Ето защо, за да бъдат ефективни, пребиотиците, трябва да избегнат храносмилането в горната част на храносмилателния тракт, така че да могат да бъдат отделени в по-ниския тракт и да се използват от полезните микроорганизми в дебелото черво, главно бифидус бактериите и лактобацилите. За разлика от пробиотичните бактерии, пребиотичните въглехидрати не се разрушават при готвене.

Пребиотиците се състоят главно от олигозахариди, захарни молекули с три до шест вериги и разтворими фибри. Олигозахаридите покриват лигавиците и са намерени в растенията, слюнката и майчиното мляко. Всъщност, има повече от 130 различни комбинации от олигозахариди само в кърмата. Това би могло да бъде сериозна причина, поради която кърмените деца са по-здрави, защото те естествено получават компоненти, които са им необходими срещу вредните организми и които увеличават развиващите се полезни бактерии.

Пребиотично действие

Пробиотичните бактерии, са тези, които нормално не се намират в човешките черва и затова се приемат допълнително, но те също така, не се колонизират добре при въвеждането и бързо се отстраняват от червата. Ето защо, пребиотичните храни са от жизнено значение за стимулиране оцеляването и развитието на пробиотичните организми в човешките черва.

Полезните бактерии трябва постоянно да бъдат въвеждани с храната и да се хранят с правилна храна, за да могат да се захващат към чревната стена, а не просто да преминават през храносмилателния тракт. Това е много важно и е отчетено, че има съществена разлика между бактериалните популации при вегетарианците и при месоядците, което обяснява, защо вегетарианците боледуват по-рядко от тези, които ядат месо.

Причината е, че пробиотичните бактерии и късо-верижните мастни киселини (КВМК), които се произвеждат от тях, ограничават растежа и активността на по-малко полезните организми. Освен това, вегетарианският чревен тракт отблъсква гнилостните и болестотворни бактерии и дрожди. Това е така, защото растително-базираната храна се изхвърля от червата по-бързо, отколкото животинските продукти. „Избутването“ на нежеланите организми е известно като конкурентно изключване. Действие, което стимулира по-добрата чревна цялостност и функция. А също повишава функцията на имунната система, подобрява абсорбцията на калция и поддържа холестерола.

Всъщност, повечето от енергията, необходима на дебелото черво се осигурява пряко от мастните киселини (КВМК). Ако дебелото черво не разполага с достатъчно от тях, за да задоволява енергийните си нужди, то неговата цялост и функционалност намаляват. От това следват различни нарушения на „гладуващите черва“, известни като „синдром на дразнимото черво“ или „раздразнително чревно заболяване“. За тези, които страдат от такива състояния, най-препоръчваните пребиотици са лактосукроза, олигофруктоза, инулин, трици, псилиум и покълнали ечемични продукти.

Ползи за здравето

Съществуват все повече научни доказателства, че симбиозата между пребиотици и пробиотици има значителен принос за здравето. Заедно те имат:

– антиканцерогенна активност
– антимикробна активност
– понижават нивата на триглицеридите
– стабилизират нивото на кръвната захар
– укрепват имунната система
– помагат за подобряване на минералното усвояване и баланса
– изчистват червата от вредни микроорганизми
– помагат за предпазване от запек и диария

Пребиотични храни

Пребиотичните въглехидрати се съдържат естествено в следните плодове и зеленчуци: банани, ягоди, аспержи, чесън, жито, овес, ечемик (и други цели зърна), ленено семе, домати, йерусалимски артишок (земна ябълка), лук и цикория, зеленолистните (особено зеленото глухарче, но и в спанак, зелено зеле, чард, къдраво зеле, зелен синап и други) и бобовите (леща, боб, нахут, тъмен боб, бял боб, черен боб).

Различните олигозахариди, класифицирани като пребиотици и добавяни към преработваните храни и хранителни добавки включват: фибри, фруктоолигозахариди, инулини, изомалтоолигозахариди, лактилол, лактосукроза, лактулоза, олигофруктозата, пиродекстрини, соеви олигозахариди, трансгалактоолигозахариди и ксилоолигозахариди. Всички те са определени като пребиотични субстанции.

