Кашу (Cashew)

Наименование: Кашу (Cashew)
Ботаническо име: Anacardium occidentale
Семейство Анакардиеви (Anacardiaceae)

Предупреждения

Маслото от черупката може да предизвика тежък контактен дерматит с мехури и подуване.

Дори и димът от печенето на ядки може да бъде дразнещ.

Основни действия

• хранително (съдържа 45% мазнини и 20% протеини)
• антисептично
• антибактериално
• противогъбично
• антипаразитно
• каустик (само маслото между външната и вътрешната обвивка)
• очистително (корени)

Основни компоненти

• анакардинова киселина (в клея)

Лечебни части
Ядки, листа, кора, корен, клей

Анакардиновата киселина се използва като антимикробно средство срещу бактерии, гъбички, червеи и протозоа.

Изследователите предупреждават, че за танините в кората е установено, че са токсични за хората и че вътрешно й използване трябва да бъде спряно.

Въпреки че те установиха, че тези танини имат противовъзпалително действие, когато се използват вътрешно за лечение на ревматизъм, се оказва, че имат токсичен ефект.

Изследвания в Индия откриват, че екстрактите и маслото от черупката на кашу са немутагенни и не стимулират туморния растеж.

Традиционна употреба

Ядките са ценна храна и се използват масово в тропиците, най-вече в Индия и Източна Африка. Те са силно питателна храна, след като се махне токсичната черупка.

В Аюрведическата и Африканска билкова медицина, листата се използват за зъбобол и проблеми с венците, а в Западна Африка, за лечение на малария.

Кората се използва в Аюрведическата медицина за детоксикация след ухапване от змия, при висока температура, като слабително, за отделяне на чревни паразити и за лечение на диабет.

Клеят се прилага при проказа, мазоли и гъбични условия. Каустикът в маслото от черупки и плодовете се използват като кожни стимуланти и изгарящи агенти.

Маслото се използва много рядко и особено внимателно за премахване на брадавици, мазоли, трихофития, проказа, псориазис и язви. То се използва за стомашно-чревни заболявания в Бразилия и Нигерия. Също така, в Бразилия и Нигерия, кората се използва за направата на стягаща отвара за лечение на зъбобол и възпаление на венците.

Настойки от листата също се използват за лечение на зъбобол, възпалено гърло и като антипиретик. Външното приложение в Хаити включва аменорея, а вътрешното за дизентерия.

Младите листа се използват във Филипините за лечение на диария, дизентерия и хемороиди. По-старите листа се използват като горещи компреси за изгаряния и кожни заболявания.

Хомеопатичните приложения са при силни сърбящи обриви с мехури и лицев еризипел (кожно заболяване).

Във Венецуела, отварата от листата се използва за лечение на диария и се смята, че лекува диабет.

В Колумбия смачкана кора се накисва във вода за 24 часа и се използва за лечение на диабет.

Сокът от лъжливите плодове е бил използван в Бразилия като диуретик и лек за повръщане, при диария и болки в гърлото.

Перуанците използват чай от листата за лечение на диария, а чай от кората се използва като вагинален душ.

Източник: www.innvista.com