Ако е необходимо специално да подбера илюстрация към този афоризъм, по-добър пример от инозитола няма да намеря. Открит е през 1848 г. Немският химик Либих извлякъл вещество със сладък вкус от месен бульон. През 1895 г. руският учен Паладин получил от растения шест атомен цикличен спирт (да не се бърка с етиловия, от който по пътя на разреждането с вода правят водката- това са просто един клас химични съединения), свързан с фосфорната киселина, който нарекъл- фитинова киселина.

Ето я всъщност и цялата биография. Когато в началото на ХХ век започва ерата на откритията за витамините, нашият герой пристига в двореца и през 1928 г. като незаменима добавка за хранене на дрождите, получава названието „биос-1“ (от лат. bios- живот).

Да не се родиш красив…

Обаче експериментите с животни показали, че неговото отсъствие в храната води до (само!) задържане на растежа и повишено опадване на косата. Тези немногочислени симптоми се отстранявали с добавянето на екстракт от черен дроб, съдържащ инозитол. На вълната на „грандиозните витаминни“ успехи, не поглеждайки оскъдната симптоматика при неговия недостиг, опитите по неговото изучаване продължавали. Той дори получил номер по международната класификация- „витамин В8“. Обаче интересът към него на фона на гръмките победи на неговите „съгрупници“, например, витамините В1 и В3 постепенно угаснал.

Още повече, че в човека, един вид, въобще отсъствали симптоми на неговия недостиг. Стигнало се дотам, че въобще го пъхнали в раздела на „витамино-подобните вещества“, а в лекциите на студентите медици му отделяли два реда. Обаче, „отшелникът“ периодично подавал на учените вести за себе си, постоянно поддържайки интереса към себе си. Така той отвоювал за себе си полагащото му се място сред витамините, оказвайки се незаменим компонент на храната за пилетата, свинете… Малка сензация се явява жизнената необходимост от него при отглеждането на култури от човешки клетки.

Родният „брат“ на аскорбина (витамин С)

Постепенно се натрупвали удивителни факти: инозитол, както и витамин С, е производно на добре познатата ни глюкоза (по тази причина преди дори го наричали „витамин ВС“), видимо, затова и при големи натоварвания на животните с витамина те не увеличавали неговото изхвърляне с урината. Била дори повдигната хипотезата, че той се явява резервен запас на въглехидрати, още повече, че големи количества от него били открити в сърдечния мускул на млекопитаещите и мускулите на акулите, а също в нервните тъкани на животните и човека.

Високи концентрации на фосфорни етери на инозитола (фитина) били открити в растенията и особено в семената. За прелом в съдбата на витамин В8 може да се смятат работите, показващи неговото значително влияние за функциониране на нервната система при животните и защитното действие на черния дроб при така нареченото „мастно прераждане“. За съжаление, опитите за приемане на „естествен“ инозитол от семена на растения оказвало рахито-генно действие, тъй като в стомашно-чревния тракт фитинът образувал неразтворими комплекси с калция, желязото и цинка. Да, неуспехите не стимулират- инозитола си оставал в преддверията. Най-накрая идват бурните 80-е години.

Светът застана пред много проблеми: наркотици, алкохолизъм, стрес и огромни нервно-психични натоварвания. Появява се остра необходимост от безопасни лечебни препарати, тъй като съществуващите фармакологични средства за дадени състояния имали маса странични действия и порой от много грозни усложнения. Струва си да си припомним за американското обезболяващо средство за бременни- ЛСД, страничното действие на което доведе до трагедия- появяване на бял свят на бебета без ръце и крака.

