Още резултати

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors
Search in posts
Search in pages

Как да се храним по време на бременност

Ролята на пълноценното и балансирано хранене по време на бременност, за нормалното развитие на плода и протичане на бременността, е доказана.

По време на бременност потребността на женския организъм от протеини, мазнини, въглехидрати, витамини, макро-и микро-елементи нараства значително. Ролята на пълноценното, балансирано хранене на бременните за нормалното развитие на плода, благоприятното протичане и изхода на бременността, е доказана в редица изследвания.

Недохранването и стресовите условия на живот влияят неблагоприятно не само върху теглото, но и върху дължината на тялото на плода. В действителност, постоянната нискокалорична диета може да бъде основна причина за безплодието при някои жени. Жените с ниско телесно тегло по време на бременност по-често имат нарушения от страна на сърдечносъдовата и дихателната система.

Нарушенията в храненето през различните периоди на бременността по различен начин влияят на състоянието на плода. Много зависи както от качествените и количествените показатели на не доброто хранене, така и от неговата продължителност.

Кратките нарушения в храненето, не могат да влияят върху развитието на плода, тъй като е за сметка на запасите от хранителни вещества в организма на майката. Но, продължителното лошо хранене може да доведе до съществено нарушение. Затлъстяването на жените по време на бременност повишава риска от развитие на гестационен диабет и високо кръвно налягане. Освен това, увеличава се вероятността от раждане на твърде голямо дете с всички произтичащи от това последствия.

Хранене на бременните жени

Белтъчини

Дори временен недостиг на белтъци, води до забавяне в развитието на плода. Намалява се теглото му, масата на мозъка, черния дроб и сърцето. При гладуване, майката за хранене на плода използва предимно глобулини. Нарушаването на съотношението албумин и глобулин в серума на кръвта на бременните може да се отрази на ембриогенезата.

Недостатъчното количество протеини в храната на бременните за сметка на изменения биохимичния състав на кръвта, миометрия, значително увеличава риска от спонтанен аборт, преждевременно раждане, повишена перинатална смъртност, вероятност от поява на анемия.

Промените в качествения състав на протеините също оказва влияние по време на бременността. Преобладаващи само растителни или животински протеини, може да доведе до различни нарушения: биосинтеза на РНК и ДНК, промени в продължителността на бременността, естеството на родовата дейност и т.н. Особено значение се отдава на такива аминокиселини като валин, хистидин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, таурин, треонин, триптофан, фенилаланин.

Мазнини

Качествените и количествените показатели на мазнините в храненето също оказват влияние върху развитието на плода. Недостигът на нужните мазнини засяга теглото на бебето и съдържанието на някои липиди в плазмата на кръвта. Това се отразява на бъдещето му развитие. Особено значение имат линолеичната и линоленовата полиненаситени мастни киселини (омега- 6 и омега- 3). Липсата на някои полиненаситени мастни киселини води до значителни промени в развитието на нервната система.

Въглехидрати

Излишъкът от въглехидрати в храненето на бременните, особено на лесноусвоимите, значително увеличава честотата на вътреутробната смърт на плода. При недостатъчна консумация на въглехидрати и по-висока скорост на окисление на глюкозата при бременните, особено в последния период на бременността, възниква намаляване нивото на глюкоза в кръвта.

Това води до увеличаване катаболизма на протеините в плода и оказва негативно влияние върху развитието му. По време на бременност, лекарите препоръчват консумация на 300- 500 ккал повече от обичайното потребление. Това е приблизително 2000- 2200 ккал на ден, като тази цифра може да варира от 1800 до 2700 ккал, в зависимост от вашата височина и тегло.

Витамини и минерали 

По време на бременността значително нараства потребността от витамини и минерали. Особено това се отнася за витамините от група В (В1), D. Анализът на фактическото хранене на кърмещи жени показва, че потреблението на витамини А, С, В1 и В2, не достига нормите. Това се дължи на няколко причини. Еднообразна диета и употреба на консервирани и рафинирани продукти. Недостатъчно съдържание на витамини в продуктите в определени периоди от годината, загуби при готвене и т.н.

