Изследването установява, че тази група лекарства, известни като бензодиазепини, ако се използват три до шест месеца, увеличават риска от деменция с 32%. Но ако се приемат повече от шест месеца, рискът се увеличава с 84%.

Това изследване е само „предположение“ и не доказва, че лекарствата срещу тревожност предизвикват увеличение на риска от деменция. Но винаги помнете, когато си имате работа с рецепта за лекарство, никога не получавате нещо за нищо. Винаги има цена, която трябва да платите.

Източник: docgiff.com

Още по темата

Книги на Walter Last за изчистване на организма

Тест за киселинност на тялото

Алкализиране на тялото

Рефлексология

Симптоми за киселинност

Витамин С и болестта на Алцхаймер

Болестта на Алцхаймер е предизвикана от ПАРАЦЕТАМОЛ?

Алцхаймер – естественото лечение – Walter Last

Материалът Могат ли лекарствата срещу тревожност и безпокойство да причинят деменция? е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Това не е изненадваща новина, тъй като все още не е изяснена причината за това заболяване. Харесва ми да вярвам, без конкретни доказателства, че високите дози витамин С могат да помогнат на пациентите с AD, тъй като този витамин спира и обръща посоката на развитие на атеросклерозата (втвърдяване на артериите).

Така че, въпреки че изследванията показват безполезността на витамините, всъщност, нито един от учените не е използвал високи дози витамин C.

Но, има един сигурен начин, който може да спаси финансите на здравната ни система. На жената на един мой приятел лекар, която е болна и вече не може да го разпознае, все още й се изписват рецепти с лекарства срещу Алцхаймер!

Това е ужасна загуба на пари и за пореден път показва, че здравият разум е много необичайна стока.

Източник: docgiff.com

Още по темата

Книги на Walter Last за изчистване на организма

Витамин С и болестта на Алцхаймер

Болестта на Алцхаймер е предизвикана от ПАРАЦЕТАМОЛ?

Алцхаймер – естественото лечение – Walter Last

Витамин С

Тест за киселинност на тялото

Алкализиране на тялото

Рефлексология

Заболявания

Тест за паразити

Материалът Лекарствата не спират болестта на Алцхаймер е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Конвенционалната медицина продължава да търси нови и по-добри лекарства. За натуралната медицина това е стандартен проблем със запазено във вековете решение. По същество всички хронични дегенеративни заболявания ни представят една и съща картина. Натрупани метаболитни и токсични отпадъци, които възпрепятстват нормалната клетъчна и органна функция.

Основната разлика между различните заболявания, е органът или частта на тялото, която е най-засегната и начина, по който са засегнати функциите на организма от това. Процесът, чрез който клетките разрушават и рециклират материала в аминокиселини, които могат да бъдат използвани многократно, се нарича автофагия. Тя е основен компонент на клетъчното оцеляване и защита срещу нахлуването на организми. Дори господстващите изследователи осъзнават, че почистването на отпадъците, е начинът на лечение. Че ограничаването на калориите подпомага автофагията, но е по-изгодно да се търси лекарство или технологично решение за изпълнението на това. (21)

Ако засегнатите клетки могат да разрушават пречещите им плаки, то това значително ще увеличи шансовете за възстановяване от Алцхаймер. Изследовател обяснява: „Въпреки че все още не напълно разбираме как се развива това заболяване, ние знаем, че протеините се слепват един с друг и образуват нарастваща плака в засегнатите неврони на пациентите. Ако можем да накараме клетките сами да разбиват отпадъчните продукти от плаките, бихме могли да ги предпазим от формиране на плаки и потенциално да спираме развитието на тези и други заболявания.“

Освен това, повечето хронични и автоимунни заболявания са свързани с присъствието на плеоморфни или клетъчни стени на примитивни микроби в засегнатите тъкани. Има някои признаци, че такъв е случаят и с Алцхаймер. Например, при експериментална употреба на препарат, одобрен като средство за имунен дефицит и автоимунни нарушения, са постигнати много по-добри резултати, отколкото с всеки одобрен лекарствен продукт, който се използва за лечение на Алцхаймер.

