулира щитовидната жлеза.

Някои от участниците се оплаквали от неразположение, запек, сънливост, а дори и от гуша. Тези симптоми отзвучавали в едномесечен срок след спиране на соевите добавки. Въпреки това, разнообразието от соеви продукти е доказано, че или причинява увеличаване на функцията на щитовидната жлеза или не променя функцията й. Клиничното значение на взаимодействието между соята и функцията на щитовидната жлеза още не е ясно.

Въпреки това, при деца с вроден хипотироидизъм, соята не трябва нито да се добавя, нито да се отстранява от диетата, без консултация с лекар, тъй като приема на соя може да повлияе върху усвояването на лекарствата за щитовидната жлеза.

Повечето изследвания, включително и върху животни, съобщават за противораковите действия на соевите екстракти, макар че случайни изследвания върху животни са съобщили за раково- повишаващи ефекти.

Резултатите от няколко скорошни изследвания показват, че консумацията на соя може, при определени обстоятелства, да увеличи риска от рак на гърдата. Когато били отстранени яйчниците на животни, в ситуация подобна на жени с хистеректомия, при хранене с генистеин се съобщава за увеличаване разпространението на ракови клетки на млечната жлеза. При бременни плъхове, на които бил инжектиран генистеин се наблюдавал по-голям риск от рак на гърдата на женското потомство.

Въпреки че жените в предменопауза са показали намаление на нивата на естроген в отговор на соята, про-естрогенните ефекти също са наблюдавани. Когато жените в предменопауза получавали соеви изофлавони, увеличаването на секретирането от гърдите като резултантен ефект се смята, че е свързано с повишен риск от рак на гърдата. В друго изследване, здрави клетки от гърдите на жени, предварително получаващи соеви добавки, съдържащи изофлавони, показали увеличение на нивата на пролиферация, което би могло да повиши риска от рак на гърдата.

От 154 здрави жени след менопауза, които получавали 150 мг соеви изофлавони дневно в продължение на пет години, 3.9% са развили ненормална пролиферация в тъканите, която води до задебеляване на лигавицата на матката (хиперплазия на ендометриума). От друга страна, нито една от 144-те жени, които приемали плацебо не е развила хиперплазия на матката. Въпреки че нито един случай на рак на матката не е бил диагностициран по време на изследването, хиперплазията на ендометриума е потенциален предвестник на рак на матката.

Количеството изофлавони, използвани в това изследване, е от два до три пъти по-голямо спрямо много други изследвания. Въпреки това, съществува вероятност продължителната употреба на изофлавони да доведе до хиперплазия на матката и жените, приемащи изофлавони трябва да бъдат наблюдавани от своя лекар. Някои жени след менопауза, приемайки соевия изофлавон генистеин са имали стомашно-чревни проблеми (коремна болка, епигастрална болка, диспепсия, повръщане или запек). Соята съдържа съединение, наречено фитична киселина, което може да се намеси в усвояването на полезните минерали.

Обърнете внимание, ако приемате следните лекарства, тъй като са възможни лекарствени взаимодействия със соята:

• Естрогени (комбинирани)
• Ипратропиум бромид (Ipratropium bromide)
• Теофилин / аминофилин
• Хормони за щитовидната жлеза
• Варфарин

История

Соята е основна храна в много азиатски страни, съдържа ценни вещества, като протеини, изофлавони, сапонини, и фитостероли.

Соевият протеин осигурява незаменими аминокиселини. Когато се яде с ориз, соевият протеин е сравним с този в животинските продукти. Соята е с ниско съдържание на мазнини и холестерол.

Как се предлага?

Сравнително големи количества изофлавони са налице в цяла соя, печени соеви ядки, тофу, темпе, соево мляко, месни заместители, соево брашно и някои соеви протеинови изолати.

Освен това, изофлавоните в соята се предлагат и като добавки на капсули или таблетки.

Клинично изследвани полезни действия

• Високо кръвно налягане
• Високо ниво на холестерол
• Менопауза
• Остеопороза
• Предменструален синдром (ПМС)
• Вагинит

Как да се приема?

Идеалният прием на соя не е известен. Изследователите предполагат, че една доза соеви храни на ден поддържа добро здраве и ползите от повишения соев прием нарастват. Обществата, в които се консумират големи количества соя, приемат между 50 и 100 мг соеви изофлавони на ден.

Понижаващите холестерола ефекти на соята са били наблюдавани при много ниска доза, около 20 грама соев протеин на ден, ако тя заменя животинските протеини в храненето.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Недоспиването води до хипертония

Как витамин C намалява високото кръвно налягане?!

Рецепти за нормализиране на кръвното налягане

Червеният лук понижава холестерола

Селенът намалява холестерола

Холестеролът!

Рибата и Омега-3 мастните киселини намаляват холестерола

Материалът Соя (Soy) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Кантарион червен (Centaury)

Мариана Кюркчиева — Mon, 24 Jan 2011 11:16:14 +0000

Наименование: Червен кантарион (Centaury)
Ботанически наименования: Centaurium erythraea, Centaurium minus
Семейство Тинтявови (Gentianaceae)

Предупреждения!