Продукти в търговската мрежа

Такива източници са: кефир, кисело мляко, йогурт и други млечни напитки, спортни продукти, активни води, продукти за отслабване, соево мляко, храни за кърмачета и преходни храни, зелени храни, пробиотични добавки, минерални добавки и лечебни храни.

Източник: www.innvista.com

Още по темата:

Инулинът пребиотик № 1

Хранителните влакна (фибри)- грижа за червата!

Пробиотици

КАНДИДА ТЕСТ

ТЕСТ ЗА ПАРАЗИТИ

Candida и антибиотичният синдром

Материалът Пребиотици – олигозахариди и фибри за червата е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Ако искате да бъдете здрави, дръжте червата си чисти, а лехите в тях плодородни!

Предлагаме ви публикации в сайта, свързани с темата:

Храносмилателна система

Пробиотици

Пребиотици

Инулинът- пребиотик № 1

Синбиотици

Хранителните влакна (фибри) – грижа за червата!

Тест за недостиг на витамини и минерали

Храносмилателни ензими

Кандида тест

Книги на Walter Last за изчистване на организма

Тест за паразити

Candida и „антибиотичния синдром“

Тест за киселинност на тялото

Алкализиране на тялото

Лечение на паразити и кандида – лечебна картинка

Материалът Стомашно – чревна флора е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Има над 400 известни различни видове бактерии, които обитават нормално червата – с изключение на вируси, дрожди и паразити. Казано по друг начин, има 20 пъти повече бактерии в организма, отколкото са клетките в него и количеството им е по-голямо от общия брой на хората, които някога са живели на Земята. Затова, да имаме правилния вид бактерии в червата, е много важно, тъй като стомашно-чревния тракт е дом за приблизително 100 трилиона микроорганизми, но само няколко от тях са приятелски настроени.

История

Пробиотиците за първи път са осмислени от руския Нобелов лауреат и баща на съвременната имунология, Мечников, в началото на 20-ти век. Той вярвал, че на ферментиралите бактерии в млечните продукти, консумирани от българските селяни, се дължи тяхното дълголетие и добро здраве. Последните изследвания доказват това, което той вече е знаел. Фактическата дума за първи път е използвана от Lilly и Stillwell през 1965 г., като противоположност на думата „антибиотици“. До 1970 г. „пробиотици“ е била използвана в смисъла, в който ние я познаваме днес.

Използването на живи микроорганизми в храната има дълга история и е един от най-старите методи за производство и консервиране на храни. Кисели млека и млечни продукти, като кефир, йогурт, кумис, лебен (напитка, подобна на кефир, в Египет) и дахи (йогурт) често са използвани терапевтично преди съществуването на микроорганизмите да е било признато. Тези млечни продукти са споменати в Библията и свещените книги на Индуизма.

Изглежда човечеството е направило пълен кръг в своя прогрес. „Историята на медицината“, обобщава този факт много добре. 2000 г. пр.н.е. – Ето, яж този корен. 1000 н.е. – Този корен е езически. Ето, кажи тази молитва. 1850 – Тази молитва е суеверие. Ето, пий отвара. 1920 – Тази отвара е змийско масло. Ето, гълтай това хапче. 1945 – Това хапче не е ефективно. Ето, вземи този пеницилин. 1955 – Ами сега … вирусът е мутирал.

Ето, вземи този тетрациклин. 1960-1999 – 39 пъти повече „опсс“ … Ето, вземи този по-мощен антибиотик. 2000 – Вирусите спечелиха! Ето, яж този корен. Можем да продължим със стъпките и по-далеч като добавим: 2001 – Корените не са достатъчни. Ето, вземи този пробиотик. „Пробиотиците ще бъдат за медицината през 21-ви век това, което антибиотиците и микробиологията са били през 20-и век“ – д-р Майкъл Маккан.