Това потвърждава потенциалната полза от лечението на Алцхаймер като автоимунно заболяване. За по-подробно обяснение вижте статията ми „Как да преодолеете хроничните и автоимунните заболявания“. Тъй като изчистването е трудно. Дори за решителни хора, които искат да подобрят здравето си. В още по-голяма степен това ще се отнася за болните и техните настойници. Обаче, това е единственото решение. Тези, които се грижат за такива хора и дори хора с ранни симптоми на болестта, могат да опитат.

Следват основните елементи на една такава цялостна програма:

Стъпка 1:

Да се избягват или сведат до минимум факторите, които са указани като причиняващи или допринасящи за състоянието, например, всички живачни амалгамни пломби (вижте Живакът), желателно е премахването им да се направи от холистичен зъболекар. Постепенно да се намалят всякакви лекарства до абсолютния минимум. Храната да бъде чиста от химически добавки или остатъчни вещества, ако е възможно.

Стъпка 2:

Постепенно да се въвеждат витамини (вижте Витамини), минерали (Полезни минерали) и други средства, посочени като полезни особено средства и методи, които подобряват функциите на черния дроб и кръвоснабдяването на мозъка. Опитайте с 500 мг ниацинамид (вижте Витамин B3) при всяко хранене, може и двойна доза. Ако ниацинамидната терапия е сравнително успешна, това ще направи цялата програма много по-лесна за изпълнение.

Стъпка 3:

Контролирайте киселинността на урината и се опитайте да я държите близо до рН 7. Ако тя е твърде кисела, тогава давайте повече алкализиращи средства (вижте Алкализиране на тялото), включително натриев бикарбонат (2 часа след хранене или 1/2 час преди хранене) и калиев цитрат. Ако тялото се оказва твърде алкално рН над 7 и кожата е нечувствителна към дразнители, от типа на ужилвания от насекоми, то добавяйте аскорбинова киселина и добавки със солна киселина към храненето.

Стъпка 4:

Постепенно въведете високо качествена диета, вижте Здравословно хранене.

Стъпка 5:

Използвайте орални хелатори за премахване на живака и алуминия. Серните съединения са нужни за детоксикация на черния дроб. Ако това не се понася добре използвайте добавки с молибден. Един от най-силните хелатори е алфа липоевата киселина (наричана още Тиоктинова киселина), която е най-добра в комбинация с екстракт от Бял трън. Хлорелата (клетки смляни на прах) предпазва от повторното абсорбиране на металите отделени от червата. Също така полезни са MSM N-ацетилцистеин алфа-токоферол и аскорбинова киселина. Можете да добавяте и други хелатори на живака или да използвате Klinghardt Neurotoxin Elimination Protocol.

Стъпка 6:

За да се намалят или премахнат микробните проблеми, опитайте лека форма на основно пречистване. Обърнете специално внимание върху използването на млечно- кисели ферментирали храни, особено ферментирали зеленчуци, като истинското кисело зеле. (Вижте Стомашно-чревна флора)

Стъпка 7:

Необходима е изчистваща серия със сурови храни за отстраняване на токсичните и метаболитни отпадъци от мозъка. Това е най-трудната част и трябва да се направи много внимателно с постепенно увеличаване на интензивността. По време на храненето тялото започва да обработва, смила и премахва своите отпадъчни продукти, но само ако има достатъчно енергия, която е най-добре да бъде доставена от пресни сокове на пшенична и ечемична трева, както и покълнали семена (китайски боб леща вижте Изчистващи храни).

