Пребиотици – олигозахариди и фибри за червата

Пребиотици – термин, въведен от проф. Гибсън и белгийския му колега, д-р Марсел Роберфройд, в Лувенския Университет в Брюксел през 1995 година. Думата по принцип се определя като състоящи се от несмилаеми хранителни фибри, които стимулират растежа и активността на някои бактерии в червата.

Ето защо, за да бъдат ефективни, пребиотиците, трябва да избегнат храносмилането в горната част на храносмилателния тракт, така че да могат да бъдат отделени в по-ниския тракт и да се използват от полезните микроорганизми в дебелото черво, главно бифидус бактериите и лактобацилите. За разлика от пробиотичните бактерии, пребиотичните въглехидрати не се разрушават при готвене.

Пребиотиците се състоят главно от олигозахариди, захарни молекули с три до шест вериги и разтворими фибри. Олигозахаридите покриват лигавиците и са намерени в растенията, слюнката и майчиното мляко. Всъщност, има повече от 130 различни комбинации от олигозахариди само в кърмата. Това би могло да бъде сериозна причина, поради която кърмените деца са по-здрави, защото те естествено получават компоненти, които са им необходими срещу вредните организми и които увеличават развиващите се полезни бактерии.

Пребиотично действие

Пробиотичните бактерии, са тези, които нормално не се намират в човешките черва и затова се приемат допълнително, но те също така, не се колонизират добре при въвеждането и бързо се отстраняват от червата. Ето защо, пребиотичните храни са от жизнено значение за стимулиране оцеляването и развитието на пробиотичните организми в човешките черва.

Полезните бактерии трябва постоянно да бъдат въвеждани с храната и да се хранят с правилна храна, за да могат да се захващат към чревната стена, а не просто да преминават през храносмилателния тракт. Това е много важно и е отчетено, че има съществена разлика между бактериалните популации при вегетарианците и при месоядците, което обяснява, защо вегетарианците боледуват по-рядко от тези, които ядат месо.

Причината е, че пробиотичните бактерии и късо-верижните мастни киселини (КВМК), които се произвеждат от тях, ограничават растежа и активността на по-малко полезните организми. Освен това, вегетарианският чревен тракт отблъсква гнилостните и болестотворни бактерии и дрожди. Това е така, защото растително-базираната храна се изхвърля от червата по-бързо, отколкото животинските продукти. “Избутването” на нежеланите организми е известно като конкурентно изключване. Действие, което стимулира по-добрата чревна цялостност и функция. А също повишава функцията на имунната система, подобрява абсорбцията на калция и поддържа холестерола.

Всъщност, повечето от енергията, необходима на дебелото черво се осигурява пряко от мастните киселини (КВМК). Ако дебелото черво не разполага с достатъчно от тях, за да задоволява енергийните си нужди, то неговата цялост и функционалност намаляват. От това следват различни нарушения на “гладуващите черва”, известни като “синдром на дразнимото черво” или “раздразнително чревно заболяване”. За тези, които страдат от такива състояния, най-препоръчваните пребиотици са лактосукроза, олигофруктоза, инулин, трици, псилиум и покълнали ечемични продукти.

Ползи за здравето

Съществуват все повече научни доказателства, че симбиозата между пребиотици и пробиотици има значителен принос за здравето. Заедно те имат:

– антиканцерогенна активност
– антимикробна активност
– понижават нивата на триглицеридите
– стабилизират нивото на кръвната захар
– укрепват имунната система
– помагат за подобряване на минералното усвояване и баланса
– изчистват червата от вредни микроорганизми
– помагат за предпазване от запек и диария

Пребиотични храни

Пребиотичните въглехидрати се съдържат естествено в следните плодове и зеленчуци: банани, ягоди, аспержи, чесън, жито, овес, ечемик (и други цели зърна), ленено семе, домати, йерусалимски артишок (земна ябълка), лук и цикория, зеленолистните (особено зеленото глухарче, но и в спанак, зелено зеле, чард, къдраво зеле, зелен синап и други) и бобовите (леща, боб, нахут, тъмен боб, бял боб, черен боб).

Различните олигозахариди, класифицирани като пребиотици и добавяни към преработваните храни и хранителни добавки включват: фибри, фруктоолигозахариди, инулини, изомалтоолигозахариди, лактилол, лактосукроза, лактулоза, олигофруктозата, пиродекстрини, соеви олигозахариди, трансгалактоолигозахариди и ксилоолигозахариди. Всички те са определени като пребиотични субстанции.

Продукти в търговската мрежа

Такива източници са: кефир, кисело мляко, йогурт и други млечни напитки, спортни продукти, активни води, продукти за отслабване, соево мляко, храни за кърмачета и преходни храни, зелени храни, пробиотични добавки, минерални добавки и лечебни храни.

Източник: www.innvista.com