Днес

Въпреки че в Азия и Европа често се използват пробиотици, западният свят остава скептично настроен, изискват се огромни проучвания и законодателство. Това, разбира се, не е изцяло лошо нещо, тъй като независими лабораторни изследвания установиха, че осем от 25 проверени пробиотични добавки, съдържат по-малко от 1% живи бактерии, а не както се твърди на етикета – минимум 1 млрд. бактерии.

Голяма част от света зависи от различни ферментирали храни като основни храни. Най-честите ферментирали храни са кефир, кисело мляко, йогурт, темпе, мисо, кисело зеле и ким чи.  В най-често срещаните пробиотици повечето бактерии са от видовете Lactobacillus и Bifidobacterium. Пример за пробиотикова мая е Saccharomyces boulardii. За разлика от лекарства, билки, витамини и минерали, не можете да приемете твърде много пробиотици и да се предозирате.

Трябваше да мине известно време, докато лекарите осъзнаят, че когато се дават антибиотици, те унищожават не само вредните, но и полезните бактерии, което прави тялото по-податливо на вторични инфекции. Дори и с това осъзнаване, лекарите все още не свързват същия тип унищожаване на флората с това, което се случва по време на химио и стероидна терапия. Днес приблизително 20000 души умират всяка година от нелечими болести, причинени от резистентни бактерии – и този брой тревожно расте.

Ползи

Пробиотичните организми имат няколко важни ползи за здравето, които включват: Подпомагат други антимикробни агенти като ехинацея, хидрастис и чесън при изчистващи червата програми. Подпомагат черния дроб при детоксификация, като по този начин помагат за предпазване от такива чернодробни заболявания като чернодробна енцефалопатия (силно нарушена чернодробна функция). Поддържат имунната система. Намаляват честотата и продължителността на диарията, независимо дали тя е причинена от антибиотици, Clostridium difficile, ротавируси или други патогени. Дават възможност за по-добър растеж на децата. Оказват положително въздействие върху деца с аутизъм. Имат антиканцерогенни, антимутагенни и антиалергични действия.

Помагат за облекчаване на такива възпалителни заболявания като болестта на Крон и улцерозен колит. Помагат за предпазване от остеопороза. Помагат за предпазване от рак на дебелото черво, като спират разграждането на ензимите, които допринасят за растежа на канцерогенните ракови агенти. Помагат за облекчаване на хранителни, химически и / или към околната среда чувствителности. Подобряват храносмилането и обмяната на веществата, балансират холестерола. Увеличават хранителната стойност на храните, чрез по-добра усвояемост и повишаване усвояването на хранителните вещества.

Влияят добре на чревната и урогенитална фауна, особено след антибиотична и радиационна терапия, които са известни с това, че предизвикват колит, гъбични инфекции и вагинит. Поддържат целостта на лигавицата. Производство, обработка и помощ в усвояването на хранителните вещества, особено на витамините. Производство на лактаза, която стимулира чревно-лактозното храносмилане. Предотвратяват и намаляват чревните инфекции, включително тези, причинени от бактерии или вируси, кандида и Helicobacter Pylori.

Стимулират усещането за здраве. Създават антагонистична среда за патогените чрез нормализирането на полезните организми, което насърчава приятелски настроените бактерии да завземат участъци от вредните, като по този начин ги блокират и деактивират. Намаляват катаболните продукти (жлъчни пигменти) отделяни чрез бъбреците и черния дроб. Намаляват и премахват обрастването на червата с бактерии. Регулират чревната перисталтика, като по този начин намаляват условията за запек.

Специфични състояния и пробиотични бактерии

Клинични пробиотични проучвания са докладвали за следния положителен ефект:

• Нормализиране на чревната флора: Lactobacillus (acidophilus, casei, plantarum) и Bifidobacterium bifidum

• Стимулиране на имунната система: Lactobacillus (acidophilus, casei, rhamnosus, plantarum, delbrueckii, johnsonii) и Bifidobacterium bifidum Диария, свързана с антибиотици: Lactobacillus (rhamnosus, acidophilus, bulgaricus), Saccharomyces boulardii, Bifidobacterium longum и Enterococcus faecium.