Освен това е полезен и приема на храносмилателни ензими, например, бромелаин и папаин. (Вижте Храносмилателни ензими)

Вижте още: Витамин С и болестта на Алцхаймер

Автор: Walter Last

Още по темата

Книги за изчистване на организма

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия- лечение с камъни

Материалът Алцхаймер – естественото лечение е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

На пръв поглед, да се свърже болестта на Алцхаймер с привидно безобидния аналгетик (облекчаващ болката) и антипиретик (редуциращ температурата) звучи доста неоснователно. Парацетамолът се нарича ацетаминофен в САЩ и Канада и често се продава с търговската марка Tylenol. В Австралия, Африка, Азия, Европа и Централна Америка най-широко разпространената марка е Panadol.

За разлика от нестероидните противовъзпалителни средства като аспирин, ибупрофен и напроксен, които намаляват болката и възпалението, действайки локално, наскоро бе доказано, че парацетамолът работи основно с мозъка, където блокира обратното захващане на аналгетичните наркотични химикали или ендоканабиноиди. Т.е., само намалява болката, без да въздейства върху възпалението. Това също ни дава представа за това, защо парацетамолът е по-вероятно да бъде свързан с дегенеративни заболявания на мозъка, отколкото нестероидните противовъзпалителни средства, които са главно с локален начин на действие и противовъзпалителни свойства.

Парацетамолът далеч не е безобиден и това се вижда от склонността му да предизвика бъбречни и чернодробни увреждания. Според едно скорошно изследване „свръх използването“ на парацетамол е най-честата причина за остра чернодробна недостатъчност в Съединените щати. Парацетамолът има много малък терапевтичен индекс.

Терапевтичният индекс на едно лекарство е съотношението между токсичността (средната смъртоносна доза) и терапевтичната (средната ефективна) доза. Затова парацетамолът е много лесен за предозиране и повечето увреждания на черния дроб са в резултат на непреднамерено предозиране, въпреки че умишленото предозиране (самоубийство) също е обичайно.

Максималната препоръчителна дневна доза е 4 грама, но това количество вече може да причини увреждане на черния дроб и от 2009 г. FDA планира да намали препоръчителната максимална доза. Предозирането с парацетамол води до повече обръщания към токсикологичните центрове в САЩ, отколкото предозирането с всяко друго фармакологично вещество. Парацетамолът е особено токсичен за черния дроб, ако се приема заедно с алкохол, след което изхода може лесно да бъде фатален. Ако се приема по време на бременност, парацетамолът може да доведе до безплодие при момчетата.

Нелекуваното предозиране може да доведе до чернодробна недостатъчност и смърт в рамките на дни. Противоотровата при предозиране с парацетамол е ацетилцистеина (наричан още N-ацетилцистеин). Той е предшественик за антиоксиданта глутатион, който помага на организма да предпазва от увреждане черния дроб.

Парацетамолът е смъртоносен за котки и змии. (1) До 1970 фенацетинът е бил предпочитан аналгетик, преобразувайки се в тялото на парацетамол, като активна негова съставка. В средата на 20-ти век в Австралия, и особено в Куинсланд, се появява епидемия от стомашни язви и бъбречни заболявания, която се свързва с пристрастяване към употреба на Bex Powder. Първоначално този продукт, съдържал аспирин, фенацетин и кофеин, но през 1976 г. фенацетина бил заменен с парацетамол. Той бил лекарство, променящо настроението на младите жени (2).

Връзката Алцхаймер

Първоначално, започвайки от 1880 г., фенацетинът, анилинов дериват, бил широко използван като аналгетик. Потреблението на фенацетин и други аналгетици рязко се увеличило след Втората световна война. През 1971 г. бил публикуван първия доклад, в който открили връзка между високата употреба на фенацетин и развитието на болестта на Алцхаймер (3).

Много аутопсии на хора, починали от бъбречно заболяване, показали, че причината е високия прием на аналгетици (аналгетична нефропатия). Сенилни плаки били открити в шест лица на възраст 52-67 години, които имали някога през живота си прием на високи дози фенацетин, докато при две лица на възраст 68 и 72 години плаки не се наблюдавали, като те употребявали през живота си подобни количества аспирин, а не фенацетин.