Червеният кантарион по принцип е безопасен.

Теоретично билката би могла да влоши състоянието при пептична язвена болест, повишени нива на стомашна киселина, киселини в стомаха, гастроезофагеална рефлуксна болест, диария или остро възпаление на стомашно-чревния тракт, като например болестта на Крон, и затова е добре да се избягва при такива състояния.

Безопасността на кантариона по време на бременност и кърмене не е известна.

Към момента не са известни лекарствени взаимодействия с билката.

История

Кантарионът принадлежи към рода Erythraea и родовото име на тази билка е била дадено от гръцката дума „erythros“, която означава червен – цвета на цветовете на кантариона. По-рано този род е бил известен като Chironia, идващо от името на Кентавъра Хирон (Chiron), видна личност в гръцката митология, който бил известен със своя талант в билковите лекарства.

Всъщност английското наименование на билката произхожда също от Кентавъра Хирон. В стария английски, кантарионът бил известен още като „bitterwort“ (ценен битер). Заради горчивината на билката английския ботаник Николай Кулпепер я описал като „изключително здравословна, но много неприятна на вкус“. Кантарионът принадлежи към семейството на тинтявата и като всички останали растения в това семейството има горчив вкус.

Тези горчиви съединения са полезни за правилното функциониране на черния дроб и жлъчния мехур и по този начин за стимулиране храносмилането и за усилване на апетита. Ако билката се вземе преди хранене, тя ще помогне за стимулиране на апетита, а ако се приеме след хранене ще бъде полезна при заболявания като диспепсия (или улесняване на храносмилането) и облекчаване киселините (усещане за парене в стомаха след консумация на храна).

Билкарите, както и масово във Франция и Италия, са ценели кантариона заради неговите храносмилателни свойства. Кантарионът е сред най-горчивите билки, които се използват в производството на вермут (вина, ароматизирани с ароматни билки), който се консумира като аперитив за стимулиране на апетита или за стимулиране работата на ленивия черен дроб.

Кантарионът бил известна традиционна билка, а д-р Едуард Бах (1886-1936) я развивал в алтернативната си система за лечение. Трябва да се отбележи, че кантарионът е сред 38-те средства от цветове на Бах, които билково- практикуващите лекари препоръчват.

Активни съставки
• валерианова киселина
• восък
• горчиви вещества
• erythro-centaurin
• еритаурин (горчив глюкозид)

Използвани части
Листа, стръкове и цветове.

Традиционна употреба на червен кантарион

Кантарионът е една от основите в Европейското народно билколечение, използван като тоник за храносмилателния тракт. Също така бил използван и като цялостен тоник за хората, които имали треска.

Кантарионът съдържа горчиви гликозиди, които стимулират секрецията на стомашна киселина и храносмилателни ензими, както и работата на целия храносмилателен тракт.

Кантарионът се препоръчва от германската Комисия Е за хора с лош апетит и лошо храносмилане. Едно предварително изследване е показало, че билката червен кантарион има противовъзпалително и понижаващо температурата действие.

Клинично изследвани полезни действия

• Хипохлорхидрия (ниско ниво на стомашна киселина)
• Лошо храносмилане
• Загуба на апетит

Как да се приема?

Червеният кантарион обикновено се приема преди хранене. Чаят се приготвя чрез добавяне на 1-2 чаени лъжички от билката към чаша гореща вода и се накисва за 15 минути. Чаят трябва да се отпива бавно. Горчивият вкус можете да прикриете чрез добавяне на чай от джинджифил.

Алтернативно, можете да използвате капсули в дози от 1 до 2 грама, три пъти на ден преди хранене.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Чесънът – защита срещу Helicobacter pylori и други бактериални инфекции

Материалът Кантарион червен (Centaury) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Напръстник (Foxglove)

Мариана Кюркчиева — Wed, 12 Jan 2011 05:49:20 +0000

Наименование: Напръстник (Foxglove)
Ботанически имена: Digitalis purpurea; Digitalis lanata; Digitalis lutea
Семейство Живеничеви (Scrophulariaceae)

Предупреждения!

Прекалено високите дози от билката са фатални.

Да се използва само под професионално наблюдение.

История

В медицинската история, напръстникът е най-известен като откритие на Уилям Уитеринг, английски лекар от 18-ти век. Любопитното за него е, че той изследвал потенциала на растението за медицинска употреба. Работата му води до производството на сърдечно лекарство, което познаваме и днес.

Употребата на билката тръгва от Ирландия, след това преминава в Шотландия и Англия, преди да достигне до Централна Европа. Първоначално е била използвана за лечение на язви в долната част на корема, циреи, главоболие, абсцеси и парализа, а също и външно за зарастване на рани. Също така била използвана за сърдечна недостатъчност, особено в случаите на високо кръвно налягане.

Основни действия
• сърдечен регулатор
• диуретик

Основни компоненти
• сърдечни гликозиди (включително дигоксин, дигитоксин и ланатозиди)

Лечебни части
Листа

Освен следи от сапонини, билката съдържа също мощни диуретични химикали, които се оказаха полезни при лечение на отоци или воднянка.