• Диария, свързана с пътуване: Lactobacillus (rhamnosus, acidophilus, bulgaricus, johnsonii), Bifidobacterium bifidum и Streptococcus (thermophilus, boulardii)

• Диария, свързана с ротавируси: Lactobacillus rhamnosus, Bifidobacterium bifidum и Streptococcus thermophilus Остра диария: Bifidobacterium bifidum, Lactobacillus (bulgaricus, acidophilus, rhamnosusm, reuteri) и Streptococcus thermophilus

• Повтарящ се колит Clostridium difficile : Lactobacillus (rhamnosus, boulardii) Антитуморни свойства: Lactobacillus (acidophilus, casei, plantarum, delbrueckii, gasseri) и Bifidobacterium (longum, bifidum, adolescentis, infantis)

• Намалена непоносимост към лактоза: Lactobacillus (bulgaricus, rhamnosus, johnsonii) и Streptococcus thermophilus

• Намалена фекална ензимна активност: Lactobacillus (rhamnosus, casei, gasseri, delbrueckii, acidophilus)

Консумация

По време на терапия с антибиотици, вземайте пробиотици, за да поддържате чревната флора в добро равновесие. Могат да бъдат взети заедно, но не по едно и също време на деня. За да може пробиотиците да са най-ефективни, те трябва да се вземат най-малко два часа след всяка доза антибиотик. Когато лечението завърши, вземайте двойни или тройни пробиотични добавки за около десет дни или две седмици.

Пробиотиците трябва да се приемат с храна или скоро след хранене, защото храната разрежда стомашните киселини достатъчно и те могат да оцелеят в пътуването си през червата, докъдето им е мястото. Когато вземате полезни бактерии или антимикробен агент, патогените започват да умират. Това понякога причинява неприятни странични ефекти, познати като реакцията „Jarisch-Herxheimer“, наречена така на името на германския дерматолог, който за първи път я е идентифицирал. Когато патогените започнат да умират, други се опитват да избягат и бързат да излизят от тялото.

Когато тези микроби се струпат в големи количества на аварийните изходи от организма, те започват да се запушват – както е в пиковите часове на трафика! Именно в този момент, домакинът може да получи главоболие, подуване на корема, газове или симптоми на алергия.

В зависимост от нивото на чувствителност на индивида към тази ситуация, дозата от пробиотици може да се намалява, докато симптомите отшумяват, а след това да се увеличава постепенно до максимално препоръчителната. Независимо от първата реакция, важно е да осъзнаем, че тази реакция е положителен знак, че всички върви добре.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги на Walter Last за изчистване на организма

Учените: бактериите в червата манипулират човешкото поведение

Лечение с чесън

Дисбиоза или дисбактериоза

Хранене на органите

Инулинът пребиотик № 1

Хранителните влакна (фибри) – грижа за червата!

Кандида тест

Тест за паразити

Candida и антибиотичният синдром

Материалът Пробиотици – „добрите“ бактерии за червата е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Walter Last: Най-лесният начин за намаляване нивото на хистамина се състои в ниско – алергична диета, чревно пречистване (чесън и пробиотици) и алкализиране на тялото, например вземайте 1 ч.л. натриев бикарбонат, разтворен във вода преди едно или две хранения, като приемайте повече вода след това. Продължавайте, докато проблемите изчезнат.

