Не всички рибени масла са еднакви

Твърди се, че основният и най-популярен източник на DHA и EPA е рибеното масло. Все пак, не всички рибени масла са добри източници на тези мастни киселини. Най-високите нива са в сьомгата, рибата тон, сардините, пъстървата и корвината, но в много рибени масла (добавки) се съдържат само масла от една от тях- сардината. Останалата част се състои от масла на по-евтини и по-малки риби като скумрията и хамсията.

Някои производители заявяват, че е така, защото те са с по-ниско замърсяване, но замърсители са намерени във всички мазни риби. Рибеното масло за добавки идва главно от рибната промишленост на Перу и Чили. Европа, Африка и САЩ съставляват останалата част от пазара.

Рибата, използвана от тази промишленост, е предимно хамсия, сардина, скумрия и риба, подобна на херинга, която използват специално за рибено масло, рибено брашно и за хранене на животни. Рибеното масло може да бъде в няколко форми: натурално или химически изменено и може да бъде стабилно или нестабилно.

Натуралните рибени масла имат максимална концентрация 38%. Всички други масла с по-висока от тази концентрация са химически изменени. В тях влизат три различни типа: тези, съдържащи триглицериди, където мастните киселини са химически изменени; тези, които съдържат етилови естери и тези, които имат свободни мастни киселини. Натуралното рибено масло съдържа баланса на всички мастни киселини в рибата.

Макар че химическите модифицирани добавки могат да имат висока концентрация на DHA и EPA, те не са се доказали като по-ефективни. Получаването на DHA и EPA от консервирана риба също не е добра алтернатива. Макар че консервираната риба, както се смята, съдържа някои основни мастни киселини, те се загубват в по-голямата си част по време на дългата преработка. В натуралното рибено масло, основните мастни киселини се загубват при готвене, също както и при заменянето им с по-евтини хидрогенирани растителни масла, обикновено от маслини, слънчоглед или соя.

Както видяхме в Причина № 1, консервираната риба, също съдържа замърсители, включително живак, както и други вещества, които не са отбелязани на етикета, но са позволени от правителствените наредби. Другият проблем, не е лесно да се прецени количеството консерви риба, което ще трябва да изядем, за да получим необходимите DHA и EPA. Например, EPA / DHA съдържанието в 3 грама риба тон (консервирана във вода) е приблизително 0,24%.

За да изпълним препоръчваното потребление от 1 грам дневно, може би ще трябва да изядем още 12 такива. Както беше споменато по-рано, отглежданата (във ферми) риба почти не съдържа омега-3 мастни киселини, освен ако не е хранена със значителни количества рибен скрап. Тъй като повечето риби са хранени с растителни протеини, съдържанието на ценните киселини омега-3 е нула в сравнение с океанските риби, които се хранят с планктон.

Интересното е, че планктонът в студените води съдържа повече омега-3, отколкото в топлите води. Хидрогенираното или частичното хидрогенирано рибено масло е популярно в такива страни като Холандия, Норвегия, Великобритания, Чили, Перу и Южна Африка. То не само е източник на вредните транс-мазнини, но е и беден източник на омега-3 мастни киселини, главно, защото процеса на хидрогениране елиминира почти всички EPA и DHA киселини. “Фармацевтичен клас” рибено масло е термин, който бе въведен за разделяне на долнопробните добавки с рибено масло от добавките на производителите, които се опитват да предлагат приличен продукт.

Обаче, тъй като няма определени стандарти за този термин, не след дълго масово започнаха да си го прикачват и използват. За някои, “фармацевтичен клас” означава концентрирано количество на EPA и DHA в техните продукти. За други, това означава липса на примеси и замърсители. Ситуацията продължава да показва, че повечето хранителни добавки с рибени масла, които се предлагат в магазините и аптеките, очевидно дори не отговарят на стандартите на този отворен тип дефиниция.

Според някои производители са нужни около 100 галона от здравословния хранителен клас рибено масло, за да се произведе един галон фармацевтичен клас рибено масло. Но дори това не е твърдо определено. Просто зависи от етиката на всеки конкретен производител. Д-р Бари Сиърс, който по общо мнение бе сред първите, които въведоха термина фармацевтичен клас, бе толкова отвратен от всичко това, че промени името на своя фармацевтичен клас продукт на “ултра-рафиниран”.

Съгласно доклад на потребителите, от Международните стандарти за рибено масло (International Fish Oil Standards) са избрани 16 стандарта за качество в система на 5-звезден рейтинг. Тя ще показва най-добрите нива на качество и чистота. Макар че този доклад съдържа списъци с различни продукти, които отговарят на техните “потребителски” стандарти, нищо не е отбелязано по отношение на това, дали някои или всички са получили този пълен 5-звезден рейтинг.

За да бъдем честни, именно, тези продукти, ще се опитват да поддържат високи стандарти за качество.

Използвани съкращения:

EPA (eicosapentanoic acid)- неосновна мастна киселина

DHA (docosahexanoic acid)- неосновна мастна киселина

Източник: www.innvista.com