Звездният час

Спомнили си за инозитола. Оказало се, че ние практически нищо не знаем за него. Минитюаризацията на изследванията, благодарение на бурното развитие на техниката, направи възможен, буквално приклетъчен анализ, позволи да се изучи непосредствено клетъчната „кухня“, което ни застави да преразгледаме нашата гледна точка за този витамин. Той е изключително важен за функционирането на нервните клетки, явява се целеви, специален вътрешно клетъчен „пощальон“, пренасящ заповедта за освобождаването на калция, който на свой ред „включва“ много клетъчни функции и механизми. Т.е., той привежда „вътрешно клетъчната“ информация в „клетъчно“ действие. Например, при известни обстоятелства той „привежда“ мисълта на мъжа в… ерекция.

Английските изследователи М. Ларман и К. Сван от Университетския колеж на Лондон направиха сензационно съобщение, че разгадали пусковия механизъм на делене на яйцеклетката- централна роля в него се отрежда на… инозитола. Именно инозитолът определя обема на клетката, а всички опити на съвременната медицина да се бори с такива сериозни усложнения, като отток на мозъка, оказва се, имат съвсем не тази точка на приложение и по всяка вероятност този проблем ще бъде решен само при обуздаване на „опърничавия“ витамин.

Но най-потресаващото е, че инозитолът притежава превъзходен сънотворен ефект, с който не може да се конкурира нито един от съществуващите препарати. Освен това, без да има странични ефекти, той притежава едно уникално свойство- променя качеството на съня! Изкуственото прекъсване на съня не пречи на повторното заспиване! Неговият прием, а това е около 1 грам, не нарушава координацията и не провокира дневна сънливост. Ето, ясно е откъде се взема целебната сила на бульоните, с които едно време лекували и гледали болните!

Спокойно- инозитол

Съвсем неотдавна медиците изясниха, че инозитолът в големи дози притежава психотропно действие, съпоставимо с действието на съвременните транквилизатори. В частност, той прекрасно се справя с депресията, неврозите, тушира пристъпите на паника и страх. И обратно, дефицита на витамина е свързан с раздразнителност и нарушения на настроението. Инозитолът участва в състава на мембраните на клетките във вид на фосфоинозитиди, заемайки 2-8% от вътрешния слой на мембраната. Това е като едно негово вътрешно дело, откъдето той в случай на необходимост постъпва вътре в клетката.

А за синтеза на това уникално съединение е известно твърде малко, макар да се смята, че три четвърти от потребността на организма се покриват за сметка на собствения синтез. За наше всеобщо съжаление, учените констатираха, че кофеинът е враг на витамин В8 и води до изтощаване на неговите запаси в организма.

Старото отношение към този витамин го прави неинтересен и не само, че няма да го намерите като таблетки, но и дори до днес още не е известна дневната нужда на организма, макар в справочниците да е указано 250-500 мг. дневно. Остава ни само да се уповаваме на своя „юнашки“ организъм и разбира се на изкуството на хранещите ни готвачи. Макар че, трябва да се има предвид, че инозитолът е много неустойчив при кулинарна обработка.

Може само да си представим какво остава в чинията, ако в изходните продукти той е всичко на всичко (мг. на 100гр. тегло)- в ориза 450; пшеницата- 370; бирените дрожди- 270; прасковите- 210; пресен зелен грах- 162; стафидите- 130; кайсии и зеле- 95; лук- 90; пшеничен хляб, диня и ягоди- 65; домати- 45; кокоше яйце- 33. А ако вие решите да използвате витамин В8 като сънотворно- ще ви се наложи да изпиете всичко на всичко някакви си… 10 литра мляко. И тогава- лека ви нощ!

Автор на статията: д-р на медицинските науки Александър Наумов- ръководител на Лаборатория по аналитична биохимия на Държавен университет по медицина в Гродно, Белорусия.

Още по темата:

Книги за самолечение на Walter Last

Лечение с камъни

Тест за недостиг на витамини и минерали

Какво трябва да знаем когато си купуваме витамини!

Разделният прием на витамини: мода или необходимост?

Витамините минералите и тяхното взаимодействие в добавките!

Синтетични или натурални витамини? Как да четем етикетите?!

Любопитно за вас…

ТЕСТ ЗА ПАРАЗИТИ