Още по темата

Книги за изчистване на организма

Алкализиране на тялото

Киселинно-алкален баланс

Тест за киселинност на тялото

Тест за нивото на хистамин в организма

Хистаминови нива

Синбиотици

Стомашно-чревна флора

Симптоми за нарушено храносмилане

Храносмилателни разстройства

Храносмилателна система

Храносмилателни ензими

Болка

КАНДИДА ТЕСТ

Забравеният разтвор на Лугол

Материалът Как да се намали нивото на хистамин без лекарства? е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Walter Last: Продължете с вагинални промивки с acidophilus и lactobacilli или с йогурт, а също използвайте вагинални свещички с ацидофилус. Прочистете и вашия стомашно-чревен тракт (2 Стъпка от книгата „Към сияйно здраве„), използвайки чесън и Epsom соли (английска сол) в чаша вода преди хранене сутрин и 1 час по-късно прием на acidophilus/lactobacilli.

Още по темата:

Candida и “антибиотичният синдром”

Сокове от зелени житни растения

Преодолей Кандида

Витамин С

Аминокиселините

Киселинно-алкален баланс

Стомашно-чревна флора

Синбиотици

Забравеният разтвор на Лугол

Сок от чесън

Пелин (Wormwood)

Кислородна терапия

Лечение с урина (Уринотерапия)

Витамин Д. „Разбит със захар жълтък“ по-добре

Кандида тест

Материалът След проведено лечение, изследването от цитонамазката показа: възпаление в СС е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Walter Last: Някои бактерии са навлезли от ануса във влагалището. Когато сте в тоалетната почиствайте с хартията отпред назад. Използвайте ацидофилус и лактобацили култури, поставяни във влагалището като паста или промивка.

Още по темата:

Candida и “антибиотичният синдром”

Сокове от зелени житни растения

Антиоксидантите срещу свободните радикали

Преодолей Кандида

Витамин С

Аминокиселините

Киселинно-алкален баланс

Стомашно-чревна флора

Синбиотици

Забравеният разтвор на Лугол

Сок от чесън

Пелин (Wormwood)

Кислородна терапия

Лечение с урина (Уринотерапия)

Витамин Д. „Разбит със захар жълтък“ по-добре

Кандида тест

Материалът Какво означава изолирането на E. colli във вагинален секрет? е публикуван за пръв път на Наноком ООД.

Инфекциите могат да са локални, например, в черния дроб или гърлото, или цялостни (включително венерическите заболявания). Те могат да бъдат остри с внезапно силно възпаление и температура или хронични и продължителни.

Настинките се появяват само, ако има натрупване на слуз и са полезни за отделяне на излишната слуз. Ускорете възстановяването чрез активно отделяне на слузта от белия дроб и другите участъци. Настинките могат да се избегнат, използвайки диета, която не води до натрупване на слуз или чрез съзнателно отделяне на слузта.

Диета: По време на остри състояния, само пресни растителни сокове, също така и растителни бульони и прецедена оризова вода; ако тялото не е свръх чувствително, плодовете също са добри. По-късно, като допълнение, лесно смилаеми висококачествени храни като кълнове, суров яйчен жълтък, зеленчукови салати и приготвени зеленчуци, ориз и банани.

Изберете продукти с добро съотношение калций/ фосфор. Избягвайте изделията с глутен, а също и сладката, обработваната, микровълновата и генетично изменена храна, а също и храните към които сте алергични или чувствителни.

Добавки: При остри състояния може да се използва витамин С (чревна търпимост) с натриев аскорбат. Професионално, 3 % разтвор на натриев аскорбат може да се въведе интравенозно. Аз лично предпочитам по-ниска доза от витамин С, комбиниран с магнезиев хлорид до нивото на търпимост на червата. Витамин А е особено добър при респираторни инфекции.

Цинкът е много ефективен под формата на таблетки цинков сулфат. Други полезни средства са- витамин Е, прополис и манган. За усилване на имунната система: пантотенова киселина, фолиева киселина, витамин В6, понякога органично желязо, селен, хром, ацидофилус култури, изсушен чрез замразяване тимус. Полезни са също и Меден Салицилат и Schweitzer Formula.

