Ботанически наименования: Verbena hastata; Verbena officinalis

Семейство Върбинкови (Verbenaceae)

Предупреждения

Да не се използва по време на бременност, тъй като е маточен стимулант. Въпреки това, тя може да бъде вземана по време на раждане.

Синята американска върбинка трябва да се избягва, ако е налице сърдечно заболяване.

Да не се използва тинктура при чернодробни заболявания.

Използвайте я само с метода с топла вода за очистване на тинктурата от алкохола.

Във високи дози е токсична и може да предизвика повръщане.

История

Странно е, че това скромно растение е една от най-почитаните билки, използвани от друидите (Древнокелтски жреци). Тя била наречена „hiera botane“ (свещено растение) от римляните, които я използвали за очистване на своите домове и храмове.

В древен Египет и Китай също смятали, че растението има „скрити сили“. Това е билка за пророчество на Магите, мистичните мъдреци на Персия. Името „Върбинка”, е класическо наименование за клоните от лаврово, маслиново, мирта, кипарис и други дървета, използвани в религиозните ритуали. Върбинката е използвана широко от парфюмерийните къщи заради деликатния й аромат.

Джерард дава интересен трактат за билката в своята билкова книга. Той я препоръчвал за „малария и квартана (четиридневна малария)“, но осмивал тези, които я препоръчвали като лек за чума. Той също така бил против използването на билката за „магьосничество и магия.“ Билката отдавна се използва за воднянка.

Съвременните изследвания откриха кардиотонични гликозиди, които са отговорни за тези нейни свойства. Билката има антидепресантни качества, идея, която датира от времето на Плиний. Въпреки това, нейното действие е слабо, освен ако не се взема в големи дози, които обаче са отровни.

Ацтеките я наричали „лекарство за уриниране“ и я използвали за диуретик като правели пюре от корените. В началото на 18 век в „Нова Испания“, йезуитите, предписвали билката като лек за главоболие, жълтеница и други заболявания.

Мексиканците днес употребяват „Върбинка“ чай за лечение на лоши настинки и грип. Индианците също използвали билката като лекарство, основно за лечение на циркулаторни проблеми, главоболие, безсъние и хепатит.

В Дакота със сварени листа правели напитка, използвана за лечение на болки в корема. Омахите използвали листата за чай. Мескуаките я използвали главно като средство за „припадъци“. Меномините правели чай от корените, за да избистрят мътна урина. В племето Чипеуа вземали сушени цветове и ги стривали на прах, за да правят емфие, с което спирали кървене от носа.

Ирокезите правели отвара от корените и я използвали за лечение на глисти. В доклад от 1785 се съобщава, че лекарите в американската армия използвали билката като средство за повръщане и отхрачващо, когато не можели да намерят нищо друго, и установили, че тя е успешно лечебно средство.

Сушените надземни части са официално регистрирани в Националния рецептурен сборник от 1916-1926, като средство за изпотяване и отхрачващо.

Основни действия

  • спазмолитично
  • жлъчен стимулант
  • лаксатив
  • възстановява черния дроб
  • успокоява нервите
  • стимулира отделянето на кърма
  • стимулира изпотяването
  • релаксиращ тоник
  • седативно
  • маточен стимулант

Ключови компоненти

  • летливо масло (включително цитрал)
  • горчиви гликозиди (включително иридоидите – вербеналин и вербенин)
  • танини
  • алкалоиди
  • слузни вещества

Лечебни части

Надземни части

Традиционна употреба

Настойки са вземат при безсъние, нервно напрежение или за стимулиране на изпотяването. Те също така стимулират имунната система при трескави състояния и могат да се използват като чернодробен стимулант за подобряване на апетита и храносмилателната функция. Когато се отпива по време на раждане, билката стимулира маточните контракции, а когато се приема по време на кърмене, увеличава кърмата.

Тинктури се използват при нервна преумора и депресия и се съчетават добре с овес в това лечение. Те се използват и като чернодробни стимуланти при мудно храносмилане, но не трябва да се използват, ако има заболяване на черния дроб.

Може да бъде комбинирана с други билки за лечение на пикочните пътища, за да се лекуват камъни и такива състояния, които са свързани с излишък на пикочна киселина, като подаграта.

Лапи се прилагат при ухапвания от насекоми, навяхвания и натъртвания.

Мехлеми се използват за екзема, рани, язви и сълзящи възпаления, както и за болезнена невралгия.

Вода за уста, направена от настойката се използва за лечение на язви в устата и меки, порести венци или болки в гърлото.

Билката е ефективен, успокояващ нервите тоник, уринарен очистител и лечебно средство при температура. Билката се използва обикновено като средство за изпотяване или средство за изпотяване при студени тръпки и настинки. Тя има доста полезно и укрепващо действие и помага за изчистване на запушените носни пътища.

Американската Синя Върбинка (V. hastata) се разглежда като разновидност на V. Officinalis и се използва за лечение на плеврит. Тя също има отхрачващи качества, които могат да бъдат ценни при белодробни заболявания. Също така е ефективен природен транквилизатор (успокояващо). Синята върбинка работи почти по същия начин като аспирина, въпреки че двете не са химически еднакви. Тя също така стимулира отделянето на кърма и може да се взема по време на раждане, за да се стимулират контракциите.

Локално, билката се използва за рани, ожулвания и проблеми с венците.

В Китай растението се използва като средство за повишена температура при малария и грип.

В Карибския регион, свързания с нея вид, V. domingensis, се приема като горчив тоник за храносмилането и се използва за рани и главоболие.

Клинично изследвани полезни действия:

  • Колики (в комбинация с лайка, женско биле, копър и маточина)
  • Депресия
  • Дисменорея (болезнена менструация)
  • Лошо храносмилане
  • Синузит (в комбинация с корен от тинтява, цветове на безстъблена иглика, киселец, цветове на бъз)

Как да се приема?

Чай от листа и цветове на върбинка се приготвя чрез добавяне на 1-2 чаени лъжички (2-4 грама) към 500 мл гореща вода, която се оставя да кисне за 10-15 минути. Три чаши (750 мл) на ден, обикновено се препоръчват от лекарите.

Вкусът на чая е доста неприятен, поради това, повечето хора предпочитат тинктурата.

Тинктурата се препоръчва по 1-2 чаени лъжички (50-10 мл), три пъти на ден.

Още по темата

Книги за изчистване на организма

Хомеопатия

Депресията започва в стомаха

Депресията може да стане едно от най-опасните заболявания!

Лечението със светлина спасява от депресия

Медитацията помага за преодоляване на сезонната депресия

Менструални проблеми

Храносмилателни разстройства

Храносмилателни ензими

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия- лечение с камъни