Болестта на Алцхаймер е предизвикана от ПАРАЦЕТАМОЛ?

Лекарството парацетамол

На пръв поглед, да се свърже болестта на Алцхаймер с привидно безобидния аналгетик (облекчаващ болката) и антипиретик (редуциращ температурата) звучи доста неоснователно. Парацетамолът се нарича ацетаминофен в САЩ и Канада и често се продава с търговската марка Tylenol. В Австралия, Африка, Азия, Европа и Централна Америка най-широко разпространената марка е Panadol.

За разлика от нестероидните противовъзпалителни средства като аспирин, ибупрофен и напроксен, които намаляват болката и възпалението, действайки локално, наскоро бе доказано, че парацетамолът работи основно с мозъка, където блокира обратното захващане на аналгетичните наркотични химикали или ендоканабиноиди. Т.е., само намалява болката, без да въздейства върху възпалението. Това също ни дава представа за това, защо парацетамолът е по-вероятно да бъде свързан с дегенеративни заболявания на мозъка, отколкото нестероидните противовъзпалителни средства, които са главно с локален начин на действие и противовъзпалителни свойства.

Парацетамолът далеч не е безобиден и това се вижда от склонността му да предизвика бъбречни и чернодробни увреждания. Според едно скорошно изследване “свръх използването” на парацетамол е най-честата причина за остра чернодробна недостатъчност в Съединените щати. Парацетамолът има много малък терапевтичен индекс.

Терапевтичният индекс на едно лекарство е съотношението между токсичността (средната смъртоносна доза) и терапевтичната (средната ефективна) доза. Затова парацетамолът е много лесен за предозиране и повечето увреждания на черния дроб са в резултат на непреднамерено предозиране, въпреки че умишленото предозиране (самоубийство) също е обичайно.

Максималната препоръчителна дневна доза е 4 грама, но това количество вече може да причини увреждане на черния дроб и от 2009 г. FDA планира да намали препоръчителната максимална доза. Предозирането с парацетамол води до повече обръщания към токсикологичните центрове в САЩ, отколкото предозирането с всяко друго фармакологично вещество. Парацетамолът е особено токсичен за черния дроб, ако се приема заедно с алкохол, след което изхода може лесно да бъде фатален. Ако се приема по време на бременност, парацетамолът може да доведе до безплодие при момчетата.

Нелекуваното предозиране може да доведе до чернодробна недостатъчност и смърт в рамките на дни. Противоотровата при предозиране с парацетамол е ацетилцистеина (наричан още N-ацетилцистеин). Той е предшественик за антиоксиданта глутатион, който помага на организма да предпазва от увреждане черния дроб.

Парацетамолът е смъртоносен за котки и змии. (1) До 1970 фенацетинът е бил предпочитан аналгетик, преобразувайки се в тялото на парацетамол, като активна негова съставка. В средата на 20-ти век в Австралия, и особено в Куинсланд, се появява епидемия от стомашни язви и бъбречни заболявания, която се свързва с пристрастяване към употреба на Bex Powder. Първоначално този продукт, съдържал аспирин, фенацетин и кофеин, но през 1976 г. фенацетина бил заменен с парацетамол. Той бил лекарство, променящо настроението на младите жени (2).

Връзката Алцхаймер

Първоначално, започвайки от 1880 г., фенацетинът, анилинов дериват, бил широко използван като аналгетик. Потреблението на фенацетин и други аналгетици рязко се увеличило след Втората световна война. През 1971 г. бил публикуван първия доклад, в който открили връзка между високата употреба на фенацетин и развитието на болестта на Алцхаймер (3).

Много аутопсии на хора, починали от бъбречно заболяване, показали, че причината е високия прием на аналгетици (аналгетична нефропатия). Сенилни плаки били открити в шест лица на възраст 52-67 години, които имали някога през живота си прием на високи дози фенацетин, докато при две лица на възраст 68 и 72 години плаки не се наблюдавали, като те употребявали през живота си подобни количества аспирин, а не фенацетин.

Основният акцент е, че фенацетинът формира парацетамол в организма, като негов активен метаболит. По тази причина и заради високата си токсичност за бъбреците, фенацетинът по-късно е заменен с директния прием на парацетамол. Резюмето на статията гласи: “Психометрични и психиатрични изследвания на осем пациенти, които са имали злоупотреби с комбинирани аналгетици, съдържащи фенацетин, показаха, че четирима от тях са диагностицирани очевидно и двама възможно за органична деменция.