Основният акцент е, че фенацетинът формира парацетамол в организма, като негов активен метаболит. По тази причина и заради високата си токсичност за бъбреците, фенацетинът по-късно е заменен с директния прием на парацетамол. Резюмето на статията гласи: „Психометрични и психиатрични изследвания на осем пациенти, които са имали злоупотреби с комбинирани аналгетици, съдържащи фенацетин, показаха, че четирима от тях са диагностицирани очевидно и двама възможно за органична деменция.

Невропатологични изследвания на девет други, прекалили с аналгетиците хора, разкриха изненадващо голям брой хистологични особености на болестта на Алцхаймер. Предполагаме, че злоупотребата с фенацетин може да смаже антиоксидантната защита на организма, което да доведе до преждевременно отлагане на липофусцин и ускорено невронно стареене“. Това изследване не било последвано от други изследователи и здравни институции. Но, след известно време един „странен“ инцидент станал с Робърт Джоунс, който го принудил да търси по-дълбоко във възможната връзка между парацетамола и Алцхаймер.

Робърт Джоунс работел предимно като британски изследовател на рака и изпаднал от учреждението, когато публикувал протокол за лечение на рак с прометазин, антихистамин, известен също като Phenergan. (4) Преди двадесет години той вземал парацетамол за около 10 дни, за да облекчи болка, докато боядисвал къщата си. Две седмици по-късно забелязал краткосрочни и дългосрочни проблеми с паметта. Постепенно те се активирали отново, но десет години по-късно, повтаряйки същата последователност.

Това ужилило любопитството му и той започнал да търси евентуална връзка между парацетамола и Алцхаймер. Резултатът от изследванията му са публикувани в статия на „Медицински хипотези“ (Medical Hypothesis) през 2001 година. (5) Тя нямала особено въздействие и той наскоро написа друга статия: Разглеждайки историите на някои аналгетици и болестта на Алцхаймер в сравнително подреждане откривам свързани фармакологични рискови фактори! Но този път статията дори не е приета от нито едно медицинско списание. (6)

Сравняване във времето на Алцхаймер и Парацетамол

Терминът болест на Алцхаймер е въведен през 1910 г. за необичайна форма на деменция с ранно начало. Тя била призната през 1901 г. ,независимо един от друг, от Оскар Фишер в Прага и след това от Алоис Алцхаймер във Франкфурт. Първият пациент на Фишер починал през 1903 г.; а на Алцхаймер през 1906 година. В мозъчната кора на всеки пациент имало необичайни подобни на плака лезии. И двамата публикували своите заключения през 1907 година. Въпреки интензивното търсене, само 12 подобни плаки на пациенти с деменция били открити преди 1907 година.

През следващите 5 години били открити 115 нови случаи, като Фишер описал 56 от тях. Сравнявам графиката на тези събития, довели до признаването и определянето на болестта на Алцхаймер с въвеждането и използването на фенацетин. И двете, фенацетин и парацетамол, за първи път се изпитвани върху пациенти през 1887 г.. По това време фенацетинът станал предпочитано лекарство, а продажбите му, наложили фирмата Bayer като водеща фармацевтична компания. Първоначално не се препоръчвали много високи дози от някои лекари.

Използването на фенацетин и разпространението му в международен по-голям мащаб станало през 1889-90 заради азиатската грипна пандемия. В същото време вече се появила и бъбречната токсичност. Сравнявайки двете виждаме, че въвеждането и широкото използване на фенацетин предхожда внезапната поява и взривно разпространение на Алцхаймер за едно или две десетилетия. Също така ранните жертви обикновено показвали увреждане на бъбреците, характерно за прекалена употреба на фенацетин.

Друг показател за възможна причинно-следствена връзка е статистическия факт, че в момента употребата на парацетамол и разпространението на Алцхаймер са почти два пъти повече при жените, отколкото при мъжете. Първоначално фенацетинът, а по-късно и парацетамола са основно използвани в индустриализираните страни и това е мястото, където първоначално процъфтява Алцхаймер. Но, в последните години (2008 г.) неговото производство в Европа е спряно и сега е главно в Китай и Индия, които в момента имат най-голям прогнозиран темп на растеж на Алцхаймер.