Например, в зависимост от вида на продукта, начина на неговата обработка, загубата на витамини може да варира от 10- 30 до 40- 90%. Но ако в края на лятото се наблюдава осигуреност с витамин С, каротиноиди и мастноразтворими витамини, то недостига на витамини от група В, основните източници на които са продуктите от животински произход, не изчезва. Резултатите от изследванията показват, че практически не се откриват жени, осигурени с всички витамини.

В по-голямата част от изследваните (70- 80%) се наблюдава дефицит от три или повече витамини, т.е. установяват се полихиповитаминозни състояния, независимо от възрастта, сезона, мястото на пребиваване и работа. Следва да се отбележи, че целия набор от всички необходими за организма витамини, може да постъпи в него само при условие, че в храненето се използват всички групи продукти, докато еднообразното хранене с един или друг продукт, дори с много висока хранителна стойност, не може да осигури в организма целия спектър от витамини.

По-специално, необходимо е да се акцентува върху широко разпространената заблуда и сред населението, и сред здравните работници, включително и педиатрите, че за основен източник на витамини в храненето служат пресните плодове и зеленчуци. Тази група продукти е наистина важен (и на практика единствен) източник на витамини С и Р и има значителен принос за осигуряването на организма с фолиева киселина и бета-каротин, но ролята й по отношение удовлетворяване нуждите на организма от тиамин, рибофлавин, ниацин – е малка. Осигуряването на нуждите от витамините В12, Е и D е практически невъзможна, защото плодовете и зеленчуците не съдържат тези витамини.

В същото време, месото и месните продукти са основен източник на витамин В12 и имат основен принос за осигуряването на организма с витамините B1, B2, В6. Млякото и млечните продукти доставят витамини А и В2, зърнените храни- витамините В1, В2, В6, РР, Е, растителните мазнини- витамин Е и F, животински мазнини- витамини А и D и т.н. Дефицитът на витамини по време на бременността води до различни нарушения в развитието на плода. Дефицитът на витамин B6 често води до някои видове токсикоза при бременните и допринася за разрушаването на зъбния емайл.

Недостигът на витамин В6 и витамин В12 е една от причините за развитие на анемия сред бременните жени. При дефицит на витамини в плода могат да възникнат най-различни нарушения. Нарушения в обмяната на веществата, като например липидната при дефицит на рибофлавин. До аномалии в развитието и смърт на плода при дефицит на тиамин, пиридоксин, ниацин, ретинол, токоферол и др. Върху здравето на бременните жени и плода отрицателен ефект има и предозирането с витамини.

Следва да се подчертае важността на осигуряването на организма на бременната с витамин C. Недостигът на витамин С може да причини преждевременно раждане, аборт, раждане на деца с увреждания. Излишъкът на витамин С в храненето, в ранните етапи на бременността, може да окаже помятащо действие. Дефицитът на фолиева киселина се свързва с повишена поява на бебета с ниско тегло, дефекти в нервната система, наличие на мегалобластична анемия при майките. Адекватни количества фолиева киселина трябва да постъпват още в първите шест седмици на бременността, т.е. преди повечето жени да узнаят, че са бременни.

Установено бе, че увеличаването на скоростта на метаболизма на фолати при бременните жени води до допълнителна потребност от фолати в диетата, приблизително 200 до 300 мг на ден. Прекалена консумация на фолиева киселина (повече от 1000 мг на ден) може да доведе до дисбаланс (дефицит) на витамин В12. Този дефицит може да доведе до необратими неврологични ефекти. Според едно скорошно проучване на Галъп, само 15% от жените на възраст 18- 45 години, знаят за препоръките от дневна потребност на фолиева киселина от 400 микрограма.