Вирусните инфекции като цяло се преодоляват с висок прием на антиоксиданти в допълнение към селен и цинк. Вземайте 5 х 2 грама натриев аскорбат, 3 x 15- 20 мг цинк, 200 мкг селен, до 3 x 2 гр. L-lysine и до 3 x 200 мг алфа липоева киселина (thioctic acid, може да изисква добавяне на биотин). Освен това 1 с.л. масло от черен дроб на треска (емулсирано с лецитин и сок), също така други омега-3 мастни киселини и разнообразие от други антиоксиданти, от типа на екстракт от грозде, Microhydrin или силно електрически редуцирана вода, при хепатит също и silymarin.

Наситеният разтвор на калиев йодид (SSKI) е всестранно антимикробно средство. За профилактика по време на пътешествие вземайте приблизително 10 капки в малка чаша с вода, а при остра инфекция, временно, вземайте повече. Предупреждение: Високи количества, приемани повече от няколко седмици могат да повлияят на функцията на щитовидната жлеза.

Инфекции на пикочен мехур: Вземайте простите захари D-mannose, половин до една чаена лъжичка във вода на всеки 2-3 часа; тя отстранява 90% от инфекциите за няколко дни. Ако не помогне, след това вземете 15 капки от SSKI в голямо количество течност на всеки 3-4 часа няколко дни.

Билки: pau d’arco, prickly ash ( бодлив храст с ароматни жълти цветове от сем. Rutaceae), Хидрастис (golden seal), лопен (овча опашка), пореч, невен, Лайка лечебна, ехинацеа, цветове на бъз, мента и особено пелин. Направете и курс за билково лечение срещу паразити на Хулда Кларк с пелин, карамфил и зелени черупки на орехи.

Ароматни масла: инфекции- борнеол, лимон, карамфил, лавандула, джоджен; инфекциозни заболявания- борнеол, евкалипт, карамфил, лавандула, мащерка.

Антибиотици: основната причина за разрушителната инвазия на гъбите е лечението с антибиотици. Гъбичката Candida albicans обичайно се среща в почти всеки човек, но тя съществува в организма под контрола на нашите полезни бактерии. Ако тези бактерии са убити от антибиотиците, гъбите имат възможност да се разпространят и сериозно да отслабят имунната система, като така се създават условия за развитие на различни имунодефицитни заболявания (включително рак).

Други поражения на лечението с антибиотиците са: недостиг на В-витамини и витамин К и малабсорбция, ако е нарушена чревната флора. Освен това, като реакция от изчистването седмици или месеци по-късно могат да се получат алергични реакции или обриви. По тези причини антибиотиците трябва да се използват само когато са налице сериозни инфекции, които не могат да се контролират с натурални терапии.

Антибиотичната терапия трябва да бъде съпроводена от пълен набор витаминни и минерални добавки, преобладаващо сурова храна, включително бактериални култури и чесън (за контрол над гъбичките Кандида).

Кокосов орех: Междинната верига наситени мастни киселини в кокосовото масло са мощни антимикробни агенти, които са ефикасни срещу гъби, вируси и много бактерии. Най-високо ефективни мастни киселини са- каприлова киселина (caprylic acid с 8 въглеродни атома), капринова киселина (capric acid с 10 въглеродни атома) и лауринова киселина (lauric acid с 12 въглеродни атома). Те работят така, че причиняват разпадането на клетъчните стени на микробите. Кокосовото масло е ефективно в рамките на дни.

При Candida се вземат 4 супени лъжици, разпределени в рамките на деня и след подобрение можете да ги намалите до 2 супени лъжици дневно още няколко седмици. То е ефикасно при цялостно нахлуване в организма, а също и в гениталиите. Най-добрите търговски продукти са студено пресованото или натуралното масло. То е стабилизирано, за да се унищожи или отстрани липазата.

Затова аз препоръчвам на тези, които имат възможност, сами да си приготвят суров кокосов крем или мляко: пресовайте кокосови парченца с бавна скорост на сокоизстисквачката, или алтернативно смесете с вода, изстискайте и охладете.