Годишното световно производство на парацетамол е около 145 000 тона. Това е ужасно количество таблетки за поглъщане и при максимална доза от 4 грама на ден е достатъчно за контрол на хроничната болка при около 100 милиона души. Това, обаче, ни показва също, че честотата на Алцхаймер също ще се развива; през 2010 г. има около 35 милиона обявени случая на Алцхаймер в целия свят. Към момента индикациите са, че високият прием на парацетамол за продължително време трябва да доведе до развитие на Алцхаймер.

Някои по-нови изследвания с аспирин и други нестероидни противовъзпалителни средства показват, че те имат умерен защитен ефект върху развитието на Алцхаймер, а използването на парацетамол за повече от 2 години увеличава риска с около 50%. Обаче, това са краткосрочни изследвания и не е посочено, дали употребата на парацетамол е случайна и лека или е постоянна и силна. (6)

Референции:

(1) http://en.wikipedia.org/wiki/Paracetamol– ще откриете препратки към указаните факти

(2) http://www.pkdiet.com/pdf/pkdpain/australia78.pdf

(3) http://linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0140673671925761

(4) http://www.health-science-spirit.com/phenergan.html

(6) http://www.commonsenseincancer.co.uk/images/paracetamol-azheimer.pdf– с референции към цитираните факти

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Парацетамолът в пъти повишава риска от развитие на астма и алергии при подрастващите

Аспиринът води до импотентност при мъжете

Аналгетиците по време на бременността влияят върху развитието на половите органи при синовете

Паркинсонова болест

Хранене на мозъка

Хранене на черния дроб

Хранене на бъбреците

Материалът Болестта на Алцхаймер е предизвикана от ПАРАЦЕТАМОЛ? е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Сътрудници на изследователско подразделение в медицинския консорциум Kaiser Permanente в Оукланд, Калифорния, анализирали данни за пушенето на повече от 21 хиляди клиента. Те били наблюдавани в клиничния консорциум от 1979 до 1985. Всички по това време били на 50-60 години. През периода от 1994 до 2008 редица от тези пациенти развили някаква форма на деменция.

Сравнявайки тези данни, изследователите изчислили, че при хората, пушещи повече от два пакета цигари на ден, рискът от болестта на Алцхаймер се увеличава със 157%. А риска от съдова деменция – със 172%. Половин кутия цигари дневно увеличава общия риск и от двете форми на деменция с 37 %, а от една до две кутии с 44 %.

Точният механизъм на това действие на пушенето засега не е известен. Както отбелязва независимият експерт, Кенет Хепбърн (Kenneth Hepburn), тези показатели могат да бъдат изменени. Някои от пушачите са починали по други причини, преди да достигнат до деменция.

Според изследователя Рейчъл Уитмър (Rachel Whitmer), получените резултати са още едно доказателство, че макар от деменцията най-често да страдат възрастни хора, контролирането на риска от нейното развитие трябва да се прави през целия живот.

Още по темата

Книги за изчистване на организма

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия- лечение с камъни

Материалът Пушенето е рисков фактор за деменция е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Свързващото звено- атеросклерозата (отлагания по стените на артериите). Удивлява ме, че след като стана известно, че витамин С може да доведе до регресия на атеросклерозата в коронарните артерии, никой не се застъпи за използването му в профилактиката на това сериозно заболяване? Университетът Джон Хопкинс заедно с Университета на Минесота, Северна Каролина и Мисисипи провели изследване, обхващащо 11 000 души.

Целта била да се изследва как факторите на начина на живот, като пушене, високо кръвно налягане и диабет влияят върху мозъка. И също така, колко от тези хора са били хоспитализирани за деменция (слабоумие). След изследване в продължение на 14 години, станало известно, че пушачите имат 70% по-голяма вероятност да се сдобият с деменция от непушачите. Хипертониците- 60% в сравнение с тези, които имат нормално кръвно налягане. Диабетиците с 50% по-голям риск в сравнение с не-диабетиците.

