In vino veritas (истината е във виното)- афоризъм на всички времена. Налага се впечатлението, че ако я нямаше тази „напитка на боговете“- човечеството далеч нямаше да стигне. През своята многовековна история то е служило и за храна, и за беда, и непременно като атрибут на извечната, измъчваща мъжа дилема- „Ти мен уважаваш ли ме?“ За неговите лечебни възможности вървят „легенди“. Заради него са правени състояния и са се обърквали съдби. Смятат го за източник на всички беди.

Но, все пак има една единствена неоспорима полза- това мощно финансиране в началото на ХХ век за научна работа по производството и съхранението на… вино-материала. Обаче науката, както и жената е непредсказуема. Искали да получат лична изгода, а на практика финансирали цели направления в развитието на съвременната биология и медицина. Витаминологията е едно ярко потвърждение.

Яйцата за науката

През 1901 г. се изяснило, че „складът“ на болшинството намерени сега необходими фактори на храненето- клетката на дрождите- сама също се нуждае от някакви хранителни добавки, търсенето на които дълги години не давали резултати. Този фактор, който нарекли- биос (живот, лат.), успели да отделят по пътя на героични усилия едва през 1935 г. „Героични“, защото двама немски биохимици Хегел и Тенис получили за първи път 1,1 мг. вещество, преработвайки почти 50000 жълтъци на яйца.

При това, всяка нова порция е трябвало да се проверява за културата на дрождите, лишени от неизвестния фактор на растежа. Така се появил витаминът „биос-2“ или биотин. Той получава в научната литература, наистина, оспорвано название- В7. През 1930 г. независима група учени намира „фактора R“ за жизнено необходим при растежа на азот-фиксиращите бактерии в грудките на детелината. Малко по-рано, през 1916 г. немския биохимик Бетеман забелязал, че при храненето на лабораторните плъхове с пресен яйчен жълтък при тях се появяват нарушения на мускулните функции, поражения на кожата и опадване на козината.

Тези симптоми преодолявали, хранейки животните със сварен яйчен жълтък. След 10 г. съотечественица на учения Боас потвърдила тези експерименти, но като „лекарство“ давала на плъховете дрожди и черен дроб, което също довело до оздравяване. Разбира се, започнало търсене на този „плъхов фактор“, което през 1939 г. се увенчало с успех.

Полученото вещество нарекли „витамин Н“ от немското haut- кожа. При човека недостигът на този витамин се проявява като дерматит, предполага се неговото участие в развитието на екземата и себореята, във връзка с което медиците започнали да използват термина- „антисебореен“.

Игра на криеница

За да определят структурата на „новородения“, Пол Джордж се обърнал с молба към проф. Винсет Дю Виньо, специалист по изучаване структурата на хормоните (за което, всъщност, през 1955 г. е удостоен с Нобелова награда). Тази крачка не била случайна. В това време на витамините се гледало като на външни хормони. Парадокс- наложило се почти столетие да се правят интензивни научни търсения, за да се върнат отчасти към тази гледна точка. Молбата довела до неочаквани резултати. През 1940 г. те установили, че биотинът, факторът R и витамин Н- са едно и също вещество.

През 1942 г. Дю Виньо разшифровал структурата, а химикът Карл Фолклерс след две години синтезирал витамина изкуствено. Обидените „пионери“ продължавали да го наричат по своему, затова неразборията с названието се дотътри и до наши дни, установявайки се на името- „биотин“.

Има още една интересна тайна в историята на изучаването на витамин Н. От работата на Бетеман, освен Боас се заинтересувал и Етин. Той дори си поставил за цел да изясни, защо суровия жълтък на яйцето предизвиква такава симптоматика при потребление. През 1940 г., провеждайки гигантска работа буквално денонощно, отделил молекулата на белтъка, която трайно свързвала открития по това време биотин.

Из историята на…

Напразно казват, че учените са скучен народ. Нищо подобно! Етин нарекъл своята находка „скъперник“! При това, названието на този белтък съществува и досега- авидин (avidity- алчност, англ.). Названието е удивително точно. Малко е това, че една молекула авидин свързва 4 молекули витамин Н, но тя го свързва и много здраво. Да се разруши способността на белтъка да свързва биотина е възможно само, ако се вари в продължение… на час! Секретът на природата- защо съществува авидинът- не е разгадан и досега! Скъперник от всички страни!