Специални наблюдения показват, че средната консумация на фолиева киселина при жените е около 230 мкг / ден. Излишъкът или недостигът на макро-и микроелементи през бременността също могат да повлияят неблагоприятно върху състоянието на организма на бременните и плода. Тези вещества имат регулиращ ефект върху киселинно-алкалния обмен, активността на ензимните системи и хормони. Човешките потребности от микроелементи (цинк, мед, манган, кобалт, селен и т.н.), не превишава 0,10- 10 мг/ ден, но те са нужни постоянно.

Недостигът им води до забавяне растежа и теглото на плода, което води до чести случаи на развитие на деформации. През последните години голямо значение се придава на дефицита на йод, който води до патология на гестационния период, нарушение на съзряването на плода и тиреоидна недостатъчност сред кърмачета. Това е особено важно за областите, свързани с огнища на йоден дефицит. В условия на дори лек йоден дефицит започва формиране на вторична тиреоидна недостатъчност. Тя служи като основна предпоставка за развитие у бебето на различни отклонения от страна на централната нервна система (неврологичен кретенизъм) и тиреоидна дезадаптация в периода на новородено.

Вече не едно десетилетие на ендокринолозите по света е известно, че в ендемичните региони, в сравнение с йодо- осигурените бременни, значително е повишена честотата на спонтанните аборти и мъртвородените деца. А техните потомци не само регистрират спад на интелектуалния индекс, но и се отбелязва висок риск от вродени малформации (сърце, др ). По този начин, непълноценното хранене по време на бременност, под формата на излишък или недостиг на определени хранителни вещества, се отразява върху здравето и на самата бременна, и на детето.

От друга страна, развитието на плода може да се повлияе и от повишената среднодневна енергийност в храненето на бременната. В хранителния режим на бременните жени, родили големи деца, е отбелязано високо съдържание на мазнини и лесноусвоими въглехидрати и ниско на плодове и зеленчуци. Съотношението на основните хранителни вещества (протеини, мазнини и въглехидрати) в храната е било нарушено и е 1: 1,4:5,5, а при жени, които са родили деца със средно тегло то е-1: 1:3,7.

Също така е установено, че при раждане на голям плод, в хранителния режим на бременните жени е намалено и количеството на минералните вещества (по-специално, фосфор, калций и мед) и витамини B1, B2, PP и C. По този начин, големи деца се раждат от майки, които консумират повече въглехидрати и мазнини при еднаква консумация на протеини. Има пряка връзка между телесно тегло на плода и съдържанието на въглехидрати в храненето на бременните.

В третото тримесечие на бременността при жени, които са родили бебета с голямо тегло, консумиращи повече въглехидрати и мазнини, е налице значително увеличение на кръвната захар, холестерола, липопротеините с ниска плътност. При тези жени е увеличено съдържанието на недоокислени продукти на обмена в кръвта (пируват и лактат). Раждането на голямо бебе създава проблеми както за майката по време на раждане, така и за детето. Често се развива родова травма, асфиксия, има по-висок риск от постнатална смърт.

В бъдеще, при тези деца се наблюдава изоставане в развитието, неврологични усложнения, затлъстяване, хипертония, ускорено развитие на атеросклероза, рак и други проблеми. Отбелязано е, че колкото по-голямо е новороденото, толкова по-рядко при него се открива хармонично физическо развитие, в частност, тегло/ръст показатели.

Проблемът със затлъстяването сред жените е свързан и с възрастта. До 10% затлъстяване се наблюдава при 15-19 годишна възраст и до 60% във възрастовата група от 40 до 44 години. Много по-високо съотношение се наблюдава между наднорменото тегло и броя на бременностите. До 16 % затлъстяване сред тези, които никога не са били бременни и 50- 68% сред много раждали жени. С всяка бременност теглото на жените се увеличава средно с 2,5 кг.

Кърменето не помага на майката да се върне към първоначалното си тегло

По този начин, диетата на бременните като съдържание на основни хранителни вещества (протеини, мазнини, въглехидрати), витамини, минерали, микроелементи и течности трябва да бъдат в съответствие с основните физиологични нужди.

