Наименование: Валериан (Valerian)
Ботаническо име: Valeriana Officinalis
Семейство Валерианови (Valerianaceae)
Противопоказания!
Не приемайте билката повече от 2 или 3 седмици без прекъсване.
Постоянната употреба и високите дози могат да доведат до главоболие и сърцебиене. Не трябва да се приема през деня, тъй като води до сънливост.
Не приемайте по време на бременност и кърмене.
Не приемайте билката заедно с приспивателни, тя повишава действието им, а също и с алкохол!
Да не се бърка билката с градинското растение червен американски валериан (Centranthus ruber), който няма никаква лечебна стойност.
История
Гръцките лекари, Гален и Дискоридис, уместно наричат растението „Фу“, заради неговата характерна и по-скоро неприятна миризма, наподобяваща миризмата на стара кожа или нещо подобно на вмирисана пот.
В старата ботаническа класификация, V. phu, това се е отразило. Коренът все още се добавя като мускусен нюанс в парфюмите. Растението е наименувано през 9-и или 10-ти век, а името се предполага, че е получено от латинския глагол „valere“, който означава „да бъдеш щастлив.“
Валиумът е най-широко предписваното анксиолитично средство, което както се смята е взело името си от същия източник и от самата билка. От векове билката е била използвана за различни разстройства, включително епилепсия.
Днес има някои доказателства, които подкрепят употребата и като антиконвулсант. Билката отдавна е оценена от скандинавските, персийски и китайски билкари. Валерианът е бил използван по време на Първата и Втората световна война за лечение на психическо разстройство, вследствие на тежките бойни условия, и нервен стрес.
Много индиански племена използвали билката за лечение на нервни състояния и безсъние.
Племето Чернокраки го използвали за лечение на стомашни проблеми, а други племена използвали валериановия корен локално, за лечение на порязания и рани.
Основни действия
• спазмолитично
• газогонно
• диуретик
• отхрачващо
• понижава кръвното налягане
• транквилизатор
Ключови компоненти
• летливо масло (до 1,4%, включително изовалерианова киселина, борнеол, кариофилен)
• алкалоиди
• иридоиди (валепотриати – валтрат, изовалтрат)
Лечебни части
Корен и коренище
През последните години растението е добре проучено и е установено, че химикалите, наречени валепотриати, изглежда отпускат нервната система и действат като умерени мускулни релаксанти.
Въпреки че екстрактите са полезни, прясното растение е по-силно седативно средство. Валерианът е широко изследван в Германия и Швейцария, като е потвърдено неговото сънотворно действие. Други съставки също са отговорни за неговите качества, но все още не са идентифицирани.
Билката е в състояние да намали нервната дейност, преодолявайки действието на инхибиторния невротрансмитер. Всъщност, валерианът изглежда работи като успокоява мозъка и отпуска напрегнатите мускули така, че сънят може да настъпи по-естествено.
Използвани средства
Мацерация, настойки и тинктури се използват за лечение на безсъние и тревожност.
Компреси, напоени в тинктура могат да облекчат мускулни спазми.
Промивки с настойки или мацерация се използват при хронични язви, рани и за изтегляне на забити чужди тела (трески…).
Традиционна употреба
Валерианът е установено, че подсилва сърцето и понякога може да намали високото кръвно налягане, ако то е причинено от стрес и тревожност.
Той засилва оздравяването на язви и рани, когато се използва локално, ефективен е за мускулни и менструални спазми.
Като отхрачващо, помага при дразнеща, нервна кашлица.
В Южна Африка, V. capensis, се използва при истерия и епилепсия. В Китай, V. hardwickii, се използва като спазмолитично средство.
Някои племена индианци в Северна Америка използват V. ulginosa при спазми и менопаузни симптоми, в Хималаите, V. wallichi се използва почти по същия начин. Неговата релаксираща природа е от полза за тези, които не могат да се отпуснат по време на свързани със стрес периоди и по принцип има по-скоро релаксиращ, отколкото седативен ефект.
Също така е полезен за отпускане на свръх схванати мускули и е полезен при напрежение във врата и раменете, астма, колики и синдрома на дразнимото черво.
Повече от десетилетие, билката е била използвана за лечение на ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) и учените са открили, че тя е по-ефективна от фармацевтичните агенти като има много по-малко нежелани странични ефекти. Нервни спазми и тремор, фобии, безсъние и безпокойство могат да бъдат облекчени с помощта на билката.
Тя също така се използва успешно като тинктура за лечение на състояние, известно като Синдром на Екбом или „неспокойни крака“. Това състояние кара човека да чувства, че трябва постоянно да движи краката си, за да спрат спазмите. Симптомите обикновено се засилват през нощта, когато човек е в легнало положение. Настойката от корен на валериан обикновено държи симптомите далече, ако се използва редовно, след като първоначалното лечение е приключило.
Валерианът не води до пристрастяване или изграждане на навик и не причинява никакви известни странични ефекти. Въпреки това не трябва да се приема в големи дози, освен под професионално наблюдение.
Въпреки че не е безопасно билката да се взема с Валиум или други лекарства, то е безопасно тя да се взема с други успокояващи билки като маточина, лайка, коча билка или кава (Piper methysticum), с 5-HTP (5-Хидрокситриптофан, аминокиселина), GABA (Gamma – aminobutyric acid) и други успокояващи добавки.
Въпреки това, големи количества валериан в продължение на дълъг период от време не се препоръчва.
Клинично изследвани полезни действия:
• Безсъние
• Безпокойство (в комбинация с пасифлора)
• Болка
Как да се приема?
За безсъние, някои лекари препоръчват по 300-500 мг концентриран билков екстракт от корен на валериан (стандартизиран до най- малко 0,5% летливи масла) в капсули или таблетки, като се приема 30-60 минути преди лягане.
Нестандартизирани продукти от сушен корен, 1,5 до 2 грама, 30-60 минути преди лягане, могат да се използват.
Алкохолна тинктура, 5 мл преди лягане.
Комбинирани продукти с маточина, хмел, пасифлора и азиатски шлемник също могат да се използват.
Още по темата
Книги за изчистване на организма