Функциите на биотина се свеждат до пренос и присъединяване в състава на белтъчните катализатори (ферменти) на въглероден двуокис към определени молекули. Този процес е изключително важен във въглехидратния обмен за получаване на енергия, а в мастния- за синтеза на мастните киселини. Този процес на присъединяване на СО2 витаминът контролира в реакциите на обмена на аминокиселините, нуклеиновите киселини и други биологични важни вещества. Оттук и недостигът на витамина се проявява в нарушение на тези реакции на обмена, като се отчита наследствената специфика на всеки индивид.

Най-често това е депигментация на кожата (пепелен цвят на лицето), развитие на специфичен екзематозен дерматит (възпаление на кожата), кожата е суха, опъната (блестяща), с повишено лющене. Характерни са нервни разстройства, затормозяване на растежа и развитието. При много хора на преден план излиза нарушаване на синтеза на мастните киселини и тогава явлението недостиг на витамина напомня картината при недостиг на незаменимите мастни киселини: дерматит, конюнктивит, опадване на косата, разслоение и чупливост на ноктите, нарушение на двигателните функции, задържане на развитието. Преобладаващите нарушения при въглехидратния и аминокиселинен обмен се проявяват в: сънливост, депресии, загуба на апетит, мускулни болки.

Красотата е отвътре

За щастие, биотинът се синтезира от нормалната, здрава микрофлора на червата в голямо количество, затова се смята, че човек не изпитва недостиг от него. В крайна сметка, нормално е при пълноценно хранене отделянето на биотина с урината (все пак той е водоразтворим витамин) да е винаги повече от получения чрез храната. Но това, както се казва, е в идеалния случай. В живота този баланс се „корелира“ от дисбактериозата (потискане нормалната микрофлора на червата).

Понякога своята лепта внася и авидинът. Обичащите сладко трябва да помнят, че „целувките“ (сладкиш „бизе“)- това е „целувката“ на… „скъперника“! Смята се, че на човек дневно му е нужно 150-300 мкг. от витамина. Обезателно включете в своето хранене сирене, кашкавал, месни субпродукти, яйчни жълтъци, бирени дрожди, кисело-млечни продукти, обогатени с бифидодобавки. Моят съвет- биотин- това е този рядък случай, когато за да нямате проблеми със здравето е по-добре внимателно да се заемете с култивирането на лехичката в своите черва.

Проверете- „реколтата“ ще ви се отблагодари. Особено внимателно към това следва да се отнесат тези, които получават антибиотици или имат проблеми със стомашно-чревния тракт, а също и жените: за болшинството, съдейки по харченето за козметика, състоянието на кожата е смисъл на целия им живот. И слава Богу!- ако съдим по резултатите. Колкото и да е странно самият биотин се синтезира от… мастни киселини, но явявайки се водоразтворим наследява от „родителя“ способността леко да се окислява с радикалите на кислорода- това първо и второ- неговата защита е витамин Е.

Затова някои от признаците за недостига на витамин Е, всъщност са проява за дефицита на витамин Н. В последно време витамин Н привлече внимание с това, че се откриха неизвестни досега лечебни ефекти при въвеждането му повишени дози. Така, употребата на 10-20 мг. дневно от витамина помогнала в експеримента с диабетици да контролират нивото на кръвната си захар, намалили симптомите при невропатия. Обаче, това е само началото на работата, макар наистина да е многообещаващо.

Автор на статията: д-р на медицинските науки Александър Наумов– ръководител на Лаборатория по аналитична биохимия на Държавен университет по медицина в Гродно, Белорусия

Още по темата:

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Тест за недостиг на витамини и минерали

Какво трябва да знаем когато си купуваме витамини!

Разделният прием на витамини: мода или необходимост?

Витамините минералите и тяхното взаимодействие в добавките!

Синтетични или натурални витамини? Как да четем етикетите?!

Любопитно за вас…

ТЕСТ ЗА ПАРАЗИТИ