Ботанически наименования: Centaurium erythraea, Centaurium minus

Семейство Тинтявови (Gentianaceae)

Предупреждения!

Червеният кантарион по принцип е безопасен.

Теоретично билката би могла да влоши състоянието при пептична язвена болест, повишени нива на стомашна киселина, киселини в стомаха, гастроезофагеална рефлуксна болест, диария или остро възпаление на стомашно-чревния тракт, като например болестта на Крон, и затова е добре да се избягва при такива състояния.

Безопасността на кантариона по време на бременност и кърмене не е известна.

Към момента не са известни лекарствени взаимодействия с билката.

История

Кантарионът принадлежи към рода Erythraea и родовото име на тази билка е била дадено от гръцката дума „erythros“, която означава червен – цвета на цветовете на кантариона. По-рано този род е бил известен като Chironia, идващо от името на Кентавъра Хирон (Chiron), видна личност в гръцката митология, който бил известен със своя талант в билковите лекарства.

Всъщност английското наименование на билката произхожда също от Кентавъра Хирон. В стария английски, кантарионът бил известен още като „bitterwort“ (ценен битер). Заради горчивината на билката английския ботаник Николай Кулпепер я описал като „изключително здравословна, но много неприятна на вкус“. Кантарионът принадлежи към семейството на тинтявата и като всички останали растения в това семейството има горчив вкус.

Тези горчиви съединения са полезни за правилното функциониране на черния дроб и жлъчния мехур и по този начин за стимулиране храносмилането и за усилване на апетита. Ако билката се вземе преди хранене, тя ще помогне за стимулиране на апетита, а ако се приеме след хранене ще бъде полезна при заболявания като диспепсия (или улесняване на храносмилането) и облекчаване киселините (усещане за парене в стомаха след консумация на храна).

Билкарите, както и масово във Франция и Италия, са ценели кантариона заради неговите храносмилателни свойства. Кантарионът е сред най-горчивите билки, които се използват в производството на вермут (вина, ароматизирани с ароматни билки), който се консумира като аперитив за стимулиране на апетита или за стимулиране работата на ленивия черен дроб.

Кантарионът бил известна традиционна билка, а д-р Едуард Бах (1886-1936) я развивал в алтернативната си система за лечение. Трябва да се отбележи, че кантарионът е сред 38-те средства от цветове на Бах, които билково- практикуващите лекари препоръчват.

Активни съставки

  • валерианова киселина
  • восък
  • горчиви вещества
  • erythro-centaurin
  • еритаурин (горчив глюкозид)

Използвани части

Листа, стръкове и цветове.

Традиционна употреба

Кантарионът е една от основите в Европейското народно билколечение, използван като тоник за храносмилателния тракт. Също така бил използван и като цялостен тоник за хората, които имали треска.

Кантарионът съдържа горчиви гликозиди, които стимулират секрецията на стомашна киселина и храносмилателни ензими, както и работата на целия храносмилателен тракт.

Кантарионът се препоръчва от германската Комисия Е за хора с лош апетит и лошо храносмилане. Едно предварително изследване е показало, че билката има противовъзпалително и понижаващо температурата действие.

Клинично изследвани полезни действия

  • Хипохлорхидрия (ниско ниво на стомашна киселина)
  • Лошо храносмилане
  • Загуба на апетит

Как да се приема?

Червеният кантарион обикновено се приема преди хранене. Чаят се приготвя чрез добавяне на 1-2 чаени лъжички от билката към чаша гореща вода и се накисва за 15 минути. Чаят трябва да се отпива бавно. Горчивият вкус можете да прикриете чрез добавяне на чай от джинджифил.

Алтернативно, можете да използвате капсули в дози от 1 до 2 грама, три пъти на ден преди хранене.

Още по темата

Книги за изчистване на организма

Чесънът- защита срещу Helicobacter pylori и други бактериални инфекции

Храносмилателни разстройства

Храносмилателна система

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия- лечение с камъни

 Упражнения