Обаче, нямало никаква връзка между наднорменото тегло и деменцията. Д-р Алваро Алонсо, доцент по епидемиология в Университета на Минесота заявява: „Ако можем да открием рисковите фактори за деменция, може би ще можем да открием и нови начини на лечение. И това ще помогне за предотвратяване на риска от развитие на деменция по-късно в живота.“ Алонсо допълва, че при аутопсията на пациенти, страдащи от деменция, често откриват увредени малки кръвоносни съдове на мозъка. Тези засегнати артерии може би са причинили микроинсулти, които в крайна сметка са довели до увреждане на мозъка.

Обикновено лекарите започват лечение на пациенти с болестта на Алцхаймер и други видове деменция едва когато симптомите се появяват. Но, на този етап, като правило, това е една безнадеждна задача. Аз наскоро станах свидетел на това, как постепенно и коварно се влошава здравето на приятел, страдащ от болестта на Алцхаймер. Той повече не ме познаваше. И няма начин да му се помогне.

Може би високи дози витамин С ще могат да предотвратят тази трагедия, ако лечението с него е започнало навреме. Тъй като атеросклерозата е вероятна причина за развитието на болестта на Алцхаймер, важно е да се припомним малко от историята на изучаването на витамин С. Лекарите винаги казват „пфу“, когато става въпрос за ценността на витамин С. Те използват предлога, че той дори не може да помогне при лечение на обикновена настинка. Но не и в този случай.

Факт е, че Линъс Полинг, който два пъти стана носител на Нобелова награда, в продължение на много години подчертаваше, че животните могат сами да си произвеждат собствен витамин С, а хората – не. И че липсата на този витамин води до атеросклероза и коронарни катастрофи. Д-р Сидни Буш, английски учен, има убедително доказателство, че Полинг е бил прав. Буш доказа, че високите дози витамин C и аминокиселината лизин предизвикват регресия на атеросклерозата в артериите на ретината.

Това е голямо откритие, защото ако големи дози витамин С могат да отстранят атеросклероза в артериите на ретината, здравият разум подсказва, че същият ефект може да се получи и с коронарните артерии в мозъка. И ако лечението е започнало навреме, то витамин С може да има огромно положително въздействие. Това изследване заслужава Нобелова награда. Напоследък не съм чувал за никакви изследвания с изучаване влиянието на витамин С при болестта на Алцхаймер. И най-вероятно никой няма да ги започне, защото от витамин С не се печелят пари.

Но аз смятам, че кардиолозите и другите лекари правят голяма грешка, като не е изучават ефективността на витамин С при различни заболявания. Вярвам, че е правилно, разумът да се държи винаги отворен за нови идеи. Още повече, че Полинг и Буш са отлични изследователи и тяхната работа заслужава повече внимание.

Автор: Д-р Джоунс – медицински журналист с частна медицинска практика в Торонто.

Още по темата

Книги за самолечение на Walter Last

Алцхаймер – естественото лечение

Витамин С – полезна информация

Витамините

Паркинсонова болест

Хранене на мозъка

Хормонално-заместващата терапия (ХЗТ) носи сериозни рискове и странични ефекти

Цялостното решение за преодоляване на автоимунните заболявания – Ново разбиране за причините и лечението

Цялостното решение за рака – Ново разбиране за причините и лечението на рака

Алтернативното решение за лечение на рака

Алтернативни методи за инхибиране (потискане) на метастазите

Рак

Токсините в човешкото тяло

Холестеролът!

Шипка (R. Canina)

Тест за недостиг на витамини и минерали

Тест за паразити

Кандида тест

Тест за алергии

Тест за киселинност на тялото

Материалът Витамин С и болестта на Алцхаймер е публикуван за пръв път на Наноком ООД.