За пълноценно хранене на бременна жена трябва да се смята диета, в която са включени дадените съставки в оптимални количества и съотношения. Трябва да се вземе под внимание също:

– възрастта на бременната
– нейната конструкция
– наличие на затлъстяване или недохранване
– период на бременност или кърмене
– периода на бременността
– физиологични загуби на енергия
– годишен сезон
– наддаденото тегло (повече от 300- 350 грама на седмица)
– отоци на бременната
– характеристики на професионалната дейност
– културни, расови особености
– съпътстваща патология

Пълноценно хранене се нарича това хранене, което ще гарантира нормално функциониране на всички системи и органи. И на бременната жена, и на бъдещото дете. Отчитайки, че енергийната стойност на храната, както и качеството на нейния състав, въздействат върху хода и последствията от бременността. Въвеждането на специални диетични препоръки, може значително да повлияе върху здравето на бременната жена и на бъдещото и дете.

бременностПрепоръки на Walter Last към бременните жени

-Какво бихте посъветвали бременните жени?

– По време на бременност, аз препоръчвам да се приемат много добавки с всички витамини и минерали.  Най-важните от тях са- фолиева киселина, цинк, магнезий, рибени масла и витамините D и E.

Добре е да включите в менюто си: спирулина, ечемик или сокове от трева на пшеница или прах, пчелен прашец, лецитин, риба, зелени листни зеленчуци, покълнали бобови растения.

Намалете до минимум сладките храни, зърнения глутен и тестените и зърнени закуски. Приемайте козе мляко, вместо краве. Бременните жени, заедно с диабетиците, са най-рисковите групи за развитие на Кандида, затова е нужна профилактика срещу Кандида.

– Каква профилактика срещу Кандида бихте препоръчали на бременните жени?

– Основната причина за Кандида са антибиотиците, стероидите, противозачатъчните средства и някои други лекарства. Те увреждат нашите нормални чревни бактерии. Затова намалете до минимум използването на такива лекарства. Ако все пак ги използвате, винаги приемайте и фунгициди (противогъбични средства като чесъна), 30-60 минути след това пробиотична капсула с ацидофилус и други лактобактерии. Алтернативно или освен това, приемайте често и йогурт от козе мляко.

Вие може да не знаете, че вашите добри бактерии са увредени. Затова, за да защитите себе си и по-късно бебето, аз настоятелно ви препоръчвам да използвате чесън и ацидофилус. Това може да направите в началото и още няколко пъти по време на своята бременност.

Продължителността на приема да бъде за 2 или повече седмици. Помага и използването често на кокосово масло с храненето, което също убива Кандида. Ако имате Кандида, положението ви може много да се влоши, ако приемате много захар, тестени храни и хляб в диетата си, защото те подпомагат растежа на гъбичките.

Така че, използвайте, колкото е възможно по-малко такива храни. За профилактика срещу Кандида, по време на бременност, е добре и периодично да поставяте капсули с пробиотици или ацидофилус във влагалището.

“…Финландски изследователи откриват, че майките, които кърмят децата си, могат да ги предпазят от екзема и астма. Това става чрез пробиотици (ацидофилус-бифидус бактерии) по време на своята бременност и кърмене. Бебетата обикновено получават бактериите от своите майки, докато се придвижват надолу в родилния канал. Съвременната медицина променя този естествен процес. Бебетата, родени с цезарово сечение се заразяват с бактериите на болниците – стрептококи и клостридия…” – от книгата на Walter Last “Преодолей Астмата”

Още по темата:

Тест за недостиг на витамини и минерали

Тест за паразити

Кандида тест

Тест за алергии

КРАВЕТО МЛЯКО И ЛАКТОЗАТА- реална причина за астмата и проблемите с дишането

Candida и “антибиотичния синдром”

Свързани публикации