Традиционна употреба

Основното действие на напръстника е в помощ на болното сърце. Когато се влошава сърдечносъдовото заболяване, способността на сърцето да поддържа нормално кръвообращение намалява. Гликозидите в това растение забавят сърдечния ритъм и позволяват на сърцето да бие по-силно и нормално, без да се изисква повече кислород.

В същото време, стимулира производството на урина, което намалява обема на кръвта, намалявайки натоварването на сърцето. Днес, Digitalis lutea не се използва много в билковата медицина. Основният източник на сърдечни гликозиди е вида Digitalis lanata. Този вид има три пъти по-голям физиологичен ефект от обикновения напръстник. Въпреки това, обикновеният напръстник все още има силен тонизиращ ефект при заболявания на сърцето.

През последните години при фармацевтичните производители има тенденция на отказ от вида D. purpurea за сметка на свързания с него вид D. lanata, който расте в Северна Европа и Близкия изток. Тази билка не води до същите терапевтични ефекти, но съдържа големи количества от активните съставки.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Сърдечносъдови заболявания

Материалът Напръстник (Foxglove) е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Коноп, люспи на семената (Shelled Hemp Seed)

Мариана Кюркчиева — Mon, 10 Jan 2011 12:01:21 +0000

Наименование: Коноп, люспи на семената (Shelled Hemp Seed)
Ботанически имена: Cannabis Sativa, Cannabis Indica

Предупреждения!

За повечето хора няма странични ефекти, освен понякога разхлабване на изпражненията. Обаче, някои могат да получат халюцинации или еуфория, ако са особено чувствителни към делта-9-тетрахидроканабинола (ТНС ), или ако са използвали продукт, който има малко по-високи нива на THC.

Тъй като маслата в конопено семе е известно, че потискат тромбоцитите, всеки който взема масло от конопено семе заедно с антикоагуланти трябва да е наясно, че има теоретична възможност от появата на кървене.

Към момента не са известни лекарствени взаимодействия с люспите на конопеното семе.

Използвани части

Конопът е растение като марихуаната, което като цяло има много по-ниски нива на психоактивни канабиноидни съединения. Семената и маслото от семена вероятно са били използвани за храна, готвене и масло за лампи в Азия и Северна Африка в продължение на хилядолетия.

Конопът се смята, че идва от Китай. Семената обикновено имат твърда обвивка, която трябва да бъде премахната, за да се ядат. Днес, за да бъде законно, в повечето страни, семената трябва да бъдат третирани така, че да не могат да се засаждат и отглеждат.

История

Конопът, както е известно от археологически и исторически сведения, е бил използван от много отдавна като влакно за дрехи и въжета. Ядивните семена и маслото са отбелязани и в древната китайска медицина със своите лечебни ефекти. Известен като „huo ma ren“ (буквално „огнено конопено семе“), конопеното семе се използвало основно за облекчаване на запек, като обемно- формиращ лаксатив. Конопът се споменава в древни египетски медицински текстове, а също и на други места за употребата му за направата на въжета.

Активни съставки

Конопените семена съдържат масло, което е относително богато на незаменими мастни киселини. По-специално, конопеното масло е източник и на омега-3 мастни киселини, алфа-линоленова киселина (ALA) и омега-6 мастни киселини, гама-линоленова киселина (GLA).

Една супена лъжица семена обикновено съдържа 3-4 грама мазнини общо, от които полиненаситените мазнини са 70% и 15-20% ALA, а съдържанието на GLA обикновено е много по-ниско, около 2 до 5%. ALA и GLA в други растения, които съдържат едното или двете от тези вещества, като лен, пореч, вечерна иглика и касис, са известни или силно се вярва, че са от полза за различни възпалителни заболявания, атеросклероза, както и за някои неврологични проблеми.

Въпреки това, ползите на конопеното семе за тези състояния не са изследвани. Конопът, съдържа също така натурален витамин Е и значително количество протеини.

Неидентифицирано съединение или съединения от екстрактите на конопено семе са показали, че стимулират паметта, обучението и имунната функция на мишките. Предполага се, че това действие се дължи на ензим, известен като калциневрин, който стимулира мозъка.

Конопените семена съдържат канабиноли като делта-9-тетрахидроканабинол (THC), психоактивни съединения, открити в листа, цветове и семена на марихуаната. Нивата са значително по-ниски от тези в марихуаната, както и повечето тестове са установили, че доброволците, които се хранят дори с големи количества люспи на конопено семе или масло, нямат психологически ефекти и нямат положителни тестове на урината за марихуана.

Въпреки това, в някои доклади от изследвания се казва, че някои хора могат да развият достатъчни нива на THC метаболити в урината, т.е. може да се приеме, че все едно са пушили марихуана.

Клинично изследвани полезни действия

• Атеросклероза
• Разстройство на концентрацията, хиперактивност (ADD / ADHD)
• Екзема

Kак да се приема?

Обикновено 1 супена лъжица (15 грама) от люспи на конопено семе се приемат два пъти на ден.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Рецепти с коноп – диетични

Конопен протеин

Рецепти с коноп – лечебни