Наименование: Червен кантарион (Centaury)
Ботанически наименования: Centaurium erythraea, Centaurium minus
Семейство Тинтявови (Gentianaceae)
Предупреждения!
Червеният кантарион по принцип е безопасен.
Теоретично билката би могла да влоши състоянието при пептична язвена болест, повишени нива на стомашна киселина, киселини в стомаха, гастроезофагеална рефлуксна болест, диария или остро възпаление на стомашно-чревния тракт, като например болестта на Крон, и затова е добре да се избягва при такива състояния.
Безопасността на кантариона по време на бременност и кърмене не е известна.
Към момента не са известни лекарствени взаимодействия с билката.
История
Кантарионът принадлежи към рода Erythraea и родовото име на тази билка е била дадено от гръцката дума „erythros“, която означава червен – цвета на цветовете на кантариона. По-рано този род е бил известен като Chironia, идващо от името на Кентавъра Хирон (Chiron), видна личност в гръцката митология, който бил известен със своя талант в билковите лекарства.
Всъщност английското наименование на билката произхожда също от Кентавъра Хирон. В стария английски, кантарионът бил известен още като „bitterwort“ (ценен битер). Заради горчивината на билката английския ботаник Николай Кулпепер я описал като „изключително здравословна, но много неприятна на вкус“. Кантарионът принадлежи към семейството на тинтявата и като всички останали растения в това семейството има горчив вкус.
Тези горчиви съединения са полезни за правилното функциониране на черния дроб и жлъчния мехур и по този начин за стимулиране храносмилането и за усилване на апетита. Ако билката се вземе преди хранене, тя ще помогне за стимулиране на апетита, а ако се приеме след хранене ще бъде полезна при заболявания като диспепсия (или улесняване на храносмилането) и облекчаване киселините (усещане за парене в стомаха след консумация на храна).
Билкарите, както и масово във Франция и Италия, са ценели кантариона заради неговите храносмилателни свойства. Кантарионът е сред най-горчивите билки, които се използват в производството на вермут (вина, ароматизирани с ароматни билки), който се консумира като аперитив за стимулиране на апетита или за стимулиране работата на ленивия черен дроб.
Кантарионът бил известна традиционна билка, а д-р Едуард Бах (1886-1936) я развивал в алтернативната си система за лечение. Трябва да се отбележи, че кантарионът е сред 38-те средства от цветове на Бах, които билково- практикуващите лекари препоръчват.
Активни съставки
• валерианова киселина
• восък
• горчиви вещества
• erythro-centaurin
• еритаурин (горчив глюкозид)
Използвани части
Листа, стръкове и цветове.
Традиционна употреба на червен кантарион
Кантарионът е една от основите в Европейското народно билколечение, използван като тоник за храносмилателния тракт. Също така бил използван и като цялостен тоник за хората, които имали треска.
Кантарионът съдържа горчиви гликозиди, които стимулират секрецията на стомашна киселина и храносмилателни ензими, както и работата на целия храносмилателен тракт.
Кантарионът се препоръчва от германската Комисия Е за хора с лош апетит и лошо храносмилане. Едно предварително изследване е показало, че билката червен кантарион има противовъзпалително и понижаващо температурата действие.
Клинично изследвани полезни действия
• Хипохлорхидрия (ниско ниво на стомашна киселина)
• Лошо храносмилане
• Загуба на апетит
Как да се приема?
Червеният кантарион обикновено се приема преди хранене. Чаят се приготвя чрез добавяне на 1-2 чаени лъжички от билката към чаша гореща вода и се накисва за 15 минути. Чаят трябва да се отпива бавно. Горчивият вкус можете да прикриете чрез добавяне на чай от джинджифил.
Алтернативно, можете да използвате капсули в дози от 1 до 2 грама, три пъти на ден преди хранене.
Източник: www.innvista.com
Още по темата
Книги за изчистване на организма
Чесънът – защита срещу Helicobacter pylori и други бактериални инфекции
Рецепти за домашни лечебни средства