За локално приложение и за тези с мастна малабсорбция, липазно-богатото прясно кокосово мляко може да бъде много по-ефикасно от търговско предлаганото кокосово масло, което е с много слаба концентрация на свободни мастни киселини. Като алтернатива, можете да смесите липазна добавка с кокосовото масло, ако имате малабсорбция или да увеличите неговия ефект с външно приложение.

Температура: голяма помощ в борбата с инфекциозните заболявания е убиването на микробите и усилването на имунния отговор чрез висока температура. Дръжте тялото топло с горещи вани, горещ чай и потене. Много високите температури могат да бъдат намалени със студени компреси около прасците, кора на бяла върба и системна пурпурна цветна терапия.

Прополис: превъзходен натурален антибиотик от пчелния кошер. За по-добри резултати е нужно да се приема директно върху инфектирания участък, когато е възможно. При възпалено гърло, например, дръжте малко прах на прополис постоянно в устата (между венеца и бузата), гаргари с разтвор на прополис; приемайте го при възпален зъб, проблеми със синусите, подсмърчащ нос; болки в ушите, слагайте в ухото; инфекции по кожата, слагайте го непосредствено върху кожата; за вътрешни инфекции, разбира се, като го гълтате.

Някои хора са алергични към прополиса. Можете да си направите собствена тинктура от прополис: изсушете във фризера суров прополис (от пчелен кошер), стрийте на прах и дръжте в алкохол една или две седмици на слънце, често го разклащайте.

Тимус: Това е ключова жлеза за нашата имунна система. Голямо усилващо средство за тимус жлезата е прополисът и манганът, също така и изсушения чрез замразяване тимус. Поддържайте добра стойка и вървете пеш с бавни крачки и поклащащи се ръце. Лимонена (светло-жълта) терапия на гръдната кост.

Меден сулфат (син камък, предлага се за градинарски нужди). Той има силно антисептични и противовъзпалителни свойства. Съберете някакъв отпадък, отделен от инфектирания или възпален орган или рана и го поставете в средно силен разтвор на син камък, дръжте го там няколко дни.

Това могат да бъдат храчки, слуз, гной, окървавен бинт, вагинално или носно течение или урина ( при възпаления на бъбреците или пикочния мехур). Това ще подпомогне заздравяването и може също така да се използва с изваден зъб или друга отделена част от тялото. Този метод работи на същия принцип, както радиониката и телепатията с двустранен обмен на енергийна информация между тялото и отделената от него част.

Допълваща терапия: Силно препоръчвани са Beck-type запер с изготвено колоидно сребро и магнитен пулсар. Можете също така да използвате свръх гореща вана (с Epsom соли), последвана от потене, горещи вани за крака с прах от синап или лют чревен пипер и студени компреси на корема и около прасците.

При настинка или грип, ръцете и китките на ръцете потопете в гореща вода и ги дръжте така 30 минути, поддържайте водата гореща, освен това можете да охладите долната страна на големия пръст с лед, раздробен като морска сол. Като цяло, синя светлина върху инфектирания участък, синьо-облъчена вода, локално насочен южен полюс на силен магнит, рефлексология. Автотерапия. Epsom-соли за предизвикване на прочистване на дебелите черва, потене, стимулиране на изхвърляне.

Компреси от листа на зеле или Epsom-соли върху локализираните инфектирани места или възпалени области. Самовнушение и визуализация, упражнения за мозъка: кажете на своята имунна система да произведе множество ефективни В-клетки и Т-клетки. Премахнете излишната енергия- енергийно лечение.

Автор: Walter Last

Книги за самолечение на Walter Last

Още по темата

Тест за недостиг на витамини и минерали

Тест за паразити

Кандида тест

Тест за алергии

Рецепти – диетични

Лечение с камъни

Витамини и минерали

Направете си тест

Заболявания

Натурални терапии

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Хранене на органите

Лечебни картинки

Масажи

Candida и „антибиотичния синдром“

Йодът. Нужен като въздуха!

Лечение с компреси

Забравеният разтвор на Лугол

Материалът Инфекции и възпаления е публикуван за пръв път на Наноком ООД.