Невропатологични изследвания на девет други, прекалили с аналгетиците хора, разкриха изненадващо голям брой хистологични особености на болестта на Алцхаймер. Предполагаме, че злоупотребата с фенацетин може да смаже антиоксидантната защита на организма, което да доведе до преждевременно отлагане на липофусцин и ускорено невронно стареене”. Това изследване не било последвано от други изследователи и здравни институции. Но, след известно време един “странен” инцидент станал с Робърт Джоунс, който го принудил да търси по-дълбоко във възможната връзка между парацетамола и Алцхаймер.

Робърт Джоунс работел предимно като британски изследовател на рака и изпаднал от учреждението, когато публикувал протокол за лечение на рак с прометазин, антихистамин, известен също като Phenergan. (4) Преди двадесет години той вземал парацетамол за около 10 дни, за да облекчи болка, докато боядисвал къщата си. Две седмици по-късно забелязал краткосрочни и дългосрочни проблеми с паметта. Постепенно те се активирали отново, но десет години по-късно, повтаряйки същата последователност.

Това ужилило любопитството му и той започнал да търси евентуална връзка между парацетамола и Алцхаймер. Резултатът от изследванията му са публикувани в статия на “Медицински хипотези” (Medical Hypothesis) през 2001 година. (5) Тя нямала особено въздействие и той наскоро написа друга статия: Разглеждайки историите на някои аналгетици и болестта на Алцхаймер в сравнително подреждане откривам свързани фармакологични рискови фактори! Но този път статията дори не е приета от нито едно медицинско списание. (6)

Сравняване във времето на Алцхаймер и Парацетамол

Терминът болест на Алцхаймер е въведен през 1910 г. за необичайна форма на деменция с ранно начало. Тя била призната през 1901 г. ,независимо един от друг, от Оскар Фишер в Прага и след това от Алоис Алцхаймер във Франкфурт. Първият пациент на Фишер починал през 1903 г.; а на Алцхаймер през 1906 година. В мозъчната кора на всеки пациент имало необичайни подобни на плака лезии. И двамата публикували своите заключения през 1907 година. Въпреки интензивното търсене, само 12 подобни плаки на пациенти с деменция били открити преди 1907 година.

През следващите 5 години били открити 115 нови случаи, като Фишер описал 56 от тях. Сравнявам графиката на тези събития, довели до признаването и определянето на болестта на Алцхаймер с въвеждането и използването на фенацетин. И двете, фенацетин и парацетамол, за първи път се изпитвани върху пациенти през 1887 г.. По това време фенацетинът станал предпочитано лекарство, а продажбите му, наложили фирмата Bayer като водеща фармацевтична компания. Първоначално не се препоръчвали много високи дози от някои лекари.

Използването на фенацетин и разпространението му в международен по-голям мащаб станало през 1889-90 заради азиатската грипна пандемия. В същото време вече се появила и бъбречната токсичност. Сравнявайки двете виждаме, че въвеждането и широкото използване на фенацетин предхожда внезапната поява и взривно разпространение на Алцхаймер за едно или две десетилетия. Също така ранните жертви обикновено показвали увреждане на бъбреците, характерно за прекалена употреба на фенацетин.

Друг показател за възможна причинно-следствена връзка е статистическия факт, че в момента употребата на парацетамол и разпространението на Алцхаймер са почти два пъти повече при жените, отколкото при мъжете. Първоначално фенацетинът, а по-късно и парацетамола са основно използвани в индустриализираните страни и това е мястото, където първоначално процъфтява Алцхаймер. Но, в последните години (2008 г.) неговото производство в Европа е спряно и сега е главно в Китай и Индия, които в момента имат най-голям прогнозиран темп на растеж на Алцхаймер.

Годишното световно производство на парацетамол е около 145 000 тона. Това е ужасно количество таблетки за поглъщане и при максимална доза от 4 грама на ден е достатъчно за контрол на хроничната болка при около 100 милиона души. Това, обаче, ни показва също, че честотата на Алцхаймер също ще се развива; през 2010 г. има около 35 милиона обявени случая на Алцхаймер в целия свят. Към момента индикациите са, че високият прием на парацетамол за продължително време трябва да доведе до развитие на Алцхаймер.

Някои по-нови изследвания с аспирин и други нестероидни противовъзпалителни средства показват, че те имат умерен защитен ефект върху развитието на Алцхаймер, а използването на парацетамол за повече от 2 години увеличава риска с около 50%. Обаче, това са краткосрочни изследвания и не е посочено, дали употребата на парацетамол е случайна и лека или е постоянна и силна. (6)

Референции:

(1) http://en.wikipedia.org/wiki/Paracetamol– ще откриете препратки към указаните факти