Ботаническо име: Anacardium occidentale

Семейство Анакардиеви (Anacardiaceae)

Предупреждения

Маслото от черупката може да предизвика тежък контактен дерматит с мехури и подуване.

Дори и димът от печенето на ядки може да бъде дразнещ.

Основни действия

  • хранително (съдържа 45% мазнини и 20% протеини)
  • антисептично
  • антибактериално
  • противогъбично
  • антипаразитно
  • каустик (само маслото между външната и вътрешната обвивка)
  • очистително (корени)

Основни компоненти

  • анакардинова киселина (в клея)

Лечебни части

Ядки, листа, кора, корен, клей

Анакардиновата киселина се използва като антимикробно средство срещу бактерии, гъбички, червеи и протозоа.

Изследователите предупреждават, че за танините в кората е установено, че са токсични за хората и че вътрешно й използване трябва да бъде спряно. Въпреки че те установиха, че тези танини имат противовъзпалително действие, когато се използват вътрешно за лечение на ревматизъм, се оказва, че имат токсичен ефект.

Изследвания в Индия откриват, че екстрактите и маслото от черупката на кашу са немутагенни и не стимулират туморния растеж.

Традиционна употреба

Ядките са ценна храна и се използват масово в тропиците, най-вече в Индия и Източна Африка. Те са силно питателна храна, след като се махне токсичната черупка.

В Аюрведическата и Африканска билкова медицина, листата се използват за зъбобол и проблеми с венците, а в Западна Африка, за лечение на малария.

Кората се използва в Аюрведическата медицина за детоксикация след ухапване от змия, при висока температура, като слабително, за отделяне на чревни паразити и за лечение на диабет.

Клеят се прилага при проказа, мазоли и гъбични условия. Каустикът в маслото от черупки и плодовете се използват като кожни стимуланти и изгарящи агенти.

Маслото се използва много рядко и особено внимателно за премахване на брадавици, мазоли, трихофития, проказа, псориазис и язви. То се използва за стомашно-чревни заболявания в Бразилия и Нигерия. Също така, в Бразилия и Нигерия, кората се използва за направата на стягаща отвара за лечение на зъбобол и възпаление на венците.

Настойки от листата също се използват за лечение на зъбобол, възпалено гърло и като антипиретик. Външното приложение в Хаити включва аменорея, а вътрешното за дизентерия.

Младите листа се използват във Филипините за лечение на диария, дизентерия и хемороиди. По-старите листа се използват като горещи компреси за изгаряния и кожни заболявания.

Хомеопатичните приложения са при силни сърбящи обриви с мехури и лицев еризипел (кожно заболяване).

Във Венецуела, отварата от листата се използва за лечение на диария и се смята, че лекува диабет.

В Колумбия смачкана кора се накисва във вода за 24 часа и се използва за лечение на диабет.

Сокът от лъжливите плодове е бил използван в Бразилия като диуретик и лек за повръщане, при диария и болки в гърлото.

Перуанците използват чай от листата за лечение на диария, а чай от кората се използва като вагинален душ.

Още по темата

Книги за изчистване на организма

Хранене в зависимост от метаболичния тип и кръвната група

100 най-полезни за вашето здраве храни

Как да се храним по време на климакса?

Екстрактът от кашу ще бъде основата на лекарство за диабетици

За всяка болест си има ядки!

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Литотерапия- лечение с камъни